[1960] Само тук вижте ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ БОЙЛЕР!

Завчера успяхме да спасим и запазив първия, доказано първия български бойлер. А сега ще Ви запознаем с него в подробен преглед.

Годината на пускане в производство на модела ЕБО-80 от завода Елпром Варна е 1960 г. ЕБО – Електрически Бойлер Обикновен. Тези ,,обикновени“ (което ще рече за налягане до 7 кг/кв. см) бойлери са произвеждани в България от 1960 до края на 1965 г., за разлика от по-късните ЕБП, които отговарят на БДС 5188-64 ,,Бойлери електрически домакински. Общи изисквания“. Забравихме да кажем, че обемът на моделната серия ЕБО варира от 10 (за монтаж над мивка) до 200 литра (за работа в ресторанти, хотели, общежития и въобще обществени места).

Най-популярният обем за употреба в жилищни сгради си остава 80-литровият. Е, запознайте се, това е той – самият ЕБО-80:

 

Толкова е огромен, че в склада ми нямам достатъчно място да се отдалеча на необходимото разстояние, за да го обхвана с един кадър :) Виждаме познатото лого, а горе и долу местата, където са съединявани отделните елементи на обшивката.

Отдолу е капачето:

Тук е ,,кабелният терминал“. Извършвате необходимите електрически връзки (винтът вдясно е за заземяване), а след това да не забравите да го свържете с водопровода чрез тръбовите изводи:

 

Е, нашият склад с тия книги не прилича на баня де, ама каквото – такова :)

Номинално напрежение 220 волта, максимална потребляема мощност 2000 вата, Максимална температура 85 градуса (за нейното отбелязване се грижи гтермометър с масивна живачна ампула), вместимост 80 л, ВТУ 26-55 (каквото и да значи това), фабричен № 16232, година на производство – 1963 г. Сиреч, нашият е произведен три години след пускането на модела в производство.

Когато го пуснете, от начално състояние до максималната температура 85 градуса времето за загряване е 2-3 часа.

Тежи около 50-55 кг – личен опит. За стената се закача с две масивни куки, всяка с места за по два винта:

   

И накрая две весели снимки от как беше докаран и в какво. Акостира пред Царовището в специално подготвен за целта… Трабант:

   

Ето, този път се удаде да намерим сведения за него в цели две книги.

А. Чучулов – Наръчник на електромонтажника, София, ДИ Техника, 1968 г.:

И. Асланов, Цв. Кунев – Електрически домакински уреди“,  ІІ изд., София, ДИ ,,Техника“, 1968 г.:

Повече коментари за пъривя ъблгарски бойлер можете да отправяте в нашата тема тук: http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5112

 

 

 

 

Български телевизор София 21 + схема, упътване и реклама

София 21 е един от най-разпространените български черно-бели телевизори въобще.

Разработен през 1976 г. в СЗ Кл. Ворошилов София, производство – също там.

Приготвили сме Ви обилна документация за него от всякакъв род. :)

Сандъкът използува руски кинескоп 59ЛК2Б, има изцяло транзисторизирана схема, трансформаторно захранване.

Схема – 

Тя е разработка на колектив с ръководител инж. Апостол Апостолов. В проекта са използувани най-съвременни за тогава ИС на фирма Атес.

Реклама на английски език:

Техническо описание и ръководство за употреба – София 21

Снимки – изключен и включен:

Командно табло – всеки канал има отделен потенциометър за настройка, памет за до 8 програми. За звук, яркост и контраст има плъзгащисе потенциометри:

Шасито отворено:

Изключително подробна информация за София 21 можете да намерите в следната книга – А. Апостолов –  Български транзисторизирани телевизионни приемници, София, ДИ ,,Техника“, 1977 г. Формат: DjVu – http://www.sandacite.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%81%D1%82/

Описание на блок звук за телевизор София 21 със собствено захранване – Блок-звук-за-телевизор-София-21-със-собствено-захранване

Ако имате някакви въпроси за София 21, можете да ги зададете тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=18

Зарядно за акумулатори от ТНТМ

Имаше и такова нещо навремето в България – Техническо и научно творчество на младежта – ТНТМ. Често пъти оттам излизаха изключително интересни и пригодни за практическо употребление разработки, които впоследствие намираха приложение в бита на хората.

Едно такова чудесо ще Ви покажем и днес. Става дума за ей това самоделно акумулаторно зарядно. Навремето зарядни за акумулатори са правени и в Завода за токоизправители в Перник, но някой тук за домашно се  е постарал. :)

Тук е включено към мрежата, та да му светне глимката :)

  

Доста се изкушавах да се здрависам яката с трансформатора, докато зарядното работи :)

В нашия форум можете да коментирате и такава техника – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=44

 

 

 

Пернишка кафеварка

Или електрически кафеник, както й е официалното название.

До завчера не знаех че Заводът за феромагнити Перник е правел и електрически кафеварки. Настоящата работи на 220 волта, свързва се с щекер, а нашият конкретнет екземпляр дойде в оригинална опакова и – да си призная – се съмнявам да е бил някога ползуван :). Направо е нова-новеничка!

Изпървом виждаме кашонченце, кацнало върху едно шкафченце:

 

Върху него има следните важни индикационни надписи:

 

Отваряме кашонченцето:

Разопаковаме:

Ето го вече уредът до опаковката му – гордо изправени. Обърнете внимание на надписите в долната част на кафеварката на дясната снимка:

 

Има и още един надпис:

Даже съжалих, че кафе не пия. :)

Коментари можете да отправяте и  в нашия форум тук – http://www.sandacite.bg/forum/posting.php?mode=post&f=44

 

 

Exit mobile version