Етикет: колекция стара техника

И такаа, други приятели, продължаваме екскурзията из българските електроуреди от края на 50-те г. След като вече Ви показахме първата, сега ще Ви запознаем с хронологически третата българска пералня от началото на производството на тези уреди в България през 1953 г.  Представяме Ви ЕП`60!

Как работи този същи казан? Въртящата се в казанчето перка (ще я видите малко по-долу) завихря топла вода, в която предварително сте настъргали сапунче – това е перилният препарат едно време. Насапунисаната вода преминава през тъканта на дрехите и разтваря нечистотиите по тях.

Ето съставните части на пералнята (цифрите са според номерацията на елементите на долната схема). Съществува цилиндрично казанче 2, към което чрез фланеца 4 е закрепен фланшово оформеният електродвигател 10. Под фланеца, който се навива в електродвигателя, е поставена уплътнителна картонена шайба 5, напоена с миниум. Перката 3 е навита направо върху вала на двигателя чрез лява резба. Във фланеца се намира набивка от памучно въже 8, напоено с графитно-лоена смес, която се притиска от салниковата гайка 7 и служи като водоуплътнител. За добрата работа на пералника е необходимо на всеки 300 работни часа салниковата гайка да се натяга

На дъното на казанчето е заварена къса тръба с присъединен към нея гумен маркуч 14 за изтичане на замърсената вода. По време на рабо­та маркучът се закачва с кука на специална скоба. В горния край на казан­чето е валцован ръб 15, показващ нивото, което трябва да достигне изпи­ращият разтвор. Казан­чето заедно с електродви­гателя е монтирано върху кожух 11, на долния край на който се намират кра­ката 13. Всички метални нетоководещи части са свързани токопроводно и са присъединени към заземителната клема, която намира в долния край на кожуха. На кожуха е монтирано електрическо ключе 9 за включване и изключване на електро­двигателя. То се свързва с електрическата мрежа чрез гумиран кабел, дълъг 2,5 м, с щепсел 6 А. В горната външна страна на казанчето са закрепени две дръжки 16 за преместване на пералнята. Тя се покрива с капак 1, когато не се работи с нея.

(Да отбележим, че някои серии от тези перални машини имат малка разлика – те са снаб­дени с маншетен каучуков уплътнител с графитно-лоена набивка и салникова гайка.)

Размерите са следните — диаметър 410 мм, височина 740 мм; тегло 30 кг.

На първата снимка виждате общия й изглед откъм предната част, а на тази отгоре – бакелитовият пускателен ключ със степени 1-0 и под него първото известно лого на Елпром Варна. Запомнете добре – ЕВ – Елпром Варна! Същото лого сте виждали и на много други електроуреди.

На задната й страна виждаме конзолите с навития около тях кабел, чийто щепсел е от първите Шуко – между другото, напълно оригинален!

Табелката с техническите данни — номинално напре­жение 220 В; номинална мощност 300 Вт; работен обем на казанчето 30 л; електродвигател асинхронен с пускова намотка и центробежен изключ­вател:

Няма лъжа, няма измама – наистина е ЕП`60. 30 литра вместимост, 300 вт, 1,5 кг сухо пране.

Когато я отворим, виждаме няколко важни неща…

Електродвигателят, който задейства пералнята, е разположен под казана. Перката е монтирана  направо на вала на електродвигателя. Както виждате по-долу, насоката в оформлението е била ребрата да не бъдат особено изпъкнали, за да не се захващат дрехите в тях. Но независимо от този стремеж, перивото все е намирало начини да се запре в процепа между диска и казана :) И съответно после оттам трябва да го извади грижливата домакиня…

С едно зареждане тази красавица е възможно да Ви изпере цели 1,5 кг сухо пране. Това е максимумът! И нещо интересно – най-дългото времетраене на един перален сеанс (така да се каже) е не повече от 5 минути – в противен случай заводът предупреждава, че е възможно да се явят повреди в електродвигателя!

Дупката в центъра е за оттичане на мръсната вода, а съвсем до нея виждате билетчето, с което бе таксувана пералнята ни в градския транспорт. :)

Теглото на цялата пералня е 30 кг, което значи, че не е особено трудно тя да бъде премествана с помощта на удобните странични ръкохватки. Имат един-единствен недостатък – малко са остри и при продължително носене започва да става неудобно на пръстите.

Ето и как изглежда пералнята отдолу:

Електродвигателят е производство на Елпром Троян,  асинхронен със съпротивителна пускова намотка и и центробежен пусков изключвател. Между другото, за добрата работа на пералнята е нужно на всеки 600 работни часа лагерите на електродви­гателя да се измиват с бензин и да се смазват с грес «М» (БДС 1416—53). Ако го намерите… ако не, вижте негов заместител по качества. :D

А сега почти накрая сме, нека да Ви напътим малко за повредите на ЕП`60-ката. Че утре, ако Ви се развали, как ще си я оправите?! И така, слушайте внимателно…

Повредите на пералнята са най-често в електро­двигателя и водоуплътненията на фланеца Ако двигателят е спрял, това може да е заради прекъсване на контакта, щепсела, кабела или други електрически връзки, или пък самият ел-двигател да е повреден. В последния случай той трябва се демонтира и да се даде за ремонт в електротехнически сервиз.(Демонтирането на двигателя се извършва, след като перката е снета и със спе­циален ключ се раз­вие фланецът 4. Вече като Ви го върнат готов, сглобяването на перал­нята става по обра­тния ред.)

 

Ако елек­тродвигателят бръмчи и не се върти, той веднага (най-късно до 5 секунди) трябва да се изключи от мрежата Причините за такава повреда са следните: прекъсната пускова намотка, дефектен центробежен изключвател или претоварена с дрехи пералня. В първите два случая двигателят се снема за ремонт, а в последния е необходимо да се извади част от прането.

Когато има дефекти във водоуплътненията на фланеца, от казанчето тече или капе вода. Ако пропускането на вода е между казанчето и фланеца на двигателя, необходимо е да се притегне фланецът 4 или да се смени уплътнителят. За тази цел предварително отвийте перката чрез въртене по часовниковата стрелка, като с подходящ ключ дръжте неподвижно сво­бодният край на вала 12.

При пропускане на вода покрай вала на електродвигателя пък отвийте пер­ката по гореописания начин и след това със специален гаечен ключ натегнете салниковата гайка в посока на часовниковата стрелка. Ако ли пък това не помогне, поставете нова салникова набивка.

Повече за ЕП`60 можете да разберете от приложената документация:

– техническо описание и ръководство за употреба на пералнята

– ръководство за отстраняване на по-елементарни повреди по пералнята

– ръководство за употреба на електродвигателя

– гаранционна карта на пералнята

Заповядайте всичкото това – ЕП`60

Коментари можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5091

[1972] Електрическа отоплителна печка Тропик

Такаа… това е нашата нова придобивка от Битака! :D

Първо малко за конструкцията й Конвекционната стенна отоплителна печка Тропик (производство на Елпром Варна от 1972 г.) се състои от външно тяло-капак и основа. Основата е изработена от листова стомана и боядисана в бежов цвят. Входящият и изходящият отвор се затварят посредством решетки от неръждаема листова стомана. В тялото има поместена тръба, която направлява нагретия въздух. В долния край на керамични носещи плочи е разположена нагревателната спипала. Вдясно на направляващата тръба има камера, в която са поместени таблото, сигналната лампа, топлинният ограничител и четиритактовият превключвател.

По-важните технически данни на това чудесо са следните:

• максимална потребляема мощност от мрежата 2000 вата (регулира се с четиристепенен превключвател със стъпка 500 вата – той е същият като онзи на печките Мечта от края на 60-те г.)
• номинално раб. напрежение 220 волта
• номинален ток 9,1 ампера
• тегло 7 кг

Конвекцията, която се осъществява в уреда и простран­ството над него, позволява равномерно и бързо разпределение на топлината в цялото отоплявано пространство. Температурата на изходящия въздух 115°С намалява до минимум изгарянето на органичните вещества във въздуха и опушването на предметите близо до електрическата печка. С помощта на четиристепенен превключвател се осигурява регулирането на включе­ната мощност в зависимост от нуждите на отоплението. Вгра­деният в електрическата печка температурен ограничител я прави напълно пожаробезопасна дори в случаите на неправилна упо­треба. В лицевата част е поместена сигнална лампа, която показва нормалната работа на уреда. Ниското топлинно нато­варване на нагревателните спирали осигурява техния по-дъ­лъг живот.

Печката Тропик може да се използува без крака — като стенен, и с крака — като подов отоплителен уред. Когато се използува като стенна, тя се окач­ва на стената посредством отворите на задната страница. Це­лесъобразно е в електрическата инсталация да бъде поставена изводна разклонителна кутия (двуполюсна № 932043) на мястото на окачването. В такъв случай шнурът се откачва. Из­важда се задното капаче и през отвора с изводи се свързва печката непосредствено с разпределителната кутия. Капачето се поставя отново.

Когато електрическата печка Тропик се използува като подова, не­обходимо е нейното място да се избере близо до стената, тъй като в този случай степента на конвекция се увеличава с 10 до 15 %.

Нормалното работно положение на уреда във всички случаи е вертикално, като отворът на изходящия въздух е винаги на­горе. Всяко отклонение от него води до изключване на термоограничителя. В никакъв случай не трябва да се допуска запуш­ването на отворите за входящия и изходящия въздух с каквито й да е предмети.

Ето и как стои печката Тропик на фона на други популярни ел. отоплителни уреди от същата епоха:

Най-често срещаните повреди в печката Тропик са изгарянето на нагревател­ния елемент, изгарянето на сигналната лампа и в термоограничителя. При тези случаи, както и след всяко задействуване на термоограничителя в случаи на неправилна употреба се препоръчва уредът да бъде занесен за ремонт в специализирано ремонтно ателие.

 

Запознайте се с НТВ-1 – първия български нагревател за течаща вода – в Сандъците – Sandacite!

През 1950-те г. заводът Елпром Варна произвежда цяла серия от битови домакински уреди на 150 волта, предназначени изцяло да задоволят нуждите на домакинството. Един малко известен представител на тази група е първият български нагревател за течаща вода НТВ 1, който се монтира непосредствено над мивката. За разлика от бойлерите, при които е необходимо да се включат предварително и след това да се чака относително дълго за затоплянето на водата, при малките нагревателчета от типа на това потребителят разполага с топла вода почти веднага, щом завърти крана на чешмата.

Но първо да разгледаме нашия колекционерски екземпляр. Данни от табелката:

ЕЛПРОМ

150 волта

2000 вата

БДС 63-53-ВТУ-63-56

1957

Тоест този модел се произвежда от 1956 г., а нашата придобивка е реколта 1957.  Не крия възхищението си – малкото бакелитено нагревателче ми е адски симпатично :)

Мощността на нагревателната спирала вътре в него е 2 киловата. Най-често се намират така, иначе при първите производствени серии максималната мощност е била в със стойност 1600 вата; явно сетне това е било преценено като недостатъчно.

Както ще видим по-надолу обаче, известно неудобство е малкият дебит вода при по- високи температури или голямата необ­ходимата голяма нагревателна мощност за постигане на по-го­лям дебит. Зависимостта между дебит и температура на изтичащата вода при НТВ 1 се движи така:

• при дебит 0,5 л/мин температурата на водата е 80 градуса Целзий
• при дебит 1 л/мин е 42 градуса
• а при 2 л/мин – 30 градуса

Да разгледаме устройството на джаджата. В бакелитовото тяло 1 е запресовано вентилното блокче 7, в което се намира вентилът за пускане на студена вода в резервоара 22. В резервоара се намира керамична изолационна макара 20, върху която е навита на гревателната спирала 21. Макарата е поставена свободно в тялото. Двата края на нагревателната спирала са прикрепени към контактните шпилки 11 чрез гайки. Отгоре резервоарът е затворен от бакелитов капак 17, притиснат към тялото чрез резбованата гривна 19. Между капака и тялото е по­ставен гумен уплътнителен пръстен 18. Към капака, прекаран през порцеланови ролки 15, са прикре­пени шпилки 14. Уплътнението при тези щифтове е постигнато чрез гумен уплътнител 16. Към капака е прикрепен със скоби и гумираният шнур, краи­щата на който са присъединени с гайки към коитактните щифтове. Електрическите връзки над капака са закрити с бакелитов предпазен капак 13, притегнат към него чрез три винта 11. Във вентил­ния блок 7 на тялото към входната страна за во­дата е навит удължител 23 с тръбна резба ¹/₂”. Из­ходният канал за водата 10 е впресован в бакелитовото тяло. Той е снабден с метална заземителна тръба 8, съединена токопроводно с вентилния блок 8 и оттам заземена с водопроводната инсталация. Това е важна подробносто – предназначението на тази заземителна тръба е да освобождава изтичащата струя топла вода от опас­но напрежение!

Ето го, значи, черно на бяло:

Нагревателчето е действително малко – височина 140 мм, диаметър 80 и тежи 1,2 кг.

Монтира се ето така. Поставя се, значи, мя­стото на вентила (крана) на чешма ¹/₂ цол, който се отвива от муфата на водопроводната тръба. На­виват се малко кълчища върху резбата на удължи­теля 23, за да уплътнят луфта, и уредът се завинтва в муфата. При което се притяга така, че да се уплътни съединението и самият нагревател да заеме отвесно положение. ВАЖНО – в никакъв случай навиването и завиването на нагревателя към тръбопровода ни трябва да става, докато самият уред се върти с ръка, понеже той е бакелитов и ще се счупи!

Ето го вече монтиран.

А сега да видим как работи нагревателчето и как да си служим с него! Завъртате крана. Тогава водата от водопровода преминава през удължи­теля 23, сетне през вентилния блок 7, през отвореното вентилно гнездо покрай клапанчетата 6 и нахлува в резервоара 22, откъдето изтича през канала 10. Разбира се, когато от уреда искаме да потече топла вода, той може да бъде включен към електрическата мрежа чрез шнура с щепсел 12. Тогава през нагревателната спирала 21 протича ток и обтичащата я вода се затопля. Тем­пературата на водата се регулира чрез чешмения кран, като се намалява или увеличава дебитът й.

Обърнете внимание на следните важни неща! Нагревателчето няма терморегулатор! Когато искаме да спрем водата, предварително трябва да се из­ключи нагревателят от електрическата мрежа. Така се постъпва – първо се изключва нагревателят и едва след това се спира водата. Ако се спре водата, без да се изключи нагревателят, водата в него се изпарява, нагревателната спирала се прегрява и прегаря, тъй като тя е пресметната да работи при по-ниска температура. Потребителят трябва винаги да спазва правилото да пусне во­дата, преди да включи, и преди да спре водата, да изключи нагревателя от електрическата мрежа. Както при електроканите, спомняте ли си?

Тук се вижда откъде идва студената вода

Като всеки друг уред, и НТВ 1 се поврежда. Най-честите повреди на водонагревателя са прегаряне на нагревателната спирала, нарушаване на контактните връзки, износване (разкъсване) игличката на кранчето, неплътност па уплътнителите 16, 18 и салника 3 (от горната фигура т`ва :) ).

Горе казахме, че нагревателната спирала може да изгори  при неправилна работа с водонагревателя, т. е. когато се включи нагревателната спирала под напрежение, без да има в уреда вода. Но това не е единствената опасност – спиралата може да прегори и поради натруп­ване на много котлен камък по нея. Котленият камък затруднява топлоотдаването от спиралата, тя започва да работи при по-висока температура, което в значителна степен намалява трайността й. За да се предпази спиралата от вредния ефект на котления камък, тя трябва периодически да се почиства. Това става, като се отвие бакелитовият пръстен и се извади порцелановият изолатор с навита върху него нагревателна спирала, без те да се отделят от бакелитовата плоча. Така изкаран, изолаторът се потапя в предварително нагрят но 50-60 гр. Целзий оцет, а там го държите 10-15 мин. След това се измива със струя чешмена вода и се изтрива внимателно с вълнено парцалче.

Лошият контакт на нагревателната спирала с кон­тактните шпилки и гайки също може да стане при­чина за прегарянето па спиралата на мястото на притягането й към шпилката.

Когато нагревателят за течаща вода, въпреки че е включен, не затопля протичащата вода, трябва да направим следното. Проверяваме дали има напре­жение. Ако има, проверяваме нагревателя. За да проверим нагревателя, изваждаме щепсела от кон­такта, отвиваме притягащата гривна 19 и изваж­даме внимателно нагоре капака 17 заедно с грив­ната и изолационната макара 20 с нагревателната спирала. Проверяваме дали не е прекъсната нагре­вателната спирала. Ако е прекъсната, подменяме я с нова. Ако нaгревателната спирала не е повре­дена, проверяваме контактните връзки от двете страни на клемното табло (от страната на спира­лата и откъм шнура). За целта отвиваме трите винта 11 и снемаме последния капак 13. При необ­ходимост зачистваме и притягаме контактните връзки.

На тая илюстрация е като някаква детска играчка с колелца :)

Подменяването на нагревателната спирала из­вършваме по следния начин. Снемаме капака по описания по-горе начин. Отвиваме гайките па из­водите на спиралата и макарата се освобождава or нея. Новата нагревателна спирала разтегляме па дължина (530 мм), равна на дължината на капала между двата отвора. След това навиваме спиралата в канала, като промушваме изводите през отво­рите 9, и от вътрешната страна на макарата правим по едно засукване, за да не се измъква изводът и да не се развива спиралата. Изводите се изваждат от едната страна на макарата и се отрязват така, че след като им се направят илици и се притегнат към контактните шпилки, макарата да бъде на разстоя­ние около 25 мм от капака.

Когато въпреки притягане на вентила на нагре­вателя водата тече или капе, трябва да се смени гумичката на клапанчето 6. Това се из­вършва така: отвиваме розетката 4 и изтегляме ръ­кохватката. С гаечен ключ отвиваме главата 5 на вентила. След изваждането на главата заедно с клапанчето 6 може да се снеме от него износената гумичка и да се замени с нова. Сглобяването се извършва по обратния ред.

В случай че от розетката 4 капе вода, тя се отвива, изтегля се откъм ръкохватката и се притяга салниковата гайка 2.

Ами, това е от нас! Желаем Ви удобна и дългогодишна работа с нагревателчето. Коментари можете да отправяте тук ==>  http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5052

А малко по-късно по кухните се появява и ето това…

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

See more

Първата българска пералня в Сандъците – Sandacite!

И така, драги приятели, дойде времето да напишем поредната златна страница в историята на колекционерското дело.

Най е приятно, когато съвсем случайно попаднеш на нещо, което изобщо, ама никога не си се дори и надявал, че може да ти дойде – до степен, че даже не си го и включвал в обявите си. Такъв беше случаят и вчера, когато от една съвсем обикновена наглед къща в едно софийско село изпадна ЕП`53, или иначе казано – ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕРАЛНЯ.

Производство на завода Елпром във Варна от 1953 до 1956 г., ЕП`53 има… но всъщност най-добре първо прочетете данните от табелката:

ЕЛПРОМ

Тип ЕП`53

150 волта

180 вата

Вместимост 30 л

Ф. № 1117

1955 г.

Това означава, че от 1953 до 1955 г. са произведени поне 1117 такива перални. До 1956 г. да са се увеличили с неколкостотин. Нали си давате сметка колко беше минимален шансът да я изобщо открием?

Ето и по-детайлна снимка точно отпред. Въпреки нанесения някога втори пласт блажна боя – между другото, по най-хамалския начин! – си личат логото и надписът:

Такаа, а какво ни казва всъщност табелката? Пералнята работи с мрежово напрежение 150 волта и това не е чудно – до 1961-2 г. в София градската мрежа оперира с тази стойност, но някои квартали го запазват дори и до 1964-5 г. А потребяваната мощност от мрежата е 180 вата. Произведена е в завода Елпром Варна (или Сталин, както се е казвал в онези няколко години градът).

Както и в други наши ревюта на уреди, успоредно с разказа ще върви и фотосесията. Навсякъде кликайте за по-голямо изображение.

Първата серия от тези перални е пусната с казан­чета, изработени от месингова ламарина и отвътре калайдисани. В следващите серии казанчетата са изработени от не­ръждаема ламарина. Има също известно количество, израбо­тени от декапирана стоманена ламарина, горещо поцинкована. Мисля, че нашата е от средния тип:

От какво се състои ЕП`53?

На дъното на казанчето е пробит отвор и заварена тръба, към която се прихваща гумен маркуч. Той служи за изпускане на замърсената вода в някакъв съд или направо в канализацията. На задната страна на казанчето е изтеглено на преса леглото за перката – ето, виждате и маркуча, и издутината:

Табелката е доста изтрита, но благодарение на релефния надпис успях да я разчета и съм Ви я написал най-горе в статията.

На по-горната снимка ясно виждате перката, която завихря водата, за да се изперат добре Вашите дрехи. :) В горния си край казанчето е обхванато от алуми­ниева рамка. Отвън на двете страни на казанчето са заварени по две уши, към които са прикачени два обтегача. Тяхното предназначение е да закрепят здраво и неподвижно казан­чето към кожуха на перал­нята. Към горната част на казанчето се намира един хо­ризонтален жлеб, който слу­жи като граница, до която следва да се налее водата с перилния препарат в нея.

Казанчето е поставено в ла­маринен кожух, боядисан в нещо, което някога е било бяло. Задната страна на кожуха е отворена и към нея се закрепва един капак, из­важдането на който дава въз­можност за преглед на ла­герното устройство и елек­тродвигателя, а също и за намазване на лагера. Ето я, значи, първата родна пералня в пълното си задно величие:

Пералнята работи с 1-1,5 кг сухо пране, което изпира за около пет минути. Нещо повече – повече оперативно време дори е вече вредно, защото някои дрехи може да започнат да се късат.

Сега малко за задвижването на прането. Електро­двигателят на ЕП`53  е закрепен чрез болтчета върху ламари­нена рама, която от своя страна е прихваната към ко­жуха на пералнята. Гуменият маркуч се закрепва към една скоба на горната част на кожуха. Оборотите на електро­двигателя се предават на перката посредством гумиран трапецовиден ремък. Задният капак на кожуха се закрепва чрез две скобички, заварени към долната му част, и два винта, намиращи се на горната му част.

Помислено е и за електробезопасността – на задната страна на пералнята, непосредствено до изхода на гу­мирания шнур, се намира заземителният винт. За избягване на опасни последствия пералнята никога не трябва да се използва незаземена! Отгоре ЕП`53 се затваря с подви­жен ламаринен капак:

Електродвигателят е еднофазен, асин­хронен. За да се предпази той от пре­гряване, необходимо е след 30—40 минути работа да бъде изключен от мрежата за 5—10 минути.

Какви са повредите в пералнята? След известно време възможно е ремъкът малко да се разтегне и в някой момент да не е в състояние да върти перката. В такъв случай се на­лага допълнителното му опъване, а това става по следния на­чин.

Най-напред се изважда задният капак, като предварително се отвият двете винтчета, намиращи се на горната му част. След това се отвиват гайките, притягащи електродвигателя към рамата, и се намалява дебелината на подложките към него с няколко милиметра. След намаляване на подложките болтчетата наново се затягат, като се внимава и двете ремъчни шайби да останат в една плоскост. Това се проверява с един конец, опънат между двете шайби. Щом като конецът опира едно­временно на четири различни точки от външните периферии на шайбите, това показва, че центровката е постигната.

Между другото, отстрани пералникът има удобни дупки за да се носи от двама души, а при необходимост – и от един:

Малко за смазването – кога и къде е нужно.

Поначало перките в пералните от първата серия са отлети от месинг и навити на резбата на оста, а тези в следващите серии са изтеглени на преса от неръждаема ламарина и заварени към оста. Лагерът, в който се върти оста на перката, е обикновен, триещ се. Той представлява месингово тяло с набити в него две втулки, изра­ботени от лагерен бронз. Между втулките е поставено кече, добре напоено със смазочно масло. Радиално към кечето е пробит малък отвор за периодично намазване на лагера. Ако пералнята се употребява един път седмично в продължение за два часа, той може да се смазва един път на два-три месеца. Това става с една толумбичка или пипета, като се капнат няколко капки в пробития в лагера отвор. Разбира се, в този случай задният капак трябва да се извади.

След много продължителна работа ремъкът и лагерните втулки също ще се износят. Износеният ремък трябва да се замени с нов, със същите размери, закупен от магазина. Износените лагерни втулки проличават по това, че се появява хлопане в лагера и триене на перката в леглото на казанчето. В такъв случай е необходимо лагерът да се извади, втулките да се пристържат на струг и на тяхно място да се набият нови. Както казахме по-горе, материалът за втулките трябва да бъде лагерен бронз. Кечето между двете втулки трябва да се запази или да се постави ново, добре напоено със смазочно масло. Поправката на лагера може да извърши само опитен стругар.

Изваждането на лагера става по следния начин. Най- напред се изважда задният капак на пералнята, снема се ре­мъкът от ремъчнага шайба и тя се отвива от резбата на оста, като с другата ръка се държи перката, за да не се върти. След отвиване на шайбата оста на перката леко се избутва напред. За да се освободи лагерът, гайката, която го притяга към казанчето, трябва да се отвие с гаечен или друг подходящ ключ. После вече монтирането на лагера става по обратния ред.

Заедно с пералнята бяха взети и други неща, а още ще бъдат докарани утре. Но така и така пред вратата ми късно снощи гледката беше следната:

Коментари можете да отправяте и тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5050

Йеее, в Сандъците – Sandacite намерихме и печката Слънце!

Като гледате това чудо горе, сме сигурни, че веднага ще го помислите за лампа! Но нее, това не е лампа, това е електрическа отражателна печка с тясно насочено действие, при това толкова рядка, че този екземпляр е първият и единствен, който виждаме досега. Датира от 1956 г. и се нарича Слънце!

Този причудлив уред се ражда в завод Елпром Варна. Изработва се за напрежения 150 и 200 волта и има мощност 500 вата. Тежи кило и половина и е висок 420 мм. Печката загрява бързо и е удобна за бързо затопляне на сравнително големи помещения – стаи, работни кабинети, павилиони…

Ето я, тука е като някакъв паяк пък:

Печката се състои от стойка, изработена от стоманен профил с кръгово сечение, и има форма, осигуря­ваща добра стационарна устой­чивост. Към стойката е прикрепен отражателят (рефлекторът), който е подвижен и дава възможност да се насочва отразеният сноп светлина по на­ше желание във вер­тикално направление. Задържането на този тънък ламаринен от­ражател в желаното положение става чрез затягане на една крилчата гайка. Вътрешната повърхност на рефлектора е нике­лирана, а външната боядисана… на нашата дори и малко излющена. :)

Топлото идва от нагревателна спирала. Тя е нави­та върху кера­мичен изолатор. Към челната страна на изолатора се закреп­ва предпазна решетка, която ,,Въ варди“ от случайно докос­ване на нагорещената и намираща се под напрежение спирала.

Всички необходими данни за печката, като напрежение, мощност и други, са отбелязани на капачката, която притяга решетката към керамичния изолатор. А ето ги и тях:

ЕЛПРОМ

БДС 63-532099-55

150 волта

500 вата

1956 г.

Към електрическата мрежа се включва чрез обикновен щекерен кабел – виждате горе, съединителят му е отзад на рефлектора.

А какви могат да бъдат повредите в Краля-слънце?

При повреда или прегаряне на нагревателната спирала тя може да се замени с нова. За целта най-напред се отвиват двете винтчета, намиращи се отзад на дъното на цилиндрич­ната част на отражателя, с коетo се освобождава цялата нагрева­телна система. Сега вече тя може да се извади навън. След това се отвива винтчето, което притяга капачката и предпазителната решетка към керамичния изолатор. Изважда се повредената нагревателна спирала и на нейно място се поставя нова.

Нагревателната спирала трябва добре да легне в каналчетата на изолатора, за да се нагрява равномерно. За тази цел е необходимо тя правилно да бъде разтегната, което се изпробва, когато спиралата се навие около изолатора. Правилната дължина 1 000 мм. Ако това не се спази и спиралата се разтегне по­вече, ще се наложи да я свием малко с ръка. Колкото и да се стараем обаче, това не можем да го сторимправилно, и ще се получат места с много близки една до друга навивки. Това ще доведе до по-бързото прега­ряне на спиралата в тези места. Извод – навивайте спиралата около изолатора бавно и внимателно, като не е нужно да успеете от първия път. Ако не се получи, опитайте пак, но не я сбутвайте! :)

Също така нека отбележим, че включената печка трябва да се поставя на най-малко 1 м разстояние от разни запалими предмети.

Въпроси за нея и т. н. можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5048

Стара българска отоплителна печка в Сандъците – Sandacite!

Такаа… тая събота при нас се получи една интересна находка. Става дума за т.н. ЕПОЛ-1 (Електрическа печка отоплителна лъчеизпускаща, първи модел), прадядо на известните Лъч и първата българска излъчвателна печка от ,,класическия“ тип – с хоризонтални нагревателни спирали. Има още една излъчвателна от същата година, но тя има доста разлики, казва се Слънце и с нея ще Ви запознаем отделно.

ЕПОЛ-1 има две нагревателни спирали с обща мощност 1000 вата, по 500 вата всяка.

Тази печка е производство на варненския завод Елпром и се качва на конвейера през 1955 г. Предвид епохата й, има два варианта за два вида мрежово напрежение – 150 и 220 волта. И в двата случая се свързва с мрежата чрез обикновен щекерен кабел. В нашия случай съединенията му са производство на славния русенски завод ,,Найден Киров“.

Ламариненото тяло на печката се състои от две странични стени — задна стена и капак, заварени неподвижно. Обикновено тялото е боядисано в червен или друг подходящ цвят, който да спомага топлинното излъчване. От вътрешната страна на тялото е закрепен алуминиевият отражател, към който са прихванати двата нагревателя.

ЕПОЛ -1 – изглед отзад:

Самите нагреватели представляват керамични пръчковидни тела с нарязан на тях винтов канал, в който е навита нагревателната спирала – тоест това са тела-носачи. Краищата им, където завършват и краищата на спиралите, са обхванати от месингови пластинки, които преминават през прорезите на едни порцеланови изолатори. Към тези пластинки посредством винтчета и гайки са прихванати месингови проводници, които вече са свързани с контактните щифтове. Все пак тия нагреватели трябва отнегде да се захранват с ток, нали?

Отпред на печката има монтирана алуминиева решетка. Тя предпазва от случайно докосване до нагорещените и намиращи се под напрежение нагревателни спирали… или не толкова случайно. Отдясно пък има превключвател, с който можете да регулирате мощността на печката на включени един или два нагревателя.

За лесното пренасяне на уреда уж би трябвало да служи дръжката, която се намира на задната страна:

Но от собствен опит можем да Ви кажем, че тя хич не изпълнява както трябва предназначението си! Носили сме я 3 километра до най-близкия транспорт и можем да Ви кажем защо ръчката не е читава. Първо, поставена е на гърба на печката и така центърът на тежестта се разпределя неравномерно – печката се накланя в ръката на носещия и постоянно се удря в краката му. И второ – самата дръжка е много малка и между нея и самата печка остава много малко пространство да си провре човек ръката. Така че определено това с дръжката не е добре измислено.

На гърба на изделието, малко над щекерния извод, са гравирани на ламарината емблемата на Елпром, работното напрежение и потребяваната мощност. Това е така за всички печки от серията.

Какви са най-честите повреди на прословутото антично топлоизлъчвало?

След доста години употреба обикновено се повреждат нагревателните спирали. Също така, вследствие на грубо разнасяне на печката насам-натам могат да се счупят пръчковидните керамични тела-носачи, на които са навити спиралите. В такъв случай тези елементи могат да се заменят с нови.

За да замените спиралата, направете следното. Най-напред отвийте двете винтчета, които притягат алуминиевата решетка и дъното, а след това ги извадете. После освободете месинговите проводници от контактните щифтове и отвинтете винтчетата, които придържат алуминиевия отражател към тялото на печката. Освободения отражател го махнете. Внимателно отвийте старата спирала от пръчковидния носач. Новата спирала трябва да бъде разтеглена предварително на дължина 2480 мм – ако това не е така, ще трябва да го сторите Вие. Това е важно, защото точно толкова е дължината на канала на керамичното тяло-носач. Спиралата трябва да се събере в него точно, без остатък или недостиг, и едва тогава да  се навие. Да, знаем, малко е пипкаво, ама то затова производството на тия уреди е било по-скъпо от на сегашните подобни.

Ако ли пък трябва да смените счупено пръчковидно тяло, просто развийте нагревателната спирала от него, разкарайте старото някъде и след това навийте спиралата около новото тяло, като следвате указанията от горния абзац.

Останалата работа, която трябва да се извърши за монтиране на новата нагревателна спирала или на пръчковидно тяло, е въпрос на наблюдение и логика – просто вижте кое къде е било захванато и направете същото. Просто сглобяването на печката става по обратния ред. Можете да снимате последователно етапите на разглобяване и след това да преглеждате снимките, за да не пропуснете някоя стъпка. Така обратното сглобяване не би трябвало да представлява особена трудност. Едно време хората без мобилна снимачна техника сами са си ги правили!

А ето и малко данни за самите нагревателни спирали. Те са изработени от кантал „Д“ или „ОХ 25 Ю 5“:

Важно е да предупредим, че тази печка е от онзи вид уреди, които не трябва да се оставят насочени срещу лесно запалими предмети, защото може да предизвикат пожар! Най-добре, каквото имате да държите близко до нея, го поставете на разстояние, не по-малко от 1 метър!

А, да, и да отбележим също така много важната подробност, че току-що описаното варненско чудо отговаря на изискванията на БДС 2099-55 (Печки електрически отоплителни отражателни за домакински нужди).

Произвеждана а е и модификация с три нагревателя, наречена ЕПОЛ-2.

Тя също е разчетна за два вида напрежение – 150 и 220 волта:

Трите й нагревателя оформят три степени на мощност, които също могат да бъдат превключвани с помощта на регулатора на І – 670 вата, ІІ – 1340 и трета – 2000:

Ето и кое е по-различното в използваните в тази модификация нагревателни спирали:

Иначе всичко казано за 1000-ватовия вариант важи и за тази печка.

А, да… и един кадър от мястото, където намерихме нашата ЕПОЛ-2 – Ректората на Софийския университет:

Няма какво да се дума направо – чиста проба академична печка! :)

Коментари за многоуважаемите ЕПОЛ-1 и ЕПОЛ-2 можете да отправяте и тук: http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=44

Запознайте се с българска електрическа тенджера в Сандъците – Sandacite!

Задъханият ни устрем да ,,възкресяваме“ на страниците на този сайт забравени, но популярни в миналото български електрически устройства продължава с пълен напред. След определено количество положени усилия нямаше как да не стигнем и до т.н. ЕТМФ.

Електрическата тенджера (в македонския район и тенджУра) е електрически уред, с който могат да се задушават месни ястия, риби, зеленчуци, както и да се обработват тестени печива (кексове, козунаци, торти) и зеленчукови плата.

Електрическите тенджери до 1958 г. са малко познати за българските домакинства. Малкото хора, които са успели да се сдобият с такова чудо, са притежавали чуждестранен образец – най-често гедерейска. След началото на производството на този вид уреди във варненския завод Елпром те се налагат като едни от най-необходимите и най-много търсени електродомакински уреди.

Тъй като се намираме във втората половина на 50-те години, тенджерите се изработват за напрежение 150 и 220 волта. Мощността е  650 вата. Нагревателната спирала се изработва от кантал „Д“ или „ОХ 25 Ю 5“

Малко технически данни за нагревателя, в тази връзка:

Сега да разгледаме джаджата. Тенджерата се състои от тяло и капак, изработени от алу­миниева ламарина. Капакът е съставен от две отделни части — долна и горна, които се притягат една към друга чрез три броя кухи винтове с гайки. Околовръст на долната част на ка­пака е направен жлеб, в който е поместен нагревателят на тенджерата. Той представлява нагревателна спирала, изолирана с порцеланови маниста. Краищата на нагревателната спирала са притегнати към двата месингови контактни щифта. Към гор­ната част на капака са закрепени две бакелитови дръжки за вдигането и поставянето му през време на работа.

Тенджерата е комплектувана с алуминиева чаша, която се употребява в случаите, когато се пекат тестени изделия. Тя се поставя с отвора върху средата на дъното на уреда и спомага за по-равномерното изпичане. Подставката служи да се поставя върху нея тенджерата по време на работа, за да не се по­врежда или прегори мястото, където тя е поставена. Освен това, тя спомага да не се губи топлина – това би станало, ако тенджерата се постави върху студена плоча, цимент и др.

Апропо, ето я и гаранционата карта на нашата – даже с печат кога са я купили… Велико! :D

Изпичането на ястието се осигурява от равномерно разпреде­лената топлина, която се предава от капака на тялото и, евен­туално, на чашата. При печене на тестени ястия необходимо е тенджерата да се намазва отвътре с мас или масло, за да не залепва тестото. В този случай трябва да я включите в електрическата мрежа 10—15 минути преди да се постави тестото, за да се нагрее. За да се ускори изпичането, тенджерата може да се постави върху електрически котлон. В такъв слу­чай трябва да разкарате някъде подставката.

А сега, малко съвети как сами да си ремонтираме болния уред. :) При повреда на нагревателната спирала тя може да се за­мени с нова – също както при пържолника от миналата статия. Това става, като се отвият трите кухи винтчета на капака. След това се разделят двете части на капака и краищата на повредената спирала се отвиват от контактните щифтове. Изважда се повредената спирала, а на нейно място се поставя новата, като се внимава тя да не се разтегли. Накрая притегнете краищата към щифтовете, след което отново сглобете капака чрез трите кухи винтчета.

Малко за хигиената. След употреба тенджерата трябва да се измие с топла вода и сапун. Когато се почиства капакът, той не трябва да се по­тапя в съд с вода, за да не проникне водата вътре и да на­мокри нагревателя. При миене на тенджерата не трябва да се употребява пепел, пясък и др. подобни, понеже повреждат алу­миния – помните от одеве, нали? Кисели и солени разтвори също го повреждат.

Понеже нагревателят се намира в капака на тенджерата, той много силно се нагрява (логично някак си). Ето защо нагорещен капак не трябва да се оставя върху лесно запалими или повреждащи се от топлината предмети – ама дори и за съвсем малко време!

А, да, за пълнота, да добавим, че за тенджерата даже е създадено навремени специално БДС 3138-58 (Тенджери домакински електрически).

Ами… добър апетит освен? :D

 

Електрически пържолник от 1955 г.  в Сандъците – Sandacite!

Чували ли сте някога понятието електрически пържолник? Това e едно интересно уредче, на което да си  изпечете кебапчета, кюфтета, пържоли и други подобни мезенца. :)

Той се появява за първи път в България през 1955 г. и е производство на Елпром Сталин – тоест Варна (така се е казвал няколко години градът). В интерес на истината кутията, с която той пристигна при нас, е неоригинална – от български електрически котлон. Добре се вижда надписът Елпром Сталин (по-горе).

А тук ясно се забелязва как на капака е означен типът на материала – мукава ІІ качество:

Епохата, в която е родено това чудесо, определя и факта, че пържолникът се е изработвал за напрежение 150 и 220 волта. Друга важна характеристика – пържолникът притежава реотан с мощност 550 вата. При едно зареждане побира между 7 и 10 кебапчета кебапчета, които се изпичат за около 10-15 минути.

Такаа, а сега да разгледаме конструкцията му. Пържолникът се състои от една малка тенджерка и капак, изработени от алуминиева ламарина. Тъй като реотанът (нагревателят) е прикрепен към капака, за да печем добре, достатъчно е последният да прилепне плътно към търбуха на уреда – тенджерката демек. :) Към капака посредством една гривна е прикрепена керамична плоча, в чиито канали е поместена нагревателната спирала. Излишно е да казваме, че положението с нея е като с първия български котлон – нагревателната спирала е открита и е добре да не я докосвате, когато е под напрежение.

Спираволидният нагревател, впресован в керамична спирала

Отстрани на капака са занитени две бакелитови дръжки. В тенджерката е поставена скара, върху която се нареждат кебапчетата за печене. За да не се поврежда или прегаря мястото, където е поставен пържолникът, той си има една специална подставка. Включването на уреда към електрическа­та мрежа става с гумиран шнур, който се включва към пържолниковия корпус с добре познато щекерче.

Ето го, значи, как си кротува в кутийката. :)

А със самия пържолник трябва да манипулирате по следния начин. Най-на­пред, преди да поставите месо за печене, сложете капака на уреда сложете върху тенджерката и след това включета към елек­трическата мрежа. Така оставете нещата за около около 10 ми­нути. Това се налага, защото керамичната плоча се нуждае да погълне известно количество топли­на, докато се загрее.

Следва по-апетитната част – нареждането на кебапчетата и др. върху скарата. Но като направите това, не се унасяйте в чат, а периодически повдигайте капака да видите как върви печенето. Нагореще­ният капак не трябва да се поставя опрян с ме­талната си част до лес­но запалими или повре­ждащи се от топлината предмети. И, както споменахме, по време на работа пържолникът е под напре­жение – необходимо е, значи, голямо внимание за пред­пазване от докосване на нагревателната спирала. Ама наистина!

Както си му е редът, ето и съвети как да отстраните по-прости неизправности. При евентуално прекъсване или прегаряне на нагревател­ната спирала последната може да се замени с нова. Това става по следния начин.

Първо, извадете капака и отвийте винтчетата, които придържат емайлираната гривна към него. След това отвийте и гайките на контактните щифтове и освободете краищата на нагревателната спирала. Нея пък извадете от каналите на шамотната плоча. За да се постави новата нагревателна спирала, необходимо е най-напред тя да се разтегне равномерно на определена дължина. Това става, като с двете ръце се хванат краищата на спиралата (само на­витата част) и същата се опъне на дължина 95 см, която си е предварително отмерена.

След това трябва да прокарате спиралата през каналите на плочата като през лабиринт. Това е доста пипкава работа – трябва да се извърши много внимателно, за да не се разтегне спиралата повече, защото в такъв случай тя ще стане по-дълга и няма да може да се по­бере в каналите. Тогава ще е нуждо да се сгъстят витките с ръка, за да добие тя необходимата дължина. Това сгъстяване обаче ще стане неравномерно и там, където витките станат най-сгъстени, те ще се прегряват и след известно време спира­лата ще прегори… изобщо – по-добре да не си усложняваме живота, както се казва. :)

Затова най-добре е да направим нещата стъпка по стъпка, както си се правят, а именно – най-напред прекарайте единия усукан край на спиралата през една от дупчиците, които се намират в двата крайни канала. След това другият край последователно се про­мушва през останалите канали, докато се стигне последният. През дупчицата, която се намира на този канал, се промушва вторият усукан край на спиралата. При преминаването на спи­ралата от един канал в друг тя трябва да се раз­тегне на ръба, за да не останат навивки от спиралата извън каналите.

Междувременно, ето и един чертеж на уреда, за пълнота. :)

След като нагревателната спирала е добре наместена в каналите на плочата, следва поставянето на плочата към капака. За тая цел трябва при поставен с дръжките надолу капак  да монтирате ламарине­ния отражател, на който има прорези. Те трябва да останат откъм страната на щифтовете. Изводите на спиралата, изоли­рани с мънистата от изгорялата спирала, се прекарват през прорезите и се затягат чрез гайки към контактните щифтове. Внимание – трябва да се внимава краищата на нагревателната спирала да не опрат някъде до металната част на капака или ламаринения отражател, защото в такъв случай ще се получи т. нар. късо съединение! Вече след това поставете емайлираната гривна, и то така, че намиращият се от вътрешната й страна издатък да попадне в специалното гнездо на шамотната плоча. Последно идва за­тягането на гривната към капака чрез четири броя винтчета. Останалите четири дупчици служат като отдушници при пе­ченето.

А, да – след свършване на работата с пържолника тенджерката веднага трябва да се почисти с топла вода и сапун. Кисели и со­лени разтвори не трябва да се употребяват обаче, защото  повреждат алуминия. Ако тенджерката не може добре да се измие с вода и сапун, допусkа се употребата на фини прахове и течни препарати, които се използват при миене на домашни съдове.

За статистиката да отбележим също така, че това е първият и единствен екземпляр от пъжолника, който сме виждали, тоест, той не се намира лесно. Но навремето все пак се е произвеждал серийно, след като отговаря на изискванията на БДС 53-58 от 1955 г.:

По-късно са произвеждани и други модели пържолници, но вече в ТПК 9 септември Стражица. Но този остава пръв и ненадминат, вожд и учител на всички пържолници. :)

Та така.

Коментари можете да отправяте и в темата в нашия форум тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5065

Какво е необходимо за колекционера? Вижте в Сандъците – Sandacitе!

Колекционирането е една от най-интересните и увлекателни човешки дейности. Обикновено то възниква като хоби, тоест, като ,,дейност, която не съставлява главния предмет на заниманията на човека (за разлика от професията)“, както би ни обяснил някой тълковен речник. Много е важно да се отбележи обаче, че колекционерството е едно твърде възпитателно хоби, което шлифова характера. Когато се практикува дълго време, то учи на  подреденост (организираност), на пресметливост, предприемчивост, липса на завист и на търпение и постоянство в работата. Също така, колекционерството приучва човека да издирва, да систематизира и да се ориентира в натрупващи се големи обеми от информация.

Характерно за хобитата е, че страстта към тях е неравномерно развита у всички хора. Тя може да варира от лека заинтересованост, заради която човек да посвети на нещо няколко часа през месеца, до изключително ресурсоемък обект на дейност, заради който хората правят какво ли не – затрупват жилищното си пространство, непрекъснато харчат пари, лишават се от социален кръг, различен от себеподобни хобисти, хващат повече от една работа, за да издържат на разходите, дори понякога се изпокарват с близки и партньори (ако последните въобще се намерят).

Нека още сега да отбележим обаче, че перипетиите на колекционерския живот са предмет на отделна статия и Ви обещаваме, че ще я разработим, защото според нас си заслужава. Но сега предлагаме да пристъпим към същността на тази публикация. Да предположим, че искате да станете колекционер на нещо (все едно на какво); какво Ви е необходимо тогава?

(Предварително казваме следното. Този сайт е създаден и се поддържа от колекционер на българска техника и българска техническа литература, тоест – на нещо точно определено. Написаното отразява само и единствено гледната точка на неговия опит и наблюдения. Повечето потребности за различните видове колекционери са еднакви за тях, но има и някои малко, които се различават. Няма как тук да покрием всичко, но ще се опитаме  да изчерпим поне от каквото имаме понятие. Нататък – те си знаят, както казват хората. :))

Първото нещо, което е необходимо на един колекционер, за да се нарече такъв, е да се разбере сам със себе си и да (у)знае какво (ще) колекционира. Да колекционираш нещо означава да правиш колекция, а не да събираш каквото ти попадне. Според нас, ,,колекция“ е профилирана, тясно специализирана сбирка от предмети или информация, събрана и организирана по някакъв признак. Така събрана, колекцията има съдържателна цялост, тоест, всяко нещо в нея се знае защо е там, а всяко нещо извън нея се знае защо не е включено. Обикновено колекциите принадлежат на определено лице, на частни, общински или държавни организации или (по-рядко) на групи от две, три или повече лица – т.н. съвместни колекции.

По-горе казахме, че колекцията е сбирка от предмети или информация. Казваме второто, защото освен традиционните колекции от салфетки, пощенски марки, фонокарти и т.н. може да се събират и отрязъци информация – ние познаваме човек, увлечен от колекционирането на поговорки например. Съществуват и хора, събиращи определен вид музика – да речем, военни маршове от конкретна страна или няколко страни, техните различни версии. Тъй като такива колекционери невинаги отдават значение на музикалния носител, а на разликата в музиката или текста, те са повече колекционери на информация – не на предмети.

Та такаа, казахме значи, че първото необходимо условие, за да се нарече човек колекционер, е да реши какво точно ще колекционира. Тук можем да разделим критериите са обективни и субективни. Ако смятате, че тази теория ще ви досади, прескочете нататък, но ние мислим, че един абзац теория не пречи на няколкото страници практически опит. :)

Обективни са тези критерии, които изискват съобразяване с фактори, които нямат отношение към личните нагласи и умонастроения на човека – географски признаци, хронологични, национални, авторски… Ето какво имаме предвид. Ако става дума за по-традиционни неща като пощенски марки, фонокарти, картички, картини – там обикновено диференциацията се прави по географски, хронологичен или авторски признак. Нерядко се срещат и колекционери на такива произведения, които се ограничават, да речем, до снимките на определено фотографско ателие (напр. тези на фамилията Карастоянови, придворни фотографи) или пък на пощенски марки или радиоапарати от определен времеви отрязък, континент или страни. Картини само от еди-кой си художник, да речем. Библиофилите също понякога се ограничават до вид литература, или пък до всички издания на даден автор в определена страна напр. (така, познаваме книжар от пл. Славейков, събиращ всички издания на Майн Рид в България). Ако става дума за нумизматика – всички римски монети, до които можеш да се добереш, или само функционирали на територията на дн. България? Във филателията обаче са познати и колекционерите на т.н. абсолютни колекции – те събират всички видове и образци от конкретния предмет, до които могат да се доберат, без каквото и да е изключение. Такива хора има и сред колекционерите на други неща. Макар задачата на такъв човек да изглежда гигантска (а и тя си е!), все пак червената линия е поставена – само този вид предмети и нищо друго!

Субективни са критериите, при които изборът на неща се съобразява изцяло с личните усещания на колекционера – ,,взимам тази картичка/марка, защото ми харесва“. Сред книголюбците има такива, които събират всичко, което ТЕ ЛИЧНО биха изчели. Това със сигурност е чисто субективен критерий.

Въобще, възможностите да се сложи граница ,,какво да и какво – не“ са твърде много и не е нужно да ги изтъкваме всичките – мислим, че разбрахте за какво става дума. Важното е да има точен критерий какво ще влиза и какво не в колекцията, колекция от какво ще бъде тя и от какво няма да бъде. Това е цялата философия. :) Ако граница няма, а се взимат просто някакви неща на плюшкински принцип, то това е просто сбиротак.

Второто важно нещо е колекционерът да си определи пространство, в което ще прибира и съхранява експонатите. Това пространство трябва да отговаря на две основни условия: сигурност и мащаб.

Сигурността е основно качество на доброто хранилище. Това означава, че, веднъж поставени, експонатите могат да се държат там дълго време без опасност от обири, повреди в резултат от неблагоприятни атмосферни условия, премахване на част от нещата поради несъгласие на някого те да стоят на определеното място или въобще някакви пречки. За съжаление често с обогатяването на колекцията се стига до нуждата колекционерът да се нуждае от пространства за съхранение, които са извън рамките на неговия собствен имот или помещение. Тогава се прибягва до какви ли не решения, но трябва да отбележим кои от тях са рискови и не може да им се разчита.

Неподходящи места са напр. селски къщи/вили, до които се ходи рядко, необезопасени тавани/мазета/гаражи, влажни помещения или такива с често наводняване. Познаваме човек, който остави няколко десетки старинни радиоприемника във вилата си и при едно от идванията си завари половината липсващи, след кражба. За някои видове неща (дървени телевизори и радиа, стари книги) тавански помещения също са непригодни, защото лятно време температурата там става изключително висока, а това оказва лошо въздействие върху материалите. Лепилото между дървените плоскости старее по-бързо и след няколко години конструкцията става полуразпадаща се, а хартията на книгите също изсъхва и страниците се чупят. Апартаменти във входове със смесено население или в квартали с висока степен на битова престъпност също са неподходящи, поради опасността от кражби. Също така, не трябва да се пренебрегва заплахата част от нещата да бъда премахнати без предупреждение, ако са поставени в помещение, което е собственост на друг човек, та бил той и близък. Вие трябва много внимателно да преценявате кому поверява своите неща и кой има достъп до тях!

Ако все пак нуждата от пространство така страшно зачука на вратата, че  на колекционера му притрябва отдалечено хранилище, препоръчваме то да бъде някое от следните неща:

• Жилище в блок/кооперация (а не къща) в квартал с малко битова престъпност. Поставя се стабилна врата с добри брави, включва се СОТ – гледайте времето за реакция.
• Гараж в блок/кооперация в квартал с малко битова престъпност. Ролетката (или най-добре вратите) се усилва, включва се СОТ – и пак гледаме времето за реакция! Проучва се предварително честотата на кражбите от гаражи в района, има ли такива случаи и някакви подробности около тях.
• Помещение в собственост на близък роднина (напр. някой баба/дядо, които не ползват всички стаи на жилището си). Разбира се, че това ще създаде доста неудобства. Затова препоръчваме взаимоотношенията да се уредят да принципа на нереципрочната размяна, понякога във Ваш материален ущърб – поемете, напр., някакви разходи на въпросните хора, ремонт, скъпа покупка, придайте добър вид на нещата, които ще съхранявате, дръжте се възпитано и коректно. Запазете принципа на нереципрочната размяна (както казахме, понякога и в свой материален ущърб, нищо фатално няма) и след разполагането на своите богатства в чуждото пространство. Бъдете винаги готови да окажете услуга, често пъти правете някакви дребни неща и без да са Ви помолили отсреща.

 

Кражбите са истинско бедствие за всеки колекционер! Въобще не говорим само за жестоката мъка от загубата на неща, събирани с невероятен труд и усилия. Работата е там, че ако Вие не се защитите предварително от грабители, няма как друг да направи нещо кой знае какво. Защото, дори и някоя застрахователна компания да изяви желание да застрахова колекцията Ви и да Ви изплати обезщетение след кражбата, каква полза от тези пари, след като вече не можете да си намерите същите неща като откраднатите? То да не е колата Ви от автокъщата или телевизора от Техномаркет, дето ги произвеждат с хиляди? Едно твърде важно условие да купите нещо е да се намери някой да Ви го предложи. При нас, колекционерите на редки и стари ценности, това често пъти е неизпълнимо условие, затова и всякакви застраховки са ,,след дъжд качулка“.

Като мащаб на пространството искаме да кажем, че първоначално определеното Ви място трябва да е разчетено поне за две, а най-добре и за три години напред. И представа си нямате колко бързо ще измине този период, особено щом станете активен колекционер! Тук вече не можем да Ви бъдем конкретно полезни, тъй като всеки сам най-добре си знае с каква площ разполага; но мислим, че при добра подредба една стая от жилището Ви ще бъде достатъчна (стига да не колекционирате коли, разбира се :) ).

Разпределението на наличното пространство зависи от обема на колекционните експонати. Ако говорим за книги, класьори с марки/фонокарти/монети, снимки, картички, модели на автомобили/кораби/други превозни средства и т.н., то имаме добра новина за Вас. Това са относително дребни предмети и една добра мобилна инсталация от модулни рафтове би Ви била точно но мярка. Когато става дума за хартишлаци, ние в Сандъците – Sandacite сме любители на старите секции тип ,,пловдивски“ и в тях слагаме техническата си литература, но те не са особено повратливи и затова Ви препоръчваме – сами или с чужда помощ – да си купите или сковете рафтове, разчетени по широчина така, че да приютят възможно най-много от Вашите експонати. Такива рафтове можете да монтирате и извън стая – в коридор на жилище, напр. като антресоли от тавана до около 60-ина см под него. Идете в Хоум Макс примерно и разпитайте за модулни рафтове, опишете разполагаемото пространство и кажете за какъв размер експонати става дума – ще Ви окажат съдействие. Като станете мегаколекционер – пишете ни и тогава ще го мислим. :)

Разбира се, ако колекционирате по-големи предмети, подходът ще е различен. Напр. при нас телевизорите  и радиоприемниците са наредени по 3 един върху друг, обърнати с тясната страна към пода. Така 3 апарата почти достигат височината на помещението, а отгоре остава място за някакви леки неща. На илюстрация № 2 е видно какво имаме предвид. Над секциите пък също сме запълнили луфта до тавана с по-плоски неща – грамофони, а върху един от гардеробите сме разположили предмети по подобен начин. Старите радиограмофонни шкафове имат отсеци за съхранение на плочи. В тях сме сложили малки транзисторни приемници, а в добре изчистените фурни и сушилни камери на печките – също. Въобще, когато говорите за по-големи и между тях по-малки неща, Вашият стремеж трябва да бъде максимално уплътняване. Действително, продават се и метални подвижни стелажи, на които можете да наредите експонатите си, но този вариант е много по-разхитителен откъм пространство.

Като третото важно нещо бихме могли да определим финансите – колекционерството е скъпо хоби. Всеки сам решава как ще употреби парите си, но имайте предвид, че ако не можете да си слагате граница на разходите или не определите от самото начало какво ще колекционирате, парите от самото начало ще започнат да не Ви стигат. Добре е да имате някакви спестявания, с които да започнете. Ако можете да определите приблизителния размер на месечните си финансови потоци, определете каква част можете да отделите за любимото хоби. Диференциирайте покупките – ако имате избор между нещо по-рядко и нещо по-често срещано, то е ясно кое трябва да предпочетете, нали? Правете си архив на скъпи обяви – напр., виждате нещо, което Ви трябва, но в момента нямате възможност. Знаете обаче кога ще имате парите и затова си отбележете обявата в отметките на браузъра, или си запишете координатите на продавача. Така ще знаете какво да направите веднага щом се опатроните. :)

Понякога се случва човек да види ценна находка и да сметне, че трябва веднага да я вземе. Обикновено това се случва, когато колекционерът се натъкне на нещо, което е на чудесна цена, или пък на потенциално ценна придобивка, за която ще възникне конкуренция между колекционерите. В такъв случай е нужно или веднага да се дадат парите, или просто край! Тогава препоръчваме следното: все пак, внимателно помислете. Потърсете това нещо навсякъде из Интернет – действително ли то не се продава никъде? Наистина ли съществува в толкова малко бройки, в колкото продавачът уверява? Има ли за джаджата сведения в специализираната литература (за нея ще пишем по-надолу)? Срещали ли сте друг път това чудесо? Преди колко време беше това? Изгодна ли е цената? И да не е, заслужава ли си? Прави ли Ви това нещо щастливи, ще се радвате ли да го притежавате, изучавате и (евентуално) публикувате?

Ако отговорите на всички тези въпроси сочат към покупка, тогава прибегнете или до спестяванията си, или до кредитна карта. Каква кредитка да имате и с какви възможности е въпрос на предпочитание, затова тук няма да се спираме с подробности. Ние напр. години наред използваме тези на Fibank и те никога не са ни предавали, често пускат и промоции. Но независимо от бранда и опциите й, кредитната карта винаги означава настоящ разход на бъдещ приход и затова преди покупката трябва да си направите сметката кога ще можете да върнете похарчените пари. Дори и да трябва да останете на ,,колекционерска диета“ след това, дори и да трябва да си вземете ден-два отпуска, за да побачкате допълнително – дългът си е дълг, а думата си е дума. И така, ако сте наясно със себе си по тези въпроси, изтичайте до банкомата (или поръчайте лелеяното нещо и го платете с кредитната, щом Ви дойде в Еконта). Но независимо  от това, опитайте и да си намалите цена чрез пазарлък с продавача – често пъти особено търговците по сайтове като OLX и Аукцион.бг пускат преднамерено високи цени, в които е пресметната и отстъпката при думите ,,взимам го веднага, ако го дадете за еди-колко си лв“.

И най-важно – независимо за колко важна смятате задачата на своето колекциониране, недейте да карате близки и приятели да издържат финансово Вашето хоби. Едва ли някой има нещо лично против Вас, че и против него по принцип, но просто всеки има приоритети и дори веднъж-два пъти да Ви направи услуга, това не  е основание непрекъснато да му искате пари. Ако пресметнете, че настоящите Ви доходи не биха били достатъчни за изграждане на обществено значима колекция (а приемаме, че точно такава желаете да създадете), тогава можете да използвате нашия пример – работете на повече места. Напр. админът на нашия сайт работи на 4 места, за да може да издържа хобито си. Но пък той създава представителна предметна и информационна колекция на българската техника, каквато сбирка до момента в България няма.

Четвърти важен пункт – информация – колекционерството не е само събиране на някакви предмети, определени по даден признак. Добре е да знаете колкото се може повече за своите експонати. Освен по-пълноценно удоволствие от колекционирането, това ще Ви даде и нови знания за епохата, в която те са създадени, методите, използвани при разработката им, със сигурност ще научите малко известни факти за техните създатели и автори и т.н. Ако става дума за техника, е добре да познавате принципа на нейното функциониране, да можете да датирате експоната, от какви части е съставен (елементната му база), да си набавите поне схемата и техническото му описание, за да може евентуално да го ремонтирате и т.н. Тоест, на Вас Ви трябва тематична литература. Тя е различна според това, което колекционирате, но най-общо може да се определи като информационно осигуряване на Вашата колекция. Например, през годините са издавани справочници за сериите пощенски марки, издавани от различните страни по света, наръчници за колекционерите филателисти, нумизматични каталози, в които също присъстват хронологично подредените монети от определена епоха и държава и т.н.

При колекционирането на техника най-висока информационна стойност имат книгите, производствените каталози и проспекти (т.н. производствена или фирмена литература) и специализираната техническа периодика от времето на производство на експонатите. Това е така, защото  тези източници са отразени характерните особености на Вашите експонати, техните специфики и значими отлики един от друг. Набавяйки си необходимата литература и стриктно подреждайки я, Вие най-лесно ще можете да натрупате специализирани знания за своята колекция, за това, което тя съдържа. Ако колекционерът не знае много за натрупаните съкровища в колекцията си, то тя се превръща в механична работа  и самоцел.

Разбира се, не е изключено с развитие на колекционерската страст у Вас да се появи интерес да научите повече за близките до експонатите Ви области. За пощенските марки – историята на пощата в съответните страни, за автомобилите – историята на произвеждалите ги заводи и модификациите на самите коли, за картичките и снимките – факти за ателиетата, които са ги създавали, за радиоприемници и усилватели – технически знания от областта на електрониката, електроакустиката и т.н. В такъв случай е логично, че Вашата библиотека бързо ще започне да нараства с допълнителна литература, която за Вас ще бъде също така важна.

Пето в списъка – източници – откъде да си набавяте експонати? Разбира се, в наше време най-често това става чрез сайтовете за продажба и търгове в интернет. Но освен тях, съществуват и други места, откъдето можете да ,,копаете“ експонати, като Битака например. Ако имате връзки в агенциите за недвижими имоти, които се занимават със селски къщи, сте късметлии – често пъти по тях има неща, които в градовете вече са отдавна изчезнали. Тогава можете да накарате своите познати/приятели да се свържат с Вас, ако в имот, с който правят сделка, открият нещо по Вашата част, пък Вие ще обещаете възнаграждение. Антикварите също могат да Ви окажат съдействие, както и всякаквите други хора, които се занимават с продажба (под каквато и да е форма) на втора и трета употреба вещи. Можете да пускате обяви в сайтове, в специализирани форуми или ФБ групи, по стари жилищни входове. Покупки от други колекционери също можете да правите, разбира се, но е възможно някой и да не желае да си продава даден експонат.

Шесто в торбата – контакти – освен търговските контакти, е добре да завържете и други. Става дума за това да се включите в общностите и сбирките – офлайн или онлайн – на напреднали колекционери в същата област като Вашата или поне общности от професионалисти в сфера, която има отношение към темата на Вашата колекция.

Да речем, започвате да събирате усилватели или грамофонни плочи. Тогава Ваши добри помощници и сериозни приятели ще бъдат хората в разните аудиофилски ФБ групи и форуми, които обсъждат същите теми като Вашите. Имайте предвид, че в тези среди рядко има надменни хора. Страстта да човъркат нещо надделява и обикновено участниците в такива групи се радват на новодошли ентусиасти. Освен информационно – за обогатяване на знанията и отговор на Вашите въпроси – такива хора могат да Ви бъдат полезни и логистично. Напр., някъде се разпродават неща, които Ви интересуват, но новите Ви приятели имат такива. Тогава вероятно те ще споделят с Вас това ,,находище“. Може някой да има нещо повтарящо се, което да Ви продаде/подари. Също така, със сигурност така по-лесно ще намирате части за ремонт или реставрация.

Стигнахме и до осма точка – изяви – с течение на времето колекцията се разраства и знанията на нейния събирател също. В днешното време на всевъзможни блогове и лесна социалномедийна изява е логично колекционерът да помисли да стане автор и да започне да публикува натрупаните сведения в Интернет – напр. като започне да пише ревюта (прегледи) на най-забележителните според него експонати. Дали ще направите това, разбира се, е въпрос на Ваше лично решение, но трябва да Ви предупредим все пак да не излагате прекалено ,,критична“ информация – напр. къде приблизително в града се намират нещата Ви, а също така и да бдите такива сведения да не се окажат случайно ,,изтекли“ чрез снимка напр.

Ако поддържате колекционерски блог, да речем, и в него показвате широки познания и той се чете добре, то може да имате късмета да Ви поканят известни списания или онлайн издания да пишете за тях, тоест, да им станете автор. Това ще Ви донесе следните ползи:

• ще ошлайфате своя личен стил на писане, а това умение често е необходимо в живота
• блогът Ви ще има повече читаемост, а всеки автор иска да бъде четен (,,Скромен писател – това е истинско недоразумение“, казва един от нашите любими фантасти – Азимов :) )
• името Ви ще бъде по-разпознаваемо и ще се наложите като капацитет в избраната от вас сфера (първото някои хора го обичат, а второто може да бъде от полза за в бъдеще)
• писането на статии за външни издания може да стане и източник на приходи за Вас

Деветото Ви сечиво е снимачната техника – ако ще публикувате, ще Ви е нужна фотографска техника, разбира се. Смятаме, че фотоапаратът на почти всеки смартфон от 200 и нещо лв нагоре би Ви свършил работа. Той ще Ви е полезен и когато доставчици ще Ви пращат снимки на неща, които Ви предлагат. Ако се налага да правите клипчета, работата е малко по-различна, но и там мислим, че едва ли ще Ви е нужно нещо кой знае колко скъпо и професионално и пак ще минете с телефон. Като стигнете до избора на смартфон, можете да се обърнете към страхотния Никола Балов от Nixanbal.com, който е признат спец в областта на мобилната техника и с желание ще Ви помогне.

Десето – превоз, автомобил – много хора мислят, че ако човек колекционира големи и тежки неща, не може да мине без кола за тяхното транспортиране. Възможно е, наистина, това да е по-удобно за някои. Но пък има хора, които не желаят да шофират (като админа на сайта ни) или пък не смятат, че е рентабилно да купуват и поддържат кола само заради колекционерското хоби. Във всеки случай, ако избирате автомобил, спрете се на нещо тествано през годините, здраво, с възможност за побиране на багаж и за което има части. Напр. (по наши наблюдения) повечето варианти на Фолксваген Пасат са чудесни за целта. Ако искате да задълбаете в тази област обаче, съществуват специализирани ФБ групи, в които е Ви отговорят – там кодовите думи са ,,предложете кола за работа“.

И да завършим с единадесетото поред – мотивация – да, разбира се, това го слагаме на последно място, но то е, защото поначало го подразбираме и не мислим, че има нужда от някакво специално подчертаване. Както отбелязахме още в началото, колекционерството учи на търпение и постоянство. Няма голям колекционер, който да е направил сериозна колекция за година-две (освен ако не я е наследил де, ама то това може да стане и за един ден, като се замислим :) ). Събирайте търпеливо, така както са го правили хиляди хора преди Вас. Плодовете на своето постоянство ще започнете да изпитвате под различна форма още далеч преди да сте стигнали и средата на колекцията си. Успех! :)

Ами, това е от нас. Написаното тук е плод на 14-годишния опит на автора в колекционирането, запазването и публикуването на българска техника. Със сигурност има още неща, необходими на колекционера, които трябва да се кажат – за тях давайте идеи отдолу в коментарите и ние с радост ще ги разработим.

Как да пазаруваме умно на Битака

See more

Първата българска прахосмукачка в Сандъците – Sandacite

Напоследък (сигурно сте забелязали) продължихме серията публикации за ,,първите български неща“. Днес на ред е ЕПД 1 или Електрическа прахосмукачка домашна, 1-ва поред разработка на завода (Фабрика за електронагревателни уреди Варна). Производството й започва около 1957 г. Това означава, че тази година се навършват 60 години от пускането й на конвейера! Идеален повод да я почетем със статия. :)

Да разгледаме в началото от какво се състои уредът. Тялото на първия бг прахосмук се състои от цилиндричен гетинаксов кожух, в предната част на който е вградено електромоторчето с турбинната, а в задната част е предвиден прахосъбирач (бархетна торбичка). Двете части са разделени чрез гетинаксов диск. Моторчето с турбинката лягат във вътрешната част на кожуха върху два гу­мени пръстена, които поемат вибрациите на моторчето, когато то е в движение. От другата страна моторчето и турбинката са ограничени чрез щитово приспособление, което от своя страна е свързано с предния капак чрез гумен маншет. Отвътре на капака на прахосмукачката е нанесена елек­трическа скачвателна схема, вградени са електрическият пре­късвач, изводите и двущифтна кутия. Това последното е важно сведение, защото означава, че първата българска прахосмукачка се свързва с електрическата мрежа чрез щекерно съединение – все едно е скара, разбирате ли? И, между другото, да отбележим, че кабелът й съвсем не е няколко метра дълъг, както на следващата Плутон и на останалите прахосмуци след нея – даже напротив. :)

Самият капак е снабден с отвор, през който излиза всмукваният въздух. На задния капак се намира накрайник, към който се закрепва всму­кателното устройство, което се състои от еластичен маркуч и два удължителя от металическа тръба. Маркучът се закреп­ва към накрайщника, а към последния се захващат еди­ният или вторият удължител или пък и двата заедно според нуждата. Към края на всмукателното устройство се закрепват принадлежностите — четка, смукателна дюза и други – според предмета, който ще се почиства с прахо­смукачката. А през цялото това време тялото й лежи върху стой­ка с колела.

Мощността на електромоторчето е 290 вата, а турбинната е разчетена за 700 мм воден стълб. Консумацията на елек­трическа енергия е 0,290 квч.

Тъй като до началото на 1960-те години в България се използват различни стойности на мрежовото електрическо напрежение (127, 150, 220 волта), в ръководството за употреба на прахосмука е отбелязано, че ,,преди включването на прахосмукачката в електрическата мрежа трябва да проверим дали напрежението, нанесено върху табелката е същото като това на мрежата“.

А какви грижи трябва да полагаме за уреда? След едноседмично използуване на прахосмукачката трябва да се извади бархетната торбичка и тя почисти от набралата се смет, като изтупа грижливо, а след което наново се поставя в кожуха да прахосмукачката. Не необходимо едно допълнително изчеткване или изпиране на – торбичката, то даже  е вредно за плата.Обаче е необходимо след около двегодишно използване лагерите на моторчето да се гресират.

Също така, от време на време трябва да се проверяват въгленните четки на мотор­чето, като след износването им се заменят с нови.

Смукателната мощност на прахосмукачката е така разчетена, че да оси­гурява всмукването на набралата се прах, от една страна, а от друга, тъканта да не се оскубва. По-дебели тъкани, като килими, тежки завеси и др., трябва да се почистват от двете страни.

При случай, когато прахът не може да се всмукне от прахосмукачката (поради недостъпност), маркучът и тръбите могат да се прикрепят към отвора за издухване на всмукнатия въздух и прахът да се отстрани чрез духане.

Прахосмукачката, разбира се, трябва да се съхранява в сухо помещение.

Между другото, според информация, подадена ни от нашия потребител Станимир Стефанов, ,,Като монтираш маркуча на другата странa, можеш и да боядисваш. В комплекта имаше и бурканче.“ Все още не сме успели да се сдобием с тази прахосмукачка, а още по-малко с пълния й комплект), значи няма как да знаем дали едновремешни прахосмукачкопроектанти са държеи сметка за толкова голяма многофункционалност на уреда. Затова посоченото сведение остава в графата ,,непотвърдена информация“ до поява на нови факти, събития и обстоятелства, свързани с алтернативното приложение на първия български прахосмук.

А това знаете ли го? :)

https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%8E%D1%82%D0%B8%D1%8F/