Най-сетне лампомерът ИЛ-1  в Сандъците – Sandacite!

Горе виждате първия български лампомер ИЛ1, който е производство на софийския завод Елек­троника от първата половина на 1960-те години. За всички, които работят с електронни лампи, това важен е сервизен апарат, предназначен за проверка на годността на приемно-усилвателни, детекторни и токоизправителни електровакуумни прибори. Той използван във всяка радиоремонтна работилница или сервиз­на служба, магазините за продажба на радиолампи, службите за тех­нически контрол, производствените предприятия, лаборатории и учебни за­ведения, радиоклубове на ДОСО и въобще навсякъде, където се ползват ра­диолампи. В момента също се търси от много хора, занимаващи се с конструиране и ремонт на електроннолампова апаратура, а също и от хобисти, които ползват любимите ни електровакуумни елементи. Затова си заслужава да му отделим едно хубаво статия! :)

Описание

Лампомерът ИЛ1  чрез превключване на отделни вериги осъществява схема, подходяща за дадена проверка при определен метод. Необходимите превключвания се извършват чрез командни устройства, изведени върху лицевата плоча на апарата.

Първо да разгледаме схемата на лампомера, която може може да се определи като съставена от две части: превключващо-измервателна и захранваща.

Превключващо-измервателната част се състои от:

1. Поле със 7 лампови гнезда (цокли), чиито контакти (крачета) са свързани паралелно и са номерирани от 1 до 9 (долната фигура).
2. Щепселно-п ревключващо поле То се състои от две части: горната част представлява една координатна система от кон­такти. В зависимост от разположението на изводите на ламповите елек­троди и гнездата, същите се свързват към съответните захранващи ве­риги. Чрез долната част се набират необходимите захранващи напреже- жзния, катодно съпротивление и обхват на милиамперметъра. Връзки­те се постигат чрез поставяне в гнездата на предвидените за тази цел щифтове.
3. Галетни и бутонни превключватели. Централно място между тях заема галетният превключвател „Вид работа“ П₄ (4). Той дава възможност за следните проверки и измервания:

а)  В първо положение „К. С.“ се проверява дали има късо съединение между електродите на лампата. В този случай милиамперметърът се изключва, а се включват веригите на електродите на лампата  към превключвателя „Късо съединение“ П₁ (1). С помощта на този пре­включвател се проверява последователно за късо съединение между следните двойки електроди: „g₂—а“, „g₁ — g₂“, „g₁—а“, „к—а“ и ,,к—g1”. Индикация за късо съединение е светване на глимлампата „К. С.“ (7) Проверката се извършва с променливо напрежение 70 V.

б) При второ положение,,—E_gl“ милиамперметърът се включва като волтметър към преднапрежението на първата решетка, подавано към измерваната лампа. Същото се регулира чрез потенциометъра „—Е_g2“ (52),

в) При трето положение „I_Eg“ се измерва анодният ток при по­дадено фиксирано преднапрежение.

г)  При четвърто положение „I_RК“ се измерва анодният ток при ав­томатично преднапрежение. Необходимото катодно съпротивление се набира в границите от 0 до 3100 ома през 10 ома от съпротивленията 54 – 63 с помощта на щепселно-превключващото поле 3. Предвидена е възможност и за външно включване на съпротивление в катодната верига чрез буксите „R_K“ (66). При необходимост същото може да се прибави към съответното съпротивление, набрано чрез превключващо­то поле 3.

д)  При пето положение „Диод“ се проверява емисионната способ­ност на токоизправителни и детекторни лампи. Положението на буто­на „изпр/дет“ се избира според типа на изпробваната лампа.

Схемата за проверка на токоизправителни лампи съдържа: промен­ливо анодно напрежение 200 V, товарно съпротивление 5 и малиамперметър, включен като волтметър с предсъпротивление 9. Падението на напрежението върху съпротивлението 5 зависи от емисионната способ­ност на измерваната лампа и се установява с помощта на милиамперметъра. На скалата на същия има нанесени три цветни сектора за год­ността на лампата: годна -червен, използваема—зелен и негодна — не­оцветен.

Схемата за проверка на детекторни лампи съдържа: променливо анодно напрежение 50 V и товарно съпротивление (14 и 16). Милиамперметърът е включен последователно в анодната верига, като се из­ползува същата скала.

С бутона „220~“ (73) милиамперметърът се превключва на волт­метър, чрез който се проверява мрежовото захранващо напрежение. Проверката е индиректна, т. е. волтметърът измерва изправеното на­прежение 50 V, при което стрелката му трябва да се установи на репера „200~“. При отклонение от посочения репер регулирането на за­хранваното напрежение се извършва с помощта на реостата „220~“ (50).

Бутонният превключвател 10 съдържа следните 6 бутона:

С бутона f₁—f₂“ се превкючва отоплителната жичка на измервана­та лампа от захранващата намотка на трансформатора Тр към верига­та, показваща здрава отоплителна жичка, при което светва глимлампата „К. С.“ (7).

С бутона „К—f“ се прекъсва катодната верига на измерваната лампа за проверка на изолацията катод-отоплителна жичка. Проверката се извършва чрез измерване на анодния ток. Указание за добра изо­лация е рязкото връщане на стрелката на милиамперметъра в нулево положение при натискане на бутона. В противен случай изолацията е влошена.

С бутона „вакуум“ се включва високоомното съпротивление 33 във веригата на първата решетка на лампата. Значителното изменение на анодния ток е указание на влошен вакуум.

Бутонът „изпр/дет“ се използва за проверка на диодни лампи. При токоизправителни лампи бутонът трябва да е в ненатиснато положе­ние, а при детекторни лампи—в натиснато положение.

С бутона,—E_g1 50/10“ се изменят регулируемото с потенциометъра 52 решетъчно напрежение и обхватът на волтметъра от 50 на 10 V.

С бутона „индик.“ се включва високоомното съпротивление 11 в анодната верига при измерване на електроннолъчеви индикатори (маги­ческо око).

4. Поле с букси. Буксите „I_а“ (15) са изводи от анодната ве­рига, дадени накъсо с контакта R_a в превключващото поле. При поста­вяне на щифт в буксата „R_a“ контактът се отваря, което позволява да се включи външно в анодната верига подходящо товарно съпро­тивление. Това дава възможност измерването да се проведе при усло­вия, близки до работните.

Буксите „I_f“ (68) са изводи от отоплителната верига, дадени на­късо с контакта R_f в превключващото поле. При поставяне на щифт в буксата „R“ контактът се отваря, което позволява да се включи вън­шно реостат за плавно изменение на отоплителния ток, амперметър или допълнителен и₃точник за отоплително напрежение.

Буксите „R_K“ (66), както знаем, са изводи от катодната верига, дадени накъсо с контакта R в превключващото поле. Те дават възможност да се включи външно катодното съпротивление последователно с на­браното от вътрешно вградените съпротивления 54 – 63 или външен милиамперметър за измерване на емисионния ток на проверяваната лампа.

Буксите 15, 17, 34, 66, 68 и 71 са изводи от веригите на електро­дите на проверяваната лампа, което позволява провеждане на допъл­нителен контрол или странично измерване на лампа.

Буксите 13, 37 и 36 са изводи съответно ва веригите на анода и решетката и —2 V. Използват се при лампи, на които електродите анод или решетка са изведени на качулка на балона.

Захранващата част на лампомера се състои от:

1. Мрежов трансформатор Тр. Посредством изводи във вторич­ната си страна той осигурява стъпално изменение на напреженията, захран­ващи анодната, екранната и отоплителната верига на измерваната лам­па. В първичната страна на трансформатора е свързан реостатът „220~“ (50) за плавно регулиране на напрежението от мрежата.
2. Изправител. Той е предназначен за подаване на фиксирано отргцателно преднапрежение на управляващата решетка на измервана­та лампа, но се използва и за индиректно измерване на мрежовото напрежение, захранващо първичната намотка на мрежовия трансформа­тор. Изправителят се състои от полупроводниковия диод Д7Ж (42), товарните съпротивления 40, 41, 48 и 49, филтровите кондензатори 46 и 47 и съпротивителните делители 43/44-52 и 38/39-35.

Схемата на лампомера ИЛ-1 можете да изтеглите в две части:

Ако ли пък поначало ви интересува да научите повече за този вид уреди и техния начин на работа, препоръчваме ви да прочетете друга наша статия тук ==>

Какво са лампомерите и как работят

See more

Проверка и измерване на радиолампи

Добре известно е, че съмнението за годността на една радиолампа се потвърждава или отхвърля в зависимост от резултата, получен при нейната проверка и измерване. Измерването, което трябва да бъде направено и което ни ин­тересува при ремонта на лампови радиоприемници, телевизори, усилватели и т.н., не е цялостно лабораторно изследване на лампата. Достатъчно е то да бъде само установяване на състоянието й за годност за по-нататъшна употреба. За тази цел трябва да се из­вършат серия проверки.

Разгледаните в тази статия от Сандъците – Sandacite методи за проверка и измер­ване на радиолампи с малки изменения и допълнения са за­стъпени в почти всички обикновени фабрични лампомери. Ползването на даден лампомер става съгласно с инструкцията, предписана от произво­дителя.

1. Проверка на изправността на отоплителната жичка.

За проверката на изправността на отоплителната жичка на радиолампите съществуват много начини. Най-простият от тях е този с омметър. При прекъсната жичка стрелката на уреда не се отклонява. По-сигурен начин, който освен горното изпробване позволява още и да се провери късото съединение в отоплителната жичка, е показан на фиг. 2-14. Образува се верига от милиамперметъра, регулиращото съпротивление R и подходящ токоизточник Б, като милиамперметърът се нагласява да показва известна стойност, съобразена с тока на из­пробваната лампа.

Ако паралелно на уреда се включи отоплителната жичка на изпробваната лампа, могат да се констатират следните ре­зултати:

• При редовна отоплителна жичка — показанието на уреда на­малява.
• При прекъсната отоплителна жичка — показанието на уреда не се изменя.
• При късо съединение в отоплителната жичка — стрелката на уреда се връща в ну­лево положение.

Ако резултатът от тази проверка е отри­цателен, т. е. отоплителната жичка е прекъс­ната, по-нататъшно изпробване не се прави, тъй като лампата е 100 % негодна. Ако е въз­можно дефектът да се поправи, след извършването на поправката радиолампата се проверява повторно.

2. Проверка на късо съединение между електродите.

Всички методи за подобни из­пробвания се свеждат до съставянето на верига, както в предшестващия случай, при която евентуално съществуващото късо съединение би дало изменение в показанията на милиамперметъра. Схеми за подоб­ни проверки са показани на фиг. 2-15.

И тук, ако резултатът от изпробването е отрицателен, по-ната­тъшно изпробване не се провежда.

3. Измерване електронната емисия на радиолампата.

Това измерва­не дава възможност да се определи степента на годност, т. е. добра (70 %), отслабнала (30 %) и изтощена (под 30 %). Емисията може да бъде измерена по няколко начина. Естествено, че ако чрез съставяне на подходяща схема радиолампата се постави в нормален статичен режим (на съответните електроди се подадат предписаните по характеристиката напрежения), отчетеният от милиамперметъра аноден ток ще бъде указание за състоянието на лампата. Този начин, макар действително най-сигурен, в повечето случаи е труден за из­пълнение и е неподходящ за практически цели (нерентабилен). Най подходящ метод за измерване емисията на радиолампите при ремонта на приемниците е начинът чрез измерване на протичащия ток през лампата при нормално нагрята отоплителна жич­ка. На всички останали електроди (с изключение на катода), свързани накъсо, се подава ниско промен­ливо напрежение (до 15 V). Полученото показание на милиамперметъра се сравнява с показанието от измерването на редовна лампа от същия вид. Този метод на измерване е лесен и бърз, но не съвършен. Той дава груба представа за състоянието на лампата като детектор, но не и за ней­ните електрически показатели, специфични за даден тип. Въпреки всичко този метод е доста­тъчен за практически цели.

4. Изследване действието на управляващата решетка.

За да се провери регулиращото действие на управляващата решетка, радиолампата се свързва по схемата, показана на фиг. 2-16.

На решетката се по­дават постепенно различни отрицателни преднапрежения, като за всяка стойност се отчита съответният аноден ток. Анодното напре­жение U_a(ако лампата е пентод — също и напрежението на екра­ниращата решетка U_g2) се подава съгласно с предписаните данни, взети от таблиците за радиолампите. Стръмността на радиолампата може лесно да се определи (и се съпостави с предписаната) по формулата

където

I`a и I„a са две последователно отчетени стойности на анодния ток (в ма) при съответните преднапрежения U_g и U„g (във V) на ре­шетката.

5. Изпробване състоянието на вакуума  в радиолампата.

Лошото състояние на вакуума (присъствието на газ) в лампата се отразява зле върху правилното функциониране на електронния поток в неяи Това предизвиква появяване на нежелателен решетъчен ток. Вакуум­ното състояние се проверява чрез измерване, при което лампата се свързва по схемата на фиг. 2-17. Режимът на лампата е нормален (статичен) съгласно с данните, посочени в таблиците.

При отворен ключ К и намален вакуум през съпротивлението R (1—2 мегаома) протича ток с означения поляритет, вследствие на което анодният ток нараства. При редовен вакуум в лампата промяна на анодния ток не настъпва.

6. Изпробване на изолационното съпро­тивление между отоплението и катода.

Свързването на радиолампата за такова измерва­не е показано на фиг. 2-18. То се извършва при нормално отоплително напрежение в загря­то състояние на радиолампата. На останалите елек­троди (катода и всички решетки, които се свързват накъсо, се подава ниско напрежение (около 20 V). При положение 1 на ключа К през милиамперметъра протича известен ано­ден ток. При превключване на същия ключ на положение 2 и ако изолационното съпро­тивление между отоплението и катода е нор­мално, милиамперметърът не трябва да показва отклонение. В противен случай изолационното съ­противление е лошо.

7. Проверка за прекъснати електроди.

За да се извърши това изпробване, свързването се пра­ви, както е показано на фиг. 2-16, с тази раз­лика, че на отделните решетки се подава после­дователно високо отрицателно напрежение. При редовна връзка в електродите анодният ток на­малява значително и обратно, при прекъснат елек­трод — анодният ток остава постоянен.

---

Литература:

Мартулков, С., Ал. Ведър. Радиопоправки. София, Техника, 1959.