Етикет: Компютри ИЗОТ

Вижте новата ни находка – централния процесор ИЗОТ 2104С в Sandacite.BG!

Това е много рядък експонат. За този процесор не се знае много. Успяхме да се сдобием с него благодарение на нашия приятел Румен Петров от Русе.

Процесорът е произвеждан в завод Електроника в София от края на 70-те г. и е 16-битов. В архитектурата му влиза и модул за операции с плаваща запетая.

Той е изграден като чекмедже, което влиза по релси (виждате ги на горната снимка, в долната част на процесора) във вертикалния шкаф на компютър минимашина от типа на ИЗОТ 0310 – в случая ИЗОТ 1016С и 1016.М1:

На снимката отгоре се пада точно до лицето на операторката. Над и под процесора се намират всички останали части – магнитолентови устройства, харддискове и т.н. Самият той има големината на табуретка и отстрани изглежда така:

Ето и многото му платки – това са TTL-логики със съветски чипове:

Това е платката, снимана отблизо:

Така се изважда платката от гнездото ѝ:

Надписите по предния панел са на руски, защото ИЗОТ 2104С е монтиран в компютри, предназначени за износ за СССР:

Този процесор е новата ни находка и много му се радваме. Невероятно рядко е да се намери в днешно време. Ето и захранващия блок:

А това тук е една статия за изчислителните центрове, където са работили такива компютри:

В Sandacite.BG днес разказваме подробно за митичните изчислителни центрове.

В развитието на професионалните компютри в България важно понятие са изчислителните центрове. Те са основните организационни звена, в кои­то се осъществява информационното обслужване и съответно през 70-те и 80-те г. работят българските суперкомпютри от серията ЕС, за които сме ви разказвали. Тези центрове са много видове и сега ще ги разгледаме по-подробно.

Изчислителни центрове могат да се създават в рамките на различни организации, обединени от своя отрасъл. Да вземем напр.  транс­порта. Там центрове може да има в специализирани автостопанст­ва в пощенските съобщения а също и в някои по-големи организации, пред­приятия и учреждения.

По аналогичен начин стоп въпросът и с енергетиката. Там се образуват и поддържат изчислителни центрове в големи предприятия и организации, които са извън организационните рамки на специали­зираната отраслова организация.

Именно в тази светлина се налага да бъдат разгледани функ­циите, структурата и организацията на различните видове из­числителни центрове, които съществуват в България още от края на 60-те години.

По  функционално предназначение използваните у нас изчислител­ни центрове могат да се класифицират по следния начин:

• ведомствени изчислителни центрове;
• учебни изчислителни центрове;
• изчислителни центрове за колективно ползване.

Първо да разгледаме ведомствените изчислителни центрове. Те са главният вид, с който досега сме ви давали пример за приложение на големите компютри от серията ЕС. Ведомствени ИЦ се изграждат в дадено предприятие, за да задоволяват неговите нужди.

Ведомствените ИЦ се делят на две големи групи. В едната влизат онези, които обслужват едно предприятие или организация в рам­ките на дадено ведомство (напр. ИЦ към Държавния комитет по планиране, към Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, към Металургичния комбинат „Кремиковци“, към Химическия комбинат във Враца и др.). Ха­рактерно за тази група изчислителни центрове е, че те са органически свър­зани със системата за управление и в максимална степен са съобразени с нея и нейните особености. Създаването на подоб­ни центрове се налага или от мащабите на обслужваното пред­приятие или организация (ИЦ към МК „Кремиковци“), или от спецификата на решаваните в тях задачи (ИЦ към ДКП).

Втората група ведомствени изчислителни центрове са тези, които обслужват група предприятия или органи­зации, подчинени на дадено ведомство. Подобни ИЦ се създават, когато това се на­лага от спецификата на информацията, която се обработва. Характерни в това отношение са ИЦ към Централното статистическо управление (то е към Министерския съвет на тогавашната НРБ) или към системите на Министерството на народната отбрана и Вътрешното министерство, където характерът на информацията налага специални изисквания по отношение на поверителността. Знаем и че в широко разпространените окръжни изчислителни центрове, каквито преди 1990 г. има във всеки окръжен град, на големи компютри с магнитнодискови и магнитнолентови запаметяващи устройства се обработва всеобхватна статистическа информация, която идва от всякакви заводи, предприятия, училища, болници и т.н. в окръга – напр. колко бебета са се родили в еди-кой си град тази година, колко продукция от даден вид е била произведена в еди-кой си завод, колко служители са ползвали болничен за даден месец и на базата на какво заплащане колко им е било обезщетението и т.н. Други примери за ИЦ към звена на подчиннение към по-големи са ИЦ на завод „В. Коларов“ — Бургас, на Електроапаратурния завод Пловдив или на комбината „Г. Генев“ – Габрово.

Учебните изчислителни центрове се изграждат към ВУЗ-овете  и средните специални учебни заведения (най-вече техникумите, разбира се), а и към някои организации, които извършват фир­мена подготовка на специалисти. Независимо от различните варианти, в които тези ИЦ могат да съ­ществуват, основната им функция е свързана с обучението и повишаване квалификацията на кадрите. Заедно с това те изпълняват задачи, свързани с научноизследо­вателската работа на преподавателите и обучаваните, а освен това се ползват и за  определени производствени задачи. Така например, в дадено учеб­но заведение редица поставени на студентите/учениците се из­пълняват от тях в ИЦ с помощта на компютрите, за да придобият те умения и навици да работят с тях. Такива задачи напр. са: класиране на участниците в приемния конкурсен изпит, съста­вяне на разписание за провеждане на учебните занятия и из­питните сесии, водене на сведения за успеха и др.

Във всеки изчислителен център, без значение за какво се използва, има екип от проектанти и програмисти, които работят по проектното и програмното осигуряване на зада­чите, решавани с помощта на компютри. Между техните пултове за управление, запаметяващи устройства и контролери се разхождат операторите. Забелязвате, че никъде по пода няма кабели – това е, защото те са под настилката, за да не се спъват хората, т.е. подът е двоен.

В структурата на учебните ИЦ съществуват две звена – по подготовка на данните и по елек­тронна обработка. За тях са осигурени достатъчно оператори демонстратори, които работят на компютрите или непосредствено да наблюдават работата на обучаваните. Разбира се, има и екип по тех­ническото осигуряване на учебния процес – тези хора извършват ежедневното техническо обслужване на машинния парк.

От икономическа гледна точка учебните изчислителни центрове са вътрешноведомствени, бюджетни мероприятия на стопанска сметка.

Разбираемо, в синхрон с подетите през 70-те години държавни лозунги за ,,електронизация на народното стопанство“ и ,,електронизацията – стратегическа задача“ и ускоряващата се компютризация на българския обществен живот, ролята на учебните ИЦ е водеща за подготовката на кад­ри за различните отрасли, в които се използват компютри.

Изчислителните центрове за колективно ползване (ИЦКП), които са основна организационна форма на информационно обслужва­не при поставяне на тази дейност на индустриална основа, имат по-различни функции. В българските условия тези функции се оформят в три основни направления:

• информационно обслужване на отделни предприятия и ор­ганизации;
• информационно обслужване на териториалните органи на социално управление (окръжни, градски и др.) се изразяват в комплексното информационно обслужване на предприятията и организациите на дадена територия. Тази функция позволява компютърната техника в ИЦ да се обслужва по-малки предприятия и организации;
• диспечиране на информационния обмен между органите на социално управление на различните негови равнища.

В структурата на ИЦКП също трябва да има различни производствени звена. Обикновено има по един отдел „Електрон­на обработка на данни“. Но в ИЦКП, където се експлоатират по 2 — 3 и повече големи компютръа и в които се извършва огромна по обем работа по подготовка на информацията за обработка, са обособени няколко структурни звена, за да има нормално ръководство на производствения процес. Това изисква формирането на необходимия брой отдели и участъци. Техническото обслужване на концентрираната в по-големи мащаби сложна техника на ИЦКП е причина за наличие на технически отдели по подрръжката, но в случай на по-сложни повреди (напр. ако се наложи дадено устройство да се отнесе за ремонти) от ИЗОТ централно докарват ново оборотно устройство, докато ремонтират повреденото.

Надяваме се, че с тази статия поне малко сме доближили до вас тайнственото понятие ,,изчислителни центрове“. Ето едно типично лентово запаметяващо устройство, използвано в тях:

Днес в Sandacite.BG обясняваме един термин от историята на българските компютри – проблемно-ориентиран комплекс.

Първите компютри на България (тоест произведени от 1962 г. нататък) са създадени за решаване на професионални задачи – изчисления в различните видове строителство, икономика, планиране, финанси и счетоводство, управление на складове (т.е. отчетност), наука, статистика… През 70-те години към техните задачи това започва да се нарича автоматизиране и обхваща все повече области на човешката дейност (лозунгите за ,,електронизация на народното стопанство“ и ,,електронизацията – стратегическа задача“). Вече се проектират отделни компютри, специализирани в определен вид труд – проектиране на специализирани компютърни програми (ИЗОТ 1027С), финанси и банково дело (ИЗОТ 1025С, 1029С), зареждане с бензин (ИЗОТ 1008), текстообработка (ИЗОТ 1020С, 1024С), обработване на информация за земната сеизмична активност, изграждане на комуникационни мрежи и т.н. За всеки от тях се осигурява специализиран софтуер, написан и проектиран специално за конкретната дейност, която компютърът ще извършва.

През 1978 – 80 г. обаче се осъзнава, че конкретни специализирани дейности ще се извършват по-добре и устройствата за тях ще се произвеждат по-лесно, ако не се проектира изцяло ново устройство, а отделни устройства се обединяват в цели завършени системи. Затова тогава започва създаването на ново направление в българската компютърна промишленост – това на проблемно-ориентираните комплекси (ПОК). Те могат да се определят като ,,група от няколко устройства, които работят синхронно по дадена задача“. Тези устройства могат да бъдат от основните серии компютри, произвеждани в България по това време – ЕС (Единна система – огромните машини, по западния стандарт наричани mainframe), СМ (Система малка – ,,минимашини“) или т.н. бюрокомпютри – какво представляват те, можете да прочетете ТУК. Разбира се, главната единица, която управлява работата им, е микропроцесорът.

Според вида на извършваната специализирана дейност наборът от устройства, които работят заедно в проблемно-ориентирания комплекс, е различен. Някъде има касов апарат с печатащ механизъм, някъде не. Някъде има тестери за печатни платки, другаде не. Някъде има принтер с широки печатащи възможности, другаде не толкова. Всички периферни устройства, даващи облика на ПОК-а, са произведени от различни български заводи, но са взаимно съвместими и софтуерът на компютъра, управляващ комплекса, може да ги менажира всичките.

В тази публикация ще покажем накратко най-важните проблемно-ориентирани комплекси, а в следващите ще разгледаме някои от тях подробно. Тези ПОК-ове са широко изнасяни в Съветския съюз и Близкия Изток от легендарната външнотърговска организация Изотимпекс.

На първата снимка в статията виждаме ПОК Инфорег, предназначен за справочно-информационна дейност и регистриране на данни. С негова помощ може да се направи мощна система, чрез която натрупаната информация да се подреди и управлява в бази от данни, а на тази система могат да работят няколко оператора. Тя работи в режим на времеделене (тоест процесорното време се споделя между няколко потребители, работещи едновременно) и многопрограмен режим. Разбираме, че всички потребители имат колективен достъп.

ПОК Геолог е предназначен за обработка на данни за земната сезимична активност. Изграден е на базата на голяма машина ЕС 1035Б, която съдържа и специализиран процесор за матрични изчисления ЕС 2335.

ПОК База се занимава с управление на наличностите в големите складове – улеснява следенето на отчетността. При него присъства възможност да се включи в компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4, за която повече сме ви разказвали ТУК.

Съществува и ПОК Селско стопанство. Този комплекс обработва информацията от работата на аграрно-промишлените комплекси и машинно-тракторните станции. Може да е изграден на основата на компютрите СМИТЕЛ-1, СМ-4, EC 1035Б и също ползва ЕСТЕЛ 4.

След като съществуват две-три компютърни системи за проектиране и изпробване на печатни платки, е логично да има  подобен ПОК. Той се нарича Система за автоматизация на инженерната дейност и когато се използва в проектирането на платки, съдейства за полезни неща – напр. за оптималното разпределение на материал – и други подобни хитрини, които и човекът може да изчисли, но защо машината да не го направи по-бързо и по-лесно?

Минимашината СМ-4 е в основата на друг ПОК – Мрежа. Той се използва при изчислението на параметрите на мрежи за комутация на съобщенията, която действа чрез машини от сериите СМ и ЕС.

Поначало преди ПОК-овете такива специализирани дейности са се компютризирали чрез т.н. автоматизирани микропроцесорни системи, всяка от които по подобен начин има конкретна насоченост. Това е най-често бюрокомпютър, към който има включен допълнителен подходящ хардуер – напр. хроматографски анализатори и измерители в системата за обработка на данни от хроматографска работа ИЗОТХРОМ:

След 1978 – 9 г. този тип микропроцесорни системи стават отлична основа за бъдещите комплекси, които разширяват функциите им. Ще дадем няколко примера.

На основата на бюрокомпютъра ИЗОТ 0250, който поначало е със счетоводна насоченост, е изграден ПОК за компютризирано обработване на финансовите дейности от АПК-тата (,,ПОК за автоматизиране на финансово-счетоводната дейност“). 0250 се състои от клавиатура, принтер с много възможности и два броя 8-инвчови флопита за зареждане на програми и файлове и запис на резервно копие. Ето отблизо какво вижда операторът:

Един от най-интересните според нас ПОК-ове се занимава с електронизация и автоматизиране на зареждането с гориво и сервизното обслужване на автомобилите. Нарича се Бензин. Той работи в популярните навремето авторемонтни станции. Скоро ще ви разкажем повече за него, а засега ще ви кажем, че неговият шифър е 1008С:

Преди време Ви разказахме за специализирания в текстообработката компютър ИЗОТ 1002С. Той става основа на ПОК за тънкостите на полиграфическата промишленост в България – форматиране, страниране и т.н.

ТУК можете да прочетете какви са характеристиките на бюрокомпютъра за управление на складови наличности ИЗОТ 1003С. Именно неговите функции са разширени, за да може след това да се направи ПОК Складово стопанство за малки промишлени предприятия.

Има и проблемно-ориентиран комплекс Търговия – ИЗОТ 1015С – виждате го по-долу. Използва се в процесите на продажби на различни стоки в търговските обекти, управлява стокооборота и помага на оператора да държи финансово-счетоводен контрол. Работи напр. в градските универсални магазини. Ще ви разкажем и за него, дано да ви е интересен:

Една от най-важните сфери, нуждаещи се от компютризация (и където тя започва рано), е банковата. Още преди създаването на легендарния тамошен бюрокомпютър ИЗОТ 1025С (1983) започва производството на ПОК-а ДСК I ниво, който е на базата на ИЗОТ 1005С.

ИЗОТ 1001С е българска система за контрол на достъпа до големи сгради чрез прокарване на карта с магнитна лента през карточетец. На основата на 1001С по-късно правят т.н. ПОК Пропуск.

Тези ПОК-ове са една от най-интересните и разнообразни страници от българската компютърна техника. В днешно време обаче можем да се надяваме да съберем по-скоро някакви техни съставни части – отделни устройства – защото едва ли можем да намерим цял такъв комплекс. Жалко…

Това беше една статия на Sandacite.BG, направена с любов към българската техника. :) Трябва да правим още такива, за да се вижда, че българските компютри далеч не са само Правец, а и много други видове и подвидове. Доскоро!

Sandacite.BG намерихме подробна информация за българския банков компютър ИЗОТ 1025С.

Ако си спомняте, преди няколко години бяхме ви предложили една статия за история на българската банкова техника. В нея споменахме за появилия се през 1983 г. т.н. бюрокомпютър ИЗОТ 1025С, предназначен за цялостна автоматизация на дейностите в банки и счетоводни отдели на предприятия. Сега решихме, че е време да му посветим цяла отделна статия, защото той заслужава това.

Първо, какво е бюрокомпютър? Пълноценна компютърна система, изградена около истинско голямо бюро, която обаче съдържа процесор и разнообразни устройства за работа с данни. Това са 8-инчови флопита (понякога по 2 в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата, за включване на други външни запаметяващи джаджи (лентови устройства, хард дискове…). Oтстрани тези машини изглеждат като писалище с клавиатура и друг хардуер по него и нещо обичайно е да тежат над 200 кг!

Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът трябва да изпълнява. Защото такива машини са произвеждани за различни области от т.н. седящ труд – напр. да помагат на инженерите в проектирането на сложни строежи. Има обаче и такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за пощи… а има и за банки – като днешния ни персонаж. :) Произвеждан е в ОЗЗПМБС (Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми) в Пловдив от 1983 г.

Основните работни възможности на ИЗОТ 1025С са обработване на всякаква икономическа информация, генериране и разпечатване на най-различни финансови документи и създаване на архив на данните върху 8-инчови дискети.

Банковият служител сяда пред чудовището и вижда пред себе си клавиатурата. Тя е има 2 групи клавиши – азбучно-цифрови и функционални, от които можете да задействате различните функции на ИЗОТ-а. Това е много важно, защото, както виждате, монитор той няма, а какво остава за мишка. Цялата информация, която компютърът Ви дава, също ще видите изпечатана на хартията.

Вграденият печатащ механизъм е с печатащо колело тип ,,маргаритка“ – същият като в популярния принтер ИЗОТ 0230.М1 и може да печата, освен на позабравената безконечна хартия, и на всякакви бланки, картички и малки парчета хартия. Печата със скорост 30 знака/сек, броят знаци в 1 ред е 158, има табулатор, а дискът може да се сменя според нуждата от различни азбуки, шрифтове или символи.

За четенето и записа на данни от дискети отговарят 2 броя флопидискови устройства ИЗОТ ЕС 5082 (модел 1982 г.), поставени вертикално и едно над друго – както обикновено при бюрокомпютрите, та да бъде по-широко на краката на човек. :)

ИЗОТ-ът е изграден около български процесор от серията СМ600. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта, но за тогава това е напълно достатъчно. Освен това, разполага и с енергонезависима памет, за да може да запазва известен обем данни при случайно прекъсване на електрозахранването.

Работните програми на компютъра бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специализирания алгоритмичен език ФАЛ 2 и се разпращат по клоновете централно. Вграденият работен софтуер предоставя на служителя (оператора) следните възможности: редактиране на текстовите и цифровите документи, които се издават на клиентите, извършване на контролни тестове, редактиране на документи върху дискети, запис на данни върху дискети, правене на резервно копие… Чрез езика ФАЛ 2 и наличния транслатор на езика опитният програмист може удобно да редактира наличната работна програма или да създаде нова. Може и да редактира цифрови и текстови регистри. Максималната дължина на текстовия регистър е 32 символа, а на цифровия – 16.

Сега тази огромна машина ни изглежда много архаична, обаче при въвеждането си тя и наследниците ѝ изиграват голяма роля в ускоряването на клиентското обслужване и онагледяването на всекидневната работа. Рекламите от онова време показват голяма радост и еуфория. По думите на човек, преживял електронните нововъведения и автоматизирането на задачите, ,,да скочиш от картоните на монитора беше нещо чудесно – времето за изпълнение на основни операции се понижаваше в пъти, опашките намаляваха, беше страхотно!“.

Освен с обслужване на банкови клиенти, ИЗОТ 1025С се занимава с дейности във финансово-счетоводни отдели на предприятия, институции, АПК и т.н. – може да направи отчет на произведената продукция и реализацията ѝ, отчет на инвентарните основни средства и амортизационните отчисления, изчисляване на заплати, хонорари и т.н., диспечеризация на производството и други такива дейности.

ИЗОТ 1025С използва 700 вата мощност от мрежата и се захранва от стандартно 220 волта напрежение. Като размери е внушителен – 160 х 70 см – и тежи само някакви си там 160 кг.

Друг важен бюрокомпютър е споменатият по-горе ИЗОТ 1024С:

В Sandacite.BG си намерихме и българско компютърно мрежово устройство ИЗОТ 8172Е.

Днес ще ви запознаем с една от доскоро ,,безписмените“ ни находки – тоест  имаме я отдавна, но нямаме никакво инфо за нея. Вижте го това на снимката. На пръв поглед изглежда като обикновен модем, но не е. Това е по-различно нещо и го няма в големите справочници на устройствата от Единната система компютри на Източния блок, защото най-вероятно не е регистрирано в нея – няма ,ЕС“ пред номера. Произвеждано е в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново най-вероятно от 1985 г., а нашето е от август 1986.

Това чудо е доооста рядко! Както споменапме, месеци наред го имаме, но никой не успя да ни даде информация какво точно представлява то, но днес най-сетне попаднахме на една книга, където го има. Този ИЗОТ е разработен от Петър Пенчев от колектива на ЗЗУ. Устройството присъства сред експонатите на ХІІІ изложба на ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта), която е проведена в София през 1985 г.

ИЗОТ 8172Е си има микропроцесор, който го управлява – Zilog Z80A. Устройството е предназначено за изграждане на локални мрежови вериги с кръгов обмен на данни между крайните устройства в мрежите (от едната страна голямата електронноизчислителна машина, от другата – операторските терминали).  По тогавашната терминология се нарича кръгов адаптер. Тези кръгови адаптери се свързват помежду си с обикновен телефонен кабел, като не трябва да са на разстояние, по-голямо от 1 километър. Конфигурират се така, че да образуват кръгова верига.

Като разгледаме конекторите отзад, ни става още по-ясно – имаме един женски куплунг, означен с ,,ПРМ“ (приемане), и до него друг, носещ надпис ,,ПРД“ – ,,предаване“. Нещо като ,,оттук влиза, оттам излиза и продължава“:

Елементите по платката в 8172Е са всякакви, картинката е доста пъстра – има чипове на Mitsubishi (74LS 93), Motorola (MCM2114P20) и съветски (К55ЛА9). Периферният адаптер е също оттам – интегралната схема КР580ВВ55А. Кондензаторите поне са кюстендилски, от завода Емил Шекерджийски. Тези подробности за разглежданите от нас джаджи ги даваме понякога, за да показваме и какви компоненти можете да срещнете в някогашните наши компютърни устройства.

Иначе мрежовото устройство тежи само 2,5 кг, иска ток с големина 2 ампера и 10 вата мощност от мрежата.

След началото на производството и инсталирането му по мрежите в България, ИЗОТ 8172Е е спестило около 868 800 лв в пари от 1985 г. Достатъчна причина, за да го спасим и публикуваме тук…

Ето пък един модем от 70-те г.: