Първата българска електрическа кана в Сандъците – Sandacite!

Както знаем, предназначението на електрическите кани е загряване на вода, мляко, чай и други течности. Успоредно с усвояването на много други видове домакински електроуреди, от 1957 г. започва производството на тези изделия и в България, а за това се грижи Заводът за електродомакински уреди във Варна. За тях е създаден и специален БДС – 1737-54 (Чайници и кани електрически). В тази статия ще ги разгледаме подробно.

Подобно на останалите български домашни електроуреди от втората половина на 50-те години, и нашите кани се изработват за напрежение 150 и 220 волта. На потребителите са се предлагали следните три модела. Те отговарят на индексите ЕКА 1, 2 и 3:

Коефициентът на полезно действие (к, п. д.) на нагряване за всички тях е не по-малък от 55 %.

В конструктивно отношение трите вида кани не се разли­чават една от друга. Те са изработени от алуминиева лама­рина, но има и такива от по-старо производство, изработени от медна ламарина и никелирани. Каната има цилиндрична форма и се състои главно от две неподвижно свързани една с друга части — тяло и основа. Нагревателят представлява кръгла шамотна плоча с набита в нея нагревателна спирала. Плочата се притиска отдолу към дъното на тялото посредством малка ла­маринена подложка и специален винт, който се завива в резбования отвор на закрепената към основата скоба. Най-отдолу отворът на основата се закрива с една кръгла бронзирана ла­марина — дъно, притегната към винта с една гайка. За да се намали топлопредаването надолу, към мястото на поставянето на каната, към дъното са закрепени три порцеланови или ла­маринени крачка. Каните имат алуминиева капачка с малка бакелитова или порцеланова дръжка. Към тялото на каната се прихваща удобна бакелитова дръжка посредством две алуми­ниеви скобички, занитени към него.

Ето и чертеж на всичко, което описахме:

А сега малко за евентуалните повреди и тяхното отстраняване. За да се предпази нагревателят от прегаряне, необходимо е каната да се включва към електрическата мрежа само когато в нея има течност (както и сегашните всъщност).

Повреден нагревател не може да се поправи и трябва да се замени с нов резервен. За целта каната се обръща с дъното нагоре, отвива се гайката, която притяга дъното и то се из­важда. След това се отвива винтът, с което натегнатата скоба се разслабва и лесно се изважда. За да се извади повреденият нагревател, необходимо е да се освободят краищата на нагре­вателната спирала от контактните щифтове чрез отвиване на гайките. Поставянето на новия нагревател и сглобяването на каната става по обратен ред. Необходимо е краищата на на­гревателната спирала да се затегнат много добре и нагрева­телната плоча да прилегне към дъното на тялото с горната си плоскост, за да се осигури добро топлопредаване. За да се намали топлопредаването надолу, под нагревателната плоча е поставен кръг от азбестов картон.

След употреба, ако в каната е варено мляко, тя трябва да се измие с топла вода и сапун, без да се употребява пясък, пепел и други подобни, които бързо изтъняват и издраскват алуминиевата ламарина. Соленият и киселият разтвор също повреждат алуминия и нанасят непоправими повреди на каната.

А ето и на какво да си изпечете филийки:

1957 – първият български тостер

See more

Първият български тостер в Сандъците – Sandacite

Ровичкайки се в какви ли не архиви по история на българската техника, препускаме от поялници до аерокосмическо дело. Някъде между тях трябва да позиционираме и този симпатичен уред.

Неговото производство започва през 1957 г. в завод Елпром Варна. Използваното тогава название не е било ,,тостер“, а ,,сухарник“. Функциите му обаче остават същите, каквито и сега – бързо и равномерно изпичане на хлебни филийки.  Тъй като тогава България оперира с напрежение на електрическата мрежа 150 волта, но се е очаквало преминаване към 220, сухарникът и и двете версии, а дори и 120 волта!

Нагревателят му е изработен от кантал клас Д. Ето малко повече информация специално за него:

Сега да хвърлим поглед към самия уред. Тостерът се състои от бакелитена основа, към която чрез два винта е закрепено тялото на сухарника. Нагре­вателите представляват две слюдени пластини с почти право­ъгълни форми, около които е навита плоска съпротивителна жица. Непосредствено до на­гревателите има решетка от нике­лиран стоманен тел, който предпазва хляба от прегаряне. Притиска­нето на хлебните филийки става чрез две подвижни странични из­рязани капачки, които стоят винаги в затворено положение, тъй като за осите им предвидливо са закрепени пружини. Всяка капачка е снабде­на с бакелитова дръжка, която служи за нейното отваряне и затваряне през време на ра­бота. На едната страна на бакелитовата основа има отвор, в който се намират двата контактни щифта за включване към електрическата мрежа. Отдолу бакелитовата основа се затваря чрез едно бронзирано ламаринено дъно, притегнато посредством четири винта. Върху дъното са отбелязани всички необходи­ми данни за сухарника като напрежение, мощност и др. Ме­талните части са изработени от двойно декапирана стоманена ламарина, добре никелирани, или от неръждаема ламарина, съ­ответно полирани.

Обслужването със сухарника е много просто и на него няма да се спираме. Необходимо е само хлебните филийки да бъдат нарязани с такива размери, че да се събират лесно в съответното място. Периодическото наблюдение на филийките ще ги предпази от прегаряне. След ползване сухарникът леко се изтърсва, за да паднат трохите. :)

Какви са повредите в тостера? След много продължителна работа е възможно нагревател­ната жица да прегори. Да се замени прегорилата нагревателна жица с нова представлява известна трудност за неопитен човек. Това е наложило още тогава да се продават не резервни
жици, а целият нагревателен комплект слюдени пластини с готово навита нагревателна жица. Заменянето на повреден нагревател с нов става по следния начин: най-напред чрез от­виване на четирите винтчета се освобождава дъното на бакелитената основа; после се отвиват гайките, които притягат краищата на нагревателната жица към контактните щифтове; след това се отвиват и двете гайки, които притягат тялото на сухарника към бакелитовата основа, и те се отделят. Остана­лата работа (смяната на слюдените пластини) не представлява трудност; сглобяването на сухарника става по обратния ред.

Навремето държавата се е стараела да стандартизира всичко! Така и нашият първи български тостер отговаря на изискванията на ВТУ 55-56 (Ведомствени техниче­ски условия, Сухарници домакински електрически).

А ето и още едно ,,първо българско нещо“:

Първият български хладилник Мраз 75

See more

Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура

Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура (ДТКМА) е било държавно научно-производствено обединение, съществувало от 1976 до 1992 г. и разположено в гр. Айтос и произвеждало монетарна апаратура.

1976-1979 – Завод монетарна апаратура

1979-1990 – Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура

1990-1992 – Държавна фирма ,,Монетарна апаратура“

1993 – […] – Монетарна техника АД

ИСТОРИЯ

През 1972 г. ръководството на ДСО ИЗОТ взема решение да се разшири производстото на електроноизчислителна техника с такава, която да има повече приложение във финансовия сектор. В резултат през 1975 г. Айтос е завършен Завод за монетарна апаратура, който започва да произвежда твърде примитивни устройства. С течение на времето става ясно, че това производство е перспективно и дори има потенциал за износ, ако почива на високотехнологични идеи, и се взима решение Заводът да излезе от рамките на ДСО ИЗОТ и да се обособи отделно ДСО Монетарна техника към МПНС. Към завода са създадени два научноизследователски института. Тяхната цел е да бъдат свързващото звено между практиката и науката, като се работи на принципа ,,откриване на потребност – разработка – производство на изделието – нведряване – задоволяна не потребността“. Двете звена, за които стана дума, са Единният научноизследователски център за специализирано програмно обезпечение и Научиоизследователският и проектантски институт по технологизация и автоматизация на монетарския труд. Паралелно с това, до края на 1979 г. са създадени и някои други пециализирани звена:

– Заводът за магнитни ЗУ в Стара Загора

            – Заводът за непрекъсваеми ТЗУ ,,Енергия“ в Ивайловград

            – Заводът за комплексни системи за сигурност ,,Пирин“ в Благоевград

            . Заводът за брави, каси и сейфове в Петрич

            – Заводът за магнитни карти в Синдел

Огромните вложения дават разултат. През 1979 е осъществен е първият износ – 20 000 банкнотоброячни машини тип Б1 Фискус заминавт за ЧССР и СССР. По-късно географията се разширява состаналите страни от Източния блок с изключение на ГДР. Но комбинатът си дава сметка, че само с количествено натрупване на елементани машини не може да се надява на дългосрочно присъствие. Затова НИПРОИТАМ непрекъснато бълва все повече и повече нови разработки, повечето от кото влизат в редовно производство. Някои от тях са крайно интересни, закото представляват качествено нови и оригинални идеи. Като:

Специализирана превалутираща система с автоматизирано микрокомпютърно управление МОНЕТАРСУМА

Регистриращо устройство за входно-изходни операции РЕГИСТРАТОР Р-1

Банкнотоброячка универсална тип Б-2 ФИСКУС УНИВЕРСАЛ

Автоматизирана система за междуведомствена комуникация МОНЕТАРСИГНАЛ

Експериментален детектор на фалшиви банкноти МОНЕТАРСКАН (І нaграда на ХVІІІ международно изложение по автоматизация Лайпциг`86)

Светлинен валутен терминал ИНФОРМА 1

Комплексна терминална работна станция МОНЕТАРПОСТ

Автоматизирана система за управление на клиентския поток МОНЕТАРКОНТРОЛ

Специализирана микрокомпютърна система за извеждане на графична информация ГРАФПЛАН

Комплексна сигнално-охранителна система МОНЕТАРГАРД

Специализирана система за бързи оперативни справки МОНЕТАРКОРЕКТ

Износната продукция непрекъснато се увеличава. Продукцията е доста добре приета в т. н. развиващи се страни, където изделията са търсени поради ниската си цена. От 1981 г. се бележи непрекъснат ръст на изнесените апарати (над 90 % от общия обем на производството), на осъществената печалба, а конкретно за някои видове техника ДТКМА е № 1 в Европа по произведени бройки, при това далеч не само при разработените у нас изделия. Абсолютен връх в историята е периодът 1984-1987 г., когато продукцията на айтоския комбинат е позната в 33 страни на света, за които заминават годишно над 120 000 апарата. Номенклатурата обхваща над 30 вида различни устройства, подустройства и работни системи, които позволяват свързване с няколко компютъра, дефиниране на различни степени на аналитичност, автоматизиран механизъм за бързи оперативни справки, оценка на постигнати резултати, задаване на приоритети, споделяне на ннформация с различни равнища на достъп, връзка с други подсистеми и какво ли още не.

–-

Честит Първи април, скъпи приятели на старата техника! :)

Антон Оруш отново в ТВ Евроком – 07.ІІІ.2016

 

Този път обърнахме внимание на някои малко известни български домакински електроуреди от 50-те г., повечето от които на 150 волта.

Дано да не сме се изложили много:

http://sandacite.bg/drugi/Anton%20Orush%20otnovo%20v%20TV%20Evrokom%20-%2007.II%d0%86.2016.mp4

Имаше и такова нещо навремето в България – Техническо и научно творчество на младежта – ТНТМ. Често пъти оттам излизаха изключително интересни и пригодни за практическо употребление разработки, които впоследствие намираха приложение в бита на хората.

Едно такова чудесо ще Ви покажем и днес. Става дума за ей това самоделно акумулаторно зарядно. Навремето зарядни за акумулатори са правени и в Завода за токоизправители в Перник, но някой тук за домашно се  е постарал. :)

Тук е включено към мрежата, та да му светне глимката :)

  

Доста се изкушавах да се здрависам яката с трансформатора, докато зарядното работи :)

В нашия форум можете да коментирате и такава техника – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=44

 

 

 

Или електрически кафеник, както й е официалното название.

До завчера не знаех че Заводът за феромагнити Перник е правел и електрически кафеварки. Настоящата работи на 220 волта, свързва се с щекер, а нашият конкретнет екземпляр дойде в оригинална опакова и – да си призная – се съмнявам да е бил някога ползуван :). Направо е нова-новеничка!

Изпървом виждаме кашонченце, кацнало върху едно шкафченце:

 

Върху него има следните важни индикационни надписи:

 

Отваряме кашонченцето:

Разопаковаме:

Ето го вече уредът до опаковката му – гордо изправени. Обърнете внимание на надписите в долната част на кафеварката на дясната снимка:

 

Има и още един надпис:

Даже съжалих, че кафе не пия. :)

Коментари можете да отправяте и  в нашия форум тук – http://www.sandacite.bg/forum/posting.php?mode=post&f=44

 

 

И това е тя, дами и господа – скаричката, от която толкоз много вкусотии съм изял и толкова години да не знам, че е първата българска скара!

Производство на Елпром Варна от 1959-60 г.

На първо време, тя трябва да заема достойно и почетно място във Вашата кухня:

Най-добре е, когато вътре има зачервено мезенце:

То се изпича от един реотан с мощност 800 вата. Скарата се захранва с щекерен кабел и има само една степен – 0/1.

След употреба е добре да я оставим отново измита:

Дотук Ви запознапхме, така да се каже, с емоционалната страна на скарата Темп. А в технически аспект тя е много по-обстойно показана в тази тема в нашия форум – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=2551&p=11632&hilit=%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0+%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%BF#p11632 – където можете да прочетете и оригинална информация за нея. От добре известната книга на ,Електрически домакински уреди“, И. Асланов, Цв. Кунев, ІІ изд., ДИ ,,Техника“, София, 1968 г.

Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата ва Сандъците  бг във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite/ – за да достигнем до повече хора.

Благодарим!