Стара българска отоплителна печка в Сандъците – Sandacite!

Такаа… тая събота при нас се получи една интересна находка. Става дума за т.н. ЕПОЛ-1 (Електрическа печка отоплителна лъчеизпускаща, първи модел), прадядо на известните Лъч и първата българска излъчвателна печка от ,,класическия“ тип – с хоризонтални нагревателни спирали. Има още една излъчвателна от същата година, но тя има доста разлики, казва се Слънце и с нея ще Ви запознаем отделно.

ЕПОЛ-1 има две нагревателни спирали с обща мощност 1000 вата, по 500 вата всяка.

Тази печка е производство на варненския завод Елпром и се качва на конвейера през 1955 г. Предвид епохата й, има два варианта за два вида мрежово напрежение – 150 и 220 волта. И в двата случая се свързва с мрежата чрез обикновен щекерен кабел. В нашия случай съединенията му са производство на славния русенски завод ,,Найден Киров“.

Ламариненото тяло на печката се състои от две странични стени — задна стена и капак, заварени неподвижно. Обикновено тялото е боядисано в червен или друг подходящ цвят, който да спомага топлинното излъчване. От вътрешната страна на тялото е закрепен алуминиевият отражател, към който са прихванати двата нагревателя.

ЕПОЛ -1 – изглед отзад:

Самите нагреватели представляват керамични пръчковидни тела с нарязан на тях винтов канал, в който е навита нагревателната спирала – тоест това са тела-носачи. Краищата им, където завършват и краищата на спиралите, са обхванати от месингови пластинки, които преминават през прорезите на едни порцеланови изолатори. Към тези пластинки посредством винтчета и гайки са прихванати месингови проводници, които вече са свързани с контактните щифтове. Все пак тия нагреватели трябва отнегде да се захранват с ток, нали?

Отпред на печката има монтирана алуминиева решетка. Тя предпазва от случайно докосване до нагорещените и намиращи се под напрежение нагревателни спирали… или не толкова случайно. Отдясно пък има превключвател, с който можете да регулирате мощността на печката на включени един или два нагревателя.

За лесното пренасяне на уреда уж би трябвало да служи дръжката, която се намира на задната страна:

Но от собствен опит можем да Ви кажем, че тя хич не изпълнява както трябва предназначението си! Носили сме я 3 километра до най-близкия транспорт и можем да Ви кажем защо ръчката не е читава. Първо, поставена е на гърба на печката и така центърът на тежестта се разпределя неравномерно – печката се накланя в ръката на носещия и постоянно се удря в краката му. И второ – самата дръжка е много малка и между нея и самата печка остава много малко пространство да си провре човек ръката. Така че определено това с дръжката не е добре измислено.

На гърба на изделието, малко над щекерния извод, са гравирани на ламарината емблемата на Елпром, работното напрежение и потребяваната мощност. Това е така за всички печки от серията.

Какви са най-честите повреди на прословутото антично топлоизлъчвало?

След доста години употреба обикновено се повреждат нагревателните спирали. Също така, вследствие на грубо разнасяне на печката насам-натам могат да се счупят пръчковидните керамични тела-носачи, на които са навити спиралите. В такъв случай тези елементи могат да се заменят с нови.

За да замените спиралата, направете следното. Най-напред отвийте двете винтчета, които притягат алуминиевата решетка и дъното, а след това ги извадете. После освободете месинговите проводници от контактните щифтове и отвинтете винтчетата, които придържат алуминиевия отражател към тялото на печката. Освободения отражател го махнете. Внимателно отвийте старата спирала от пръчковидния носач. Новата спирала трябва да бъде разтеглена предварително на дължина 2480 мм – ако това не е така, ще трябва да го сторите Вие. Това е важно, защото точно толкова е дължината на канала на керамичното тяло-носач. Спиралата трябва да се събере в него точно, без остатък или недостиг, и едва тогава да  се навие. Да, знаем, малко е пипкаво, ама то затова производството на тия уреди е било по-скъпо от на сегашните подобни.

Ако ли пък трябва да смените счупено пръчковидно тяло, просто развийте нагревателната спирала от него, разкарайте старото някъде и след това навийте спиралата около новото тяло, като следвате указанията от горния абзац.

Останалата работа, която трябва да се извърши за монтиране на новата нагревателна спирала или на пръчковидно тяло, е въпрос на наблюдение и логика – просто вижте кое къде е било захванато и направете същото. Просто сглобяването на печката става по обратния ред. Можете да снимате последователно етапите на разглобяване и след това да преглеждате снимките, за да не пропуснете някоя стъпка. Така обратното сглобяване не би трябвало да представлява особена трудност. Едно време хората без мобилна снимачна техника сами са си ги правили!

А ето и малко данни за самите нагревателни спирали. Те са изработени от кантал „Д“ или „ОХ 25 Ю 5“:

Важно е да предупредим, че тази печка е от онзи вид уреди, които не трябва да се оставят насочени срещу лесно запалими предмети, защото може да предизвикат пожар! Най-добре, каквото имате да държите близко до нея, го поставете на разстояние, не по-малко от 1 метър!

А, да, и да отбележим също така много важната подробност, че току-що описаното варненско чудо отговаря на изискванията на БДС 2099-55 (Печки електрически отоплителни отражателни за домакински нужди).

Произвеждана а е и модификация с три нагревателя, наречена ЕПОЛ-2.

Тя също е разчетна за два вида напрежение – 150 и 220 волта:

Трите й нагревателя оформят три степени на мощност, които също могат да бъдат превключвани с помощта на регулатора на І – 670 вата, ІІ – 1340 и трета – 2000:

Ето и кое е по-различното в използваните в тази модификация нагревателни спирали:

Иначе всичко казано за 1000-ватовия вариант важи и за тази печка.

А, да… и един кадър от мястото, където намерихме нашата ЕПОЛ-2 – Ректората на Софийския университет:

Няма какво да се дума направо – чиста проба академична печка! :)

Коментари за многоуважаемите ЕПОЛ-1 и ЕПОЛ-2 можете да отправяте и тук: http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=44

Електрически пържолник от 1955 г.  в Сандъците – Sandacite!

Чували ли сте някога понятието електрически пържолник? Това e едно интересно уредче, на което да си  изпечете кебапчета, кюфтета, пържоли и други подобни мезенца. :)

Той се появява за първи път в България през 1955 г. и е производство на Елпром Сталин – тоест Варна (така се е казвал няколко години градът). В интерес на истината кутията, с която той пристигна при нас, е неоригинална – от български електрически котлон. Добре се вижда надписът Елпром Сталин (по-горе).

А тук ясно се забелязва как на капака е означен типът на материала – мукава ІІ качество:

Епохата, в която е родено това чудесо, определя и факта, че пържолникът се е изработвал за напрежение 150 и 220 волта. Друга важна характеристика – пържолникът притежава реотан с мощност 550 вата. При едно зареждане побира между 7 и 10 кебапчета кебапчета, които се изпичат за около 10-15 минути.

Такаа, а сега да разгледаме конструкцията му. Пържолникът се състои от една малка тенджерка и капак, изработени от алуминиева ламарина. Тъй като реотанът (нагревателят) е прикрепен към капака, за да печем добре, достатъчно е последният да прилепне плътно към търбуха на уреда – тенджерката демек. :) Към капака посредством една гривна е прикрепена керамична плоча, в чиито канали е поместена нагревателната спирала. Излишно е да казваме, че положението с нея е като с първия български котлон – нагревателната спирала е открита и е добре да не я докосвате, когато е под напрежение.

Спираволидният нагревател, впресован в керамична спирала

Отстрани на капака са занитени две бакелитови дръжки. В тенджерката е поставена скара, върху която се нареждат кебапчетата за печене. За да не се поврежда или прегаря мястото, където е поставен пържолникът, той си има една специална подставка. Включването на уреда към електрическа­та мрежа става с гумиран шнур, който се включва към пържолниковия корпус с добре познато щекерче.

Ето го, значи, как си кротува в кутийката. :)

А със самия пържолник трябва да манипулирате по следния начин. Най-на­пред, преди да поставите месо за печене, сложете капака на уреда сложете върху тенджерката и след това включета към елек­трическата мрежа. Така оставете нещата за около около 10 ми­нути. Това се налага, защото керамичната плоча се нуждае да погълне известно количество топли­на, докато се загрее.

Следва по-апетитната част – нареждането на кебапчетата и др. върху скарата. Но като направите това, не се унасяйте в чат, а периодически повдигайте капака да видите как върви печенето. Нагореще­ният капак не трябва да се поставя опрян с ме­талната си част до лес­но запалими или повре­ждащи се от топлината предмети. И, както споменахме, по време на работа пържолникът е под напре­жение – необходимо е, значи, голямо внимание за пред­пазване от докосване на нагревателната спирала. Ама наистина!

Както си му е редът, ето и съвети как да отстраните по-прости неизправности. При евентуално прекъсване или прегаряне на нагревател­ната спирала последната може да се замени с нова. Това става по следния начин.

Първо, извадете капака и отвийте винтчетата, които придържат емайлираната гривна към него. След това отвийте и гайките на контактните щифтове и освободете краищата на нагревателната спирала. Нея пък извадете от каналите на шамотната плоча. За да се постави новата нагревателна спирала, необходимо е най-напред тя да се разтегне равномерно на определена дължина. Това става, като с двете ръце се хванат краищата на спиралата (само на­витата част) и същата се опъне на дължина 95 см, която си е предварително отмерена.

След това трябва да прокарате спиралата през каналите на плочата като през лабиринт. Това е доста пипкава работа – трябва да се извърши много внимателно, за да не се разтегне спиралата повече, защото в такъв случай тя ще стане по-дълга и няма да може да се по­бере в каналите. Тогава ще е нуждо да се сгъстят витките с ръка, за да добие тя необходимата дължина. Това сгъстяване обаче ще стане неравномерно и там, където витките станат най-сгъстени, те ще се прегряват и след известно време спира­лата ще прегори… изобщо – по-добре да не си усложняваме живота, както се казва. :)

Затова най-добре е да направим нещата стъпка по стъпка, както си се правят, а именно – най-напред прекарайте единия усукан край на спиралата през една от дупчиците, които се намират в двата крайни канала. След това другият край последователно се про­мушва през останалите канали, докато се стигне последният. През дупчицата, която се намира на този канал, се промушва вторият усукан край на спиралата. При преминаването на спи­ралата от един канал в друг тя трябва да се раз­тегне на ръба, за да не останат навивки от спиралата извън каналите.

Междувременно, ето и един чертеж на уреда, за пълнота. :)

След като нагревателната спирала е добре наместена в каналите на плочата, следва поставянето на плочата към капака. За тая цел трябва при поставен с дръжките надолу капак  да монтирате ламарине­ния отражател, на който има прорези. Те трябва да останат откъм страната на щифтовете. Изводите на спиралата, изоли­рани с мънистата от изгорялата спирала, се прекарват през прорезите и се затягат чрез гайки към контактните щифтове. Внимание – трябва да се внимава краищата на нагревателната спирала да не опрат някъде до металната част на капака или ламаринения отражател, защото в такъв случай ще се получи т. нар. късо съединение! Вече след това поставете емайлираната гривна, и то така, че намиращият се от вътрешната й страна издатък да попадне в специалното гнездо на шамотната плоча. Последно идва за­тягането на гривната към капака чрез четири броя винтчета. Останалите четири дупчици служат като отдушници при пе­ченето.

А, да – след свършване на работата с пържолника тенджерката веднага трябва да се почисти с топла вода и сапун. Кисели и со­лени разтвори не трябва да се употребяват обаче, защото  повреждат алуминия. Ако тенджерката не може добре да се измие с вода и сапун, допусkа се употребата на фини прахове и течни препарати, които се използват при миене на домашни съдове.

За статистиката да отбележим също така, че това е първият и единствен екземпляр от пъжолника, който сме виждали, тоест, той не се намира лесно. Но навремето все пак се е произвеждал серийно, след като отговаря на изискванията на БДС 53-58 от 1955 г.:

По-късно са произвеждани и други модели пържолници, но вече в ТПК 9 септември Стражица. Но този остава пръв и ненадминат, вожд и учител на всички пържолници. :)

Та така.

Коментари можете да отправяте и в темата в нашия форум тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5065

Какво е необходимо за колекционера? Вижте в Сандъците – Sandacitе!

Колекционирането е една от най-интересните и увлекателни човешки дейности. Обикновено то възниква като хоби, тоест, като ,,дейност, която не съставлява главния предмет на заниманията на човека (за разлика от професията)“, както би ни обяснил някой тълковен речник. Много е важно да се отбележи обаче, че колекционерството е едно твърде възпитателно хоби, което шлифова характера. Когато се практикува дълго време, то учи на  подреденост (организираност), на пресметливост, предприемчивост, липса на завист и на търпение и постоянство в работата. Също така, колекционерството приучва човека да издирва, да систематизира и да се ориентира в натрупващи се големи обеми от информация.

Характерно за хобитата е, че страстта към тях е неравномерно развита у всички хора. Тя може да варира от лека заинтересованост, заради която човек да посвети на нещо няколко часа през месеца, до изключително ресурсоемък обект на дейност, заради който хората правят какво ли не – затрупват жилищното си пространство, непрекъснато харчат пари, лишават се от социален кръг, различен от себеподобни хобисти, хващат повече от една работа, за да издържат на разходите, дори понякога се изпокарват с близки и партньори (ако последните въобще се намерят).

Нека още сега да отбележим обаче, че перипетиите на колекционерския живот са предмет на отделна статия и Ви обещаваме, че ще я разработим, защото според нас си заслужава. Но сега предлагаме да пристъпим към същността на тази публикация. Да предположим, че искате да станете колекционер на нещо (все едно на какво); какво Ви е необходимо тогава?

(Предварително казваме следното. Този сайт е създаден и се поддържа от колекционер на българска техника и българска техническа литература, тоест – на нещо точно определено. Написаното отразява само и единствено гледната точка на неговия опит и наблюдения. Повечето потребности за различните видове колекционери са еднакви за тях, но има и някои малко, които се различават. Няма как тук да покрием всичко, но ще се опитаме  да изчерпим поне от каквото имаме понятие. Нататък – те си знаят, както казват хората. :))

Първото нещо, което е необходимо на един колекционер, за да се нарече такъв, е да се разбере сам със себе си и да (у)знае какво (ще) колекционира. Да колекционираш нещо означава да правиш колекция, а не да събираш каквото ти попадне. Според нас, ,,колекция“ е профилирана, тясно специализирана сбирка от предмети или информация, събрана и организирана по някакъв признак. Така събрана, колекцията има съдържателна цялост, тоест, всяко нещо в нея се знае защо е там, а всяко нещо извън нея се знае защо не е включено. Обикновено колекциите принадлежат на определено лице, на частни, общински или държавни организации или (по-рядко) на групи от две, три или повече лица – т.н. съвместни колекции.

По-горе казахме, че колекцията е сбирка от предмети или информация. Казваме второто, защото освен традиционните колекции от салфетки, пощенски марки, фонокарти и т.н. може да се събират и отрязъци информация – ние познаваме човек, увлечен от колекционирането на поговорки например. Съществуват и хора, събиращи определен вид музика – да речем, военни маршове от конкретна страна или няколко страни, техните различни версии. Тъй като такива колекционери невинаги отдават значение на музикалния носител, а на разликата в музиката или текста, те са повече колекционери на информация – не на предмети.

Та такаа, казахме значи, че първото необходимо условие, за да се нарече човек колекционер, е да реши какво точно ще колекционира. Тук можем да разделим критериите са обективни и субективни. Ако смятате, че тази теория ще ви досади, прескочете нататък, но ние мислим, че един абзац теория не пречи на няколкото страници практически опит. :)

Обективни са тези критерии, които изискват съобразяване с фактори, които нямат отношение към личните нагласи и умонастроения на човека – географски признаци, хронологични, национални, авторски… Ето какво имаме предвид. Ако става дума за по-традиционни неща като пощенски марки, фонокарти, картички, картини – там обикновено диференциацията се прави по географски, хронологичен или авторски признак. Нерядко се срещат и колекционери на такива произведения, които се ограничават, да речем, до снимките на определено фотографско ателие (напр. тези на фамилията Карастоянови, придворни фотографи) или пък на пощенски марки или радиоапарати от определен времеви отрязък, континент или страни. Картини само от еди-кой си художник, да речем. Библиофилите също понякога се ограничават до вид литература, или пък до всички издания на даден автор в определена страна напр. (така, познаваме книжар от пл. Славейков, събиращ всички издания на Майн Рид в България). Ако става дума за нумизматика – всички римски монети, до които можеш да се добереш, или само функционирали на територията на дн. България? Във филателията обаче са познати и колекционерите на т.н. абсолютни колекции – те събират всички видове и образци от конкретния предмет, до които могат да се доберат, без каквото и да е изключение. Такива хора има и сред колекционерите на други неща. Макар задачата на такъв човек да изглежда гигантска (а и тя си е!), все пак червената линия е поставена – само този вид предмети и нищо друго!

Субективни са критериите, при които изборът на неща се съобразява изцяло с личните усещания на колекционера – ,,взимам тази картичка/марка, защото ми харесва“. Сред книголюбците има такива, които събират всичко, което ТЕ ЛИЧНО биха изчели. Това със сигурност е чисто субективен критерий.

Въобще, възможностите да се сложи граница ,,какво да и какво – не“ са твърде много и не е нужно да ги изтъкваме всичките – мислим, че разбрахте за какво става дума. Важното е да има точен критерий какво ще влиза и какво не в колекцията, колекция от какво ще бъде тя и от какво няма да бъде. Това е цялата философия. :) Ако граница няма, а се взимат просто някакви неща на плюшкински принцип, то това е просто сбиротак.

Второто важно нещо е колекционерът да си определи пространство, в което ще прибира и съхранява експонатите. Това пространство трябва да отговаря на две основни условия: сигурност и мащаб.

Сигурността е основно качество на доброто хранилище. Това означава, че, веднъж поставени, експонатите могат да се държат там дълго време без опасност от обири, повреди в резултат от неблагоприятни атмосферни условия, премахване на част от нещата поради несъгласие на някого те да стоят на определеното място или въобще някакви пречки. За съжаление често с обогатяването на колекцията се стига до нуждата колекционерът да се нуждае от пространства за съхранение, които са извън рамките на неговия собствен имот или помещение. Тогава се прибягва до какви ли не решения, но трябва да отбележим кои от тях са рискови и не може да им се разчита.

Неподходящи места са напр. селски къщи/вили, до които се ходи рядко, необезопасени тавани/мазета/гаражи, влажни помещения или такива с често наводняване. Познаваме човек, който остави няколко десетки старинни радиоприемника във вилата си и при едно от идванията си завари половината липсващи, след кражба. За някои видове неща (дървени телевизори и радиа, стари книги) тавански помещения също са непригодни, защото лятно време температурата там става изключително висока, а това оказва лошо въздействие върху материалите. Лепилото между дървените плоскости старее по-бързо и след няколко години конструкцията става полуразпадаща се, а хартията на книгите също изсъхва и страниците се чупят. Апартаменти във входове със смесено население или в квартали с висока степен на битова престъпност също са неподходящи, поради опасността от кражби. Също така, не трябва да се пренебрегва заплахата част от нещата да бъда премахнати без предупреждение, ако са поставени в помещение, което е собственост на друг човек, та бил той и близък. Вие трябва много внимателно да преценявате кому поверява своите неща и кой има достъп до тях!

Ако все пак нуждата от пространство така страшно зачука на вратата, че  на колекционера му притрябва отдалечено хранилище, препоръчваме то да бъде някое от следните неща:

• Жилище в блок/кооперация (а не къща) в квартал с малко битова престъпност. Поставя се стабилна врата с добри брави, включва се СОТ – гледайте времето за реакция.
• Гараж в блок/кооперация в квартал с малко битова престъпност. Ролетката (или най-добре вратите) се усилва, включва се СОТ – и пак гледаме времето за реакция! Проучва се предварително честотата на кражбите от гаражи в района, има ли такива случаи и някакви подробности около тях.
• Помещение в собственост на близък роднина (напр. някой баба/дядо, които не ползват всички стаи на жилището си). Разбира се, че това ще създаде доста неудобства. Затова препоръчваме взаимоотношенията да се уредят да принципа на нереципрочната размяна, понякога във Ваш материален ущърб – поемете, напр., някакви разходи на въпросните хора, ремонт, скъпа покупка, придайте добър вид на нещата, които ще съхранявате, дръжте се възпитано и коректно. Запазете принципа на нереципрочната размяна (както казахме, понякога и в свой материален ущърб, нищо фатално няма) и след разполагането на своите богатства в чуждото пространство. Бъдете винаги готови да окажете услуга, често пъти правете някакви дребни неща и без да са Ви помолили отсреща.

 

Кражбите са истинско бедствие за всеки колекционер! Въобще не говорим само за жестоката мъка от загубата на неща, събирани с невероятен труд и усилия. Работата е там, че ако Вие не се защитите предварително от грабители, няма как друг да направи нещо кой знае какво. Защото, дори и някоя застрахователна компания да изяви желание да застрахова колекцията Ви и да Ви изплати обезщетение след кражбата, каква полза от тези пари, след като вече не можете да си намерите същите неща като откраднатите? То да не е колата Ви от автокъщата или телевизора от Техномаркет, дето ги произвеждат с хиляди? Едно твърде важно условие да купите нещо е да се намери някой да Ви го предложи. При нас, колекционерите на редки и стари ценности, това често пъти е неизпълнимо условие, затова и всякакви застраховки са ,,след дъжд качулка“.

Като мащаб на пространството искаме да кажем, че първоначално определеното Ви място трябва да е разчетено поне за две, а най-добре и за три години напред. И представа си нямате колко бързо ще измине този период, особено щом станете активен колекционер! Тук вече не можем да Ви бъдем конкретно полезни, тъй като всеки сам най-добре си знае с каква площ разполага; но мислим, че при добра подредба една стая от жилището Ви ще бъде достатъчна (стига да не колекционирате коли, разбира се :) ).

Разпределението на наличното пространство зависи от обема на колекционните експонати. Ако говорим за книги, класьори с марки/фонокарти/монети, снимки, картички, модели на автомобили/кораби/други превозни средства и т.н., то имаме добра новина за Вас. Това са относително дребни предмети и една добра мобилна инсталация от модулни рафтове би Ви била точно но мярка. Когато става дума за хартишлаци, ние в Сандъците – Sandacite сме любители на старите секции тип ,,пловдивски“ и в тях слагаме техническата си литература, но те не са особено повратливи и затова Ви препоръчваме – сами или с чужда помощ – да си купите или сковете рафтове, разчетени по широчина така, че да приютят възможно най-много от Вашите експонати. Такива рафтове можете да монтирате и извън стая – в коридор на жилище, напр. като антресоли от тавана до около 60-ина см под него. Идете в Хоум Макс примерно и разпитайте за модулни рафтове, опишете разполагаемото пространство и кажете за какъв размер експонати става дума – ще Ви окажат съдействие. Като станете мегаколекционер – пишете ни и тогава ще го мислим. :)

Разбира се, ако колекционирате по-големи предмети, подходът ще е различен. Напр. при нас телевизорите  и радиоприемниците са наредени по 3 един върху друг, обърнати с тясната страна към пода. Така 3 апарата почти достигат височината на помещението, а отгоре остава място за някакви леки неща. На илюстрация № 2 е видно какво имаме предвид. Над секциите пък също сме запълнили луфта до тавана с по-плоски неща – грамофони, а върху един от гардеробите сме разположили предмети по подобен начин. Старите радиограмофонни шкафове имат отсеци за съхранение на плочи. В тях сме сложили малки транзисторни приемници, а в добре изчистените фурни и сушилни камери на печките – също. Въобще, когато говорите за по-големи и между тях по-малки неща, Вашият стремеж трябва да бъде максимално уплътняване. Действително, продават се и метални подвижни стелажи, на които можете да наредите експонатите си, но този вариант е много по-разхитителен откъм пространство.

Като третото важно нещо бихме могли да определим финансите – колекционерството е скъпо хоби. Всеки сам решава как ще употреби парите си, но имайте предвид, че ако не можете да си слагате граница на разходите или не определите от самото начало какво ще колекционирате, парите от самото начало ще започнат да не Ви стигат. Добре е да имате някакви спестявания, с които да започнете. Ако можете да определите приблизителния размер на месечните си финансови потоци, определете каква част можете да отделите за любимото хоби. Диференциирайте покупките – ако имате избор между нещо по-рядко и нещо по-често срещано, то е ясно кое трябва да предпочетете, нали? Правете си архив на скъпи обяви – напр., виждате нещо, което Ви трябва, но в момента нямате възможност. Знаете обаче кога ще имате парите и затова си отбележете обявата в отметките на браузъра, или си запишете координатите на продавача. Така ще знаете какво да направите веднага щом се опатроните. :)

Понякога се случва човек да види ценна находка и да сметне, че трябва веднага да я вземе. Обикновено това се случва, когато колекционерът се натъкне на нещо, което е на чудесна цена, или пък на потенциално ценна придобивка, за която ще възникне конкуренция между колекционерите. В такъв случай е нужно или веднага да се дадат парите, или просто край! Тогава препоръчваме следното: все пак, внимателно помислете. Потърсете това нещо навсякъде из Интернет – действително ли то не се продава никъде? Наистина ли съществува в толкова малко бройки, в колкото продавачът уверява? Има ли за джаджата сведения в специализираната литература (за нея ще пишем по-надолу)? Срещали ли сте друг път това чудесо? Преди колко време беше това? Изгодна ли е цената? И да не е, заслужава ли си? Прави ли Ви това нещо щастливи, ще се радвате ли да го притежавате, изучавате и (евентуално) публикувате?

Ако отговорите на всички тези въпроси сочат към покупка, тогава прибегнете или до спестяванията си, или до кредитна карта. Каква кредитка да имате и с какви възможности е въпрос на предпочитание, затова тук няма да се спираме с подробности. Ние напр. години наред използваме тези на Fibank и те никога не са ни предавали, често пускат и промоции. Но независимо от бранда и опциите й, кредитната карта винаги означава настоящ разход на бъдещ приход и затова преди покупката трябва да си направите сметката кога ще можете да върнете похарчените пари. Дори и да трябва да останете на ,,колекционерска диета“ след това, дори и да трябва да си вземете ден-два отпуска, за да побачкате допълнително – дългът си е дълг, а думата си е дума. И така, ако сте наясно със себе си по тези въпроси, изтичайте до банкомата (или поръчайте лелеяното нещо и го платете с кредитната, щом Ви дойде в Еконта). Но независимо  от това, опитайте и да си намалите цена чрез пазарлък с продавача – често пъти особено търговците по сайтове като OLX и Аукцион.бг пускат преднамерено високи цени, в които е пресметната и отстъпката при думите ,,взимам го веднага, ако го дадете за еди-колко си лв“.

И най-важно – независимо за колко важна смятате задачата на своето колекциониране, недейте да карате близки и приятели да издържат финансово Вашето хоби. Едва ли някой има нещо лично против Вас, че и против него по принцип, но просто всеки има приоритети и дори веднъж-два пъти да Ви направи услуга, това не  е основание непрекъснато да му искате пари. Ако пресметнете, че настоящите Ви доходи не биха били достатъчни за изграждане на обществено значима колекция (а приемаме, че точно такава желаете да създадете), тогава можете да използвате нашия пример – работете на повече места. Напр. админът на нашия сайт работи на 4 места, за да може да издържа хобито си. Но пък той създава представителна предметна и информационна колекция на българската техника, каквато сбирка до момента в България няма.

Четвърти важен пункт – информация – колекционерството не е само събиране на някакви предмети, определени по даден признак. Добре е да знаете колкото се може повече за своите експонати. Освен по-пълноценно удоволствие от колекционирането, това ще Ви даде и нови знания за епохата, в която те са създадени, методите, използвани при разработката им, със сигурност ще научите малко известни факти за техните създатели и автори и т.н. Ако става дума за техника, е добре да познавате принципа на нейното функциониране, да можете да датирате експоната, от какви части е съставен (елементната му база), да си набавите поне схемата и техническото му описание, за да може евентуално да го ремонтирате и т.н. Тоест, на Вас Ви трябва тематична литература. Тя е различна според това, което колекционирате, но най-общо може да се определи като информационно осигуряване на Вашата колекция. Например, през годините са издавани справочници за сериите пощенски марки, издавани от различните страни по света, наръчници за колекционерите филателисти, нумизматични каталози, в които също присъстват хронологично подредените монети от определена епоха и държава и т.н.

При колекционирането на техника най-висока информационна стойност имат книгите, производствените каталози и проспекти (т.н. производствена или фирмена литература) и специализираната техническа периодика от времето на производство на експонатите. Това е така, защото  тези източници са отразени характерните особености на Вашите експонати, техните специфики и значими отлики един от друг. Набавяйки си необходимата литература и стриктно подреждайки я, Вие най-лесно ще можете да натрупате специализирани знания за своята колекция, за това, което тя съдържа. Ако колекционерът не знае много за натрупаните съкровища в колекцията си, то тя се превръща в механична работа  и самоцел.

Разбира се, не е изключено с развитие на колекционерската страст у Вас да се появи интерес да научите повече за близките до експонатите Ви области. За пощенските марки – историята на пощата в съответните страни, за автомобилите – историята на произвеждалите ги заводи и модификациите на самите коли, за картичките и снимките – факти за ателиетата, които са ги създавали, за радиоприемници и усилватели – технически знания от областта на електрониката, електроакустиката и т.н. В такъв случай е логично, че Вашата библиотека бързо ще започне да нараства с допълнителна литература, която за Вас ще бъде също така важна.

Пето в списъка – източници – откъде да си набавяте експонати? Разбира се, в наше време най-често това става чрез сайтовете за продажба и търгове в интернет. Но освен тях, съществуват и други места, откъдето можете да ,,копаете“ експонати, като Битака например. Ако имате връзки в агенциите за недвижими имоти, които се занимават със селски къщи, сте късметлии – често пъти по тях има неща, които в градовете вече са отдавна изчезнали. Тогава можете да накарате своите познати/приятели да се свържат с Вас, ако в имот, с който правят сделка, открият нещо по Вашата част, пък Вие ще обещаете възнаграждение. Антикварите също могат да Ви окажат съдействие, както и всякаквите други хора, които се занимават с продажба (под каквато и да е форма) на втора и трета употреба вещи. Можете да пускате обяви в сайтове, в специализирани форуми или ФБ групи, по стари жилищни входове. Покупки от други колекционери също можете да правите, разбира се, но е възможно някой и да не желае да си продава даден експонат.

Шесто в торбата – контакти – освен търговските контакти, е добре да завържете и други. Става дума за това да се включите в общностите и сбирките – офлайн или онлайн – на напреднали колекционери в същата област като Вашата или поне общности от професионалисти в сфера, която има отношение към темата на Вашата колекция.

Да речем, започвате да събирате усилватели или грамофонни плочи. Тогава Ваши добри помощници и сериозни приятели ще бъдат хората в разните аудиофилски ФБ групи и форуми, които обсъждат същите теми като Вашите. Имайте предвид, че в тези среди рядко има надменни хора. Страстта да човъркат нещо надделява и обикновено участниците в такива групи се радват на новодошли ентусиасти. Освен информационно – за обогатяване на знанията и отговор на Вашите въпроси – такива хора могат да Ви бъдат полезни и логистично. Напр., някъде се разпродават неща, които Ви интересуват, но новите Ви приятели имат такива. Тогава вероятно те ще споделят с Вас това ,,находище“. Може някой да има нещо повтарящо се, което да Ви продаде/подари. Също така, със сигурност така по-лесно ще намирате части за ремонт или реставрация.

Стигнахме и до осма точка – изяви – с течение на времето колекцията се разраства и знанията на нейния събирател също. В днешното време на всевъзможни блогове и лесна социалномедийна изява е логично колекционерът да помисли да стане автор и да започне да публикува натрупаните сведения в Интернет – напр. като започне да пише ревюта (прегледи) на най-забележителните според него експонати. Дали ще направите това, разбира се, е въпрос на Ваше лично решение, но трябва да Ви предупредим все пак да не излагате прекалено ,,критична“ информация – напр. къде приблизително в града се намират нещата Ви, а също така и да бдите такива сведения да не се окажат случайно ,,изтекли“ чрез снимка напр.

Ако поддържате колекционерски блог, да речем, и в него показвате широки познания и той се чете добре, то може да имате късмета да Ви поканят известни списания или онлайн издания да пишете за тях, тоест, да им станете автор. Това ще Ви донесе следните ползи:

• ще ошлайфате своя личен стил на писане, а това умение често е необходимо в живота
• блогът Ви ще има повече читаемост, а всеки автор иска да бъде четен (,,Скромен писател – това е истинско недоразумение“, казва един от нашите любими фантасти – Азимов :) )
• името Ви ще бъде по-разпознаваемо и ще се наложите като капацитет в избраната от вас сфера (първото някои хора го обичат, а второто може да бъде от полза за в бъдеще)
• писането на статии за външни издания може да стане и източник на приходи за Вас

Деветото Ви сечиво е снимачната техника – ако ще публикувате, ще Ви е нужна фотографска техника, разбира се. Смятаме, че фотоапаратът на почти всеки смартфон от 200 и нещо лв нагоре би Ви свършил работа. Той ще Ви е полезен и когато доставчици ще Ви пращат снимки на неща, които Ви предлагат. Ако се налага да правите клипчета, работата е малко по-различна, но и там мислим, че едва ли ще Ви е нужно нещо кой знае колко скъпо и професионално и пак ще минете с телефон. Като стигнете до избора на смартфон, можете да се обърнете към страхотния Никола Балов от Nixanbal.com, който е признат спец в областта на мобилната техника и с желание ще Ви помогне.

Десето – превоз, автомобил – много хора мислят, че ако човек колекционира големи и тежки неща, не може да мине без кола за тяхното транспортиране. Възможно е, наистина, това да е по-удобно за някои. Но пък има хора, които не желаят да шофират (като админа на сайта ни) или пък не смятат, че е рентабилно да купуват и поддържат кола само заради колекционерското хоби. Във всеки случай, ако избирате автомобил, спрете се на нещо тествано през годините, здраво, с възможност за побиране на багаж и за което има части. Напр. (по наши наблюдения) повечето варианти на Фолксваген Пасат са чудесни за целта. Ако искате да задълбаете в тази област обаче, съществуват специализирани ФБ групи, в които е Ви отговорят – там кодовите думи са ,,предложете кола за работа“.

И да завършим с единадесетото поред – мотивация – да, разбира се, това го слагаме на последно място, но то е, защото поначало го подразбираме и не мислим, че има нужда от някакво специално подчертаване. Както отбелязахме още в началото, колекционерството учи на търпение и постоянство. Няма голям колекционер, който да е направил сериозна колекция за година-две (освен ако не я е наследил де, ама то това може да стане и за един ден, като се замислим :) ). Събирайте търпеливо, така както са го правили хиляди хора преди Вас. Плодовете на своето постоянство ще започнете да изпитвате под различна форма още далеч преди да сте стигнали и средата на колекцията си. Успех! :)

Ами, това е от нас. Написаното тук е плод на 14-годишния опит на автора в колекционирането, запазването и публикуването на българска техника. Със сигурност има още неща, необходими на колекционера, които трябва да се кажат – за тях давайте идеи отдолу в коментарите и ние с радост ще ги разработим.

Как да пазаруваме умно на Битака

See more

Първият български тостер в Сандъците – Sandacite

Ровичкайки се в какви ли не архиви по история на българската техника, препускаме от поялници до аерокосмическо дело. Някъде между тях трябва да позиционираме и този симпатичен уред.

Неговото производство започва през 1957 г. в завод Елпром Варна. Използваното тогава название не е било ,,тостер“, а ,,сухарник“. Функциите му обаче остават същите, каквито и сега – бързо и равномерно изпичане на хлебни филийки.  Тъй като тогава България оперира с напрежение на електрическата мрежа 150 волта, но се е очаквало преминаване към 220, сухарникът и и двете версии, а дори и 120 волта!

Нагревателят му е изработен от кантал клас Д. Ето малко повече информация специално за него:

Сега да хвърлим поглед към самия уред. Тостерът се състои от бакелитена основа, към която чрез два винта е закрепено тялото на сухарника. Нагре­вателите представляват две слюдени пластини с почти право­ъгълни форми, около които е навита плоска съпротивителна жица. Непосредствено до на­гревателите има решетка от нике­лиран стоманен тел, който предпазва хляба от прегаряне. Притиска­нето на хлебните филийки става чрез две подвижни странични из­рязани капачки, които стоят винаги в затворено положение, тъй като за осите им предвидливо са закрепени пружини. Всяка капачка е снабде­на с бакелитова дръжка, която служи за нейното отваряне и затваряне през време на ра­бота. На едната страна на бакелитовата основа има отвор, в който се намират двата контактни щифта за включване към електрическата мрежа. Отдолу бакелитовата основа се затваря чрез едно бронзирано ламаринено дъно, притегнато посредством четири винта. Върху дъното са отбелязани всички необходи­ми данни за сухарника като напрежение, мощност и др. Ме­талните части са изработени от двойно декапирана стоманена ламарина, добре никелирани, или от неръждаема ламарина, съ­ответно полирани.

Обслужването със сухарника е много просто и на него няма да се спираме. Необходимо е само хлебните филийки да бъдат нарязани с такива размери, че да се събират лесно в съответното място. Периодическото наблюдение на филийките ще ги предпази от прегаряне. След ползване сухарникът леко се изтърсва, за да паднат трохите. :)

Какви са повредите в тостера? След много продължителна работа е възможно нагревател­ната жица да прегори. Да се замени прегорилата нагревателна жица с нова представлява известна трудност за неопитен човек. Това е наложило още тогава да се продават не резервни
жици, а целият нагревателен комплект слюдени пластини с готово навита нагревателна жица. Заменянето на повреден нагревател с нов става по следния начин: най-напред чрез от­виване на четирите винтчета се освобождава дъното на бакелитената основа; после се отвиват гайките, които притягат краищата на нагревателната жица към контактните щифтове; след това се отвиват и двете гайки, които притягат тялото на сухарника към бакелитовата основа, и те се отделят. Остана­лата работа (смяната на слюдените пластини) не представлява трудност; сглобяването на сухарника става по обратния ред.

Навремето държавата се е стараела да стандартизира всичко! Така и нашият първи български тостер отговаря на изискванията на ВТУ 55-56 (Ведомствени техниче­ски условия, Сухарници домакински електрически).

А ето и още едно ,,първо българско нещо“:

Първият български хладилник Мраз 75

See more

Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура

Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура (ДТКМА) е било държавно научно-производствено обединение, съществувало от 1976 до 1992 г. и разположено в гр. Айтос и произвеждало монетарна апаратура.

1976-1979 – Завод монетарна апаратура

1979-1990 – Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура

1990-1992 – Държавна фирма ,,Монетарна апаратура“

1993 – […] – Монетарна техника АД

ИСТОРИЯ

През 1972 г. ръководството на ДСО ИЗОТ взема решение да се разшири производстото на електроноизчислителна техника с такава, която да има повече приложение във финансовия сектор. В резултат през 1975 г. Айтос е завършен Завод за монетарна апаратура, който започва да произвежда твърде примитивни устройства. С течение на времето става ясно, че това производство е перспективно и дори има потенциал за износ, ако почива на високотехнологични идеи, и се взима решение Заводът да излезе от рамките на ДСО ИЗОТ и да се обособи отделно ДСО Монетарна техника към МПНС. Към завода са създадени два научноизследователски института. Тяхната цел е да бъдат свързващото звено между практиката и науката, като се работи на принципа ,,откриване на потребност – разработка – производство на изделието – нведряване – задоволяна не потребността“. Двете звена, за които стана дума, са Единният научноизследователски център за специализирано програмно обезпечение и Научиоизследователският и проектантски институт по технологизация и автоматизация на монетарския труд. Паралелно с това, до края на 1979 г. са създадени и някои други пециализирани звена:

– Заводът за магнитни ЗУ в Стара Загора

            – Заводът за непрекъсваеми ТЗУ ,,Енергия“ в Ивайловград

            – Заводът за комплексни системи за сигурност ,,Пирин“ в Благоевград

            . Заводът за брави, каси и сейфове в Петрич

            – Заводът за магнитни карти в Синдел

Огромните вложения дават разултат. През 1979 е осъществен е първият износ – 20 000 банкнотоброячни машини тип Б1 Фискус заминавт за ЧССР и СССР. По-късно географията се разширява состаналите страни от Източния блок с изключение на ГДР. Но комбинатът си дава сметка, че само с количествено натрупване на елементани машини не може да се надява на дългосрочно присъствие. Затова НИПРОИТАМ непрекъснато бълва все повече и повече нови разработки, повечето от кото влизат в редовно производство. Някои от тях са крайно интересни, закото представляват качествено нови и оригинални идеи. Като:

Специализирана превалутираща система с автоматизирано микрокомпютърно управление МОНЕТАРСУМА

Регистриращо устройство за входно-изходни операции РЕГИСТРАТОР Р-1

Банкнотоброячка универсална тип Б-2 ФИСКУС УНИВЕРСАЛ

Автоматизирана система за междуведомствена комуникация МОНЕТАРСИГНАЛ

Експериментален детектор на фалшиви банкноти МОНЕТАРСКАН (І нaграда на ХVІІІ международно изложение по автоматизация Лайпциг`86)

Светлинен валутен терминал ИНФОРМА 1

Комплексна терминална работна станция МОНЕТАРПОСТ

Автоматизирана система за управление на клиентския поток МОНЕТАРКОНТРОЛ

Специализирана микрокомпютърна система за извеждане на графична информация ГРАФПЛАН

Комплексна сигнално-охранителна система МОНЕТАРГАРД

Специализирана система за бързи оперативни справки МОНЕТАРКОРЕКТ

Износната продукция непрекъснато се увеличава. Продукцията е доста добре приета в т. н. развиващи се страни, където изделията са търсени поради ниската си цена. От 1981 г. се бележи непрекъснат ръст на изнесените апарати (над 90 % от общия обем на производството), на осъществената печалба, а конкретно за някои видове техника ДТКМА е № 1 в Европа по произведени бройки, при това далеч не само при разработените у нас изделия. Абсолютен връх в историята е периодът 1984-1987 г., когато продукцията на айтоския комбинат е позната в 33 страни на света, за които заминават годишно над 120 000 апарата. Номенклатурата обхваща над 30 вида различни устройства, подустройства и работни системи, които позволяват свързване с няколко компютъра, дефиниране на различни степени на аналитичност, автоматизиран механизъм за бързи оперативни справки, оценка на постигнати резултати, задаване на приоритети, споделяне на ннформация с различни равнища на достъп, връзка с други подсистеми и какво ли още не.

–-

Честит Първи април, скъпи приятели на старата техника! :)

Отоплителната печка Диана в Sandacite.BG!

Това е една от най-разпространените отоплителни печки в периода до 1990 г.. Той е производство на ТПК ,,9 септември“ Стражица от втората половина на 70-те г. до средата на 90-те. Разбира се, след 1990 г. името на производителя е сменено от ,,9 септември“ на само ТПК. :D

Първият вариант на Дианата – социалистическият – изглежда като на горната снимка. Има четири реотана, всеки по 800 вата. Мощността може да се регулира чрез петтактов ключ (с една нулева степен), познат от други наши отоплителни печки, в степени от 800 до 3200 вата.

Да, нямате грешка, Дианка е. :) Заедно с краката е висока 530 мм, 208 мм широчина., а е дълга 855 мм:

Тази е купена на 1 април 1984, както свидетелства гаранционната й карта, която можете да изтеглите най-долу.

Има и друг вариант – след 1990 г. Освен външния вид, тук като обща мощност на реотаните са отбелязани 2000, а не 3200 вата. Ключът отново е петтактов (но пак с една нулева степен), което означава, че тази е с 4 реотана по 500 вата:

Ето го регулатора:

Това е табелката – вижда се споменатата в началото промяна и някои други данни.

Ревюто няма да е пълно, ако не Ви предложим  и някаква документация за печката – техническо описание. От него можете да научите разни подробности в конструкцията на печката и кое в нея защо е направено така, както е направено ==> eл. отоплителна печка Диана

Повече коментари, въпроси и т. н. можете да пишете в специалната тема в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5200

След като в този материал –  http://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80/ – Ви запознахме с първата българска електрическа скара, сега ще Ви покажем още една, произвеждана по същото време, но по-различна като конструкция. Представяме Ви СЕД-1100!

Поначало названията на уредите от този период са доста безинтересни. СЕД означава просто Скара Електрическа домашна, мощност 1100 вата:

  

Уредът се състои от тавичка, пластина за обиране на мазнината, реотан, същинска скара. Захранва се от 220 волта кабел с щекер, има си и бакелитена дръжка, с която да хванете тавето. :)

Поставяте месото на скарата и то се пече от реотана отдолу. :)

Интересна подробност е тази пластина за обиране на мазнините – те се оттичат в тавичката.

Самата скара е толкова запазена – и външно, и функционално – че никога няма да й дадете 50 и кусур години. По уреда няма нито табелка, нито други индикации. Но успяхме да намерим ето тези данни от книгата на Кунев и Асланов:

  

Ако желаете да коментирате, можете да го направите в темата в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5114