Етикет: История на градския транспорт

Знаете ли, че в България още през 70-те г. е имало типово произвеждани автобусни спирки? Вижте ги в Sandacite.BG!

Както си разглеждахме един каталог на някогашното ДСО Търговия на едро от 1974 г. (но включващ и артикули, пуснати в производство и доста по-рано), попаднахме и на следните интересни къщички. Означени бяха като ,,павилион тип автоспирка еди-какъв си“ и първоначално помислихме, че само са ги нарекли спирки, а всъщност са нещо различно… Да, ама не! Като се загледахме в снимките и после попроучихме тук-там, си дадохме сметка, че това верно са спирки! Да – серийно произвеждани типови спирки, може би еднакви за цяла България, на които хората са чакали градския транспорт, а от едната даже вестници и други неща са си купували!

Всъщност, сега спирките в една община също обикновено са еднакви и се закупуват от една фирма. Но ние кой знае защо толкова се шашнахме… просто не очаквахме да ги видим в каталог на типово производство наред със съвсем други видове стоки, които сме свикнали да виждаме унифицирани.

Ето за какво става дума.

Единия павилион го виждате горе. Той е съвсем обикновена ГТ спирка – седите си вътре на завет и чакате превозното средство. Конструкцията е от алуминиеви носещи профили, които са свързани помежду си. Виждате, че отдясно има стъкла (навярно тогава трошени много по-рядко – поне дисциплина е имало), а стенните панели са от ламинирани плоскости. Покривът се поддържа от метални ферми, покрити с поцинкована ламарина.

Спирката вътре има площ 12 кв. м. (дълга 4 м, широка 3) и висока е 3,05 м.

Другата спирка пък е ъпгрейднат вариант, така да се каже – има си и монтиран в нея магазин за продажба на вестници и разни дребни стоки. Конструкцията и на този модел спирка е метална, а отгоре има покрив с оребряване. Вътре в ,,салона“ виждаме и пейчица. :) Площта е същата като на предишната спирка, височината също.

Магазинът е с площ 6 кв. м и в него се влиза откъм спирката. Отвътре подът му е с винкелова конструкция, върху която са монтирани чамови дъски. Има, разбира се, и електрическа инсталация, за да се включват лампа и отоплителен уред за зимата. Покривът е от същия вид като на горния модел, дето  е без магазин.

Ето и чертеж на този делукс модел:

Тази и другата спирка влизат в производство вероятно в началото на 70-те г. и вероятно са се намирали масово в градовете с градски транспорт в България. Знаете ли дали има някъде запазени такива?

А, и интересно дали е имало и типово произвеждани бензиностанции напр.?

Прочетете в Сандъците – Sandacite за историята на градския транспорт във Велико Търново!

Днес ще ви представим една историческа статия, написана от наш гост-автор. Това е Дани Маринов от Велико Търново, който сам и по собствена инициатива ни изпрати статия, описваща хронологията и спецификите на обществения транспорт в града през десетилетията. Щастливи сме от възможността да я споделим с вас!

Може да се смята, че преди 78 години – на 1 септември 1939 г. – се поставя началото на организирания транспорт в града. Тук тръгва първото превозно средство, което е приспособена за автобус и започва да обслужва жителите на града. Автобусът е 25-местно, германско производство ,,Ханза Лойд“ и с него за броени минути жителите и гостите на старопрестолния град могат да стигнат до гара Трапезица и до градските лозя в околностите.

Автобусът се е движел по следния маршрут: мостът в Асенова махала, Сметната палата, общината, площад „Баждарлък”, Старата поща, Модерен театър (сега търговски център в началото на Самоводската чаршия), гостилница „Балкан”, Паметникът на обесените въстаници, Девическата гимназия „Митрополит Климент” (сега Факултет по изобразителни изкуства към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”), Градската градина (сега МДТ „Константин Кисимов”), площад „Ризов” (училището „Петър Дабков” в квартал „Марино поле”), Ветеринарният институт, намиращ се на днешната улица „Никола Габровски”, вилата на Никола Петров и чешмата „Качица”. Линията се е изпълнявала от 06:20 до 21:47 ч. Тъй като първата автобусна (тогава наричана “Отобусна”) линия се е харесала на гражданите, се налага закупуването на нова кола от същата фирма. Тя е по-удобна, по-луксозна и разполага с четиридесет места. Маршрутът и е бил както на първата кола, но с друго разписание.

Социалистическият период в града донася закупуването на три автобуса Чавдар М50. Същевременно се удължава маршрутът на 8 градски и 4 крайградски линии.

През същия период се взема решение за построяване на тролейбусни линии и да бъдат закупени съветски тролейбуси ,,ЗИУ 9″ (Завод имени Урицкого). През 1989 са закупени 15 броя такива тролеи. Те са се движили по две линии с номера 1 и 2. Линия № 2 се изпълнявала на интервал от 12 мин, а линия 1 – на 15 мин. Между тях са сформирани още две с номера 22 и 21. Маршрутите им са еднакви разликата е от първоначалната спирка на тръгване. Тролейбусни линии с номера 1 и 2 тръгват от квартал Чолаковци, а 21 и 22 тръгват от Телферен завод (Автогара Запад).

В наши дни фирмата превозвач, която държи тролейбусния транспорт, е  “Пътнически превози”АД. През 2009 г. се налага спирането на тролейбусния транспорт в града поради строежа на пътен възел “Качица”. Наложило се тролеите да бъдат заменени с автобуси. Тролей с № 2 става собственост на ЕТ “Алекс ОК”, а № 1 става притежание на ЕТ “Надежда”. След построяването на пътния възел “Качица“ ситуацията остава непроменена. Към днешна дата тролейбусен транспорт няма.

След 2001 г. може да се говори за формиране на градския транспорт във Велико Търново в днешния му вид. Използваните автобуси са единични, от германски производители като ,,МАН“ и ,,Мерцедес-Бенц“. Превозвачите подписват договор за 7 години, в рамките на който да изпълняват градските линии.

Най-голямата фирма в града за този период е “Пътнически превози” АД. На нея се падат повече от половината градски линии. Те са с № 1, 2, 3, 4, 6, 8, 13, 30, 70 и 110. Други две фирми, поделящи си по две линии, са ЕТ “Надежда”- № 9 и 40 – и ЕТ “Атанасов”- № 20 и 50. Остана фирма “Авия” ЕООД, която изпълнява курсове само по линия № 5.

След изтичане на договорите към 2010 г. се провежда конкурс за цялостна подмяна на автобусния транспорт в града. В конкурса участват всички фирми до този момент. В крайна сметка печелившите фирми остават три. “Пътнически превози” АД и Авия ЕООД губят линиите, които са притежавали дотогава, и те се разпределят между трите транспортни фирми. ЕТ “Надежда” взима линии с № 1, 3, 4, 9, 10, 40, Алекс ОК ЕООД – № 2, 5, 8, 14, 20, 50, 70 и 110, а ЕТ “Атанасов”- № 6, 13, 30. Към днешна дата Алекс ОК ЕООД притежава почти всички автобусни линии в града, след като прибавя и автобуси с № 6, 13, 30.

Автор: Дани Маринов

Мдаа… А ето тук пък можете да прочетете за едни български трамваи от 1930-те години, които също са използвани за градски превози:

[1936] Първите български трамваи ДТО

See more