история на българските компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Странно външно 5,25-инчово БГ флопи от 1985 г.

В Sandacite.BG намерихме това неизвестно външно 5,25-инчово българско флопи…

Досега в нашия сайт ви разказахме за най-разпространените (и някои не толкова) 5,25-инчови флопита за компютри Правец, българско производство. Дойде обаче време да актуализираме базата си данни, защото ненадейно ни попадна това странно устройство.

Флопито е с метален корпус, но от тънките, а не като стандартните от завода Кочо Цветаров – дебели, като за 2 броя 5,25-инчови отсека. Има си и лентов кабел за предаване на данни към компютъра. Използвано е извън кутията му, точно като цветаровските – с компютри Правец или Пълдин.

Табелката може да ни даде информация за него, а най-интересното ще запазим за накрая. На нея виждаме т.н. отраслова нормала, завършваща на 85. Това означава, че този модел със сигурност е след 1985 г. и тогава е регистриран стандарт за него. След това виждаме годината 1987, но това е годината, през която е произведена самата фолиева табелка и е предвидено да се постави. Реално обаче над нея са нибити цифрити 92. Това означава, че флопито е произведено чак 1992 г. Серийният номер е нещо от типа на 63244, но за първите две цифри не сме сигурни.

Най-интересното в цялата работа е, че през 1992 флопидисковото устройство вече е произведено от нетрадиционна фирма – четем ДФ ,,ЕхП“, като средната буква не можем да разпознаем! ДФ означава ,,държавна фирма“, но съкращението в кавичките засега не ни е известно какво значи. Освен това, друго такова флопи нито сме срещали, нито знаем някъде да има. Отбелязан е и шестцифрен телефон – 82-61-42.

Наистина странно флопи! Понякога се намират и такива озадачаващи хардуери.

А иначе ето да си припомните по-често срещаните ни дискетни устройства:

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Български компютър Правец 16Т в кутия от 16S!

Sandacite.BG намерихме един интересен Правец 16Т – разположен е в кутия от 16S!

Знаем, че Комбинатът в Правец произвежда компютри до началото на 90-те г. Един интересен такъв модел е много редкият 16Т – от Турбо – функция, която ускорява работната тактова честота на процесора.

В началото на 90-те г. обаче ситуацията в България става сложна и затова невинаги конкретен хардуерен набор, образуващ типичното за даден Правец, се среща монтиран само в една конкретна кутия. Срещат се различни комбинации от части и кутии. Така и сега намерихме Правец 16Т – модел от 1988 – разположен заводски в кутия от 16S. Ето го какво представлява.

Мониторът, с който е комплектован Правецът, е производство на завод Аналитик Михайловград, дн. Монтана. Кинескопът е Хитачи. От задния панел фабрично липсват четири потенциометъра, защото това е така и при други екземпяри от същия модел, които сме виждали. Липсващите са за линии и размер на изображението, честота и фокусиране. А липсващият отвор е за бутон за включване/изключване. Само за него вляво има изведен допълнителен ЦК-ключ.

Отзад липсва и табелката с производствените данни, но това е ВММ 3907 – този моделен номер е определен за този монитор в номенклатурата на завода:

Откъм задния панел на компютъра се показва разширителна СОМ-карта за добавяне на принтери и други подобни устройства.

Вижда се и ДИН 5-букса за включване на клавиатура.

Същевременно показаната отгоре разширителна карта е и видеокарта – модел VDC3:

Ето и RAM-та. Цоклите за запълване с чипове продължават и под картата. Капацитетът на един чип е 256 килобита; при нашия екземпляр са пълни всички цокли, значи имаме общо 640 кб RAM:

Интегралната схема за управление на прекия достъп до паметта е българска обаче – СМ608Р:

Контролерът за хард диска Seagate 40 мб носи два вида надписи по платката си – веднъж на този производител и втори път отпечатан шифър ЕС 4847 от Единната система комюптърни компоненти на Източния блок:

А, ето го и самия хард диск впрочем:

И ето го и процесора NEC D70108C-10 от фамилията V20, поставян в тоза дъно, известно като CPU 12. Честотата на процесора е 12 мхц, т.е. е фабрично клокнат над стандартната си честота от 10 мхц. Това става със специален джъмпер на платкта. Ако е затворен, честотата е 10 мхц, а а ко е отворен – 12. Именно затова Правец 16Т се нарича Турбо. :)

Ето че най-сетне българското интернет-пространство разполага с истински снимки и доказани данни за Правец 16Т. Това е последният от серията 16, а след него е Правец 286 – той пак е с 16-битов процесор, но не се води част от серията Правец 16.

До нови срещи!

Първият български монитор ВКП 170

Български компютър Sport`88 и фирма Инфоспорт

Чували ли сте за фирмата Инфоспорт и каква е връзката ѝ с българските компютри? Научете от Sandacite.BG!

През 1986 г. към Българския съюз за физкултура и спорт е регистрирана фирма на име Инфоспорт, чийто управител е инж. Младен Христов. Задачата ѝ е да изкупува части за персонални компютри от Тайван, Хонг Конг и Сингапур, да ги сглобява, когато може – да монтира и тази или онази българска част – и да ги продава извън България, основно в Източния блок. Смисълът това да се прави идва от факта, че според правилата на СИВ социалистическите страни имат възможност да договарят помежду си фиксирани продажни цени на произвежданата и продавана в СИВ продукция за големи периоди – напр. цели пет години! Докато в същото време на международния пазар цените на хардуера бързо падат надолу, защото производителите агресивно пускат се нови и нови модели. Подобни дългосрочно фиксирани цени са нещо немислимо за условията на пазарна икономика, но в СИВ може. И така се появява възможност някой пазарен субект в него, който притежава специализацията за компютърна техника – т.е. България – да закупи големи количества компоненти, да ги сглобява и да ги продава на гарантирано дърлгосрочно печеливши цени.

Това е и решено да се прави и това е една от причините дейността на фирма Инфоспорт да стане толкова успешна, че да се появят и други фирми с подобна дейност. Другата причина е, че поради високото качество на внесените компоненти компютрите на Инфоспорт стават много успешни и се търсят, особено в социалистическия лагер. Има и модели с легендарния бутон Турбо, повишаващ скоростта на процесора. Поради тези причини след 1988 г. и други фирми започват да сглобяват по подобен начин компютри с вносни части – такава напр. е Експрес Консулт.

А частите, които Инфоспорт внася, са за 16-битови персонални компютри, съвместими с известния IBM PC и поколенията х86-процесори на Интел. Сега ще ви покажем като какво се получава от тях.

SPORT`88

Така е означен моделът на компютъра, който виждате на първата снимка в публикацията. Това е най-вероятно първият, който фирма Инфоспорт сглобява.

Лепенката я има и на лявата странѝца. Интересното при него е, че е буквално от първите няколко бройки – отзад виждаме фабричен номер 00006! Като го видяхме, не можехме да не го вземем. :)

Кутията му е обикновената за късните български 16-битови персонални компютри – има 4 отсека за 5,25-инчови устройства. Горе можем да видим и емблемата на фирмата.

Поглед отвътре. Единствената българска част, която можем да отличим, е видеокартата – VDC2 по нашему. Както е видно, има дори служебна лепенка на Комбината в Правец, където е произведена:

Хард дискът е 20 мб, вероятно популярният тогава модел Сийгейт ST-225. Флопито не е българско,а е лесно да бъде.

Процесорът на компютъра Sport`88 е германски клонинг на Интел 8088 – Siemens SAB8088-1-P – с тактова честота 10 мхц и пакетиран в DIP с 40 крачета. Работи на 5 волта напрежение.

Задникът. Виждаме и конекторите от разширителните карти за периферни устройства:

Сред тях са звукова карта, сериен порт, DB9, LPT-паралелен порт и т.н.. Отдолу има и 5-пинов DIN-конектор за клавиатурата:

Даа – тромаво нещо, но се е търсело! :) Да видим сега накъде продължава производственвото приключение на Инфоспорт някоя и друга година по-късно.

ВТОРИЯТ ИНФОСПОРТ

Той няма собствена марка, а отзад на фолиевата табелка само е отбелязано – фабричен № 20016. Изработен е през 1987 или 1988 г. Кутията е с по-различен дизайн и вече е с 5 отсека за устройства – вдясно са три. Дизайнът също е малко по-елегентен:

***Български компютър Инфоспорт*** – 1987/8

Поглед отвътре. При хард диска никакви изненади:

Процесорът е клонинг на Интел 80286 с по-висока честота – 16-мегахерцовият японски Chips P82C211-12 C. БИОС-ът е на AMI.

Това са слотовете с оперативната памет, а по-долу – по-малкото на брой в сравнение с горния експонат разширителни карти – виждаме само по два серийни и два паралелни порта.

Като цяло тези 16-битови компютри не съставляват някаква славна страница от компютърната история на България, но ги взехме за илюстрация. Иначе много повече търсим някакви такива неща:

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

40 години ИМКО 1 – първия български персонален компютър!

През 2020 г. се навършват 40 г. от създаването на първия български персонален компютър – ИМКО 1. Sandacite.BG подготвихме статия за него.

**ИМКО 1 – първият български персонален компютър**

С течение на годините думата ,,Правец“ е станала направо синоним на ,,български компютър“, но всъщност Правеците не са дори първите български персонални компютри, защото си имат два предшественика – ИМКО 1 и 2. Именно те поставят началото на бъдещата бурна компютризация на България и разпространението на персонални компютри в различни човешки дейности у нас.

Както вероятно ви е известно, съкращението ИМКО означава „Индивидуален микрокомпютър“. Създаването на първия български персонален компютър започва в изпълнение на задание, дадено през октомври 1979 г. от Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) на Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) към БАН. Точната формулировка е: ,,създаване на малък компютър на базата на микропроцесори“.

По това време в България и света усилено се произвеждат и използват професионални компютри от типа на ЕС 1035 и подобните им, които се разполагат на площ от порядъка на десетки квадратни метри. Свое разпространение имат и ,,миникомпютрите“ от типа на ИЗОТ 310 (1974 г.), който е голям горе-долу колкото три библиотечни секции:

Именно тези два типа машини обикновено са цитирани, когато през 70-те г. се говори за компютри.

Още по-малкият като размери тип – настолният компютър, микрокомпютърът – още не е разпространен. Около две години остават до появата на легендарния IBM PC – прочутата настолна конфигурация на Синия гигант от 1981 г. – а българските инженери по електроника започват да проектират и изработят родна машина от такъв тип!

Разработката е започната от инженерите Иван Марангозов и Кънчо Досев в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Те са главните участници и затова имената им се споменават най-често, но по-късно към тях се присъединяват колегите им инж. Петър Петров и инж. Георги Желязков.

Първите плодове на техните усилия се появяват едва около година след това – в края на 1980 г. – във вид на три сиви алуминиеви кутии с клавиатура с черни клавиши отгоре. От онзи легендарен момент се навършват точно 40 години през 2020 г., затова е удачно да уважим ИМКО 1 с тази информативна публикация, като се надяваме тя да стане основа на бъдещи още по-подробни изследвания, както и на публикуване на нови и неизвестни факти за него.

Първите три персонални компютъра, произведени в България, изглеждат ето така:

Следващата стъпка е новороденият компютър да получи одобрение от ДКНТП, което идва съвсем скоро и е дадена зелена светлина да се продължи производството в повече екземпляри. Това става факт през 1981 г., когато Комитетът спонсорира производството на малка серия (50 броя) от ИМКО 1 в малкия опитен завод (по-скоро цех) на ИТКР близо до гара Искър, в Завода за автоматика ,,Сашо Кофарджиев“. Знаем и че (най-вероятно след това) компютърът е произвеждан и във ВМЕИ ,,Ленин“ – София, днес Технически университет.

Първите получатели на 50-те ИМКО 1 са клоновете на Федерацията на научно-техническите съюзи в България, които са разпръснати в множество градове. Също така, най-вероятно бройки от ИМКО-то са разпространени в различни научно-технически институти и лаборатории, защото тогава компютрите се използват най-вече за решаване на работни задачи и въобще се разглеждат като професионално оборудване. Към тях има много голям интерес и всеки заинтересован за организацията си ръководител се стреми да осигури на работещите новото високопроизводително средство – индивидуалния микрокомпютър.

Единствената външна памет на ИМКО 1 не са обичайните в по-късния период дискети с флопидискови устройства, а касети, работещи с касетофон. Имено по този начин се четат данните и се зареждат програмите. (Този способ много често се използва и при домашния Правец 8Д от 1985 г.) Ето как изглежда конфигурацията с касетофона:

Клавиатурата на първия български персонален компютър дава възможност да пишете и на кирилица, и на латиница. Като разположение на клавишите тя е същата като на наследника му ИМКО 2 и на Правеците, но има разлики в надписите върху някои клавиши.

Така например, този клавиш ПРС служи за повтаряне на натиснат клавиш, но в Правец`82 той вече се нарича RPT, докато тук е само ПРС:

Мониторът на ИМКО 1 е познатият телевизор „София 31“. В първите екземпляри, използвани вместо монитор, тунерът е изключен и не влиза в употреба, а по-късните бройки такива приспособени телевизори направо са без тунер, като вместо надписа ,,София 31“ е въведен друг: „ВКП“, което означава „видеоконтролен приемник“.

Освен модификацията със сивата алуминиева кутия на ИМКО 1, съществува и още една – с бежова пластмасова – която вече повече прилича на следващите български компютри:

С тези кутии се отличават екземплярите, произвеждани в подобно опитно пространство (нещо като цех) във ВМЕИ София. Вероятно този материал е по-евтин за масова изработка и по-лесно може да се постигне този дизайн. Пластмасата е стопявана със силен лакочистител, за да се слепват странѝците на кутията. През 1980 г. България все още не разполага с производствена линия за персонални компютри.

В колко екземпляра е произведен първият български персонален компютър? Първите три екземпляра ИМКО 1 са комплектовани с кутии в самия ИТКР. Редно е те да се броят извън и преди следващите 50 броя, произведени в опитния завод на Института след одобрението от ДКНТП. (В този завод има по-добри условия – напр. производствени машини като абкант за обработване на метала за кутията и т.н.) Както споменахме обаче, и във ВМЕИ е произвеждана серия, която (почти сигурно) е отделна от тази, но не знаем колко точно екземпляра наброява тя. Освен това е възможно и в различни други институции различни хора да са изработвали ИМКО 1, защото в ИТКР започват често да постъпват молби за отпускане на платката на компютъра, тъй като той е желано работно средство. След това тя може да се обзаведе с различни кутии, периферия и т.н. според наличността и възможностите. Напр. в конфигурацията на ИМКО 1 не е предвиждан точно определен модел касетофон, а може да се включи какъвто има наличен.

Платките на ИМКО 1 са изработвани в съответния цех (,,платкаджийница“) на ИТКР. От разглеждането на чиповете, пистите и останалите елементи става ясно, че те са ръчно запоявани. Вероятно платката е рисувана ръчно върху чертожна хартия тип паус, а след това е пренесена чрез фототехнология върху текстолитова платка и мултиплицирана в произведените екземпляри. Защото все пак едва ли някой е рисувал ръчно всичките няколко десетки платки за ИМКО 1, които са произведени.

Първото представяне на ИМКО 1 пред света е в Англия на Международния симпозиум по роботика през 1981 г., където оператор пред компютъра управлява учебен робот ръка, наречен Робко 1 – също легендарно произведение на българската техника. Системата предизвиква невероятен интерес и силно впечатлява представители на Япония и САЩ, защото дотогава подобни демонстрации обикновено се извършват чрез минимашина, а сега нагледно се показват много високите възможности на мъничкия компютър. Същевременно операторската работа с такава конфигурация е много по-лесна, а самата система е лека и лесно преносима. А и нейната цена е около 10 пъти по-ниска от тази на конкурентите от американските и японски компании!

Каква има вътре в първия български персонален компютър? Достъп до хардуера на ИМКО 1 получавате, като вдигнете капака нагоре. По сведения на участвалия в производството му инж. Борис Вачков, първите произведени екземпляри са с 8-битовия централен процесор Zilog Z80, но със сигурност знаем, че в следващите като централен процесор е използван Intel 8080 (с тактова честота 2 MHz), така че поне по този признак различаваме две модификации на ИМКО 1.

Тук ще споделим някои основни сведения за вътрешността, почерпани от изследване на два екземпляра от модификацията, която използва процесора Intel 8080. Теоретично, тази със Zilog Z80 е възможно да се различава от нея (все пак ИМКО 1 е експериментален компютър и всякакви разлики са нормални), но и да е така, би било в малка степен и освен това е слабо вероятно (макар все още не е разгледан такъв екземпляр на живо).

Чипсетът на дънната платка (тогава наричан системен контролер), служещ за управление на шината за данни, паметта RAM, ROM и входно-изходни интерфейси, е Intel 8228. RAM е 3 кб, разположена в 6 броя чипове M5L2114LP от Mitsubishi. RAM може и да се увеличи чрез разширителна карта с чипове памет, която се свързва с дънната платка чрез куплунг, предвиден за конектори на разширителни карти. Такава карта виждаме в горния десен ъгъл на тази снимка:

(Между другото, тук виждаме и как в синия куплунг е включена клавиатурата – кабелът, спускащ се откъм капака горе.)

Така RAM може да стане достатъчно повече (с още 8, 16, 24 кб), за да се задейства без проблеми БЕЙСИК на компютъра. В противен случай работи служебна програма, наречена Монитор, за която ще стане дума по-нататък.

Паметта ROM пък е 12 кб, организирана в 1 чип Intel 2708. Видеоконтролерът е SFF96364. Този чип поддържа и RGB-сигнал и затова най-вероятно един от куплунзите отзад е предвиден за цветен монитор. За видеопаметта отговарят отново два чипа M5L2114LP. Контролерът за входно-изходни устройства е UART-чипът AY-5-1013A. Той е използван за входно-изходно устройство за запис на данни (тогава наричано ВЗУ – външно запомнящо устройство), което при ИМКО 1 е касетофон. Поначало този чип може да управлява и устройства като флопи напр., но при този компютър едва ли е ползвано такова. Самият касетофон се включва с познатия куплунг DIN5. На дънната платка присъства, разбира се, и конекторът за захранване, който е 5-пинов.

А какво знаем за софтуера на първия български персонален компютър? Потребителят управлява ИМКО 1 чрез споменатата програма Монитор, заводски записана в EPROM-a, с която се програмира машинен код за процесора. Така му се дават команди и се получават резултати. С Монитор потребителят (ако има познания по програмиране) може да проверява какво е записано в отделните клетки на паметта на ИМКО 1 и ако желае, да променя тяхното съдържание. Може да пише и коригира програми, написани на машинен език, както и да премества даден обем информация от едно място на паметта в друго. С касетофона могат се записват цели фрагменти от паметта, в които има написани преди това програми на машинен код (асемблер).

ИМКО 1 разполага и със заводски записана версия на БЕЙСИК, който обаче при малко оперативна памет не се зарежда по подразбиране. С него компютърът дава възможност за работа с програми на БЕЙСИК чрез командите LOAD и SAVE. При всички случаи програми е възможно да се четат и записват от касетофон.

Ето и две любопитни неща за ИМКО 1, които могат да ни заинтригуват:

ИМКО 1 е проектиран и пуснат в производство още преди легендарния IBM PC, станал основа на бъдещото масово разпространение на х86-съвместимите компютри, неслучайно в началото наричани ,,IBM-съвместими“ (IBM-compatible);
вероятно ИМКО 1 е по-производителен от наследника си ИМКО 2, защото процесорът Intel 8080 е по-бърз от Synertec 6502, използван във втория български ПК. Това е много рядък случай в историята на компютрите.

Това е засега. Мислим, че в годината на 40-годишнината на първия български персонален компютър му посветихме най-пълната статия, изобщо писана за него досега. В бъдеще трябва да му отделяме още повече внимание, защото той заслужава това.

Библиография:

Шишков, Атанас, Марангозов, Иван. Работа с персонален компютър / Атанас Шишков, Иван Марангозов. София : Техника, 1986. 216 с.

Григоров, Кирил. Как бе създаден първият български ПК // Компютър за Вас, 1985, № 2, с. 6 – 8.

Статията е публикувана от автора за първи път в Годишник на Националния политехнически музей, т. 21 (2019).

ИЗОТ 1015С – електронна търговия през 1981 г.

Sandacite.BG днес ви показва компютризирана система за големи магазини от 1981 – ИЗОТ 1015С.

Както и днес, така и преди десетки години в големите търговски обекти дневно се продават хиляди стоки. За да може бързо и ефикасно да се обслужват купувачите им и едновременно да се води счетоводство за продажбите, е необходимо стоката бързо да се маркира, да се отрази като продадена, цената като платена, а наличността – като променена. Ясно е, че дори с механичен касов апарат това става бавно – защо е нужно човек ръчно да въвежда информация за стоката, ако тя може да се прочита и въвежда в електронна компютризирана система автоматично?

Затова през 1981 г. е създадена системата ИЗОТ 1015С, наречена още ПОК Търговия. Ако помните от ТАЗИ наша статия, съкращението ПОК означава ,,проблемно-ориентиран комплекс“ – система (група) от няколко комуникиращи помежду си електронни устройства, които работят синхронно по дадена задача. Всяко от тях извършва различни детайли от работата и е отделен блок/модул на целия комплекс. Различните устройства в ПОК-а са произведени от различни заводи, но са взаимно съвместими. Работата им се управлява от устройство с микропроцесор.

Според вида на специализираната дейност наборът работещи заедно устройства в ПОК-а е различен. Някъде има касов апарат с печатащ механизъм, някъде не. Някъде има тестери за печатни платки, другаде не. Някъде има принтер с широки възможности, другаде не толкова.

ИЗОТ 1015С е използван в големи магазини с широко разнообразие от стоки. Представлява система за компютризирано и всестранно автоматизиране на продажбите – от въвеждане на идентификационните данни на новозаредените стоки до запис и архивиране на продажбения процес от работния ден. Състои се от следните устройства:

Елка 90 (на снимката – в средата, отгоре) – електронна регистрираща каса, която автоматично чете етикета, който съдържа информацията за всяка стока и нейната единична цена (за етикетите след малко) или тези данни се въвеждат ръчно от клавиатурата на Елката, ако етикетът е повреден/нечетим. Етикетите са на магнитен принцип и се четат с четец във вид на… напр. морков, който се включва към апарата с 1,5-метров кабел. При вярно прочитане касата кратко изписуква и цената на маркираната стока се натрупва в регистрите на Елката. Данните за продажбите за даден период заедно с идентификационните данни на търговския обект и конкретното касово място могат своевременно да се записват на 8-инчови дискети (особено при отдалечени касови места) чрез флопидисково устройство, включено към Елката. Накрая във всички случаи те се подават към магнитолентово устройство за дълбоко архивиране. Времето за прочитане на 1 дискета и пренасяне на данните върху магнитната лента е 5 минути. Една каса може да се използва от до 6-има оператори (всеки със собствен ключ), отчита оборот от до 5 стокови групи и приема 4 начина на плащане: в брой, с чек, на кредит и с купон. Може и да отчита напр. отстъпки в проценти;
ИЗОТ 6503С (в средата, под Елката) – събира и записва на дискета информацията за продадените стоки, изпратена му от Елките. Към 1 бр. ИЗОТ 6503С се включват най-много 3 каси, с оглед препълването и честата смяна на дискетата. Капацитетът на 1 дискета е около 12 000 съобщения от касовите апарати;
ИЗОТ 6601С (най-вляво) – магнитозаписващото устройство – то изработва и отпечатва самите етикети. След запис извършва проверка, отпечатва визуалната информация – нея чете четецът на Елката – чрез мозаечна печатаща глава (подобно на матричните принтери), перфорира готовите етикети и ги навива на руло. Етикетите се отпечатват на картонена лента с широчина 25 мм с нанесен магниточувствителен слой и дължина на лентата в рулото ~120 мм. Магнитната информация на етикета се кодира в символи, като до 7 символа са предвидени за въвеждане на единичната цена, 11 – на номенклатурен номер и до 24 за допълнителни идентификационни признаци като ръста, размер, цвят и т.н. Етикетите са в 3 типоразмера – 25, 50 и 75 мм – като най-малкият съдържа само цена и номенклатурен №. Може да се отпечатат до 9999 етикета с еднаква информация, т.е. за 9999 броя от еднакъв вид стока. ИЗОТ 6601С отпечатва до 4000 етикета/час при най-големия размер етикети и до 10 000 при най-малкия;
централна управляваща каса – с нея (в кръгов интерфейс) са свързани касовите апарати (терминали) и архивиращото магнитолентово устройство. В един кръг могат да работят до 20 Елки (т.е. магазинерски каси), отдалечени на макс. 1500 м една от друга, а връзката е по двуканална линия. От централната каса се определят дата и час на работа, № на обекта, операторът въвежда данни за рекламации, за ведомствени (вътрешни) продажби, за прехвърлени в другимагазини наличности и т.н. Центр. каса управлява обмена на данни между устройствата, верифицира съобщенията от касите, комплектова блоковете данни за запис върху магнитна лента, освен това в нея се намира часовникът за времеви интервали и т.н.;
ИЗОТ 6502С, т.н. концентратор на данни – съдържа 2 контролера, грижещи се за: 1) обмена на данните между Елките и концентратора и 2) за конвертирането и записа на данни от флопито на магнитна лента. Първото извършва контролерът ИЗОТ 6502С.Е001, а второто – 6502С.Е002. След всяка продажба касовият апарат изпраща към концентратора съобщение с данните от етикета на продадената стока, както и други – напр. общия оборот до момента.
ИЗОТ 5003 (в синия шкаф) – устройството записва и архивира получените данни на 1,5-инчова магнитна лента. Данните се записват в блоков формат с дължина на един блок 800 байта, като 360 метра лента побира данни от работата на 40 каси за 3 дни или около 195 000 осъществени продажби.

След запис информацията вече лесно се обработва с грамаден компютър от серията ЕС или СМ и се правят различни изводи от продажбите – напр. следене на търсенето, създаване на набор за движението на стоките и т.н. Операционната система е ДОС, а самите приложни програми са доставени от завода производител, но може и да им се включат специфични функции по заявка на организацията, закупила ИЗОТ 1015С за употреба в търговските си обекти – напр. ДСП Универсални магазини.

След обработка на донесените на лента данни с приложния софтуер закономерностите могат лесно да се разгледат в т.н. табулограми, които програмата създава. Те показват сведения и обстоятелства като напр.: каква е организационната структура на дадения търговски обект, каква е натовареността на обслужващите касии отделните смени по часове, ежедневна отчетност за работата на касите, може да се разбере дали е изпълнен финансовият план за определен период, коя смяна е продала най-много за зададено време (седмица, 10 дни, месец, тримесечие), има ли закъснели и/или недоставени заявки, кои стоки и кои подвидове от тях са се продавали най-много и т.н. Може и да се създаде картотека само от подбрани стоки, за да се наблюдават много параметри; ако са модни стоки – дали има изостанали наличности с изтекла сезонна актуалност, кой десен или модел от дадена стока се е продавал повече или по-малко в сравнение с друг и т.н.

Да добавим също така, че ИЗОТ 1015С е защитен от загуба на данни при пад на напрежението. Освен това, всеки буфер данни от 800 байта, готов за запис на лентата, както и подготвените, но неизпратени съобщения от Елките се запазват в енергозависимата памет на тези устройства за поне 10 дни, като електрозахранването се поддържа от малогабаритни акумулатори. Ако даден касов апарат бъде изключен от линията, тя се затваря автоматично чрез електромагнитно реле.

А ето ви тук и още един ПОК, да му се порадвате ==>

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!

Българският компютър PGC6400 от 1986 г. – прототипът на Пълдин 601

Sandacite.BG разбрахме как е изглеждал българският компютър PGC6400 – прототипът на Пълдин 601.

Серията български 8-битови персонални компютри Пълдин е сред легендарните произведения на нашата електроника. Тези машинки остават и много запомнящи се, главно със своята квазисензорна клавиатура. Тя е заемка от компютрите, използвани в индустриална среда, където такава клавиатура най-лесно се защитава от прахови натрупвания:

Първият Пълдин – 601 – се появява през 1988 г. и хардуерът му е производство на Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив. След него има и други модели, като напр. 601А от 1989 г.:

Корените на тази поредица обаче се появяват още през 1986 г., когато на бял свят излиза машината с не съвсем българското име PGC6400. Този компютър по-късно се превръща в прототип на Пълдините. Той е разработен в Научноизследователския институт по съобщенията ,,Хараламби Трайков“, а проектът е финансиран от ТНТМ. Създателите му са няколко души, сред които н.с. Ясен Диамандиев и н.с. Мария Бърдарова. Както си му е редът, новият ПК е представен на Пловдивския панаир същата година. Именно този момент виждате на първата снимка в публикацията, а и на тази по-долу.

PGC6400 има някои разлики с по-сетнешния модел Пълдин 601 и останалите от серията. Така например, кутията му е метална, а не пластмасова. Клавишите са в черен цвят, а не в синьо и бяло. Тази снимка дава отговор на понякога задавания въпрос какъв монитор е използван по-късно със стандартните Пълдини – ами обикновен ВММ 310х от михайловградския завод Аналитик, не е правен специален за серията.

Идеята за приложение на PGC6400 е била към него да се включват различни измервателни уреди, данните от които да се прехвърлят, събират и обработват в компютъра. Само че този комплект да се използва не в лабораторна среда, а да се пренася където е нужно. Оттам и нуждата от клавиатура, по-лесно защитима от мръсотия – все пак измервателната техника често се транспортира и употребава на мястото, където има повредено устройство. По същата причина се налага и компютърът да е малък, тънък и лек и да се носи по-лесно от дотогавашните Правеци.

На панаира директорът на Сензорния завод в Пловдив забелязва новата машинка, тя му харесва и той предлага на ръководството на НИИС да произвежда този компютър, а след това ЗССУ и НИИС сключват за тази дейност договор на стойност 100 000 лв. Тук вече започва историята на Пълдините, която е предмет на друга статия.

PGC6400 е 8-битов компютър. Както и Пълдин 601, той използва българския микропроцесор CM601, произвеждан в Ботевград, с тактова честота 1 мхц. RAM-та е 64 кб, а в графичен режим резолюцията е 320 х 200 пиксела. (Видеоконтролерът на компа поддържа три режима – буквено-цифров (още наричан текстов), полуграфичен и пълен графичен.) При използване на графичния броят на символите в 1 ред на монитора е 52, а редовете са 24. Клавиатурата е квазисензорна и съдържа 77 клавиша (толкова са и при Пълдините), сред които 15 функционални (най-горният ред) и 4 за управление на курсора в четирите основни посоки, тъй като тук все още не е предвидена поддръжка на миша. Предвидени са възможности за включване на принтер и като външна памет – само касетофон. Операционната система е UNI-DOS. Физическите данни са: размери 360 x 255 x 93 мм, тегло 3,5 кг. Доста по-удобен за разнасяне в сравнение с Правеците!

Към момента на панаирното представяне на PGC6400 разработката на широка гама софтуер за него още предстои. Все пак още при представянето си той разполага, разбира се, със системна програма Монитор. След това за PGC и т.н. директен текстов интерпретатор – език за програмиране от високо ниво, който изпълнява операторите на БЕЙСИК. Има и обикновен БЕЙСИК. Написана е и текстообработваща програма, наречена Екранен редактор, като генериран с него текстов файл може да бъде използван от текстовия интерпретатор. След това този софтуер става и част от този, използван при влезлите в серийно производство компютри Пълдин.

А тук намерихме един също много рядък български компютър – не сме ни чули, ни видели втори такъв:

Български 8-битов компютър за електрокардиография от 80-те г.

Управляващ блок за програмируем терминал ИЗОТ 8542Е

В Sandacite.BG докарахме и мноого тежкия управляващ блок на терминала ИЗОТ 8542Е.

**Терминал ИЗОТ 8542Е** – управляващ блок

Новото попълнение в колекцията ни от стара българска техника е малко по-специфично. През 1984 г. в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново влиза в производство нов терминал на име ИЗОТ 8542Е. Неговите дейности са същите като на останалите такива устройства, за котио сме ви разказвали в статиите ни. За разлика от тях обаче, при този на видно място върху бюрото на работещия се поставя един дебел блок с размери 330 х 555 х 470 мм, който съдържа управляващия хардуер на терминала и цели две флопидискови устройства за 8-инчови дискети – онези, най-големите. Получава се много тежко нещо, а да не говорим, че сме виждали и такъв блок с три флопита! Този блок е управляващият модул и сърцето на целия терминал. Един много забележителен факт при нашия екземпляр конкретно е, че дойде при нас направо в заводския си кашон, а вътре в калъф – тоест напълно нов и никога неупотребяван! Рядко се случва такова щастие.

Тъй като дори само едно 8-инчово флопи тежи доста, можете да си представите какво се получава, когато в един дървен сандък като тоя по-горе се натъпчат кутия с две такива, с електрозахранващ блок, платки, отделно няколкото дебели папки документация, мноожеството кабели… Пълното тегло на ВСИЧКО е 74 килограма!

Пренасянето му от представителството на Еконт до склада беше сериозно упражнение – ето тук можете да видите епизод от него:

**Антон Оруш – колекционер на стари компютри**

Единственото по-тежко нещо, което сме карали по същия маршрут, е една радиоусилвателна уредба У-АА 50 на завод Електроакустика от началото на 60-те години.

Това пък са заключалките на сандъка. Те са 6 броя и задържат отвсякъде капака – да не се отвори при преместването:

Ето ни с блока лице в лице. Флопитата са две, но както ще видим, има и модификации с цели три!

Белите езици се натискат и капачето се отваря, за да поставите дискетата. Наистина им работи механиката! :)

Отдолу вдясно има указателни светодиоди за това коя мрежова линия работи в момента, дали има електрозахранване и т.н.:

Целият терминал се състои и от още няколко устройства:

двете флопита ИЗОТ ЕС 5074. Едното е за зареждане на програми, а другото за запис върху дискети на резултата (документите) от работата Ви. Тези флопита поддържат само едностранен запис, още е рано за двустранните дискети, хеле пък за онези с двойна плътност;
ИЗОТ СМ 1604.М1 – операторски пулт – разказвали сме Ви за него ТУК;
печатащо устройство ИЗОТ 7700С
още три видеотерминала СМ 1604.М1, за да може да работят още хора на ИЗОТ 8542Е – иначе може само с онзи единия по-горе;
разбира се – този управляващ блок;
захранващ източник, от който тръгват 220-волтовите кабели за всичките тия.

Ето блоковата схема на целия терминал:

С какво може да ни бъде полезен ИЗОТ 8542Е? Той има собствена операционна система и чрез нея може да работи и самосиндикално, като истински самостоятелен компютър. На него могат да се пишат и редактират програми ида се ползват други такива и да се запазва резултатът от работата с тях. ОС се пази на специална дискета във формат на изпълним код и има следните основни функции:

управлява системните ресурси (разбира се);
дава информация за статуса на навързаните компоненти от системата;
интерпретира команди;
работи с файлове;
изпълнява входно-изходни операции;
взаимодейства между приоритетните задачи и тези във фонов режим;
започване, спиране и отлагане на задачи;
разпознава и инициализира всички включени периферни устройства – флопита, принтер и т.н. – диагностицира проблеми с тях;
разпознава съдържанието на поставена дискета и Ви показва какво има в нея;
записва документи на дискети;
преподрежда файлове;
създава и редактира обектови и макробиблиотеки;
разпечатва файлове;
намира грешки в програмите.

ОС заедно с програмите за мрежова работа (те са подредени в отделен пакет) дава и възможност да използваме ИЗОТ 8542Е като компонент от мрежа около машина от СМ-серията.

Програмите за този компютър/терминал се пишат на макроасемблер ДОС РВ-Б. Освен това има транслатор от ФОРТРАН и интерпретатор на БЕЙСИК.

Сега да рагледаме по-подробно управляващия модул на терминала. Когато отворим сандъка, вътре виждаме ето това:

Тъй като модулът е практически напълно нов, тук е и цялата му прилежаща окомплектовка:

Неговият мозък е 16-битовият микропроцесорен комплект К581, чийто команди са същите като за компютрите от серията миникомпютри СМ – по-специално СМ 4. Това означава, че тук можете да използвате и много програми, които си ги имате оттам.

Между другото, ето една снимка на блока в реклама на ЗЗУ Велико Търново, мислим, от 1986 г. Флопитата тук са три. Страшно здрави ще да са тези бюра! В дъното се виждат два големи хард диска тип фризери, за които много сме ви разказвали:

Отзад блокът има много вентилационни отвори, през тях се вижда вентилатор на ЗМД Ал. Атанасов Етрополе, а отляво – панел с конектори за външните устройства, които се свързват към него:

Ето ги подробно конекторите отзад. Надписите са на руски, защото много е изнасян за бившия СССР. Конекторът ,,Линия“ е за включване на модем – така ще свържете ИЗОТ 8542Е в мрежата ЕСТЕЛ, като режимът на предаване на данни може да бъде синхронен или асинхронен. Към конектора ,,Печать“ включвате ИЗОТ 7700С. Едноличният пулт ИЗОТ СМ 1604.М1 влиза в конектора ,,Пульт“:

Какви са основните технически параметри на блока? Микропроцесорният комплект К581 има тактова честота 10,13 мхц за варианта с повишено високо бързодействие или мхц за този с по-ниско. Коя честота ще използвате, трябва да укажете с превключватели, разположени вътре в блока, на платката с процесорния модул. К581 се нарича комплект, защото освен самата микропроцесорния интегрална схема, включва в себе си и други 4 блокови интегрални схеми:

регистрово аритметико-логически устройство;
схема за управление;
две схеми тип ,,програмируемо постояннозапомнящо устройство“, в които са записани инструкциите на операционната система и микропрограмите за изпълнението им.

К581 използва шина за данни с 16 адреса. Тя няма отношение към периферните устройства, ами към нея са включени две други запомнящи устройства: 1) с пряк достъп и 2) друго, което съдържа служебната програма за начално задействане на ИЗОТ 8542Е – нейното стартиране е отговорност на управляващия блок.

Командите, които операторът и изпраща на терминала, и информацията, която той му подава, минават през отделен входно-изходен процесор, също свързан с 16-адресната шина на централния. Входно-изходният процесор управлява интерфейсите за всички периферни устройства без флопитата, защото за тях има сложен отделен контролер.

Постоянната памет на блока е 2 кб, а оперативната – 64.

Едно масивно и тежко (в най-буквалния смисъл) попълнение в колекцията ни. Дали смеем да си пожелаем още такива? Да! :D

Български мрежов терминал ИЗОТ ЕС 8566.М1 от 1988 г.

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!

Sandacite.BG представя на вниманието ви т.н. проблемно-ориентиран комплекс ИЗОТ 1008С.

**Проблемно-ориентиран комплекс ИЗОТ 1008С Бензин**

Преди няколко дни ви качихме СТАТИЯ за едни специални компютърни системи, произвеждани в България от 1978 – 9 г. нататък, наречени проблемно-ориентирани комплекси. В нея споменахме един от тях, наречен Бензин, и обещахме да разкажем повече за него. Дайте сега да видим.

Той датира от около 1980 г. и е предназнаен да работи в популярните преди 1990 г. в България авторемонтни станции, където се занимава с електронизация и автоматизиране на зареждането с гориво и сервизното обслужване на камионите и леките коли, изполозвани в държавните автомобилни предприятия (ДАП) и др. Напр. ИЗОТ-ът води точна отчетност за това колко гориво и масло е изразходвано за зареждане – тази информация се записва на магнитна лента чрез включено в комплекса устройство работа с такъв носител – ИЗОТ СМ5300.01.

В паметта на 1008С може да се въведат характеристиките на различни гориво-смазочни материали – също може да запомни най-много 16. Комплексът може да се свърже чрез телефонен модем с голяма (ЕС) или малка (СМ) електронноизчислителна машина и така, докато работи, могат да го ползват и като обикновен отдалечен терминал в голяма компютърна мрежа.

Ето и от какво се състои Бензинът:

управляващ блок с главна част – български процесор от серията СМ 600;
клавиатура с две групи клавиши: буквено-цифрова и такава с функционални – за задействане на различни възможности;
индикация – вероятно LED букви и цифри – и такава с функционални светодиоди;
малко принтерче за печатане на касови бележки, подобно на онези в касовите апарати Елка;
споменатото запаметяващо устройство на магнитна лента ИЗОТ СМ5300.01;
четец за магнитни идентификационни карти – такава се използва, когато оторизираните шофьори трябва да ,,отключат“ ИЗОТ-а, за да си свършат работата. Иначе без да му ,,покажете“ карта, не можете да работите с него – това се прави, за да няма злоупотреби (вижте по-долу);
блок автоматика;
комплект датчици.

Проблемно-ориентираният комплекс Бензин може да обслужва едновременно до 8 бензоколонки, но те могат да се разширят и до 16. Когато от някоя от тях се извършва зареждане, тя е свързана с ИЗОТ 1008С и така той в реално време регистрира колко гориво и смазочен материал е изразходвано. Пригоден е за работа на няколко смени -в края на всяка смяна може да му се зададе да направи баланс не само колко литра бензин/нафта/масло е изразходвано, ами и от кой вид материал по колко и освен това да го запише на магнитна лента!

ИЗОТ 1008С следи и за определените от държавата лимити на горивото – ако сте го надвишили, няма да можете да заредите камиона, дори и да имате идентификационна карта! Всеки камион или лека кола притежава единен код на шофьора, отделно друг на самото МПС и най-сетне на предприятието/службата, към която е зачислено. Именно те са записани на магнитната карта. Когато я поставите в четеца, те се прочитат автоматично, но можете и да ги въведете ръчно с клавиатурата.

Апаратът има и 21 кб памет, в която информацията може да се съхрани до осем часа след изключване на напрежението. Иначе оперативната му памет е 4 кб. Подсистемата за работа с магнитни идентификационни карти има отделни памети – оперативна 250 байта и постоянна 4 кб – в които запомня данните от картите.

Софтуерът му се състои от специализиран алгоритичен език, който, както и онези на повечето ПОК-ове, е написан специално за най-удобно даване на команди на тази група от устройства.

Всичките устройства в състава на ПОК Бензин има механически триещи се части, но докато работят, все пак не са чак толкова шумни – най-много 75 децибела.

Знаем, че бюрокомпютрите са тежки. Събрани с други устройства, е нормално да тежат почти повече, и при този е точно така – 300 килограма! А размерите на групата, събрана заедно, са:

главен изчислителен блок – 950 х 770 х 680 мм;
лентовото устройство – 950 х 770 х 430;
блокът с автоматиката – 430 х 175 х 180.

Иначе работи при обикновеното 220 волта мрежово напрежение и потребява около 550 вата мощност.

Този ПОК е широко изнасян в чужбина от външнотърговската организация Изотимпекс. Ама де да намерим и у нас някоя голяма стара автостанция, ама неразбивана, и вътре да ни чака някой такъв Бензин?! Тц – няма такъв господ…

А тук тук ви показваме и какви са били българските автосервизи преди около половин век:

Вижте най-добрите български автосервизи през 1965 г.

Чисто нова 80-колонна видеокарта за Правец 8!

Sandacite.BG намерихме нова-новеничка 80-колонна видеокарта за Правец 8!

Привет! Днес пак ще се занимаем само с конкретна платка, а не с цял компютър. Причината – ето това на снимката. Тази видеокарта ще направи резолюцията на Вашия монитор за Правец 8 двойно по-висока и когато влезете в текстов режим, той вече ще може да изобразява текст на 80 колони, вместо 40.

Дойде при нас в заводската кутия, никога неупотребявана! Тя е един от двата вида използвани от Комбината в Правец през този период. Те са съвсем типови – вижда се в долния десен ъгъл как е написано ,,Модул…“ и след това многоточие ръкописно да се добави какъв е. Унифицирана работа…

Я да се занимаем сега по-подробно с картата. Отваряте значи компютъра чрез двата чопа отляво и отдясно, вдигате капака и получавате достъп до слотовете. Сега трябва да я монтирате. Забучвате я, без да правите глупости – има само един правилен начин. Сега свържете единичната жица, която излиза от видеокартата, към конектора ,,видеоизход“ на компютъра. После свържете буксата на коаксиалния кабел към конектора ,,видеоизход“ на задния панел на монитора. За да завършите, проврете коаксиалния кабел през някой от прорезите на задния панел на компютъра и накрая затворете капака.

Когато включите Правеца, ще трябва да задействате пълната функционалност на картата. Изберете я, като въведете PR#3. Натиснете бутона Return и ще видите как символа на БЕЙСИК /J/ се заменя със знака /}/. Това означава, че успешно сте задействали новата 80-колонна видеокарта.

Впрочем ето я по-отблизо. Чиповете, вкл. видеопроцесорът, са на Mitsubishi, но има и някои български (с емблемата на Комбината по микроелектроника в Ботевград), че и съветски:

Ако стигнете дотам Вашата нова видеокарта даже да проработи, ще забележите, че при първоначално включване азбуката на писане е латиница. Трябва да я превключите. Превключването на големи и малки букви, съответно с регистъра, в който са цифрите и препинателните знаци, се управлява с клавишите ЛАТ (бял) и Shift и Lock Shift (жълт). Ето как превключваме двата регистъра:

MK-Z1 – превключна към стандартната резолюция 40 колони, 25 реда;
MK-Z2 – включва стандартния знаков генератор (латиницата);
MK-N – прави същото;
MK-Z3 – включва другия знаков генератор – тоест кирилицата;
MK-O – прави същото;
MK-Z, MK-@ до MK-Z, MK-G – изобразява на екрана наподобяващи графични символи;
MK-A – еквивалентно на действието на клавиша Lock Shift;
MK-G – оттук включвате високоговорителчето… така де, благоевградската пищялка, вградена в кутията. Ето тук можете да прочетете повече за тях – ГОВОРИТЕЛЧЕТА;
MK-H – връща курсора една позиция назад, без да променя записания символ;
MK-J – прави нов ред без връщане в началото му;
MK-K – изчиства съдържанието на екрана от текущата позиция до края на последния ред;
MK-L – изчиства целия екран и поставя курсора в неговия горен люв ъгъл;
MK-M – действие, същото като на Return;
MK-S – временно спира работата на оператора LIST, докато повторно се избере MK-S и до натискане на произволен клавиш;
MK-U – придвижва курсора една позиция напред, като същевременно знакът, който е бил на старата позиция на курсора, се записва в буферната памет на компютъра.

Действието на клавиша ЛАТ остава същото като при работа с обикновена видеокарта.

Ето още малко информация за съвместимостта на 80-колонната видеокарта с целочислен и разширен БЕЙСИК:

Без съмнение една запомняща се придобивка в нашата колекция! Вие имате ли си такава? :D

А ето и една професионална правешка видеокарта:

Българска професионална видеокарта за компютри Правец!

Разширителна карта CP/M за компютри Правец 8

Разгледайте оригинална разширителна карта CP/M за 8-битови компютри Правец в Sandacite.BG.

**CP/M-разширителна карта за компютри Правец 8**

Днес ни попадна една любопитна платка – т.н. CP/M-модул. Това е разширителна карта, която напомня платките, които бяха актуални преди двадесетина години, когато се появи процесорният цокъл 370. Тогава новите процесори на Интел за него се монтираха в подобна платка, кото пък се слагаше в т.н. слот 1 на широко употребяваните дънни платки. Слот 1 беше масово разпространеният тогава хардуерен стандарт за връзка между процесора и дънната платка на компютъра.

Това тук действа на подобен принцип, но все пак не е същото. То не ъпгрейдва процесора, но прави позволява на машината да работи с два различни процесора, за да имате избор! CP/M-платката съдържа в себе си процесор Zilog Z80A и се забучва в разширителен слот на дънната платка на 8-битов Правец (по-точно някой между първия и петия слотове, броено от ляво надясно). По този начин компютърът ще може да работи с два вида процесори – 6502 и Zilog-а. С процесор 6502 е произвеждан напр. моделът Правец 8С.

Нуждата Правецът да може да работи с различния процесор Zilog Z80A може да се яви, ако имате наличен софтуер за неговата операционна система – CP/M80, версия 2.2 – и искате да го използвате. Поначало тази операционна система през 80-те години е много популярна във фирмените компютри в САЩ. За нея има много фирмен, професионален софтуер и такъв разширителен модул е направен, за да може да се използва CP/M80 с програмите за нея. Когато инсталирате модула, можете да превключвате двата процесора. Ако искате да използвате новата платка, просто написвате PR-номера (индивидуалния номер) на слота и активирате разширителната карта и процесора на нея.

Вместо този Zilog на платката може да е инсталиран и източногерманският му клонинг U880. За да може да направите фокуса, компът трябва да има РАМ поне 48 кб, колкото Правеците всъщност имат. За тези процесори асемблерните езици се наричат Z80 и I8080, а ако се работи със Z80, операционната система е CP/M80, версия 2.2.

На горната снимка добре виждаме цялото изделие. По него има и японски (на Mitsubishi), и съветски чипове. Интересно е да отбележим, че тази платка идва при нас съвсем нова-новеничка, дори не е използвана – при нас пристигна в оригиналното найлонче. Произведена е в Комбината по микропроцесорна техника, даже още си има стикера на ОТК-то.

На платката има и светодиод, който светва, когато сме инсталирали успешно платката и тя заработи. При монтиране страната елементи на платката трябва да бъде обърната надясно, освен това преди да забучите разширението, задължително изключете компютъра, вкл. и от контакта!

Честито! Сега вече можете да се наслаждавате на Вашия ускорен и усилен Правец 8!

Вижте и още едно интересно разширение, тоз и път за 8Д, тук ==>

Как да ъпгрейднем Правец 8Д с флопи, разширителни карти и ДОС