В Sandacite.BG днес отсрамваме българския компютър Правец 286.

Продължаваме разходката си из малко познатите български компютри и чаркове за тях, защото това отдавна трябваше да се направи – не можем само да дъвчем едно и също за сериите 8х и 16х, а останалото да се спотайва на заден план.

През 1988 г. в Комбината за микропроцесорна техника влиза в производство нова настолна машина на име Правец 286. Както е обичайно за персоналните компютри тогава, и този е с кутия тип десктоп – тоест поставя се отгоре на бюрото, а мониторът се туря над компа. 286-ицата приема номера ЕС 1838 от Единната система електронноизчислителни машини на Източния блок. Ето го, виждате го на снимката – даже в горната част на екрана се чете надписът ,,Институт по микропроцесорна техника“ – мястото, където е конструиран днешният ни герой.

Когато в онези години се появява нов компютър, той се предвижда преди всичко за професионална употреба, а не за домашна, Така е и Правец 286 – на него се работят изчисления в научни задачи, обработка на технически или икономически данни (от стопанската дейност), лабораторни и промишлени системи за измерване, а също така архитектски и проектантски CAD/CAM приложения. Компютърът може да работи както самостоялно, така и като главно звено в мрежи или усложнени компютърни системи. Правец 286 има многократно по-висока производителност в сравнение с предходното поколение 16-битови компютри на Комбината – Правец 16х.

Конфигурацията се състои от кутия, в която има дънна платка с оперативна памет (RAM), процесор, видеокарта и включени към нея харддиск и флопидисково устройство, монитор и клавиатура тип IBM. Доставят се също така матричен принтер и дигитайзер/плотер (който се свързва със сериен интерфейс).

Като процесор се използва интелският 80286 с тактова честота 8 или 12,5 мхц, а аритметичният процесор (копроцесорът), който може да се инсталира, е Интел 80287. RAM е 64- кб, но може да се увеличи до 3 мб, но има монтирана и ROM – 64 кб (в ТАЗИ публикация обяснихме какъв тип памет е ROM). Харддискът е с обем 10 или 20 мб – според както поръчате – и една страна от него се вижда отвън на кутията. :) Флопито, разбира се, е 5,25-инчово, като то може да е както стандартното за двустранни дискети 360 кб, така и за по-усъвършенстваните им събратя с висока плътност и обем на информацията до 1 мб! Освен това, в кутията има свободно място, а на дънната платка има втори конектор за още едно флопи, така че ако решите, можете да се обзаведете и с двата вида. :) Можете да включите и втори хард. Отзад на кутията има и други конектори за останалите функции на компютъра – модули за обмен на данни в синхронен и асинхронен режим и адаптер за присъединяването му към различни видове мрежи – с кръгова или магистрална топология.

Видеоконтролерът на Правец 286 може да изобразява на монитора както цветна, така и монохромна (черно-бяла) графика. Това става на монитор ВМЦ 3701 от завода Аналитик в Михайловград (дн. Монтана) – търсим такъв! Защото уж са ни обещали, ама… то се не знае. :)

Що се отнася до ,,програмното осигуряване“, както казват тогава, да кажем като начало, че компютърът работи с операционни системи ПДОС-16 (многозадачна, многопотребителска, съвместима с MS-DOS), INMOS – със същите две характеристики и съвместима с XENIX. Виждаме, че липсва OS-32, обаче тя може да се използва само ако компютърът е 32-битов. Едиците за програмиране пък са Бейсик (естествено), Асемблер, Фортран, Паскал и С.

Захранващото напрежение на Правец 286 е стандартното 220 волта, а енергийната консумация – около 300 вата. Ето го и оригиналното му захранване, правено в Аналитик Михайловград:

Тук завършва нашата среща с този малко известен български компютър. Но вие не унивайте – предстоят още много! :)

Запознайте се с неизвестния български компютър Правец 16Н в Sandacite.BG!

Навярно знаете, че освен познатите ни няколко модела Правец 16Н съществуват и модели в много малък тираж (поради различни причини). На един такъв попаднахме наскоро.

Правец 16Н (Н означава ,,настолен“) е завършен през 1986 г. Съществува в 4 варианта, някои от които имат хоризонтални, но някои (по-късни) и вертикално разположени 5,25-инчови флопита – за тях отделно ще кажем. Характерното при този компютър е, че флопитата са монтирани в корпуса, а не стоят отвън като при познатите Правец 8-ици.

Днешният ни герой е разработен в Института по техническа кибернетика и роботика, а дизайнът му е проектиран от Централния институт по промишлена естетика. Всички варианти са произведени в съвсем малко бройки – вероятно само няколко – от Комбината по микропроцесорна техника в Правец. Вярно е, че в производствения план на завода за 1988 г. е заложено да се произведат 1500 такива компютъра, но най-вероятно това е останало неосъществено. Все пак…бъдещите изследвания ще ни покажат.

В статия на проектанти от Комбината от 1987 г. се казва, че този компютър поддържа не само 2 бр. 5,25-инчови, но е оборудван и с един бр. 3,5-инчово флопи. Тук имаме два от вариантите, но със сигурност и на двата флопитата им са 5,25-ици.

Правец 16Н е от серията модулни 16-битови компютри МИК, разработени през 1986 г. – даже ако се загледате в долната снимка, на клавиаурата горе вдясно пише ,,МИК 16″, За тази серия (или линия) компютри са проектирани множество нови хардуерни контролери (,,модули“) и т.н. – напр. памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, самият процесор също е на модул, освен това има разнообразни платки за външно разширение чрез конектори и т.н. Предвидена е, разбира се, и постоянна памет в хард диск – за тези 16-битови РС-та (IBM-съвместими) още от 1986-а има разработен контролер за до два 5,25-инчови харда с MFM интерфейс, а и предходните Правец 16 и 16А също вече са оборудвани с твърди дискове.

Знаем за два дизайна на кутията на Правец 16Н, по-авангардният от които е този на първата снимка, а по-обикновеният – ето този:

Дизайните са два, но самият 16Н има четири варианта. Те се различават по видовете запаметяващи устройства:

• вариант с едно флопи, работещо с двустранни дискети, и хард диск 10 (а може да се включи и 20) мб;
• с две флопита със същите характеристики;
• с едно флопи и разширителна карта за работа в локална мрежа;
• само с едно флопи – явно като пишеща машина. Просто в наличните ни документи не е казано нищо повече за тази модификация на 16Н

За съжаление този екземпляр Правец 16Н (от по-,,хубавия“ дизайн) не е в добро състояние, защото е станал жертва на вандалщина – някой боклук му е строшил екрана – но все пак  той ни дава някаква представа за модела (по-точно за варианта с вертикалните флопита):

Както виждаме и тук, 16Н е от типа ,,всичко в  едно“ (All-in-one). На първата снимка най-горе забелязваме пред екрана плексигласов панел, явно в стремеж да се намали вредното въздействие на монитора върху по-чувствителни очи. Кинескопът е с монохромен екран, но не е познатият ни с комплексния сигнал (с коаксиалния кабел), а с я 9-пиновия конектор DB9. Видеоконтролерът на Правеците 16Н също е от разработените за тази серия разширителни модули, а резолюцията, която поддържа, е 720 х 348. В текстов режим на екрана може да се изобразят 25 реда с 80 символа в ред, при което всеки символ е поместен в поле с размери 9 х 11 растерни точки. По времето, когато компютърът е актуален, това го прави подходящ за използване с графичен софтуер.

Ето тук рекламна снимка на този Правец и на друг компютър от серията МИК – 16С – подредени в изложбена зала, на чиято стена виждаме емблемите на ДСО Приборостроене и автоматизация и СО Програмни продукти и системи (на английски SPS). Снимката открихме на корицата на страхотно сп. Електропромишленост и приборостроене, бр 7-1987:

Процесорът е Intel 8088 с тактова честота 5 мхц, но има възможност да се включи и копроцесор Intel 8087. Оперативната памет (RAM) е 64 килобайта. Флопитата на 16Н не са традиционните от завода ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив, а по-различни – вероятно от от този в Чирпан, който е филиал на ДЗУ Ст. Загора. Обаче пак не виждаме никъде 3,5-инчово, така че сведението в споменатата по-горе статия вероятно описва някакъв по-различен етап на разработката. Хардуерът 16Н обаче съдържа и други познати части – например говорителче ,,пищялка“ откъм лявата страница, производство на Завода за високоговорители в Благоевград.

Като представител на линията модулни компютри, и този има доста конектори за връзка с външни устройства. В описанието на линията голямо внимание обръщат на многото разширителни платки, които тя има. Както споменахме по-горе, чрез такава модулна платка 16Н може да се свързва и с мрежи, а освен това виждаме (мислим) и популярния RS232C конектор за принтери и подобни периферни устройства:

Този дизайн на Правец 16 Н е доста футуристичен и интересен за времето си. Заради атрактивния си външен вид е отличен с държавната награда за промишлен дизайн ,,Златни ръце“, а през 1986  е представен на международното изложение Ergodesign`86 в Монтрьо, Швейцария, където е предизвикал много висок интерес. Автори на дизайна: Добролюб Пешин, Александър Василев и Сашо Драганов.

Точно в момента ровим още инфо, за да допълним останалите хардуерни характеристики на този непознат приятел, и когато го направим, ще обновим публикацията.

А това пък е българска счетоводна програма за Правец 16, която претъпява няколко издания (защото е подобрявана според обратната връзка от потребителите) и се е превърнала в истинска легенда:

ДФ Микропроцесорни системи Правец

Днес в Сандъците ще Ви припомним какво предлагаше ДФ Микропроцесорни системи Правец през 1989 г.!

Държавната фирма Микропроцесорни системи Правец е регистрирана като фирма в на­чалото на 1989 г., но като произ­водител на микропроцесорни системи тя има повече от шест­годишна история. В основата и са заводи с дългогодишен про­изводствен опит: Комбинатът за микропроцесорна техника Правец, завод Аналитик Михайловград, Приборостроителният комбинат Петрич, Предприятието за графични пе­риферни устройства — Габро­во, и др. В организационно-про­изводствената структура влизат още Институтът по микропро­цесорна техника, Заводът за ин­струментална екипировка — Горна Малина, Комбинатът за комплектация на микропроце­сорни системи Системинженеринг, комбинатът за мик­ропроцесорни устройства Микросистеми София, За­водът за регистрационна техни­ка — Самоков, и др.

Или, накратко казано, в струк­турата на фирмата са включени звена, които дават възможност за пълно затваряне на цикъла, като са обхванати всички еле­менти на разработването, про­изводството и сервизното обс­лужване на микропроцесорни системи, както и разработване­то и разпространяването на програмно осигуряване. В ней­ната структура влиза и дъщер­ната фирма Програмни про­дукти и системи, специали­зирана в нови софтуерни технологии и продукти.

Научно-производствената, проектно-конструкторската, производствената и търговска­та дейност на фирмата са ори­ентирани в няколко основни направления.

* Производство на 8- и 16-битови персонални компютри, съвместими с компютрите на Apple и IBM. Ново перспектив­но направление са 32-битовите микрокомпютри.

* Въз основа на комплсктованите с необходимата периферия и софтуер компютри, както и свързването им в локални мре­жи със скорост на предаване на данните от 150 КБ/сек до 10 МБ/сек се предлагат системи за автоматизация и информа­ционно обслужване на админис­тративно-управленската и ин­женерната дейност.

* Разработване и производст­во на микропроцесорни си­стеми за управление на непре­къснати технологични процеси – с модулна конфигурация, с въз­можност за диагностика и самодиапюстика в процеса на работа, с бързо и удобпо обс­лужване.

* Предлагат се отделни или системни средства за измер­ване, прибори и програмно оси­гуряван е с високи метроло­гични характеристики, разши­рени изчислителни функции и възможности за изграждане на многофункционални информа­ционно-измервателни системи.

Единадесет процента от персонала на фирмата Микроп­роцесорни системи са ан­гажирани в разработването на базов и приложен софтуер за различните отрасли на нацио­налната икономика.

За осъществяване на сервиз­но-инженерингови услуги фир­мата разполага със сервизни звена в 30 града в нашата стра­на и в Съветския съюз. Разра­ботват се и се реализират проек­ти за автоматизация по поръчка на клиентите. Фирмата предс­тавлява и обслужва сервизно продукцията и оборудването на чуждестранни партньори, сред които IBM, „Schering“, „Hewllet Packard“ и др.

Характерна особеност на про­изводството в държавната фир­ма Микроп­роцесорни системи Правец е доброто технологично равнище и нарастващият дял на автоматизацията. Произвеждат се печатни платки по двуслойна и многослойна технология с ма­шини и технологии на фирмите Шеринг, Аргон и Шмидт. Пред­стои пускането на технологични линии за импулсни захранващи блокове, вентилатори, кабелаж, инструменти за едрогабаритни пластмасови форми, танцови инструменти, мозаични глави за принтери, стъпкови двигате­ли и др.

Фирмата разполага с научен потенциал в собствен институт и конструкторско-технологични звена във всяко поделение, както и със собствен учебен център за подготовка на кадри. Всичко това и позволява да осъществя­ва гъвкава научно-техническа политика и да следва световни­те развойни тенденции и тър­говска конюнктура.

Държавната фирма Микроп­роцесорни системи Правец е търсен и желан чуждестранен партньор. Част от продукцията се изнася в повече от 20 страни, като 65% от общия износ е предназначен за СССР. Външнотърговските операции се осъществяват чрез посредничеството на собстве­ното инженерингово-търговско предприятие Правец—Комекс. Добри възможности за пробиви на чужди пазари осигу­рява участието в смесени предприятия и задгранични фи­лиали. Над 15 съвместни предп­риятия вече са изградени в СССР. Фирмата е представена във ФРГ и Сингапур. Преки връзки се осъществяват с орга­низации от Куба, Унгария, Че­хословакия, Полша и ГДР.

Микропроцесорни системи със седалище в Правец е най-крупната по рода си фирма в страната, но трябва да се под­чертае, че тя не е единствената в своята област и нейното раз­витие благоприятно се стиму­лира от конкурентните прояви на другите сродни фирми и предприятия. Според стопанс­ко-управленските принципи, от които тя се ръководи в своя­та дейност, важно място заемат принципите за предоставяне на клиентите на качествени систе­ми за комплексно решаване на проблемите, за насоченост към клиента и пазара, за защита на природата чрез чисти и осигуре­ни производства, като условия за успеха и развитието.

А ето и брошура на предприятието – вече като Микропроцесорни системи ЕАД – от 1990-те години:

Български електронни часовници Булетроник М37 и М39 в Сандъците – Sandacite!

Първият от двата модела електронни часовника, които ще Ви превставим днес –  БУЛЕТРОНИК М 37 – отчита едновременно час, минути и секунди. При повикваме с бутон, на екрана се изписват месецът, датата и денят от седмицата. Ако в необходимо, часовникът може да са използува като хронометър, чийто режим са задава чрез друг бутон и отчита едновременно два временни ин­тервала с точност до стотна част от секундата. Цената при пускането му е била 75 лв.

Другият модел БУЛЕТРОНИК М 39 има вграден алармен регистър и може да се използува като будилиик – издава остър звук за събуждане. По желание на притежателя, часовникът може на всеки кръгъл час да излъчва звуков сигнал, както и да измерва предварително зададен интервал от време. Още едно предимство на модела е вграденият календар с програма до 2030 г.

Този малък ръчен компютър е монтиран в елегантен, тънък хромиран корпус, а захранващата го батерия му осигурява работа в продължение на 18 месеца Цената му е била 88 лв.

Било е гарантирано обслужването на клиентите във фирените сервизи на завода, каквито е имало в почти всички окръжни градове на страната, и в централния сервиз на Комбината по микропроцесорна техника в Правец.