колекция стари радиоапарати - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

[1968] Български радиограмофон Лира 68 + схема и описание

Лира`68 тип РСПТ клас ІІІ е е комбинация от грамофонно шаси REMR моно и радиоприемник тип М10 с познатите 4 вълнови обхвата. Оформен е като шкаф с плъзгащи се вратички:

Радиоскалата отблизо:

И грамофонът:

Техническо описание, схема и ръководство за употреба – лира-68-схема

[1938] Старо лампово радио Електрик

Радио Електрик е една от много еврейски фирми в България до 1945-7 г. Предприятието е собственост на Алберт М. Бехар и се е намирало на бул. Мария Луиза № 41 в София.

Радиоапаратът е поместен в типичната за втората половина на 30-те години кутия с трите метални лайсни вляво и заоблени ръбове:

Задният капак също е от стандартия тип – дърво с дебелина 0,4-0,5 мм с пробити в нетго отвори с диаметър около 2 см:

Доста обикновена направа:

Когато свалим капака (закрепен е с кукички на ивнт), пред нас се открива гледката на вътрешността:

Лампов състав: EBC 3 (Philips Miniwatt), AZ 1, неизвестна, 2 х запоени, EM1 (око).

И най-неочаквано забелязваме хартиена лепенка с името на фабриката:

Интересен приемник!

Транзисторен радиоприемник Електра

Електра е български транзисторен радиоапарат, разработка на завода Електроакустика Михайловград. Производство от около 1976-7 г.

За съжаление в момента не можем да се сдобим с негова схема или техническо описание.

При първа възможност описанието ще бъде допълнено.

Не се колебайте да ни изпратите, ако съхраняване напр. дори книжката с ръководството му.

[1951] Стар български радиоапарат Гусла

Гусла е много малко известен български радиоприемник. В момента в Интернет дори няма негови снимки.

И ето две, макар на единия екземпляр да липсва говорителят. Всеки запален обаче знае, че това не е голям проблем, тъй като тези говорители не са от дефицитните:

Лампи: на нашия са UCH21, UCH21, UBL21, UY1.

Схема – като на Ворошилов 504 – http://www.sandacite.bg/1950-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2-504/

[1955] Стар български радиоапарат Дружба + схема

Това е друг немалко популярен български радиоапарат от 1950 г., производство на СЗ Кл. Ворошилов София.

Отвътре:

Схема на радиоприемник Дружба с т. н. миниатюрни лампи (6BE6, 6BA6, 6AT6, 6AQ5, 6X4) –

Транзисторен радиоприемник Велико Търново + схема и описание

Велико Търново е български преносим транзисторен радиоприемник, производство на ЗТР Велико Търново, модел на основата на Прогрес и изпълнен с чешки транзистори:

Отгоре. Вижда се настроечният потенциометър на станциите:

Заден капак:

Отзад:

Отвътре:

Схема и техническо описание – транзистор-велико-търново-схема

Български радиограмофон Акорд 102`71

Представлява Акорд 102 с различно грамофонно шаси – съветско – REMR. Производство от 1971 г. в ЗР Велико Търново.

Снимките са на колегатa mbg.

Акцент върху подробностите:

Схемата е същата като на стария Акорд 102.

Радиоприемник Симфония 11 стерео

Това е много рядък български радиоприемник. Долната извадка е от Каталога на СЗ София`64 г.:

Радиоприемникът тип S11 St, предназначен за стерео и моно възпроизвеждане, има тази особеност, че в него не са вградени високоговорители. Той работи с изнесени системи високоговорители, например тип КЗ или тип ВК, при което стереоефектът при възпроизвеждането особено се подчертава.

9 лампи + 2 германиеви диоди + 1 селенов токоизправител; 9АМ/11ФМ кръга; дълги, средни, два обхвата къси и ултракъси вълни; лупа за разливане на обхвата КВ₂; индикатор за настройка; вградена въртяща се феритна антена и дипол за УКВ; отделно плавно регулиране на ниски и високи тонове; клавишен тонрегистър с четири положения; възможност за включване на стерео или моно магнетофон, стерео или моно грамофон, две групи изнесени високоговорители, например тип КМ или тип ВК, и стереобаланс за далечно регулиране на двата канала. Размери — 72 х 26 х 26 см.

Кутия от орехов фурнир (натурален или полутъмен). Радиоприемникът се произвежда в два варианта по отношение на УКВ обхвата : тип S22 St—О с обхват 64.5-7-73 MHz (по OIRT) и тип S11 St—С с обхват 88-t-100 мгхц (по CCIR)

Неизвестно старо българско радио от 30-те г. със светъл плат

Предполага се, че е имало табела и е паднала.

Платът е учудващо запазен и подозираме, че е сменян скоро. Предполагаме също така, че е имало летва с емблемата на производителя, която се е отлепила и е паднала.

На скалата няма нищо необичайно – всичко е типично за периода – от правописа до шрифта.

Лампите вътре са доста различни. ЕF11, 6B8, AZ1, EL3(N), неизв. И от различни типове – та метализирани, та Филипс Миниват, та Телефункен…

Говорителят е масивен, без обозначения по него и съм сигурен, че е български:

На надписите ГРАМОФОН и ГОВОРИТЕЛ са след 1945 г., което някак си снижава чара.

Повече снимки можете да видите тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=45220#p45220

[1937] Ново двайсе! Български радиоапарат ИРО (Иван Рожев) + реклама

Вчера попаднахме на нещо, което ни напомни един отдавна обработен книжен архив… Става дума за ето този апарат:

Вгледайте се по-подробно в левия край на скалата и ще видите емблемата:

А архивът, за който става въпрос, е ето тази реклама от списание Радиото днес (1937 г.), където е описано доста по-подробно за този довоенен софийски производител:

Няма да Ви отнемам удоволствието от четенето на тази стара реклама. Само ще кажа, че всичко са произвеждали – дори бУбини. :)

Самият апарат отвътре изглежда така:

Лампите са, както следва: 6А7 (Purotron), неизв., 6Н9С (присаден цокъл), озн. 42 (Purotron), озн. 80 (Purotron).

Говорителят е масивен и вероятно български на самите ИРО, защото тази фирма е произвеждала и говорители, както е указано в рекламата.

Иначе отляво апаратът доста е пострадал от мишоците, с които е съжителствуал в някое мазе:

Повече снимки на радиоапарата можете да видите ето тук в нашия форум – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=43981#p43981