[1962] Българското радио и телевизия

Българското радио е създадено през 1929 година в София, когато група ентусиасти-радиолюбители приспособили малък предавател на Военно-инженерната дружина с мощност 60 вата и с него за пръв път в нашата страна е била вече излъчена българска реч и музика.

По-късно бил построен предавател с мощност 200 вата и било устроено малко студио в сградата на Спестовната каса на улица „Бенковски“. Тук започнало предаването на съобщения, беседи и музика от грамофонни плочи. Цялата работа била извършвана на любителски начала.

Това положение продължило до 1935 година, когато радиоразпръскването у нас със закон се обявява за монопол на държавата и радиото става държавно. Започва подготовката за построяване на голям предавател във Вакарел, на два малки предавателя в Стара Загора и Варна и на радиодом в София. На обявения търг за доставката на Вакарелския предавател се явили няколко фирми, но най-изгодни условия — модерен предавател и най-ниска цена били предложени от Съветския съюз. По указания обаче на тогавашното правителство и след силен натиск от страна на Германия, която заплашила, че ще преустанови изкупуването на български земеделски произведения, ако доставката не се възложи на германска фирма, комисията, провеждаща търга, възложила доставката на предавателя на германската фирма Телефункен.

През 1936 година започнали да работят двата районни предавателя във Варна и Стара Загора с мощност по два киловата, а през 1938 година — и големият предавател във Вакарел с мощност 100 киловата. Радиодомът влязъл в действие по-късно — в началото на 1942 година. С тези предаватели до 9 септември 1944 година е излъчвана само една програма за страната с времетраене 8—10 часа дневно.

След 9 септември 1944 година под грижите на народната власт радиото у нас започна да се развива бързо: най-напред беше възстановена мощността на предавателя Вакарел, която през войната бе намалена до 10 киловата, поради липсата на радиолампи и запасни части. След това бяха увеличени мощностите на районните радиостанции, като предавателят Стара Загора стана 20 киловата, а Варна — 10 киловата.

Още през 1946 година започна предаване на втората програма за страната с малкия резервен предавател в Красно село. През 1948 г. на същото място нашите специалисти построиха с местни средства и материали нов предавател с мощност 20 киловата. Благодарение на него втората програма започна да се слуша добре в много по-голям район.

През 1955 година край Плевен беше построен най-мощният предавател на средни вълни у нас, внесен от Германската демократична република. Този предавател сега предава първа програма, която се чува добре почти по цялата територия на страната.

Преди 9 септември 1944 година ние нямахме радиопредавания за чужбина. Такива започнаха през 1951 година, когато с помощта на Съветския съюз край София беше построен модерен сто и двадесет киловатов предавател на къси вълни. С него започнаха предавания за Бвропа, за Северна и Южна Америка. По-късно бяха построени още три късовълнови предавателя. Предаванията за чужбина се разшириха и обхванаха съседните страни, арабските страни и Африка. Днес ние предаваме за чужбина на 12 езика.

Положено беше началото на радиоразпръскване на ултракъси вълни. В София вече работят два предавателя, които дублират първа и втора програма на ултракъси вълни.

На 7 септември 1959 година беше въведена у нас телевизията. Доставени бяха един предавател и две репортажни коли и беше създадено малко студио в телевизионната кула в София и друго — на улица „Поп Андрей“. С тази макар още недостатъчна база, сега у нас се провеждат три-четири пъти седмично телевизионни предавания за София и софийското поле. За разширяване районите за приемане на софийската телевизионна програма бяха построени няколко малки ретранслатора на Ботев връх, Витоша, Петрохан, връх „Столетов“ и други. Благодарение на тях сега телевизионната програма се приема в Перник, Михайловград, Пловдив, Търново, Габрово и други места.

През 1947 година беше въведена у нас жичната радиофикация, която бързо се разшири и днес вече са радиофицирани 1955 селища, в които са инсталирани 587 548 броя радиоточки. Броят на радиоприемниците също порасна много бързо. Докато в 1939 година у нас е имало само 62,677. приемника, сега те са 1,013,221 или общо към 1 януари 1962 година у нас 1,602,769 семейства имат приемник или радиоточка.

Още преди края на тази година се предвижда увеличаване на времетраенето на втората програма в неделя и празнични дни, като тя ще започва сутрин от 10.30 часа. По-нататък това ще се направи и за делничните дни.

До края на годината ще бъде пуснат в действие нов предавател в Благоевград, с което ще се подобри слушането на първа програма в Пиринския край. По същото време ще бъде пуснат в действие и предавателят в Кърджали, с който турското население ще слуша по-добре предаванията, предназначени за него, а ще се подобри и приемането на втора програма в този край.

Телевизионен предавател аппаратура Televizionen predavatel aparatura

За да се слуша по-добре втора програма в Северна България, предвижда се тя да бъде излъчвана от още един предавател.

В чест на VIII конгрес на Българската комунистическа партия в началото на второто полугодие на тази година се предвижда въвеждането за страната на трета музикална програма на ултракъси вълни.

За по-нататъшното развитие на радиото и телевизията у нас се предвиждат в бъдеще следните мероприятия:

Ще бъде изградена постепенно цялостна мрежа телевизионни предаватели, които ще дадат възможност телевизионните предавания да достигнат във всички части на страната.

Ще бъде изградена и мрежа от УКВ предаватели, за да се осигурят две УКВ програми за цялата страна.

Важна роля при изграждането на телевизионната и УКВ радиомрежи се отрежда на Ботев връх. Поставени там, мощните телевизионни и УКВ предаватели ще осигурят добро приемане на радио и телевизионните програми върху големи части от България. По предварителни изчисления, предаванията на Ботев връх ще покриват над 50% от територията на страната.

В плановете за развитието на нашето радио се предвижда също изграждането в София на голям апаратно-студиен комплекс за телевизията и нов радиодом за радиоразпръскването. Идейните проекти за апаратно-студийния комплекс, който ще бъде построен зад Борисовата градина по шосето за Дървеница, е изготвен вече от проектантски организации в Съветския съюз. Сега той се проучва от нашите специалисти и се обсъждат сроковете за строителството му. Това ще бъде голям и важен за нашата телевизия обект. Той ще дава възможност за изготвяне на разнообразни и качествени програ ми и заедно с построяването на телевизионен предавател на Ботев връх, ще даде мощен тласък на развитието на нашата телевизия. Предвижда се първият етап от строежа му да влезе в експлоатация през 1965/66 год.

В строеж е и скоро ще бъде завършена радиолинейната линия София—Букурещ—Киев—Москва. По нея ще се обменят телевизионни програми между Съветския съюз, Румъния и България. Предвижда се и строеж на радиолинейна линия София—Белград, чрез която нашата телевизия ще се свърже с телевизионните мрежи на Западна Европа. По-късно тази линия ще се продължи по посока на Цариград и ще се превърне в магистрала за пренасяне на телевизионни програми между Европа и Близкия Изток.

За подобряване предаванията на чужди езиц,и се предвижда построяването на един мощен предавател на средни вълни, на няколко предавателя на къси вълни и на необходимия брой специални насочени антени.

В перспективните планове за развитието на радиото у нас се предвижда и бързо нарастване броя на радиоприемниците, телевизорите и радиоточките. Гаранция за това е нашата млада електропромишленост. Днес Слаботоковият завод произвежда висококачествени приемници и телевизори, които намират добър пазар и в много чужди страни от Европа, Азия и Африка. Като се имат предвид темповете на нашето общо развитие, предполага се, че през 1965 година броят на радиоприемниците ще надмине цифрата 1,400.000, на радиоточките — 800,000 и на телевизорите 150,000 броя.

Ж. КРЪСТЕВ

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

Това е другият каталог, с който успяхме да се сдобием. Той е на фирмата Зенит, чийто официален вносител за България Александър Калчев е включил него не само техни части, но и такива на доста други европейски фирми.

Каталогът е интересен не само от техническа, но и от естетическа гледна точка. Запознава ни с рекламния език от онова време и с начина, по който директорът на компанията вносител е общувал с потенциалните клиенти. Така например, имаме следното въодушевено обръщение:

Ето какво са предлагали в обобщен вид. Думата ,,бобина“, разбира се, отново е написана с У:

Заповядайте да му се насладите в пълния му блясък: Зенит-каталог радиочасти

Етикет: история на българското радио