колекция стари компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Компютризирана система за лабораторни данни Правец КСИ-10

Здравейте! В Sandacite.BG намерихме компютър Правец КСИ-10.

Днес на Битака попаднахме на нещо твърде рядко, което спасихме от унищожение. Става дума за 16-битов български компютър, използван за събиране и анализ на лабораторни данни в научните изследвания. Той датира от 1987 г.. Разработка е на Института по кибернетика и роботика в БАН, по-точно на филиала му към Комбината по микропроцесорна техника в Правец:

Все още за нас остава загадка в какви точно лабораторни опити се е използвал този компютър. За да работи, е свързван с други лабораторни устройства. Думите ,,събиране на данни“ не трябва да се разбират само буквално. Данните се събират и обработват – напр. установяват се закономерности, изчисляват се стойности и други такива действия, присъщи на научната работа, за да има тя резултати. Само може да се съжалява, че още не сме намерили никаква литература за КСИ-10.

Комуникацията му с хард диска и други устройства се осъществява чрез лентови IDЕ-кабели, каквито конектори има на дънната платка. Има и флопи-кабел.

Със сигурност това е рядка находка. Когато научим повече за нея, ще допълним тук.

Ето и още нещо любопитно:

Български компютър Правец 16Т в кутия от 16S!

Компютърните конференции ПЕРСКОМП (1985 – 87 г.)

В Sandacite.BG намерихме докладите от някогашните конференции ПЕРСКОМП по компютърна техника!

През втората половина на 80-те години България отдавна е уважаван производител на компютри и периферна техника. Развитието им у нас е поставено на научна основа – работят няколко научно-развойни института по компютърна техника, вкл. в БАН.

Повечето български компютри не са дошли до нас, затова, ако искаме да научим повече за тях, трябва да ровим и в старата техническа литература. Тук ще разгледаме най-интересните материали в 2 много ценни източника.

През април 1985 и 1987 г. в София (НДК) се провеждат 2 международни конференции по персонални компютри, наречени ПЕРСКОМП. На форумите присъстват участници от България, Източния блок, Япония, Западна Европа и САЩ, а на всеки са изнесени по над 100 доклада. През 1987 е открита и изложба на компютри, системи и софтуер – на около 900 м² са представени 103 експоната на 28 производителя.

Издадените томове с докладите (3 от 1985 и 2 от 1987 г.) съдържат интересна информация и дават ,,моментна снимка“ на част от българския компютърен отрасъл. Днес тези книги са библиографска рядкост и също много ценни като експонат и данни. Ние обаче успяхме да се сдобием с тях! Ето какво ни разказват старите страници.

Когато компютрите се използват в екстремна и агресивна външна среда, устройствата с движещи се части (напр. флопита) стават силно уязвими, напр. за прах и други затормозяващи субстанции. Затова в Централния институт по изчислителна техника е разработено запаметяващо устройство без движещи се части (както е и в съвременните SSD), а само с чипове и т.н. магнитна мехурчеста памет (bubble memory), поместено в специална касета. То има собствен контролер и поради отсъствието на движещи се части надеждността му е повишена. Предвидено е да работи с компютъра ИЗОТ 1031С от 1984 г. и с други.

По това време са налице дискети с интерактивни 8-битови софтуери за училищно обучение по биология, математика, химия, физика… Представена е и българска система за обучение по ел-техника, в която компютърът работи като асистент на учителя. Софтуерът е предвиден за 8-битови Правеци. Може да поставя и решава задачи и да ръководи учениците в тях. Учителят може да води диалог с програмата за вида задачи и да уточнява подробности.

Разработена е и програма за обучение на студенти по линейна алгебра – истински компютризиран курс, в който има лекции, въпроси и задачи, коментар на отговори, оценки и препоръки. Курсът се води в кабинет с монитори пред студентите. Преподавателят се консултира с компютъра и води урока според напътствията. Може да се онагледява с графика. Студентът може да реши предложена задача, а ако сгреши, компютърът известява. Може да се отговаря няколко пъти на един и същ въпрос, а при грешка програмата връща студента на подходящо място в лекциите, за да опресни знанията си. При няколко грешки софтуерът коментира проблема и дава правилното решение. Без драсканици, без нищо.

Важни са сведенията, които конферентните доклади дават за български хардуер. Научаваме за 16-битов преносим Правец 16И от 1987 г. с вграден монитор и до 3 броя 5,25-инчови флопита. И означава ,,индустриален“ – компютърът е предвиден за работа в сурова среда и индустриални условия. Правец 16И също е от серията МИК 16, при която елементите, които сме свикнали да са монтирани на дънната платка (процесор, памет…), тук се добавят на слотовете като отделни унифицирани платки карти – ,,модули“, а също и контролерите. Дънната платка само свързва модулите и е шина за данни. За да са добре защитени частите, при Правец16И те са поместени в специална касета, която може да се изолира от външната среда. Може да се свърже и 2-ра касета с още модули, които да разширят много функционалността.

Ето го компютъра – поместен е в метален корпус. Преди да бъде наречен Правец 16И, е пуснат под името МИК 16И:

***Български компютър МИК 16И/Правец 16И***

Стремежът към компютризация на колкото се може повече човешки дейности инспирира сътворяването на МАКБЕТ – компютърна система за контрол върху бетоноподаването в строежите. Тя се състои от Правец 16 и кодиращи устройства с уникален номер, монтирани в бетоновозещите камиони. Чрез устройствата камионите предават към компютъра информация за часа на пристигане. Актуализира се (вкл. в реално време) и стадият на работа по текущите обекти. Освен това от главния компютър се задава разписание за работата по всеки обект, закриват се завършени и се откриват нови обекти… С МАКБЕТ операторът следи едновременно работата по много строежи, може да задава нови курсове на даден камион, които шофьорът да изпълни, да изтрие от плана даден курс, да се видят всички курсове от даден автомобил и т.н.

Интересна е програмата Метрос`86 (за Правец`82), която създава телевизионните метеорологични прогнози. За целта са нужни 2 компютъра – на единия се онагледява прогнозата, а другият я възпроизвежда в студиото. Графичните възможности на компютъра му позволяват да показва карти. Избира се желаната карта и се нанася информацията (напр. температурни данни), а знаците за валеж, слънце, облачност и т.н. се кодират чрез клавиатурата. Така картите са вече подготвени и остава да я възпроизведем в режим ,,прогноза“. Те се зареждат от флопито в реда, който изберем. Намесата при възпроизвеждането се свежда само до смяна на изображенията, което може да прави и синоптикът, синхронизирайки картите със своя коментар.

А тук може да научите повече за една стара българска компютърна мрежа:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

Рядък български монитор ВКП 200

В Sandacite.BG открихме рядък български монитор ВКП 200…

Наскоро при нас пристигна ето тази любопитна находка. Тя ни напомни за големите български компютри, онези с размерите на гардероб. Оказа се обаче, че новият ни експонат не е част от тях.

ВКП 200 е български лампов монитор. Произведен е през втората половина на 70-те г. Използван е в диспечерските устройства – на него е наблюдавано изображение, предавано от видеокамера в реално време, предаване в студио и т.н.

Особеното при него е, че той няма кутия, а кинескопът с шасито влизат като чекмедже по релси в метален станок на компютър, голям като гардероб! Забележете дупката в горния и долния десен ъгъл – тя е за болт, с който мониторът се фиксира за станока. И в 4-те ъгъла има такива дупки за фиксиращи болтове.

Получихме монитора с предвидливо извадени лампи, които сложихме в специално пликче. Ако не бяха извадени, вероятността да се счупят при транспорта щеше да е голяма, защото този монитор няма и капак.

Изглед към шасито. Кинескопът на монитора е съветско производство, диагоналът на екрана е 19 инча. Металните рамки на шасито и трансформаторът на захранването правят ВКП 200 учудващо тежък за размерите му монитор:

Отдолу има два потенциометъра за регулиране на яркостта и контраста. Други няма, защото ВКП 200 е черно-бял монитор. Ако се чудите какво означава съкращението – ,,видеоконтролен приемник“.

Не знаем обаче в кой завод е произвеждан.

Имаме доста нови находки, но поради липса на време не успяваме да качим своевременно всичко в сайта. Но обещаваме да се поправим! :)

А ето тук приказка и за още един наш монитор:

Български компютърен монитор ВКП 171 + схема

Български сервизен тестер за хард дискове ТИДУ 3П (1980 г.)

В Sandacite.BG си имаме още един тестер за хард дискове – ТИДУ 3П.

Сервизният тестер (пробник) за дискови запаметяващи устройства е уред, който служи за настройка и/или ремонт на системата за позициониране на четящо-пишещите глави и възела за запис и четене на данни. В годините, когато България произвежда хард дискове и флопита, се използват такива тестери за тях.

Миналата седмица, за голяма наша радост, успяхме да намерим най-стария тестер от този тип, който ени е попадал до момента. Това е ТИДУ 3П от 1980 г., а мястото му на производство е Заводът за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора (за разлика от по-късните тестери, изработвани в този за регистрационна техника в Самоков). Той е едно много ценно попълнение към нашата колекция български компютри и периферия.

ТИДУ-то идва в ето този куфар. Тежи около 18 кг и е с по-големи размери от събратята си – дължина 250 мм, ширина 80 и височина 170:

Той е съвместим с призвежданите в същия завод хард дискове ИЗОТ ЕС 5061 – онези, които са с големина на пералня. Използва се в изчислителните центрове, ремонтните бази и заводите, произвеждащи твърдите дискове, за да им се прави следзаводска настройка. Смисълът да се използват такива машини е в намаленото влияние на останалите части от компютъра, удобството на работа (операторът ползва пулта в куфара). Необходим ни е и осцилоскоп, за да наблюдаваме сигналите от позиционирането и данните от записа.

Тестерът имитира сигналите, нужни за функционална проверка на работата на хард диска – позициониране на четящо-пишещите глави, запис и четене. Включват се тестерът и хард дискът към захранването, кабелът за данни на ТИДУ-то се включва към харда, включвате го, изчаквате да светне жълтият индикатор ,,Подключен“ и първо започвате да засичате параметрите.

Ето данновия кабел за към харда. По принцип това ,,черво“ трябва са стои в платнения джоб от вътрешната страна на капака – по-горе се вижда.

Впрочем, може да включите пробника и към самия компютър с харда и така да го изследвате.

Надписите на куфарното ТИДУ са на руски, защото е изнасяно много за СССР. Произведено е точно 1980 г.:

То има различни възможности и всички команди за тях се дават от пулта. Може да изпълним търсене между два адреса, последователно търсене напред или назад, случаен достъп до данните, запис на единици и на нули (тестерът прави това, като генерира импулси с честота 5 мхц за единиците и 2,5 за нулите), четене, нулиране на регистъра на главите, диагностик и изтриване, индикация на състоянието и други неща (за тях по-подробно може да прочетете в документацията на много подобния ТИДУ-3М, която може да изтеглите от по-долу). Ето подробности за някои от тези операции.

При ,,последователно търсене напред“ задаваме на главите на харда да се позиционират последователно от началния адрес 000 до 202-ри и обратно.

При същото, но назад те изминават идентичен път и извършват същата работа, но от 202 до 000.

Ако поискаме да изпробваме случайния достъп, логиката на ТИДУ-то им задава произволни адреси, от които главите да прочетат данни. Вплочем, скоростта на всички тези операции контролираме от потенциометъра ,,време на цикъла“ от 10 до 200 ms.

При четене се чете и пренасят данни от магнитните плочи по линията за предаване на данни.

Има и команда ,,Възстановяване“, при която главите, където и да се намират, се връщат към адрес 000.

С ,,Диагностика“ задаваме изтриване на неизправности в логиката на хард диска (при активни шина 3, шина 1 и линия Управление).

Може и да се въвеждат номера на главите в регистъра им, а също и на цилиндрите – в техния. ТИДУ 3П и 3м имат и още възможности, може да ги видите във файла по-долу.

Записваемото пространство на хард диска е разделено на виртуални колони, наричани цилинди. Те ,,преминават“ вертикално през всички магнитни плочи във въртящия се пакет. С нашето ТИДУ можем да тестваме най-много с 202 цилиндра и най-много с 20 глави. Методът на запис е двойночестотен.

Тези операции се командват с бутони, ключове и потенциометри (като времето за 1 цикъл), ето ги:

Поглед към задната част на тестера. Отвътре той е построен на основата на TTL-интегрални схеми.

При работа тестерът използва 10 вата мощност и се захранва от +5 волта напрежение.

Ето и документацията му, за да си я изтеглите и четете: TIDU 3M

Тук пък сме разгледали друг пробник, но за 5,25-инчови флопита:

ИЗОТ А509Е – български сервизен тестер за флопита от 1984 г.

Странно външно 5,25-инчово БГ флопи от 1985 г.

В Sandacite.BG намерихме това неизвестно външно 5,25-инчово българско флопи…

Досега в нашия сайт ви разказахме за най-разпространените (и някои не толкова) 5,25-инчови флопита за компютри Правец, българско производство. Дойде обаче време да актуализираме базата си данни, защото ненадейно ни попадна това странно устройство.

Флопито е с метален корпус, но от тънките, а не като стандартните от завода Кочо Цветаров – дебели, като за 2 броя 5,25-инчови отсека. Има си и лентов кабел за предаване на данни към компютъра. Използвано е извън кутията му, точно като цветаровските – с компютри Правец или Пълдин.

Табелката може да ни даде информация за него, а най-интересното ще запазим за накрая. На нея виждаме т.н. отраслова нормала, завършваща на 85. Това означава, че този модел със сигурност е след 1985 г. и тогава е регистриран стандарт за него. След това виждаме годината 1987, но това е годината, през която е произведена самата фолиева табелка и е предвидено да се постави. Реално обаче над нея са нибити цифрити 92. Това означава, че флопито е произведено чак 1992 г. Серийният номер е нещо от типа на 63244, но за първите две цифри не сме сигурни.

Най-интересното в цялата работа е, че през 1992 флопидисковото устройство вече е произведено от нетрадиционна фирма – четем ДФ ,,ЕхП“, като средната буква не можем да разпознаем! ДФ означава ,,държавна фирма“, но съкращението в кавичките засега не ни е известно какво значи. Освен това, друго такова флопи нито сме срещали, нито знаем някъде да има. Отбелязан е и шестцифрен телефон – 82-61-42.

Наистина странно флопи! Понякога се намират и такива озадачаващи хардуери.

А иначе ето да си припомните по-често срещаните ни дискетни устройства:

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Посетете Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката!

На Софийския фестивал на науката Антон Оруш от Sandacite.BG ще има презентация за ИМКО 1 – първия български персонален компютър!

**Първият български персонален компютър ИМКО 1**

Тази година отново в София Тех парк ще се проведе любимото ни научнопопулярно събитие – Софийския фестивал на науката. За поредна година Sandacite.BG ще участваме в него, и то по два начина – двоен демонстрационен щанд с интересни български устройства и презентация с тема ИМКО 1 – първия български персонален компютър! От неговото създаване тази година се навършват кръгло 40 години! Нашите верни приятели от Британския съвет в България отново благоволиха да ни изтърпят магариите и да ни предоставят възможност да ви разкажем и покажем нови интересни неща от исторшята на българската техника. За което дебело им благодарим… :)

Както знаем, ИМКО е проектиран и изработен през 1979 – 1980 г. и всъщност с него започва масовата компютризация на България – преди него компютрите не са персонални, а за колективно ползване. В презентацията на колекционера и изследовател на българската техника Антон Оруш (основател на Sаndacite.BG и автор на ,,Голяма книга за българската техника“ (2019) ще видим нови, непоказвани досега снимки на първия български персонален компютър, ще видим подробно какви са разликите между модификациите му, какъв хардуер съдържа, как се работи с него, разбира се – кои са създателите му, и още много интересни други неща… Можете да посетите презентацията на Антон Оруш на 26 септември в София Тех парк на бул. Цариградско шоще № 111Ж, а вътре трябва да отидете в зала Научно кафене. Тя ще започне от 11 ч., а след нея ще имаме и време за въпроси и разговор, разбира се.

В същото време отпред ще бъде разположен нашият грамаден демонстрационен щанд за българска техника, отрупан с последните попълнения в нашата колекция, сред които Първият български фонокартов телефон от 1983 г. и какво ли не още. Ето горе-долу какво се получава – това ни е снимка от миналата година, а плакатите отдолу разказват историята на въобще първия български компютър Витоша:

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2019

Посетете ни, ще се радваме да се видим на живо! Обичаме виии! :D :D

Много рядък Правец 8Е с цифров клавишен блок от 1985 г.

В Sandacite.BG открихме рядък Правец 8Е, който е по-различен от обичайния.

Сигурно сте чували за интересния компютър, известен Правец 8Е. Не знаем откъде идва буквата Е при него. Това е странен модел, който не е конструиран в България, а е внесен от Тайван. Въсщност това са произведени в Тайван 8-битови компютри, съвместими с Apple, които са пуснати най-вероятно от тайванската фирма Orange. За разлика от нашите Правеци, тези техни машини са 99-процентово копие на известния Apple ][e.

След като компютрите са внесени в България, остава загадка защо не са хардуерно кирилизирани. Нашата хипотеза за това е, че те са внесени с цял да бъдат препродадени в чужбина, тоест реекспортирани. Иначе няма логика за вътрешните нужди на България държавата да внася от майната си компютри, които не са хардуерно кирилизирани, а на клавиатурата им също няма кирилица:

И наистина, моделът Правец 8Е има само 7-битова кодова таблица, което усложнява нещата.

Заради всичко това много от задачите, за които обикновените български Правеци дотогава се използват у нас, бяха се изпълнявали много трудно. Затова мислим, че Правец 8Е е продаван в чужбина. По това време – става дума за 1985 г. – България вече отдавна произвежда голям брой отлично кирилизирани 8- и 16-битови компютри – главно Правец`82 и Правец 16. Също така, Правеците 8Е са много малък брой, явно огромната част още тогава са заминали за износ – най-вероятно някъде, където страната купувач плаща с валута, защото притокът на западна валута е важен за икономиката на България преди 1990 г. и са правели всичко, за да изнасят повече стоки, заплащани по този начин.

От Правец 8Е също има две модификации. Едната е с клавиатура без цифров блок отдясно, другата със. Втората е още по-рядка и докато не бяхме намерили днешния ни експонат, въобще не знаехме за нея. Но не щеш ли, през м. март попаднахме именно на него и сега стигнахме и до тази публикация. Допълнителният блок клавиши добавя отделни цифрови такива:

В Комбината за микропроцесорна техника на тези компютри е лепнат стикер само ,,Правец 8″, без Е – и както казахме горе, дори не знаем откъде е започнало добавянето на буквата. На всяко от 8Е-тата е присвоен фабричен номер и обикаля един мит, че внесените от Тайван бъдещи Правеци са били само 1000 броя. Той обаче лесно се опровергава от един поглед върху стикера на нашия Правец, където е посочен заводски № 1269 – тоест повече от 1000!

Заповядайте един общ изглед към дънната платка на този рядък български компютър:

Колкото и да е тайвански този Правец обаче, явно все пак нашият завод е доокомплектовал някои елементи по дънната платка напр. Вътре забелязахме българския входно-изходен контролер СМ 632Р, а има и съветски чипове.

В Правец са добавяли и външното ,,дебело“ 5,25-инчово пловдивско флопи, т.е. придавали са крайния вид на компютъра за продажба.

Иначе процесорът на Правец 8Е е обичайният Synertek 6502 с тактова честота 1 мхц. Оперативната памет от стандартните 64 кб може да бъде разширена с допълнителна карта памет (поддържат се най-много 1080 кб), като тя се слага в специален разширителен слот на дънната платка.

Друга възможност за ъпгрейд е да поставите 80-колонна видеокарта за удвояване резолюцията на монитора – ето като ТАЗИ. За това обаче ще трябва и оперативната памет да е разширена до 128 килобайта! Така възможните резолюции стават следните:

в текстов режим 40 х 24 (или 80 х 48, както говорихме);
режим ниска графика GR 40 x 48 или 80 x 48 (пак при наличие на 128 кб памет);
режим на висока графика 280 x 192 или 560 x 192 (при наличие на 128 кб памет).

ROM-паметта пък е 16 кб.

По-горе споменахме и за 5,25-инчовото флопи. То остава единствената външна памет за 8Е (е, може да се добави още 1 брой), защото иначе вградената в Apple ][e поддръжка на касетофон е изключена.

Операционните системи на Правец 8Е са обичайно очакваните ДОС 3.1, ДОС 3.2, ДОС 3.3 и ПроДОС.

Ето и задния панел. Мониторът се включва чрез интерфейса DB9:

Този Правец 8Е ни показва нещо важно. Ясно виждаме, че по времето, когато България е проектирала и произвеждала разнообразна гама какви ли не компютри и периферия за тях, в Тайван са изработвани обикновени, нетворчески, 1:1 копия на известни американски машини. Да, обаче тази страна (а също и Сингапур) тръгнаха оттам, за да се превърнат по-късно в добре известните ни ,,азиатски тигри“, родина на известните хардуерни производители Asus и Gigabyte! А какво стана с нас, къде останахме ние? Една пета от тяхното да произвеждаше сега България, щеше да бъде една силна в хардуера страна…

А в колекцията имаме и друг – дори по-рядък от днешния – български 8-битов компютър. Става дума за ето този:

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

Управляващ блок за програмируем терминал ИЗОТ 8542Е

В Sandacite.BG докарахме и мноого тежкия управляващ блок на терминала ИЗОТ 8542Е.

**Терминал ИЗОТ 8542Е** – управляващ блок

Новото попълнение в колекцията ни от стара българска техника е малко по-специфично. През 1984 г. в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново влиза в производство нов терминал на име ИЗОТ 8542Е. Неговите дейности са същите като на останалите такива устройства, за котио сме ви разказвали в статиите ни. За разлика от тях обаче, при този на видно място върху бюрото на работещия се поставя един дебел блок с размери 330 х 555 х 470 мм, който съдържа управляващия хардуер на терминала и цели две флопидискови устройства за 8-инчови дискети – онези, най-големите. Получава се много тежко нещо, а да не говорим, че сме виждали и такъв блок с три флопита! Този блок е управляващият модул и сърцето на целия терминал. Един много забележителен факт при нашия екземпляр конкретно е, че дойде при нас направо в заводския си кашон, а вътре в калъф – тоест напълно нов и никога неупотребяван! Рядко се случва такова щастие.

Тъй като дори само едно 8-инчово флопи тежи доста, можете да си представите какво се получава, когато в един дървен сандък като тоя по-горе се натъпчат кутия с две такива, с електрозахранващ блок, платки, отделно няколкото дебели папки документация, мноожеството кабели… Пълното тегло на ВСИЧКО е 74 килограма!

Пренасянето му от представителството на Еконт до склада беше сериозно упражнение – ето тук можете да видите епизод от него:

**Антон Оруш – колекционер на стари компютри**

Единственото по-тежко нещо, което сме карали по същия маршрут, е една радиоусилвателна уредба У-АА 50 на завод Електроакустика от началото на 60-те години.

Това пък са заключалките на сандъка. Те са 6 броя и задържат отвсякъде капака – да не се отвори при преместването:

Ето ни с блока лице в лице. Флопитата са две, но както ще видим, има и модификации с цели три!

Белите езици се натискат и капачето се отваря, за да поставите дискетата. Наистина им работи механиката! :)

Отдолу вдясно има указателни светодиоди за това коя мрежова линия работи в момента, дали има електрозахранване и т.н.:

Целият терминал се състои и от още няколко устройства:

двете флопита ИЗОТ ЕС 5074. Едното е за зареждане на програми, а другото за запис върху дискети на резултата (документите) от работата Ви. Тези флопита поддържат само едностранен запис, още е рано за двустранните дискети, хеле пък за онези с двойна плътност;
ИЗОТ СМ 1604.М1 – операторски пулт – разказвали сме Ви за него ТУК;
печатащо устройство ИЗОТ 7700С
още три видеотерминала СМ 1604.М1, за да може да работят още хора на ИЗОТ 8542Е – иначе може само с онзи единия по-горе;
разбира се – този управляващ блок;
захранващ източник, от който тръгват 220-волтовите кабели за всичките тия.

Ето блоковата схема на целия терминал:

С какво може да ни бъде полезен ИЗОТ 8542Е? Той има собствена операционна система и чрез нея може да работи и самосиндикално, като истински самостоятелен компютър. На него могат да се пишат и редактират програми ида се ползват други такива и да се запазва резултатът от работата с тях. ОС се пази на специална дискета във формат на изпълним код и има следните основни функции:

управлява системните ресурси (разбира се);
дава информация за статуса на навързаните компоненти от системата;
интерпретира команди;
работи с файлове;
изпълнява входно-изходни операции;
взаимодейства между приоритетните задачи и тези във фонов режим;
започване, спиране и отлагане на задачи;
разпознава и инициализира всички включени периферни устройства – флопита, принтер и т.н. – диагностицира проблеми с тях;
разпознава съдържанието на поставена дискета и Ви показва какво има в нея;
записва документи на дискети;
преподрежда файлове;
създава и редактира обектови и макробиблиотеки;
разпечатва файлове;
намира грешки в програмите.

ОС заедно с програмите за мрежова работа (те са подредени в отделен пакет) дава и възможност да използваме ИЗОТ 8542Е като компонент от мрежа около машина от СМ-серията.

Програмите за този компютър/терминал се пишат на макроасемблер ДОС РВ-Б. Освен това има транслатор от ФОРТРАН и интерпретатор на БЕЙСИК.

Сега да рагледаме по-подробно управляващия модул на терминала. Когато отворим сандъка, вътре виждаме ето това:

Тъй като модулът е практически напълно нов, тук е и цялата му прилежаща окомплектовка:

Неговият мозък е 16-битовият микропроцесорен комплект К581, чийто команди са същите като за компютрите от серията миникомпютри СМ – по-специално СМ 4. Това означава, че тук можете да използвате и много програми, които си ги имате оттам.

Между другото, ето една снимка на блока в реклама на ЗЗУ Велико Търново, мислим, от 1986 г. Флопитата тук са три. Страшно здрави ще да са тези бюра! В дъното се виждат два големи хард диска тип фризери, за които много сме ви разказвали:

Отзад блокът има много вентилационни отвори, през тях се вижда вентилатор на ЗМД Ал. Атанасов Етрополе, а отляво – панел с конектори за външните устройства, които се свързват към него:

Ето ги подробно конекторите отзад. Надписите са на руски, защото много е изнасян за бившия СССР. Конекторът ,,Линия“ е за включване на модем – така ще свържете ИЗОТ 8542Е в мрежата ЕСТЕЛ, като режимът на предаване на данни може да бъде синхронен или асинхронен. Към конектора ,,Печать“ включвате ИЗОТ 7700С. Едноличният пулт ИЗОТ СМ 1604.М1 влиза в конектора ,,Пульт“:

Какви са основните технически параметри на блока? Микропроцесорният комплект К581 има тактова честота 10,13 мхц за варианта с повишено високо бързодействие или мхц за този с по-ниско. Коя честота ще използвате, трябва да укажете с превключватели, разположени вътре в блока, на платката с процесорния модул. К581 се нарича комплект, защото освен самата микропроцесорния интегрална схема, включва в себе си и други 4 блокови интегрални схеми:

регистрово аритметико-логически устройство;
схема за управление;
две схеми тип ,,програмируемо постояннозапомнящо устройство“, в които са записани инструкциите на операционната система и микропрограмите за изпълнението им.

К581 използва шина за данни с 16 адреса. Тя няма отношение към периферните устройства, ами към нея са включени две други запомнящи устройства: 1) с пряк достъп и 2) друго, което съдържа служебната програма за начално задействане на ИЗОТ 8542Е – нейното стартиране е отговорност на управляващия блок.

Командите, които операторът и изпраща на терминала, и информацията, която той му подава, минават през отделен входно-изходен процесор, също свързан с 16-адресната шина на централния. Входно-изходният процесор управлява интерфейсите за всички периферни устройства без флопитата, защото за тях има сложен отделен контролер.

Постоянната памет на блока е 2 кб, а оперативната – 64.

Едно масивно и тежко (в най-буквалния смисъл) попълнение в колекцията ни. Дали смеем да си пожелаем още такива? Да! :D

Български мрежов терминал ИЗОТ ЕС 8566.М1 от 1988 г.

Най-сетне информация за компютъра Правец 286 от 1988 г.!

В Sandacite.BG днес отсрамваме българския компютър Правец 286.

Продължаваме разходката си из малко познатите български компютри и чаркове за тях, защото това отдавна трябваше да се направи – не можем само да дъвчем едно и също за сериите 8х и 16х, а останалото да се спотайва на заден план.

През 1988 г. в Комбината за микропроцесорна техника влиза в производство нова настолна машина на име Правец 286. Както е обичайно за персоналните компютри тогава, и този е с кутия тип десктоп – тоест поставя се отгоре на бюрото, а мониторът се туря над компа. 286-ицата приема номера ЕС 1838 от Единната система електронноизчислителни машини на Източния блок. Ето го, виждате го на снимката – даже в горната част на екрана се чете надписът ,,Институт по микропроцесорна техника“ – мястото, където е конструиран днешният ни герой.

Когато в онези години се появява нов компютър, той се предвижда преди всичко за професионална употреба, а не за домашна, Така е и Правец 286 – на него се работят изчисления в научни задачи, обработка на технически или икономически данни (от стопанската дейност), лабораторни и промишлени системи за измерване, а също така архитектски и проектантски CAD/CAM приложения. Компютърът може да работи както самостоялно, така и като главно звено в мрежи или усложнени компютърни системи. Правец 286 има многократно по-висока производителност в сравнение с предходното поколение 16-битови компютри на Комбината – Правец 16х.

Конфигурацията се състои от кутия, в която има дънна платка с оперативна памет (RAM), процесор, видеокарта и включени към нея харддиск и флопидисково устройство, монитор и клавиатура тип IBM. Доставят се също така матричен принтер и дигитайзер/плотер (който се свързва със сериен интерфейс).

Като процесор се използва интелският 80286 с тактова честота 8 или 12,5 мхц, а аритметичният процесор (копроцесорът), който може да се инсталира, е Интел 80287. RAM е 64- кб, но може да се увеличи до 3 мб, но има монтирана и ROM – 64 кб (в ТАЗИ публикация обяснихме какъв тип памет е ROM). Харддискът е с обем 10 или 20 мб – според както поръчате – и една страна от него се вижда отвън на кутията. :) Флопито, разбира се, е 5,25-инчово, като то може да е както стандартното за двустранни дискети 360 кб, така и за по-усъвършенстваните им събратя с висока плътност и обем на информацията до 1 мб! Освен това, в кутията има свободно място, а на дънната платка има втори конектор за още едно флопи, така че ако решите, можете да се обзаведете и с двата вида. :) Можете да включите и втори хард. Отзад на кутията има и други конектори за останалите функции на компютъра – модули за обмен на данни в синхронен и асинхронен режим и адаптер за присъединяването му към различни видове мрежи – с кръгова или магистрална топология.

Видеоконтролерът на Правец 286 може да изобразява на монитора както цветна, така и монохромна (черно-бяла) графика. Това става на монитор ВМЦ 3701 от завода Аналитик в Михайловград (дн. Монтана) – търсим такъв! Защото уж са ни обещали, ама… то се не знае. :)

Що се отнася до ,,програмното осигуряване“, както казват тогава, да кажем като начало, че компютърът работи с операционни системи ПДОС-16 (многозадачна, многопотребителска, съвместима с MS-DOS), INMOS – със същите две характеристики и съвместима с XENIX. Виждаме, че липсва OS-32, обаче тя може да се използва само ако компютърът е 32-битов. Едиците за програмиране пък са Бейсик (естествено), Асемблер, Фортран, Паскал и С.

Захранващото напрежение на Правец 286 е стандартното 220 волта, а енергийната консумация – около 300 вата. Ето го и оригиналното му захранване, правено в Аналитик Михайловград:

Тук завършва нашата среща с този малко известен български компютър. Но вие не унивайте – предстоят още много! :)

Как да използваме касетофон за компютър Правец 8Д

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Разучете добре българските 5,25-инчови флопита и схемите им в Sandacite.BG!

Наскоро ви предложихме статия по история на българските 5,25-инчови дискети и обещахме, че ще продължим с устройствата, на които се работи с тях. И си удържаме на думата. :)

Тези флопита са много по-популярни от 8-нчовите си братовчеди токмаци.

Първите български 8-битови персонални компютри са снабдявани с външни 5,25-инчови флопита в метални кутии и пластмасови предни панели. Това са прототипни модели, те не са влизали в широко производство. Такива са били флопитата на ИМКО 2 напр. Първите серии на Правец`82, макар този компютър да поддържа две дискетни устройства, много по-често са използвани с касетофони като външна памет, защото тогава България все още не произвежда широко флопита и те трудно се намират.

От 1985 г. Приборостроителният завод ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив се заема да запълни тази ниша и пуска познатите ни високи (високи колкото две днешни записвачки) 5,25-инчови флопита в метални кутии. Ето в тази статия можете много подробно да се запознаете с тях ==> ЦЪК.

**Флопи** за ***компютър Правец*** от 1985 г.

Сетне страната ни започва да произвежда и вътрешни 5-инчови флопита, предназначени за монтиране в кутията на компютър. Те се произвеждат в з. Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) Стара Загора, във филиала му в Чирпан и в Завода за електромеханични и електронни изделия в Смолян. Те са няколко модела и в тази статия ще ги разгледаме подробно.

Едно много известно такова е ИЗОТ ЕС5088 от 1982 г. То може да се използва както в настолни, така и в т.н. миникомпютри, но е монтирано най-вече в първите. На теория за него е предвидена 109-килобайтовата дискета ЕС5288, но на практика работи и с други. Това устройство има само една четящо-пишеща глава и ако искате да го използвате с двустранна дискета, трябва да я обърнете, подобно на грамофонна плоча.

Ето я платката на флопито…

… и част от задната му страна. Там са конекторите за връзка с компютъра, а скоростта на обмен на даните е около 15 кб/сек:

Вътре стъпковият електродвигател върти дискетата със скорост 300 оборота в минута… впрочем, ето го и него:

Най-дългото време, за което флопито премества главата от една записна пътечка на друга, е 40 милисекунди. Средното време за търсене е 360 милисекунди, а средното време между откази производителят указва като 2000 часа. Работи с 12 и 5 волта напрежение.

За това флопи има разработен специален сервизен тестер от онези, които се поставят в куфар и са произвеждани в Завода за регистрационна техника в Самоков. Той се нарича ИЗОТ А509Е и с него можете да измервате дали даден екземпляр ЕС5088 си покрива парамерите, които изброихме по-горе, а това става, като преди да свържете флопито към тестера, заредите в него специална контролна дискета.

Както виждате на снимката най-горе в статията, и това флопи е с двойна височина – колкото 2 оптични устройства едновърху друго. Високо е 86 мм, широко 150 и дълго 205. Тежи 1,5 кг.

Подобно по устройство е двустранното флопи ИЗОТ 5050Е. Ето от този линк можете да изтеглите подробната документация и на двете ==> НМГМД ЕС 5088 и ИЗОТ 5050 Е

ЕС5088 има и по-сетнешни модификации – това са ЕС5088.М1 и М2 от 1985 г. Тези два модела също работят с дискети с двойна плътност. Тези флопита и още малко разлики в сравнение с първото ЕС5088. Напр. моделът М1 има понижено време за търсене – 25 милисекунди, а и двата имат заявено и по-дълго време между отказите, т.е. според производителя са по-надеждни – за ЕС5088.М1 този показател е 3000 работни часа, а за ЕС5088.М2 – 3500.

Има и още една модификация – ЕС5088.02 – със съвсем малко разлики в сравнение с предишните две:

Ето я и схемата му:

През 1982 г. се появява следващият модел – ЕС5321, който виждате отдолу. Той работи с двустранни дискети – при тях и двете страни са записваеми и така дискетата има двоен капацитет (напр. рекламират го, че работи и с 250-, и с 500-кб носители.) Средното време за търсене е 340 милисекунди, а това за преместване до съседна пътечка – 25. Честотата на въртене на дискетата във флопито и средното време между отказите остават непроменени (300 оборота в минута и 3500 часа съответно.) Скоростите на обмен, размерите и теглото са тоже същите.

През 1986 г. се появява нещо по-тънко – устройството ЕС5323.01, което също е двустранно – с две четящо-пишещи глави, за да можете да работите с двустранни дискети. Освен това, ЕС5323.01 обслужва и такива с двойна плътност на записа – защото напр. обикновената дискета със стандартна плътност (SD – standard density) ще има капацитет напр. 109 кб, а тази с DD – double density – 218 кб. (Повече за плътностите и страните при дискетите можете да видите в ТАЗИ статия.)

Скоростта на обмен на даните отново е около 15 кб/сек, а средното време за търсене чувствително намалено – само 135 милисекунди. Времето за преместване до съседна пътечка пък е паднало до нищо и никаквите 5 милисек, а оборотите на дискетата в устройството пак са си 300.

И това зверче е произвеждано в старозагорския завод:

ЕС5323.01 има дори още по-високо средно време между отказите – 5000 часа – а, както казахме, и размерите му са много по-компактни: височината е два пъти по-малко – само 41,5 мм, широчината 146, а дължината 202. Захранва се със същите напрежения. Да покажем и изглед към платката му:

А ако сте си намерили такова и Ви се иска да го ремонтирате, ще Ви трябва схемичката му:

Тези флопита са използвани и в различни модели на ИЗОТ. В някои от тях две флопита са слагани едно върху друго в блок, както е напр. в ИЗОТ 1031С от 1984 г.:

На второто можете да си направите бекъп на данните. :)

Следващи модели са ИЗОТ ЕС5326 (1988 г., на завода в Смолян) и ЕС5326М. Първото е черно, второто – бяло, освен това и са с различен механизъм и платки. М-то прави голяма разлика. :)

ЕС5326М е произвежано в ДФ Периферна техника Пловдив (бившия Завод за запаметяващи устройства), а екземплярът тук е от 1990 г.:

От редките флопита от 5,25-инчовия форм-фактор е и ТОВА, което описахме в отделна статия. То е от 1985 г.

Интересно е и флопидисковото устройство Изодиск 01. Имат доста по-различен външен вид, произвеждани са в ОЗППТО Русе и е използвано в управлението на робота РБ 241-02, който извършва производствена работа в машиностроенето. Роботът се програмира, но когато вградената му памет стане недостатъчна за запомняне на програмите с команди, тя може да се разшири с употреба на ето такъв Изодиск:

Както го виждате, поместено е в същото ,,чекмедже“ като пловдивските и е пак с двойна височина.

Всички тези флопита са изнасяни в огромни количества в бившия СССР, където с тях са комплектувани както български Правеци и ИЗОТ-и за износ, така и някои съветски компютри (напр. Агат 7). Разбира се, с българските РС-та те са прониквали и навсяъде другаде, където машините са продавани.

Освен всичките тия, е имало малка серия 5,25-инчови флопидискови устройства с марката Бултекст и същия шрифт на изписване, като известни са два модела – 510 (с едностранен запис) и 511 (с двустранен). Флопитата са за вътрешен монтаж. Наскоро се сдобихме и с още едно необикновено флопи вижте го ТУК.

Това обаче не са най-големите флопита в света. Има и още по-големи (а и по-стари) и България е произвеждала и от тях! Научете кое, какво в тази статия:

Това са най-големите флопита и дискети в света!