Лампов радиоприемник Силвания 52 ІІ мод.

Дойде при нас с поражения по кутията, която са ясно видими вдясно – тя е сцепена вследствие на грубо отношение. Освен това се наложи да залипваме двете вертикални летвички, тъй като бяха излезли от жлебчетата си. Липсват и две ,,врътки“.

Иначе по скалата – нищо, което да заслужава отбелязване:

Лампов радиоприемник Lampov radiopriemnik

Една от лампите също е повредена – нарушен е вакуумът поради груб опит да бъде извадена от цокъла:

Лампови радиоприемници Lampovi radiopriemnici

От самите радиолампи 2 са филипсови Миниват, две – американски.

Стари лампови радиоприемници Stari lampovi radiopriemnici

Апаратът притежава трансформатор и превключвател на напрежението между следните стойности:

Още радиоприемници от този производител можете да разгледате в сводната тема в нашия форум – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10#p19310

Старо българско радио от 1930-те години

Старо българско радио от 1936-7 г., произведено по поръчка в софийска фабрика.

Лампи – американски, поне тези извън кожух.

Старо българско радио Staro balgarsko radio

Говорител – български, но не Ирафон – може би Обретенъ Дончевъ?

Кондензатори – немaркирани. В капака – нищо необичайно, няма и никакви надписи нито по него, нито по шасито:

Въпреки приложената доста варварска метода за закрепване на строшеното стъкло на скалата, механизмът с кордата продължава да действува!

Скала на старо радио Skala na staro radio

А, тук виждате как радиото пътува в трамвая, триумфално преминавайки площад св. Неделя:

Продавам стари радиа Prodavam stari radia

Ето го още веднъж – този път в библиотечна среда:

Ето повече снимки тук – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=8&t=1427&p=51733#p51733

Старо радио Романс`69 + схема

Романс`69 е ІV клас суперхетеродинен радиоприемник, произвеждан от ЗМР Велико Търново от 1969 г. нагоре по случай юбилея от Деветосептемврийската революция. Тези от 1969 г. изглеждат като горния на снимката, а екземплярите след 1969 г. – като долния – без надпис юбилейно:

Има три вълнови обхвата: КВ1, КВ2 и СВ.

Лампов състав: ECH81, EBF89, ECL82.

Кинематичната му конструкция е подобна на тази в радиоприемника Концертино – http://www.sandacite.bg/1963-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D1%85/

Изходна мощност: 1,5 вата, междинна честота 468 kHz

Схема на радиоприемника Романс`69 –

[1939] Марки радиоапарати на българския пазар

Това е документ на Главната дирекция на ПТТ, с който се освобождават от такса горепосочените марки радиоапарати. Но същевременно е и документ за много от производителите на радиоприемници, присъствували на българския пазар през 1939 г.

Както виждате, освен чуждестранните, в списъка фигурират и доста познати български радиопроизводители, а и някои, за които не сме чували нищо и в този смисъл каталогът е исторически извор.

Интересно е и на какъв признак апаратите на някои производители са се освобождавали от такса.

Ето и втората част на списъка.

[1937-8] Стар български лампов радиоприемник

Стар български лампов радиоприемник

Това е поредният немаркиран от производителя български радиоприемник от 30-те години – честа практика в България тогава.

Иначе кутията е интересно оформена с тези три отвесни нареза:

Скалата е хартиена и пред нея има само някаква мека матова повърхност:

Вентилационните отвори са просто две широки кръгли дупки, издълбани в дървения капак:

Лампите са американски, на Sylvania. Говорителят е масивен. Те са еднотипни за повечето стари български радиоприемници от този род. Мощността му е 2 или 3 вата:

Е, пред Вас е едно типично българско лампово радио от 30-те – с малко грубовато скована кутия, вносни лампи и анонимен производител. Разбира се, българската радиопромишленост от този период наброява близо 30 изявени производителя, но се срещат и безименни сглобки, които не могат да ни кажат нищо повече за себе си, освен че е съществувал някой и тях да ги направи :)

Ако Ви е било интересно, надяваме се да харесате и Фейсбук страницата ни – https://www.facebook.com/sandacite

[1964] Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Продължаваме прегледа на продуктовата линия Мелодия, произвеждата от СЗ Кл. Ворошилов през 60-те и 70-те г.

Мелодия 10 е седемлампов радиоапарат, тип среден супер, с лампи: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM84, EL84.

Поначало смятам, че при прилагане на оригинални документи за един апарат не е нужно да преписваме от тях в самия текст, а той е по-скоро за снимков материал и думи като тези тук.

В зависимост от времето на производство (по-ранните бройки или по-късните) кутията може да е с тъмен или светъл фурнир:

Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Поначало М 10 е едно от най-разпространените български радиа; шасито му е станало основа на много радиограмофони – а първо място Акорд 10.

Схема на радиоапарата Мелодия 10 –

Оригиналното ръководство за употреба, с което си купувате радиоприемника: мелодия-10-инструкция

[1958] Стар български радиоапарат Концерт + схема

Настoлен радиоприемник ІІ клас, производство от 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Лампи: Е серия – ECH81, EF89, EABC80, EM80, ECC83, EL84, ECC85, EZ81

Честотни обхвати:

УKB—64,5 – 73 MHz КВ2—11,5-18 MHz КВ1—5,8-11,5 MHz СВ—520-1620 kHz ДВ—145-350 kHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB за AM и 26 dB за ЧМ: УКВ-4 КВ2— 60 KB 1—70 CB— 50 ДВ— 80 Чувствителност при използуване на феритна антена: СВ—0,3 mV/m ДВ—2 mV/m

Избирателност по съседен канал: AM—38 dB ЧМ—30 dB

Избирателност по огледален канал: УКВ—28 dB КВ2—12 dB КВ1—17 dB CB—33 dB ДВ—42 dB

Междинна честота: AM—468 kHz ЧМ—10,7 MHz

Радиоапаратът е оформен в красива чисто дървена кутия и за мен е в топ 3 на най-красивите български радиоприемници:

Емблемата е синтез между герба на Пеячевичите и място, в което да се помести индикаторът ЕМ 80:

На задния капак – нищо по-различно от чокваното според схемата:

Кутията е широка и просторна. Ясно се вижда въртящата се феритна антена и въобще цялото радио има изключителна притегателна сила. Това е радиото, на което съм наблюдавал как се върти феритната антена от потенциометъра на скалата:

Схема –

[1989] Радиограмофон Кантата 4 + схема и описание

Това е последният радиограмофон от линията Кантата. Разликата с предишните е, че шасито му е стереофонично. Схемата на радиоприемната част е като на Кантата 1.

Нататък всичко изглежда дословно едно и също:

Схема – радиоприемник-кантата-схема

Ръководство за употреба – кантата-4-инструкция

Радиограмофон Кантата 3 + схема

Кантата 3 е български транзисторен радиограмофон, комбинация между радиоприемник Кантата 1 и съветско грамофонно шаси REMR моно.

Техническите характеристики на радиоприемната част са малко по-различни в сравнение с Кантата 1 – липсва ,,западното“ УКВ:

Иначе в грамофона – позната картинка:

Тип РГС ІІІ-1. Много интересно защо е наименуван С – стерео – при положение, че дори и да се включи втора колона отзад, шасито продължава да е монофонично:

Производство от 1987 г. в КРТА В. Търново.

Схема на електрическата и механичната част:

[1936] Реклама на български радиоапарати марка ,,Телевизия“

Обърнете внимание на текста. Така ми се иска да видя и днес такава българска реклама, която да кипи от подобно осъзнато достойнство и самоуважение!

,,РАДИОАПАРАТИ МАРКА ,,ТЕЛЕВИЗИЯ“

Собствено местно производство, цени народни!

Българи, предпочитайте мѣстното производство, с което намалѣвате безработицата у насъ и давате хлѣбъ на сънародницитѣ си!

Резултатътъ от нашитѣ апарати е сѫщия, само липсва суетниятъ разкошъ въ сравнение с европейскитѣ такива, а ценитѣ са наполовина!

Не купувайте апаратъ, докато не чуете и нашитѣ. Тѣ хващатъ всички европейски станции!

Апаратитѣ се правятъ за всички волтажи въ България“

Демонстрация: от 12 до 13 ч. и от 7 до 9.

Техническо бюро ,,Телевизия“

инж. П. Великовъ и с-ие

София, бул. Македония № 30 (трам. спирка Руски паметникъ)“