Години наред чакахме това попълнение в колекцията. То, макар и неособено старо, се оказа доволно костелив колекционерски орех. И ето че от миналата седмица, съвсем случайно (те така идват най-хубавите неща, нали знаете!) сме собственици и на това чудо, с което сега ще Ви запознаем. Защото досега сериозни снимки на този радиограмофон в нета нямаше.
Производство от 1970 г. в ЗТРТА Велико Търново.
Грамофонното шаси е от полските, автоматик:
Шасито е само с някои дребни забележки, както се вижда от дясната снимка:
В интерес на истината трябва да отбележим, че Мелодии 14 стерео има две. Едната е може би най-дългото българско радо модел от 1968 г., а втората е тази. Мисля, че схемите им обаче са еднакви –
Най-типичното за български радиоапарат, произведен преди 1945-7 г., е, че обикновено не можем да идентифицираме неговата марка/модел. С изключение на десетина по-известни производители, останалите радиоапарати са пускани от неизвестни или малко известни ,,самоделни“ работилници, които не маркират изделието си с търговски бранд, и в такъв смисъл разпознаването му се превръща в много трудно разрешима задача. Независимо от анонимността на приемника обаче, е нужно да опишем ламповия му състав.
За сметка на това някои от тези неизвестни стари радиоапарати от царско време са наистина много атрактивни, макар като схемотехника значително да отстъпват на западните аналози.
Наскоро попаднах на този български радиоприемник, който датирам от началото та 40-те г. Порази ме оформлението му с тази вкопана под 45 градуса скала, която мигновено ми напомни на Телефункен 175WK:
Тонрегулаторът е изведен отстрани вдясно.
Надписите на скалата са на правописа отпреди февруари 1945 г.:
Отгоре кутията е с красиво нелакирано дървено покритие:
Да погледнем и вътре:
Лампите са четири – две на Tungsram и две неизвестни. Унгарските са EBF 2 и ECH 4, а другите най-вероятно са EL3 и AZ4. Както виждаме, говорителят е доста масивен (със сигурност българсо производство), а кордовият механизъм е великолепно запазен.
Бих се радвал, ако някой помогне с идентификацията на този динозавър.
Това е първото българско радио опреди 1945 г. с подобно оформление, което срещам. Приятно съм изненадан и се надявам това усещане да продължи и при следващите експонати.
Добре познат и високоуважаван е колекционерът на ретро техника Антон Оруш. Напоследък той се стреми да разшири дейността си в тази област и да не е само колекционер на стари радиоапарати, телевизори, грамофони и т. н. След главоломния успех на онлайн архива на списание Космос, който Оруш пусна в своя сайт Сандъците.нет, напоследък виждаме все по-причудливи технически артефакти от мустакатия колекционер – какви ли не български електроуреди на 150 волта, което ще рече, малка колекция ретро техника от 1950-те години. На повечето от тях виси етикетът първото българско… Да не говорим за представителната извадка от печки Мечта, перални Перла и прочее познати ни кухненски приятели от близкото минало. Освен това, шушука се за нов цифров мегаархив на техническо списание, който слух Антон отрече. Но той направи това толкова двусмислено, че за всички стана ясно, че някаква нова изненада се готви.
То като че ли няма какво да прочетете и сега дори в раздел Литература на сайта – неколкостотин заглавия само старотехническа литература.
От заглавията на последните публикации ясно видима става патриотичната ориентация на съдържанието – всичко е, ако не първо българско, то поне българско. Това е в съзвучие с политиката на Българския портал за стара техника да запознава потребителите си с познати и непознати артефакти от от българското техническо наследство. И то по всякакви начини – с фотографии на цели апарати, с книги, схеми, данни, документация, периодика…
Явно бълваната в момента продукция е резултат от обявеното преди близо четири години намерение за създаване на единна и мащабна колекция, която чрез различни средства да даде представа – къде вкратце, къде по-всецяло – за развитието и историята на българската електроника и електротехника, преди всичко от битовия й сегмент.
На цялата тази колекция най й приляга все пак етикетът – колекция стара техника.
Какви ще бъдат следващите ходове на Мустакатия? За да сме наясно – нека да следим редовно Сандъците.нет.
Известен ми е и друг модел Nord-West – 42-41. Поначало 32 и 41 градуса са началото на точните географски координати на София, но едва ли това е в основата на моделния показател. Разследваният продължават, а ние ще се радваме да обогатим статията с всичко ново, до което успеем да се доберем.
Вижте го – сякаш има очи:
Между другото, говорителят е български – отпечатана е емблемата на Ирафон=
Отзад надписите са на латинца, с изключение на тези вляво, които са най-важните от техническа гледна точка: