РосВен – непознатият български автомобил

Вижте в Sandacite.BG какво научихме за забравения български автомобил РосВен!

Български автомобил РосВен

Чували ли сте за българския автомобил РосВен, кръстен на две момичета? Тази непозната история е от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, когато българин сам конструира кола в двора си, успява да я регистрира и я кара напълно законно по родните пътища. Неговото име е Георги Милушев и по професия е счетоводител.

Освен родолюбив българин, дядо Георги е и изключително сръчен. Изобретателността му ражда уникален проект за автомобил в края на 60-те години. Четири години работил по създаването на кола в двора си, която първоначално е искал да бъде с четири врати, но заради сложността в крайна сметка я създал като купе.

Български автомобил РосВен

Когато завършва своя автомобил Георги Милушев го кръщава РосВен, идващо от първите букви в имената на своите две дъщери – Росица и Венера.

Каросерията е направена ръчно от японски ламарини. Част от формите са отлети в леярни в Пловдив, споделя бай Георги. Шаси и двигател взима от съветски автомобили.

Български автомобил РосВен

Когато единственият по рода си РосВен е напълно готов неговият изобретател го закарва в София в Института по транспорт и двигатели с вътрешно горене. Там в продължение на седмица автомобилът е подложен на изпитания. Около 200 км на ден е бил каран от инженерите на института по различни пътища в столицата и около нея. Тествани са заварките и всички компоненти за повреди. Всичко минава успешно и е издаден документ за собственост с марка „РосВен“.

От Института по транспорт дори предлагат на Георги Милушев да патентова своя автомобил, но това щяло да му струва 22 000 лева. Сумата била непосилна за тогавашния счетоводител, който с трудност бил събрал 2-3 хиляди лева, за да закупи материалите и частите за своя РосВен.

Български автомобил РосВен

Откъм технически характеристики знаем, че РосВен е бил способен да развие 120 км/ч. Колата е регистрирана в КАТ и с нея Георги Милушев пътува из страната 7-8 години заедно със семейството си.

Не знаем обаче какво се е случило с единствения РосВен и дали той все още съществува някъде днес.

От https://dizzyriders.bg/.

[1968] БЪЛГАРСКИ автомобили

БЪЛГАРСКИ автомобили – статия от 1968 в Sandacite.BG!

БЪЛГАРСКИ автомобили

Този материал е публикуван в сборника автомобилни статии Съвременни автомобили (София, ДИ Техника, 1968 г.). Мислим обаче, че и сега ще е интересен за феновете на нашата автоистория, затова решихме да го качим тук без изменения. Приятно четене! :)

,,Макар че първите автомобили идват в Бъл­гария в началото на ХХ век, поради иконо­мическата изостаналост на страната ни това ново транспортно средство не успява да на­мери широко приложение у нас повече от по­ловин столетие. Незначителният брой на вна­сяните леки автомобили, камиони и автобуси ни поставя дълго време между държавите със слабо развит автомобилен транспорт. Основ­ният превоз в България през първите десетилетия на ХХ век бяха железниците, а масовото инди­видуално превозно средство — кабриолетът и каруцата, теглени от впрегатни животни. Автомобилът бе достояние на малцина богаташи, недостижим и непознат за широките народни маси. През Втората световна война малоброй­ният автомобилен парк се износи и амортизира в значителна степен.

За широкото навлизане на автомобила в живота на нашата страна можем да говорим едва след 1956 го­дина, когато се създаде благоприятна обста­новка за по-бързото навлизане на автомобила в обществения транспорт и за увеличаването на притежателите на леки автомобили. За задоволяването на нарасналото търсене на леки автомобили от населението и товарни автомо­били за обществения транспорт правителството реши да започне производството на автомобили у нас, за да може през 1970 г. да се изработват 30 000 броя, а в 1980 г. автомобилният парк да надмине един милион коли.

Както много други напреднали държави, и нашата страна създава своя автомобилна про­мишленост посредством закупуването и пол- зуването на лицензни от съветски, френски, ита­лиански и други автомобилостроителни пред­приятия. С тях са сключени спогодби за усвоя­ване у нас монтажа на автомобилите Москвич-408, ГАЗ-52, Рено-8, Фиат-850, Фиат-124 и други.

В наше време — времето на научно-техни­ческата революция — този път за развитие на автомобилостроенето е най-рационален и ефективен. Заедно с овладяването на монтажа на внесените възли и детайли ние натрупваме необходимия опит и постепенно усвояваме производството на отделни системи, части и принадлежности.

Друго, също така съществено предимство е представяната от фирмите документация за внедряване усъвършенствуванията в новите модели автомобили. По този начин производ­ството е винаги в крак с постиженията на тех­ническия прогрес.

Монтажът на автомобилите се извършва в ня­колко автомобилни завода: в гр. Ловеч—Москвич-Рила 1400, Фиат-Пирин-850 и Фиат Пирин-124; в гр. Шумен — товарните авто­мобили Мадара, ГАЗ-52 и ГАЗ-53; в гр. Пловдив—за Булгаррено 8 и 10; в гр. Ботев­град автобуси Чавдар. През 1967 г. тези предприятия монтираха няколко хиляди автомо­били, а в следващите години техният брой ще расте много по-бързо, след завършване разши­ренията на заводите.

Повече от 20 специализирани предприятия също така работят за нуждите на автомобил­ната промишленост у нас и за износ. Те произ­веждат: спирачни устройства, болтове и втул­ки, крикове, фарове, синтетични тъкани за тапицерия, каучукови уплътнители, сегменти, кормилни уредби и др. В монтираните в Бълга­рия автомобили близо 30% от детайлите, частите и принадлежностите са българско производство, а друга немалка част от тях е предмет на експорт за автомобилни предприя­тия в СССР, Франция, Италия, ГФР, Унгария, ЧССР, Полша и др. Като се прибави вложеният труд в монтажа на автомобила, може да се направи заключение, че нашето автомобило­строене е един много перспективен отрасъл на икономиката ни.

През 1967 г. в нашата страна се монтираха 3 марки леки автомобили в 6 модела: Рила- 1400 (Москвич-408), Пирин-850 (Фиат-850) в два модела — Купе и Берлина; Пирин-124 (Фиат-124) Булгаррено-8 и 10 (Рено 8 и 10).

Техническите и експлоатационните качества на тези автомобили са добре познати, освен това за всички тях са дадени технически данни в раздела «Световната автомобилна промишленост». Затова тук ще се спрем само на някои от най-характерните им качества.

РИЛА-1400 (МОСКВИЧ-408)

Москвич Рила 1400 Moskvich Rila 1400

Лек, малолитражен автомобил, който е съ­брал рядкото съчетание: съвременна външна форма, просто устройство, достатъчна мощ­ност, комфортно обзавеждане, здравина, си­гурност, удобно кормило и седалки, красива и трайна вътрешна облицовка, непретенциоз- ност към горивото, обемист багажник и до­стъпна цена.

За пътните и климатически условия в нашата страна Рила-1400 е най-подходящият авто­мобил за пътуване и туризъм.

Същественият недостатък на този модел – сравнително малката пъргавина на двигателя – ще бъде отстранен в новия Москвич — мо­дел 412, който ще се монтира в Ловешкия завод през следващите години. В него има съвсем нов двигател с работен обем на цилиндрите 1480 куб. см, мощност 75 конски сили и макси­мална скорост 140 км/ч. Увеличената близо 1 и половина пъти мощност е постигната не за сметка на незначителното увеличаване на ра­ботния обем от 1360 куб. см на 1480 куб. см, а на по-високата степен на сгъстяване 8,2. Новият четирицилиндров карбураторен дви­гател е с намалена височина и с наклон под ъгъл 20 градуса; диаметърът на цилиндрите е увеличен на 82 мм вместо 76 мм, както е при Москвич-408, а ходът на буталото е намален от 76 мм на 70 мм.

Рила-1400 (Москвич-408) и новият мо­дел 412 се утвърждават у нас като автомо­били с най-много подобрения и усъвършен- ствувания за своя клас; просто обслужване и лека експлоатация.

ПИРИН-ФИАТ 850

ФИАТ 850 FIAT 850

Най-рационалният малък автомобил – така характеризират специалистите през последните три години ФИАТ 850. Съчетал икономичността, пъргавината и малките размери на предшественика си ФИАТ 600, ФИАТ 850 се произвежда в големи серии. Неговият неочакван успех показа, че времето на малките ,,буболечки“ – малолитражките – не само че не е отминало, но че и тепърва ще се оценява от конструктори и от желаещите да имат икономична и удобна кола.

Снабден е с цетирилилиндров, едноредов двигател водно охлаждане , разположен в задната част на автомобила. Работен обем 843 куб. м, диаметър на буталото 65 мм, ход 63,5 мм, максимална мощност 34 к.с. при 3000 об/мин и степен на сгъстяване 8:1, максимална скорост 120 км в час, разход на гориво 5,1 л за 100 км.

Скоростната кутия на ФИАТ 850 е четиристепенна. Четирите превода са напълно синхронизирани.

Главното предаване, диференциалът и съединителят са обединени в общ блок, поставен пред двигателя и заема празното пространство под седалките. Каросерията е 5-местна, самоносеща, с 5 врати. Изтегленият назад покрив се спуска плавно надолу и още повече подчертава устремността и пъргавината на автомобила.

Спирачната система е крачна, хидравлична, барабанна със самоцентриращи се челюсти.

Охладителната система е затворена и работи под налягане. Радиаторът се зарежда с анти­фриз, чиято точка на замразяване е —35 С. Обслужването е значително опростено и облек­чено. При разработен двигател маслото в картера се сменя на всеки 10 000 км, а в ско­ростната кутия на 30 000 км.

Спортното купе Пирин-Фиат-850 — се отличава от основния модел с автоматична скоростна кутия, повишена мощност 47 к.с. и при 6200 об/мин и степен на сгъстяване 9,3:1 дискови спирачки на предните колела, макси­мална скорост над 135 км/ч.

Повишените динамически качества на този автомобил, бързата маневреност и сигурните спирачки го правят предпочитан за участия в автомобилни състезания — рали.

ПИРИН-ФИАТ-124

Една съвършено нова концепция на съвре­менен лек автомобил, съчетаваща високи тех­нически качества, красота и удобства, с уве­личена товароносимост, леко управление и сигурност на движение. Всичко това доведе до високото международно признание — Фиат-124 бе обявен за най-сполучливата кола за 1966 година.

Малолитражният автомобил Пирин-Фиат-124 е снабден с четирицилиндров, едноредов дви­гател, разположен отпред. Работният обем на цилиндрите е 1197 куб. см, диаметър на бу­талото 73 мм и ход 71,5 мм. Максимална мощ­ност 60 к.с. при 5600 об/мин и степен на сгъ­стяване 8,8:1. Максимална скорост 140 км/ч. Разход на гориво 9 л на 100 км.

Скоростната кутия с четиристепенна с 4 синхронизирани превода за преден ход и 1 за заден.

Спирачната система — хидравлична, дискови спирачки и на четирите колела. Автоматично регулиране спирачното налягане на задните колела. Всичко това и ниско разположената самоносеща 5-местна каросерия правят авто­мобила изключително сигурен и стабилен върху пътя.

При дължина 4030 мм, ширина 1670 мм и височина 1360 мм той има диаметър на завиване 10,7 м, собствено тегло 820 кг.

Най-новият модел, който ще се монтира и у нас, е Фиат-125. По външност прилича на Фиат-124, но е далеч по-комфортен. Той е снабден с двигател с работен обем 1608 куб. см, мощност 90. к.с. и достига максимална скорост 160 км ч. Ускорение от 0 до 100 км за 12 сек. Разход на гориво 10 л на 100 км.

Фиат-125 е автомобил с подчертани спортни качества и повече удобства.

Булгаррено 8

Малолитражният автомобил Булгаррено-8 е напълно идентичен на придобилия широка популярност в Европа френски автомобил Рено-8. Освен това на Булгаррено-8 са направени редица подобрения, като подсил­ване на шасито, ресорите, амортисьорите и други детайли за повишаване здравината и издръжливостта съобразно пътните и клима­тически особености на нашата страна.

Булгаррено-8 има четирицилиндров,чети- ритактов двигател Сиера-950, който е раз­положен в задната част на автомобила. Работ­ният обем на цилиндрите 956 куб. см, ход на буталото 72 мм, диаметър на цилиндрите 65 мм, степен на сгъстяване 8,5:1.

Максимална мощност 48 к.с. (по SAE) при 5200 об мин.

В края на 1967 г. на Булгаррено-8 вече се монтира по-мощен двигател с работен обем на  цилиндрите-1108 куб. см с още по-добри динамически качества, повишена мощност 50 к.с. (по SAE) при 4900 об/мин, като същевременно малкият разход на гориво си остава същия — 6,7—7 л на 100 км.

Каросерията е самоносеща, купе тип Седан, 4—5-местна с 4 врати, багажник от­пред.

Охладителната система е херметически за­творена, заредена с антифриз, издържащ на ниска температура до —35 С.

Скоростна кутия с 4 напълно синхронизирани предни скорости и една за заден ход.

Максимална скорост на движение 132 км ч.

Спирачки — крачна хидравлична, с дискови спирачки на 4-те колела, действуващи едно­временно; ръчна — механична, действува на задните две колела.

Булгаррено-8 има минимално и опростено обслужване. Маслото в двигателя се сменя на всеки 5000 км, а маслото в скоростната ку­тия на всеки 10 000 км. Гресиране на 20 000 км.

БУЛГАРРЕНО 10

Булгаррено 10

Монтажът на този автомобил започна през 1967 г. в Пловдивския завод «Булгаррено». Той се отличава от своя предшественик Булгаррено-8 с удължената си каросерия в пред­ната част с 12 см и задната със 7 см. Това удъл­жаване е дало възможност не само да се уве­личи полезният обем на багажника, но и аеро­динамичната устойчивост на автомобила срещу страничен вятър. Новият модел има по-красива и устремена съвременна линия.

Двигателят и почти всички възли и детайли в Булгаррено-10 са идентични с тези на Булгаррено-8. Трябва да се отбележи, че още повече е подобрена стабилността на колата върху пътя и сигурността на движение.

Отличните технически качества, здравина, сигурност, добро ускорение и пъргавина бяха блестящо потвърдени с постигнатите две го­леми победи на екипажите на Булгаррено в международните автомобилни състезания —рали Трансбалкания и Балканското рали през 1967 г., в които първо място бе заето от Булгаррено-8 и Булгаррено-10.

СВЕТЛИ ПЕРСПЕКТИВИ

Успешният старт на автомобилостроенето у нас с овладяване монтажа на няколко модела автомобили и изработката на определени въз­ли, и части потвърждават правилността на избрания път. През следващите години в България ще се произвеждат по-голяма част от елементите, детайлите и екипировката на монтираните автомобили, като една част от тях ще се изнасят срещу внасяните системи и части от други държави. Така, автомобилната промишленост ще се специализира в изработ­ката на определени елементи от автомобила, за които има условия и суровини у нас. Ще се произвеждат бензинови и дизелови двигатели за леки и товарни автомобили и автобуси.

Специализацията на заводите ни в производ­ството на електро- и мотокари и нареждането на този наш отрасъл на едно от челните места в света сигурно ще ни зарадва в недалечно бъдеще с осигуряването на смелите проекти на българските проектанти и конструктори в създаването на цяла гама от леки, товарни и специални електромобили за градския транс­порт и пътувания на къси разстояния.

Върху редица още проекти работят българските инженери в Научноизследователските проектоконструкторски институти и експеримен­тални бази за издигане на автомобилострое­нето на световно ниво.

В съответствие с бурното развитие на научно-техническия прогрес и повишаване рентабилността на социалистическата икономика българската автомобилна промишленост ще заеме мястото на един водещ отрасъл в нашата промишленост.“

А сега, ако ви се чете още за български коли, ви предлагаме и ето тази наша изследователска статия:

https://www.sandacite.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB/

Exit mobile version