История на компютрите в България - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български конвертор RS232 към токов кръг от 1994 с СОМ-конектори

В Sandacite.BG намерихме този малко известен български конвертор RS232 към токов кръг…

Здравейте! Попадна ни едно нещо, което досега не знаехме, че е произвеждано в България. Изделие е на фирмата ЕТА Офис Сливен в началото на 90-те години, на платката на нашето пише 1994. Известно е като конвертор RS232 към токов кръг, но тези, които можете да откриете да се продават в момента, са различни от него и според нас не могат да се нарекат част от компютърната история на България.

Разгледайте добре снимките. Отзад има един ,,мъжки“ и един ,,женски“ конектор/куплунг от популярния навремето вид DB9 или DE9, сериен, СОМ. Те се използват за свързване на кабел за предаване на данни между компютър, използван като отдалечен файлов сървър, и различни терминали за достъп на работещи от разстояние хора. Когато терминалите са на по-голямо разстояние обаче, се използват по-дълги кабели за данни и затова са нужни усилватели на сигнала като този – така данните без проблем могат да се предадат на няколко км. За това се използва телефонна линия от типа ,,усукана двойка проводници“. Конверторът конвертира сигнали по ниво (напрежение) към такива по токов кръг. Токът е 20 милиампера, а RS232-интерфейсът е галванично разделен от токовия кръг. На полегатия преден панел има три диода за означаване на работата – напр. дали е активен режим на бърза връзка. А както забелязваме отгоре, встрани на СОМ-овете има щипка за по-добро захващане на присъединителя (който тук не се завинтва), а отстрани – ключ за включване-изключване.

Как работи? В първите години на нашия век хората често умножаваха USB-конекторите на персоналните си компютри, като слага PCI-карта с напр. 3 – 4 USB-та откъм задния панел. В компютрите от времето на кози конвертор се прави същото, само че целта е отзад да има няколко свободни СОМ-а. Към тях с кабел се свързва такъв усилвател, а от него излиза кабел за към терминала. Данните могат да се предават със скорост до 57,6 килобита/сек. Като освен този модел, ЕТА Офис тогава произвежда и конвертор с 8 СОМ-а.

Дори отпред си личи, че експонатът е 90-арски – двупроводниковият захранващ кабел е на Гамакабел Севлиево:

Изнамирането на този конвертор е пример, че изследването на произвеждания в България хардуер не тпрябва да спира твърдо до 1990 г., защото и след това все още има интересни нещица! :) Ето още едно такова чудо ==>

ИЗОТ 0167Д – БГ електронна охранителна система с микрокомпютър

ЕС 8371 – български комуникационен процесор от 1979 г.

За първи път в Интернет – българския комуникационен процесор ЕС 8371, представен от Sandacite.BG!

Разглеждайки една по една частите на най-големите български компютри – серията ЕС от 70-те и 80-те години – вече стигнахме и до комуникационните процесори. Затова седнете удобно, вземете нещо за хапване/пийване и вижте какво им е забележителното пък на тях.

Вероятно мислите, че свързаността в мрежа е характеристика преди всичко на персоналните компютри от последните 20 – 30 г., че огромните едностайни машини не са имали нещо такова… Само че нещата въобще не са така. Знаете ли, че първата българска компютърна мрежа влиза в редовна употреба още в средата на 70-те години? Тя се нарича ЕСТЕЛ, тия дни я разгледахме по-подробно ТУК и ТУК , комуникационни процесори като този сега са ѝ жизнено необходими, за да си върши работата – да свързва компютри и терминали за достъп до тях.

Досега в уебпространството можехме да видим само общи снимки на машинната зала с грамадния компютър ЕС, но благодарение на тази наша статия за първи път имаме в едър план цял комуникационен процесор, в случая ЕС 8371. По времето, за което говорим, тази част на компютъра е наричана ,,процесор за телеобработка“, а представяният днес от нас модел е сред най-използваните в изгражданите тогава мрежови конфигурации! Този метален шкаф има габарити 1400 х 800 х 1600 мм (височина/широчина/дълбочина) и тежи над 140 кг. Тук шкафът е един, но могат да бъдат и два! Не е истина просто…

Процесорът е произвеждан в софийския Завод за изчислителна техника, днес до бул. Цариградско шосе. Сега ще разгледаме подробно какво има в шкафа, а ако в някой момент подробностите ви дойдат в повече, просто прескочете и продължете надолу. :) Ние просто искаме да сме подробни, защото досега нищо за този процесор не е публикувано у нас. Важно е да видим с какъв хардуер българите преди 40 години са си осигурявали компютърна мрежа!

Процесорът представлява програмируемо устройство, което се грижи за комуникацията между компютъра, служителските (операторските) терминали и други компютри, включени в мрежата. Архитектурата му включва няколко части, които са разделени на различни модули, за да се увеличи гъвкавостта на сглобяването на системата и нейното обслужване. Тези части в шкафа са главно управляващо утройство, команден панел, канален адаптер, различни линейни адаптери, комуникационни скенери, оперативна памет и бази за интерфейса. Вижте как са разпределени:

**Комуникационен процесор ЕС 8371** – блокова схема

Ето и какво прави всяка една от тези части.

Централното управляващо устройство дешифрира и изпълнява различните инструкции и управлява паметта, скенерите и каналния адаптер.

Командния панел го виждате тук. От него можете да задавате запис напр. запис на информация в паметта и регистрите, а също така следите показващата се информация за работата на всички части, намерени грешки от самодиагностиката…

***Комуникационен процесор ЕС 8371*** – команден панел

Оперативната памет се състои от модули. Основният е с обем 32 кб, а цялата памет може да се разширява най-много до 256. Един цикъл четене-запис отнема около 1000 наносекунди, а времето за достъп е около 400. Тя е доста умна, тази памет – по-точно в нея е записана програма, чийто алгоритъм може да коригира единична и да самоустанови двойна грешка. В нея е записан управляващият софтуер на процесора.

Каналният адаптер тук е от типа КА-1 и чрез него ЕС 8371 се включва към байт-мултиплексорния канал на големия компютър – неговия ,,шлюз“ за външни цифрови връзки.

Комуникационният скенер е от тип КС-1 и е отговорен за връзката между линейните адаптери и централното управляващо устройство. Скенерите предимно обслужват заявките, които постъпват от терминалите по комуникационните канали, и към този процесор може да се включат най-много четири скенера. Всеки поддържа обмен по асинхронни и синхронни полудуплексни линии със скорост от 50 до 4800 бода (англ. baud)

(Ако сте любознателни, да уточним също така, че специална управляваща програма контролира инициализацията на линията за всеки адаптер, дължината на символите, скоростта на приемането и предаването и неговия приоритет между това по останалите линии (ако са включени повече от една).)

Т.н. бази на интерфейса осигуряват интерфейса между скенерите и линейните адаптери (а също така стробирането – т.е. избирането, селектирането – на най-малките единици информация). Адаптерите присъединяват външните линии към базите на интерфейса. Към една база може да се включат до осем линейни адаптера от типа 1А, 1Д и 2А. Ако се чудите каква е разликата между тези модели адаптери, то тя е в броя на линиите, които управляват, и възможностите, които ви дават. 1Д управлява две старт-стопнии или синхронни линии със скорост на обмена до 9600 бода/сек. 1Е управлява две устройства за автоматично повикване по комутируеми канали. 2А пък може да управлява до две телеграфни линии и туйто. Има сведения за още един използван тук адаптер – 1В. Като умножим всичко по всичок, ще видим, че към една база на интерфейса могат да се включат най-много 16 линии.

Както операторските терминали, така и комуникационният процесор ЕС 8371 има няколко режима на работа – емулационен, управление на мрежа и частично емулационен:

емулационният се осъществява под управлението на програма и емулира в големия компютър един или няколко мултиплексора. Те могат да са ЕС 8401, ЕС 8402, ЕС 8403 или ЕС 8410. Ако помните, споменахме ги в статията за терминала ИЗОТ ЕС 7925.М1;
режимът на управление на мрежата се осъществява също чрез такава програма. Тя разширява функционалните възможности на ЕС 8371, като разтоварва централния процесор на големия компютър ЕС. Това прави, като освобождава метода за достъп (работещ в ЦП) от множество функции по управлението на мрежата. При този режим обаче трябва да сте инсталирали в комуникационния процесор памет поне 64 килобайта.
частичната емулация е нещо като комбиниран режим между двете едновременно. За него също е нужна мрежова управляваща програма и в такъв случай се емулират едновременно мултиплексор за предаване на данни, а същевременно и управление на мрежата.

В режим на емулация комуникационният процесор работи с известните операционни системи ДОС 2.2 и ОС 4.1, а също и с методите за достъп ВТАМ и ОТАМ, за които казахме повече ТУК. В режимите на управление на мрежата и на частична емулация процесорът работи с операционните системи ДОС 3 и ОС 6.1 и метод за достъп ВТАМ.

Някъде тук в залата се спотайва и техният ЕС 8371…

Управляващите програми на ЕС 8371 също са разработени на модулен принцип, като модулите се подбират според конкретната конфигурация на мрежата за телеобработка и в какъв режим ще я използваме.

Процесорът е снабден от завода с комплект тестови програми, които дават възможност за правилно функциониране и работа не само на самия ЕС 8371, а и на свързаните с него модеми, линии за връзка и терминали – това е т.н. група програми ,,он-лайн“. Много от диагностичните функции могат да се изпълняват динамично, без да се нарушава нормалното действие на останалите части на контролера.

Разглежданият от нас процесор може да работи с 51 инструкции, а дължината на машинната дума може да е 16, 18 или 20 бита. Към него могат да се включат между 2 и 352 външни комуникационни линии с дуплексен или полудуплексен вид обмен и полудуплексен режим на работа (от тях дуплексните могат да са най-много 176). От информацията горе за адаптерите разбрахме, че линиите за връзка могат да са няколко вида: телефонни некомутируеми, комутируеми, телеграфни некомутируеми и комутируеми. Методът на предаване на данни пък е старт-стопов или синхронен. В интерес на истината, има и още подробности, които могат да се кажат, ама в такъв случай със сигурност няма да ни отворите вече, съвсем ще ви досадим…

След всичко това веротно ви е ясно, че ЕС 8371 харчи доста и затова използва трифазно напрежение 380 волта, потребявайки около 2 киловата мощност.

Комуникационният процесор ЕС 8371, също както много други български компютърни части, е широко изнасян, най-вече в бившия СССР.

А това е нещо, което също помага в междукопютърния обмен на данни…

Български телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 от 1986 г.

Изтеглете две програми за Правец 8М

Изтеглете две програми за компютър Правец 8М в Sandacite.BG!

Комплект език и учебни ***програми*** за **Правец 8М**

Днес сме на тема софтуер за български компютри.

В предишната публикация хвърлихме светлина върху учебните възможности на компютрите Правец и как те са използвани в училищата. Там показахме тази дискета с две програми – учебен текстов и графичен редактор – на които учениците са се запознавали с възможностите на новата техника. Те са част от учебна система, която съдържа няколко елемента – управляваща програма, текстов редактор и програма каталог за файлове.

В другата дискета от комплекта (виждате я по-горе) пък присъства езикът са програмиране Лого 1, който е удачен за запознаване на съвсем малки деца с начина, по който работи програмирането. Тези две дискети са приложение към книгата ,,Информатика за начинаещи“ (1989) от Румен Николов и Евгения Сендова. В нея се засяга именно езикът за програмиране Лого, използващ т.н. графика с ,,костенурка“ за създаване на чертежи – затова и подзаглавието на книгата е ,,С костенурката напред!“. Ето по-подробно за какво става дума.

Взимаме 5,25-инчовата дискета с двата редактора и я вмъкваме във флопито. След около 20 секунди се появява следното въвеждащо меню:

Избор на текст
Запазване на текст
Редактиране
Изтриване на текст
Каталог на библиотеката
Край на работата

Под ,,текст“ тук трябва да се разбира ,,файл“, защото тази програма е само текстов редактор. Каталогът съдържа всички създадени до момента файлове, които са запазени върху носителя. Към програмата има и т.н. библиотекар, който е инструмент за организиране на създадените текстови файлове върху дискети – да се записват, отварят подреждат по различни признаци и да се изтриват. За да отворите някой от файловете или за да го изтриете, трябва да изпишете заглавието му. Отдолу софтуерът ще Ви подкани да изберете какво искате да правите чрез надписа <Изберете 1…6>.

Учебната програма за текстообработка работи с кратки текстове – 96 реда по 40 символа всеки – и е лесна за разбиране от начинаещи. Все пак, ако по време на работа нещо не Ви е ясно и поискате да получите повече информация, натиснете клавишната комбинация МК/П и ще Ви се отвори помощ.

В режим на текстообработка редакторът има всички познати възможности – можете да заменяте, триете или вмъквате нов символ, да вмъквате празни редове, да обединявате абзац или да ги разделяте и т.н.

И сега идва време за голямата ни изненада – успяхме да намерим имидж файлове на дискетата с Лого и на текстовия и графичния редактор и Ви ги качваме тук да си ги изтеглите. Можете да ги използвате в различни емулатори напр. и да почувствате атмосферата пред Правец 8М. Можете да ги изтеглите ==> Programi za Pravec 8M.

Както виждате, записът е направен в завод ,,М. Ломоносов“ в Плевен – тогава той е специализиран в учебната техника. Нашият комплект изобщо не е използван обаче – виждате как дискетите дори не са разпечатани, а на нас сърце не ни дава… :)

Ако ли пък Ви се четат книжки за стари компютри, ето тук можете да си натоварите мноого такива ==>

Микрокомпютърна техника за всички – пълна колекция

Как се учи с дискети и компютър Правец`82

Опаа, в Sandacite.BG намерихме едни учебни дискети за Правец`82…

Учебни ***дискети*** за ***компютър Правец***`82

Новата ни находка е нещо доста интригуващо.

Още от края на 70-те г. в България се издигат различни лозунги в подкрепа на т.н. научно-техническа революция и един от тях е този за втората грамотност – това е компютърната такава. Заради това в училищата са създавани множество компютърни класове, в които децата по забавен начин овладяват основите на програмирането (най-вече езика Бейсик, но и Лого за Правец 8М), но и други неща.

През 1985 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение ,,за осигуряване на комплексни условия за обучение и работа на младежта с електронноизчислителна техника“, в което се казва, че ,,Обучението и работата на подрастващите и младежта с електронноизчислителна техника е задача със стратегическо значение за цялостното социално-икономическо развитие на нашата страна“.

Инициатива за **обучение по програмиране в България**, 1984

Търсят се всякакви начини компютърната техника да се използва в образованието на учениците и те, и учителите да свикват с нейното използване. Даже има издаден такъв методически тритомен наръчник през 1989 г.! На 5,25-инчови дискети ИЗОТ ЕС5288, произведени в Пазарджик, се записват различни учебни материали по всякакви предмети – информатика (разбира се!), биология география, математика – но не само чисто научно, а и чрез прийомите на забавната математика. Ето напр. тази е приложение към книгата ,,Игра и математика“ от 1986, занимаваща се с главоблъсканици и пермутационни игри – такива са напр. задачите за подреждане на Куба на Рубик, но и много други. Смисълът е да прочетете за тях в книгата, аслед това да включите компютъра, да сложите дискетата и да ги играете, като така развивате интелекта е въображението си. :) Има и черни лепенки на две места, защото това е защитата от запис на дискетата. Само че все пак след това някой е успял да си запише играта Каратека! :)

Вчера ни попадна и цял учебен комплект дискети, разработен в Научно-производствено обединение ,,Напредък“ и произведен в завода ,,М. Ломоносов“ в Плевен. Той е предназначен да се постави в компютъра, стоящ в класната стая пред всеки ученик, а на дискетите са записани математически (по-точно геометрически) уроци и задачи. По-точно темата е ,,Основни множества от точки в равнината и използването им за решаване на построителни задачи“. Нашият е произведен през 1990 г., но са започнали да правят такива още няколко години преди това.

Обикновено компютърните класове тогава са оборудвани с компютри Правец82, но съвсем в началото - и ИМКО 2. Едно елитно училище от този вид е създадено през 1986 г. в Правец като Учебен квалификационен технологичен център по микропроцесорна техника и технологии (УКТЦ по МТТ). Ето как изглежда един типичен тогавашен компютърен клас:

Дискетата се слага във флопидисковото устройство на компютъра и после се следват указанията за урока от екрана. Дискетите съдържат програма, която развива урока пред ученика, който стои пред компютъра, а после следват задачи. Учителят може да направи обсъждане в час на някоя от тях. Учителят може да адаптира урока или да избира отделни етапи от решенията на задачите. При всички положения обаче учениците трябва да влязат в класа с предварително усвоени знания по геометрия до момента.

Погледнете обаче останалите дискети и ще видите, че практиката на преподаване чрез компютър съвсем не се е ограничавала около математиката, ами засяга и биологията – клетки, глобуларни пептиди… такива неща. Най-долу е и дискетата с програмите, които се учат по информатика в ХІ клас:

Тъй като говорим за ,,втората грамотност“, нека да имаме предвид, че трябва да се изучават истински компютърни неща. Ето примерно друг учебен комплект – с програми за редакция на текст и графика, предназначени отново за деца пред Правеци. Показахме го на един приятел – знаете ли как му се израдва, като си го спомни:

В следваща публикация ще Ви запознаем по-подробно с него. :)

А ето и дискета с учебния текстов редактор Лого и малко повече за нея. Тя също е приложение към учебник – ,,Информатика за начинаещи“:

***Дискета*** с учебна система Лого 1 за **Правец 8М**

Днес в училище си в неформалното образование се обръща все по-голямо внимание на компютризираното обучение. Нашата малка публикация обаче идва да покаже, че корените на тези инициативи са мноого по-дълбоки – когато са се наливали основоте на компютърната грамотност в България. През 1988 г. е разработена и ето тази програма за свързване на група компютри Правец 16 в компютърни класове:

Микроклас – компютърни класове с Правец 16

Това са най-големите флопита и дискети в света!

Вижте в Sandacite.BG най-големите флопита и дискети в света!

Дойде време за още една статия за българските компютърни мастодонти. Днес ще разгледаме 8-инчовите флопита и дискетите за тях. Устройствата са големи като грамофон, а дискетите – като тави. :)

Тези „тави“ не са използвани в домашни компютри, а в онези, любимите ни „едностайни“ машини от 70-те и 80-те г., употребявани за различни изчисления в инженерството, науката, счетоводството, статистиката и т.н. Бюрокомпютрите също често имат такива устройства. Флопитата се поставят в специален отсек и стоят там строго хоризонтално или строго вертикално (но никога накриво), като обикновено са 2:

В едното програмата се зарежда от дискета, а с другото се записват създадените данни (резултата от работата) или се прави резервно копие. Могат да работят и в режим 24/7, ако се налага. Едно такова флопи тежи около 8 кг, широко е 262 мм, дълго 409 и високо 132. Произвеждани са в завод ДЗУ Стара Загора, а след това вероятно и в този в Чирпан.

Хронологически най-старите флопи дискети са именно 8-инчовите (т.е. с диаметър 203,2 мм); те са и най-големите в света въобще, атрактивни са да се видят. С възможност за многократно записване и изтриване се предлагат от 1973 г. Българските такива са произвеждани в Завода за информационни носители „Динко Баненкин“ в Пазарджик и излизат под марката ИЗОТ (от ДСО ИЗОТ). За големите компютри тези дискети са стандартната външна памет, а са и доста евтини. Самият мек магнитнозаписваем диск е монтиран в гъвкав пластмасов калъф, оформен като квадрат със страна около 20 см. В средата има голям кръгъл отвор за шпиндела на флопито, което завърта дискетата, а продълговатият процеп до отвора е за четящо-пишещата глава (глави). Дискетата обикновено се съхранява в бял кадастронен калъф, на който удобно може да се опише съдържанието, защото по пластмасовия такъв не трябва да се пише и въобще да се оказва натиск… е, не че винаги са го спазвали.

Показаните тук БГ 8-инчови дискети са от може би най-популярния модел ЕС5274 (1982 г.) и са произведени през февруари 1986. Те са от типа SS/SD, т.е. single side, standard density – дискетата има една записваема страна, а density е плътността на запис. Капацитетът на такава дискета след форматиране е 242 кб, което за днешно време може да е абсурдно малко, но напр. през 70-те г. е достатъчно за данните, а по-големите програми понякога са записвани на поредица дискети, зареждани една след друга. Такъв напр. е случаят с над 20 дискети, които съдържат софтуера на бюрокомпютъра ИЗОТ 1027С, предназначен да автоматизира съставянето на програмите за работа с (т.е. за управление на) металорежещи машини.

Дискети ЕС5274 са изнасяни в огромни количества за бившия СССР и дори досега там могат да се намерят и никога неизползвани такива. ЕС5283 пък е друг модел, с две записваеми страни, на които може да се запишат общо 1,6 мб данни. Това е най-голямата 8-инчова дискета, направо да се чудим с какво да я напълним! :) Произвеждани са и контролни (сервизни) дискети за флопидисковите устройства, като досега единственият ни известен модел е ИЗОТ ЕС А570.

Самото у-во ИЗОТ ЕС5074 пък е има здрав метален корпус. За да работим с флопито, то вече трябва да е свързано към голямата машина, а кабелът на синхронния ел-двигател, въртящ шпиндела – към 220-те волта за захранване. После натискате един бутон, отваря се процеп, слагате дискетата, после затваряте, ЕС-то я разчегъртва и започвате.

ЕС5074 е конструирано в Централния институт по изчислителна техника през 1975 г. То е предназначено за дискети, чийто капацитет преди форматиране е 0,4 мб; то има 1 четящо-пишеща магнитна глава (защото дискетите му са едностранни), а в него носителят се върти с 360 об/мин. Скоростта на обмен на данните с компютъра е 31,2 кб/сек. Самите нареждания какво да прави флопидисковото у-во – какво да търси, чете или пише – потребителят дава чрез набиране на съответните команди от клавиатурата, защото графичен интерфейс при тези компютри няма.

Тъй като контактът между магнитната глава и дискетата е фина работа, трябва да се грижим за флопито. Веднъж на всеки 250 работни часа е нужно главата да се почиства чрез търкане с изопропилов спирт. Други части – напр. електромагнитът и ремъкът на ел-двигателя – също трябва да се наблюдават. Ел-магнитът се чисти всяка година, а на 2000 ч. трябва да се проверява и при нужда да се пренастрои или смени. Същото е и с ремъка, защото ако техническо лице не полага добри грижи за флопито, ще се появят грешки при четене и запис.

Ето оттук можете да си изтеглите техническо описание и останалата документация на флопито ЕС5074 като ПДФ, защото в документите му има още мноого технически данни за него, които не сме написали тук==> ИЗОТ ЕС5074 – техн. описание и ост. документация

Ето и схемата му:

Срокът на годност на данните върху дискета обикновено се посочва най-много 15 – 20 г. Дори и последните 8-инчови дискети сега би трябвало да са на над 30 г., което означава, че дори и да успеем да развъртим някоя такава, вероятността да я прочетем правилно е доста малка; отделно и това, че още навремето тези носители не се ползват със славата на особено надеждни.

При полагане на всички грижи за у-вото производителят уверява, че то има средно време между 2 отказа около 2000 ч. Дискетите наистина са по-неустойчив носител в сравнение с твърдите дискове, но дали част от проблемите с четенето им още тогава не се дължи на недобре поддържани флопита?

Ако статията Ви е харесала, заповядайте тук още българско компютърно четивo ==>

Перфокартите за компютри и как да ги съхраняваме

Какво значат имената на големите български компютри

В Sandacite.BG разгадахме що значат тайнствените букви и цифри по българските „едностайни“ компютри.

Вече доста години пишем статии по история на българската техника и вероятно повечето от Вас знаят, че големите български компютри – онези, които заемат цели зали и само хард дискът им е голям колкото фризер – се вписват в т.н. Единна система електронноизчислителни машини на Източния блок (ЕС ЕИМ), която започва да се развива в началото на 70-те г. Тя е известна и под названието РЯД. Първият български компютър ,,Витоша“ от 1962 – 3 не е бил в тази система, но само той.

Всяка част от компютрите в тази система е стандартизирана. Не само България произвежда елементите на такава конфигурация – напр. в ГДР работи предприятието Роботрон, което произвежда плотери, принтери, монитори; в СССР се произвеждат процесори и т.н. За да бъдат съвместими, се налага да бъдат изработени по уницифирана схема. Така с части от повече от една страна в Източния блок може да се сглоби цяла работеща машина! В СИВ е създадена стройна система за международно разпределение на труда при разработката и производството на целите системи и отделните устройства. Така по-лесна става и поддръжката на устройствата, когато във всяка страна от СИВ разполагат с документацията на устройството, произведено в съседната.

Както обяснява един от патриарсите на компютърната техника в България – акад. Кирил Боянов – в своята книга ,,Щрихи от развитието на изчислителната техника в България“, названието ЕС ЕИМ означава фамилия компютри с нарастваща производителност и с програмна съвместимост отдолу нагоре, т.е. предвижда се програмите, работещи на моделите с ниска производителност, да работят и на тези с по-висока.

В хардуерно отношение стремежът е бил да се използват колкото се може повече еднакви интегрални схеми (ИС) и съвместни конструктивни детайли. Така например, стандартизирани са основните елементи на конструкцията на даден мегакомпютър, названията на отделните му части, равнищата на сигурност и свързването на устройствата (т.е. интерфейсът е стандартен и той).

Всичко това добре, но названията на различните устройства са объркващи. Устройствата на ЕС ЕИМ се означават с код, образуван от буквите ЕС и четирицифрено число. Какво значи напр. ЕС 8002? Сега ще Ви запознаем по-подробно с това. Изисква се малко зубрене, но още навремето са правили таблици за това. Най-долу ще дадем и пример, за да Ви стане максимално ясно.

И така, първата цифра на числото определя класа на устройството, както следва: 0 – възли и съставни части, 1 – изчислителни системи, 2 – централни процесори, 3 – оперативни памети, 4 – канали, 5 – външни запомнящи устройства и техните управления, 6 – устройства за въвеждане на данни, 7 – устройства за извеждането им (принтери, плотери и др.), 8 – устройства за телеобработка, 9 – устройства за подготовка на данни върху различни носители (напр. магнитна лента).

Втората цифра извършва по-задълбочена класификация и определя групата от устройството. Напр. с 50 се означават външни запомнящи устройства, а чрез 55 – управляващите устройства за тях, устройствата за телеобработка са с номер 8, а 80 е код за модем (нашият ЕС 8002 по-горе), 81 – за защита на грешки, 84 – мултиплексори, 85 – терминали (по-известен такъв ЕС 8531.М2).

Цифрата на десетиците е свързана с параметрите на устройствата, като тези от определена група могат да се разделят на подгрупи в зависимост от най-важните си параметри. При изчислителните машини с тази цифра се означават отделните модели с нарастваща производителност: ЕС 1010, ЕС 1020, ЕС 1030 и т.н.

Четвъртата цифра се използва за означаване на различните устройства в дадена подгрупа или техните модификации.

Като общ пример ще разгледаме системата ЕС 1020. Тя има централен процесор (ЦП) ЕС 2020, операторски пулт с пишеща машина ЕС 7074, перфокартно устройство за въвеждане на данни ЕС 6012, перфокартно устройство за извеждане ЕС 7022, принтер ЕС 7071, устройство за управление на магнитни ленти ЕС 5512, запомнящо устройство на магнитна лента ЕС 5012, устройство за управление на твърди магнитни дискове ЕС 5552 и запомнящо устройство на твърди магнитни дискове ЕС 5052.

Подобна система е възприета и в разработката на миникомпютри, като там фамилията се означава със СМ ЕИМ – Система малых машин.

С течение на времето обаче системата за кодиране (цифрата) се модифицира в зависимост от новите изисквания и технологии. Основната елементна база е интегрални схеми – първоначално TTL – в съчетание със силициеви полупроводникови елементи. Постепенно се въвеждаха и схеми ECL, големи ИС и т.н.

Унифицираните конструктивни възли са разделени на четири основни нива: платка (ТЗЗ – типовой элемент замены), касета, рама и стойка (шкаф).

Платките ca стандартизирани (в началото 140 x 150 mm), но се допускат и двойни платки (280 х 300 mm). Впоследствие размерът се увеличава. Те притежават 48 контактни площадки, които се свързват с 48 контактни директни съединители. В по-големите модели и успоредно с промяната на технологиите се въвеждат и нови стандарти. Укрепването на платките става в касети, позволяващи вграждане на 40 платки (примерът е за ЕС 1020).

Касетите се монтират в рами, като обикновено в долната част на рамата ca разположени захранващите и вентилаторните блокове. Рамите са два вида: неподвижни (обикновено средната) и подвижни, завъртащи се на 90°. Свързващото окабеляване между съединителите на касетите е с проводник, навиващ се на перата, а между рамите се използва лентов кабел. Впоследствие тези технологии се усъвършенстват. Последното ниво – стойката (шкафът) – дава възможност за монтиране до 3 рами. За другите устройства извън главния процесор се използват също унифицирани конструктивни елементи – понякога с особености, определени от техническите изисквания.

Казаните тук сведения са изключително точни, тъй като следват написаното от акад. Боянов в цитираната му много интересна книга, която Ви препоръчваме да си намерите. :)

Ако Ви се чете още за български компютри, вижте напр. това чудо:

Български преносим хард диск от 1977 г.!