Вчера в Sandacite.BG ви показахме лентово устройство, а днес е ред на контролера за него.

Такаа… да започнем едно по едно. Вече знаете достатъчно много за двата основни вида устройства, използвани като външна памет в големите компютри от серията ЕС – а именно тези със запаметяване върху магнитна лента и върху твърди магнитни дискове, обединени в пакет. И двата типа обаче не могат да работят направо ей така свързани с компютъра както днес, а се нуждаят от отделен контролер. Именно с тази тема ще се занимаем в днешната публикация.

Основната причина описаният в ТАЗИ статия ,,гардероб“ да трябва да работи чрез контролер е, че има голяма разлика в скоростта между бързия канал за електронноизчислителната машина и бавната магнитна лента и възниква необходимост от устройство, което да ги синхронизира.

На горната снимка сме показали как изглежда контролер към съветски такъв ,,гардероб“, защото към момента не намираме снимка на българския контролер ИЗОТ ЕС 5512. Архитектурата, схемотехниката и частите им обаче са подобни, така че можете да придобиете представа и за нашето. То е произвеждано в пловдивския Завод за запаметяващи устройства от средата на 80-те г. и щом се сдобием с негова снимка, бъдете сигурни, че веднага ще ви я предоставим! :) По последните две цифри от индекса можем да разберем, че е предназначено да работи с разгледания от нас вчера магнитнолентов кютук ИЗОТ ЕС 5012.03 и съвсем близкия до него ЕС 5012. Към един контролер можете да навържете до осем такива гардероба – ей ги на, как са наредени:

И така, как се правят нещата хардуерно, когато навържете гардероба и шкафа (контролера)? Контролерът е свързан с данновия канал на компютъра чрез стандартен за тогава входно-изходен интерфейс. Контролерът за лентовите устройства ИЗОТ ЕС 5012 и ЕС5512.03 може да приема 18 различни команди, отправяни от командното табло на ,,едностайния“ компютър, и да ги изпълни. В даден момент ЕС 5512 може да изпълнява само една операция и не е в състояние да приеме друга команда.

А ето и какви са командите. Преносът на данни се осъществява при изпълнение на ,,Запис“, ,,Четене“, ,,Четене назад“ и ,,Уточняване на състоянието“. Останалите команди са управляващи и част от тях се отнасят за движението на лентата. Така например, с тях може да се изтрие част от записа, да се постави етикет, да се спре лентата в дадено положение или пък да се извърши бързото ѝ пренавиване. Друга част от управляващите команди е свързана със самия контролер – напр. може да се промени режимът му на работа (става дума за плътността на запис – 8 и 32 двоични знака) или преносът на данни по канала.

ИЗОТ ЕС 5512 може да работи и в автономен режим, което се задава от вграденото контролно табло на устройството. при този режим контролерът се изключва от данновия канал, без компютърът да спре работата си (както днешните устройства със САТА интерфейс) и може да изпълнява голяма част от операциите по същия начин, сякаш се управлява от ЕИМ-а.

На лентата на ,,гардероба“ ИЗОТ ЕС 5012/5012.03 може да запишете 20 – 40 мб данни. Данните между лентата и канала на ЕИМ-а се предават със скорост 64 кб/сек и във вид на байтови блокове с минимална дължина 18 байта. Всеки от предаваните байтове се проверява дали е правилно пренесен (дали се чете), като това се нарича вертикална проверка. Тя се прави, като всеки байт се записва на на магнитната лента в посока, перпендикулярна на нейното движение. Краят на всеки блок от данни се състои от два контролни байта. Единият е т.н. байт за цикличен контрол, който се намира на предпоследно място в блока и служи за възстановяване на случайно загубен бит в някоя от пътечките при записването на данните. А байтът за проверка по хоризонтален контрол, заемащ последното място във всеки блок, допълва броя на единиците (битовете) във всяка пътечка до четно число. Накрая сумирането на двете единица на всяка пътечка ясно показва дали записаната информация е предадена правилно.

Още при въвеждането си магнитните ленти показват многократно по-висока сигурност и устойчивост на данновия запис в сравнение с предшествениците си – перфокартите. Напр. при първото българско устройство за запис на данни върху магнитна лента ЕС 9002 достоверността е от порядъка на 10⁶ до 10⁷, което означава вероятност да се допусне един погрешен знак на 500 страници машинописен текст.

Електрическите данни на контролера ИЗОТ ЕС 5512 са съвсем типични – 220 волта стойност на захранващото напрежение и потребляема мощност около 500 вата. Известно затруднение ще имате с придвижването му, ако все пак успеете да си го намерите, защото тежи 287 кг. Размерите му са 1200 х 750 х 1600 мм.

Големите компютри от серията ЕС, в чийто състав лентовите устройства влизат, могат да обменят данни по цифров път с други ЕС-машини и с терминали. Това става чрез т.н. Единна система за телеобработка ЕСТЕЛ – тук можете да прочетете повече:

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново

See more

 

Олее, че кютук! В Sandacite.BG показваме огромното лентово устройство ИЗОТ ЕС 5012.03…

Ако си спомняте, в ТАЗИ статия Ви разказахме за голямата система ЕС 9003, която служи за обработка на компютърни данни върху магнитна лента в изчислителните центрове. Основен неин компонент е именно лентовото устройство, което е поместено в цял шкаф. В пловдивския Завод за запаметяващи устройства през 70-те и 80-те години са произвеждани цяла линия такива кютуци и един от тях подробно ще разгледаме сега – за пръв път в българския Интернет.

Става дума за ЕС 5012.03, което се използва в състава на тогавашните мощни суперкомпютри от серията ЕС в качеството на външна памет. (При тях има два вида външна памет – лентовите устройства и харддисковете, големи като фризери.) То датира от средата на 80-те г. Можете да видите това лентово ЕС ето тук – това са тези високи шкафове на задния ред зад ниските (харддисковете):

Както виждате, устройството е поместено във висок метален шкаф, тежащ цели 295 килограма… при това няма колелца! НА практика е голямо колкото еднокрилен гардероб без надстройка. Когато сме разглеждали такива компютри през годините, винаги най-много са ни впечатлявали тези огромни харддискови и магнитолентови устройства – изглеждат особено респектиращо и са символични именно за тези машини.

Отваряте предната врата, която в горната част е прозрачна, а отдолу плътна, и получавате достъп до машинарията отвътре:

Тук ясно виждаме, че ЕС 5012.03 има два блока: лентодвижещ механизъм и система от електронни платки. Първото е горе, второто е долу под него.

Подобно на всички останали лентови джаджи, механизмът служи да прокарва магнитната лента между четящата и записващата глава според командите, които се дават от бутоните горе вляво. Там са налични бутони за задействане на движението на лентата напред и назад, бързо превъртане, запис и т.н. От тези бутони се активират важни възли като захранването и управлението на електродвигателя на водещата ролка, както и захранването и управлението на серводвигателите (които може би са за другата ролка, в която остава бялата кръгла кутия за лентата, откъдето тя се изтегля през механизма).

Малко известен факт за това устройство е, че лентата се обтяга с вакуум! Много интересно решение и май затова е толкова висок тоя шкаф – ,,джобовете“, в които влиза лентата, са доста дълбоки.

Електронната система на ЕС 5012.03 е изградена на базата на интегрални схеми. Високият лентов шкаф притежава собствен процесор, оперативна памет, устройство за управление и дисплеен комплекс. Когато окачите лентата и започнете да записвате нещо на нея, но се приближите неприятно близо до края, запазете спокойствие – вградената предупредителна система ще ви извести за това.

Т.н. блок на клетките съдържа всички стандартни клетки заедно с тяхното захранване. Чрез този блок се контролира работата на магнитолентовата памет, която се контролира с помощна на управляващото устройство или контролния панел с бутоните.

Ето и основните технически характеристики на ЕС 5012.03. Времето за зареждане на данни от магнитнатата лента е около 75 секунди, като през това време тя се движи със скорост 2 м/сек. Данните са записани с плътност 32 бита/кв. мм, като записваемите пътечки са девет. Разстоянието между зоните е 12,6 – 15,7 мм. Да отбележим и че кютукът може да чете записаното и при двете посоки на въртене. Максималната дължина на лентата е 75 см, а ширината – 12,7 мм. Данните между шкафа и компютъра се обменят със скорост 96 кб/сек, а на лентата може да се запишат най-много 40 мб данни. Външният диаметър на бялата пластмасова кутия, която съхранява лентата във и извън устройството, е  296 мм, а когато цялата лента се намотае в нея, диаметърът на тази намотка става 267 мм.

Ако обичате подробностите, то да споменем и че методът на запис е т.н. без възвръщане към нулата (non-return-to-zero I) – БВН-1.

Ето го нашето любимо устройство навързано с други в цял електронноизчислителен център на базата на мегакомпютъра ИЗОТ ЕС 1022 Б през 1978 г.:

Еднокрилният гардероб потребява около 2 киловата мощност, за да задвижва всичките електродвигатели вътре в себе си, и е с размери 1630 х 925 х 700 мм. Изнасян е в огромни количества главно за бившия СССР, което е причината в страните от него и досега да се намират все още такива, макар и рядко.

А ето тук и едно друго, по-малко компютърно лентово устройство, но разпространено в малките населени места, където няма компютри ЕС – те са в окръжните, заводските и т.н. електроннизчислителни центрове:

ЕС 9002 – българско устройство за подготовка на данни върху магнитна лента

See more

ЕС 9004 – запишете данните си!

ЕС 9004 е предназначено за непосредствен запис върху магнитна лента на информация, въведена от клавиатура.

Дава възможност за търсене на опре­делен блок данни за проверка и в случай на необходи­мост за коригиране на записаните на лентата данни.

Устройството има вградена буферна памет, в която се съхранява целият блок данни, преди да се запише на магнитната лента. Това позволява грешките при въвеждането, забелязани от оператора, да бъдат кори­гирани веднага, посредством връщане адреса на памет­та и въвеждане на правилния знак.

Данните върху магнитната лента се записват на блокове с дължина 80 или 160 знака. В устройството е предвидена блокировка на клавиатурата по време на записа върху лентата и цикъла за четене след запис, което позволява на оператора да поддържа постоянен ритъм при въвеждане на данни от клавиатурата.

По време на цикъла за запис съдържанието на бу­ферната памет не се разрушава — данните се запазват за проверка, която се осъществява чрез непосредствено четене след записа. Прочетените данни от лентата се сравняват бит по бит с данните, запазени в паметта.

В режим „проверка“ блоковете от данни, които тряб­ва да се проверяват, се четат и въвеждат в паметта един след друг. От документа-източник посредством клавиа­турата отново се въвежда всеки знак от блока. Кодът на въведения знак автоматично се сравнява с кода от паметта. Ако двата кода са еднакви, операторът може да продължи проверката.

В режим „търсене“ се реализира автоматично тър­сене на даден блок данни чрез сравнение на всеки за­писан върху лентата блок с идентификатор, предвари­телно въведен в паметтта от клавиатурата. Търсенето се осъществява със скорост приблизително 1000 блока/мин.

Всяко устройство ЕС 9004 може да бъде снабдено с поблоков индикатор на текущия блок от данни.

По желание на клиента ЕС 9004 може да има след­ните функции:

• възможност за презапис на данни от едно устрой­ство на друго,
• възможност за разпечатване на записаните върху лентата данни на печатащо устройство,
• възможност за въвеждане на данни от перфокартно четящо устройство.

Технически данни

Плътност на данни 32 бита/мм

Метод на запис NRZ-1

Скорост на лентата 39,6 см/сек.

Капацитет на буферната памет 160 байта 

Дължина на блока 80 и 160 байта

Формат на записа по ISO

Основни режими на работа: въвеждане, проверка и търсене на данни

Други режими: въвеждане на програма, програмна проверка, пе­чат, вход от перфокартно четящо устройство.

Програми: 2 независими

Индикация: поблокова

Автоматични функции: дублиране, прескачане

Захранване 220 волта; +/- 50 херца

Производство на Обединени заводи за запаметяващи устройства Пловдив от 1981 г., в системата на ДСО ИЗОТ София.

Вижте в Sandacie.BG система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново!

През втората половина на 1970-те в България не е имало Интернет, но той далеч не е единственият начин за предаване на цифрови данни между компютри в мрежа. По това време най-често срещаните компютри не са персоналните като сега, а едни огромни машини, заемащи цели стаи. Такова чудовище е твърде голямо, за да работи на него само един човек. Затова се създава телеобработката на данни.

За да разберем какво означава ЕСТЕЛ(,,Единна система за телеобработка“) и защо това е толкова важен комплекс от устройства, трябва да си отговорим на въпроса какво означава позабравеният термин телеобработка.

Според политехническия речник това е съвкупност от методи (хардуерни и софтуерни), осигуряващи на потребителите отдалечен достъп към ресурсите за обработка на данните на мощен професионален компютър. Това се постига чрез постигнато високо равнище на далекосъобщителните средства – най-често са връзката е телефонна, с модем като ТОЗИ. Информацията се обменя по жичен път между индивидуалните компютърни терминали на служителите и голямата машина. За телеобработка имаме нужда от специализирани устройства (телекомуникационни процесори, модеми…), които са произвеждани в заводи в София и Велико Търново.

И така, вече можем да разберем какво се крие под съкращението ЕСТЕЛ – Единна Система за ТЕЛеобработка. Тя включва всички компоненти на ,,едностайния“ компютър (в него има матрични процесори, хард дискове, 5,25- и 8-инчови флопита (а намерете ни едно такова де!) лентови запомнящи устройства, принтери…) заедно с пригодените за телеобработка служителски терминали и накрая – нужните за мрежовата работа допълнителни устройства.Всички тези джаджи се проектират или за ЕСТЕЛ, или отчитайки нейните изисквания. Целият хардуер и приложният софтуер за него напълно съответствал на стандартите на Единната система.

Ако ЕСТЕЛ се използва пълноценно, тя може да повиши многократно производителността на всеки човек. Една от най-ценните функции на системата е възможността за отправяне на запитвания и получаване на отговори в реално време. Ето какво четем и в следната реклама на ЕСТЕЛ от средата на 1980-те г.:

,,Ако имате трудности при ТЕЛЕОБРАБОТКАТА, свьржете се с „ИЗОТИМПЕКС“. Проблемът ще намери разрешение в НОВАТА СИСТЕМА за телеобработка ЕСТЕЛ , създадена да задоволи най-широк кръг от изисквания. ЕСТЕЛ включва изчислителна техника, създадена и произвеждана в България в рамките на единната система електронно-изчислителни машини.

Една примерна конфигурация на ЕСТЕЛ може да се организира на базата на вся­ка електронноизчислителна машина от Единната система от ЕС 1020 до 1050. Главните разновидности на ЕСТЕЛ са: информационно-запитващи системи, системи за време-делене „он-лайн“, обработка на програми и отговори в реално време, системи за автоматизиране на управ­лението, системи за управление на производ­ствени процеси.

Всички дейности, където е необходима обработка на данни — планиране, счето­водство, изследователска дейност, обра­зование, автоматизация на производ­ството и управлението в институти, за­води, министерства и др. се нуждаят от ЕСТЕЛ .“

А в реклама на Завод за запаметяващи устройства Велико Търново от 1986 г. четем:

,,ПРОИЗВЕЖДА системи за телеобработка ЕСТЕЛ (терминали, видеотерминали, минивидеотерминали), представляващи комплекс от функционално съвместими технически и програмни средства, които осъществяват управление, об­работка и предаване на данни между ЕИМ и мно­жество отдалечени потребители посредством съоб­щителни канали.

Използването на системите за телеобработка дава следните предимства:

повишава се удобството при общуване човек-машина;

освобождава се допълнителна изчислителна мощност на ЕИМ с прехвърляне на голям брой от функциите по управление и комутация на данните в подсистемите за телеобработка;

рационализират се процесите по подготовка и обработка на данните на мястото на възникване­то им.“

По-късно, в началото на 80-те години, са създадени още компютърни мрежи, но ЕСТЕЛ остава първата българска мрежа за предаване на цифрови данни. Какво се случва по-насетне, можете да прочетете тук ==>

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

See more

ЕС 9007 – запис на данни върху магнитна лента

УСТРОЙСТВО ЗА ПОДГОТОВКА НА ДАННИ ВЪРХУ МАГНИТНА ЛЕНТА С МИКРОПРОЦЕ­СОРНО УПРАВЛЕНИЕ ЕС 9007

Това е вид енергонезависима компютърна памет, произвеждана в България през средата на 1980-те години.

Устройството за подготовка на данни върху маг­нитна лента ЕС 9007 е последният, най-съвършен вариант от гамата УПДМЛ, произвеждана в ком­бинат Изот — Пловдив. Към високата произ­водителност, икономичност и лекота в обслужва­нето на известните ЕС 9002 и ЕС 9004 са прибавени повишена надеждност, разширен набор от функ­ции и подобрен външен вид.

Освен възможности за запис, проверка, корек­ция и търсене на блокова информация устройство­то ЕС 9007 притежава увеличен брой управлява­щи програми (4), като последователността на из­ползването им може да се програмира. Към извест­ните автоматични функции „пропуск“, „дублира­не“, „вляво нули“ са добавени „вляво празно поле“, контрол по модул 10 и по модул 11.

Микропроцесорното управление позволява вгра­ждането на редица функции за самодиагностика и статистика на работата на оператора.

Използва се метод на запис БВН-1 (NRZ-1) с плътност 32 бита/ mm, като блоковете са с дължи­на 80 и 160 знака.

Вариантът на устройството ЕС 9007.01 с интер­фейс RS 232 позволява предаване на информация между две устройства ЕС 9007.01, включване на печатащо устройство ЕС 7082 или друго входно/ изходно устройство, притежаващо същия интер­фейс.

Многократното използване на магнитния носи­тел, наличието на функции, ускоряващи работата на оператора, възможността за бърза проверка и корекция на данните определят широко поле на приложение на УПДМЛ ЕС 9007 — навсякъде, където се обработват големи масиви информация за ЕИМ.

ПРОИЗВОДИТЕЛ: Комбинат Изот — Пловдив, за елек­тронна техника и лентови запаметяващи устройства.