история на българските компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

ИЗОТ ЕС 5012.03 – компютърно лентово устройство или 300 кг шкаф?

Олее, че кютук! В Sandacite.BG показваме огромното лентово устройство ИЗОТ ЕС 5012.03…

***Устройство с магнитна лента ЕС 5012.03***

Ако си спомняте, в ТАЗИ статия Ви разказахме за голямата система ЕС 9003, която служи за обработка на компютърни данни върху магнитна лента в изчислителните центрове. Основен неин компонент е именно лентовото устройство, което е поместено в цял шкаф. В пловдивския Завод за запаметяващи устройства през 70-те и 80-те години са произвеждани цяла линия такива кютуци и един от тях подробно ще разгледаме сега – за пръв път в българския Интернет.

Става дума за ЕС 5012.03, което се използва в състава на тогавашните мощни суперкомпютри от серията ЕС в качеството на външна памет. (При тях има два вида външна памет – лентовите устройства и харддисковете, големи като фризери.) То датира от средата на 80-те г. Можете да видите това лентово ЕС ето тук – това са тези високи шкафове на задния ред зад ниските (харддисковете):

Както виждате, устройството е поместено във висок метален шкаф, тежащ цели 295 килограма… при това няма колелца! НА практика е голямо колкото еднокрилен гардероб без надстройка. Когато сме разглеждали такива компютри през годините, винаги най-много са ни впечатлявали тези огромни харддискови и магнитолентови устройства – изглеждат особено респектиращо и са символични именно за тези машини.

Отваряте предната врата, която в горната част е прозрачна, а отдолу плътна, и получавате достъп до машинарията отвътре:

Тук ясно виждаме, че ЕС 5012.03 има два блока: лентодвижещ механизъм и система от електронни платки. Първото е горе, второто е долу под него.

Подобно на всички останали лентови джаджи, механизмът служи да прокарва магнитната лента между четящата и записващата глава според командите, които се дават от бутоните горе вляво. Там са налични бутони за задействане на движението на лентата напред и назад, бързо превъртане, запис и т.н. От тези бутони се активират важни възли като захранването и управлението на електродвигателя на водещата ролка, както и захранването и управлението на серводвигателите (които може би са за другата ролка, в която остава бялата кръгла кутия за лентата, откъдето тя се изтегля през механизма).

Малко известен факт за това устройство е, че лентата се обтяга с вакуум! Много интересно решение и май затова е толкова висок тоя шкаф – ,,джобовете“, в които влиза лентата, са доста дълбоки.

Електронната система на ЕС 5012.03 е изградена на базата на интегрални схеми. Високият лентов шкаф притежава собствен процесор, оперативна памет, устройство за управление и дисплеен комплекс. Когато окачите лентата и започнете да записвате нещо на нея, но се приближите неприятно близо до края, запазете спокойствие – вградената предупредителна система ще ви извести за това.

Т.н. блок на клетките съдържа всички стандартни клетки заедно с тяхното захранване. Чрез този блок се контролира работата на магнитолентовата памет, която се контролира с помощна на управляващото устройство или контролния панел с бутоните.

Ето и основните технически характеристики на ЕС 5012.03. Времето за зареждане на данни от магнитнатата лента е около 75 секунди, като през това време тя се движи със скорост 2 м/сек. Данните са записани с плътност 32 бита/кв. мм, като записваемите пътечки са девет. Разстоянието между зоните е 12,6 – 15,7 мм. Да отбележим и че кютукът може да чете записаното и при двете посоки на въртене. Максималната дължина на лентата е 75 см, а ширината – 12,7 мм. Данните между шкафа и компютъра се обменят със скорост 96 кб/сек, а на лентата може да се запишат най-много 40 мб данни. Външният диаметър на бялата пластмасова кутия, която съхранява лентата във и извън устройството, е 296 мм, а когато цялата лента се намотае в нея, диаметърът на тази намотка става 267 мм.

Ако обичате подробностите, то да споменем и че методът на запис е т.н. без възвръщане към нулата (non-return-to-zero I) – БВН-1.

Ето го нашето любимо устройство навързано с други в цял електронноизчислителен център на базата на мегакомпютъра ИЗОТ ЕС 1022 Б през 1978 г.:

Еднокрилният гардероб потребява около 2 киловата мощност, за да задвижва всичките електродвигатели вътре в себе си, и е с размери 1630 х 925 х 700 мм. Изнасян е в огромни количества главно за бившия СССР, което е причината в страните от него и досега да се намират все още такива, макар и рядко.

А ето тук и едно друго, по-малко компютърно лентово устройство, но разпространено в малките населени места, където няма компютри ЕС – те са в окръжните, заводските и т.н. електроннизчислителни центрове:

ЕС 9002 – българско устройство за подготовка на данни върху магнитна лента

Български телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 от 1986 г.

Запознайте се българския телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 в Sandacite.BG!

Неведнъж сме си говорили за началото на българските компютърни мрежи – т.н. телеобработка на данни. Нейното начало е поставено с първата версия на системата за предаване на цифрови данни в реално време ЕСТЕЛ от 70-те години. Предаването на данни между включените в нея компютри се е извършвало с телефонни модеми, каквито от началото на 70-те Заводът за запаметяващи устройства във Велико Търново произвежда в няколко модела, които всичките са страхотно редки и трудни за намиране.

Един такъв обаче успяхме да изровим и ще ви го покажем днес. Макар на лицевия панел да не е отпечатано ,,ЕС“, това си е истински модем от времето на единната система компютри на Източния блок, за които България тогава разработва множество устройства. Този ЕС 8005.М1 също е изнасян в големи количества за бившите соцстрани, затова и надписите по кутията са на руски.

По принцип това е третият телефонен модем, разработен от българската хардуерна промишленост за нуждите на телеобработката, и датира от 1986 г., а нашият е произведен 1987 и е 902-рият екземпляр за годината.

Устройството е поместено в пластмасова кутия, а предният и задният панел са метални. За модема има предвидено своето място до големия ,,едностаен“ компютър. Както говори и думата ,,модем“, той трябва да ,,модулира“ и да ,,демодулира“, тоест да преобразува дискретни логически сигнали в аналогови и обратното. Модулацията е честотна. ЕС8005.М1 може да се включва към комутируеми и некомутируеми двупроводни телефонни канали за връзка, които са включени в кабелни, въздушни и радиорелейни линии.

На предния панел горе забелязваме, освен охладителните прорези, бутон за задействане на самотест на модема, сигнална лампа, която светва в случай на грешка в работата му, както и някои други бутончета, за предназначението на които обаче не сме компетентни, тъй като нито сме работили с ЕС 8005.М1, нито пък успяваме да намерим сведения за техните функции в литературата, с която разполагаме. И такива моменти има. :)

Скоростта на предаване на данните е 600 или 1200 бода (англ. baud). С такава скорост първата снимка в статита напр. би се заредила за осем – 10 минути, но за тогава е било напълно нормално. Модемът предава данните по синхронен и асинхронен метод, а режимът на обмен може да бъде дуплексен или полудуплексен.

Ето снимка на модема и отзад. Ясно се виждат копчето за включване и изключване на захранването и конекторите за кабели за данни:

Модемът ИЗОТ ЕС8005.М1 е голям колкото кутия за обувки – 448 х 320 х 200 мм – и тежи 5 кг. Ние получихме два изотовски модема в кутия, така че сме носили общо 10 кг! :) Те са тежки заради захранващия блок, който също влиза в кутията.

А преди ЕС 8005.м1 съществува един доста по-стар, ,,класически“ ЕС 8005, произвеждан от 1974 г. Неговата скорост на предаване на данни също е 1200 бода. М1 в индекса на нашия означава ,,модификация 1″. Същствуват няколко модификации на стария ЕС 8005. Ето какви са разликите помежду им:

ЕС 8005 – тя е без автоматично повиквателно устройство (АПУ) с обратен канал, което (когто го има) се оформя като самостоятелно устройство;
ЕС 8005.01 – без АПУ с обратен канал във вид на панел, който се инсталира в шкаф за линейна апаратура;
ЕС 8005.02 – с АПУ във вид на панел;
ЕС 8505.04 – без обратен канал, оформен като самостоятелно изделие, работещо с двупроводни и четирипроводни линии;
ЕС-8505.05 – с обратен канал във вид на панел за двупроводни и четирипроводни линии

Както е видно от снимките, шифърът на нашия е ЕС 8005.М1, което го прави доста по-нов от тях обаче. :)

А докато чакате статията за другия модем, вземете преговорете първия български телефонен модем:

Това е български телефонен модем от 1973 година

Ето и една българска EGA видеокарта за компютри Правец!

В Sandacite.BG днес изследваме тази видеокарта за компютри Правец, работеща с EGA стандарта.

За да представим по-подробно историята на българския компютърен хардуер, от известно време започнахме да се интересуваме не само от целите устройства, но и от съставните им части. И така сега ни попадна тази видеокарта от втората половина на 80-те г., която поддържа стандарта за компютърна графика EGA.

EGA e въведен през октомври 1984 от IBM като усъвършенстван наследник на предшественика си CGA. Новият графичен стандарт излиза съвсем скоро след премиерата на революционната компютърна конфигурация IBM PC и за кратко време се превръща в основен. EGA поддържа 16-цветови образ и палитра от 64 цвята. EGA е засенчен едва след появата на новия VGA (пак на същата компания) през 1987 г.

Тъй като Правец 16 поставя началото на традицията България да произвежда компютри, хардуерно и програмно съвместими с IBM PC, е напълно очаквано Комбинатът за микропроцесорна техника да започне да произвежда и EGA видеокарта. И това наистина става факт – днес ще ви я покажем даже. Тя няма специално име, а е означена само като ,,съвместим с EGA видеоконтролер“.

Виждате я на горната снимка. Освен за Правец 16 и модификациите му, този графичен контролер работи и с по-късните 286 (1988 г.) и 386 (1989) Правеци. Заради високите си графични качества EGA картата е сметната за подходяща при изграждането на компютърни работни станции, работещи с архитектски и въобще чертожни CAD програми с широко предназначение. За разлика от гигантската GKS видеокарта от вчерашната ни публикация обаче, тази тук е доста по-малка е заема само един системен слот в кутията на компютъра.

Както очакваме, нашият ,,графичен ускорител“ :D поддържа типичните спецификации на EGA стандарта като 16 действителни цвята на екрана, палитра от 64 цвята, а максималната резолюция е 800 х 600 точки. Видеомапетта пък е 256 кб. Нищо че е по EGA – картата предлага и пълноценна емулация (тоест работа в режим на) на контролери за други видеостандарти като:

по-стария IBM CGA (1981 г. – това е първият графичен стандарт, използван в IBM PC и на практика първият съвременен стандарт за цветна компютърна графика със своите 4 цвята и 16-цветова палитра);
още по-стария IBM MDA (Monochrome Display Adapter) – може да въпроизвежда единствено на екрана единствено монохромен текстов режим с 25 реда текст, който е зелен на фона на черен дисплей – типична гледка при Правеците 8 напр.;
Hercules Monochrome Adapter – друг монохромен стандарт от 1982 на компанията Hercules

Както виждаме, цветната EGA карта поддържа и широк набор стари стандарти заради обратната съвместимост – през втората половина на 80-те в България са най-широко разпространени монохромните монитори (черен екран + зелени символи на него), затова видеоконтролерът трябва да поддържа и такъв.

Когато обаче картата работи в EGA режим, поддържа 640 х 350 пиксела в 16-цветови режим. Освен това има резолюции 640 х 200 и 320 х 200 при работа по другите стандарти за цветна компютърна графика, а и 640 х 350 на монохромен монитор. Тогава образът, който ще видите, има и четири равнища на интензивност (тоест четири степени от по-светло към по-тъмно). Потребителят може да зададе до 512 екранни символа.

Това досега беше за сложната цветна графика. В режим на работа с текст пък поддържа 43 реда х 80 колони или 43 реда х 132 колони. Ако операционната система изобразява информацията във вид на ,,прозорци“, картата поддържа тяхното преместване един върху друг, един около друг и въобще разнообразно движение.

Видеокартата поддържа и драйвери по стандарта VDI, за който по-подробно писахме във вчерашната статия. Размерите ѝ са 160 х 100 мм и тежи 500 грама. Работи в температурния диапазон от +10 до +45 градуса и при относителна влажност на въздуха до 80 % при 25 градуса.

Търсим си такава! :D

А ето и нещо по-различно от света на българските компютри…

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента

Българска професионална видеокарта за компютри Правец!

В Sandacite.BG изнамерихме инфо за тази тежка професионална видеокарта, предназначена за компютри Правец!

Продължаваме да се занимаваме не само с цели български хардуерни устройства, но и с градивните им компоненти. Сега попаднахме на една огромна видеокарта, означена като ,,видеоконтролер с висока резолюция“ и заемаща цели два слота в компютърната кутия – тоест нещо с размерите на съвременните големи карти за мощни игри!

Тази карта е предназначена да изобразява графики и картини на екрана на професионални монитори, които имат широк цветови спектър – такъв е напр. наскоро показаният от нас ВМЦ 3701. Предназначена е за всички 16- и 32-битови компютри на Комбината в Правец – демек Правец 16 и различните му модификации, 286, 386 и подобни, но стига да са IBM PC/XT/АТ съвместими. Това е така, защото такава карта се използва при работа с проектантски и чертожни CAD програми, при които е важна високата резолюция и голямата детайлност на изображенията.

Показаната на снимката видеокарта влиза в производство около 1988 г. в Правешкия компютърен завод. Тя поддържа страхотната за годините максимална резолюция 640 х 480 пиксела и 256 цвята, а цветовата палита е 4096 цвята. Ако използвате монитора в текстов режим, символите могат да се изобразяват в 10 различни формата.

Графичните формати, които картата поддържа, са VDI и GKS. GKS е първият ISO стандарт за компютърна графика на ниско ниво, който е окончателно завършен и приет през 1985 г., а VDI е стандарт за създаване на драйвери за различни устройства. Стари CAD програми поддържат такива драйвери – напр. IBM-ската CADWrite от 1987 г. Нашата видеокарта поддържа и нестандартни формати на развивка на телевизионниа образ, а и освен познатия ни ,,женски“ куплунг, има и аналоговия видеоконектор RGB – както михайловоградските монитори от серията ВММ.

Видеокартата работи с интелския процесор 8088-2, който тук работи с тактова честота 8 мхц, а интегралните схеми, използвани в нея, са съвместими с него. Те са българско производство, а може би присъстват и такива от СССР – знайни са и таквиз случаи. :) Видеопаметта е 320 кб, а ROM паметта – 64 кб (този вид памет съдържа служебна информация на картата и е записана в нея заводски). Честотната лента на картата е 25 мхц.

Българската професионална видеокарта консумира 30 вата мощност от електрозахранването, размерите ѝ са 340 х 30 х 100 мм. Обърнете внимание обаче на теглото – цели 1,5 килограма! Наблъскано с тежки платки, метални рамки, чипове… Тази тежест напомня за съвременна геймърска видеокарта!

За любопителите на подробностите ще кажем, че за да работи, картата се нуждае от околна температура между 10 и 45 градуса, относителна влажност на въздуха в диапазона до 80 % и… атмосферно налягане от 84 до 106 килопаскала. :)

А вие, ако имате някаква българска компютърна периферия на ИЗОТ (може на тях да не пише ИЗОТ, а само ЕС хххх), не се колебайте да се свържете с нас на тел. 0896 625 803.

Ето и един Правец, на който можете да боднете картата, която описахме сега:

Запознайте се с тайнствения компютър Правец 386 от 1989 г.!

НОВО – вижте българските сензорни клавиатури от 1980-те!

В Sandacite.BG попаднахме на интересни български сензорни клавиатури отпреди 30+години!

**Български сензорни (тактилни) клавиатури**

Досега не сме обръщали сериозно внимание специално на клавиатурното дело, а се оказва, че и там има интересни неща, с които можем да се запознаем!

Сензорните клавиатури се наричат още тактилни, тоест допирни, защото клавишът се смята нанесен само чрез допир на пръста, а клавишът не потъва физически надолу заедно с пръста – както е при механичните клавиатури (онези, на които им казваме нормални :D).

Известно е напр., че българските компютри Пълдин, прозвеждани през 1989 – 92 в Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив, пък са с ,,междинен“ тип клавиатури – т.н. квазисензорни. (Клавиатурата на този комп виждате на горната снимка. Прави впечатление, че българската клавиатурна подредба вече е по БДС, вместо фонетична, както примерно при Правец 8-иците.) При квазисензорните клавиатури нещата не стават само с допир, а и с лек натиск на пръста – но много по-лек, отколкото при обикновените механични.

По времето, за което говорим, персоналните и промишлени компютри се управляват само чрез клавиатури – посредством тях се въвеждат командите, които устройствата да изпълняват. Има още време, докато се масовизира употребата на мишки.

Оказва се обаче, че още преди Пълдините нашата компютърна промишленост изработва разнообразни сензорни клавиатури от всякакъв род и предназначение – това са най-усъвършенстваният вид клавиши, произведани в България. И в момента има такива клавиатури, разбира се. Над традиционното място за нея е разположен широка плоскост от мека пластмаса, на която са изчертани местата на обикновените клавиши. На снимката виждате няколко разнообразни такива клавиатури, произвеждани през втората половина на 80-те г. най-вероятно в споменатия пловдивски завод. Те са от серия, наречена ,,ПК-1″ – ,,плоски клавиатури, първа поред разработка на завода“.

Най-голямата от тях е предназначена за компютризираната система (с процесор) за управление на непрекъснати процеси Програма 1024 – напр. поточното производство на различни детайли в машиностроенето. При нея различни движения на промишления робот се задават чрез комбинация от символи програмен код, а той се въвежда чрез тази сензорна клавиатура. Програма 1024 е представена за пръв път на Пловдивския панаир през 1983 г. и получава златен медал, но тогава все още не е със сензорна клавиатура.

От картинката виждаме обаче, че в България са произвеждани и по-малки клавиатури, за други видове устройства – напр. пак програматори на промишлени процеси, командни пултове на роботи и т.н. Напр. микропроцесорната систеа за управление на разнообразни технологични процеси МИК 2000Се е оформена като блок с монитор, останалия хардуер и тази клавиатура отпред. Тя е използвана в комплекси, чрез които да се командва и организира производствената работа в нефтохимическата, биологическата и целолуозно-хартиената промишленост, а също така за управление на парогенератори и т.н.:

Да видим техническите характеристики на ,,стоката“. Клавишите се задействат при сила на натиск от 1 нйтон, но не е добре тя да е повече от 5, защото са нежни и просто не им трябва. Все пак те потъват малко, но доста малко, за да го усетим – само 0,2 мм. Подобно на традиционните механични клавиши тези също задействат контакти под себе си при натискане. Те са от типа Au/Au или SnPb/SnPb – това са материалите, от които са изработени (Au е злато, а SnPb е сплав от калай и олово; тоест някои контактите отдолу са позлатени). Някои от тези клавиатури се изработват и по поръчка, но най-големите размери, до които можете да си ги поръчате, са 200 х 500 мм.

Клавишите имат и електрически характеристики. Напрежението им е 5 волта, токът – 40 милиампера, а потребявата мощност – 0,5 вата. Постоянното съпротивление е по-малко от 100 милиома, а изолационното – над 2 милиома.

Подобно на харддисковете (защото са с механични части) и традиционните клавиатури, и тези клавиши имат показател за минимален брой цикли натискане – връщане към нормално положение – това е поне 5.10⁶цикъла. Класът на електрическа защита пък е ІР 66.

Що се отнася до условията на околната среда, българските сензорни клавиатури могат да изпълняват задълженията си в температурните граници -20 до +85 градуса и относителна влажност на въздуха до 80 %, а атмосферното налягане трябва да е между 86 и 106 килопаскала. Не че обикновено се замисляме за тези неща, но щом сега като ги имаме като дани, защо пък да не ги кажем? :)

А ето как изглежда и първата българска компютърна мишка… :)

Първата българска компютърна мишка

Най-сетне информация за компютъра Правец 286 от 1988 г.!

В Sandacite.BG днес отсрамваме българския компютър Правец 286.

Продължаваме разходката си из малко познатите български компютри и чаркове за тях, защото това отдавна трябваше да се направи – не можем само да дъвчем едно и също за сериите 8х и 16х, а останалото да се спотайва на заден план.

През 1988 г. в Комбината за микропроцесорна техника влиза в производство нова настолна машина на име Правец 286. Както е обичайно за персоналните компютри тогава, и този е с кутия тип десктоп – тоест поставя се отгоре на бюрото, а мониторът се туря над компа. 286-ицата приема номера ЕС 1838 от Единната система електронноизчислителни машини на Източния блок. Ето го, виждате го на снимката – даже в горната част на екрана се чете надписът ,,Институт по микропроцесорна техника“ – мястото, където е конструиран днешният ни герой.

Когато в онези години се появява нов компютър, той се предвижда преди всичко за професионална употреба, а не за домашна, Така е и Правец 286 – на него се работят изчисления в научни задачи, обработка на технически или икономически данни (от стопанската дейност), лабораторни и промишлени системи за измерване, а също така архитектски и проектантски CAD/CAM приложения. Компютърът може да работи както самостоялно, така и като главно звено в мрежи или усложнени компютърни системи. Правец 286 има многократно по-висока производителност в сравнение с предходното поколение 16-битови компютри на Комбината – Правец 16х.

Конфигурацията се състои от кутия, в която има дънна платка с оперативна памет (RAM), процесор, видеокарта и включени към нея харддиск и флопидисково устройство, монитор и клавиатура тип IBM. Доставят се също така матричен принтер и дигитайзер/плотер (който се свързва със сериен интерфейс).

Като процесор се използва интелският 80286 с тактова честота 8 или 12,5 мхц, а аритметичният процесор (копроцесорът), който може да се инсталира, е Интел 80287. RAM е 64- кб, но може да се увеличи до 3 мб, но има монтирана и ROM – 64 кб (в ТАЗИ публикация обяснихме какъв тип памет е ROM). Харддискът е с обем 10 или 20 мб – според както поръчате – и една страна от него се вижда отвън на кутията. :) Флопито, разбира се, е 5,25-инчово, като то може да е както стандартното за двустранни дискети 360 кб, така и за по-усъвършенстваните им събратя с висока плътност и обем на информацията до 1 мб! Освен това, в кутията има свободно място, а на дънната платка има втори конектор за още едно флопи, така че ако решите, можете да се обзаведете и с двата вида. :) Можете да включите и втори хард. Отзад на кутията има и други конектори за останалите функции на компютъра – модули за обмен на данни в синхронен и асинхронен режим и адаптер за присъединяването му към различни видове мрежи – с кръгова или магистрална топология.

Видеоконтролерът на Правец 286 може да изобразява на монитора както цветна, така и монохромна (черно-бяла) графика. Това става на монитор ВМЦ 3701 от завода Аналитик в Михайловград (дн. Монтана) – търсим такъв! Защото уж са ни обещали, ама… то се не знае. :)

Що се отнася до ,,програмното осигуряване“, както казват тогава, да кажем като начало, че компютърът работи с операционни системи ПДОС-16 (многозадачна, многопотребителска, съвместима с MS-DOS), INMOS – със същите две характеристики и съвместима с XENIX. Виждаме, че липсва OS-32, обаче тя може да се използва само ако компютърът е 32-битов. Едиците за програмиране пък са Бейсик (естествено), Асемблер, Фортран, Паскал и С.

Захранващото напрежение на Правец 286 е стандартното 220 волта, а енергийната консумация – около 300 вата. Ето го и оригиналното му захранване, правено в Аналитик Михайловград:

Тук завършва нашата среща с този малко известен български компютър. Но вие не унивайте – предстоят още много! :)

Как да използваме касетофон за компютър Правец 8Д

Запознайте се с тайнствения компютър Правец 386 от 1989 г.!

Вижте това-онова за компютъра Правец 386 в Sandacite.BG!

Когато говорим за български персонални компютри, обикновено става дума за серията Правец 8х и 16, като по-малко внимание се обръща на 16А, 16Т, S и т.н. Има обаче и 32-битов български компютър и именно за него е днешната статия. Тази информация другаде я няма- сега от нашия сайт ще я научите. :)

Правец 386 започва да се произвежда през 1989 г. в Комбината в Правец, а номерът му в Единната система компютри на Източния блок е ЕС1862. Както останалите напредничави за времето си машини, така и първият български персонален 32-битов комп не е предназначен за домашна употреба, а за изчисления в задачи от науката и икономиката, CAD системи и други подобни сложни неща, дето не са за нашата глава. Той може да работи както като самостоятелно работно място, така и като сървър в различни локални мрежи. Нека погледнем с какви възможности разполага!

Както е типично за тогавашните настолни компютри, Правец 386 е монтиран в хоризонтална кутия тип десктоп, която се поставя върху бюрото, а отгоре идва мониторът. Надписът горе вляво на кутията е точно този – Правец 386. Компът ползва процесор Интел 80386SX с тактова честота поне 12 мхц, а на дънната платка може да се сложи и копроцесор 80387. RAM-та е 1 мб с възможност за разширение до вече нещо по-сериозно – цели 10 мб – и ROM е 128 кб. ROM, между другото, е компютърна памет, в която производителят записва служебен софтуер – напр. BIOS, фърмуери и т.н. Като външна памет 386-ицата ползва едно 5,25-инчово флопи, като има възможност то да е както обикновено за двустранни 360-килобайтови дискети, така и за такива с висока плътност, чийто обем стига над 1 мегабайт! Също така, компютърът стандартно се доставя с един монтиран харддиск със същия форм-фактор и обем 20 – 30 мб, но може да включите и втори хард! Ще го поберете, те най-малките 5,25-инчови по принцип са големи колкото една днешна DVD записвачка…

Графиката на Правец 386 е представена от контролер, съвместим с CGA и EGA стандарта, чиято максимална резолюция е 640 х 350 с 16 цвята. Мониторът е ВМЦ 3701 на завод Аналитик Михайловград (дн. Монтана) – към момента нямаме, ама напоследък ни обещават да ни докарат един-два такива. :)

В конфигурацията, която получавате, влизат правешка клавиатура със стандартния набор от бутони, а и хубав голям матричен принтер, който да клати бюрото Ви. :D

Споменахме за работа в мрежи. Нека допълним, че затова са му вградени серийни конектори, за да се включва в конфигурации от множество работни места и включване на графична периферия (плотери и т.н.) – до осем броя. има и комуникационни платки за обмен на информация в синхронен и асинхронен режим, а също така и контролери за свързване с проектираните в Института по микропроцесорна техника локални мрежи Микроринг, МикроЛИМ и Микростар.

Правецът, разбира се, се захранва с 220 волта напрежение и потребява 300+ вата мощност от електрозахранването.

Сега другото, което е – да видим с какъв софтуер работи Правецът 386. Негови операционни системи са многозадачната ПДОС-16 (съвместима с MS-DOS), INMOS, съвместима с XENIX, и OS-32. Езиците, на които можете да програмирате за него, са Бейсик (разбира се), С, Фортран и Паскал. Сред типичните му програми са предвидени CAD/CAM приложения и софтуер за локалните мрежи, които изброихме, но можете да задействате и други програми, стига те да са съвместими с компютъра и ОС-а му, разбира се.

Та така значи… До следващия път, когато пак ще ви занимаваме с нещо интересно от старата българска техника! :)

Ето какво знаем за българските 5,25-инчови дискети ИЗОТ

ИЗОТ ЕС9003 – ново компютърно устройство с магнитна лента!

В Sandacite.BG си намерихме ново устройство за запис върху магнитна лента – ЕС9003 на ИЗОТ!

**Компютърно устройство с магнитна лента ИЗОТ ЕС9003**

Ако си спомняте, преди време Ви запознахме с интересна подробност от някогашния запис на компютърни данни – устройствата за запис на данни върху магнитна лента. Популярни такива български са ЕС9002, ЕС9004 и ЕС9007.

В онази статия проследихме пътя на статистическите данни от градове и градчета, които се записват върху лента на такива устройства, а след това се изпращат в териториалните и столичните изчислителни центрове, за да влезе информацията в употреба. А сега продължаваме разказа, за да влезем именно там!

НОВА МОДА ЛЕНТОВО УСТРОЙСТВО

Между споменатите по-горе джаджи стои и устройството ЕС9003, което влиза в производство през 1977 г. Всъщност това е цяла система, която е замислена да разшири възможностите на обикновените устройства за запис на данни върху лента. Тя е все едно техен ъпгрейд, както, разбира се, и ъпгрейд на по-старите перфокарти като носител и техните устройства. На ЕС9003 се обработват данните в изчислителния център, когато донесат в него лентите от различните места.

Това устройство се обслужва не от един, а от няколко души, наречени оператори, като техният брой може да бъде от 4 до 16. Всеки един от тях стои пред пулт, който се състои от клавиатура и монитор, като на него се виждат онези данни, коитно човекът въвежда с клавиатурата. Докато работи, информацията временно се записва върху твърд диск, монтиран в компютър ИЗОТ 0310 (защото системата ЕС9003 се управлява от него и работата с нея е невъзможна без него).

ИЗОТ 310 и неговият софтуер се занимават с автоматизирането на работата – автоматизирането на някои действия на оператора, които компютърът извършва вместо него, за да му върви работата по-бързо. Самото лентово устройство виждате най-горе на кулата вляво от тези оператори. Твърдият диск пък е от онези, които съдържат един сменяем и един несменяем дисков пакет (по-точно ИЗОТ 1370 или СМ5400) – за тях говорихме ТУК.

Едва след завършването на всички въвеждания, редакции и т.н. данните се записват върху магнитната лента. Докато работи, операторът има цялостен контрол върху информацията – въвежда я, дава команда за проверка за грешки, а може и да поправи грешка или да редактира и обнови отдавна записана информация. Освен това, софтуерът на системата ЕС9003 може да събира статистически данни за изработеното на всеки пулт, за да може да се държи контрол над работата на операторите.

Както и останалите устройства за работа с данни, произвеждани в тази епоха, и ЕС9003 е замислено да подпомогне изчислителните центрове на предприятия, статистически ведомства, министерства, банки, държавни стопански обединения, институции в областта на транспорта, селското стопанство и въобще навсякъде, където е необходима работа с големи обеми от данни. В рекламата се казва, че с нея информацията се обработва с от 20 до 50 % по-бързо в сравнение с традиционните устройства за запис на магнитна лента.

Когато въвеждате данни пред пулта на ЕС9003, Вие използвате шаблон, който тогава наричат формат. Всеки такъв формат може да се раздели на полета (нещо като графи), в които се задават различни характеристики на информацията. Така например, полетата са буквени, цифрови, цифрови с автоматично добавяне на нули отляво, с възможност компютърът да изчисли баланс или въобще някаква зависимост между различните данни и т.н. А и операторът сам може да създаде формат според вида на информацията, която въвежда.

Наша читателка разказва, че през 1985 г. една такава машина с 16 работни места (маси и столове), опакована в здрави сандъци, добре се побрала в цял един камион! :) И имала много полезни функции по отношение първичен контрол на данните.

Освен споменатия по-горе хард ИЗОТ 1370, в състава на ЕС9003 влизат и следните елементи:

машината ИЗОТ 310 с обем на RAM-та 8 кб;
памет, разширена до 32 кб;
операторски пултове според колкото са там – те се състоят от клавиатура с надпис ЕС9003 и монитор ВКП171;
устройство с клавиатура (за въвеждане) и с принтер (за извеждане) на информация – ИЗОТ 0232 – това е главният операторски пулт;
устройство за запис на магнитна лента ИЗОТ 5003, което има плътност на записа 32 бита на милиметър от лентата;
матричен принтер, на който данните от лентата могат да се разпечатат със скорост 180 знака/сек

Ето и как комуникират отделните устройства помежду си:

Ето няколко снимки на клавиатурата, между другото:

И нетипичният присъединителен конектор:

Системата ЕС9003 е произвеждана в софийския завод Електроника, но някои от компонентите й идват от други места – напр. лентовите устройства са от ОЗЗУ Пловдив, дисковите пакети на харда от Завода за информацинони носители до Пазарджик и т.н. ЕС9003 е широко изнасяна в целия Източен блок от външнотърговската централа за износ на компютърна техника Изотимпекс. От цялата тази конфигурация ние си имаме в колекцията само монитора ВКП 171, с който ще ви запознаем обстойно тия дни.

Ето един ресурс, в който да си почетете повече за характеристиките на отделните съставни устройства на ЕС-то – в тази ориганална рекламна брошурка. Ама е на руски ==> Устройство с магнитна лента ЕС9003

А тук сме написали по-подробно и за споменатата по-стара джаджа ЕС9002 ==>

Всичко за ЕС 9002 и неговите възможности

Това са най-големите флопита и дискети в света!

Вижте в Sandacite.BG най-големите флопита и дискети в света!

Дойде време за още една статия за българските компютърни мастодонти. Днес ще разгледаме 8-инчовите флопита и дискетите за тях. Устройствата са големи като грамофон, а дискетите – като тави. :)

Тези „тави“ не са използвани в домашни компютри, а в онези, любимите ни „едностайни“ машини от 70-те и 80-те г., употребявани за различни изчисления в инженерството, науката, счетоводството, статистиката и т.н. Бюрокомпютрите също често имат такива устройства. Флопитата се поставят в специален отсек и стоят там строго хоризонтално или строго вертикално (но никога накриво), като обикновено са 2:

В едното програмата се зарежда от дискета, а с другото се записват създадените данни (резултата от работата) или се прави резервно копие. Могат да работят и в режим 24/7, ако се налага. Едно такова флопи тежи около 8 кг, широко е 262 мм, дълго 409 и високо 132. Произвеждани са в завод ДЗУ Стара Загора, а след това вероятно и в този в Чирпан.

Хронологически най-старите флопи дискети са именно 8-инчовите (т.е. с диаметър 203,2 мм); те са и най-големите в света въобще, атрактивни са да се видят. С възможност за многократно записване и изтриване се предлагат от 1973 г. Българските такива са произвеждани в Завода за информационни носители „Динко Баненкин“ в Пазарджик и излизат под марката ИЗОТ (от ДСО ИЗОТ). За големите компютри тези дискети са стандартната външна памет, а са и доста евтини. Самият мек магнитнозаписваем диск е монтиран в гъвкав пластмасов калъф, оформен като квадрат със страна около 20 см. В средата има голям кръгъл отвор за шпиндела на флопито, което завърта дискетата, а продълговатият процеп до отвора е за четящо-пишещата глава (глави). Дискетата обикновено се съхранява в бял кадастронен калъф, на който удобно може да се опише съдържанието, защото по пластмасовия такъв не трябва да се пише и въобще да се оказва натиск… е, не че винаги са го спазвали.

Показаните тук БГ 8-инчови дискети са от може би най-популярния модел ЕС5274 (1982 г.) и са произведени през февруари 1986. Те са от типа SS/SD, т.е. single side, standard density – дискетата има една записваема страна, а density е плътността на запис. Капацитетът на такава дискета след форматиране е 242 кб, което за днешно време може да е абсурдно малко, но напр. през 70-те г. е достатъчно за данните, а по-големите програми понякога са записвани на поредица дискети, зареждани една след друга. Такъв напр. е случаят с над 20 дискети, които съдържат софтуера на бюрокомпютъра ИЗОТ 1027С, предназначен да автоматизира съставянето на програмите за работа с (т.е. за управление на) металорежещи машини.

Дискети ЕС5274 са изнасяни в огромни количества за бившия СССР и дори досега там могат да се намерят и никога неизползвани такива. ЕС5283 пък е друг модел, с две записваеми страни, на които може да се запишат общо 1,6 мб данни. Това е най-голямата 8-инчова дискета, направо да се чудим с какво да я напълним! :) Произвеждани са и контролни (сервизни) дискети за флопидисковите устройства, като досега единственият ни известен модел е ИЗОТ ЕС А570.

Самото у-во ИЗОТ ЕС5074 пък е има здрав метален корпус. За да работим с флопито, то вече трябва да е свързано към голямата машина, а кабелът на синхронния ел-двигател, въртящ шпиндела – към 220-те волта за захранване. После натискате един бутон, отваря се процеп, слагате дискетата, после затваряте, ЕС-то я разчегъртва и започвате.

ЕС5074 е конструирано в Централния институт по изчислителна техника през 1975 г. То е предназначено за дискети, чийто капацитет преди форматиране е 0,4 мб; то има 1 четящо-пишеща магнитна глава (защото дискетите му са едностранни), а в него носителят се върти с 360 об/мин. Скоростта на обмен на данните с компютъра е 31,2 кб/сек. Самите нареждания какво да прави флопидисковото у-во – какво да търси, чете или пише – потребителят дава чрез набиране на съответните команди от клавиатурата, защото графичен интерфейс при тези компютри няма.

Тъй като контактът между магнитната глава и дискетата е фина работа, трябва да се грижим за флопито. Веднъж на всеки 250 работни часа е нужно главата да се почиства чрез търкане с изопропилов спирт. Други части – напр. електромагнитът и ремъкът на ел-двигателя – също трябва да се наблюдават. Ел-магнитът се чисти всяка година, а на 2000 ч. трябва да се проверява и при нужда да се пренастрои или смени. Същото е и с ремъка, защото ако техническо лице не полага добри грижи за флопито, ще се появят грешки при четене и запис.

Ето оттук можете да си изтеглите техническо описание и останалата документация на флопито ЕС5074 като ПДФ, защото в документите му има още мноого технически данни за него, които не сме написали тук==> ИЗОТ ЕС5074 – техн. описание и ост. документация

Ето и схемата му:

Срокът на годност на данните върху дискета обикновено се посочва най-много 15 – 20 г. Дори и последните 8-инчови дискети сега би трябвало да са на над 30 г., което означава, че дори и да успеем да развъртим някоя такава, вероятността да я прочетем правилно е доста малка; отделно и това, че още навремето тези носители не се ползват със славата на особено надеждни.

При полагане на всички грижи за у-вото производителят уверява, че то има средно време между 2 отказа около 2000 ч. Дискетите наистина са по-неустойчив носител в сравнение с твърдите дискове, но дали част от проблемите с четенето им още тогава не се дължи на недобре поддържани флопита?

Ако статията Ви е харесала, заповядайте тук още българско компютърно четивo ==>

Перфокартите за компютри и как да ги съхраняваме

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

В Sandacite.BG намерихме един стар и ценен български компютър от 1983 г., наречен МКС 64.

Тук имаме един мноого рядък български компютър от 1983 г., наречен МКС 64 (от МикроКомпютърна Система, 64 кб РАМ), произведен в Клуба за техническо и научно творчество на младежта (КТНТМ) към Института по техническа кибернетика и роботика към БАН. По-рядък е дори от Първия български персонален компютър ИМКО 1, защото от него поне са произведени около 50 броя, докато нашият МКС 64 носи пореден номер само 9. Като знаем колко ,,често“ изпадат други полулегендарни наши компютри (за които обаче поне сме чували), второ МКС дори не очакваме да намерим! Изделията на ТНТМ обикновено са в бройки горе-долу колкото пръстите на ръцете.

Като динозавър единствен и другаде невиждан, машинката предизвика доста голям интерес в различни компютърни групи. Дънната му платка е 1:1 с обикновения Правец`82, процесорът отново е Synertek 6502, 1 MHz. Кутията му обаче е все още метална, както на предшественика на първия Правец – ИМКО 2. Клавиатурата на МКС-то е от първата серия с кирилица и цифри в един регистър. Над нея има лепенки с указания как се използват някои функционални клавиши и комбинации и как се мести курсорът чрез клавиши.

ТНТМ-произходът на този модел (МКС 64) ни показва, че той е изработен от навлизащи в компютърната техника български младежи, а това ясно свидетелства за старанията, които тогавашна България е влагала да насочва младите си мозъци към най-перспективната тогава сфера. Да, този зелен змей не е в перфектно състояние, но му е простено да е така – все пак това е един толкова рядък български компютър. В тази област всяка непозната находка е мноого важна!

А ето и едно друго рядко, старо, интересно, компютърно, българско…

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново