Колекция ретро компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български компютър ИМКО 1 от 1980 г. – реални снимки

Вижте снимки на Първия български персонален компютър ИМКО 1 в Sandacite.BG!

Днес в колекцията ни от стара българска техника дойде нещо наистина бомбастично! Става дума за една от мечтите на всеки колекционер в тази област – Първият български персонален компютър ИМКО 1. В отлично състояние, с налични абсолютно всички части. Това е перла в колекцията. Процесор Intel 8080A 2 MHz, RAM: 16 КВ, външна памет – касетофон. Не съм и сънувал, че ще се добера до такова ИСТОРИЧЕСКО богатство! Може да видите снимка на общия му вид, клавиатурата и портовете отзад. Треперя от вълнение. Това издига на ново ниво дейността по събиране и запазване на историята на българската техника!

Компютърът е произведен през 1980 г. в опитен завод на Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Върви в комплект с монитор ВКП 170, който представлява телевизор София 31 без тунер.

Този компютър е толкова легендарен, че за него става дума при всеки разговор за историята на българските компютри. През 2020 г., по повод 40-годишнината от създаването му, нашият сайт Ви предостави най-пълната до момента статия за ИМКО 1 – ето я ТУК. Но сега ще Ви покажем повече реални снимки на компютъра.

Ето и клавиатурата:

Задният панел:

Обща изглед на платката:

Захранването:

И още снимки от платката:

Ето и захранването отгоре:

С тези снимки запълнихме една голяма празнина в историята на българската техника. Радвайте се с нас, че намерихме тази толкова рядка и ценна находка.

Поздрави!

БГ компютър Правец 16S и характеристики

Вижте в Sandacite.BG какво знаем за Правец 16S!

Правец 16S e последният компютър от семейството IBM XT, влязъл в масово производство в Прибостроителния завод в гр. Правец. Произвежда се в от 1990/91 г. до средата на 90-те. Бил е замислен като компютър за домашно ползване – с идеята да замести остарелия технически Правец 8C. За тази функция спомага събирането на всички компоненти на една дънна платка – постигнато чрез по-висока степен на интеграция на елементите.

Платката на компютъра е маркирана като CPU 12 Plus (CPU 12 +).

Тя включва следните компоненти:

Микропроцесор: NEC V20 или Intel I8088-2. Тактова честота в „Turbo“ режим при i8088 – 8 MHz. Тактова честота в „Turbo“ режим при V20 – 12 MHz.

Оперативна памет: 512 KB, 640 KB или 1 MB.

Постоянна памет: 8 KB BIOS и 32 KB BASIC (опционален).

Хард диск – 40 МВ.

Контролер за ЗУГМД (флопи-контролер). Позволява управлението на 2 флопидискови устройства от тип 3.5″/720 KB и 5.25″/360 KB.

Интерфейс за принтер (LPT)

Видеоконтролер: има два конфигурируеми режима на работа – CGA и Hercules. Разделителна способност при CGA текстов режим – 25 реда по 40/80 символа (16 цвята). Разделителна способност при CGA графичен режим – 320 х 200, 640 х 200 точки. Разделителна способност при Hercules текстов режим – 25 реда по 80 символа. Разделителна способност при Hercules графичен режим – 720 х348 точки.

Ето и разширителните слотове:

Последователен интерфейс (RS-232), интерфейс за мишка, интерфейс за игрален контролер.

Така… ето че вече знаете това-онова за Правец 16S, А ето тук и нашия Правец 16Т:

Български компютър Правец 16Т в кутия от 16S!

За статията помогна нашият приятел Галин Димитров. Благодарим му!

Рядък български монитор ВКП 200

В Sandacite.BG открихме рядък български монитор ВКП 200…

Наскоро при нас пристигна ето тази любопитна находка. Тя ни напомни за големите български компютри, онези с размерите на гардероб. Оказа се обаче, че новият ни експонат не е част от тях.

ВКП 200 е български лампов монитор. Произведен е през втората половина на 70-те г. Използван е в диспечерските устройства – на него е наблюдавано изображение, предавано от видеокамера в реално време, предаване в студио и т.н.

Особеното при него е, че той няма кутия, а кинескопът с шасито влизат като чекмедже по релси в метален станок на компютър, голям като гардероб! Забележете дупката в горния и долния десен ъгъл – тя е за болт, с който мониторът се фиксира за станока. И в 4-те ъгъла има такива дупки за фиксиращи болтове.

Получихме монитора с предвидливо извадени лампи, които сложихме в специално пликче. Ако не бяха извадени, вероятността да се счупят при транспорта щеше да е голяма, защото този монитор няма и капак.

Изглед към шасито. Кинескопът на монитора е съветско производство, диагоналът на екрана е 19 инча. Металните рамки на шасито и трансформаторът на захранването правят ВКП 200 учудващо тежък за размерите му монитор:

Отдолу има два потенциометъра за регулиране на яркостта и контраста. Други няма, защото ВКП 200 е черно-бял монитор. Ако се чудите какво означава съкращението – ,,видеоконтролен приемник“.

Не знаем обаче в кой завод е произвеждан.

Имаме доста нови находки, но поради липса на време не успяваме да качим своевременно всичко в сайта. Но обещаваме да се поправим! :)

А ето тук приказка и за още един наш монитор:

Български компютърен монитор ВКП 171 + схема

Български военен компютър за радисти ПУРЗ-210 от 1988

Sandacite.BG откри и разучи наш военен компютър на име ПУРЗ-210! Ето го…

Един от интересните сегменти на българските компютри, който често остава встрани от погледите ни, е военното дело. Компютри в българската армия са използвани и преди появата на персоналните. Преди тях навлизат големите машини от серията ЕС, които заемат цели стаи (само хард дискът на такава е голям колкото фризер) и по-малките от серията СМ, при които един компютър също спокойно има размерите на холна секция.

Съществуват няколко многофункционални персонални компютъра (с разнообразно предназначение), използвани и в армията – като Правец`82. Някои Правеци имат и специализирани военни версии, като напр. военният 8М от 1985 г. За тях също са писани специални програми – напр. за насочване на зенитен огън.

Днешната ни тема обаче е друг специализиран военен компютър. Виждаме го отгоре – това е т.н. ПУРЗ-210 от 1988 г. Той е конструиран на основата на домашния Правец 8Д от 1985. Като повечето военни неща, и този компютър е здрав и с повишени показатели за механична устойчивост – напр. е поместен в метален, а не пластмасов корпус.

ПУРЗ-210 представлява пулт с 20 обучителни места за радиотелеграфисти, защото компютърът е използван в Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) при обучението на радиотелеграфисти на морзов код – кадри, предполагаемо нужни за в бъдеще на Българската народна армия. Отгоре виждаме емблемата на ОСО и друг надпис – БРЕ – който ще рече ,,База по радиоелектроника“. Това е звеното, разработило и въвело в употреба ПУРЗ-210.

За задачите на ПУРЗ-210 е изработен специален досовски софтуер. По-долу виждаме началния му екран. Програмата позволява да се настроят параметрите на обучението и да се води процесът – да се укажат режим на работа, вид на текста и т.н. – за това подробно ще поговорим по-долу. За всяко работно място на ПУРЗ-210 има светодиод, който показва от даденото обучително място се работи – дали оттам се предава или се приема. След това предаденият текст може да се разпечата на матричен принтер (напр. петрички М88) и т.н. Той се включва към 25-пиновия конектор за лентов кабел, означен тук с ПУ (,,печатащо устройство“):

По-долу пък виждаме DIN 5-ица вход за магнетофон – той е нужен, защото предаваните от радистите знаци (упражнения…) могат да се записват на лента и по-късно да се прослушват, за да покаже инструкторът грешки. Има и изход, най-вероятно за да се включи озвучително тяло и така да се показва как трябва да звучи един добре предаван текст от някой тип. Има и друга букса ,,петица“ с означение ,,Вх. шум“ – тя е за включване на устройство, което симулира страничен аудиосигнал като шум, за да се симулират смущения при приемане и да се изпробва способността на радистите да работят при лоша връзка. 25-пиновият конектор за лентов кабел ,,РЗ“ е за включване на 20-те обучителни места.

Както виждаме от командното табло, на всяко място отговаря по 1 ЦК-ключе – надолу е изключено, нагоре е включено.

В дясната част на командното табло виждаме и няколко потенциометъра. Този, който може да се насочи към групите от 1 до 4 или към ОКР, е за избор на направление (група). Ако е настроен на ОКР, това значи при обща работа с всички работни места. При това положение аудиосигналът може да се контролира за всяко направление с включени слушалки отдясно на пулта. Потенциометърът ,,Вход“ е за усилване на външен сигнал – като морзов код, а може и микрофон, Както на Правец 8Д може да се включи касетофон. ,,Тон“ е за промяна на тона на телеграфния сигнал – по-висок или по-нисък (както при радиостанцииите). Когато се включи потенциометърът ,,Шум“, трябва да светне зеленият диод (при мен е зелен) и в слушалките трябва да се чува генериран от самия пулт шум. Този шум е имитация на смушения в ефира, за да може радистите да се научат да приемат морз при силни смущения. Това е свързано с включения генератор на паразитни смущения, за който казахме по-горе – трябва да е включен. От потенциометъра ,,Сила“ на панела се определя силата на звука.

Сега да разгледаме обучителната програма. Между другото, можете да я подкарате обучителната програма и на съвременен компютър, стига да разполагат с нея и с ДОС-емулатор. Ето, предоставяме ви за изтегляне и двете ==> Emul8d-0.1.4.5; Emul8d-0.1.4.5. Иначе на ПУРЗ-а софтуерът е записан заводски на ROM-чипа.

Военният обучителен компютър използва стандартен (михайловградски) монитор за Правец, който разполага с BNC-букса. Включвате РЗ-то и екранът светва…

За да преминев на следващия екран, натискаме кой да е клавиш. Веднага се появява възможност за избор на Окръжно или Работа в направление. Това са двата режима:

Окръжно е, когато всички обучаеми приемат или предават заедно, а в режим Направение групата обучаеми е разделена на 4 подгрупи според нивото си на подготовка. Това е много удобно, тъй като винаги някои от обучаемите напредват повече от останалите и не е необходимо да ги чакат. Както при приемане , така и при предаване всяко едно работно място може да бъде комутирано към дадено направление. Според това кое направление (група) е избрано, се завърта потенциометърът на втората снимка. При влизане във всяко едно от тях трябва да се настроят различни параметри: скорост на предаването; какъв е типът на текста – цифри, букви или смесен; колко е броят на групите в един текст – 10, 20, 50, 100 и т.н. Целта да може да се избира различна скорост е удобство. Защото ако трябва да се обучават напр. 20 радисти, някои научават и работят с морзовата азбука по-бързо от останалите и да не се бавят, докато работят заедно с изоставащите. В направлението за напреднали може да се въведат следващите знаци за изучаване. По контролните светодиоди се следи работата от всяко едно радиотелеграфистко място в настроеното направление.

В режим Направление може да се избере и какъв е видът на текста – тренировъчен, обикновен или профилактичен. Обикновеният се състои от цялата морзова азбука с избрана скорост и групи; при тренировъчния се изучава първоначално азбуката, като тя е разделена на 7 групи по 4 знака. Заучаването на всяка група започва с петкратно предаване на знаците в дадена група.

Съществуват и други упражнения. А при профилактичния текст програмата избира знаците така, че да са близки по звучене и ги поставя в текста. Целта е радистът, който бърка подобни знаци, да започне да ги различава (напр. буква с – три точки – и буква Х – четири точки). Неразличаването може да си проличи, ако се изисква по-висока скорост на предаване на текста.

Като стана дума за скорост, от програмата може да се настройва и изисквана скорост на предаване – може това да е скоростта, с която се предава един знак, или скорост, с която се предава целия текст. Във втория случай разликата идва от по-дългата или по-кратката пауза между знаците.

Ако искате да научите повече за работата на обучителната програма на ПУРЗ-210, заповядайте да си изтеглите и разгледате ето тази инструкция за работа с компютъра, написана от нашия приятел Велин Панчев: Кратка инструкция за експлоатация на ПУРЗ-210.

Тези неща отгоре са ключ за въвеждане и платка, която се намира на всяко работно място на обучаем. На тези места, ако ПУРЗ-210 е включен, но не е задействан режимът Направление, всеки обучаем може сам да слуша манипулацията си. Ако пък той се включи към към дадено направление със съответното ЦК ключе, то манипулацията му се чува на пулта и също се индикира от съответния диод. Двата потенциометъра са за сила на звука и тон на TLG-сигнал. Вторият ключ е заводски запоен към платката.

Между другото, и в момента този компютър се използва за практическо преподаване на радиотелеграфия в Българската армия.

А ето тук сме ви подготвили и още едно старо българско военно нещо, но по-старо:

БГ военен лампов радиоприемник Сигнал М

Български компютър Правец 16Т в кутия от 16S!

Sandacite.BG намерихме един интересен Правец 16Т – разположен е в кутия от 16S!

Знаем, че Комбинатът в Правец произвежда компютри до началото на 90-те г. Един интересен такъв модел е много редкият 16Т – от Турбо – функция, която ускорява работната тактова честота на процесора.

В началото на 90-те г. обаче ситуацията в България става сложна и затова невинаги конкретен хардуерен набор, образуващ типичното за даден Правец, се среща монтиран само в една конкретна кутия. Срещат се различни комбинации от части и кутии. Така и сега намерихме Правец 16Т – модел от 1988 – разположен заводски в кутия от 16S. Ето го какво представлява.

Мониторът, с който е комплектован Правецът, е производство на завод Аналитик Михайловград, дн. Монтана. Кинескопът е Хитачи. От задния панел фабрично липсват четири потенциометъра, защото това е така и при други екземпяри от същия модел, които сме виждали. Липсващите са за линии и размер на изображението, честота и фокусиране. А липсващият отвор е за бутон за включване/изключване. Само за него вляво има изведен допълнителен ЦК-ключ.

Отзад липсва и табелката с производствените данни, но това е ВММ 3907 – този моделен номер е определен за този монитор в номенклатурата на завода:

Откъм задния панел на компютъра се показва разширителна СОМ-карта за добавяне на принтери и други подобни устройства.

Вижда се и ДИН 5-букса за включване на клавиатура.

Същевременно показаната отгоре разширителна карта е и видеокарта – модел VDC3:

Ето и RAM-та. Цоклите за запълване с чипове продължават и под картата. Капацитетът на един чип е 256 килобита; при нашия екземпляр са пълни всички цокли, значи имаме общо 640 кб RAM:

Интегралната схема за управление на прекия достъп до паметта е българска обаче – СМ608Р:

Контролерът за хард диска Seagate 40 мб носи два вида надписи по платката си – веднъж на този производител и втори път отпечатан шифър ЕС 4847 от Единната система комюптърни компоненти на Източния блок:

А, ето го и самия хард диск впрочем:

И ето го и процесора NEC D70108C-10 от фамилията V20, поставян в тоза дъно, известно като CPU 12. Честотата на процесора е 12 мхц, т.е. е фабрично клокнат над стандартната си честота от 10 мхц. Това става със специален джъмпер на платкта. Ако е затворен, честотата е 10 мхц, а а ко е отворен – 12. Именно затова Правец 16Т се нарича Турбо. :)

Ето че най-сетне българското интернет-пространство разполага с истински снимки и доказани данни за Правец 16Т. Това е последният от серията 16, а след него е Правец 286 – той пак е с 16-битов процесор, но не се води част от серията Правец 16.

До нови срещи!

Първият български монитор ВКП 170

Български компютър Sport`88 и фирма Инфоспорт

Чували ли сте за фирмата Инфоспорт и каква е връзката ѝ с българските компютри? Научете от Sandacite.BG!

През 1986 г. към Българския съюз за физкултура и спорт е регистрирана фирма на име Инфоспорт, чийто управител е инж. Младен Христов. Задачата ѝ е да изкупува части за персонални компютри от Тайван, Хонг Конг и Сингапур, да ги сглобява, когато може – да монтира и тази или онази българска част – и да ги продава извън България, основно в Източния блок. Смисълът това да се прави идва от факта, че според правилата на СИВ социалистическите страни имат възможност да договарят помежду си фиксирани продажни цени на произвежданата и продавана в СИВ продукция за големи периоди – напр. цели пет години! Докато в същото време на международния пазар цените на хардуера бързо падат надолу, защото производителите агресивно пускат се нови и нови модели. Подобни дългосрочно фиксирани цени са нещо немислимо за условията на пазарна икономика, но в СИВ може. И така се появява възможност някой пазарен субект в него, който притежава специализацията за компютърна техника – т.е. България – да закупи големи количества компоненти, да ги сглобява и да ги продава на гарантирано дърлгосрочно печеливши цени.

Това е и решено да се прави и това е една от причините дейността на фирма Инфоспорт да стане толкова успешна, че да се появят и други фирми с подобна дейност. Другата причина е, че поради високото качество на внесените компоненти компютрите на Инфоспорт стават много успешни и се търсят, особено в социалистическия лагер. Има и модели с легендарния бутон Турбо, повишаващ скоростта на процесора. Поради тези причини след 1988 г. и други фирми започват да сглобяват по подобен начин компютри с вносни части – такава напр. е Експрес Консулт.

А частите, които Инфоспорт внася, са за 16-битови персонални компютри, съвместими с известния IBM PC и поколенията х86-процесори на Интел. Сега ще ви покажем като какво се получава от тях.

SPORT`88

Така е означен моделът на компютъра, който виждате на първата снимка в публикацията. Това е най-вероятно първият, който фирма Инфоспорт сглобява.

Лепенката я има и на лявата странѝца. Интересното при него е, че е буквално от първите няколко бройки – отзад виждаме фабричен номер 00006! Като го видяхме, не можехме да не го вземем. :)

Кутията му е обикновената за късните български 16-битови персонални компютри – има 4 отсека за 5,25-инчови устройства. Горе можем да видим и емблемата на фирмата.

Поглед отвътре. Единствената българска част, която можем да отличим, е видеокартата – VDC2 по нашему. Както е видно, има дори служебна лепенка на Комбината в Правец, където е произведена:

Хард дискът е 20 мб, вероятно популярният тогава модел Сийгейт ST-225. Флопито не е българско,а е лесно да бъде.

Процесорът на компютъра Sport`88 е германски клонинг на Интел 8088 – Siemens SAB8088-1-P – с тактова честота 10 мхц и пакетиран в DIP с 40 крачета. Работи на 5 волта напрежение.

Задникът. Виждаме и конекторите от разширителните карти за периферни устройства:

Сред тях са звукова карта, сериен порт, DB9, LPT-паралелен порт и т.н.. Отдолу има и 5-пинов DIN-конектор за клавиатурата:

Даа – тромаво нещо, но се е търсело! :) Да видим сега накъде продължава производственвото приключение на Инфоспорт някоя и друга година по-късно.

ВТОРИЯТ ИНФОСПОРТ

Той няма собствена марка, а отзад на фолиевата табелка само е отбелязано – фабричен № 20016. Изработен е през 1987 или 1988 г. Кутията е с по-различен дизайн и вече е с 5 отсека за устройства – вдясно са три. Дизайнът също е малко по-елегентен:

***Български компютър Инфоспорт*** – 1987/8

Поглед отвътре. При хард диска никакви изненади:

Процесорът е клонинг на Интел 80286 с по-висока честота – 16-мегахерцовият японски Chips P82C211-12 C. БИОС-ът е на AMI.

Това са слотовете с оперативната памет, а по-долу – по-малкото на брой в сравнение с горния експонат разширителни карти – виждаме само по два серийни и два паралелни порта.

Като цяло тези 16-битови компютри не съставляват някаква славна страница от компютърната история на България, но ги взехме за илюстрация. Иначе много повече търсим някакви такива неща:

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

Посетете Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката!

На Софийския фестивал на науката Антон Оруш от Sandacite.BG ще има презентация за ИМКО 1 – първия български персонален компютър!

**Първият български персонален компютър ИМКО 1**

Тази година отново в София Тех парк ще се проведе любимото ни научнопопулярно събитие – Софийския фестивал на науката. За поредна година Sandacite.BG ще участваме в него, и то по два начина – двоен демонстрационен щанд с интересни български устройства и презентация с тема ИМКО 1 – първия български персонален компютър! От неговото създаване тази година се навършват кръгло 40 години! Нашите верни приятели от Британския съвет в България отново благоволиха да ни изтърпят магариите и да ни предоставят възможност да ви разкажем и покажем нови интересни неща от исторшята на българската техника. За което дебело им благодарим… :)

Както знаем, ИМКО е проектиран и изработен през 1979 – 1980 г. и всъщност с него започва масовата компютризация на България – преди него компютрите не са персонални, а за колективно ползване. В презентацията на колекционера и изследовател на българската техника Антон Оруш (основател на Sаndacite.BG и автор на ,,Голяма книга за българската техника“ (2019) ще видим нови, непоказвани досега снимки на първия български персонален компютър, ще видим подробно какви са разликите между модификациите му, какъв хардуер съдържа, как се работи с него, разбира се – кои са създателите му, и още много интересни други неща… Можете да посетите презентацията на Антон Оруш на 26 септември в София Тех парк на бул. Цариградско шоще № 111Ж, а вътре трябва да отидете в зала Научно кафене. Тя ще започне от 11 ч., а след нея ще имаме и време за въпроси и разговор, разбира се.

В същото време отпред ще бъде разположен нашият грамаден демонстрационен щанд за българска техника, отрупан с последните попълнения в нашата колекция, сред които Първият български фонокартов телефон от 1983 г. и какво ли не още. Ето горе-долу какво се получава – това ни е снимка от миналата година, а плакатите отдолу разказват историята на въобще първия български компютър Витоша:

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2019

Посетете ни, ще се радваме да се видим на живо! Обичаме виии! :D :D

Много рядък Правец 8Е с цифров клавишен блок от 1985 г.

В Sandacite.BG открихме рядък Правец 8Е, който е по-различен от обичайния.

Сигурно сте чували за интересния компютър, известен Правец 8Е. Не знаем откъде идва буквата Е при него. Това е странен модел, който не е конструиран в България, а е внесен от Тайван. Въсщност това са произведени в Тайван 8-битови компютри, съвместими с Apple, които са пуснати най-вероятно от тайванската фирма Orange. За разлика от нашите Правеци, тези техни машини са 99-процентово копие на известния Apple ][e.

След като компютрите са внесени в България, остава загадка защо не са хардуерно кирилизирани. Нашата хипотеза за това е, че те са внесени с цял да бъдат препродадени в чужбина, тоест реекспортирани. Иначе няма логика за вътрешните нужди на България държавата да внася от майната си компютри, които не са хардуерно кирилизирани, а на клавиатурата им също няма кирилица:

И наистина, моделът Правец 8Е има само 7-битова кодова таблица, което усложнява нещата.

Заради всичко това много от задачите, за които обикновените български Правеци дотогава се използват у нас, бяха се изпълнявали много трудно. Затова мислим, че Правец 8Е е продаван в чужбина. По това време – става дума за 1985 г. – България вече отдавна произвежда голям брой отлично кирилизирани 8- и 16-битови компютри – главно Правец`82 и Правец 16. Също така, Правеците 8Е са много малък брой, явно огромната част още тогава са заминали за износ – най-вероятно някъде, където страната купувач плаща с валута, защото притокът на западна валута е важен за икономиката на България преди 1990 г. и са правели всичко, за да изнасят повече стоки, заплащани по този начин.

От Правец 8Е също има две модификации. Едната е с клавиатура без цифров блок отдясно, другата със. Втората е още по-рядка и докато не бяхме намерили днешния ни експонат, въобще не знаехме за нея. Но не щеш ли, през м. март попаднахме именно на него и сега стигнахме и до тази публикация. Допълнителният блок клавиши добавя отделни цифрови такива:

В Комбината за микропроцесорна техника на тези компютри е лепнат стикер само ,,Правец 8″, без Е – и както казахме горе, дори не знаем откъде е започнало добавянето на буквата. На всяко от 8Е-тата е присвоен фабричен номер и обикаля един мит, че внесените от Тайван бъдещи Правеци са били само 1000 броя. Той обаче лесно се опровергава от един поглед върху стикера на нашия Правец, където е посочен заводски № 1269 – тоест повече от 1000!

Заповядайте един общ изглед към дънната платка на този рядък български компютър:

Колкото и да е тайвански този Правец обаче, явно все пак нашият завод е доокомплектовал някои елементи по дънната платка напр. Вътре забелязахме българския входно-изходен контролер СМ 632Р, а има и съветски чипове.

В Правец са добавяли и външното ,,дебело“ 5,25-инчово пловдивско флопи, т.е. придавали са крайния вид на компютъра за продажба.

Иначе процесорът на Правец 8Е е обичайният Synertek 6502 с тактова честота 1 мхц. Оперативната памет от стандартните 64 кб може да бъде разширена с допълнителна карта памет (поддържат се най-много 1080 кб), като тя се слага в специален разширителен слот на дънната платка.

Друга възможност за ъпгрейд е да поставите 80-колонна видеокарта за удвояване резолюцията на монитора – ето като ТАЗИ. За това обаче ще трябва и оперативната памет да е разширена до 128 килобайта! Така възможните резолюции стават следните:

в текстов режим 40 х 24 (или 80 х 48, както говорихме);
режим ниска графика GR 40 x 48 или 80 x 48 (пак при наличие на 128 кб памет);
режим на висока графика 280 x 192 или 560 x 192 (при наличие на 128 кб памет).

ROM-паметта пък е 16 кб.

По-горе споменахме и за 5,25-инчовото флопи. То остава единствената външна памет за 8Е (е, може да се добави още 1 брой), защото иначе вградената в Apple ][e поддръжка на касетофон е изключена.

Операционните системи на Правец 8Е са обичайно очакваните ДОС 3.1, ДОС 3.2, ДОС 3.3 и ПроДОС.

Ето и задния панел. Мониторът се включва чрез интерфейса DB9:

Този Правец 8Е ни показва нещо важно. Ясно виждаме, че по времето, когато България е проектирала и произвеждала разнообразна гама какви ли не компютри и периферия за тях, в Тайван са изработвани обикновени, нетворчески, 1:1 копия на известни американски машини. Да, обаче тази страна (а също и Сингапур) тръгнаха оттам, за да се превърнат по-късно в добре известните ни ,,азиатски тигри“, родина на известните хардуерни производители Asus и Gigabyte! А какво стана с нас, къде останахме ние? Една пета от тяхното да произвеждаше сега България, щеше да бъде една силна в хардуера страна…

А в колекцията имаме и друг – дори по-рядък от днешния – български 8-битов компютър. Става дума за ето този:

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

Управляващ блок за програмируем терминал ИЗОТ 8542Е

В Sandacite.BG докарахме и мноого тежкия управляващ блок на терминала ИЗОТ 8542Е.

**Терминал ИЗОТ 8542Е** – управляващ блок

Новото попълнение в колекцията ни от стара българска техника е малко по-специфично. През 1984 г. в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново влиза в производство нов терминал на име ИЗОТ 8542Е. Неговите дейности са същите като на останалите такива устройства, за котио сме ви разказвали в статиите ни. За разлика от тях обаче, при този на видно място върху бюрото на работещия се поставя един дебел блок с размери 330 х 555 х 470 мм, който съдържа управляващия хардуер на терминала и цели две флопидискови устройства за 8-инчови дискети – онези, най-големите. Получава се много тежко нещо, а да не говорим, че сме виждали и такъв блок с три флопита! Този блок е управляващият модул и сърцето на целия терминал. Един много забележителен факт при нашия екземпляр конкретно е, че дойде при нас направо в заводския си кашон, а вътре в калъф – тоест напълно нов и никога неупотребяван! Рядко се случва такова щастие.

Тъй като дори само едно 8-инчово флопи тежи доста, можете да си представите какво се получава, когато в един дървен сандък като тоя по-горе се натъпчат кутия с две такива, с електрозахранващ блок, платки, отделно няколкото дебели папки документация, мноожеството кабели… Пълното тегло на ВСИЧКО е 74 килограма!

Пренасянето му от представителството на Еконт до склада беше сериозно упражнение – ето тук можете да видите епизод от него:

**Антон Оруш – колекционер на стари компютри**

Единственото по-тежко нещо, което сме карали по същия маршрут, е една радиоусилвателна уредба У-АА 50 на завод Електроакустика от началото на 60-те години.

Това пък са заключалките на сандъка. Те са 6 броя и задържат отвсякъде капака – да не се отвори при преместването:

Ето ни с блока лице в лице. Флопитата са две, но както ще видим, има и модификации с цели три!

Белите езици се натискат и капачето се отваря, за да поставите дискетата. Наистина им работи механиката! :)

Отдолу вдясно има указателни светодиоди за това коя мрежова линия работи в момента, дали има електрозахранване и т.н.:

Целият терминал се състои и от още няколко устройства:

двете флопита ИЗОТ ЕС 5074. Едното е за зареждане на програми, а другото за запис върху дискети на резултата (документите) от работата Ви. Тези флопита поддържат само едностранен запис, още е рано за двустранните дискети, хеле пък за онези с двойна плътност;
ИЗОТ СМ 1604.М1 – операторски пулт – разказвали сме Ви за него ТУК;
печатащо устройство ИЗОТ 7700С
още три видеотерминала СМ 1604.М1, за да може да работят още хора на ИЗОТ 8542Е – иначе може само с онзи единия по-горе;
разбира се – този управляващ блок;
захранващ източник, от който тръгват 220-волтовите кабели за всичките тия.

Ето блоковата схема на целия терминал:

С какво може да ни бъде полезен ИЗОТ 8542Е? Той има собствена операционна система и чрез нея може да работи и самосиндикално, като истински самостоятелен компютър. На него могат да се пишат и редактират програми ида се ползват други такива и да се запазва резултатът от работата с тях. ОС се пази на специална дискета във формат на изпълним код и има следните основни функции:

управлява системните ресурси (разбира се);
дава информация за статуса на навързаните компоненти от системата;
интерпретира команди;
работи с файлове;
изпълнява входно-изходни операции;
взаимодейства между приоритетните задачи и тези във фонов режим;
започване, спиране и отлагане на задачи;
разпознава и инициализира всички включени периферни устройства – флопита, принтер и т.н. – диагностицира проблеми с тях;
разпознава съдържанието на поставена дискета и Ви показва какво има в нея;
записва документи на дискети;
преподрежда файлове;
създава и редактира обектови и макробиблиотеки;
разпечатва файлове;
намира грешки в програмите.

ОС заедно с програмите за мрежова работа (те са подредени в отделен пакет) дава и възможност да използваме ИЗОТ 8542Е като компонент от мрежа около машина от СМ-серията.

Програмите за този компютър/терминал се пишат на макроасемблер ДОС РВ-Б. Освен това има транслатор от ФОРТРАН и интерпретатор на БЕЙСИК.

Сега да рагледаме по-подробно управляващия модул на терминала. Когато отворим сандъка, вътре виждаме ето това:

Тъй като модулът е практически напълно нов, тук е и цялата му прилежаща окомплектовка:

Неговият мозък е 16-битовият микропроцесорен комплект К581, чийто команди са същите като за компютрите от серията миникомпютри СМ – по-специално СМ 4. Това означава, че тук можете да използвате и много програми, които си ги имате оттам.

Между другото, ето една снимка на блока в реклама на ЗЗУ Велико Търново, мислим, от 1986 г. Флопитата тук са три. Страшно здрави ще да са тези бюра! В дъното се виждат два големи хард диска тип фризери, за които много сме ви разказвали:

Отзад блокът има много вентилационни отвори, през тях се вижда вентилатор на ЗМД Ал. Атанасов Етрополе, а отляво – панел с конектори за външните устройства, които се свързват към него:

Ето ги подробно конекторите отзад. Надписите са на руски, защото много е изнасян за бившия СССР. Конекторът ,,Линия“ е за включване на модем – така ще свържете ИЗОТ 8542Е в мрежата ЕСТЕЛ, като режимът на предаване на данни може да бъде синхронен или асинхронен. Към конектора ,,Печать“ включвате ИЗОТ 7700С. Едноличният пулт ИЗОТ СМ 1604.М1 влиза в конектора ,,Пульт“:

Какви са основните технически параметри на блока? Микропроцесорният комплект К581 има тактова честота 10,13 мхц за варианта с повишено високо бързодействие или мхц за този с по-ниско. Коя честота ще използвате, трябва да укажете с превключватели, разположени вътре в блока, на платката с процесорния модул. К581 се нарича комплект, защото освен самата микропроцесорния интегрална схема, включва в себе си и други 4 блокови интегрални схеми:

регистрово аритметико-логически устройство;
схема за управление;
две схеми тип ,,програмируемо постояннозапомнящо устройство“, в които са записани инструкциите на операционната система и микропрограмите за изпълнението им.

К581 използва шина за данни с 16 адреса. Тя няма отношение към периферните устройства, ами към нея са включени две други запомнящи устройства: 1) с пряк достъп и 2) друго, което съдържа служебната програма за начално задействане на ИЗОТ 8542Е – нейното стартиране е отговорност на управляващия блок.

Командите, които операторът и изпраща на терминала, и информацията, която той му подава, минават през отделен входно-изходен процесор, също свързан с 16-адресната шина на централния. Входно-изходният процесор управлява интерфейсите за всички периферни устройства без флопитата, защото за тях има сложен отделен контролер.

Постоянната памет на блока е 2 кб, а оперативната – 64.

Едно масивно и тежко (в най-буквалния смисъл) попълнение в колекцията ни. Дали смеем да си пожелаем още такива? Да! :D

Български мрежов терминал ИЗОТ ЕС 8566.М1 от 1988 г.