Първият български автосалон – 1939 г.

През 1939 г. в Пловдив се провежда едно забележително събитие. В Панаирната палата си дават среща автомобилни производители от няколко страни, за да демонстрират най-новите си изделия. Показаното обединява последната дума на автомобилната техника в няколко класа машини – различни типове леки коли, микробуси, автобуси и камиони. А най-интересното за нас е, че това е първият в българската история автомобилен салон!

Ще дадем думата на репортера на сп. ,,Автомобилизъм и туризъм“ от 1939 г., за да получим непосредствена картина от събитието в Пловдив преди близо 80 години. За увеличаване на автентиката сме запазили характерните за тогавашния правопис краесловни големи ерове.

И така, Сандъците – Sandacite Ви пожелаваме приятно пътешествие във времето! :)

,,Пловдивскиятъ международенъ мостренъ панаиръ тая година осъществи едно отдав­нашно желание на Българския автомоби- ленъ и турингъ клубъ: автомобилната инду­стрия беше представена въ отделна обширна палата въ която се явиха като изложители почти всички представителства на застъпените въ България автомобилни фирми.

Чрезъ тоя специаленъ павилионъ упра­вата на Пловдивския панаиръ даде възмож- ность на хилядите посетители, стекли се отъ всички краища на страната, да видятъ пре­гледно и на едно место съ какви видове и марки моторни коли и необходимите за техъ приспособления и части разполага българския автомобиленъ пазаръ.

Изложителите пъкъ отъ своя страна имаха една прекрасна възможность да демон- стриратъ предъ. широката публика, каквато само единъ панаиръ съ тъй високо име като Пловдивския може да събере, всичко съ което разполагатъ представляваните отъ техъ заводи.

По тоя начинъ се създаде първнятъ български автомобиленъ салонъ — 1939.

Най-искренно и най-възторжено ние поздравляваме това не лишено и отъ голяма културна стойности начинание на Пловдивския панаиръ, както н изложителите, които не пожалиха огромни суми при подреждането, подържането и украсата на предложените имъ щандове.

Трябва да се признае, че тоя пръвъ опитъ беше повече отъ сполучливъ и че павилиона
по наредба и изложбена площь (къмъ 4000 кв. м) съ нищо не беше по-назадъ отъ реалната сжщность на големи западноевропейски излож­би съ големо местно индустриално развитие и дълъгъ специализуванъ опитъ на уредници и изложители.

Първиятъ български автомо­биленъ изложбенъ павилионъ „В. Априловъ“ ни тласна въ това отно­шение години напредъ, като ком­пенсира пропуснатото до сега.

Името на големия родинолюбецъ В. Априловъ е за всеки българинъ символъ на просвета, възраж­дане и починъ къмъ напредъкъ. По едно щастливо съвпадение това име осени съ историческия си блесъкъ и нашия стремежъ къмъ повече начинания и повече напредъкъ
въ автомобилизма.

Хубавата топла и слънчева тракийска пролеть представляваше особена привлекателность за всеки посетитель на панаира.

Огромната бела плоскость на главната фасада на автомобилния павилионъ съ стилна стенопись надъ широкия входъ, — състеза­телна кола въ пъленъ ходъ, — отдалече при­мамва заинтригувания посетитель.

Грамаденъ и обширенъ павилионъ съ предверие и високъ потонъ. Покрай външните стени съ наредени тесните, дълги щандове на разните автомобилни принадлежности, гуми, специалитети, вулканизатори и репаратурнй ателиета въ които и българското занаятчий­ство е добре представено.

Тукъ-таме велосипедни колела, моторетки и мотоциклети.

Погледътъ на автомобилиста, обаче, е насоченъ къмъ централните щандове. Отъ всички страни огромни надписи на тъй изве­стни автомобилни марки го канятъ да види „най-актуалното и най-интересното“ въ тоя пъстъръ и богатъ автомобиленъ прегледъ.

Приятенъ хладъ, изискана публика, осво­бодена отъ некогашния традиционенъ ориен­талски „панаирджийски“ шумъ, спретнати и учтиви ръководители на щандовете и ,..цели гами отъ лакъ, никелъ, пресенъ каучукъ, кожа, сукно, стъкло и стомана.

Като преденъ постъ, срещу главния входъ е застаналъ щанда на стария австрийски заводъ „Щайръ“, който излага три типа:

• „55“ — интересна самоносяща каросерия отъ металическа ламарина въ завършена аеро­динамична форма. Подвиженъ покривъ. Чупящи се оси. Четириместна.
• „200″ по-висшъ типъ, съ двойни врати и големи вжтрешни удобства.
• „220“ обединява качествата на откритата спортна кола съ изгодите на типичния кабриолетъ.

Подробности за описване много. Всека година фабриките прилагатъ все по-нови и по- усъвършенствани способи и добавки, но има ли време и место за всичко? Нашиятъ скроменъ репортажъ не може да обземе това, което е създала международната автомобилна индустрия Слава Богу. че представителствата разполагатъ съ огромна каталожна литера­тура, която е на разположение на хората съ особенъ интересъ къмъ тая или оная кола, та по тоя начинъ и ние намираме отмина въ единъ тъй деликатенъ и многословенъ пунктъ на автомобилния журнализъмъ.

Отминаваме.

Насреща ни е единъ отъ най-големите и най-луксозно обзаведени щандове, потопенъ въ сиянието на трилъчната звезда.

Ние сме предъ прага на ,,Мерцедесъ – Бенцъ“, въ чийто щандъ доминира широката, типично българска добродушна и гостоприемна фигура на г. Илия Пулевъ при асистентството на пър­гавия като еластиченъ дирекдионъ г. Стоянъ Чолаковъ.

Щандътъ на ,,Мерцедесъ“ прилича на добре обзаведена чорбаджийска къща въ която има именъ день и гости съ добре дошли. А го­стите има какво да видятъ. Изложени съ деветь типа, безъ добавката въ Германския павилионъ и безъ изпра­вените на стража пред  павилиона камиони.

Внимание! Деветь Мерцедеса нигледатъ; отъ височината на…^: своите постаменти.

На челно место типъ 230, седемместна кола съ нова въздушна вен­тилация и изолирано въздушно течение. Ба- стонна дръжка на ръчната спирачка. Интерес­на арматурна дъска.

,,Мерцедесъ – Бенцъ“ типъ 170 V, автома­тично отопление на смукателната тржъба, сменяеми гнезда на изпускателните венти­ли. Удобна кола за ежедневна работа.

До нея шаси отъ сжщата съ характерна солидна изработка.

Следватъ: купе отъ 170 V, затворена кола типъ 230, шестместна 230, особениятъ хубавъ типъ 320 родстеръ, интересна затво­рена кола съ дизеловъ моторъ типъ 260 и удобна санитарна линейка съ две легла, место за лекарь, специална федерация, аптека, омивалникъ и пр.

Въ центъра на щанда образцовъ моторъ въ който е отразенъ придобитиятъ опитъ на една отъ най-старите автомобилни индустрии въ света и въ чиято фирма е включено името на Карлъ Бенцъ!

,,Аутоунионъ“!

Символична квадрига, карана отъ четирите изпитани коня: ,,Вандереръ“, ,,Хорхъ“, ,,ДКВ“ и ,,Ауди“.

Четвъртиятъ конь не е представенъ, но ,,Хорхъ“ излага една великолепна 8 цилиндрова кола отъ 3.8 литри и ,,Вандереръ“ 4-цилиндрова затворена кола.

Следъ като сме посетили изложеното отъ седемь немски фирми, струва ни се, че пътеката, която преминаваме е Рейнъ.

Навлизаме въ френска область.

Предъ насъ е ,,Рено“.

Като проспектъ на добре наредена сцена се очертава мощниятъ профилъ на единъ типиченъ „Каръ“ — огроменъ дизеловъ автобусъ съ 34 места, предлагащи всички удоб­ства за всякакъвъ видъ пйтници: скучаещи, нервни, любопитни, веселящи се, отиващи за некжде или пъкъ… идващи отъ някъде..

Семпла, но елегантна конструкция. Ма­сивна осанка. Внушителенъ видъ.

Ако приемемъ, че изложените коли са представители на животинското царство, че сме въобще въ някаква зоологическа градина, то изложениятъ „Каръ 43“ е въ ролята на слона.        :

Изложени са още: Жува катръ отъ 7 лит­ри, Прима катръ отъ 5 л. и Вива гранъ споръ 6 цилиндра, Вива катръ съ 8 места, много удобни за семейства съ 7 дъщери, два ка­миона и единъ дизеловъ тракторъ.

Въобще голямо разнообразие, което все пакъ трябва да напуснемъ защото ни чакатъ още толкова щандове. Значките по бутонер ките се роятъ като пчели, а чантите ни вече пращятъ отъ каталози, каталози и каталози…

Ние сме нещо като отлично подредени подвижни библиотеки съ автомобилна лите­ратура Оригинални рисунки — трицветенъ печатъ. Справка въ всяко представителство!

Следъ малъкъ престой на бара на не­забравимите френски вина, чиито големи де­фекти лежатъ само въ ценоразписа имъ, за­виваме къмъ красивия тремъ на ,,Пежо“.

Посреща ни представителя за България г. Драганъ Тъпковъ, обграденъ отъ моделъ 202 и моделъ 402, които лежатъ около него чинно и мирно като дремещи лъвове.

„Максимумъ скорость — минимумъ разходъ“ — това е нещо като девизъ на тия леки, здрави, спортивни и хубави коли, осо­бено удобни за туризъмъ съ характерното преимущество: подвижни покриви.

Сега наверно преминаваме и Ла Манша, защото напускаме единъ френски щандъ за да се отзовемъ на … английска автомобилно-изложбена територия:

,,Морисъ“ — типиченъ „Made in England“ — излага двата модела „8″ и „10″. Гриж­лива английска изработка с висококачествени метали. Особена дължина на предните ресори и ролкови краища на отделните листове. Мощни мотори.

Отново вдигаме котва. Обратна посока презъ Гибралтаръ и Малта къмъ Италия.

Размена на салути. ,,Фиатъ“!

На пръвъ погледъ се хвърлятъ две неща, Едното много малко — другото много пред­ставително.

Малкото е Фиатчето „500“ — автомобилче, което единъ пълнолетенъ човекъ може да постави въ джоба на жилетката си, а голямото нещо е ръководнтельтъ на щанда г. Лъсковъ — две крайности, които се привличатъ.

Големата крайность ни изброява каче­ствата и ценностите на малката.

Следватъ представители на сериите „508“ и „1100“ безъ ресори.

Американъ каръ компани излага и:

• прекрасенъ „Шевролеть“ — седемместно елегантно купе. Една марка, която следъ продължителенъ застой се явява от­ново на нашия пазаръ.
• едно внушително аутобусно шаси съ междуосие 4 75 м., моторъ съ горни супапи, петтоненъ камионъ ,,Шевролетъ“. Това е единъ щандъ съ големо разнообразие на изложените модели и типове.

,,Адлеръ“ се е врезалъ като германска колония между двете американски фирми ,,Шевролетъ“ и ,,Фордъ“,

Преди всичко въ очи бие особената елегантность на щанда. Подъ съ специална нас­тилка, цветна декорация и … ъглово изло­жение,  хигиенично место. Погледътъ се движи по блясъка на четириместния „Юниоръ“, ли­музина отъ 2 литра, „Спортъ“ отъ 2 и 1/2 л. и единъ стиленъ кабриолетъ.

Внимание! Ние сме въ представителст­вото на единъ отъ господарите на света. На­мираме се подъ синьото знаме на Хенри Фордъ.

,,Фордъ“… ,,Фордсонъ“… ,,Линколнъ“.

Седемместенъ кьолнски ,,Фордъ“, особено удобенъ за такси кола, ,,Меркури“ — въ ин­тересна нова умекчена линия, „V 8 — Де луксъ“ за петь души и въ дъното една буколична дървена карусерия на ловна кола съ 8 — 10 места. Това специал­но возило за група ловци, които трябва да преминаватъ по-големи растояния, предлага всички мо­дерни удобства на тоя интересенъ и така разпре- страненъ спортъ въ Бъл­гария. На края малъкъ „Айфелъ — Фордъ“, а отъвънъ три камиона.

Прегледътъ е къмъ своя край. Остава ни само близо до изхода щандътъ на ,,BMW“, но тамъ има някаква претенциозна клиентела, която не дава възможность на персонала на щанда да ни опознае по-отблизо съ изложените две коли R 325. Нямаше подържка и всепомагащиятъ при такива случаи каталогъ.

Нашиятъ журналистически екипъ е вече уморенъ отъ впечатления.

Главите ни пръщятъ отъ представите и възприятията, наложени отъ единъ луксозенъ паркъ, който може да се раздвижи подъ на­прежението на хиляди конски сили.

Отъ вънъ въ просторния дворъ множество камиони, аутобуси, санитарни линейки земледелски машини, транспортни коли. Нови кон­ски сили!

Тукъ е целия щандъ на Представител­ството Димитъръ Г. Илчевъ — „Интернационалъ“ – заедно съ про­изводството на собствената „Пър­ва Българска Автокарусерийна фабрика Херкулесъ“ въ Варна;

Особено интеросенъ е единъ камионъ „Интернационалъ“ съ крикове за изсипване съдържание­то въ ляво, въ дясно и назадъ. Изложени сж още:

Болнична кола върху шаси ,,Интернационалъ“. Изработката на карусерията по нищо не остъпва на евролейските.

Една омнибусна карусерия „Херкулесъ“ съ 32 места, учудва посетителя съ луксозната си и удоб­на изработка.

Пешоходниятъ ни излетъ между радиаторите на толкова коли е привършенъ.

Радостни сме, че началото се постави. Не можемъ да не вярваме, че идущата година павилионътъ ще бъде малъкъ да побере увеличениятъ паркъ на колите, които фирмите ще устремятъ къмъ Пловдивския панаиръ.

Дано Богъ помогне до тогава и страната да заживее съ нови национални радости и ус­пехи, та това, което бъде изложено въ буд­ното огнище на българското стопанство — Пловдивъ – да полети следъ панаира по всички краища1 въ които българинъ живее – отъ равна Добруджа до бреговете на Струма и отъ Бдинската крепость до най-широкия бродъ на Марица“.

[1983] Български електронни системи за автоматизация

Биографията на българското приборостроене започна в началото на 60-те години. Първият правителствен документ, който ре­гламентира приборостроителната промишленост у пас, датира от 1961 г., като четири години по-късно, през април 1965 г., е образувано и Държавно стопанско обединение Приборостроене.

В стратегията на развитието на българското приборостроене още в първите години от неговото създаване са положени две основни концепции — задоволяване на част от вътрешните потребности на страната и максимално включване в международната социалистичес­ка интеграция и специализация с цел реализиране на износ на българ­ска приборостроителна продукция.

Втората концепция е особено важна, тъй като ограниченият вът­решен пазар не създава възможности за количествено и качествено развитие на приборостроенето у нас. Само като активен партньор в международната търговия страната ни би могла да получи необходи­мите предпоставки за прогресивно производство, техническо и ико­номическо развитие на приборостроителната техника.

На основата на възприетите концепции постепенно започва да се п шражда номенклатурната политика, инвестиционната стратегия и кадровата осигуреност на българското приборостроене.

Особено сложни са номенклатурните проблеми. Световното приборостроене се отличава с изключително номенклатурно рмзнообразие. То достига до хиляди групи уреди. Само страни като  СССР и САЩ могат да реализират пълната гама от приборо­строене. Малка дьржава като България трябва да провежда ограничи­телна и селективна номенклатурна политика, затова постепенно, съ­образявайки се с прогресивните тенденции на модерното приборостроене, с възможностите на страната и нуждите на международния пазар, започва формирането на производствената номенклатура. Естествено започва се от елементарното и от него се преминава към по-сложното. Развиват се главно измервателната техника и техничес­ките средства за автоматизация, и то не по цялата световна номенкла­тура, а в отделни, подбрани нейни групи от уреди.

Една от основните задачи е да се усвои и внедри електронната тех­ника, както и постепенно да се преминава от производството на от­делни уреди към гама от уреди и от самостоятелни устройства към цялостни системи.

Друг не по-малко важен проблем е материалният. Прак­тически материално-техническата база на българското прибо юстро- ене започва тепърва да се изгражда. Кадровият въпрос съ­що се поставя остро. Приборостроителното производство има своя специфика, която може да се усвои с обучение и да се затвърди със създаване на приборостроителни традиции.

Понастоящем в българското приборостроеие работят един ком­бинат и общо 20 завода и монтажни организации. В сравнение с начал- ната 1965 г. почти всички приборостроителни заводи са новопострое- ени. Това са модерни и просторни сгради, отговарящи на изискванията на съвременната промишлена архитектура.

Заводите на ДСО Приборостроеие и автоматизация са предназ­начени за производството на изделия при висока степен на концен­трация и специализация. Тя се осъществява на базата на техноло­гичното сходство на продукцията и възможността за пови­шаване серийността на произвежданите детайли, възли и край­ни изделия.

Номенклатурната гама на произвежданата продукция за послед­ните две петилетки е увеличена многократно. Скокът обаче е не само количествен, а и качествен, тъй като в производството са впе­рени редица сложни приборостроителни изделия.

С разпореждане на Министерският съвет от април 1971 г. са утвърдени основните положения за изграждане на национална Единна система от уреди и средства за контролиране, регулиране и управление на производството (ЕСПА) в НРБ. Създаването на системата е голя­мо постижение на нашето приборостроеие. Чрез нея се постига:

•  унифициране на сигналите, което се налага от увеличаването на видовете уреди;
•  обединяване на различните елементи във функционални еди­ници и уреди от по-висок ред;
• въвеждане на широка схемна и конструктивна унификация на възлите и блоковете, използуване на агрегатно-блочен и блочно-моду- лен принцип;
• нормализиране и стандартизиране на основните технически и експлоатационни изисквания и методи на изпитания.

В изграждането на ЕСПА участвуват следните подсистеми: елек­тронна аналогова, електронна дискретна, пневматична аналогова, пневматична дискретна и система с неунифициран сигнал. Създаването на ЕСПА представлява качествен скок в развитието напроек- рането и производството на уреди у нас. Тя става методологическа ос­нова за преминаване от използуването на отделни уреди към изграж­дането на цялостни системи.

По-важните приборостроителни изделия, усвоени през 70-те го­дини, са следните;

• устройства за цифрово програмно управление на металореже­щи машини със стъпкови двигатели по лиценз на японската фирма „Фуджицу Фанук“;
• гама от четири основни типа електромагнитни вентили с око­ло 80 модификации по лиценз на фирмата „Херион“ от ФРГ;
• измервателни системи с измерватели на преместване с точ­ност 1 рш;
• пневматична дискретна система, съдържаща най-разнообразни уреди, които се изграждат от 230 модула;
• унифицирана система електрически изпълнителни механизми с регулиращи органи;
•  фамилия стабилизиращи източници на захранване и др.

Основен момент при формирането на техническата по­литика в областта на приборостроенето е макси- мално използуване на възможностите за интеграция и специализация в рамките на СИВ и преди всичко със СССР. Типичен пример в това от­ношение е производството на електрически изпълнителни механизми у нас. Производството на тези изделия започва с незначителни количест­ва през 1971 г., а през 1977 г. нараства на над 100 хил. броя. Разрабо­тени по задание на СССР и предназначени изключително за износ, те осигуряват една значителна специализация на завод Ф. Козовски в Кнежа и на завод Беласица в Петрич. Аналогично е положението и с редица други изделия — електро­механични броячи, технически везни, стабилизирани токоизправители, електромагнитни вентили и др., които се изнасят основно в СССР.

Развоят и производството на средства за автоматизация на сел­скостопански машини и процеси се осъществява в системата на ДСО Респром. В сътрудничество със съветски институти са разработени и усвоени в редовно производство редица електронни устройства, из­пълнени с полупроводникови прибори и отговарящи на строгите изи- исквания за експлоатация на селскостопанските машини (вибрации, прах, влага, температурни вариации).

Универсалната система за автоматичен контрол тип УСАК В има следните параметри: обхват за контрол (по време) 20—2000 ms, цифрова индикация на регистрирани отклонения, възможност за само­проверка, звуков сигнал при авария, 13 независими канала за контрол.

Универсалните системи за автоматичен контрол УСАК Б, УСАК К, УСАК Г-13 и УСАК Г-24 са разновидности на основното (базовото) изделие. Те са предназначени за контрол на работните органи на раз­лични конкретни типове селскостопански машини.

Подходящата конструкция на устройствата от фамилията УСАК и успешната им адаптация към съветските селскостопански машини позволяват да се развие серийното им производство в гр. Добрич в специализиран завод — ЗЕНА. От внедряването на устройствата УСАК в редовно производство през 1973/1974 г. до днес са произве­дени над 60 000 броя.

Разработени и внедрени в редовно производство са и редица из­делия, като КЕДЪР, СЕАЦ-1, CAB 1 и САВ 2.

Устройството КЕДЪР служи за контрол на работата на редосеялки с осем регулирани канала и среден диаметър на зрънцата 2 mm.

Изделието СЕАЦ 1 е система за автоматично цвеклопрореждане със следните параметри: брой на обработваните редове 6, скорост на работа 5,4 km/h, време за сигнализация при авария 5 до 10 ms, захран­ващо напрежение 12 V, консумиран ток 20 А.

Изделието САВ 1 е система за автоматично водене на селскосто­панските машини (комбайни) с време на включване на електромаг­нитите 40 ms, максимална амплитуда на тока при включване на си­стемата 7 А, а в режим на задържане 4 А. Изделието САВ 2 е усъвършенствуван вариант на системата за автоматично водене с максимален консумиран ток 0,5 А и работен температурен обхват от —10 до + 55 °С.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.