лампови радиоапарати - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

[1938] Стар български радиоапарат Херц 231 + реклама

Този радиоприемник е производство на Радио лаборатория Херц – гр. София, ул. Мария Луиза № 69.

Радиапаратът е богато орнаментиран със символи на производителя. Освен стандартната месингова емблема вляво на кутията…

…присъства и тази емблема вляво на скалата, която емблема виждаме за пръв път:

Всички потенциометри са на една линия – в интерес на истината не сме забелязвали Херц с тонрегулатор отстрани, както е практиката при някои други производители.

Лампов състав: EF5, EB 3, EL3(N), AZ1.

Пред говорителя ни се струва, че оплетката е по-различна от обикновено:

Това, което най-много ни впечатли, е, че на шасито се намира хартиена табела с означен моделният номер – нещо, което поначало се среща доста рядко при българските радиоапарати до 1945 г., а друг Херц с тази ,,екстра“ не сме забелязвали:

Капакът е с шрифт, характерен и за други български радиоприемници преди 1945 г. – Nord-West, Pemmidor:

Отвътре се забелязва кондензатори на Tesla… на нас се струва, че е имало по-стар, който е заменен с него. Механизмът зад скалата е идеално запазен, а лампите са от различни производители:

Ами това е! Други български лампови радиоприемници можете да разгледате в тази тема в нашия форум – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Български радиограмофон Акорд 102 + схема

Широко разпространен българско лампов радиограмофон с шаси от радиоприемника Мелодия 2 и грамофон Супрафон, познат от предишни модели.

Производство на Завод за радиоприемици Велико Търново от 1962 г.:

Схема на електрическата и механичната част на радиоприемника: акорд-102-схема

Стар български радиограмофон Акорд 10 + схема

Акорд 10 представлява комбинация на шаси от Мелодия 10 с познатото шаси Сепрафон, което се използува и при Акорд и Акорд 2. Схемата на радиоприемната част на шкафа е същата като на Мелодия 10. Произвежда се от 1963-4 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Определено има приятен вид:

Издължен на вид и с място за плочи вдясно от грамофонното шаси.

Встрани решетката на единствената тонколона:

В скалата няма нищо особено за отбелязване.

Както и в задния капак, всъщност. :)

Схема – като на Мелодия 10 –

Радиоприемник Симфония 11 стерео

Това е много рядък български радиоприемник. Долната извадка е от Каталога на СЗ София`64 г.:

Радиоприемникът тип S11 St, предназначен за стерео и моно възпроизвеждане, има тази особеност, че в него не са вградени високоговорители. Той работи с изнесени системи високоговорители, например тип КЗ или тип ВК, при което стереоефектът при възпроизвеждането особено се подчертава.

9 лампи + 2 германиеви диоди + 1 селенов токоизправител; 9АМ/11ФМ кръга; дълги, средни, два обхвата къси и ултракъси вълни; лупа за разливане на обхвата КВ₂; индикатор за настройка; вградена въртяща се феритна антена и дипол за УКВ; отделно плавно регулиране на ниски и високи тонове; клавишен тонрегистър с четири положения; възможност за включване на стерео или моно магнетофон, стерео или моно грамофон, две групи изнесени високоговорители, например тип КМ или тип ВК, и стереобаланс за далечно регулиране на двата канала. Размери — 72 х 26 х 26 см.

Кутия от орехов фурнир (натурален или полутъмен). Радиоприемникът се произвежда в два варианта по отношение на УКВ обхвата : тип S22 St—О с обхват 64.5-7-73 MHz (по OIRT) и тип S11 St—С с обхват 88-t-100 мгхц (по CCIR)

[1940-те] Стар български лампов радиоапарат – неизвестна марка

Най-типичното за български радиоапарат, произведен преди 1945-7 г., е, че обикновено не можем да идентифицираме неговата марка/модел. С изключение на десетина по-известни производители, останалите радиоапарати са пускани от неизвестни или малко известни ,,самоделни“ работилници, които не маркират изделието си с търговски бранд, и в такъв смисъл разпознаването му се превръща в много трудно разрешима задача. Независимо от анонимността на приемника обаче, е нужно да опишем ламповия му състав.

За сметка на това някои от тези неизвестни стари радиоапарати от царско време са наистина много атрактивни, макар като схемотехника значително да отстъпват на западните аналози.

Наскоро попаднах на този български радиоприемник, който датирам от началото та 40-те г. Порази ме оформлението му с тази вкопана под 45 градуса скала, която мигновено ми напомни на Телефункен 175WK:

Тонрегулаторът е изведен отстрани вдясно.

Надписите на скалата са на правописа отпреди февруари 1945 г.:

Отгоре кутията е с красиво нелакирано дървено покритие:

Да погледнем и вътре:

Лампите са четири – две на Tungsram и две неизвестни. Унгарските са EBF 2 и ECH 4, а другите най-вероятно са EL3 и AZ4. Както виждаме, говорителят е доста масивен (със сигурност българсо производство), а кордовият механизъм е великолепно запазен.

Бих се радвал, ако някой помогне с идентификацията на този динозавър.

Това е първото българско радио опреди 1945 г. с подобно оформление, което срещам. Приятно съм изненадан и се надявам това усещане да продължи и при следващите експонати.

Експоната можете да коментирате и тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=40322#p40322

Сводна каталожна тема на българските радиоапарати преди 1945-7 г. можете да видите тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Нещичко за български радиоапарати Херц

Херц, кръстена на името на Хайнрих Херц, откривателят на радиовълните, е българска марка радиоприемници от 30-те г. Една от близо 30-те български търговски марки в тази промишленост отпреди 1945 г.

Адресът на работилницата е: Радио-лаборатория „Херц” – гр. София, ул. Мария Луиза № 69

Ето едно доста интересно тяхно радио – мен ме привлича с тези тръбички:

Ето още едно:

Повече за българските радиоапарати преди 1945 г. можете да научите от нашата специална тема във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10