Днес избрахме да Ви запознаем с този симпатичен български мъпет! :)
Плотерът Микроника П297 М1 е предназначен за изчертаване на графична информация с формат А3 и въвеждането й в изчислителни системи. Свързва се с тях по стандартен сериен канал (точното название на интерфейса му за предаване на данни е RS232C). След това информацията, създадена и въведена с него, може да бъде обработвана със специализирани програми – напр. от типа CAD. Хардуерът, на който това става, могат да бъдат персонални компютри, миникомпютърни системи (от ония, едностайните), системи за автоматизиране на проектирането, машини с цифрово програмно управление (ЦПУ) и др.
Плотер Микроника П297
Тозиплотер е с вградена микропроцесорна система за управление, основана на българския микропроцесор СМ 601, , разработен в Института по микроелектроника в София и произвеждан в Ботевград. В СМ 601 има вградени функции за изчертаване на различни видове линии, окръжности, дъги, таблици, буквено-цифрова информация, маркери и др.
Както виждаме от снимката по-горе и от чертежа по-долу, плотерът е оформен в пластмасов корпус. В него е поместена управляващата му електроника и механичните части – пишещият инструмент и двигателчето за неговото преместване:
Плотер Микроника П297
Елементите на плотера са, както следва: 1 – корпус; 2 – неподвижен държач на ръчките; 3 – подвижен държач на ръчките; 4 – подвижен чертожен инструмент; 5 – работно поле (главен панел); 6 – командно табло (пулт за управление); 7 – ограничители на работното поле
За да работи плотерът коректно с компютъра, той има нужда от управляваща програма (нещо като днешните драйвери), която е записана в постоянната му памет. Има възможност чрез контролер да работи и с външни запаметяващи устройства за запаметяване на данни на магнитна лента тип ЕС 5300 и многофункционалния терминал ИЗОТ СМ 1604 – това първото е за в случай, че искате да запаметите резултата от работата си на външна памет и да го разнасяте някъде.
Производител: НПК Мехатроника Габрово от първата половина на 80-те г.
Плотер Микроника П297
Технически данни:
адресируема стъпка 0,1 mm (това е най-малкото разстояние, което плотерът може да идентифицира)
максимална скорост 25 cm/s
работно поле 300 x 420 mm
интерфейс – както казахме, сериен RS 232
режим на работа: автономен и под управлението на компютър
захранване 220 V/50 Hz
Вижте колко е готин – има си и запазения оригинален сертификат за качество! Минал е изпитанията на 19.VІ.1987:
Плотер Микроника П297
Ето и един PDF за четене – експлоатационната документация на плотер Микроника П297 М1: ploter-mikronika-p297-m1.pdf
Дали новото зверче от Сандъците – Sandacitе не е първата българска компютърна мишка?
Първата българска компютърна мишка
Днес сме Ви подготвили нещо забележително. Като го видяхме, очите ни станаха на палачинки! Устройството на горната снимка е българска мишка за РС, модел МАН`88. Производството й започва през 1988 г. в Завод за пултове и клавиатури Габрово, звено в системата на Научнопроизводствения комбинат Мехатроника Габрово, за който сме Ви разказвали.
Това действително е истинска мишка! Но като казваме това, Вие не си представяйте нещо, което непременно да прилича на съвременните. Да разгледаме подробно машинката.
Както виждате, тя има три бутона на реда на сегашните два, но няма скрол. По това време прескачането между по-горна и по-долна точка на документа на екрана се извършва чрез стрелковите бутони на клавиатурата. Курсорът представлява мигащо квадратче, най-често в зелен цвят. Нововъведението, което прави инструментът ,,мишка“, е, че Ви позволява да местите курсора, местейка самата мишка, а не чрез стрелковите бутони.
Самите бутони имат съвсем различни функции в сравнение със сега. Те се определят от програмния код на софтуера, който се изпълнява на компютъра и който поддържа мишката. В програмата са предвидени определени действия, които да се извършват при натискане на някой от бутоните. Действията могат да са най-различни и варират според вида на програмата. Така например, при текстообработваща програма може да се отвори някое от менютата в ред най-горе, при CAD системите се рисуват определени видове линии. Всъщност, най-полезни тези мишоци са били именно при последния вид софтуер.
Първата българска компютърна мишка
Именно заради корелацията между функциите на програмата и тези на бутоните върху кутията на тази българска мишка е отбелязано кои програми поддържа. Виждаме имената на доста добре известни както български, така и чуждестранни програми.
Трябва да отбележим, че повечето програми от 80-те години ползват доста по-малко средния бутон в сравнение с другите два, което е и причината той с времето да изчезне. По времето на тези мишки почти всичко на екрана на компютъра е в текстов режим. Даже джойстиците за игра са атракция. Мишките въобще са нямали особен смисъл преди навлизането на Windows 3.1 и след това.
Разглежданото от нас устройство се свързва с компютъра посредством традиционния за епохата RS232 интерфейс, а захранване взима от също толкова традиционния DIN конектор. На снимката ясно се вижда как кабелът от DIN-a влиза във конектора за RS232. Що се отнася до изпъкналата част, както и при съвременните мишки, това е направено за удобство на ръката при работа. На кутията от първата снимка можете да видите и останалите технически характеристики на джаджата.
И така, това ли е първата българска мишка? Засега го твърдим с почти 100 % сигурност, но все пак оставяме вратичката отворена. Защото, както не сме намерили по-стар мишок от този, така и предполагаме, че може все пак и да е имало, защото напр. джойстици България произвежда от около 1982 – 3 г. Би следвало да направят и мишка – все пак тя се ползва за ,,сериозна“ работа, докато предназначението на джойстиците от самото им начало е било да се употребяват при игри.
Ето и една от програмите, които можете удобно да ползвате с първата българска компютърна мишка:
Разработеният през 1988 г. пакет драйверни програми е предназначен за въвеждане, съхраняване, обработка и извеждане на графична информация в мини изчислителната машина. Разработен е на основата на МЕИМ ИЗОТ 1016 и графична периферия, производство на НПСК Мехатроника Габрово.
Програмният пакет се състои от няколко независими един от друг модули, всеки със собствено предназначение: драйверни програми за плотери Микроника П297-М1, Микроника П297, МикроникаП841, Микроника П597, МикроникаП420, МикроникаПР297, драйверни програми за дигитайзери Микроника Д297, МикроникаД841 и за таблет-дигитайзер МикроникаДТ280.
Графичният език на плотерите Микроникасе състои от инструкции с двубуквена мнемоника, които задействат плотера. Освен тях има и няколко инструкции, които не предизвикват действие, но дефинират протокола на обмен и интерфейса.
Плотерите Микроника се свързват към компютърната система посредством интерфейс RS232C. Съществуват два начина за свързване на плотера и компютърната система:
Плотерътсе свързва директно към компютъра; достъпът до компютъра се осъществява чрез терминал. При този начин на свързване плотерът обикновено е в състояние „програмно включен“. В това състояние той реагира на всички инструкции освен на тази за изключването му, т. е. плотерът не може да се изключва програмно.
При този начин на свързване в състояние „програмно изключено“ процесорът на плотера пропуска данните от компютъра към терминала (т. е. той става „прозрачен“). Когато от компютъра се получи инструкция за програмно включване, плотерът започва да реагира на инструкциите, получени от компютъра, докато се получи инструкция за програмно изключване. За да продължи процесът на изчертаване, е необходима нова инструкция за програмно включване.
Плотер Микроника Ploter Mikronika
Плотерите Микроника използват 1024-байтов буфер за синхронизиране на скоростите на обработката и на получаването на данните. Наличието на входен буфер изисква компютърът и плотерът да си обменят информация по такъв начин, че данните да не се губят или тълкуват неправилно. За да се предотврати препълването на буфера и произтичащата от това загуба на данни, се използват четири вида обмен:
обмен X0n—X0ff — управляващите символи се предават от периферното устройство към компютъра;
програмно контролиран обмен — обслужва се от приложния програмист;
обмен „запитване-потвърждение“ — обслужва се от компютърната система;
директен обмен — за управление на обмена се използва физически проводник — перо 20 от съединителя RS232 С.
Видът на обмена се определя от възможностите на компютърната система.
След като се избере видът на обмен, плотерът може да се програмира да изпълнява изискванията на компютърната система, да реализира обмена и да функционира правилно със съответната операционна система. Това се прави, като се за- дадат някои променливи в инструкциите за управление на устройството, които се изпращат на плотера в началото на всеки пакет от команди или графична програма.
При обмен Хоп—Хоff (фиг. 1) плотерът управлява последователността на обмена на данните, като съобщава на компютъра кога има място за данни в буфера и кога да се прекрати потокът. За да се предотврати препълването на буфера, плотерът използва праговите индикатори за буфера (пусковите символи Хоп и Xoff).
Драйвери за плотер Drayveri za ploter
В зона 1 (фиг. 1) данните влизат в буфера по- бързо, отколкото той реагира. В зона 2 плотерът започва да обработва входните данни по-бързо, отколкото компютърът ги изпраща, и буферът започва да се изпразва. В третата зона данните влизат в буфера по-бързо, отколкото плотерътможе да ги обработи. Количеството натрупани данни в буфера достига праговото ниво Хпр и в тази точка плотерътизпраща пусковия символ Xoff, който спира потока на данни от компютъра. Поради закъснението между момента, когато плотерътизпраща пусковия символ Xoff, и момента, в който компютърът реагира, може да се получи малко надхвърляне на праговото ниво Хпр. Това ниво трябва винаги да се задава поне толкова голямо, колкото е размерът на блока от данни или максималният брой байтове, изпратени от инструкцията за извеждане. След като се изпрати пусковият символ Xoff и количеството на запаметените байтове спадне на праговото ниво Xпр, плотерът изпраща пусковия символ, Xon, за да съобщи на компютъра да продължи изпращането на данни. Праговото ниво Хпр автоматично се установява на 512 байта. Данните отново се запаметяват в буфера и т. н. С помощта на инструкции могат да се зададат съответните условия, за да се удовлетворят изискванията на компютърната система в този режим на обмен.
Програмната проверка представлява неавтоматичен обмен, при който програмата на потребителя периодично пита плотераколко символа е празното място в буфера. Отговорът на плотерае десетично число от 0 до 1024, представляващо броят на байтовете в буфера, които в момента са свободни за записване на графични инструкции, изпратени от компютъра. Когато отговорът на плотера е число, по-голямо от следващия блок от данни, програмата изпраща блок от данни към плотера. Този метод е неефективен за операционна система, която работи в режим на времеделене.
Предимствата на програмната проверка са, че е независима от възможностите на апаратната част и от възможностите на операционната система — в този случай програмите между различните компютърни системи са преносими. Недостатък е използването на малко повече машинно време.
На фиг. 2 е изобразена обобщената блокова схема, която илюстрира функционалните елементи на обмен с програмна проверка в програмата на потребителя.
Драйвер за плотер Drayver za polter
При обмен „запитване-потвърждение“ операционната система на компютъра или приложната програма започва процеса на обмен на данни, като изпраща символ на запитване към плотера за свободно пространство в буфера. Големината на свободното пространство се определя с определянето на протокола на обмен, т. е. то е постоянно число. След изпращане от компютъра към плотерана символа на запитване (обикновено този символ е „ENQ“) плотерът отговаря със символ за потвърждение (в повечето случаи този символ е „АСК“), ако има определеното свободно пространство. Обменът на данни „запитване-потвърждение“ в най-опростен вид е показан на фиг. 3.
Драйвер плотер Drayver ploter
Директният обмен се извършва апаратно, а не програмно. Плотерът управлява последователността на обмен на данните, като ако в буфера има достатъчно място за записване на друг блок от данни, плотерът подава напрежение на перо 20 на съединителя (линия „CD“). Като следи тази линия, компютърът знае кога може да изпрати друг блок от данни.
Фамилията дигитайзери Микроника имат два интерфейса — към/от компютъра („главен“) и към/от терминала („подчинен“). Те се активират винаги, ако към тях има включено устройство. Командите към дигитайзерасе предават по главния интерфейс. Всички останали данни, които не са команди, се предават към другия интерфейс без закъснение. Данните, постъпили от подчинения интерфейс, се предават към главния безусловно, без закъснение. Координатите се предават последователно с избор на броя битове в данните, с контрол по четност или нечетност, с един или два стопови бита. Скоростта на предаване варира от 110 до 9600 bit/s. Данните се извеждат в ASCII или двоичен формат. Броят битове или стоп-битове, форматът на данните, „главният“ и „подчинен“ интерфейс и активирането им, както и скоростта на предаване се избират в режим „меню“ на дигитайзера. Координатите могат да се предават непрекъснато (режим „RUN“), само при натиснат клавиш (режим „ТRАСК“), при заявка от компютъра (режим „PROMPT“) или да се извеждат тогава, когато преместването на указателя превиши 10 стъпки по едната или по двете оси. Има възможност за определяне на координатно начало и за дефиниране на прозорец.
Дигитайзер Микроника Digitayzer Mikronika
С богатите си за времето възможности за дефиниране на протокола на обмен, разработените в Институт Мехатроника Габровографични периферни устройства могат да се включат и управляват от различни компютърни системи и програмни пакети.
Дигитайзер Микроника Д297 в Сандъците – Sandacite!
Дигитайзер-Микроника-Д297
Дигитайзерът е устройство за въвеждане на графична информация в компютри. С него мoжe дa ce pиcyвaт и нaчepтaвaт c pъĸa oбpaзи и гpaфиĸи пo cъщия нaчин, ĸaĸтo въpxy лиcт xapтия, нo чpeз дигитайзера изoбpaзeнoтo ce цифpoвизиpa и ceтнe мoжe дa ce oбpaбoтвa c paзлични ĸoмпютъpни пpoгpaми. Например, aĸo въpxy paбoтнoтo пoлe нa дигитайзера (т.н. чyвcтвитeлнa пoвъpxнocт) ce зaĸpeпи лиcт чepтoжнa xapтия (пayc) c вeчe нaнeceн нa нeгo чepтeж или диaгpaмa, тoй мoжe дa ce въвeдe в ĸoмпютъp и cлeд тoвa дa ce peдaĸтиpa cъc cпeциaлизиpaн coфтyер.
Дигитайзерът Микроника Д297 е българско устройство от точно този тип. Той е пуснат на пазара през първата половина на 80-те от НПК Мехатроника Габрово и може да се похвали с възомжност за рисуване и въвеждане на какви ли не символи, като: права, окръжност, дъга, символи, точки, специализирани символи.
Дигитайзерът може да се свърже с много от разпорстранените тогава компютри, а също така и да работи в автономен режим с терминала ИЗОТ СМ 1604 и лентовото запомнящо устройство ЕС 5300.
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ:
точност 0,1 mm (Неслучайно го привеждаме. Еднa oт вaжнитe xapaĸтepиcтиĸи нa тeзи тaблeти e точността или paзpeшaвaщaтa cпocoбнocт (peзoлюциятa). Toвa e нaй-мaлĸaтa eдиницa paзcтoяниe пpи пpeмecтвaнe нa ĸypcopa, ĸoятo тaблeтът мoжe дa paзличи, и съответно най-малката точка (детайл), която може да се ,,посочи“, а курсорът на таблета да , ,,забележи“ и въведе за обработка. Колкото е по-висока точността, толкова по-малка е тази точка и съответно толкова по-прецизен е таблетът. Точността се измepвa в линии нa инч (aнгл. lіnеѕ реr іnсh, lрі). Oбиĸнoвeнo пpи cъвpeмeннитe мoдeли гoвopим зa peзoлюция oт пopядъĸa няĸoлĸo xиляди линии/инч.)
работно поле 300 x 420 mm;
скорост на извеждане на данни: 100 координата в секунда;
интерфейс RS 232 – класически за времето си и напълно достатъчен за връзка с голяма част от тогавашните компове;
регулиране на наклона на плота от 30 до 80°;
вакуумно задържане на датчика;
захранване 220 V /50 Hz.
А ето и един друг български дигитайзер – графичен таблет:
ГРАФКАД – българскатаCAD система – е на гости в Sandacite.BG!
Графкад – българската CAD система
Днес пак сме на вълна български софтуер! :)
ГРАФКАД е компютърна програма от типа автоматизирана чертожна система, разработена през 1987 г. от Българо-съветския научноизследователски и проектантски институт Интерпрограмаи внедрявана в големи машиностроителни предприятия в България и СССР. Вероятно главният й разработчик е Пано Панов.
Графичната система за конструиране и автоматизирано документиране представлява чертожна система, работеща на персонален компютър. По време на работата графичниятдисплей може да се разглежда като електронна чертожна дъска, на която незабавно се отразяват всички изменения в чертежа, направени от потребителя. С нейна помощ потребителите имат възможност да създабват в интерактивен режим двумерни компютърни модели на реални обекти. Тези модели после стават основа за разнообразни компютърни обработки във всякакви области – включително за визуализация на моделите на екрана, за изпълнение на специфични приложни изчисления и анализи, за изчертаване на моделите върху хартия на плотери, за предаване на моделите като входни данни за други приложни системи, за съхранение на моделите за по-нататъшното им използване и т.н.
Области на приложение
Основната област на приложение ма графичната система за конструиране и автоматично документиране представлява машиностроителното проектиране. Възможно е приложението и в архитектурното, строително проектиране и т.н. Системата може да бъде настроена към спецификата на конкретна предметна област и може да се използва в произволни области на човешката дейност, където е необходимо създаването на двумерни графични модели на реални обекти и получаване на копия на тези модели във вид на чертежи.
Емблема на института Интерпрограма
Потребители
Графичната система за конструиране и автоматизирано документиране ГРАФКАДе с общо предназначение. Тя е предназначена за конструктори, строителни инженери, архитекти, чертожници и други специалисти, изпълняващи чертожно-графични работи. Системата позволява да се автоматизира проектирането на машиностроителни изделия, строителни обекти, а също така на отделни техни възли и детайли с представяне резултатите на проектирането във вид на чертежи.
Потребителският достъп до функциите на ГРАФКАДсе осигурява посредством меню в интерактивен режим. Диалогът между потребителя и системата се води в термините на инженер- конструктора или чертожника.
Работата със систематане изисква специални знания 6 областта на компютърната обработка. Срокът за обучение на крайния потребител за работа със системата е 1-2 седмици.
Визуализация и изчертаване
Както казахме, ГРАФКАД представлява интерактивна графичнасистема. Затова всички действия на потребителя над двумерни графични обекти (примитиви, групи, слоеве) веднага се изобразяват на екрана на графичния дисплей. Освен това потребителят може да поиска визуализация само на определен участък от чертожната област (по днешному прозорец) или да премести прозореца в друг участък на чертожното пространство.
ГРАФКАДпредоставя на човека, който я използва, възможности за:
увеличаване или намаляване размерите на изображението на графичните елементи;
придвижване на текущия прозорец (със запазване на мащаба на изображението) по такъв начин, че на екрана да попаднат участъци от чертожното пространство, които по-рано са се намирали извън границите на прозореца;
визуализация на предишен наименуван прозорец и за продължаване на работата в него;
повторна визуализация на текущия прозорец;
запомняне на изображението на екрана във файл. По-късно по време на работа с други чертежи съдържанието на тези файлове също може да се визуализира на екрана. Тези команди служат за бърз преглед на няколко чертежа.
Система ГРАФКАД
По желание на потребителя системата може да изчертае междинни или окончателни варианти на чертежи върху хартия на плотер. За тази цел служат командите от подменюто за изчертаване на плотер. С помощта на тези команди може да се изчертава цялостен чертеж, а също и такива на слоеве, изгледи и множества от примитиви. Може да се направи и копие на екрана.
Хардуерни изисквания
ГРАФКАДе предвиден за инсталиране на т.н. работни станции или тогава – автоматизирани работни места. Това са компютри, съвместими с IBM РС/ХТ/АТ, а ,,автоматизираното работно място“ включва:
едно дискетно устройство с обем 360 кб;
един твърд диск (не е задължителен, но го препоръчват, защото е многократно по-бърз от флопито – съответно подобрява бързодействието на системата, надеждността и удобството при работа). Обикновено това е 5,25-инчов модел като ето ТОЗИ;
стандартен графичен дисплей под управлението на контролер, който е съвместим с IBM Color/Graphics Monitor Adapter, Enhanced Graphics Adapter (EGA) или Hercules graphics adapter. Като графичен дисплей може да се използва и източноевропейското устройство за изобразяване на графична и буквено-цифрова информация „Автограф-841“;
плотерис формат А3 (българските „Микроника П 297“ и А0 („Микроника П 841„, произведени от НПК „Мехатроника„ (Габрово, България) или съвместими с Roland DXY-800A, GRAPHTEK МР 1000, TEWIDATA ВВС 281 и HP 7475А;
таблет „Микроника Д 297„, Bit Pad One или TDS LC.
По поръчка на потребителямогат да се включат други графични периферни устройства. Задължително е обаче за програмата да има растеров графичен дисплей.
Обемът на оперативната памет, осигуряващ функционирането на ГРАФКАД,трябва да бъде не по-малко от 512 кб.
И още нещо накрая: за ускоряване бързодействието на систематаГРАФКАДжелателно е в компютъра да се монтира аритметичен копроцесор. Неговото наличие увеличава производителността на ГРАФКАДс повече от 250 %, препоръчват софтуеристите от 1987 г.
