Надникнете в студиото на Радио София през 1940 г. със Sandacite.BG!

Лекторка чете пред микрофона. В дъното се виждат устройствата за грамофонни плочи, а се чете и надписът на стенната табела: ,,Входъ забраненъ“

Здравейте, фенове на старите лампи! Днес сме Ви подготвили още едно пътуване във времето, по-точно – в миналото на Радио София. Тази статия ще ни отведе в студиото му, така, както то е изглеждало през 1940 г. :)

,,Преди 8 — 9 години по инициативата на неколцина об­щественици и инженери и с техни средства се създаде ра­диопредавателната станция „Родно радио“, която обаче не отговаряше на предназначението си.

По-късно Министерският съвет с Наредба-закон от началото на 1935 г. го направи държавен монопол,  като му промени името от „Родно радио“ на „Радио София“, с клонове в Стара Загора и Варна.

За Радио София бе предвидено да се построи голям предавател във Вакарел,  който вече работи, и голямо студио, което още не е довършено, и за сега временно се по­мещава в втория етаж на спестовната каса — на ул. „Мос­ковска“, зад двореца. (Под ,,недовършено студио“ авторът има предвид сградат ана бул. Драган Цанков 4 – бел. ред.)

„Радио София заработи от средата на 1935 г. и се наложи не само у нас,  но и в чужбина и разнася българ­ската реч и песен по целия свят. Въртите копчето на вашия радиоприемателен апарат и стаята ви се изпълва с приятна музика предаваща се от Радио София. А що представлява от себе си Ра­дио София?

Поставяне на грамофонна плоча върху металния диск. До него е микрофонът, а над прозореца с виждат светлинните сигнали

Главният уредник на последното е г. Сирак Скитник,  български писател и художник,  а неговите помощници – уредници за различните отдали (образователен,  музикален,  информационен и стопански – са: г. г. Йордан Стубел,  Ал. Джаджев,  Б. Икономов и Есто Везенков (по-късно един от директорите на Радио Скопие – бел. ред.)

Над една от стаите в етажа на студиото е поставен надпис „Дискотека“. Там в много шкафове, както в някаква голяма библиотека са наредени 14,000 грамофонни плочи, които по избор на уредниците ние слушаме ежедневно. От тях 14 са пълни опери.

Освен тази стая има и други, които служат за кан­целарии на уредниците, а по средата се намира голям хол,  откъдето се предават концертите на военните музики, голе­мите хорове и оркестри.

Същинското „Студио“ е оная част от радиопреда­вателната система, в която става изпълнението на програ­мата, подредена от уредниците на Радио София. То се състои от две концертни зали и от едно командно поме­щение, в което са инсталирани усилвателите, командните и сигнални апарати.

Дежурният техник предава нарежданията си в кон­цертната зала чрез натискане на система от бутончета, с които се предават светлинни сигнали: „Тишина!“, „Почни!“, „Добре!“, „По-близо!* и „По-далече!“.

В концертната зала се намира електрическият часовник, по който се съобщава точното време, и шкафът с грамофоните плочи, които ще се свирят през деня. В средата е пултът,  откъдето се чете, а в дъното е пианото, там са и столовете на оркестрантите.

В средата на залата, поставен на висок триножник се намира „микрофона“, на разстояние около половин метър пред пулта на говорителя.

Ог микрофона електрическите трептения преминават по кабела в апаратната стая, там се усилват, стигат до командната маса, където се контролира и регулира, за да не бъде ту силен,  ту слаб,  а равномерен. След това те се отпращат по една телефонна подземна линия от София за Вакарел. Тук електричните трептения минават през цяла система от усилватели и регулатори и се пускат по антената на националния радиопредавател. Последният има антени, които се крепят на мачта висока 200 метра. От антените на тази мачта се излъчват в пространството със скоростта на светлината (300,000 клм. в сек.) електро­магнитни вълни.

За предаване на грамофонната музика от студиото, в концертните зали има по една грамофонна маса, с по два металични диска, които се движат от електрични моторчета.

За изтеклите близо 5 години пред микрофоните на трите радиопредавателя (София, Стара Загора, Варна) са изнесени над 3,000 сказки, 8,000 концерти с грамофонни плочи и 3000 концерти от наши и чужди артисти, Слушателите получават всеки ден новини най напред от Радио София и после от вестниците. За всичко има уреден час: за българска литература, история, народни песни, детски, ра­ботнически, смесени и др.

В отделна стая има два апарата, на които върху плочи може да се записват някои от по-важните изпълнения пред микрофона в студиото или другаде. Така записаното може след това веднага да се възпроизведе. От тези плочи после могат да се приготвят и копиета.

За всичко направено до сега от Радио София, при нашите български условия, трябва да се благодари на ръко­водителите му, начело с г. Сирак Скитник,  за тяхното усърдие и разбиране.“

Автор: С. М., сп. Наука за всички, 1940 г.

А ето тук можете да надникнете и в потайностите и на Радио Варна:

Как е изглеждало Радио Варна през 1939 г.

See more

[1939] Радиопредавателитѣ въ Европа

Горните и долните страници представляват пълен списък на СВ, ДВ и някои КВ радиопредаватели в Европа, така, както са били те през 1939 г.

Вижте кои са новите стари реклами на техника, които добавихме!

https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=38642#p38642

\

 

 

Днес ще ви покажем един интересен стар документ. :)

В епохата на Царство България желаещите да упражняват професията ,,радиотехник“, за да могат напр. да ремонтират радиоприемници, не е било задължително да имат тази специалност като висше или средно образование (в последния вариант – придобита напр. от Телеграфопощенското училище в София). За целта е било достатъчно да изкарат курс по радиотехника, наричан ,,радиомонтьорски“ именно защото е бил достатъчен за практикуване на тази професия. Курсове са били организирани от известни радиотехници практици и са включвали часове теория и упражнителни дейности, а обучението е завършвало с изпити и издаване на документ. Курсовете е трябвало да бъдат лицензирани от компетентния държавен орган, в този случай – Главната дирекция на пощите, телеграфите  и телефоните. Изпитът също е бил с въпросник, отговарящ и стандартизиран според държавните изисквания. Скоро ще качим информация и за това.

Та точно такава дипломна бумага сме ви скенирали по-долу. Това е уверение за завършен курс по радиомонтьорство, издадена през 1936 г. Човекът е следвал два месеца тайните на лампите и механизмите, след това криво-ляво е взел изпитите и вече има диплома за радиотехник.

Лектор на курса е известният инж. Г. М. Георгиев, собственик на радиоработилницата ,,Радио Вести О. О. Д-во“ на бул. Дондуков 37 в София (там са се произвеждали радиоприемниците от марката Силвания) и автор на книги по радиотехника и електротехника.

Напълно възможно е той да е отворил радиосервиз след това, или да е започнал да работи в такъв. Кой знае?

На нас ни харесва и снимката на курсиста, приложена на дипломата – с тези петна около изображението е добре оформена. :)

Коментари за това откритие можете да отправяте в нашия форум ==> https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=12&t=4739&p=37273&hilit=%D0%A3%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%BE%D1%82#p37273