Етикет: история на образованието в България

Прочетете за учебника по математика на Христо Ботев в Sandacite.BG.

Малко хора знаят, че освен поет и революционер, Христо Ботев се е занимавал и с други дейности. Преди да стане войвода, той е учител, а също разработва и учебна литература. В тази книга ще се запознаем с едно любопитно негово произведение. То го представя като математик – амплоа, което традиционно остава в сянка, за сметка на известността на Ботев като поет и революционер.

В книгата на Захари Стоянов ,,Христо Ботйов. Опит за биография“ четем: ,,Засега покрай другите ни занятия отделяй по няколко часа на ден да преведеш на български аритметиката на Михайлова — казал [на Хр. Ботев Любен] Каравелов. — Xристо Данов се моли да му преведем няколко учебници от руски, с които хем ще да подпомогнем нашите училища, хем ще да излезе някоя парà за дневна прехрана“.

По това време в българските училища в Османската империя липсва учебник за преподаване на математика на роден език. Книгата, за която Каравелов говори, е руският учебник ,,Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете, от Михайлова“. Ботев е съгласен – започва да работи и книгата излиза на български в Букурещ с това заглавие през 1873 г., шест години след второто руско издание. Цената е ,,7 гроша“, както ни осведомява надпис на задната корица.

Тази интересна творба от 112 страници се състои от осем беседи, които по естествен и достъпен начин излагат аритметиката на целите числа. В уроците няма никаква теория. Аритметическите операции с цели числа са разкрити пред читателя само с примери. От осемте урока в превода на Ботев Ι и ΙΙ не са озаглавени, а следващите носят съответно заглавията За събиранието, За изважданието, За счетовете, За умножението, За делението и За испитванието на задачите. Накрая има и Задачи за упражнение с отговори към тях.

Независимо че на корицата под заглавието е отбелязано ,,превод от руски“, в работата си по тази книга Христо Ботев не е просто преводач, а активен съавтор. Работата му над авторизирания превод може да се синтезира до следните намеси: редакция на словесните задачи в беседите (уроците), внасяне на допълнителен текст в тях, създаване на нови задачи за упражнение и нещо още по-значимо – описание на българското сметало.

При задачите Ботев е използвал само аритметическия материал, а останалото творчески е преработил. Както пише Захари Стоянов, при превода Ботев ,,взел и нахакал нови задачи“. В резултат текстовете на словесните задачи отразяват типично българска действителност, бит и култура и ясно се различават от руския оригинал. Ботев променя текстовото съдържание на задачите, като запазва само числовите данни. Сравнение между оригинала на учебника и Ботевия превод показва, че принос на Христо Ботев в пособието са цели 47 задачи, чийто автор е именно той като създател на авторизирания превод! Ето задача 3, тя гласи: ,,Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби своята свобода?“, а задача 16: ,,България падна под властта на турците в 1396 г. Колко години тя добрува под сянката на султаните? (До която година искате.)“. Характерно за задачите е, че те едновременно носят знания както по математика, така и по други науки, напр. история, физика, география… Напр.: ,,Борис, цар Български, принял християнската вяра в 862 година, а Владимир, княз русски, в 988 г. Колко години българите са се покръстили по-рано от руссите?“ (задача 17) или ,,Напречникът (диаметърът) на слънцето е 192 000 мили, а на месечината 454. Колко мили е по-голям първият от вторият?“ (задача 21).

При редакцията в задачите Христо Ботев заменя не само текста, но и някои парични и мерни единици от метрологията, като напр. рубла с грош, копейка с парà, фунт с турската мярка за тежест ока, руската пуд с килограм, персийската дума аршин с българската лакът и т.н. Ето директно сравнение между руска и българска задача. В оригинала: ,,Нужно е да се превозят 4003 пуда хляб от Москва в Петербург по жп линия, а за превоз на 1 пуд се заплаща 36 копейки. Колко трябва да се заплати на всичките 4003 пуда?“, а у Ботев: ,,Искаме ние да купим 4003 кила ръж и пазариме се да заплатим по 36 гроша за килото. Колко трябва да заплатим за всичкото жито?“.

В задачите има и политически елемент, а другите народи в Османската империя обикновено са отрицателни герои: ,,Един селенин карал за продан в градът 16 кила жито, заспал на пътят и черкезите му откраднале 5 кила. Колко кила са останале на селенина?“. Задачите обаче могат да бъдат и хумористични със социален заряд: ,,В селото Гламаво живял някога богат търговец Хитар Петар…“ (стр. 33).

Съдържанието на сборника показва, че Христо Ботев вижда в текстовите задачи възможност да разшири познанията от различни области на знанието, да стимулира логическото мислене на учениците и не на последно масто – да ги възпитава в патриотизъм и да формира политически убеждения.

За разлика от създаденото през 1829 г. от руския ген.-майор Фьодор Свободски руско сметало, българското е много по-старо и широко разпространено сред народа, а приложението му не създава никакви трудности. Христо Ботев описва българското сметало и  намисля решенията на задачите в урок V (,,За счетовете“) да замени с такива, осъществени с българското сметало. Това е дървена рамка с 13 напречни телчета, на които са окачени малки зърна като на броеница. При смятане те се местят от дясно наляво. Описанието, което Ботев прави на сметалото, е първата научна работа по математика на български език.

Книгата не е академичен или класически училищен учебник, а е написана като самоучител. ,,Преводът, примерите и упражненията са така нагласени, като че четеш роман“, пише Захари Стоянов. Учебникът предполага напълно незапознат със смятането читател и на моменти имитира образователен разговор между учител и ученик. Напр.: ,,С такива малки числа задачи и баба знае да решава, и, както видите, не е никак мъчно; може човек на пръсте да сметне, може даже и тъй да се усети. А как се решават такива задачи, в които има големи числа. Например…“ (стр. 37). А ето какво четем в урок Ι: ,,През сичкият ни живот ние купуваме и продаваме, а как лесно може да са измами такав човек, който не знае да счита и да смята добре. Измамат го, па после му са още и смеят“.

Интересна е терминологията на учебника, която е почти съвременна. Напр. казва се ,,десетак“ вм. ,,десетица“, ,,считам“ вм. ,,броя“, ,,четвъртити мили“ вм. ,,квадратни мили“ (задача 8). На места са употребени много сполучливи български названия – заместители на чуждици термини. Така в задача 21 се казва: ,,Напречникът (диаметърът) на слънцето…“, а в задача 38 срещаме: ,,Поясът на земята… В географията тоя пояс или, както са нарича, екватор се дели…“.

Учебникът по математика на Христо БотевВ урок Ι се въвеждат цифрите от 0 до 9, дадени са правила за записване на числата от 1 до 99 в десетичната система и читателят се научава да брои до 100. Урок II показва броенето и записването на числата над 100. В уроци III, IV, VI и VII се разглеждат четирите основни аритметически действия – събиране, изваждане, умножение и деление. Изложението не е сухо и формално, а поддържа интереса с примери от ежедневието: ,,Секи човек купува, но не секи умее да сметне колко трябва да заплати за купеното“ (стр. 24), ,,А такива задачи са срещат на всяка стъпка: купувате вие, например, масло…“ (стр. 64). Урок V показва смятане с механичното сметало – т.н. счет.

Учебникът отделя същественото от несъщественото: ,,До тука ние свършваме умножението. За да ви бъде лесно да умножавате, трябва да научите добре таблицата на умножението. В нея стои сичката мъка“ (стр. 81).

Каква е по-нататъшната съдба на ,,Уроците за първите четири аритметичeски правила“ на Христо Ботев?

Аритметиката била отпечатана и влязла в продажба. На 110 страница се съдържат две провокативни задачи – за цивилната листа на султана и точно под нея – за пресмятане на свинчетата при опрасване на свиня. Нито Любен Каравелов, нито Христо Данов забелязали подигравателното съседство между свинята и султана и останалите ,,опасни“ задачи. Но един пловдивски учител ги видял и разтревожен ,,се затекъл в книжарницата на Данова. Същата нощ книжарите си направили сами обиск, като унищожили всички екземпляри“, съобщава Захари Стоянов.

За случилото се Данов написал писмо на Каравелов. Той започнал да преглежда учебника, после двамата се срещнали и не можали да се сдържат да не се засмеят.

В действителност останалите бройки от ,,Уроците“ не са унищожени, а само са отстранени страниците, които съдържат задачите. Впоследствие Христо Данов съставя нови задачи, които прибавя към книжното тяло и книгата е пусната отново в продажба.

Не е известно колко екземпляра от учебника по математика са продадени, но вероятно броят им е малък. По тази причина тази книга десетилетия наред остава в сянка. Дори описанието на българското сметало не е впечатлило повечето изследователи на Ботевото творчество. Това вероятно се дължи на факта, че те обикновено са историци и литератори, които не са виждали в революционера и математически талант.

Авторизираният превод на руския учебник по аритметика показва Христо Ботев като умел математик и педагог. Захари Стоянов оценява труда му така: ,,Тук не е сакат и сляп преводът. И в сухите цифри и правила Христо е оставил блясък от своя талант, от своята калоферска оригиналност“. За разлика от дотогава издавани учебници на български език, пособието на Христо Ботев не е написано на изкуствено усложнен и архаизиран, а на жив, дори говорим език, и може да се ползва за начално учене на математика дори в наши дни.

Малко познати фрагменти от техническото образование в Царство България, изровени от Сандъците – Sandacite.

Целта на днешната ни публикация е някак непълна. Техническото образование в Царство България е една много мащабна тема, на която (в зависимост от размаха, с който я разглеждате), можете да посветите както голяма книга, така и немалка статия.

Обикновено се цитира мощният напредък на средното техническо образование в периода 1945-1990 г. и бързо разрастналата се мрежа от техникуми. Образованието в ,,царските“ технически гимназии почти не е отразено в съществуващата в Интернет информация. Именно поради това сметнахме, че е време да се обърне внимание и на един заслужаващ интерес аспект от техническото образование в предходния период. Става дума за часовете, в които учениците от ,,механо-техническите училища“ е трябвало със свои ръце да изработват машинни части и детайли (а понякога и цели устройства), след като това заляга в учебната програма в този профил на обучение след 1937 г.

В момента времевите ни възможности позволяват само да Ви дадем да пиете вода от извора, тоест, да прочетете една оригинална статия от 1942 г. със заглавие ,,Обучение и производство в нашите средни механо-електротхенически училища“. Текстът е фактологически ценен, защото в нея са отразени постиженията на някогашните ученици. Статията е поместена в Годишник на БИА, бр. 17-1942 г., а автор е учителят инж. Андрей Андреев.

Текста препечатваме с незначителни съкращения, а правописа сме осъвременили:

,,Целта на средните ни механо-електротехни­чески училища е да подготвят питомци, които да могат с успех да монтират, да прислужват и да поправят машини и инсталации, да могат да изработват по дадени конструктивни чертежи ма­шини и машинни части, каквито могат да са обект на нашето машинно производство, да бъдат помощници на машинни инженери и електро­инженери. Тази цел не е възможно да бъде по­стигната изцяло при 5-годишен курс на учили­щата, като се знае колко усложнена е днес тех­ническата дейност, затова през последните две години питомците на тези училища специализират, разделят се на отдели като: машинни техници, електротехници, аеротехници, леяри, ковачи, стру­гари, шлосери и галванотехници.

[…] Тази цел днес нашите училища постигат чрез обучението по теория (обща и специална) и чрез обучението по практика (общи технически сръчности и лаборатория). Разбира се, че всеки отдел има свое специфично разпределение на ма­терията и на сръчностите.

Обучението по теоретичните дисциплини се ръководи отъ учители-инженери и гимназиални учители, в класни стаи при помощта на пособия от съответните кабинети, а обучението по прак­тика се ръководи отъ инженери и средни техници в учебни работилници и лаборатории.

Учениците от всички отдели трябва да преминат една обща практическа подготовка в три години, следъ което съшата се задълбочава по съответната специалност. Учениците отъ първите класове изработват упражнения, чрез които добиватъ подходяща сръчност и в резултатъ на които може да се яви нещо и за пазаря (инструмент, домакинско пособие и пр.). Учени­ците отъ горните класове, а особено отъ метал­ните специалности, требва да се учат освен на сржчност, още и на производство

Машинните части не трябва да са случайни, а такива от една нова машина, която завършена требва да се пусне въ движение предъ самите ученици. Така единъ ученикъ се учи да работи с бистро съзнание, съ старание, учи се да работи точно, учи се на от­говорности. Учи се да произвежда машини.

До скоро това производство на машини в нашите училища беше случайно, по избор на съответните ржководители. Отъ 1937 година, чрез една заповед на г. Министра на търговията, това производство стана планово. Изработи се единъ план, според който в тригодишен срок на­шите училища трябва да изработят около 120 големи инструментални машини, които по няколко да се работят серийно в всяко училище и после завършени да се разпределят също по план между училищата, за да задоволят отчасти нуж­дите им, което досега ставаше отъ чужбина.

Задачата беше геройска. Пречки имаше доста, дори и някъде недоверие в голямата задача, но следъ изтичането на срока, след завършването на машините, ние можем да сме горди от постиг­натото.

Една критика за производството през послед­ните три години бихме могли да дадем като изброим по-главните обекти, съ които бяxa нато­варени средните механо-технически училища.

1. Механо-техническото училище София треб­ваше да изработи: шест струга (150 мм. височина на центровегЬ и 1000 мм. работна дължина), пет лентови резачки (бандцизи) с диаметър на ко­лелото 800 мм., шесть бормашинки заедно с електромоторите им (за бургии до 13 мм.), шесть ръчни бормашини за бургии до 10 мм., пет фур­нирни преси, петь оксиженови апарати и др.
2. Механо-техническото училище Габрово: че­тири големи шепингмашини (с ход до 600 мм.), два бандажни струга (съ 1000 мм. планшайба), две дърводелски рендосвачки (600x 1800 мм.) и др.
3. Механо-техническото училище Карлово: две шлайфмашини, две големи шепингмашини, две радио- лабораторни машини, четири шмиргелови апарати, бормашини и др.
4. Механо-техническото училище Русе: два го­леми ковашки чука, шепингмашини, големи и малки, хладилна инсталация, кран и др.

С подобни задачи бяха натоварени и прак­тическите механо-технически училища.

Само онзи, който добре знае при какви усло­вия се работи въ нашиге механо-технически учи­лища, с каква работна ржка, състояние на машини и др. се разполага, само онзи, който е изпитал трудностите на едно машинно производство у нас, когато прегледа изработеното, само той би могъл да знае колко много трудъ, колко непрестанни

усилия и грижи са били вложени в това произ­водство, само той би оценил подготовката и би изпитал признание къмъ нашите млади техници и техните ръководители.“

А ето и нещичко за нашето машиностроене 8 години след това:

Какво се произведе в България през 1950 г.

See more