Вижте всичко за Първия български телевизор Опера в Sandacite.BG!

Масово се знае, че Опера е първият български телевизор, но много малко е известен фактът, че първата Опера всъщност е изработена още през 1957 г.! Става дума за 3 броя, произведени в Слаботоковия завод в София. Тази Опера има някои разлики със започналата да се произвежда през 1959 г. серийна модификация. Диагоналът на екрана е 36 см и в схемата има 1 лампа по малко. Дизайнът на кутията също е различен в сравнение със серийния модел:

В днешната статия решихме да Ви запознаем с прадядото на всички български телевизори. Приятно четене!

Телевизионният приемник „Опера“ тип РТ36—58А е първият телевизор, разработен в телевизионната ла­боратория на Слаботоковия завод — Со­фия. Приемникът е многоканален, с въз­можност за приемане на 10 различни теле­визионни програми от I и III телевизион­ни обхвати (по нормите на ОИР), както и 2 обхвата за укв радиоразпръскване с че­стотна модулация. Чувствителността на приемника е под 150 мкв за каналите на изображението и на звука при отношение сигнал/шум около 30 дб. Общият брой на радиолампите е 18, заедно с кинескопа, които изпълняват в приемника 27 различни функции. Екранът с диагонал 36 см и е с магнитна фокусировка на лъча. Захранването е трансформаторно със селенов еднопътен изправител. Общата консу­мация от мрежата е около 200 вата. Изходящата звукова мощност е 1,5 вата при коефи­циент на нелинейните изкривявания около 5 %. Използвани са два елиптични висо­коговорителя по 1,5 вата, поставени  стра­ни на кутията. Габаритните размери са 610/475/460 мм. Външният вид на прием­ника е даден на първата снимка горе в статията.

Ето и схемата, а по-надолу тя е описана.

Телевизорът Опера от 1957 г. е суперхетеродинен с два отделни канала по междинна честота — за изображението и за звука. Тази схема има това предимство, че може да се приемат предаватели с недоста­тъчно стабилна честота и възможност с по-прости средства да се приемат станциите от УКВ обхвати с честотна модулация. Предвиждан е вариант на горния модел — моделът РТ36—58Б – който да бъде с общ канал по междинна честота за изображе­нието и звука, като отделянето на междинната честота на звука (6,5 мхц) е по метода на биенето, което се получава във видеодетектора между междинните носещи честоти на изображението (34,25 мхц) и звука (27,75 мхц). Входът на приемника е разрабо­тен с възможност за включване на 60 ом несиметричен коаксиа­лен кабел, 240 ома симетричен кабел или фидерна линия и пр., през делител (R21 и R22) — за случаите, когато приемникът е близо до предавателя. Входното устройство, усилвателят на ви­сока честота, смесителят и осцилаторът, заедно с механичния превключвател на каналите, са събрани в едно контактно отдел­но шаси, достатъчно добре екра­нирано от влияния на различни полета. За избягване на самовъзбуждане чрез захранването, всички напрежителни провод­ници (отопление и анодно) минават през проходни кондензатори (С₁₇, С₁₈, С_м, С₄₁), а в отоплителните вериги имаме освен това и високочестотни дросели (Др_в и Др₇). Усилвателят на висока честота е разрабо­тен с двойния триод ЕСС84 в режим на каскодно включване. Първата система на ЕСС84 е със заземен катод и работи с нис­ко товарно съпротивление (от порядък ва няколкостотин ома), което в същност е входното съпротивление на втората триод- на система — стъпалото със заземена ре­шетка. Стъпалото със заземен катод работи като усилвател на мощ с коефициент на усилване около единица и има за задача да съгласува ниското входно съпротивление на фидера, респективно на антената, с вхо­да на приемника За да се избегне самовъзбуждането на стъпалото поради голяма­та стойност на капацитета Са_р, стъпалото е неутрализирано по мостовата схема, в която са включени допълнително капацитетите C21 и 23, от които вторият е настройващ. При баланс на моста важат равенствата С21 = Cap и Свх = С₂₃ + С21. При ба­лансирането на моста се постига в същото време и симетриране на входното устрой­ство с фидера, респект, антената, намалява се общият капацитет на входния кръг по­ради това, че Срк се явява в серия с ка­пацитетите C2₁ и С2₃, което се оказва благоприятно при приемането на по-високите честоти, където самоиндукцията на кръга би била доста малка. Колебателният кръг (Пи-филтърът П1) между двете системи на ЕСС84 е настроен на средната честота от каналите от III обхват, с което се постига из­равняване на усилването за каналите на І и ІІІ обхвати. Втората система на ЕСС84 работи като усилвател със заземена решетка с товар силно свързания лентов филтър (Т₂). Кръ­говете на тези лентови филтри за отделни­те канали се настройват: единият — на но­сещата на звука, другият — на носещата на изображението, като, за да се пропусне же­ланата честотна лента и да не се надвиши устойчивото усилване, един от тези кръго­ве е подходящо затихнат. В случая за тази цел в анодния кръг е включено съпротив­ление R, което за различните канали има различна стойност. Настройващите тримери С_з1 и С₃₄ със стойност 0,3 -3 пф са включени за корекция на паразитните капацитети на лентовите филтри при евен­туална смяна на лампата ЕСС84, респ. ECF82, без да се налага да се настройват наново всички лентови филтри, което е една по-трудна и продължителна работа, особено ако това става в ремонтни бази или от радиолюбители при по-примитивни условия.

Входният кръг (T_t) също така се пре­включва за отделните канали и се настрой­ва на средната честота, отстояща симетрич­но на носещите на звука и изображението, с което нараства общото усилване при да­дена неравномерност на честотната харак­теристика. С използването на каскодно входно стъпало, имащо по-ниско шумово съпротивление и по-високо входно съпро­тивление в сравнение с пентода, се пови­шава нивото на полезния сигнал, респект, отношението сигнал към шум. Усилването на каскодното входно стъпало е регули­руемо, с което е избягната опасността от претоварване на стъпалото при силни вхо­дящи сигнали. Пропусканата честотна лента на ВЧ блок при ниво 3 дб и неравномер­ност от 25 % е 8 мхц, което позволява на­стройката да става навън преди монтира­нето му на приемника и без да се налага допълнителна такава, което облекчава об­щата настройка на приемника. За смесител е използвана пентодната система на ECF82. Смесването е събирателно поради пре­димствата, които има в обхвата на УКВ пред умножителното и които се изразяват в по-ниското шумово съпротивление и по- висока стръмност на смесване. Осцилаторът е изпълнен по капацитивната триточ­кова схема на „Колпитц“ от съображения за по-голяма стабилност на честотата. За целта е използувана триодната система на ECF82.

Осцилаторното напрежение от порядъка на 2 -3 волта се подава на решетката на смесителя вследствие на индуктивната връзка на бобината на осцилатора L₀ с лен­товия филтър Т₂ в анода на каскода. На­стройката на осцилатора се извършва грубо с месингово сърце. Избрано е месингово сърце, а не карбонилно, за да не се нама­лява броят на намотките на бобината, кое­то би се отразило зле на стабилността на честотата на осцилатора. Фината настрой­ка е изведена, навън и позволява вариации на честотата на осцилатора в порядъка на 1—2 мхц, което е необходимо при евен­туална вариация на честотата на собстве­ния осцилатор или тази на предавателя. Три­мерът С₃₈ се налага само за изравняване на паразитните капацитети при евентуална смяна на лампата ECF82. В анодния кръг на смесителя е включен филтърът R₃₄C₃₉, за отслабване на осцилаторното напреже­ние, което има опасност да проникне в ка­нала на изображението. В анода на смеси­теля е включен като товар един Пи-филтър, който позволява по-добре да се отде­ли междинночестотният усилвател от смесителя и осцилатора, с което по-малко се влияе на стабилността на последния. Усил­вателят по междинна честота е трнстъпален, изпълнен с лампата EF80. Като товар на междинночестотните стъпала са из­ползвани бифилярните междинночестотни трансформатори, поради предимствата, които те имат по отношение простотата при настройката, удобството при монтажа и пр. Избрана е висока междинна честота 34,2 мхц за изображението и 27,75 мхц за звука. За да се получи желаната честотна лента, която е от порядъка на 4,5 – 5 мхц при неравномерност <10 % и да се постигне необходимото усилване по отношение на настройката на кръгове, избрана е системата симетрично разстроените кръгове. Отделните кръгове са настроени както следва: П1 на 30,5 мхц, Т3 на 29 мхц, Т₄ на 34 мхц и Т₅ на 32,5 мхц. За да не се надмине устойчивото усилване от отделно­то стъпало и да се пропусне желаната че­стотна лента при допустимата неравномер­ност, отделните кръгове са шунтирани с подходящи съпротивления (R37, R41, R48). Настройката на УМЧ е направена та­кава, че носещата на изображението да се намира на Найквистовия склон на честот­ната характеристика (ниво 0,5). Собственият тон е потиснат за канала на изображението чрез 3 режекторни кръга, настроени на 27,75 мхц. Опасността от проникване на съседен тон (от съседен канал) в канала на изображението е отстранена с включването на режекторния кръг, настроен на честота 37,5 мхц. Тази честота се получава от смесването на осцилаторната честота с че­стотата на носещата за съседния тонов ка­нал. Първото стъпало УМЧ е с регулируе­мо преднапрежение, обхванато от общия регулатор на контрастността. Общото усил­ване от целия УМЧ е около 1000. МЧ трансформатори са намотани на единични стойки с диаметър на стойката Д = 7 мм. Изплзвани са за настройващи сърца Манифер 11 с диаметър 6 мм, дъл­жина 12 мм, и стъпка 0,75 мм. Намотката е едноспойна за режекторните кръгове и бифилярна за основите. Жицата е меден про­водник с изолация емайллак и коприна с диаметър 0,3 мм. Връзката на режекторите с основните кръгове е индуктивна и капацитивна. Самоиндукцията на отделните кръгове, започвайки от Пи-филтъра, е как­то следва : L_T2 = 3,65 мкхн, L_T3 = 1,95 мкхн, L_T4 = 1,35 мкхн, Lт6 = 1.95 мкхн, а съответният брой намотки — nт2 = 24, nт3 = 16, nт₄ = г 13, nт₅ = 16.

Самоиндукцията на режекторните кръ­гове за собствен тон е 2,8 мкхн при 19 на­мотки, а за съседен тон 2 мкхн при 13 на­мотки.

Видеодетекторът е изпълнен с високоомния диод на ЕАВС 80, триодната система на която се използва във вертикалното от­клонение. Видеоусилвателят е едностъпален със сложна високочестотна корекция в ре­шетката (Д1 и Д2) и анода на стъпалото (Д₃ и Д₄). Използвана е стръмната лампа EL83.

При неравномерност на честотната ха­рактеристика под 10 % се постига ширина на пропусканата честотна лента от 5,5 мхц. Коригиращите дросели са намотани върху самите шунтиращи съпротивления като многослойна универсална намотка с ши­рина на плетката 3,5 мм и диаметър на жи­цата 0,15 мм. Стойностите на коригиращите елементи в схемата са следните: Д1 = 87 мкхн, Д₂ = 50 мкхн, Д₃ = 106 мкхн, Д₄ = 162 мкхн; съответно навивки n₁ = 132, n2 = 115, n₃ = 140 и n₄ = 168.

Междинната честота на звука (27,75 мхц) се взема от анода на първото стъпало на УМЧ за изображението и след еднократ­но усилване по МЧ от едно стъпало с лам­па EF80 се подава на ограничителното стъ­пало, изпълнено също с лампата EF80. Ограничението се постига в решетъчната верига с групата R₄C₆ и с понижено екран­но напрежение. Прагът на ограничението е висок и с това стъпапото се използва по-пълноценно като МЧ усилвател. За честотен демодулатор е използван несиметричният дробен детектор (нискоомните диоди на ЕАВС80), който има предимство пред дискриминатора, защото се явява в същото време и като амплитуден ограничител. Той почти не реагира на амплитудните измене­ния и особено на бързите преходи в ам­плитудата на входящия сигнал, каквато е паразитната амплитудна модулация (смуще­нията). Усилвателят по ниска честота е двустъпален. Като предусилвател се изпол­зва триодната система на ЕАВС80, а като краен усилвател — EL84. Приложена е една честотна зависима обратна връзка (R₁₉, R₁₆ и R₁₇) с дълбочина около 5 дб, с което се намаляват нелинейните изкривя­вания и се подобрява честотната характе­ристика на стъпалото. За подобрение иа честотната характеристика в областта на високите честоти изходният трансформатор е секциониран (2 секции), с което се по­стигат една честотна характеристика от 504 – 15000 хц при коефициент на нелиней­ните изкривявания около 5 % и изходяща мощ 1,5 вата. Използвани са два елиптич­ни високоговорителя по 1,5 вата, свързани в серия. Регулировката на тона е плавна и само за високите честоти с възможност за отрязването им.

Като товар на УМЧ за звука е изпол­зван лентов филтър с критична връзка, при което от стъпалото се постига достатъчно голямо усилване и необходимата из­бирателност. Лентата на пропускане на УМЧ за звука е от порядъка на 500 кхц при ниво 3 дб.

За отделяне и ограничаване на синхроимпулсите от комплектния телевизионен сигнал е избрано двустъпално отделяне и ограничаване с лампата ECL81. Изборът на пентодната част на ECL81 за отделител не позволява да проникне видеосигна­лът в канала на синхронизацията поради малкия капацитет С (?) . Освен това още в пентодната част на лампата се получава известно ограничаване на върховете на им­пулсите от екранния ток на пентода. Ни­вото на отрязването на импулсите се определя от стойностите на елементите R₇₈, С₇₄,  К₇₉. Чрез второто ограничаване в триодната част на ECL81 се отстраняват шумовете и други смущаващи сигнали, на­ложени върху горния край на синхроимпулсите. Чрез капацитета С₈₁ синхроимпулсите за хоризонтално отклонение се пода­ват на фазово сравняващо устройство, из­пълнено с първата триодна система на лам­пата ЕСС82. Режимът на работа на този триод е подбран така, че чувствително из­менение на анодния ток да се получава само при едновременното пристигане на синхронизиращия и върнатия обратно срав­няващ импулс чрез R99 и С₈₃ н първата решетка на триода. Всички други смуща­ващи импулси, които пристигат през време на правия ход на електронния лъч, не са в състояние да нарушат синхронизацията на телевизора. Този триод осигурява освен това стабилна работа на блокинггенератора по честота Така, ако честотата на блокинггенератора се понижи, синхронизиращият импулс пристига преди края на правия ход, в резултат на което върху решетката на триода на фазовия сравнител се полу­чава по-широк импулс с максимална ам­плитуда. Това води до по-продължително отваряне на лампата н зареждане на капа­цитета С86 до по-високо напрежение. Част от това положително напрежение се подава в решетката на блокинггенератора и уве­личава неговата, честота до изравняване фазите на двата импулса. При увеличаване на честотата на бюкинггенератора проце­сът протича обратно Така се осъществява автоматичната регулировка на честотата. Съотношенията между амплитудите на пристигащия синхроимпулс и обратно върна­тия импулс имат решаващо .значение за правилното функциониране на схемата и се подбират чрез променливия капацитет С_82. Захранването на триодния фазов сравнител се наглася чрез потенциометъра R₉₅, който едновременно служи за фина регулировка на честотата па блокинггенератора. Втората система на лампата ЕСС82 е използване за блокингенератора. Блокингтрансформаторът е навит на ламела станларт 1. На­мотките в анодния кръг са 200, а в реше­тъчния — 400.

За да бъде намалено дестабилизиращото влияние на вариациите на напрежението на мрежата върху честотата на блокинггенера­тора, в случая се подава положителният потенциал през голямо съпротивление R₁₀₄ = 1 мгом. За по-нататъшно стабилизи­ране на честотата на блокинггенератора е включен стабилизиращ кръг между решет­ката на блокинггенератора и решетъчната намотка на блокингтрансформагора. Той е настроен на честота 18,8 кхц_у т. е. малко по-висока от тази на линиите 15,625 кхц, което има за резултат сигурното отпушване на лампата от синхроимпулса

Потенциометърът R₁₀₁ служи за грубо регулиране на честотата на блокинггенератора и осъществява нейното изменение в границите 8,5 — 17,6 кхц. Получените импул­си върху зарядния капацитет С₉₀ имат ам­плитуда 120 волта и осигуряват задействането на крайната лампа EL81. В изходното стъпало за хоризонталното отклонение е използвана като крайна лампа EL81. Дио­дът EY81 осъществява серийното обратно захранване, а високоволтовият диод EY51 служи за изправител на високоволтовите импулси; тези импулси се получават през време на обратния ход и след като се повишат от повишаваща намотка, се подават през изправителя като ускоряващо напре­жение на екрана (13 кв).

Като изходен трансформатор е употребен автотрансформатор върху затворено ферит­но ядро с паралелна намотка за свързване на хоризонтално отклоняващите бобини. Върховото напрежение върху краищата на тези бобини през време на обратния ход е 1550 В. Върховото напрежение на анода на EL81 е 5430 В. Хоризонтално отклоняващи­те бобини са предвидени за 70° ъгъл на отклонение. Тъй като решаваща роля за добрата линейност и качествения фактор на отклонителните бобини има тяхното омическо съпротивление, те са конструирани с възможно малък брой намотки, а от там и сравнително ниска самоиндукция (L = 7 мхн). Отношенията между отделните намот­ки на изходния трансформатор са така под­брани, че амплитудата за хоризонтално от­клонение превишава екрана с около 10 %, което позволява да не се употребява регу­латор на амплитудата. Освен това, полу­чената линейност е добра, с което отпада нуждата от регулатор на линейността.

Импулсите за вертикалната синхрониза­ция, след като бъдат интегрирани в RC-групите (R₈₇, С₇₈ и R89 С₇₉), се усилват в триодната система на ЕАВС80 и се подават за синхронизация на блокинггенератора за вертикално отклонение. За такъв е изпол­звана триодната система на лампата ECL82. Блокингтрансформаторът е навит на ламела стандарт 1 с първична намотка n1 = 2000 и вторична п2 = 1000 намотки.

За потискане на евентуални паразитни колебания към вторичната намотка е вклю­чено демпфащо съпротивление R₆₂ = 7,5 ком. За да се постигне максимално линейно напрежение от блокинггенератора, захран­ваме го от повишеното напрежение (680 B). Това позволява да се работи в самото на­чало на експоненциалната крива, където линейността е максимална. Честотата на блокинггенератора се изменя чрез потен­циометъра R₆₆ от 25 до 60 хц.

Като крайна лампа за вертикалното от­клонение е използвана пентодната система на ECL82. Изходният трансформатор за вертикално отклонение е навит върху ла­мела стандарт 4, при което първичните навивки са 3600 с отвод на 800 от страна на анода, а вторичните — 195. Вертикално-отклонителните бобини имат 2×150 навивки и съпротивление 2 x 4 ома.

Синхронизацията на телевизора „Опера“ работи стабилно при вариации на мрежовото напрежение от 170 – 240 волта.

Външното оформление на телевизора е в стил с тогавашните радиоприемници. За удоб­ство при настройката и обслужването всич­ки команди са изведени отпред, при което главните команди са оформени в две трой­ни големи копчета, а второстепенните пред­ставляват по-малки копчета, обхванати от една декоративна лайсна.

Конструкцията на шасито и останалите елементи е такава, че позволява с малки изменения да се премине към телевизионен приемник с 43 см екран и без трансформаторно захранване.

---

Литература:

Списание Радио, 1957 г.

Вижте в Sandacite.BG тази българска книга за телевизия от 1942 г.! :)

Знаете, че в нашия сайт обичаме да Ви показваме стара техническа литература. Вчера успяхме да се сдобием с българска книга за телевизия от 1942 г. Сега ще Ви я покажем подробно.

Четивото се нарича ,,Що е телевизия?“ и е издадено преди 81 г., автор е Никола Пангелов. Той е български електронен инженер, бил е началник на катедра Радиоелектроника и свързочна техника във Военното училище.

Книгата започва с аналогия на телевизията и обикновеното радиопредаване. След това се обяснява какво е фотоелемент и неонова лампа. Интерес представлява главата ,,Неосъществимостта на най-простото телевизионно предаване“. Там е описано светлината, отразена от предаваното изображение и попадаща във фотоелемента, ще предизвика появата на ,,среден фототок“, определящ средната яркост на изображението. Фототокът би предизвикал ,,средно“ светене на неоновата лампа в телевизионния приемник. Обаче, тъй като всяко изображение представлява разпределение на светли и тъмни петна и заради това, за да се възпроизведе то, трябва да се получи действително разпределение а светлината и сянката, а не средна осветеност на обекта.

По-нататък подробно е разгледано устройството на човешкото око, за да се определи ,,липсващото звено“ сред описаните до това място в книгата елементи на телевизионното предаване.

Преди електронната телевизия се е развивала механичната такава. Основен елемент в нея и т.н. диск на Нипков. Това  е изобретението нa гермaнския студент от полски произход Пaул Нипков, който но 23 г. през 1884 г. стигa до идеятa, че зa осъществявaнето нa тaкъв вид предaвaне е нужен диск с рaзположени спирaловидно по него еднaкво големи дупки – т. н. диск нa Нипков. Този бързо въртящ се дървен или метaлен кръг е зaдвижен чрез електродвигaтел и се върти пред прожекционен aпaрaт, който осветявa еднa сценa. Зaд високооборотнaтa шaйбa тaзи сценa се рaзгрaждa нa светли и тъмни точки чрез фотоклеткa, постaвенa зaд дискa. Тaкa вече е по-лесно тaзи светлиннa серия чрез телегрaф дa се изпрaти нa зрителя. Зa дa я види, той трябвa дa преобрaзувa постъпвaщите точки в ,,нaчaлен“ обрaз, което стaвa чрез aпaрaт, оборудвaн с бързовъртящ се диск кaто първия.

Първият изобретател, конструирал работещ механичен телевизор, е шотландецът Джон Лоджи Беърд през 1925 г. Този вид телевизия обаче има своите недостатъци, които книгата на Никола Пангелов посочва в специална глава. Такъв недостатък е напр. ниската степен на яснота на предаваното в приемника изображение – ,,за да се предаде образ с голяма яснота, даже при използване на най-чувствителните фотоелементи, необходима е такава голяма осветеност на обектите за предаване, която е невъзможно да се осигури със съвременни средства“.

Като друг голям недостатък на механичните телевизионни системи е посочено присъствието на движещи се части и следващите от тях ограничения. За да се получи по-голяма яснота на образа, трябва дискът на Нипков да се върти по-бързо. ,,Увеличение числото на моментите, необходимо за борба с мяркането на изображението, влече след себе си нови практически затруднения, нерешени в механическите системи на телевизията.“

И ето защо тук Никола Пангелов преминава към излагане предимствата на електронната телевизия – тази с електроннолъчева приемна тръба (кинескоп). На това е посветена 11-а глава, а 12-а пише за електроннолъчевата предаваща тръба (иконоскоп), използвана в първите телевизионни камери. По-подробно за нея писах в статията си ,,Дисектор. Иконоскоп. Супериконоскоп (видео)“ в Наука ОФНюз.

По-нататък в книгата се дава ,,скелетна схема на електроннолъчевата система на телевизията“, а за нас интересни са ,,Предстоящите технически задачи в областта на телевизията“. Като такива са дадени ,,упростяването и поевтиняването на приемника“. Тогавашните електронни телевизори имат вертикален вид и обикновено се поставят върху пода:

Само че в книгата от 1942 г. е даден ,,упростен приемник“ за поставяне върху маса, който има 14 лампи:

По-нататъшна задача е ново подобряване на яснотата на получения образ – ,,в лабораториите се правят опити за разработване на уреди, позволяващи да се получи яснота 600-редно разлагане на образа“.

Тогавашните телевизори обикновено дават изображение с размери 14 х 18 см. Ясно е, че това  е малко – ,,увеличаване размерите на екрана за отделните евтини приемници си явява един от въпросите за разработване в най-близко време“.

Още през 1942 г. Никола Пангелов осъзнава, че телевизията трябва да стане цветна и да се получават триизмерни образи. Според автора ,,тази задача трябва да получи практическо решение в близко бъдеще“.

Друго важно препятствие е ,,проблемът за далечината“ – ,,да се направи възможно предаването на събития, ставащи в далечни краища“. По онова време решение в тази област е ,,съединяване на градовете със специални дебели кабели или вериги от станции, работящи на ултракъси вълни“. ,,Трябва да се надяваме, че упоритият човешки ум ще се добере до по-прости и ефикасни разрешения“, завършва главата.

Следващата е озаглавена ,,Най-нови достижения в телевизията“. Като такова е посочено напр., че компаниите ,,Телефункен, Льове, Текаде и Ферзее“ с общи усилия разработват телевизионни приемници с екран 20 х 23 см. Посочена е и германската телевизионна изложба с демонстрация на телевизия в София през 1940 г., за която писахме подробно в ТАЗИ статия – това е първото тв предаване в България изобщо.

Това беше нашата разходка из старата телевизионна книга от 1942 г. Надяваме се, че ви  е било интересно. :)

А ето тук може да видите и първата българска книга за телевизия от 1934 г. –

Как телевизията навлезе в България в началото на ХХ век

See more

[1951] Началото на телевизията в България

След като Ви разказахме за първата жива демонстрация на телевизионно предаване в България, редно е да обърнем поглед и към по-нататъшния развой на тази технология у нас.

През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора на ВМЕИ (днес ТУ София) – уважаваният физик проф. Саздо Иванов – да започнат експерименти за създаването на телевизия у нас. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници, тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. Хората в удебелен шрифт само няколко години по-късно стават автори на първокласни технически книги по различни клонове на електрониката – както високоспециализирана литература, така и популярни заглавия като ,,Радиотехника за радиолюбители“ и ,,Практически наръчник на радиолюбителя“. Тези книги са четени и досега в немалко техничарски среди и не са изгубили своето значение.

Създаването на телевизионния център съвсем не е лека работа дори за големи специалисти. Членовете на така органи­зирания колектив не разполагат с ни­каква техническа документация за по­строяването на телевизионен център. Пре­хвърлена е и е прочетена много лите­ратура за телевизията. Добър помощник в работата на всички е съветската ли­тература, книгата на С. И. Катаев „Телевидение“, на Разсадников и Клопов — „Основы телевидения“, други книги от масови библиотеки.

Появяват се и първите трудности. Лип­сват голяма част от необходимите спе­циални радиочасти, лампи, измервателни и контролни уреди. Студиото с апаратурите приличало на радиоработилница с много радиоапарати без ку­тии. Когато обаче се поговори със строителите на апаратурата, могат да се научат много неща. Да вземем на­пример крайното стъпало. Това е сло­жен уред с много специални радиолампи, трансформатори и безброй съпро­тивления. Гледаш отстрани и мислиш, че това е част от радиоапаратура, израбо­тена например в завода „Кл. Ворошилов“ — толкова внимателно е изпипано всичко. Месеци наред много безсънни нощи доцент инж. Кирил Кирков и старши асистентът Николай Бъчваров са работили над него. Тогава, когато не са достигали части, когато са липсвали ма­териали, опитът, натрупан от дългого­дишната практика, е помагал да бъдат преодолени срещнатите трудности по своеобразен начин.

Проф. Саздо Иванов и инж. А. Анге­лов изработват сложната оптична систе­ма на снимачната телевизионна камера. Но дотук работата с камерата не е свършена. По нея има още много да се направи, с което се заема инж. Алексан­дър Доков.

Бъдещият телевизионен предавател, който се строи, ще предава и филми, а за това е необходима, специална кино- машина. Добрият специалист — техник Минко Минков — се заема да прерабо­ти една стара, бракувана киномашина още от времето на немия филм за нуж­дите на телевизионния предавател.

Понякога положението се спасява от оригиналната находчивост на тези, които са се нагърбили да строят първия те­левизионен център. Намират се разни непотребни и износени части, бракувано свързочно имущество, други се вземат от сродни учреждения и институти. За малко повече от половин година схема след схема са завършени, телевизионна­та снимачна камера, която работи със супериконоскоп, смесителната и им­пулсни групи, токозахранващите и стабилизиращи устройства, предавателната антена.

След усилена работа, в края на 1952 г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване – по кабел от една зала до друга е предадена снимката на проф. Ангел Балевски.

Отначало образите се наблюдават с по­строен тук на място телевизионен прием­ник. По-късно се използува последен мо­дел съветски телевизор „Ленинград — Т—2“, с помощта на който се регулират останалите предавателни групи съоб­разно изискванията на съветския стан­дарт. На покрива на „Политехниката” срещу паметника на Васил Левски в София са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. Не е безинтересно да се знае, че апаратурата на предавателя съ­държа над 150 радиолампи.  В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталния център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. – два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и старата киномашина, а Българска кинематография предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.

Построената телевизионна предавател­на уредба задоволително предава кино­филми на разстояние от няколко кило­метра в района на цяла София. Ако би се внесла от чужбина цялата конструкция на уредбата, би струвала над един милион лева. За изработването й у нас са изразходвани почти седемде­сет пъти по-малко средства. Постигнатото обаче не задоволява ко­лектива. Проектира се да бъдат напра­вени нови подобрения, да бъде разши­рен кръгът яа работата.
На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на Политехниката пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България” и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.

Появява се и първото съобщение на БТА за телевизията в България:

„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59.25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65.75 мегахерца.”

През 1956 г. пък по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитвателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата. Оттам нататък до създаването на БНТ и началото на редовните телевизионни излъчвания крачката е съвсем, ама съвсем малка! Можете да я видите в този интересен фрагмент:

https://www.sandacite.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD/

Още по темата ,,история на българската телевизия“ можете да прочетете в нашия форум ==> http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=20&t=2066

---

Снимки: сп. Наука и техника за младежта.

Вижте в Sandacite.BG как Вълко Червенков открива Телевизионната кула в София!

Днешното ни включване в ефир е съвсем кратко, но за сметка на това – атрактивно. :)

Според нас за един от символите на София без колебание може да бъде определена първата в България телевизионната кула или просто Телевизионната кула. Тя е изградена в очертанията на Борисовата градина, по-точно там, където се пресичат бул. Драган Цанков и бул. Пейо Яворов. Височината й е 106 м, което я нарежда сред най-високите сгради в България.

Кулата е проектирана от арх. Любен Попдонев, с чиято дъщеря можахме наскоро да се запознаем, а тя ни подари чертежите й. Строежът започва през декември 1958 г., а официалното откриване е на 26.ХІІ.1959. Има 14 етажа и между тях 3 платформи. Намира се на 59 м надм. височина.

Въпреки че след откриването на новата телевизионна кула на витошкия връх Копитото през 1986 г. за предаване на радио и телевизия започва да се употребява най-вече тя, старата софийска Телевизионна кула запазва значението си за излъчване на някои часни радиостанции, а и като историко-техническа забележителност. Отпред в двора – внушителен надпис ,,РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ“ с релефни букви май върху стара кръгла сателитна антена (,,чиния“).

Поначало доста пишем статии, но е хубаво да показваме и видеоматериали към тях – поне там, където той е запазен и може да се предостави безпрепятствено.

Ето сега например изнамерихме това интересно видео отпреди близо половин век (1959 г.). В долния материал как можете да видите как тогавашният заместник-премиер на България Вълко Червенков открива Телевизионната кула в София. Филмчето е на БНТ, а за да отидете направо на тези кадри, нагласете плъзгача на 15:15:

Разбира се, това не е началото на телевизията у нас. За това можете да прочетете в ето тази публикация:

[1951] Началото на телевизията в България

See more

Когато се строеше Телевизионната кула

,,През периода 1958—1962 — ще бъде из­граден Софийският телевизионен център.

Строителната площадка, на която се изгражда станцията, се намира в Борисовата градина, на кръстовище­то алея „Яворов“ и Дървенишкото шосе.

Височината над морското равнище на това място е около 600 метра и то доминира както над града София, та­ка и над голяма част от Софийското поле.

Сградата, която ще бъде завърше­на през първата половина на 1959 г., представлява 13-етажна кула с квад­ратно сечение 12 x 12 метра и ще из­глежда така, както е показано на снимката. За изкачване по етажи­те на това многоетажно здание освен стълба е предвиден и асан­сьор. Във всеки етаж на кулата е оформена по една зала с раз­мери 10,90 х 7,75 метра за техниче­ските съоръжения. Скелетът на сгра­дата ще бъде железобетонен, а зида­рията ще се извърши със специални печени червени тухли без никаква мазилка. Върхът на сградата ще бъде във форма на три тераси. На тези тераси ще бъдат монтира­ни рефлекторните параболични анте­ни на радиорелейните телеграфо-телефонни, радиофонични и телевизион­ни апаратури, с които ще се осъщест­вяват многоканални радиорелейни телеграфо-телефонни връзки с всички окръжни градове и ще бъдат изпра­щани радио и телевизионни програми до всички .радиоразпръсквателни и те­левизионни предавателни станция на страната. Височината на сградата за­едно с терасите ще бъде около 75 метра. Над терасите ще бъде издигна­та 35-метрова железнорешетъчна мачтова конструкция, на която ще бъ­дат монтирани телевизионната и УКВ-антена на предавателя на често­тна модулация, който също ще бъ­де монтиран в сградата. При това разрешение телевизионната антена ще бъде на една височина около 700 метра над морското равнище и с това ще се осигуря добра видимост и до най-отдалечените точки на Софийско­то: поле.

При съгласуваното международно разпределение на каналите за теле­визия в I телевизионен обхват (48,5-— 100 мгхц) и III телевизионен обхват (174—230 мгхц) за София са опре­делени два телевизионни канала – 1 (от I обхват) и 7 (от III обхват). При I обхват поради по-дългата вълна са­мите предаватели, а така също и пре­давателните и приемните антени в сравнение с тези за III обхват са с много по-големи размери. Освен това смущенията при I обхват са много по-силно изразени, отколкото при III обхват.

По тези причини за постигане едно добро технико-икономическо разреше­ние е взето решение телевизионната предавателна станция „София“ да из­лъчва на 7 канал (от 182 до 190 мгхц) от III обхват с носеща честота за образа 183.25 мгхц и носеща често­та за звука 189.25 мгхц.

На фиг. 2 е показана територията, която ще се обслужва от телевизион­ната предавателна станция „София“. Тя представлява около 2% от цяла­та територия на страната, а върху нея живее население около 11% . При то­ва тази предавателна станция ще об­служва нашата столица, където ни­вото на смущенията е значително ви­соко. Мощността на предавателя и усилването на неговата антена са та­ка изчислени, че да гарантират сигур­но и качествено приемане на теле­визионната програма в чертите на града със стайна антена, а в сели­щата на Софийското доле с най-прост тип телевизионна антена.

Телевизионната предавателна стан­ция „София“ ще започне ре­довни предавания в крал на 1959 г.

За да бъде възможно предаването на филми, малки сценични постановки и външни предавания посредством ре­портажна телевизионна кола в пър- . вия етап на внедряване на телевизия­та в сградата на телевизионната пре­давателна станция ще бъдат инстали­рани телекино-прожекционна с телекино-апаратна малко телевизионно студио и такова за обявяване, а така също и телевизионна приемна апа­ратна.

Телевизионният студиен комплекс в София ще бъде изграден на два етапа. Проектът за неговото изграж­дане ще бъде изработен през 1959 ,г., а строителството ще започне през I960 г. Първият етап ще завърши през 1961 година.

Предстои да бъде определено мя­стото за изграждане на студийния комплекс от специалисти. Това място няма да бъде много отдалечено от те­левизионната предавателна станция.

В телевизионния студиен комплекс ще бъде изграден необходимият брой студиа, от които ще могат да се предават големи сценични постанов­ки, студиа за камерни постановки, дикторски студиа, телевизионна апа­ратна, телекино-прожекционна , и телекино-апаратна, помещения за ръко­водния, технически и изпълнителен персонал, гримьорни, помещения за костюми и декори, техническа и фил­мова лаборатория и гаражи за ре­портажните коли.

За обслужване на централната част от територията на страната с теле­визионна програма се предвижда през I960-—1961 г. да се построи високо­планинската телевизионна предава­телна станция „Ботев връх“ на една височина около 2370 метра над мор­ското равнище.

При построяването и експлоатация­та на тази телевизионна предавателна станция трябва да намерят конкретно разрешение редица важни проблеми, които произлизат от неблагоприятни­те географски и метеорологически условия. Няма съмнение, че проек­тантите ще се справят и с тази тежка и отговорна задача, още повече като се има предвид, че рядко би се на­мерила в света телевизионна станция, която да обслужва такава голяма те­ритория (приблизително 48.000 кв. км), което представлява около 44% от цялата територия на страната, вър­ху която живее едно население от около 39% (фиг. 2).

Телевизионната предавателна стан­ция „Ботев връх“ ще излъчва на 3 канал (76—84 мгхц) в I обхват с но­сеща честота за образа 77,25 мгхц и носеща честота на звука 83.75 мгхц.

За обслужване на гр. Варна, кой­то през последните години израсна в първокласен международен курорт, и част от Варненския окръг с теле­визионна програма, през 1962 г. ще бъде построена телевизионната пре­давателна станция „Варна“, Терито­рията,която ще бъде обслужвана от нея, възлиза на около 4% от обща­та територия на страната, а върху нея живее също около 4% от населе­нието.

Телевизионната предавателна станция „Варна“ ще излъчва на 12 канал (222—230 мгхц) в III обхват с носеща честота за образа 223,25 мгхц и но­сеща честота за звука 229,75 мгхц.

Следователно в края на петилетка­та в нашата страна ще има три телевизионни предавателни станции, които ще обслужват територия около 50% от територията на страната и едно население от около 54% от ця­лото население.

На фиг. 2 са показани и основните направления, в които ще бъдат осъ­ществени през третата петилетка и радиорелейните линиии за пренасяне на телевизионна програма. С плътна линия са показани вътрешните ра­диорелейни линии, по които ще се пренася телевизионната програма от София до телевизионните предавател­ни станции „Ботев връх“ и „Варна“, а с прекъсната линия са показани радиорелейните линии за пренасяне се обменят телевизионни програми с други страни. За тази цел тези ра­диорелейни линии ще бъдат двупо­сочни. Първата международна ра­диорелейна линия ще бъде осъщест­вена през 1960 г. и ще дава възмож­ност да се обменя програма между телевизионния център „София“ и те­левизионните центрове „Букурещ“, „Москва“, „Ленинград“, „Киев“,. „Бу­дапеща“, „Прага“, „Варшава“, „Бер­лин“ и др. В края на петилетката ще бъде създадена и радиорелейната ли­ния София— Белград, която ще да­де възможност за обмен на телеви­зионни програми между телевизион­ния център „София“ и телевизионни­те центрове „Белград“, „Любляна“, „Загреб“ и др. С това телезрителите в нашата страна ще имат възможност да наблюдават на екрана на своя те­левизор най-разнообразни телевизион­ни предавания, устройвани в редица социалистически страни.

Внедряването на телевизията не се свежда само до осъществяване на редовното предаване на телевизионна програма. Тази програма трябва да бъде приемана от колкото се може повече телезрители. Това предпола­га масово задоволяване на население­то с качествени и достъпни по отно­шение на цената телевизори.

Практиката, особено в социалисти­ческите страни, където материалното положение на трудещите се подобря­ва с всеки изминат ден, показва, че радиопромишлеността не е в състоя­ние да задоволи пазара с телевизо­ри, тъй като търсенето им е голямо.

Това обстоятелство поставя сериоз­ни задачи пред нашата родна радио- промишленост. Инженерно-техническяят колектив при Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов“ вече работи за тях­ното разрешение. Още от началото на 1956 г. специалистите от лабора­тория „Телевизия“ при завода поеха инициативата за разработка на отече­ствен телевизионен приемник. През лятото на 1957 год. бе завършен мо­делът на първия наш телевизор „Опера“, с диагонал на екрана 33 см. През настоящата година бе разра­ботен в два варианта — с трансфор­маторно и безтрансформаторно за­хранване подобрен модел телевизор „Опера—2“. ‘ Последният е 20-лампов суперхетеродинен приемник, кой­то има възможност да приема 9 раз­лични канали от I и III обхват според OIR телевизионен стандарт, а така също и УКВ—ЧМ програми в обхва­та 64—73 мгхц. Този телевизор има екран с диагонал 43 см. При него е приложено автоматично регулиране на контраста и яркостта. Чувствител­ността му по отношение сигналите за образа и звуковия съпровод е под 100 мкв. Със своите качества теле­визорът „Опера—2“ е равностоен на произвежданите от този тип телеви­зори в другите напреднали по отно­шение на телевизията страни и ще задоволи напълно нарасналите изи­сквания на трудещите се каято по отношение големината на екрана, та­ка и по отношение качеството на предавания образ.

През втората половина на 1959 г. в Слаботоковия завод ще започне редовното серийно производство на телевизори от този тип.

Внедряването на телевизията в на­шата страна през третата петилетка ще бъде още една голяма придобив­ка за нашия народ.

Само след няколко години труде­щите се в нашата страна ще прите­жават телевизори, на чийто екран ще имат възможност да наблюдават раз­нообразна, висококачествена и съ­държателна телевизионна програма.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 7-1958

[1962] Българското радио и телевизия

Българското радио е създадено през 1929 година в София, когато група ентусиасти-радиолюбите­ли приспособили малък предавател на Военно-инженерна­та дружина с мощност 60 вата и с него за пръв път в нашата страна е била вече излъчена българска реч и музика.

По-късно бил построен предавател с мощност 200 вата и било устроено малко студио в сградата на Спе­стовната каса на улица „Бенковски“. Тук започнало пре­даването на съобщения, беседи и музика от грамофонни плочи. Цялата работа била извършвана на любителски начала.

Това положение продължило до 1935 година, когато радиоразпръскването у нас със закон се обявява за монопол на държавата и радиото става държавно. Започ­ва подготовката за построяване на голям предавател във Вакарел, на два малки предавателя в Стара Загора и Варна и на радиодом в София. На обявения търг за до­ставката на Вакарелския предавател се явили няколко фирми, но най-изгодни условия — модерен предавател и най-ниска цена били предложени от Съветския съюз. По указания обаче на тогавашното правителство и след си­лен натиск от страна на Германия, която за­плашила, че ще преустанови изкупуването на български земеделски произведения, ако доставката не се възложи на германска фирма, комисията, провеждаща търга, въз­ложила доставката на предавателя на германската фирма Телефункен.

През 1936 година започнали да работят двата рай­онни предавателя във Варна и Стара Загора с мощност по два киловата, а през 1938 година — и големият пре­давател във Вакарел с мощност 100 киловата. Радиодомът влязъл в действие по-късно — в началото на 1942 година. С тези предаватели до 9 септември 1944 година е излъчвана само една програма за страната с времетрае­не 8—10 часа дневно.

След 9 септември 1944 година под грижите на на­родната власт радиото у нас започна да се развива бързо: най-напред беше възста­новена мощността на преда­вателя Вакарел, която през войната бе намалена до 10 ки­ловата, поради липсата на радиолампи и запасни части. След това бяха увеличени мощности­те на районните радиостанции, като предавателят Стара Заго­ра стана 20 киловата, а Вар­на — 10 киловата.

Още през 1946 година за­почна предаване на втората програма за страната с мал­кия резервен предавател в Красно село. През 1948 г. на същото място нашите специалисти построиха с местни средства и материали нов предавател с мощ­ност 20 киловата. Благодарение на него втората про­грама започна да се слуша добре в много по-голям район.

През 1955 година край Плевен беше построен най-мощният предавател на средни вълни у нас, внесен от Германската демократична република. Този предава­тел сега предава първа програма, която се чува добре почти по цялата територия на страната.

Преди 9 септември 1944 година ние нямахме радиопредавания за чужбина. Такива започнаха през 1951 го­дина, когато с помощта на Съветския съюз край София беше построен модерен сто и двадесет киловатов предавател на къси вълни. С него започнаха предавания за Бвропа, за Северна и Южна Америка. По-късно бя­ха построени още три късовълнови предавателя. Преда­ванията за чужбина се разшириха и обхванаха съседните страни, арабските страни и Африка. Днес ние предава­ме за чужбина на 12 езика.

Положено беше началото на радиоразпръскване на ултракъси вълни. В София вече работят два предавателя, които дублират първа и втора програма на ултракъси вълни.

На 7 септември 1959 година беше въведена у нас телевизията. Доставени бяха един предавател и две репортажни коли и беше създадено малко студио в теле­визионната кула в София и друго — на улица „Поп Ан­дрей“. С тази макар още недостатъчна база, сега у нас се провеждат три-четири пъти седмично телевизионни предавания за София и софийското поле. За разширява­не районите за приемане на софийската телевизионна про­грама бяха построени няколко малки ретранслатора на Ботев връх, Витоша, Петрохан, връх „Столетов“ и други. Благодарение на тях сега телевизионната програма се приема в Перник, Михайловград, Пловдив, Търново, Га­брово и други места.

През 1947 година беше въведена у нас жичната ра­диофикация, която бързо се разшири и днес вече са ра­диофицирани 1955 селища, в които са инсталирани 587 548 броя радиоточки. Броят на радиоприемниците също порасна много бързо. Докато в 1939 година у нас е имало само 62,677. приемника, сега те са 1,013,221 или общо към 1 януари 1962 година у нас 1,602,769 семейства имат приемник или радиоточка.

Още преди края на тази година се предвижда увеличаване на времетраене­то на втората програма в неделя и пра­знични дни, като тя ще започва сутрин от 10.30 часа. По-нататък това ще се направи и за делничните дни.

До края на годината ще бъде пуснат в действие нов предавател в Благоев­град, с което ще се подобри слушане­то на първа програма в Пиринския край. По същото вре­ме ще бъде пуснат в действие и предавателят в Кърджа­ли, с който турското население ще слуша по-добре пре­даванията, предназначени за него, а ще се подобри и при­емането на втора програма в този край.

За да се слуша по-добре втора програма в Северна България, предвижда се тя да бъде излъчвана от още един предавател.

В чест на VIII конгрес на Българската комунисти­ческа партия в началото на второто полугодие на тази година се предвижда въвеждането за страната на трета музикална програма на ултракъси вълни.

За по-нататъшното развитие на радиото и телевизията у нас се предвиждат в бъдеще следните мероприятия:

Ще бъде изградена постепенно цялостна мрежа телевизионни предаватели, които ще дадат възможност телевизионните предавания да достигнат във всички ча­сти на страната.

Ще бъде изградена и мрежа от УКВ предаватели, за да се осигурят две УКВ програми за цялата страна.

Важна роля при изграждането на телевизионната и УКВ радиомрежи се отрежда на Ботев връх. Поставени там, мощните телевизионни и УКВ предаватели ще осигурят добро приемане на радио и телевизионните програми върху големи части от България. По предварител­ни изчисления, предаванията на Ботев връх ще покри­ват над 50% от територията на страната.

В плановете за развитието на нашето радио се пред­вижда също изграждането в София на голям апаратно-студиен комплекс за телевизията и нов радиодом за ра­диоразпръскването. Идейните проекти за апаратно-сту­дийния комплекс, който ще бъде построен зад Борисовата градина по шосето за Дървеница, е изготвен вече от проектантски организации в Съветския съюз. Сега той се проучва от нашите специалисти и се обсъждат сро­ковете за строителството му. Това ще бъде голям и ва­жен за нашата телевизия обект. Той ще дава възмож­ност за изготвяне на разнообразни и качествени програ ми и заедно с построяването на телевизионен предава­тел на Ботев връх, ще даде мощен тласък на разви­тието на нашата телевизия. Предвижда се първият етап от строежа му да влезе в експлоатация през 1965/66 год.

В строеж е и скоро ще бъде завършена радиолинейната линия София—Букурещ—Киев—Москва. По нея ще се обменят телевизионни програми между Съветския съюз, Румъния и България. Предвижда се и строеж на радиолинейна линия София—Белград, чрез която наша­та телевизия ще се свърже с телевизионните мрежи на Западна Европа. По-късно тази линия ще се продължи по посока на Цариград и ще се превърне в магистрала за пренасяне на телевизионни програми между Европа и Близкия Изток.

За подобряване предаванията на чужди езиц,и се предвижда построяването на един мощен предавател на средни вълни, на няколко предавателя на къси вълни и на необходимия брой специални насочени антени.

В перспективните планове за развитието на радиото у нас се предвижда и бързо нарастване броя на радиоприемниците, телевизорите и радиоточките. Гаранция за то­ва е нашата млада електропромишленост. Днес Слабо­токовият завод произвежда висококачествени приемници и телевизори, които намират добър пазар и в много чуж­ди страни от Европа, Азия и Африка. Като се имат пред­вид темповете на нашето общо развитие, предполага се, че през 1965 година броят на радиоприемниците ще над­мине цифрата 1,400.000, на радиоточките — 800,000 и на телевизорите 150,000 броя.

Ж. КРЪСТЕВ

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

 

[1963] Новите телевизионни предаватели в България

Статията е ценен извор за историята на българската телевизия, защото представлява ,,моментна снимка“ на положението с телевизионните предаватели в България, такова, какното то е било в началото на 1963 г. Приятно четене!

,,Телевизията навлезе здраво в на­шия бит. Гората от телевизионни ан­тени над покривите на къщите става все по-гъста. И хората, които все още не могат да гледат програмите на телевизията, се запитват: „Кога мал­кият екран ще дойде и при нас?“

За да снишат телевизионните про­грами до всяко кътче на нашата страна, ще бъдат необходими някол­ко районни предавателни станции.

Най-важният телевизионен предава­тел с излъчвана мощност около 240 киловата ще бъде построен на връх Ботев през следващите три години (1964-1966).

Той ще предава за по-голямата част от Северна България (ограничена приблизително на запад от река Скът и на изток от река Малки Лом) и част от Южна България (Подбалкан­ската долина. Пазарджишки, Плов­дивски, Старозагорски и Ямболски окръзи). Предавател, от който ще се излъчва програма за Източна Бълга­рия и Черноморското крайбрежие, ще бъде построен в същия срок на височините северно от курорта „Слън­чев бряг“. Той ще обхваща Бургаски, Варненски и части от Коларовградски и Ямболски окръзи.

Едновременно с тях ще бъде по­строен и предавател на Витоша, кой­то ще излъчва телевизионна програ­ма за Нападна България.

Останалите телевизионни предава­тели, които ще предават за Югоза­падна и Северозападна България и за окръзите Смолянски, Кърджалий­ски и Хасковски, ще бъдат изграде­ни през следващите години почти едновременно.

До пускането в действие на редов­ните телевизионни предаватели со­фийската телевизионна програма ще бъде препредавана чрез ретрансла­тори за някои окръзи и райони, съ­гласно приложената карта.

Първият телевизионен ретрансла­тор, получен от Съветския съюз, бе­ше пуснат в пробно действие през 1961 година на връх Ботев. Използвайки този ретранслатор като образец, колектив от научни работници при НИИС разработи модел на телевизионен ретранслатор. По него Управлението на съобщенията изра­боти останалите предвидени ретран­слатори. В края на 1961 година мо­делът беше пуснат в действие на 11-я телевизионен канал на връх „Зелена глава“ и сега обслужва Михайловградски и част от Видин­ски и Врачански окръзи.

Ретранслаторът на връх „Братия“ в Средна гора работи на 10-и теле­визионен канал и осигурява телеви­зионна програма за Пазарджишки и Пловдивски окръзи. Поради наличие­то на доста силни промишлени сму­щения в района на ‘рад Пловдив тук работи друг ретранслатор на 6-и телевизионен канал.

На връх „Ботев“ работи ретрансла­тор на 12-и телевизионен канал, който препредава за Казанлъшката
подбалканска долина в посока на град Ямбол. На връх „Ботев“ работи и втори ретранслатор на 11-и теле­визионен канал, който излъчва про­грама в две основни направления: Га­брово — Търново — Русе и Ловеч — Плевен. Това дава възможност на всички райони на север от Стара пла­нина, ограничени между долните те­чения на реките Искър, Черни и Ру­сенски Лом, които имат пряка ви­димост с връх Ботев, да приемат телевизионна програма. Поради не­благоприятното разположение на град Русе телевизионният сипнал в не­говия район е много слаб. Ето защо тук работи друг телевизионен рет­ранслатор на 8-и телевизионен ка­нал. Поради същите причини за гр. Плевен е монтиран ретранслатор, из­лъчващ на 6-и канал.

Следващият ретранслатор се монтира на височините северно от Ста­ра Загора и работи на 9-и теле­визионен канал. Той покрива Старо­загорски и част от Хасковски окръзи.

Последният ретранслатор, който е на височините източно от Ямбол, осигурява телевизионна програма за града на 8-и телевизионен канал.

Ще бъде монтиран ретранслатор и на връх „Черни връх“, който ще работи на 11-и телевизионен канал и ще излъчва телевизионна програ­ма по посока на Самоков и Ихтиман.

Същевременно бе подменен с ре­довен опитният ретранслатор, който е монтиран на Витоша и препредава за района на гр. Перник, Този рет­ранслатор работи на 12-и канал.

Поради малката излъчвана мощ­ност на ретранслаторите (около 500 — 600 вата) добра телевизионна кар­тина може да се приеме само в онези райони, които имат пряка ви­димост с мястото, където е монтиран съответният телевизионен ретрансла­тор, и не са отдалечени от него на повече от 80—100 км. В зависимост от отдалечеността на ретранслатора и месторазположението на приемана­та телевизионна антена обикновено са необходими три-или петелементни приемни антени за съответния теле­визионен канал. Разбира се, приема­не е възможно и на сравнително по-големи разстояния, когато съществу­ват благоприятни за това условия (антена е голямо усилване, разполо­жена на сравнително голяма височи­на, и чувствителен телевизионен приемник).

Трябва да се отбележи, че каче­ството на приеманата чрез ретран­слаторите картина не може да бъде такава, каквато се приема от Софий­ския телевизионен предавател. То ще бъде влошено поради това, че про­грамата се подава на ретранслато­рите чрез директно приемане от етера. Обикновено ще бъдат разли­чими от 300 до 350 линии и четири степени на тоновата градация. Поради посочените причини обикновено се избягва ретранслиране на телевизи­онна програма повече от един път, защото качеството на картината се влошава значително.

За да се излъчват качествени те­левизионни програми, са необходими солидна техническа база, опитни спе­циалисти и големи програмни въз­можности. Основното, което е нужно, са специалните телевизионни студиа, разполагащи със сложна и разнооб­разна техническа база. Така напри­мер, за да имаме ежедневни преда­вания с продължителност от 5—6 ча­са, което се смята за нормална рабо­та на една телевизионна станция, са необходими 4—5 студиа със снимач­на площ от 150 до 600 квадратни метра. С такива студиа нашата теле­визия ще разполага след 2—3 годи­ни.

Засега Софийската телевизионна станция има на разположение две временни малки 80 и 150 м². Възможностите на тези две студиа са много ограничени, по­ради което подготвяните в тях поста­новки са малки и се дават рядко. По тази причина през следващите две-три години предавания ще има средно четири пъти седмично, с про­дължителност по 3—4 часа. Обемът на телевизионната програма до извест­на степен се увеличава благодарение на двете подвижни телевизионни апа­ратни (ПТС), с които се разнообразява про­грамата чрез външни предавания (от театри, спортни площадки, търже­ства и др.).

В заключение трябва да отбеле­жим, че още в началото на 1963 г. нашите зрители ще получат възмож­ност да наблюдават чрез Софийската телевизионна станция и програмите на телевизионните станции в СССР и социалистическите страни. Апара­турата, чрез която ще бъде поддър­жана радиорелейната връзка за раз­мяна на телевизионна програма меж­ду София и Москва, е вече получена от Съветския съюз и понастоящем се монтира.“

–

Източник: сп. Наука и техника за младежта 4-1963

В новото от Sandacite.BG ще видим какво е КИТУ и как улеснява производството на телевизори в България.

Ако за телевизионните приемници да попаднат в рая означава да отидат в домовете на хората, то безспорно чистилището за тях ще бъде конвейерът, на който се извършва последната и най-отговорна проверка на работата им. Това е било важна задача в българските заводи за телевизори.

Ние в нашия сайт говорим най-вече за крайни продукти, но нека да споменем, че при производството на телевизори контролът на качеството се прави непрекъснато в продължение на целия технологичен процес. Проверява се и работата на всеки възел или блок, преди да постъпят за монтаж. Накрая готовият и вече работещ телевизор попада на конвейера за окончателна настройка и проверка — минава през „чистлището“. Тук главна законодателна и пазителка на качеството е контролно-изпитателната телевизионна уредба или както всички я наричат накратко: КИТУ. Тя представлява един имитатор на национален предавател и работи по всички канали от приетия за страната тв стандарт OIRT. От КИТУ до конвейера за настройка се изпращат (по магистрални коаксиални линии) високочестотни сигнали, които носят в зашифрован вид изпитателните програми, необходими за проверката на телевизионните приемници.

Ето и някои от по-важните проверки, които се правят в този етап.

Една от тях е оценката на резолюцията, разрешаващата способност — най-малкото разстояние, на което могат да бъдат разположени две черно-бели (тогава!) точки, без да се възприемат като една. Резолюцията е показател за детайлността на образа. Нейната оценка се извършва с помощта на набор от клиновидни или успоредни линии, които са включени в изпитателната таблица, предавана от КИТУ.

Градацията на яркостта от черно до бяло е също твърде важна за доброто качество на образа. Проверката й се извършва по елементи с различна яркост, които са. включени в таблицата.

Навярно знаете, че „моливът“, с който се изписва изображението върху екрана, е тънък електронен лъч. С помощта на електромагнитна отклоняваща система лъчът се заставя да се движи хоризонтално отляво надясно, докато изпише реда, след това да се премести надолу и да започне изписването на следващия ред и така нататък. От неизправности, свързани с управлението на лъча, могат да се получат два вида изкривявания, които се проявяват по еднакъв начин: кръгът се превръща в круша, пъпеш или някаква неназоваема фигура, квадратът — в правоъгълник, ромб и прочие. Първият вид изкривявания се дължат на производствени дефекти и лошо монтиране на отклонителния блок, вторите — наречени нелинейни — се предизвикват от променливия ток, захранващ отклонителната система. Този ток има по-особени свойства. Кривата, по която се изменя, не е плавна, подобна на вълна синусоида, а трионообразна. Когато „зъбите“ на трионообразния ток са „изхабени“ — с една дума, нямат необходимата форма — се получават и нелинейните изкривявания. Разбира се, при настройката всички тези дефекти се отстраняват. За целта КИТУ предава специална таблица — квадратна мрежа, формирана по електронен път. Електронният лъч може да причини още една неприятност — когато не е добре фокусиран там, където пада върху екрана, ще се получи не малка точка, а широко размазано петно. Ако този дефект не бъде отстранен, образът губи своята яснота и контраст.

Качеството на телевизионното изображение се регламентира от съответните стандарти на различните страни. В България през 1969 г. се работи по OIRT — телевизионен стандарт на страните от Източна Европа и СССР. До 1968 г.  внесената малко преди това от Съветския съюз КИТУ за стандарта OIRT задоволява нуждите на нашето производство. Но нарасналите възможности на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“„ в София и достигнатото високо качество на българските телевизори правят реално проникването им на пазарите в страни, където се използват други стандарти. Дотогава България е изнасяла успешно телевизори за Близкия Изток, Куба и Северна Африка, но в края на 60-те възниква нуждата да се организира производството на телевизионни приемници по другите два най- разпространени стандарта: CCIR (западноевропейски стандарт) и FCC (тогавашния американски стандарт). За новото производство трябва да се внесе и КИТУ, работеща по тези два стандарта.

От направените проучвания в завода разбират, че западногерманската компания „Роде-Шварц“ може да внесе апаратура, работеща само по стандарта FCC, срещу ,,скромната“ сума от 250 000 долара. Тук трябва да се прибавят и значителните разходи за заплащане на специалистите от фирмата, които ще пуснат апаратурата в действие. Равносметката е – ,,излиза ни скъпичко, а въпросът се решава само наполовина“.

Именно в този момент постъпва и едно друго предложение — апаратурата да бъде конструирана и изработена в Слаботоковия завод от негова т.н. бригада за технически прогрес. Трябва да се признае, че ръководството на завода се изправя пред труден проблем. От една страна стои известна и реномирана компания, която обаче иска твърде много пари, а от другата страна — български колектив, значително по-скромен в претенциите си, но пък без реноме зад гърба си.

Много дълго е да описваме всички перипетии, затова ще Ви запознаем само с резултата, защото той е важен: само за година и половина ,,бригадата за технически прогрес“, съставена от 18 души  и ръководена от инж Николай Коралов, конструира, изработва, изпитва и внедрява в експлоатацията КИТУ, работеща и по двата стандарта CCIR и FCC! Качеството на апаратурата е отлично, а работата й задоволява най-високите изисквания. Приятно впечатление прави и добрият за времето си външен вид. Що се отнася до цената, то окончателно тя е само 53 400 тогавашни лева! Печатна грешка няма (макар че често правим такива). Икономическият ефект пък се равнява на 668 000 валутни лева.

Зад този успех не стоят някакви загадки или тайни. В целия свят уникални апаратури, подобни на КИТУ се изработват в единични бройки. Тук не може да се приложат методите на поточното производство, а обратното — дялът на конструкторския труд и работите, извършвани на ръка, е почти 100 процента. Следователно, щом една апаратура ще се изработва на ръка, това можем да сторим и ние у нас. Проблемът се заключава само в качеството на проектно-конструкторската работа, т. е. въпросът опира в творческите възможности на българските специалисти: инженери, конструктори, технолози, а именно в тази област и по това време България е достатъчно силна. Нашата техническа интелигенция с редицата си постижения на световно ниво още тогава е доказала, че успешно може да се състезава със специалистите от най-напредналите страни. За акад. Георги Наджаков сте чели, нали?

В конкретния случай има и две щастливи обстоятелства: инж. Николай Коралов още със своята дипломна работа започва да решава твърде сложните проблеми, свързани с формирането на изпитателни изображения по електронен път; и второ, ръководството на завода не се е побояло, че участващите в бригадата „ще вземат много пари“ и правилно е използвало възможностите за материално стимулиране. Резултатите убедително потвърждават правилността на такава позиция.

Контролно-изпитателната телевизионна уредба се използва от 1969 г. нататък в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава вече произведена и първата серия телевизионни приемници по стандарта CCIR. Производствените мощности на завода са били в готовност да изработят и втора КИТУ, ако настане нужда от нея.

Антени на завод Ком Годеч

ШИРОКОЛЕНТОВА ТЕЛЕВИ­ЗИОННА АНТЕНА ОТ ШЕСТ ЕЛЕМЕНТА – предназначена за работа в Ш-ти диапазон (от в до 12 канал). Обхватът й е от 174 до 230 мегахерца. Направена е от дуралуминий и е дело на колектив от завода. Усилването е от шест до осем децибела. Хоризонталният ъгъл на насочване е 60 градуса. Антената е дълга 90 сантиметра и тежка 1 кило­грам. По своите възможности тя надвишава досегашните ан­тени от подобен тип. поради което интересът към нея от страна на купувачите е голям. Цена на дребно 10.50 лева.

КОЛЕКТИВНА ТЕЛЕВИЗИОН­НА АНТЕНА – може да вклю­чи до 100 абоната и се монти­ра на покривите на коопера­ции. блокове и обществени по­стройки. Презназначена е за ултракъси вълни (УКВ). както и за двете програми на Бъл­гарската телевизия. Разполага с преобразувател (конвертор) от II и I програма (от дециметров на метров обхват). Работи безотказно при диапа­зон от минус 15 до плюс 40 градуса Целзий и влажност на въздуха до 93 процента.

Усилвателите и преобразувателят са поставени в обща усил­вателна кутия, която се мон­тира в таванското помещение на подходящо място. Външната антена се състои от: комбини­рана антена за радио (всички вълни и УКВ), антена за мет­ров обхват — ІІІ диапазон (от 6 до 12 канал) и антена за дециметров обхват — IV и V диапазон (от 21 до 60 канал). Всичко това е разположено на стоманена мачта, дълга 2.20 метра и заземена. За монтира­нето на мачтата е предвидено всичко необходимо — скоби, метална керемида за наклонен покрив и други приспособле­ния. Материалът е дуралуминий. Важно техническо предимство е това. че колективната анте­на разполага с индивидуални шнурове, които не позволяват обратно излъчване на смущава­щи сигнали за другите абона­ти.

Колективната антена е съвме­стна разработка на колектив от завода и на Института по радиоелектроника в София. Ориентировъчна цена – око­ло 300 лева.

АНТЕНА ЗА УКВ петелементна, предназначена за за­паден стандарт (CCIR). Обхва­тът А е от 93 до 108 мегахерца. Дължината на вибратора е 145 см, хоризонталният ъгъл на насочване — 60 градуса. Прътът е дълъг 2.20 м. Дя­лате конструкция е от дуралуминий. разработката е на заво­да. Цена 14.70 лв.

На Пловдивския международен мострен панаир завод ,,Ком^“ ще се представи с няколко но­вости. които ще влязат в про изводство до края на тази го­дина. От търговска гледна точ­ка те представляват значителен интерес, въпреки че проце­сът на разработване още ие е завършил окончателно и точни технически данни не могат да се посочат.

На първо място заслужава да се отбележи автомобилната ан­тена с усилвател, който позво­лява външните размери на ан­тената да се намалят до 30— 40 сантиметра. Това е така на­речената активна автомобилна антена. Тя ще зарадва много собствениците на леки коли в цялата страна.

Ще бъде завършена и удобна стайна антена с и без усилва­тел – за дециметров и метров обхват, т. е. за I и II програ­ма. Усилвателят ще увеличи чувствителността на сигнала от 6 до 7 пъти.

Между новите изделия на за­вода. предвидени да се появят в магазините най-късно през следващата година, е и индиви­дуалният антенен усилвател. Той ще може да се монтира на всяка антена от самите кли­енти съвсем лесно и ще подо­брява значително сигнала.

Тук можете да изтеглите техническо описание на антена АТК 186-12, производство на завод Ком Годеч – тв антена респром атк 186-12

 

Facebook страница на сайта ни – https://www.facebook.com/sandacite