За Правец 8х е произвеждана и серийна RS232C-разширителна карта, научи Sandacite.BG.
RS232C-разширителна карта за компютри Правец 8
RS232C е може би най-използваният интерфейс за свързване на външни периферни устройства към персоналните компютри от 80-те. Употребяват го най-вече принтери и плотери, но не само. Затова не е чудно, че много устройства го ползват и въпреки че напр. Правец 8С (1990) има фабрично вграден такъв конектор, по-ранните нямат и се налага да им се добави допълнително, защото напр. по-ранният Правец 8М (1985) или има само конектор за касетофон. От RS232C-конектор са лишени също Правец`82 и 8А.
Поради тази причина през 1986 г. в НПО Научно приборостроене е разработена серийна разширителна платка с RS232C интерфейс. Тя се включва в свободен слот на дънната платка на 8-битовия компютър и добавя много функционалности – напр. по този начин можете да прехвърляте файлове между 8-битов и 16-битов Правец! Екстра, нали?
Платката съдържа три вида комуникационни програми:
протокол X ON/X OFF за управление на споменатите по-горе извеждащи устройства за графична информация;
входно-изходна програма – изпраща команда PRINT към платката и също така насочва към нея командите INPUT и GET,, за да боравим с различните функции на принтера напр.;
както и програма, която превръща компютъра в комуникационен терминал, за да се включи в мрежа с други – сетете се за прехвърлянето на файлове, което споменахме по-горе. В такъв случай платката ще действа горе-долу както LAN-карта в днешна домашна компютърна мрежа.
RS232C-разширителната платка съдържа и три вида входове и изходи:
потенциален, по V24;
диференциален за далечна комуникация;
20 А токов кръг и скорости на обмен от 600 до 19 200 бода (тоест бита/сек).
Даа… А ето и една истинска българска компютърна мрежа, малко известна, между другото:
За пръв път в Мрежата, от Sandacite.BG – как да направим хардуерен и софтуерен ъпгрейд на Правец 8Д!
Правец 8Д – хардуерен и софутуерен ъпгрейд
Наскоро ви запознахме с възможностите на българския домашен персонален компютър Правец 8Д. Още тогава стана дума, че тъй като обичайната му външна памет е касетофон, той има ограничени функционалности, а и освен това на него не могат да се задействат програми, работещи под операционната система ДОС. А хубаво би било да можеше…
В Комбината за микропроцесорни системи в Правец са се намерили обаче умници, които малк пред 1990 г. (за съжаление не можем да установим най-точната дата) решават да разработят начин, по който кроткият Правец 8Д става истински многофункционален 8-битов компютър. В това начинание те са първото предприятие, което опитва силите си, обаче трябва да сме сигурни, че преди това и отделни хора също са го правили, защото в един от броевете на легендарното списание Компютър за Вас (първото компютърно списание в Източна Европа!) в края на 80-те г. е поместена схема как да свържем 5,25-инчово флопидисково устройство с Правец 8Д. Даже познаваме човек, който го е правил! А ето какво са направили в Комбината по въпроса…
Погледнете Правеца на горната илюстрация. Над него виждаме една бяла паралелепипедна кутия от пластмаса с 5,25-инчово флопи в лявата част и пред нея поставен компютърът. Това е т.н. ,,хардуерно и софтуерно разширение“ на Правец 8Д, за което ще стане дума днес. Вдясно е телевизор Велико Търново`84 от последните партиди (те са така – със сива рамка отпред), което ни показва, че действието се развива след 1988 г. поне. Ако се вгледате в текста на екрана, ще видите, че компютърът вече е готов да изпълнява Вашите команди.
Освен флопито, друга част от хардуера на кутията е захранването, а вътре в нея между тях двете се намират и три слота. В тях при нужда могат да се боднат три разширителни карти, които са съвместими с обикновените 8-битови компютри Правец`82, 8М, 8А и т.н. Това могат да бъдат напр. мрежови карти, модеми, карти с конектор са включване на принтер, плотер и други подобни устройства.
Правец 8Д – отвън местност до заводав Правец
Във флопито за едностранни 5,25-инчови дискети трябва да сложите дискета, от които да заредите ДОС 3.3 и програми за него в оперативната памет, а след това операционната система може и автоматично да се самозадейства оттам (мислим обаче, че за тази цел все пак е нужно при включване на компютъра само да сложите дискетата с ДОС-а, иначе няма да стане).
Веднъж зареден в компютъра ДОС, той вече ви дава много възможности. Изваждате дискетата с него и можете да заредите от други дискети работни файлове, на които да работите под ДОС. Такива са напр. текстови (редактируеми със софтуер за текстообработка). Можете също така да работите с програми за създаване на бази данни, за управление на технологични процеси, да изълнявате досовски команди като онази за форматиране на дискети, да записвате на нови данни върху тях… Въобще всичко, което може да се прави с останалите 8-битови Правеци, вече можете да извършвате и с 8Д – все благодарение на хардуерното разширително блокче!
Както казахме, кутията си върви със 70 вата собствено захранване за платката, разширителните карти, флопито си и контролера за него.
Между другото, ако присъствието на телевизор ви изглежда малко странно, да припомним, че Правец 8Д по принцип се продава без монитор, за да е максимално евтин и че към него изначално е предвидена възможността вместо монитор да се използва обикновен домашен телевизор. По-горе виждате и друга засвидетелствана снимка, при която вместо ВТ`84 ,,мониторът“ е произвежданият в същия град съветски телевизор Електрон Ц382ДБ.
Sandacite.BG първи в Интернет ще ви разкажем за страшно редкия български компютър Правец 8VС!
Български компютър Правец 8VС
В нашия сайт като че отделяме внимание най-вече на българските компютри от грамадните серии ЕС и по-малките СМ (произвеждани през 70-те и 80-те г.), но когато забележим липса в интернетското познание за родните персонални компютри, които се развиват ударно най-вече след 1982 г., сме винаги на линия да попълним дупките. Такъв шанс имаме и днес, защото пред очите ни попадна неизвестен досега представител на серията Правец! Неговият модел е 8VС и това е един от последните произведени 8-битови компютри в България – датира от 1991 г. Нека сега го разгледаме подробно!
Български компютър Правец 8VС
Компютърът е поместен в кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина, боядисана в сиво, а предният панел е от твърда пластмаса. Можем да определим Правец 8VС като all-in-one машина, но да споменем и че клавиатурата му е откачена от главния блок, а не се закача за него, както е при десет години по-стария Compaq Portable.
Клавиатурата се свързва към компютъра посредством 25-пинов кабел. Кутията ѝ е стандартна кутия на клавиатура от Правец 16, но при производството на матрицата е пробито само при основните клавиши, защото някои групи клавиши при Правец 8VС тук ги няма. Напр. при секторите с функционалните клавиши F1 – F10 и цифровата клавиатура пластмасата е плътна, защото тези видове клавиши не са включени:
Български компютър Правец 8VС
Иначе, ако отворим клавиатурата, виждаме, че платката си е стандартна клавиатура от 8С, а клавишите като изработка също:
Български компютър Правец 8VСБългарски компютър Правец 8VС
На предния панел виждаме екрана, чийто диагонал е само 10 инча. Познати са ни и други компютри със сходно оформление и същия екранен диагонал – напр. професионалните машини ИЗОТ ПРОКОН 1300 и МИК 16С, за които ви разказахме неотдавна. При този Правец 8VС за монитор е използван готов дисплеен модул, производство на японската компания Митцубиши:
Български компютър Правец 8VС
Този дисплей се е използвал при индустриални компютри и може би по същото време в България се е произвеждало нещо друго, също комплектовано с него, и затова са го използвали. Даже е вероятно кутията на Правец 8VС да е проектирана така, че да пасне на модула.
Ето, между другото, изглед на компютъра отгоре:
Български компютър Правец 8VС
Отпред е монтирано и едно 5,25-инчово флопи от дебелите. То чете и двустранни 360 кб дискети и на практика е същото като използваното в Правец 16.
Противно на очакванията ни обаче, вляво от него не може да се сложи второ флопи, тъй като там се намира захранването. Ако все пак трябва да се сложат 2 флопита, или трябва да се сложат 2 флопита с ½ височина на мястото на това, което виждаме тук, или второто флопи да се свърже като външно. Това може да стане, като му се изкара букса за свързване, която да се намира може би до буксата за свързване на клавиатурата – там има изрязано място за 4 букси.
Дънната платка на Правец 8VС всъщност е стандартното дъно за познатия ни Правец 8С:
Български компютър Правец 8VС
Монтираното в разглеждания компютър флопи е свързано с нея чрез конверторна платка (фабрично произведена), която конвертира управлението на флопито от вградения контролер на дъното към управление на 360-кб флопи. Въпросната платка конвертор в сложена на единия от трите свободни слот на компютъра, като реално от слота взима само захранване.
Български компютър Правец 8VС
Платката конвертор има доста липсващи чипове и по-внимателно вглеждане се разбира, че липсващите чипове са всъщност частта от контролера за флопи. Тъй като 8С си има контролер за флопи, просто чиповете не са монтирани, за да не пречат, а и за по-евтино.
Струва си да се замислим защо конструкторите са решили въпроса с флопидисковото устройство на Правец 8VС, като му инсталират 360-кб флопи за Правец 16 и конверторна платка – може би, защото вече не са се произвеждали флопита за старите 8-битови Правеци.
,,Пищялката“ на Правеца е типичният 0,15-ватов миниатюрен говорител, от завод ,,Гроздан Николов“ Благоевград:
Български компютър Правец 8VС
По-горе споменахме за захранването.
Български компютър Правец 8VС
То е импулсно, на него има лепенка на завод „Аналитик“ Михайловград, но вероятно захранването е тайванско, а в България само е ребрандирано. Другите модели 8-ци (8М, 8А, 8С, 8S) използват или тайвански захранвания, или такива от един завод в Харманли, който е на името на един професор. Обаче може би през 1992 г. вече заводът не е работил…
Да обърнем Правеца…
Български компютър Правец 8VС
Отзад виждаме външни конектори за периферни устройства. Напр. може да се свърже принтер, ако се изкара конектор и се свърже с контролера за принтер на дъното.
Български компютър Правец 8VС
На задния панел четем надпис: ,,ЗМТ при ,,МС“ АД – Правец“, което се разшифрова може би като като ,,Завод за микропроцесорна техника при ,,Микропроцесорни системи“ АД – Правец“.
А ето ви тук да погледнете и още един страшно рядък български компютър, но доста по-стар…
Чували ли сте за ДОС карта за компютри Правец? Вижте в Sandacite.BG!
ДОС карта за компютри Правец
През 1988 г. в България е разработена и влиза в производство следната джаджа. Тя е разработена в Института по микропроцесорна техника и произвеждана в Комбината в Правец.
Тази платка горе се нарича ДОС карта. Тя е предназначена за работа с компютри Правец`82, Правец 8М и съвместими. В нея върху EPROM чип е записана операционната система ДОС 3.3.
При избиране на картата ДОС-ът се зарежда от картата в паметтa на компютъра, вместо от носители от типа на дискети например. По този начин се повишава надеждността при работа с компютъра с флопидисковото устройство. Картата може да се инсталира на всеки свободен слот на компютъра, но за предпочитане е ля се постави на седмия, за да може ДОС да се инсталира директно при включване на машината, т.е. без допълнителни команди от клавиатурата (РR #номер на слот). При ползване на дискета с друга операционна система зареждането на ДОС-а става, като се избере флопидисковият контролер (РR 6).
ДОС картата разполага и с програма ,,МИНИ АСЕМБЛЕР“, която се стартира от адрес S 7500. (CALL 29952) и редактор на езика Бейсик (CALL 31687).
Нека добавим отзива на един наш читател, ползувал устройството – Димитър Димитров: ,,Картата беше с малки размери и вършеше много полезна работа, като се има предвид, че флопитата бяха много кекави и трудно четяха зареждащата дискета с ДОС.
Мощта на Правец 82 беше достатъчна за управление на няколко автоматизирани процеси на производствени линии, както и обработка на обратната информация, подадена от АЦП модули – те ,,докладват“ за състоянието на измерени величини в биореактори или химически реактори, за получаване на лекарства, антибиотици или полуфабрикати за фармацевтичната промишленост.
Повечето хора – поне тези, които аз съм виждал – използваха Правците за игри или текстообработка в Word 5, но имаше и истински инженери, които пълноценно ползваха изчислителния ресурс на тези устройства“.
Ето и новата ни придобивка отпреди 3 дни! Поредната сбъдната мечта – самият Правец 82! Производство от 1983 г. в Комбинат за микропроцесорна техника Правец.
Нашият екземпляр не е с първия монитор ВКП, а с втория ВМЧ 001 – производство на завод Аналитик Михайловград с пореден номер 794. Всъщност, това си е и типичният монитор за Правец`82 – ВКП-то е за ИМКО 2-то.
RAM-та на този Правец е 48 кб с възможност за добавяне на още 16 кб), ROM паметта пък е 12 кб.
Външна памет – 1 или 2 флопидискови устройства, производство на ПЗ Кочо Цветаров Пловдив – и до тях ще стигнем.
Между другото, заповядайте технически паспорт на монитор тип ВМЧ 001, Михайловград, Завод Аналитик, 1985 г. Формат DjVu – монитор-вмч-001
В сравнение с тежкото метално ИМКО 2 Правец 82 е доста лек със своя почти напълно пластмасов корпус:
Отзад. Вход за касетофон (като външна памет), 8 разширителни слота. Нулевият слот се използва за разширение на паметта до 64 кб.
Тук има, доколкото разбирам, една конкретна специфика. На серийно произвежданите Правеци 82 има надпис Личен мекрокомпютър Правец 82; Производител – ПЗ Правец и т. н. Нашият екземпляр обаче, в качеството си на произхождащ от лаборатория на ВМЕИ София, има различна индикация. Поредният номер (едва 025), според мен показва, че ВМЕИ-то се е ползувало с преференции и е получило от първите бройки. На ИМКО-то за СУ е поредният № е 153 от около 2000 произведени такива.
Отвътре – грамадни кюстендилски кондензатори и ОТК листче с инициали на неизвестен човек:
