Вижте в Sandacite.BG какво научихме за забравения български автомобил РосВен!
Български автомобил РосВен
Чували ли сте за българския автомобил РосВен, кръстен на две момичета? Тази непозната история е от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, когато българин сам конструира кола в двора си, успява да я регистрира и я кара напълно законно по родните пътища. Неговото име е Георги Милушев и по професия е счетоводител.
Освен родолюбив българин, дядо Георги е и изключително сръчен. Изобретателността му ражда уникален проект за автомобил в края на 60-те години. Четири години работил по създаването на кола в двора си, която първоначално е искал да бъде с четири врати, но заради сложността в крайна сметка я създал като купе.
Български автомобил РосВен
Когато завършва своя автомобил Георги Милушев го кръщава РосВен, идващо от първите букви в имената на своите две дъщери – Росица и Венера.
Каросерията е направена ръчно от японски ламарини. Част от формите са отлети в леярни в Пловдив, споделя бай Георги. Шаси и двигател взима от съветски автомобили.
Български автомобил РосВен
Когато единственият по рода си РосВен е напълно готов неговият изобретател го закарва в София в Института по транспорт и двигатели с вътрешно горене. Там в продължение на седмица автомобилът е подложен на изпитания. Около 200 км на ден е бил каран от инженерите на института по различни пътища в столицата и около нея. Тествани са заварките и всички компоненти за повреди. Всичко минава успешно и е издаден документ за собственост с марка „РосВен“.
От Института по транспорт дори предлагат на Георги Милушев да патентова своя автомобил, но това щяло да му струва 22 000 лева. Сумата била непосилна за тогавашния счетоводител, който с трудност бил събрал 2-3 хиляди лева, за да закупи материалите и частите за своя РосВен.
Български автомобил РосВен
Откъм технически характеристики знаем, че РосВен е бил способен да развие 120 км/ч. Колата е регистрирана в КАТ и с нея Георги Милушев пътува из страната 7-8 години заедно със семейството си.
Не знаем обаче какво се е случило с единствения РосВен и дали той все още съществува някъде днес.
БЪЛГАРСКИ автомобили – статия от 1968 в Sandacite.BG!
БЪЛГАРСКИ автомобили
Този материал е публикуван в сборника автомобилни статии Съвременни автомобили (София, ДИ Техника, 1968 г.). Мислим обаче, че и сега ще е интересен за феновете на нашата автоистория, затова решихме да го качим тук без изменения. Приятно четене! :)
,,Макар че първите автомобили идват в България в началото на ХХ век, поради икономическата изостаналост на страната ни това ново транспортно средство не успява да намери широко приложение у нас повече от половин столетие. Незначителният брой на внасяните леки автомобили, камиони и автобуси ни поставя дълго време между държавите със слабо развит автомобилен транспорт. Основният превоз в България през първите десетилетия на ХХ век бяха железниците, а масовото индивидуално превозно средство — кабриолетът и каруцата, теглени от впрегатни животни. Автомобилът бе достояние на малцина богаташи, недостижим и непознат за широките народни маси. През Втората световна война малобройният автомобилен парк се износи и амортизира в значителна степен.
За широкото навлизане на автомобила в живота на нашата страна можем да говорим едва след 1956 година, когато се създаде благоприятна обстановка за по-бързото навлизане на автомобила в обществения транспорт и за увеличаването на притежателите на леки автомобили. За задоволяването на нарасналото търсене на леки автомобили от населението и товарни автомобили за обществения транспорт правителството реши да започне производството на автомобили у нас, за да може през 1970 г. да се изработват 30 000 броя, а в 1980 г. автомобилният парк да надмине един милион коли.
Както много други напреднали държави, и нашата страна създава своя автомобилна промишленост посредством закупуването и пол- зуването на лицензни от съветски, френски, италиански и други автомобилостроителни предприятия. С тях са сключени спогодби за усвояване у нас монтажа на автомобилите Москвич-408, ГАЗ-52, Рено-8, Фиат-850, Фиат-124 и други.
В наше време — времето на научно-техническата революция — този път за развитие на автомобилостроенето е най-рационален и ефективен. Заедно с овладяването на монтажа на внесените възли и детайли ние натрупваме необходимия опит и постепенно усвояваме производството на отделни системи, части и принадлежности.
Друго, също така съществено предимство е представяната от фирмите документация за внедряване усъвършенствуванията в новите модели автомобили. По този начин производството е винаги в крак с постиженията на техническия прогрес.
Монтажът на автомобилите се извършва в няколко автомобилни завода: в гр. Ловеч—Москвич-Рила 1400, Фиат-Пирин-850 и Фиат Пирин-124; в гр. Шумен — товарните автомобили Мадара, ГАЗ-52 и ГАЗ-53; в гр. Пловдив—за Булгаррено 8 и 10; в гр. Ботевград— автобуси Чавдар. През 1967 г. тези предприятия монтираха няколко хиляди автомобили, а в следващите години техният брой ще расте много по-бързо, след завършване разширенията на заводите.
Повече от 20 специализирани предприятия също така работят за нуждите на автомобилната промишленост у нас и за износ. Те произвеждат: спирачни устройства, болтове и втулки, крикове, фарове, синтетични тъкани за тапицерия, каучукови уплътнители, сегменти, кормилни уредби и др. В монтираните в България автомобили близо 30% от детайлите, частите и принадлежностите са българско производство, а друга немалка част от тях е предмет на експорт за автомобилни предприятия в СССР, Франция, Италия, ГФР, Унгария, ЧССР, Полша и др. Като се прибави вложеният труд в монтажа на автомобила, може да се направи заключение, че нашето автомобилостроене е един много перспективен отрасъл на икономиката ни.
През 1967 г. в нашата страна се монтираха 3 марки леки автомобили в 6 модела: Рила- 1400 (Москвич-408), Пирин-850 (Фиат-850) в два модела — Купе и Берлина; Пирин-124 (Фиат-124) Булгаррено-8 и 10 (Рено 8 и 10).
Техническите и експлоатационните качества на тези автомобили са добре познати, освен това за всички тях са дадени технически данни в раздела «Световната автомобилна промишленост». Затова тук ще се спрем само на някои от най-характерните им качества.
РИЛА-1400 (МОСКВИЧ-408)
Москвич Рила 1400 Moskvich Rila 1400
Лек, малолитражен автомобил, който е събрал рядкото съчетание: съвременна външна форма, просто устройство, достатъчна мощност, комфортно обзавеждане, здравина, сигурност, удобно кормило и седалки, красива и трайна вътрешна облицовка, непретенциоз- ност към горивото, обемист багажник и достъпна цена.
За пътните и климатически условия в нашата страна Рила-1400 е най-подходящият автомобил за пътуване и туризъм.
Същественият недостатък на този модел – сравнително малката пъргавина на двигателя – ще бъде отстранен в новия Москвич — модел 412, който ще се монтира в Ловешкия завод през следващите години. В него има съвсем нов двигател с работен обем на цилиндрите 1480 куб. см, мощност 75 конски сили и максимална скорост 140 км/ч. Увеличената близо 1 и половина пъти мощност е постигната не за сметка на незначителното увеличаване на работния обем от 1360 куб. см на 1480 куб. см, а на по-високата степен на сгъстяване 8,2. Новият четирицилиндров карбураторен двигател е с намалена височина и с наклон под ъгъл 20 градуса; диаметърът на цилиндрите е увеличен на 82 мм вместо 76 мм, както е при Москвич-408, а ходът на буталото е намален от 76 мм на 70 мм.
Рила-1400 (Москвич-408) и новият модел 412 се утвърждават у нас като автомобили с най-много подобрения и усъвършен- ствувания за своя клас; просто обслужване и лека експлоатация.
ПИРИН-ФИАТ 850
ФИАТ 850FIAT 850
Най-рационалният малък автомобил– така характеризират специалистите през последните три години ФИАТ 850. Съчетал икономичността, пъргавината и малките размери на предшественика си ФИАТ 600, ФИАТ 850 се произвежда в големи серии. Неговият неочакван успех показа, че времето на малките ,,буболечки“ – малолитражките – не само че не е отминало, но че и тепърва ще се оценява от конструктори и от желаещите да имат икономична и удобна кола.
Снабден е с цетирилилиндров, едноредов двигател водно охлаждане , разположен в задната част на автомобила. Работен обем 843 куб. м, диаметър на буталото 65 мм, ход 63,5 мм, максимална мощност 34 к.с. при 3000 об/мин и степен на сгъстяване 8:1, максимална скорост 120 км в час, разход на гориво 5,1 л за 100 км.
Скоростната кутия на ФИАТ 850е четиристепенна. Четирите превода са напълно синхронизирани.
Главното предаване, диференциалът и съединителят са обединени в общ блок, поставен пред двигателя и заема празното пространство под седалките. Каросерията е 5-местна, самоносеща, с 5 врати. Изтегленият назад покрив се спуска плавно надолу и още повече подчертава устремността и пъргавината на автомобила.
Спирачната система е крачна, хидравлична, барабанна със самоцентриращи се челюсти.
Охладителната система е затворена и работи под налягане. Радиаторът се зарежда с антифриз, чиято точка на замразяване е —35 С. Обслужването е значително опростено и облекчено. При разработен двигател маслото в картера се сменя на всеки 10 000 км, а в скоростната кутия на 30 000 км.
Спортното купе Пирин-Фиат-850— се отличава от основния модел с автоматична скоростна кутия, повишена мощност 47 к.с. и при 6200 об/мин и степен на сгъстяване 9,3:1 дискови спирачки на предните колела, максимална скорост над 135 км/ч.
Повишените динамически качества на този автомобил, бързата маневреност и сигурните спирачки го правят предпочитан за участия в автомобилни състезания — рали.
ПИРИН-ФИАТ-124
Една съвършено нова концепция на съвременен лек автомобил, съчетаваща високи технически качества, красота и удобства, с увеличена товароносимост, леко управление и сигурност на движение. Всичко това доведе до високото международно признание — Фиат-124 бе обявен за най-сполучливата кола за 1966 година.
Малолитражният автомобил Пирин-Фиат-124 е снабден с четирицилиндров, едноредов двигател, разположен отпред. Работният обем на цилиндрите е 1197 куб. см, диаметър на буталото 73 мм и ход 71,5 мм. Максимална мощност 60 к.с. при 5600 об/мин и степен на сгъстяване 8,8:1. Максимална скорост 140 км/ч. Разход на гориво 9 л на 100 км.
Скоростната кутия с четиристепенна с 4 синхронизирани превода за преден ход и 1 за заден.
Спирачната система — хидравлична, дискови спирачки и на четирите колела. Автоматично регулиране спирачното налягане на задните колела. Всичко това и ниско разположената самоносеща 5-местна каросерия правят автомобила изключително сигурен и стабилен върху пътя.
При дължина 4030 мм, ширина 1670 мм и височина 1360 мм той има диаметър на завиване 10,7 м, собствено тегло 820 кг.
Най-новият модел, който ще се монтира и у нас, е Фиат-125. По външност прилича на Фиат-124, но е далеч по-комфортен. Той е снабден с двигател с работен обем 1608 куб. см, мощност 90. к.с. и достига максимална скорост 160 км ч. Ускорение от 0 до 100 км за 12 сек. Разход на гориво 10 л на 100 км.
Фиат-125 е автомобил с подчертани спортни качества и повече удобства.
Булгаррено 8
Малолитражният автомобил Булгаррено-8 е напълно идентичен на придобилия широка популярност в Европа френски автомобил Рено-8. Освен това на Булгаррено-8 са направени редица подобрения, като подсилване на шасито, ресорите, амортисьорите и други детайли за повишаване здравината и издръжливостта съобразно пътните и климатически особености на нашата страна.
Булгаррено-8 има четирицилиндров,чети- ритактов двигател Сиера-950, който е разположен в задната част на автомобила. Работният обем на цилиндрите 956 куб. см, ход на буталото 72 мм, диаметър на цилиндрите 65 мм, степен на сгъстяване 8,5:1.
Максимална мощност 48 к.с. (по SAE) при 5200 об мин.
В края на 1967 г. на Булгаррено-8 вече се монтира по-мощен двигател с работен обем на цилиндрите-1108 куб. см с още по-добри динамически качества, повишена мощност 50 к.с. (по SAE) при 4900 об/мин, като същевременно малкият разход на гориво си остава същия — 6,7—7 л на 100 км.
Каросерията е самоносеща, купе тип Седан, 4—5-местна с 4 врати, багажник отпред.
Охладителната система е херметически затворена, заредена с антифриз, издържащ на ниска температура до —35 С.
Скоростна кутия с 4 напълно синхронизирани предни скорости и една за заден ход.
Максимална скорост на движение 132 км ч.
Спирачки — крачна хидравлична, с дискови спирачки на 4-те колела, действуващи едновременно; ръчна — механична, действува на задните две колела.
Булгаррено-8 има минимално и опростено обслужване. Маслото в двигателя се сменя на всеки5000 км, а маслото в скоростната кутия на всеки 10 000 км. Гресиране на 20 000 км.
БУЛГАРРЕНО 10
Булгаррено 10
Монтажът на този автомобил започна през 1967 г. в Пловдивския завод «Булгаррено». Той се отличава от своя предшественик Булгаррено-8 с удължената си каросерия в предната част с 12 см и задната със 7 см. Това удължаване е дало възможност не само да се увеличи полезният обем на багажника, но и аеродинамичната устойчивост на автомобила срещу страничен вятър. Новият модел има по-красива и устремена съвременна линия.
Двигателят и почти всички възли и детайли в Булгаррено-10 са идентични с тези на Булгаррено-8. Трябва да се отбележи, че още повече е подобрена стабилността на колата върху пътя и сигурността на движение.
Отличните технически качества, здравина, сигурност, добро ускорение и пъргавина бяха блестящо потвърдени с постигнатите две големи победи на екипажите на Булгаррено в международните автомобилни състезания —рали Трансбалкания и Балканското рали през 1967 г., в които първо място бе заето от Булгаррено-8 и Булгаррено-10.
СВЕТЛИ ПЕРСПЕКТИВИ
Успешният старт на автомобилостроенето у нас с овладяване монтажа на няколко модела автомобили и изработката на определени възли, и части потвърждават правилността на избрания път. През следващите години в България ще се произвеждат по-голяма част от елементите, детайлите и екипировката на монтираните автомобили, като една част от тях ще се изнасят срещу внасяните системи и части от други държави. Така, автомобилната промишленост ще се специализира в изработката на определени елементи от автомобила, за които има условия и суровини у нас. Ще се произвеждат бензинови и дизелови двигатели за леки и товарни автомобили и автобуси.
Специализацията на заводите ни в производството на електро- и мотокари и нареждането на този наш отрасъл на едно от челните места в света сигурно ще ни зарадва в недалечно бъдеще с осигуряването на смелите проекти на българските проектанти и конструктори в създаването на цяла гама от леки, товарни и специални електромобили за градския транспорт и пътувания на къси разстояния.
Върху редица още проекти работят българските инженери в Научноизследователските проектоконструкторски институти и експериментални бази за издигане на автомобилостроенето на световно ниво.
В съответствие с бурното развитие на научно-техническия прогрес и повишаване рентабилността на социалистическата икономика българската автомобилна промишленост ще заеме мястото на един водещ отрасъл в нашата промишленост.“
А сега, ако ви се чете още за български коли, ви предлагаме и ето тази наша изследователска статия: