приборостроителен комбинат петрич - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Какво трябва да знаем за българския матричен принтер М88

Най-сетне хубава статия за българския матричен принтер М88 – естествено от Sandacite.BG!

Непрекъснато се стремим да публикуваме възможно най-редки и непознати произведения на българската техника, затова понякога се получава така, че най-разпространените устройства остават на заден план и чакат своя ред да се появят при нас. Вчера установихме, че по този начин са протекли нещата с популярния правешки матричен принтер М88 – показали сме Бултекст 200, ИЗОТ 0230-М1, рядката серия Минипринт, но не и него. Затова нека поправим тази грешка.

Нарекохме принтера правешки, защото той е обичайното устройство за комплектуване с персоналните компютри Правец, бил той персонален или професионален. Производството му започва в Приборостроителния комбинат в Петрич през 1988 г.

Матричните принтери се наричат още и мозаични или знакосинтезиращи. Казват се така, защото изображението, отпечатано върху хартията, се състои от много малки точки, които, като се съберат заедно, оформят символа като мозайка, затова са и другите две названия по-горе.

Към компютъра принтерът М88 се свързва със стандартния за времето интерфейс RS232C, а скоростите на обмен на данни между компа и печатарката са между 50 и 19 200 бода (англ. baud) – ето тук вдясно е конекторът:

Ако искате да смените интерфейса, ще трябва да смените интерфейсната платка в корпуса на самия принтер.

Та нашият М88 печата върху хартия с широчина между 100 и 250 мм с перфорирани странични ивици (т.н. безконечна, затова е указана и само широчината). Листовете в принтера могат да имат максимална дебелина между 0,1 и 0,3 мм. Ако наложите повече листове един върху друг, може да направите и копия, но максимум две – тоест 1 оригинал и 2 копия. За копия ще трябва под оригинала да подложите карбонизирана хария, като обаче дебелината на всичкото това общо не трябва да надвишава 0,3 мм.

Придвижването на хартията може да е или чрез фрикционни (триещо) устройство – както при пишещите машини – или тракторно.

Като съдържание принтерът може да ви изпечата всичко – букви, цифри, графика… Принтерът се управлява от програмата за текстообработка, задействана на компютъра ви. Този принтер иман немалки възможности, както ще се убедите от информацията тук.

Както казахме, матричните принтери работят на принцип, близък до този на пишещите машини, затова и при М88 има намастилена лента. Тя е черна, изработена от полиестер,

Принтерът може да печата с няколко вида шрифт – 1) онзи, на който ние му казваме ,,нормален“, и тогава скоростта е 80 знака/сек; 2) курсив – пак 80; 3) т.н. елит – при него вече е 96 – 4) и последният е т.н. кондензират шрифт – 136 знака/сек. При първите два вида шрифт на ред се получават също 80 знака, при ,,елит“ 96, а при кондензирания – 136.

При отпечатването на графика принтерът работи със скорост 480 точки/сек.

Нека да кажем също така, че шрифтът може да се увеличи – т.е. да се уголеми двукратно един знак, като при това логично двукратно се намалява броят знаци на ред, но се и изпечатват при същата скорост на печат.

Когато печатате, принтера задъжително трябва да го поставите в хоризонтално положеие, като се допускат около 10 градуса отклонение.

С М88 можете да определяте и междуредията. Те могат да бъдат 4,23 мм, 3,18 мм и програмируемо (чрез софтуера) регулирани и тогава са 0,35 мм и 0,118 мм.

На определен интервал печатащата глава трябва да се сменя, както при мастиленоструените, а извън неея средното време между отказите на М88 е 2250 рабони часа. Работни – иначе като го оставите така да си стои, нищо не може да му стане… най-много да му изсъхне мастилото само. Между другото, гаранцията на производителя при закупуване е била 12 месеца, но принтери от този тип още можете да срещнете работещи, възстановени от фенове на старата техника. :)

Както виждате, в дясната част на предния панел са разположени три бутона и четири светодиодни индикатора:

бутон „ВРЪЗКА“ — след зареждането на хартията и включването на М88 той застава в режим „ВРЪЗКА“ и може да се използва, управляван от компютъра. В това състояние свети указателен светодиод за този режим, а при натискане на бутона принтерът излиза от режима „ВРЪЗКА“ и светодиодът изгасва. За да поставите устройството отново в режим „ВРЪЗКА“, натиснете този бутон оше един път;
бутоните РЕД и СТРАНИЦА работят само когато печатащото устройство не е в режим ВРЪЗКА
когато принтерът не е в режим ВРЪЗКА и се натисне бутонът РЕД, хартията се придвижва с по един ред, докато бутонът с натиснат. Ако при същите условия се натисне еднократно бутон СТРАНИЦА, хартията се придвижва до началото па следващата страница.

Има и функционални превключватели! С тяхна помощ се задават какви ще бъдат параметрите на М88 при включването му, като те впоследствие да бъдат променени по програмен път. С тяхна помощ обаче могат да се определят и някои функции, които не можете да командвате софтуерно. На долния чертеж 8 е показано как да достигнем до до функционални превключватели, а таблицата им (чрез кой от тях какво командвате) можете да видите в приложение А на ръководството на принтера, което сме ви скенирали по-долу.

Между другото, в принтера има и звуков индикатор, който се задейства, когато почти достигнете края на запаса от хартия или се повредят печатаща глава или нейното управление. За да сработи звуковата индикация за край на хартията, трябва да се затвори специален ключ – детектор за хартия. Тогава светва и сигнал.

Когато смените хартията (поставили сте нов лист), натиснете бутона ВРЪЗКА и принтерът ще заработи отново.

Има и още тънкости в работата на принтера М88, но мислим да не ви досаждаме сега с тях, а по свое желание да ги прочетете в ръководството за употреба, което сме ви скенирали по-долу в статията. Там има всякакви таблици, пинизи и други неща, които ще са ви от полза, ако решите да подкарвате такова печатащо устройство.

А сега да предположим, че току-що сте си купили този принтер и искате да го инсталирате за работА! Ето как трябва да започнете.

Разпечатайте сандъка и махнете транспортните винтове:

Сега да сложим касетката с лентата. Първо свалете капака на принтера и поставете касетата (позиция 9 на чертежа по-долу) да легне в гнездата на странѝците на механичния блок (11-а позиция):

За да бъде правилно, лентата се поставя между носа на печатащата глава и металната маска.

Следва поставяне и на сепаратора. Той влиза в специалните отвори на задната част на странѝците на механичния блок, като трябва леко да го огънете (сепаратора това). За да поставите капака пък, го сложете в гнездата в предната горна част на кутията и го завъртете напред, докато легне в определеното място.

За за заредите хартия, вдигнете капака и отключете пластмасовия палец – позиция 5 на горния чертеж. След като изтеглите притискащата скала напред, поставете водача на хартията позиция 14 отгоре) по средата на оста (пак поз. 14). след всички тези операции вкарайте хартията в процепа на механичния блок, а накрая обратно заключете пластмасовия палец.

Когато работите, недейте да връщате обратно хартията с помощта на ръкохватката – това не ви е пишеща машина! :)

За прощаване – един поглед на М88 отвътре…:

Ето и пълното му упътване за употреба ==> Български матричен принтер М88 – упътване

Принтерът е доста по-малък от своите събратя от серията Бултекст – широк е 415 мм, дълбок 340 и висок 140. Тежи 8 кг, работи при 220 волта напрежение.

А ето и едно друго чудесо, също произвеждано в този петрички завод:

Първият български таблет на 30 години!

Първият български таблет на 30 години!

Днес в Sandacite.BG отбелязваме юбилея на Бриз 30 – първия български таблет!

Пишейки това заглавие, съм сигурен, че комбинацията между думите ,,таблет“ и ,,български“ ще озадачи и заинтригува много хора. Сигурен съм също, че вече си представяте десеткилограмово ,,преносимо“ устройство, поместено в нещо като дипломатическо куфарче, на което само батерията му дава половината от теглото. Налага се обаче да разясним, че тази представа няма да е особено вярна.

Преди всичко, като технологичен термин думата ,,таблет“ далеч не означава само популярните джаджи със сензорен екран, подобни на големи смартфони. Основната разлика между тях и онези другите (един от които ще разгледаме тук) е, че първите се използват за разглеждане на съдържание, а такива като днешния ни герой – за създаването му. Става дума за т.н. графични таблети.

Графичният таблет е периферно устройство за компютър. Като синоним на ,,графичен таблет“ може да се използват няколко понятия – цифрова дъска, дигитайзер, таблет за рисуване… С тези джаджи може да се рисуват и начертават с ръка образи и графики по същия начин, както върху лист хартия, но чрез таблета изобразеното се цифровизира и сетне може да се обработва с различни компютърни програми. При съвременните графични таблети съдържанието се въвежда чрез т.н. стилус, а при по-старите това става чрез една друга джаджа, по-малка от компютърна мишка, но изпълняваща приблизително същите функции:

**Първият български таблет Бриз** – посочващо устройство

Графичните таблети са популярни сред професии като художници и различни проектанти, напр архитекти. Така например, ако върху работното поле на таблета (неговата чувствителна повърхност) се закрепи лист чертожна хартия (паус) с вече нанесен на него чертеж или диаграма, той може да се въведе в компютър и след това да се редактира със специализиран софтуep.

Една от важните характеристики на тези таблети е разрешаващата способност (резолюцията). Това е най-малката единица разстояние при преместване на курсора, която таблетът може да различи. Измерва се в линии на инч (англ. lines per inch, lpi). Колкото по-висока е разрешаващата способност, толкова по-малки детайли върху чертежа могат да се посочат и таблетът може да различи. Обикновено при съвременните модели говорим за резолюция от порядъка няколко хиляди линии/инч.

За да може да се въвежда хартиеното изображение в компютъра, е нужно точно да се посочват неговите координати върху работната повърхност на таблета. Това прави курсорът. А за да може курсорът лесно да ,,казва“ на компютъра ,,къде е“ точката, която искате да въведете, работната площ е разделена на хоризонтални и вертикални линии, всяка от които си има номер – 0, 1, 2, 3… а координатите на точката са там, където две линии се пресичат. Това е нещо като координатната система с хоризонтална ос X и вертикална Y, която учехме в училище, спомняте ли си?

**Първият български таблет Бриз** – схема на работната повърхност

Ако все пак не Ви е ясно, загледайте се в горния чертеж. За начало на координатната система се приема долният ляв ъгъл. Както казахме, координатите на точката се определят според положението й спрямо хоризонталната и вертикалната ос. Например, в примера по-горе точка В се намира на 4-а линия спрямо оста Х и на 6-а спрямо Y. Именно затова документацията на таблета курсорът му се нарича ,,посочващо устройство“ и ,,датчик за положение“. Ето, това е – разкрихме голяма част от философията. Засега ни стига.

**Първият български таблет Бриз** – табелка

През 1988 г. в Приборостроителния комбинат в Петрич започва производството на графичния таблет с интересното име Бриз 30… не знам защо точно така са го нарекли. Това е първият български таблет. Той се произвежда само две или три години и поначало е специализирана апаратура – бил е предназначен само за инженерни, проектантски и производствени организации, така че самото му намиране в момента е голяма рядкост. Ползвал се е от хора, създаващи архитектурни и технически чертежи.

**Български таблет Бриз 30** – ръководството за употреба

Какви са основните му данни? Работната му повърхност е един квадрат със страна 270 мм, т.е. обща площ на работното поле 270 х 270 = 72,900 см². Извън нея, датчикът за положение може да указва точки и в т.н. област на близост, разположена около работната площ. По-нататък вече сте в ,,зоната на мрака” и оттам сигнали не се приемат (илюстрацията по-долу).

Координатите на желаната точка се изразяват като брой стъпки отдалеченост от оста Х или Y, а една стъпка е разстоянието между две съседни разделителни линии. Номерът на линията се определя от разрешаващата способност. При нашия Бриз тя е съвсем актуална за времето си – една стъпка може да бъде от 0,1 до 0,025 мм. За да се справя той добре с пренасянето на чертежа, дебелината на чертожната хартия не трябва да е по-голяма от 3 мм. Началото на координатната система поначало и винаги се брои от долния ляв ъгъл, но може да се премести и в центъра, а също и в коя да е област на работното поле.

Самият таблет представлява бял… ааа, добре де – вече бежов – плот от пластмаса с размери 40 на 40-и-нещо см и тегло 3,2 кг. Както съвременните таблети, и Бризчо може да работи наклонен с максимален наклон 14 градуса. За това се грижи подпора с основна част една плъзгаща се пластина такава нагоре-надолу. При нагласяне много трака! Самият таблет се свързва с компютъра чрез популярния за времето си сериен интерфейс RS-232C. Консумираната му мощност от мрежата е 10 вата.

Към компютър – добре – но към какъв компютър? А, нищо необичайно. Както казахме, таблетът е със стандартен за епохата си интерфейс – тоест може да се включи и към някой от вариантите на Правец 8, и към Правец 16, стига да имат съответната разширителна карта с конектора (тя на някои 16-ки дори е вградена). Фасулска работа!

Ето как работи Бризът. Най-общо казано, чертежът се поставя върху работната повърхност на таблета и вече може да се въведе в компютъра, като чрез посочващото устройство (датчикът за положение) се вземат (укажат) определени негови точки. Потребителят движи мишкоподобния показател по работната повърхност, клика, за да укаже положението на важна точка, и така чертежът стъпка по стъпка се възпроизвежда на екрана. После, вече с помощта на обработващата програма, нанася останалите елементи на чертежа. Само че има една уловка…

За да може таблетът лесно да си ,,говори“ с компютъра, е нужно те да общуват на един и същи език, т.е. програмата да разбира какво й ,,казва“ таблетът. Напр. чрез натискане на бутон на показателя му се посочва мястото на маркираната точка от чертежа, а останалите бутони могат да бъдат настроени да задействат различни функции на софтуера. Тук определяща е програмата, която трябва да поддържа таблета, а не той нея. А дали тя го поддържа, се определя от това дали знае неговия език – кодирането на бутоните. В случая инженерите на Бриз 30 са се погрижили кликанията да могат да се кодират по два много употребими начина, разработени от американската компания Summagraphics. Така че със сигурност нашият таблет е можел да се използва с голямо количество специализиран софтуер!

Настройката на работните параметри в петричкия Бриз е сложна работа, но това е така с почти всички устройства от онова време – спомнете си напр. ,,джъмперите“ за настройка на какво ли не, които имаха дънните платки в компютрите само допреди петнадесетина години! Нашето устройство разполага с 3 групи по 8 ключета, чрез които потребителят ще зададе началните параметри на неговата работа, а сетне те могат да бъдат променени по програмен път. Става сума за параметри като висока или ниска разрешаваща способност, режим на работа на таблета и др. п. Точното настройване на позициите на ключетата заема близо половината от потребителската документация на Бриза и безспорно това е частта, с която трябва да се внимава най-много. А самата документация можете да изтеглите от линковете най-долу в статията.

Таблетът отдолу с пластината за регулиране на наклона

В процеса на работа обаче може да се наложи промяна на параметрите – напр. преместване на началото на координатната система, по-висока разрешаваща способност, на режима на работа, и т.н. В такъв случай е трудно тепърва таблетът да се изключва и да се променят положенията на ключетата. Затова умно е предвидена възможност чрез самата програма да се изпратят определени команди, които да отменят параметрите от ключетата и така всичко да си продължи мирно и тихо.

След като Бриз 30 успешно въведе в съответния там ИЗОТ или Правец Вашия архитектурен чертеж (примерно) и Вие го редактирате някоя мощна 80-арска CAD програма, опусът може да бъде запазен на хард диск, да речем. Оттам вече е лесно.

***Български таблет Бриз*** – да махнем капака

Ето и пълната експлоатационна документация на таблета:

Ръководство за употреба на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – инструкция за експлоатация

Паспорт на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – паспорт

Формуляр на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – формуляр

П. П. Сега… Тъй като сме приятели, искаме да бъдем съвсем честни с Вас, и затова ще Ви споделим следното. Още през първата половина на 1980-те г. в Комбинат Мехатроника Габрово е произвеждан дигитайзер с името Микроника 297. Той обаче никога и никъде не е наричан таблет, а само дигитайзер, затова и ние таксуваме Бриз 30 като първия български таблет. Защото това е първото българско устройство, което самият производител си го нарича така. :)

Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 2-2018.

ДФ Микропроцесорни системи Правец

Днес в Сандъците ще Ви припомним какво предлагаше ДФ Микропроцесорни системи Правец през 1989 г.!

Държавната фирма Микропроцесорни системи Правец е регистрирана като фирма в началото на 1989 г., но като производител на микропроцесорни системи тя има повече от шестгодишна история. В основата и са заводи с дългогодишен производствен опит: Комбинатът за микропроцесорна техника Правец, завод Аналитик Михайловград, Приборостроителният комбинат Петрич, Предприятието за графични периферни устройства — Габрово, и др. В организационно-производствената структура влизат още Институтът по микропроцесорна техника, Заводът за инструментална екипировка — Горна Малина, Комбинатът за комплектация на микропроцесорни системи Системинженеринг, комбинатът за микропроцесорни устройства Микросистеми София, Заводът за регистрационна техника — Самоков, и др.

Или, накратко казано, в структурата на фирмата са включени звена, които дават възможност за пълно затваряне на цикъла, като са обхванати всички елементи на разработването, производството и сервизното обслужване на микропроцесорни системи, както и разработването и разпространяването на програмно осигуряване. В нейната структура влиза и дъщерната фирма Програмни продукти и системи, специализирана в нови софтуерни технологии и продукти.

Научно-производствената, проектно-конструкторската, производствената и търговската дейност на фирмата са ориентирани в няколко основни направления.

* Производство на 8- и 16-битови персонални компютри, съвместими с компютрите на Apple и IBM. Ново перспективно направление са 32-битовите микрокомпютри.

* Въз основа на комплсктованите с необходимата периферия и софтуер компютри, както и свързването им в локални мрежи със скорост на предаване на данните от 150 КБ/сек до 10 МБ/сек се предлагат системи за автоматизация и информационно обслужване на административно-управленската и инженерната дейност.

* Разработване и производство на микропроцесорни системи за управление на непрекъснати технологични процеси – с модулна конфигурация, с възможност за диагностика и самодиапюстика в процеса на работа, с бързо и удобпо обслужване.

* Предлагат се отделни или системни средства за измерване, прибори и програмно осигуряван е с високи метрологични характеристики, разширени изчислителни функции и възможности за изграждане на многофункционални информационно-измервателни системи.

Единадесет процента от персонала на фирмата Микропроцесорни системи са ангажирани в разработването на базов и приложен софтуер за различните отрасли на националната икономика.

За осъществяване на сервизно-инженерингови услуги фирмата разполага със сервизни звена в 30 града в нашата страна и в Съветския съюз. Разработват се и се реализират проекти за автоматизация по поръчка на клиентите. Фирмата представлява и обслужва сервизно продукцията и оборудването на чуждестранни партньори, сред които IBM, „Schering“, „Hewllet Packard“ и др.

Приборостроителен завод Правец Priborostroitelen zavod Pravec

Характерна особеност на производството в държавната фирма Микропроцесорни системи Правец е доброто технологично равнище и нарастващият дял на автоматизацията. Произвеждат се печатни платки по двуслойна и многослойна технология с машини и технологии на фирмите Шеринг, Аргон и Шмидт. Предстои пускането на технологични линии за импулсни захранващи блокове, вентилатори, кабелаж, инструменти за едрогабаритни пластмасови форми, танцови инструменти, мозаични глави за принтери, стъпкови двигатели и др.

Фирмата разполага с научен потенциал в собствен институт и конструкторско-технологични звена във всяко поделение, както и със собствен учебен център за подготовка на кадри. Всичко това и позволява да осъществява гъвкава научно-техническа политика и да следва световните развойни тенденции и търговска конюнктура.

Държавната фирма Микропроцесорни системи Правец е търсен и желан чуждестранен партньор. Част от продукцията се изнася в повече от 20 страни, като 65% от общия износ е предназначен за СССР. Външнотърговските операции се осъществяват чрез посредничеството на собственото инженерингово-търговско предприятие Правец—Комекс. Добри възможности за пробиви на чужди пазари осигурява участието в смесени предприятия и задгранични филиали. Над 15 съвместни предприятия вече са изградени в СССР. Фирмата е представена във ФРГ и Сингапур. Преки връзки се осъществяват с организации от Куба, Унгария, Чехословакия, Полша и ГДР.

Микропроцесорни системи със седалище в Правец е най-крупната по рода си фирма в страната, но трябва да се подчертае, че тя не е единствената в своята област и нейното развитие благоприятно се стимулира от конкурентните прояви на другите сродни фирми и предприятия. Според стопанско-управленските принципи, от които тя се ръководи в своята дейност, важно място заемат принципите за предоставяне на клиентите на качествени системи за комплексно решаване на проблемите, за насоченост към клиента и пазара, за защита на природата чрез чисти и осигурени производства, като условия за успеха и развитието.

А ето и брошура на предприятието – вече като Микропроцесорни системи ЕАД – от 1990-те години: