[1927] Правилникъ за прилагане Закона за радиото в България

На нашите читатели е добре известна датата 10 май 1927 г. Тогава в Държавен вестник (бр. 29) е обнародван приетият от ХХІ Обикновено народно събрание първи в българската история Закон за радиото. Установяването на законовите рамки на тази дейност дава начален тласък и предопределя както развитието на български излъчвания в ефира, а така също и развитието на родното производство на радиоприемници. Този закон е вече една възможност да се премине от занаятчийското производство на единични бройки приемници, изграждани на различни схемни решения, към серийно фабрично производство.

В същата година е съставен и публикуван и Правилник за прилагането на Закона. Тази сутрин го намерихме в библиотеката на Сандъците – Sandacite и бяхме осенени от чудесната мисъл да Ви го публикуваме тук. Въобще не е безинтересен! Като оставим настрана традиционния факт, че първите и последните неща винаги са най-интересни, от този Правилник ще научите:

• кой може да стане радиоабонат през 1927 г. и при какви условия
• как може да се отвори фабрика за производство на радиоприемници
• как и защо се маркират гражданските радиоапарати и техните части
• какви такси се дължат, за какво и на кого
• как се държи при извънредни положения радиоразпръсквателната служба и какво точно върши
• какви са нарушенията на Закона за радиото в България и съответно какви са наказанията за нарушителите

За постигане на по-голяма автентичност при четенето съхраняваме характерния за онази епоха правопис с краесловните големи ерове. Приятно четене! :)

ПРАВИЛНИКЪ по прилагане закона за радиото

ГЛАВА І

Предметъ на радиото

Чл. 1. Радиото обема следните служби:

а) радиотелеграфна— приемане и предаване на радиотелеграми чрезъ радиотелеграфни станции:

б) радиотелефонна — размена на телефонни раз­говори чрезъ радиотелефонни станции и

в) радиоразпръсвателна (радиодифузия) преда­ване на говорима речь: сказки, беседи, конференции, уроци, музика и всички видове борсови сведения.

ГЛАВА ІІ.

Монополъ и експлоатация

Чл. 2. Радиото е монополъ на държавата, който обгръща експлоатацията на всички радиостанции въ страната (върху земята, въздуха и териториялните во­ди) съ изключение радиостанциите на българските търговски параходи.

Чл. 2. Службата по радиото се урежда и ръководи отъ Главната Дирекция на пощите, телеграфите и телефоните.

Чл. 4. Експлоатацията на службата, посочена въ чл. 1 буква а, се извършва съгласно закона за пощи­те, телеграфите и телефоните, правилника по изпъл­нението му, и международната телеграфна и радио­телеграфна конвенции.

Експлоатацията на службата, посочена въ чл. 1 буква б, се извършва съгласно закона за пощите, те­леграфите и телефоните.

Експлоатацията на службата по радиоразпръскването, посочена въ точка в на чл. 1, се извършва съгласно нарежданията на настоящия правилникъ.

Чл. 5. Експлоатацията на радиоразпръсвателната (радиодифузията) станция може да се извършва и на концесиони начала отъ концесионеръ български ноданикъ по условия одобрение отъ Народното Съ­брание (чл. 2 отъ закона.)

ГЛАВА ІІІ.

Абонати

Чл. 6. Съ радиоприеменъ апаратъ може да си служи всекой, който се е снабдилъ съ позволително обр. Р. № 2 отъ Министра на Ж. П. и Т. издадено възъ основа решението на комисията посочена въ чл. 9.

Чл. 7. Позволително може да получи:

а)  всеко правоспособно лице ;

б) всеко държавно, онржжно и общинско учреж­дение ;

в) всеко обществено учреждение, културенъ просветенъ институтъ и всеко дружество признато отъ държавата;

г)   всеки чужденецъ при взаимность.

ГЛАВА IV.

За позволителните

Чл. 8. Молба за добиване позволително за ин­сталиране и ползуване съ радиоприеменъ апаратъ по приложенъ къмъ тоя правилникъ обр, Р № се по­дава до началника на станцията, който я препраща въ Главната Т. П. Дирекция.

Когато се иска позволително за ламповъ радиоприемникъ къмъ молбата се прилага шема на апара­та съ всички необходими подробности.

Чл. 9. Молбите за позволителни се разглеждатъ въ Главната Т. П. Дирекция оть комисия въ съставъ: единъ представитель на Главната Т. П.Дирекция и по единъ представитель на Министерствата: на войната, на просветата и на вътрешните работи и народното здраве.

Причините за отказъ на позволително по неуважени молби не се съобщаватъ.

Чл. 10, Позволително на служене съ радиоапа­рати се издаватъ или за цела финансова година или за календарно шестмесечие считано отъ първи априлъ до 30 септемврий и отъ Дий октомврий до 31 мартъ.

Срока на позволителното се продължава по право щомъ притежателя на радиоприемника заплати обонаментната такса предвидена въ чл. 33 и не по­пада подъ запрещенията на настоящия правилникъ.

Всеко последующе изплащане абонаментната такса се отбелезва отъ т. п. станция върху гърба на позволителното.

Чл. 11. Позволителното е лично на абоната, ко­муто е издадено. То не може да се преотстъпва дру­гиму и при поискване отъ контролните органи при­тежателя е длъженъ веднага да го предяви.

Чл. 12. Безъ отделно позволително и заплатенъ абонаментъ трети лица не могатъ да си служатъ отъ инсталирань вече радиоприемникъ Въ противенъ случай, наказва се както тоя. който се ползува безъ позволително, така и абоната, който е допусналъ това.

Чл. 13. Когато се констатиратъ нарушения отъ абоната на чл. чл. 6, 7 и 8 отъ закона, позволител­ното се анулира съ заповедь отъ Главната Т. П. Ди­рекция.

Когато абоната не си плати на време следуемата абонаментна такса позволителното се с :нта анулирано по право.

ГЛАВА V.

Радиоприемници

Чл, 14. Фабрикуаанието на радиоприемници и части за такива е свободно

Всякой, който желае да отвори фабрика, или ра­ботилница за радиоапарати, е длъженъ да подаде писменна молба обр. Р. № 3 въ Главната Т. П. Ди­рекция като окаже общината и околията, където ще построи фабриката, или работилницата и какви апа­рати ще фабрикува. Къмъ заявлението се прилага свидетелство за съдимость.

Чл. 15. Търгуванито съ радиоапарати и части за такива е свободно. Търговецъ, който иска да тър­гува съ радиоапарати е длъженъ па подаде писмена молба обр. № 4 до Главната Т. П. Дирекция, като укаже местото, гдето ще търгува и съ какви апарати.

Къмъ заявлението се прилага свидетелство за съдимость.

Чл. 16. Внасянето и изнасянето отъ страната на радиоапарати и части за тяхъ е свободно. Търгове- цътъ, който иска да внася радиоапарати Отъ стран­ство, или да изнесе такива заявява писменно обр. Р. № 5 въ Главната Т. П. Дирекция като укаже броя, вида и тяжестьта на апаратите и презъ кой граниченъ пунктъ ще бъдатъ внесени, или изнесени.

Главната Т. П. Дирекция издава на заявителя удостоверение обр. Р. № 6, което ще му служи за свободно пропущане апаратите презъ митницата.

Чл 16. При Главната Дирекция се води книга обр. Р. № 7, въ която се записватъ лицата, които еж заявили, че ще изработватъ, или търгуватъ съ радио­апарати

Въ нея се записва дадата на постжпванието на молбата, пълното име и местожителство на заяви­теля и какви и колко апарати е обявилъ

Чл. 18. Митническите власти не допускатъ вна­сянето въ страната на радиоапарати и части за тяхъ лреди да имъ се представи удостоверение обр. Р. № 6  за свободенъ вносъ издадено отъ Главната Дирекция на името на вносителя

Чл. 19. За вносъ, поправка и изработване на радиоапарати отъ държавни, ояржжни и общински учреждения, както и отъ частни лица за собствено употребление не се изисква позволително, обаче, ако си служатъ съ тия радиоапарати необходимо е да се снабдягъ съ позволително за служене.

Чл. 20. Фабрикантите и търговците сж длъжни да водятъ регистри обр. Хя 8, въ който ежедневно записватъ изработените, изнесените, внесените, ку­пените и продадените количества радиоапарати и части по брой и по номеръ, ако иматъ такъвъ и името на фабриканта.

Продавачите при продажбите требва да изискватъ отъ купувачите позволително за служене съ ра- диоапаратъ, номера на което записватъ въ регистра заедно съ името, презимето и местожителството на купувача.

Чл. 11. Проверките на регистрите се извършватъ отъ органите на Главната Дирекция, които сравняватъ регистрите на търговците и фабриките съ уведенията, които те са дали въ Главната Дирек­ция и наличните апарати въ заведенията имъ, и за констатираното правятъ въ регистъра заверка съ следния текстъ:

„При проверката на . . . 92 . . . год. указа се всичко редовно“ проверилъ (п.) . . . (Указва се служ­бата която изпълнява) или „при проверката на . . . 192 . . . год., констатираха се нарушения (следва опи­санието имъ! и се съставя актъ)“. Проверилъ подписъ . . . указва се и службата, която изпълнява.

Чл. 22. Управленията на фабриките и работил­ниците за радиоапарати, както и търгозците на та­кива, сж длъжни всекога при поискване отъ органи­те на Главната Дирекция следъ като те се легитимиратъ да имъ оставатъ на разположение за провер­ка книгите, които водятъ за изработването, или по- купкопродажбата на радио апарати, а така сжщо и всички намиращи се на лице въ заведенията имъ апарати и части.

Чл. 23. Всички радиоприемателни апарати пре­ди да се инсталиратъ се проверявагъ отъ органите па Глааната Т. П. Дирекция дали системата имъ нема да затрудни радиослужбата и могатъ ли да бждатъ туряни въ употребление, следъ което отъ сжщите ор­гани биватЪ маркирани.

Чл. 24. Само проверени и маркирани радиоапа­рати могатъ да се продапатъ

Абонатите сами си набавятъ радиоприемниците.

Чл, 25. Не се допускатъ въ употребление :

а) радиоприемници, които могатъ да се употребяватъ и като предавателни постове;

б) радиоприемници, на които свръзката между лампите може да възбужда вълни въ антената и да смущава другите радиоинсталации;

в) радиоприемници, въ които се появяватъ сму­щаващи зълни вследствие свръхъ напрежение на анода, или на решетката ;

г) радиоприемници съ обратна свръзка (реакция) на детекторната лампа върху антената.

Въ рааиоприемникъ съ една лампа реакция се дапуща само когато се работи съ апериодична антена (антененъ кржгъ безъ настойка):

д) радиоприемникъ съ етажи за усилване ви­сока честота (сюперъ хетеродинъ) ако не е неутрали­зирана вжтрешната реакция.

е) радиоприемникъ, построенъ по сюперрегенеративна шема.

Забележка: Допуща се приемание съ та­къвъ апаратъ съ рамкова антена (Кадъръ).

ГЛАВА VI.

Проверка и маркиране

Чл. 25. Проверката и маркирането на радиоапара­тите и техните части се извършва при Главната Т. П. Дирекция, или станциите определени отъ нея.

Чл. 27. Радиоапаратите и частите, които се укажатъ съобразно със закона и настоящия правилникъ следъ пълната имъ проверка се маркиратъ отъ на­длежното служебно лице, като марката се поставя на ясно и цела на подходяща видно место върху ра­диоапарата, или неговата часть, безъ да се нанася по­вреда на последнята. При некоя частъ върху която неможе да се чука и кзито Главната Дирекция ще изброи, маркирането може да стане върху пломба.

Чл. 28. Държавната марка, съ която ще се мар­киратъ законните радиоапарати и части при първо­началната проверка е „лъвъ“. Тя изобразява фигура­та лъвъ изправенъ на задните крака, надъ него има инициалите „П. Т. Т.“ подъ него № на станцията при която става маркирането.

Чл. 29. Главната Дирекция и определените отъ нея станции, които ще проверяватъ и маркиратъ ра­диоапаратите, се снабдяватъ съ марки направени отъ стомана и железо за вчукване въ дървените и мета­лически главни части на радиоприемника.

Чл. 30. Марките се съхраняватъ отъ началника на станцията и той е отговоренъ за техното правил­но употребление и използуване.

А н т е н а

Чл. 31. Позволителното за ползуване съ радио- приемникъ дава право за инсталиране на антена.

Антената може да бжде: а) рамкова (кадъръ),

б)   вжтрешна (въ стая или подъ подкривъ) и в) (вън­шна (висока).

Всека антена требва да е снабдена съ комутаторъ, чрезъ който тя да се поставя направо на земя винаги когато съ апарата не се приема.

Чл. 32. Външната антена може да има най-голема височина 5 метра надъ покрива на зданието и до две жици, всека една съ полезна дължина (меж­ду .изолаторите) не повече отъ 30 метра. Когато мес­тото не позволява да се обтегнатъ само две жици съ 30 метра полезна дължина, числото на жиците може да се увеличи съответно.

Чл. 33. При кръстосване, или паралелизъмъ съ телеграфни, или телефонни жици, или съ жици на електрическо осветление, радиоабоната е длъженъ да взема предпазителни мерки за да се избегне допи­ране до проводниците въ какъвто и да било случай.

Не се позволява минаването на жиците на вън­шни антени надъ улици, или обществени места, нито пъкъ да се прикрепятъ те, или обтежките имъ у те­леграфните или телефонни стълбове и пилони.

Чл. 34. Позволителното за ползувание отъ радиоприеменъ апаратъ и инсталирането на антена не създава право на абоната за ползувание отъ чуждъ имотъ.

Радиоабоната е длъженъ да се споразумява съ собствоника на имота, къмъ който ще прикачи вън­шната си антена.

Чл. 35. Въ случай, че некоя антена падне и отъ това произлезе некаква щета, то абоната е отговоренъ да я обезщети.

Чл. 36. Инсталирането на всеки радиоприеменъ апаратъ на абонатъ, който е добилъ позволително става за негова сметка отъ инсталатори, които иматъ разрешение отъ главната Т. П. Дирекция.

Инсталаторите требва да притежаватъ доказана подготовка, или да еж преминали специаленъ курсъ.

Никаква инсталация не може да бжде извър­шена отъ инсталаторъ, ако притежателя на радио­приемника нема позволително подъ страхъ на нака­занията предвидени въ Чл. 8 Отъ закона.

Чл. 37. Никакво премествание на радиоприемникъ отъ едно место на друго безъ разрешението на респективния началникъ станция не се допуща.

Всекой абонатъ, който иска да премести радио­приемника е длъженъ да подаде писмено заявление обр Р. № 9 до началника на станцията, въ което из­рично и подробно посочва, где и на какво место ще стане преместването, Следъ проверка преместването се разрешава безъ да се събиратъ такси.

Преместването на радиоприемника е за сметка на абоната.

ГЛАВА VIII.

Такси

Чл. 38. Абонатите, които си служатъ съ радио­приемници заплащатъ следните абонаменти годишни такси:

а)  по 200 лева за служене съ кристаленъ детекторъ, къмъ които може да се добави усилватель за ниска честота :

Кристалния детекторъ по устройството си е за служене на късо разстояние, затова той би намерилъ пълно приложение само когато се построи радиораз- пръскветелна станция въ страната.

б)  по 500 лв. за ламповъ радиоприемникъ, или кристаленъ детекторъ съ усилватель за висока често­та предназначени за домашно използуване въ апар- таментъ.

Къмъ тая група причисляватъ радиоприемници­те на държавните, окржжните и общински учреждения.

в)  по 2500 лева за ламповъ радиоприемникъ за. публично използуване, но не на постоянно место, а подвижни.

г)  по 10,000 лв. за ламповъ радиоприемникъ инсталиранъ въ ресторанти, кафенета, хотели, театри кинемотографи, партийни клубове и др. локали за. общо ползване, или демонстриране на апарати.

д)  по 15,000 лева за служене съ радиоприем­никъ отъ държавните банки (народна, земледелческа кооперативи и пр.)

е)  по 20,000 лева за служене съ радиоприем­никъ отъ частни банки, банкерски кжщи, търговски дружества, фабрики и въобще абонати, които се занимаватъ съ търговски, банкови и борсови сделки.

Забележка: Читалища съ утвърдени отъ Министра на просветата устави и училищата на на­селените места до 5000 жители, а така също сегашните и бивши т. п. служители, ако пожелаятъ да се абониратъ по буква б, ползватъ се съ 50 °/о намаление.

Чл. 39. Таксите се събиратъ въ предплата за шесть месеца, или година съгласно чл. 10.

Чл. 40. За да се счита издаденото позволително за служене съ радиоприемникъ за подновено, абона­та требва да предплати таксата:

а)  за годишенъ абонаментъ най-късно до 25 мартъ всека година и

б)  за шестмесеченъ абонаментъ най-късно до 25-й септемврий и 25 мартъ.

Неплатилите абонати са длъжни да вдигнатъ- антените, инсталациите и апаратите като последните представятъ въ местната станция за пломбиране по начинъ да не могатъ да бждатъ използувани,

Чл, 41. За проверка и маркиране на апаратите се събира такса.

а) за кристаленъ детекторь 100 лева.

а) за ламповъ радиоприемникъ 300 лева.

Чл. 42, Таксите се записватъ въ кн. 65-а и се внасятъ въ Б, Н. Баъка по § за приходите отъ теле­фонни разговори и абонаменти по реда установенъ за другите държавни приходи.

Книга 65-а се води тримесечно и следъ задействуванието й се представя за контрола при Главната Т. П. Дирекция, отделение Т. Т. Съобщения.

Чл. 43. Всичките абонати, записани презъ едно тримесечие се вписватъ въ ведомость № 187-а, която се представя въ Главната Дирекция едновременно съ книга 65-а.

Чи. 44 Всека станция води по една наръчна книга обр. Р, № 10, въ която се отбелязва:

а)   име, презиме и прекоръ на абоната.

б)   улица и №

в)   професия.

г)   где е инсталиранъ радиоприемника.

д) видъ на радиоприемника: кристаленъ детек- торъ, или ламповъ и съ колко лампи.

е)   заплатените такси — сума.

ж)   срокъ на абонамента — огь кога до кога.

з)    № и дата на разписката отъ кн. 65-а.

и)   № и дата на позволителното и

к)  проверка — отбелязва се, кога е извършена и резултата отъ нея скрепенъ съ подписъ на про­верителя.

Чл. 45, Поне единъ пжть всеки три месеца тех­ническите органи при всека станция сж длъжни да правятъ проверка у абоната дали радиоприемника се използва точно за цельта, за която е даденъ и дали няма промена въ инсталацията.

Следъ всека проверка длъжностното лице- кое­то Я извършва дйнася за резултата въ Главната Ди­рекция чрезъ непосредственото си началство.

Чл. 46, За извършване на проверките абонати­те сж длъжни да даватъ достжпъ въ жилищата си

на органите на службата следъ като се легитимиратъ.

ГЛАВА IX.

Ползване отъ радиоразпръсвателната служба

Чл. 47. Абонатите иматъ право да се ползуватъ отъ службата на чуждите радиоразпръсвателни стан­ции и отъ тая, която ще се построи отъ държавата, като се спазватъ нарежданията на чл. I буква в и чл. 59 и 61.

Чл. 48. Абонатите сами си набавятъ програми за работата на чуждите радиоразпръсвателни станции.

ГЛАВА X.

Закриване на службата

Чл. 49. Главната Дирекция може възъ основа на решението на Министерския Съветъ да закрива из­чело, или частично службата по радиоразпръсването въ една, или няколко зони.

Чл. 50. Въ случай на военно положение служ­бата се закрива изцяло и радиоприемницитъ се пре- даватъ на хранение въ съответните т. п. станции.

Чл. 51. Въ срокъ 24 часа отъ публикуване ука­за за обявяване страната въ военио положение, или издаване заповедь за закриване частично службата въ известна зона всекой притежатель на радиоапа- ратъ е длъженъ да го предаде на хранение срещу разписка обр. Р. № 11 въ местната т. п. станция.

Чл. 52. Въ всека станция се съставя списъкъ на предадените на хранение радиоапарати, въ който се отбелезва датата на предававето, пълното име и местожителство на притежателя, системата и състоя­нието на апарата. Сжщите сведения се отбелезватъ и въ пъиемателната разписка обр. Р. № 10.

Чл. 53. Презъ времето до като трае военното положение забранено е изработването, внасянето тър­говията и размената съ радиоапарати и части за техъ.

Чл. 54. Отъ деня на обявяване военно положе­ние намиращите се на лице радиоапарати и частц за техъ въ фабриките, работилниците и търговците се считатъ, че сж подъ държавенъ секвестъръ оставени за пазене у собствениците. Последните сж длъжни въ 24 часа да подадатъ въ местната т. п. станция де­кларация въ която да опишатъ колко и какви радио­апарати се намиратъ въ заведенията имъ.

Следъ вдигане военното положение секвестъра се снема съ заповедь отъ Главната Дирекция.

Чл. 55. При случаите предвидени въ чл. чл. 49 и 50 абонатите могатъ да поискатъ въ годишенъ срокъ да имъ се повърне таксата за неизползуваните месеци отъ абонаментния срокъ.

ГЛАВА XI.

Наказания

Чл. 56. Нарушенията на закона за радио, на правилника и наредбите па прилагането имъ се кон- статиратъ отъ телеграфо-пощенските Служители ИЛИ административно-полицейските власти, съ актове, под­писани отъ съставителя, нарушителя и поне единъ свидетель.

Актовете иматъ пълна доказателствена сила предъ сждилишата до доказваиие техната неверность.

Чл. 57. Всекой актъ требва да съдържа :

1. дата и место на състояването;
2. името, презимето и длъжностьта на съста­вителя;
3. името, презимето, названието и местожител­ството на нарушителя :
4. факта на нарушението, времето, местото гдето е станало то и обясненията на нарушителя ;
5. имената, презимената, занятието и местожи­телството на свидетелите и
6. заловените радиоапарати, които служатъ за веществени доказателства.

Чл. 58. Актовете съ всички доказателства се из- пращатъ въ Главната Дирекция, отделение т. п. съоб­щения, която като провери редовно ли сж съставени ги препраща по подсждимость на надлежния проку- роръ. или мирови сждия.

Чл. 59. Който абонатъ на радиоприеменъ апаратъ прихване радиотелеграфна, или радиотелефонна кореспонденция се наказва съ затворъ отъ шесть месеца до три години. Употребените апарати и ин­струменти се конфискуватъ (чл. 6 отъ закона),

Чл. 60. Който абонатъ се ползува безъ позво­лително отъ радиоприеменъ апаратъ се наказва съ тъмниченъ затворъ до една година и съ глоба до 5000 лв. Употребените апарати и инструменти се кон­фискуватъ (чл. 7 отъ закона).

Чл. 61. Който абонатъ на радиоприеменъ апа­ратъ не се съобразява съ наставленията за служене съ радиоприемникъ прибавя уреди и пречи на съществующите радиостанции, се наказва съ глоба до 5000 лева, апаратите му се конфискуватъ и той губи право да бжде абонатъ за срокъ отъ една година (чл. 8 отъ закона).

Чл. 62. Непредвидените въ закона за радио нарушенията се наказватъ по общия наказателенъ за- конъ.

 

Сборник архивни статии на Матвей Вълев възкръсна за нов живот

В нашия сайт винаги се радваме, когато животът ни предостави възможност да отразим събития, посветени на запазването на паметта за българската техника. Безспорно сред такива събития трябва да включим и преиздаването на стари статии и книги, които днес добиват стойността на литературни източници.

Вчера Зала 1 на СУ ,,Св. Климент Охридски“ бе сцена на именно такова събитие!

Там се състоя представянето на книгата със статии на радиожурналиста и писател Матвей Вълев (1902-1944) ,,Радио и общество“. Тя е издадена от Университетското издателство на СУ по проект ,,Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ от декември 2016 г. с ръководител гл. ас. д-р Надежда Стоянова от Факултета по славянски филологии на СУ. Съставител е д-р Андрей Ташев от Института по литература към БАН, а книгата бе представена от доц. Вяра Ангелова от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ.

Книгата е безспорно извор за историята на Радио София през 1930-те и 40-те години. Писателят Матвей Вълев (псевдоним на Димитър Вълев), прекарал близо 15 години от живота си в Германия и Бразилия, е човек, който непрекъснато пътува. Опознал екзотичната за тогавашните българи Бразилия, той се връща у нас, но и след това продължава своя пътешественически живот. Публикува статии, фейлетони, хуморески и други текстове в някои от най-тиражните български вестници, издава и книги с разкази. Едва през последните години от рано прекъсналия си живот (през 1938) той се установява на постоянна работа като ,,помощник-уредник“ в Радио София, т.е. участва в екипа, който се занимава с изготвянето на програмата. Едва ли може да се намери по-подходящ човек, който да популяризира тази все още нова медия сред българските слушатели. Той прави това чрез редица статии, които печата в различни периодични издания – ,,Илюстрована радиоседмица“, ,,Весела дружина“, списанието на Столична община ,,Сердика“ (където съществува и специална рубрика ,,Радио“), в. ,,Мир“… През 30-те и 40-те години Вълев подбира някои от най-четените издания, за да популяризира своята любима медия и работно място.

Заглавията на статиите са красноречиви – ,,Как работи Радио София“, ,,Средна вълна 352,9 метра. Репортаж“, ,,Радио. Съдържание и форма“, ,,Грамофонни плочи“, ,,Радиопиесата и нейните изпълнители“, ,,Звуковите радиокулиси“… Вълев се стреми да обясни на читателите как работи радиото, как се изготвя програмата му, как си осъществяват предаванията, изнася любопитни сведения ,,от кухнята“, интересни снимки от запис на предавания, концерти, радиопредавателя във Вакарел или фонотеката с хилядите и хиляди плочи… Все неща, които правят радиото много по-близко до слушателя и го карат да го следи с интерес. Благодарение на интересните илюстрации сега ние, в 2017 г., можем да се докоснем до непосредствената история от началните години на Радио София, без да е нужно да търсим трудно намираеми и почти изчезнали списания.

Някои от тези статии са построени на принципа на художествения разказ и фейлетона. Те очевидно се прадназначени за юношеската аудитория. Така например, заглавието ,,Как работи Радио София“ героите са едно малко момче, останало само вкъщи и  търсещо нова станция на приемника, и ненадейно изскочилия Мух, ,,славният радиодух“, който знае всичко (за Радио София, за радиопредаването и радиоразпръскването, за приемането на излъчените сигнали…) и обяснява на детето принципите на радиото. Такава форма (диалогична) на излагане на по-сложна фактологична информация става позната на българите едва по-късно, през 1942 г., когато излиза книгата на Едуард Райн ,,Чудото на вълните“, построена на подобен принцип.  Матвей Вълев е очевидно горд с новата придобивка на българското радио – мощният стокиловатов предавател с мачтова антена край Вакарел, най-модерна за времето си.

Друга интересна статия, която безспорно ще грабне вниманието Ви, щом четете нашия сайт, е ,,Средна вълна 352,9 метра“. В този разказ, писан през 1942 г. (годината на откриването на специалната сграда на Радио София), Матвъ Вълев описва историята на нашето радио до момента. Служейки си с обширни статистически данни, той привежда данни за броя на регистрираните (плащащи такса) радиослушатели през няколко години, за това на колко жители колко радиоприемника се падат (основен показател за радиоосигуреност на населението и съответно темпо на технически напредък и разпространение на новостите), какво е съотношението на българските радиоабонати по градове и области. Сетне разказът преминава към подробно описание на различните помещения в новооткритата сграда на Радио София – за репетиции, преки предавания, усилвателно помещение, измервателна радиолаборатория, програмният отдел…

Един въпрос, неразработван на страниците на нашия сайт – с каква апаратура е разполагало Радио София през 1942 г.? Вижте само този откъс: ,,Засега имаме уредби за записване на музика и говор на меки грамофонни плочи. Наскоро ще се снабдим с уредби и за записване върху магнитна лента, както и върху восъчни плочи. За просвирване на музиката от различни филми филмова му­зика – разполагаме с нарочна тонфилмова апаратура. Ще раз­гледате после и дискотеката е металическите шкафове за съх­раняване на плочите. В радиолабораторията правим измервания и изследвания чрез най-новите инструменти, осцилографи и апарати. Освен това имаме електрическа, телефонна, часовни­кова, звънчова, пожаросъобщителна, антенна и гръмоотводна инсталации, също така резервно осветление през акумулаторни батерии. Външните предавания и външните записвания страдат от липсата на репортажни коли. Те са вече поръчани, когато ги получим, ще можем да правим записвания на грамофонни пло­чи вред, дето пожелаем, и ще разширим значително отдела на външните предавания. Свързани сме, освен с Вакарел и другите предаватели, с директни телефонни вериги с всички по-важни места от София, отдето имаме често предавания“.

От книгата ще узнаем детайлно и за процентното и времево съотношение между различните видове излъчвания –  различните видовете музика, предаванията на реч – ,,сказки“ (публични лекции), национална пропаганда, история, стопански теми, новини и съобщения, тържества и какво ли още не. Става дума за любопитните програми и предавания като ,,Детски час“ ,,Селски час“ и много други.

Една от апокрифните снимки в книгата – фонотеката на Радио София с хилядите плочи

Колкото и да са интересни и задълбочени, и най-добросъвестните научни изследвания си остават писани от актуална гледна точка. Когато прочетем съвременен на описваната тема литературен източник, чувството на за съприкосновение с епохата нараства и ние изпитваме силно удовлетворение от досега с възродената и извадена от архивите история. Това е и смисълът в нашия сайт понякога да Ви предоставяме апокрифни технически текстове без редакция.

Издаването на тази книга е едно щастливо събитие. Събраните заедно повече заглавия от един автор дават възможност пълноценно да се оцени неговото дело. Повече начинания като ,,Радио и общество“ трябва да има и повече история трябва да бъде изкопавана от забравата!

Затова нека тук да похвалим Андрей Ташев, плод на чийто изследователски труд е тази книга, както и всички други хора от проекта ,,Литература и техника“, Университетското издателство на СУ… и всички други, които са допринесли с труда си за излизането на ,,Радио и общество“.

Вълев, Матвей. Радио и общество : Сборник статии / Матвей Вълев ; Съст. Андрей Ташев. София : Унив. издателство ,,Св. Климент Охридски“, 2017.

[1962] Българското радио и телевизия

Българското радио е създадено през 1929 година в София, когато група ентусиасти-радиолюбите­ли приспособили малък предавател на Военно-инженерна­та дружина с мощност 60 вата и с него за пръв път в нашата страна е била вече излъчена българска реч и музика.

По-късно бил построен предавател с мощност 200 вата и било устроено малко студио в сградата на Спе­стовната каса на улица „Бенковски“. Тук започнало пре­даването на съобщения, беседи и музика от грамофонни плочи. Цялата работа била извършвана на любителски начала.

Това положение продължило до 1935 година, когато радиоразпръскването у нас със закон се обявява за монопол на държавата и радиото става държавно. Започ­ва подготовката за построяване на голям предавател във Вакарел, на два малки предавателя в Стара Загора и Варна и на радиодом в София. На обявения търг за до­ставката на Вакарелския предавател се явили няколко фирми, но най-изгодни условия — модерен предавател и най-ниска цена били предложени от Съветския съюз. По указания обаче на тогавашното правителство и след си­лен натиск от страна на Германия, която за­плашила, че ще преустанови изкупуването на български земеделски произведения, ако доставката не се възложи на германска фирма, комисията, провеждаща търга, въз­ложила доставката на предавателя на германската фирма Телефункен.

През 1936 година започнали да работят двата рай­онни предавателя във Варна и Стара Загора с мощност по два киловата, а през 1938 година — и големият пре­давател във Вакарел с мощност 100 киловата. Радиодомът влязъл в действие по-късно — в началото на 1942 година. С тези предаватели до 9 септември 1944 година е излъчвана само една програма за страната с времетрае­не 8—10 часа дневно.

След 9 септември 1944 година под грижите на на­родната власт радиото у нас започна да се развива бързо: най-напред беше възста­новена мощността на преда­вателя Вакарел, която през войната бе намалена до 10 ки­ловата, поради липсата на радиолампи и запасни части. След това бяха увеличени мощности­те на районните радиостанции, като предавателят Стара Заго­ра стана 20 киловата, а Вар­на — 10 киловата.

Още през 1946 година за­почна предаване на втората програма за страната с мал­кия резервен предавател в Красно село. През 1948 г. на същото място нашите специалисти построиха с местни средства и материали нов предавател с мощ­ност 20 киловата. Благодарение на него втората про­грама започна да се слуша добре в много по-голям район.

През 1955 година край Плевен беше построен най-мощният предавател на средни вълни у нас, внесен от Германската демократична република. Този предава­тел сега предава първа програма, която се чува добре почти по цялата територия на страната.

Преди 9 септември 1944 година ние нямахме радиопредавания за чужбина. Такива започнаха през 1951 го­дина, когато с помощта на Съветския съюз край София беше построен модерен сто и двадесет киловатов предавател на къси вълни. С него започнаха предавания за Бвропа, за Северна и Южна Америка. По-късно бя­ха построени още три късовълнови предавателя. Преда­ванията за чужбина се разшириха и обхванаха съседните страни, арабските страни и Африка. Днес ние предава­ме за чужбина на 12 езика.

Положено беше началото на радиоразпръскване на ултракъси вълни. В София вече работят два предавателя, които дублират първа и втора програма на ултракъси вълни.

На 7 септември 1959 година беше въведена у нас телевизията. Доставени бяха един предавател и две репортажни коли и беше създадено малко студио в теле­визионната кула в София и друго — на улица „Поп Ан­дрей“. С тази макар още недостатъчна база, сега у нас се провеждат три-четири пъти седмично телевизионни предавания за София и софийското поле. За разширява­не районите за приемане на софийската телевизионна про­грама бяха построени няколко малки ретранслатора на Ботев връх, Витоша, Петрохан, връх „Столетов“ и други. Благодарение на тях сега телевизионната програма се приема в Перник, Михайловград, Пловдив, Търново, Га­брово и други места.

През 1947 година беше въведена у нас жичната ра­диофикация, която бързо се разшири и днес вече са ра­диофицирани 1955 селища, в които са инсталирани 587 548 броя радиоточки. Броят на радиоприемниците също порасна много бързо. Докато в 1939 година у нас е имало само 62,677. приемника, сега те са 1,013,221 или общо към 1 януари 1962 година у нас 1,602,769 семейства имат приемник или радиоточка.

Още преди края на тази година се предвижда увеличаване на времетраене­то на втората програма в неделя и пра­знични дни, като тя ще започва сутрин от 10.30 часа. По-нататък това ще се направи и за делничните дни.

До края на годината ще бъде пуснат в действие нов предавател в Благоев­град, с което ще се подобри слушане­то на първа програма в Пиринския край. По същото вре­ме ще бъде пуснат в действие и предавателят в Кърджа­ли, с който турското население ще слуша по-добре пре­даванията, предназначени за него, а ще се подобри и при­емането на втора програма в този край.

За да се слуша по-добре втора програма в Северна България, предвижда се тя да бъде излъчвана от още един предавател.

В чест на VIII конгрес на Българската комунисти­ческа партия в началото на второто полугодие на тази година се предвижда въвеждането за страната на трета музикална програма на ултракъси вълни.

За по-нататъшното развитие на радиото и телевизията у нас се предвиждат в бъдеще следните мероприятия:

Ще бъде изградена постепенно цялостна мрежа телевизионни предаватели, които ще дадат възможност телевизионните предавания да достигнат във всички ча­сти на страната.

Ще бъде изградена и мрежа от УКВ предаватели, за да се осигурят две УКВ програми за цялата страна.

Важна роля при изграждането на телевизионната и УКВ радиомрежи се отрежда на Ботев връх. Поставени там, мощните телевизионни и УКВ предаватели ще осигурят добро приемане на радио и телевизионните програми върху големи части от България. По предварител­ни изчисления, предаванията на Ботев връх ще покри­ват над 50% от територията на страната.

В плановете за развитието на нашето радио се пред­вижда също изграждането в София на голям апаратно-студиен комплекс за телевизията и нов радиодом за ра­диоразпръскването. Идейните проекти за апаратно-сту­дийния комплекс, който ще бъде построен зад Борисовата градина по шосето за Дървеница, е изготвен вече от проектантски организации в Съветския съюз. Сега той се проучва от нашите специалисти и се обсъждат сро­ковете за строителството му. Това ще бъде голям и ва­жен за нашата телевизия обект. Той ще дава възмож­ност за изготвяне на разнообразни и качествени програ ми и заедно с построяването на телевизионен предава­тел на Ботев връх, ще даде мощен тласък на разви­тието на нашата телевизия. Предвижда се първият етап от строежа му да влезе в експлоатация през 1965/66 год.

В строеж е и скоро ще бъде завършена радиолинейната линия София—Букурещ—Киев—Москва. По нея ще се обменят телевизионни програми между Съветския съюз, Румъния и България. Предвижда се и строеж на радиолинейна линия София—Белград, чрез която наша­та телевизия ще се свърже с телевизионните мрежи на Западна Европа. По-късно тази линия ще се продължи по посока на Цариград и ще се превърне в магистрала за пренасяне на телевизионни програми между Европа и Близкия Изток.

За подобряване предаванията на чужди езиц,и се предвижда построяването на един мощен предавател на средни вълни, на няколко предавателя на къси вълни и на необходимия брой специални насочени антени.

В перспективните планове за развитието на радиото у нас се предвижда и бързо нарастване броя на радиоприемниците, телевизорите и радиоточките. Гаранция за то­ва е нашата млада електропромишленост. Днес Слабо­токовият завод произвежда висококачествени приемници и телевизори, които намират добър пазар и в много чуж­ди страни от Европа, Азия и Африка. Като се имат пред­вид темповете на нашето общо развитие, предполага се, че през 1965 година броят на радиоприемниците ще над­мине цифрата 1,400.000, на радиоточките — 800,000 и на телевизорите 150,000 броя.

Ж. КРЪСТЕВ

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

 

[1943] Създателите на радиоапаратите Тулан

Работниците на фабриката Радио Тулан и Светозар Пренеров със семейството на банкет по случай 1 май 1943 г. Крайно десните в квадратчето са жена му и сина – Емил Пренеров. В квадратчето над тях е г-н Светозар Пренеров. На заден план – радиоапарати ТУЛАН.

А ето и снимка на основателя на Тулан:

Снимки: Музей за история на радиото във ФЖМК.

На долната снимка е част от персонала на Тулан:

Повече за Тулан можете да разберете от нашата публикация тук – http://www.sandacite.bg/%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%BD/

[1939] Нарѫчникъ за радиоабонатитѣ

Този наръчник, издание на Радио София, съдържа всичко, което  необходимо да знае  един ползвател на домашен радиоапарат.

Автор Димитър Алтънков.

Изтеглете оттук – Д. Aлтънков – Радио-абонаменти. Наръчник за радиоабонатите

[1939] Документи и такси за радиоабонаментъ

От този документ можем да се осведомим какви са били таксите, които са заплащали радиослушателите в Царство България за притежавания от тях радиоприемник, за откриване на радиокурсове, за ремонт на радиоапарати, за търговия с радиоапарати и т.н.

Категориите са били две – домашно и обществено ползуване на апарата. В първата попадат:

Кристален детектор

1-, 2-, 3-лампов радиоапарат

4- и повече лампови радиоприемници

Втора категория включва:

1-, 2-, 3-лампови радиоприемници

4- и повече лампови радиоприемници

,,считани без лампите за токоизправление“.

Ролята на търговеца или препродавача на радиоапарати:

Удостоверение за правотъргуване с радиоапарати и части:

Удостоверение за радиомонтьорство:

Отчетност и документи:

Какво се прави при радиосмущения:

Какво се случва,когато се използува радиоапарат без позволително или се замени с друг, по-мощен, без разрешение:

 

 

[1939] Марки радиоапарати на българския пазар

Това е документ на Главната дирекция на ПТТ, с който се освобождават от такса горепосочените марки радиоапарати. Но същевременно е и документ за много от производителите на радиоприемници, присъствували на българския пазар през 1939 г.

Както виждате, освен чуждестранните, в списъка фигурират и доста познати български радиопроизводители, а и някои, за които не сме чували нищо и в този смисъл каталогът е исторически извор.

Интересно е и на какъв признак апаратите на някои производители са се освобождавали от такса.

Ето и втората част на списъка.

 

[1935] Наредба-законъ за радиото

Пред Вас  е нормативният акт, обнародван на 26. януари 1935 г. в Държавен вестник, с който радиоразпръскването става държавна собственост и монопол. Подписан е от цар Борис ІІІ на 25. януари същата година.

Досега този изключително интересен документ (както и други стари закони и ост. нормативни актове) не беше публикуван в Интернет и затова се усещаме длъжни да го сторим ние. Най-горе са първите две страници, а надолу следващите.

Що се отнася до първия български Закон за радиото, той е приет от Народното събрание още през 1927 г., като дотогава радиоразпръскванията са били забранени. В края на същата 1927 г. в България са регистрирани първите 400 радиоприемника. 

Това е другият каталог, с който успяхме да се сдобием. Той е на фирмата Зенит, чийто официален вносител за България Александър Калчев е включил  него не само техни части, но и такива на доста други европейски фирми.

Каталогът е интересен не само от техническа, но и от естетическа гледна точка. Запознава ни с рекламния език от онова време и с начина, по който директорът на компанията вносител е общувал с потенциалните клиенти. Така например, имаме следното въодушевено обръщение:

 

Ето какво са предлагали в обобщен вид. Думата ,,бобина“, разбира се, отново е написана с У:

Заповядайте да му се насладите в пълния му блясък: Зенит-каталог радиочасти