Кратка история на българските панелки в Sandacite – Сандъците.

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ, издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бp. 125, 3 ноември 2017 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2017-125.pdf.)

Както знаем, след 1945 г. започва засилена индустриализация на България, при която големи групи от хора се преместват от селата в близките големи градове. Увеличеното население се нуждае от жилища, а традиционните 5-6-етажни монолитни сгради не се строят достатъчно бързо. Затова държавата и научните звена се замислят за ускорено и изпитано строителство, което да използват.

Обикновено се мисли, че панелното строителство идва у нас от СССР и е съветско изобретение. Това не е вярно. Първите сгради, изпълнени с предварително произведени панели, са в квартала-градина Форест Хилс Гардънс, построен през 1909-12 г. в нюйоркското предградие Куинс за т.н. горна част на средната класа. Друг известен панелен квартал е берлинският Splanemann-Siedlung (1926-30). Тези „панелки“ са доста по-различни от познатите ни. Те приличат повече на нашите стари кооперации, дори си имат и класическите остри покриви с тавански помещения под тях.

Строителните панели представляват оплетка от арматурно желязо и отгоре залят бетон. Те имат различни функции и видове – подови, стенни, фасадни (последните нямат носеща функция). Произвеждат се в т.н. домостроителни комбинати (над 30 в цяла България) и се извозват до строежа с панеловоз. Повдига ги кран и се сглобяват чрез заваряване на издадените от панела стоманени елементи с тези на другите панели. Сетне местата на допир се запълват с различни бетонни разтвори, а отгоре се уплътняват херметически с еластичен материал.

Смята се също, че панелките са еднакви. Това също не е вярно. Блоковете се различават по серии – т.н. номенклатури. Всички панелки в една номенклатура са еднакви, но не и номенклатурите помежду си. Понякога за различните градове се разработват отделни серии. Всяка нова номенклатура подобрява разпределението на площите в блока. А след 1983 г. земетръсната осигуреност е вече не просто чудесна, а отлична. Панелните жилища за пръв път предлагат и отделни, непреходни помещения… и течаща топла вода на много крайградски села, превърнати в квартали.

През 1957 г. в България са произведени първите панели, а през 1958 в София е издигната опитна 4-етажна сграда (първата илюстрация). Можем да я видим и сега на ул. Найчо Цанов № 66. Било е голямо събитие, а строежът й е отразен в специализирани книги. Малко след това започва и експерименталното строителство на три- и четириетажни панелни сгради от Районната проектантска организация в Русе.

След 4 години опитно строителство е разработена и първата масова номенклатура на име Бс-2-63. Тези сгради (1963-8 г.) имат ширина на помещенията 3,6 м, леко скосен покрив и балкони-лоджии (Дружба І, Свобода). Липсва асансьор. От 1964 г. в действие влиза Бс-2-64 с асансьор от завода в Гара Искър, най-много 8 етажа и обикновени балкони (Младост І напр.). От 1968 г. строят и подобната Бс-VІІІ-Сф (Красна поляна, Света Троица…). За пръв път имаме голям 2,80 х 1,80 м прозорец на хола, а фасадата е с блещукаща мозайка. Сетне идва и новият модел блокове Бс-69-Сф, който е и най-масовият у нас. Пример в София са всички райони на Люлин. Бс-69-Сф има няколко варианта, изпълнявани паралелно. Тези сгради са по-дълбоки и така холът може да е дълъг до 6,3 м (той е 6,45, но 15 см „падат“ за междупанелните връзки). Връщат се и лоджиите. След 1977 г. етажите стигат 9 (Надежда ІІІ и ІV). При варианта от 1983 са въведени търговски площи в партерите (Обеля І напр.). За да се разчупи изгледът, фасадните плочи на балконите имат различни решетки и се боядисват оранжеви или сини. Банята вече не се сглобява на строежа, а още в завода. Тя пристига на място във вид на готова кутийка и кранът само я вдига до етажа. Въведени са и „тухлопанелни“ фасади – панелът им се състои от тухли, съединени със стоманени прътове и уплътнени с разтвори. От 1987 г. въвеждат и Бс-69-Сф-БП-87. Там, отново за пъстрота, фасадата получава някои обемни елементи в полушестоъгълна форма (Люлин VІІ-ІХ). Всички варианти на Бс-69-Сф се строят в цяла България чак до края на масовото панелно строителство през 1994 г.

Днес в света панелната технология не е изоставена. Някои големи вериги супермаркети в UK я използват за строеж на свои обекти, но за нас интересни са новите жилищни панелки. През 2015 г. в Ню Йорк компанията MY Micro NY издигна 55-апартаментни блокове, предназначени за отдаване под наем. Панелите им се произвеждат в корабостроителниците в Бруклин.

В България отношението към панелните квартали е доста противоречиво. Но едва ли за това е отговорен видът строителство. Животът и образът на един квартал далеч не зависят само от типа сгради. Анализът е дълъг и факторите много, но непременно трябва да откроим човешкия. Битовата култура на обитателите ще направи един район добро или лошо място за живеене.

Повече за първата панелка можете да видите тук: