Лира`68 тип РСПТ клас ІІІ е е комбинация от грамофонно шаси REMR моно и радиоприемник тип М10 с познатите 4 вълнови обхвата. Оформен е като шкаф с плъзгащи се вратички:
Радиоскалата отблизо:
И грамофонът:
Техническо описание, схема и ръководство за употреба – лира-68-схема
Радио Електрик е една от много еврейски фирми в България до 1945-7 г. Предприятието е собственост на Алберт М. Бехар и се е намирало на бул. Мария Луиза № 41 в София.
Радиоапаратът е поместен в типичната за втората половина на 30-те години кутия с трите метални лайсни вляво и заоблени ръбове:
Задният капак също е от стандартия тип – дърво с дебелина 0,4-0,5 мм с пробити в нетго отвори с диаметър около 2 см:
Доста обикновена направа:
Когато свалим капака (закрепен е с кукички на ивнт), пред нас се открива гледката на вътрешността:
Лампов състав: EBC 3 (Philips Miniwatt), AZ 1, неизвестна, 2 х запоени, EM1 (око).
И най-неочаквано забелязваме хартиена лепенка с името на фабриката:
Гусла е много малко известен български радиоприемник. В момента в Интернет дори няма негови снимки.
И ето две, макар на единия екземпляр да липсва говорителят. Всеки запален обаче знае, че това не е голям проблем, тъй като тези говорители не са от дефицитните:
Велико Търново е български преносим транзисторен радиоприемник, производство на ЗТР Велико Търново, модел на основата на Прогрес и изпълнен с чешки транзистори:
Отгоре. Вижда се настроечният потенциометър на станциите:
Това е много рядък български радиоприемник. Долната извадка е от Каталога на СЗ София`64 г.:
Радиоприемникът тип S11 St, предназначен за стерео и моно възпроизвеждане, има тази особеност, че в него не са вградени високоговорители. Той работи с изнесени системи високоговорители, например тип КЗ или тип ВК, при което стереоефектът при възпроизвеждането особено се подчертава.
9 лампи + 2 германиеви диоди + 1 селенов токоизправител; 9АМ/11ФМ кръга; дълги, средни, два обхвата къси и ултракъси вълни; лупа за разливане на обхвата КВ2; индикатор за настройка; вградена въртяща се феритна антена и дипол за УКВ; отделно плавно регулиране на ниски и високи тонове; клавишен тонрегистър с четири положения; възможност за включване на стерео или моно магнетофон, стерео или моно грамофон, две групи изнесени високоговорители, например тип КМ или тип ВК, и стереобаланс за далечно регулиране на двата канала. Размери — 72 х 26 х 26 см.
Кутия от орехов фурнир (натурален или полутъмен). Радиоприемникът се произвежда в два варианта по отношение на УКВ обхвата : тип S22 St—О с обхват 64.5-7-73 MHz (по OIRT) и тип S11 St—С с обхват 88-t-100 мгхц (по CCIR)
Платът е учудващо запазен и подозираме, че е сменян скоро. Предполагаме също така, че е имало летва с емблемата на производителя, която се е отлепила и е паднала.
На скалата няма нищо необичайно – всичко е типично за периода – от правописа до шрифта.
Лампите вътре са доста различни. ЕF11, 6B8, AZ1, EL3(N), неизв. И от различни типове – та метализирани, та Филипс Миниват, та Телефункен…
Говорителят е масивен, без обозначения по него и съм сигурен, че е български:
На надписите ГРАМОФОН и ГОВОРИТЕЛ са след 1945 г., което някак си снижава чара.
Вчера попаднахме на нещо, което ни напомни един отдавна обработен книжен архив… Става дума за ето този апарат:
Вгледайте се по-подробно в левия край на скалата и ще видите емблемата:
А архивът, за който става въпрос, е ето тази реклама от списание Радиото днес (1937 г.), където е описано доста по-подробно за този довоенен софийски производител:
Няма да Ви отнемам удоволствието от четенето на тази стара реклама. Само ще кажа, че всичко са произвеждали – дори бУбини. :)