Вижте реални снимки на ИЗОТ 6600С, които Sandacite.BG направихме за Вас!

Ако си спомняте, през 2021 г. ви запознахме с устройството за отчитане на работното време ИЗОТ 1001С от 1979 г. То има няколко части. Когато пишехме статията, го нямахме в наличност и затова я илюстрирахме с черно-бели снимки от списания и книги.

Не щеш ли обаче, днес ни попадна една от съставните части на ИЗОТ 1001С – устройството за отчитане на магнитните карти ИЗОТ 6600С. Радостта ми беше неописуема, никога не се бях надявал да пипна такова нещо на живо.

Входно-изходните терминaли ИЗОТ 6600С сa онези чaсти от ИЗОТ 1001С, с които личният състaв нa оргaнизaциятa имa досег – когaто отчитa кaртите си. Кутията е от ламарина и пластмаса. Ето го отгоре в статията кaк изглеждa. Голямо е горе-долу колкото компютърна кутия тип кула.

Има си отделен кабел на свързване към ел. мрежа, работи на 220 волта. Ето и по-ясно какви са опциите на бутоните:

В 6600С имa микропроцесорен чип СМ601 и е монтирaн мaгнитен кaрточетец ИЗОТ 6501С. Скоросттa нa вкaрвaне нa кaртaтa в ,,устaтa“ се определя от възможностите нa човешкaтa ръкa и може дa се променя – от 10 до 80 мм/сек.  При всяко влизaне или излизaне служителят постaвя в ,,устaтa“ кaртaтa с лентaтa нaдолу и от бутончетaтa до нея нaбирa някои дaнни зa преминaвaнето си: дaли в моментa е в плaвaщо рaботно време, a aко е във фиксирaно – дaли излизa по службa, в обеднa почивкa или по личнa рaботa, дaли излизa след положен извънреден труд извън фиксирaното или плaвaщото рaботно време. A aко товa е последното излизaне нa служителя преди плaтен отпуск, нaтискa бутон ,,Плaтен отпуск“, зa дa сигнaлизирa, че от утре нямa дa е нa рaботa.

Това пък е мястото за отчитане на картата:

Устройството е произведено в завод Оргтехника Силистра през 1985 г.. Това е невероятно важна находка в нашата колекция. Аз лично много обичам разнообразните компютри на ИЗОТ, защото ме привличат по един особен начин, а и защото дават възможност да разкажем историята на хардуера от много по-отдавна в сравнение с персоналните компютри.

Картите са само с магнитна лента, нямат чип. Преди време бяхме намерили една, използвана в неговия наследник – ИЗОТ 1035С:

Контрол на достъпа – магнитна карта за устройството ИЗОТ 1035С

See more

Още през 1979-а сме имали българска електронна пропускна система – ИЗОТ 1001С. Сега Sandacite.BG ще ви я покажем.

В днешно време на големите служебни сгради се разполагат пропускни устройства, на които служителите отчитат електронни карти и така се идентифицират, а и може да се следи работното им време. Подобно българско устройство е конструирано още преди 40 години – през 1979 г. – като то се нарича ИЗОТ 1001С и има най-разнообразни възможности. Използвано е в различни институти, предприятия и ведомства. Първо да го видим какво прави и после подробно от какво се състои.

КАКВО МОЖЕ СИСТЕМАТА

Електронната пропускна система ИЗОТ 1001С контролира и отчита влизането и излизането на личния състав на институтите, предприятията и ведомствата, които  използват. В оперативната памет на компютризирания ѝ главен блок се натрупва статистика за определен период, дължината на който се задава оправомощен човек – системния оператор. На базата на натрупаните данни и водената от компютъра статистика може да се определи какъв е балансът на отработеното време за всеки служител на организацията, в която е монтиран ИЗОТ 1001С. Това е много удобно, когато трябва да се подготви първоначалната информация за оформяне на заплати, хонорари и други парични възнаграждения. Може да се следи и за използваните през периода дни платен почивен отпуск, платен болничен отпуск, кога служителят е излизал от работната сграда по служба (напр. за среща), дали някой е закъснявал за работа и т.н. Електронната пропускна система може да обслужва до 3000 лица. Тя има и още полезни възможности, които ще разгледаме по-долу, а и освен това позволява да се задава плаващо работно време.

Отчитането на влизанията и излизанията на хората става чрез прокарване на лична магнитна карта през карточетящо устройство, разположено на всеки портал на сградата. Всички тези входно-изходни карточетци са свързани към главния изчислителен блок и информацият от тях се предава към него. ИЗОТ 1001С е първото устройство в историята на българската електроника, което използва магнитна идентификационна карта. Магнитните му карти са 1:1 като размер и начин на действие с фонокартите за Първия български фонокартов телефон ИЗОТ 0115 от 1983 г. Тези карти нямат чип, а само магнитна лента, на която в случая се записват личните му данни и данните на организацията, използваща ИЗОТ 1001С. Поначало на такава магнитна карта може да се запише всякаква информация (повече за тези пропускни карти можете да прочетете ТУК). Служителят не може да редактира записаната информация, защото достъп до магнитозаписващото устройство, което я кодира, има само операторът, който седи пред главния блок на ИЗОТ 1001С.

По-горе споменахме за опцията за плаващо работно време. Както ще видим подробно, системният оператор може да задава продължителността му индивидуално за всеки служител, а може и да определи плаваща обедна почивка. Чрез опциите на заводския софтуерната с ИЗОТ 1001С може да се определи най-гъвкав график, а отработеният баланс да се запише на дискета или да се разпечата на принтер, за да може ръководството да проследи кой колко е работил и какво заплащане трябва да му се определи.

КАКВО ИМА В НЕГО

На първата снимка в статията виждаме снимка на ИЗОТ 1001С, а отдолу – блоковата му схема.

Най-общо, системата представлява главен изчислителен блок и няколко отдалечени терминала, свързани към нея (входно-изходните), като те могат да са най-много на 2000 м. Главният блок, пред който сяда операторът, е с конструкцията на типичен бюрокомпютър, какъвто е напр. ИЗОТ 1003С, специализиран в счетоводството на складове. Тежестта, разбира се, пак е над 200 кг, а размерите – подобни на училищен чин или истинско бюро. На първата снимка в статията виждаме именно главния изчислителен блок на ИЗОТ 1001С. На него има две 8-инчови флопидискови устройства отляво, клавиатура, светодиодите за индикация и магниточетящото и магнитозаписващо устройство за картите – то е сложено върху флопитата. Зад клавиатурата се намира принтер с печатащо устройство тип ,,маргаритка“. Отделно по входовете на сградата има входно-изходни терминали.

Вътре изчислителния блок са поместени неща като микропроцесора СМ601, оперативната памет (RAM) 49 152 байта и постоянната (ROM) 16 кб, часовникът за реално време и няколко контролера: за флопитата, за принтера, за магниточетящото и магнитозаписващо устройство, за линията с входно-изходните терминали по входовете на сградата, на които служителите отчитат картите си, а също така – за клавиатурата и индикацията и за перфолентовия четец и инженерния пулт към него.

КАКВИ СА МОДЕЛИТЕ

на различните модули? Микропроцесорът на ИЗОТ 1001С е СМ601 от известната серия СМ600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград, а използваните периферни интерфейсни адаптери са СМ602. Постоянната памет на системата е изградена от платки ИЗОТ 2100Е. Принтерът на ИЗОТ 1001С се нарича ЕС 7187 и печата на безконечна хартия, перфорирана отстрани – той е същият като на терминала ИЗОТ ЕС 8501М, за който сме ви разказвали ТУК. Контролерът му е ИЗОТ 7502Е. Флопитата са добре познатите ни 8-инчови ЕС 5074, които обикновено се поставят по две в комплект – едното за зареждане на управляващата програма, другото за работа с дискети с данни или за запис на резервно копие. Клавиатурата, пред която сяда операторът на цялата пропускна система, е производство на завод ,,Електроника“ София, като контролерът за нея се именува ИЗОТ 1001С.0002. Магниточетящото и магнитозаписващото устройство горе вляво се нарича ИЗОТ 6500С, а контролерът му – ИЗОТ 1001С.0007. Индексът на часовника за реално време е ИЗОТ 1001.0004. Входно-изходните терминали по вратите на сградата са ИЗОТ 6600С и в тях има магнитен карточетец ИЗОТ 6501С, а контролерът за тях също е разположен на платката ИЗОТ 1001.0004. Споменахме и за перфолентов четец (той има и инженерен пулт – ще обясним защо е нужен) – той е модел FS 1501, а контролерът му е ИЗОТ 1001С.0005.

КОЙ КАКВО ПРАВИ

Ето и за какво отговаря всеки модул от ИЗОТ 1001С. Процесорът в главния блок направялва работата на цялото устройство. В оперативната памет системният оператор записва променлива информация като личните партиди на служителите, на които институтът, предприятието или ведомството е издало магнитна идентификационна карта. Информацията е променлива, защото параметите на работното време или даже личните данни на човека могат да се променят – напр. той да напусне. Та в RAM-a се пази информация като брой на служителите картодържатели, номер на организацията издател, категории на служителите/работниците и техните номера в звената на организацията и т.н. За всяка партида се използват 16 байта памет. 1 модул динамична RAM съдържа 8 кб, а в цоклите могат да се поставят най-много 6 платки оперативна памет. За обслужване на организации с около 3000 души е необходимо да са запълнени всички цокли.

Част от RAM-a е буферна памет – за да може в нея да се запише временна, буферна информация, получена от входно-изходните терминали, която не може са разпечата в момент, когато процесорът е зает с нещо друго.

Едното флопи служи за зареждане на първоначалната служебна управляваща програма на ИЗОТ1001С (т.н. програма за генериране на системата). С другото може да се запише информация от времето на работа на устройството, която ще е необходима в края на отчетния период – за съставяне на счетоводни баланси, отчети, таблици, които са нужни за изчисляване на трудовото заплащане. Освен това, когато някой служител отчете магнитната си карта долу на даден вход на сградата, тази информация се изпраща в оперативната памет, за да може да се запише и така да се документира кой какво прави. И ако желае, операторът може да настрои така ИЗОТ-а, че да записва на дискета през 1 час получените от входните устройства данни.

Подобна е ролята на принтера – на него също може да се разпечата инфото от входовете, а може и да се разпечата баланс за присъствие на личния състав в определен период. Този баланс се изготвя от служебната програма, а какъв да е периодът, се задава от оператора.

Да отбележим също така, че време на време дискетата може да служи и като буферна памет, за да се разтовари оперативната.

Клавиатурата е същата като на ИЗОТ ЕС 8501М напр. и разполага с две групи бутони – функционални и символни (с букви и цифри). Всеки от функционалните клавиши задейства определена функция на ИЗОТ 1001С. На долната фигура може да видим разположението на клавишите, а функциите им са следните: ВЗСТ – въстановяване, РЕЖ – режим, ПЧТ – печат, ИЗХ – изход, ТЕСТ – диагностичен тест при сервизиране, ЗКРТ – запис на карта, БАЛ – изготвяне на баланс, ОТП – включване на отпуск в баланса на даден служител, АБН – абониране (добавяне на нов служител в базата данни), ЗВРМ – задаване на време, ИВРМ – индикация на време, БОЛН – включване на болничет отпуск в даден личен баланс, ИЗТР – изтриване на служител от базата данни, ИЗАП – индикация на запис, ДИСК – извършва се дискова операция, СЛУЖ – включване в даден личен баланс на предварително обявено служебно излизане (напр. за среща), ВЪВ – въвеждане на данни, ОТЧТ – отчет, ИЗВТ – задаване на период извънреден труд в нечий баланс, № – номер на абонат, КТГР – категория, ВРМ – време.

Светлинната индикация се прави чрез 14 броя LED-цифрови полета на главния блок и показва на оператора какво правят флопито, принтерът, магнитното устройство и какво става на линията, към която са свързани входно-изходните устройства за картооотчитане.  Цифровата индикация може да покаже и различни данни от работата, които операторът да поиска чрез натискане на определени клавиши. Най-лявата LED-цифричка показва дали е налично 5-волтовото захранващо напрежение в главния блок. Ето как изглежда цифровата индикация:

В лявото поле първите 2 разреда цифри от ляво надясно са за категорията на служителя, като могат да се задават до 14 категории. На вторите 5 разреда пък се изписва номерът на служителя. В дясното поле разредите са разпределени така: ,,+“ или ,,–“ за задаване на плаващо работно време, 2 разреда за ден, 2 за час и 2 – за минута.

Сега да погледнем магниточетящото и магнитозаписващо устройство ИЗОТ 6500С. С него системният оператор записва на служителските магнитни карти личните данни на картодържателите и тези на организацията издател – институт, предприятие, ведомство… Размерите на картата му са 86,5 х 54 мм, а записът се извършва със скорост 25 мм/сек. След записа ИЗОТ 6500С правии контролно четене на новозаписаните данни, за да се увери, че всичко с тях е наред. Такива карти може да се запишат и още в завода производител, ако организацията купувач на ИЗОТ 1001С си поръча това.

Интересна е функцията на инженерния пулт и бързия четец за перфолента FS 1501. Освен от оператор пред клавиатурата, електронната пропускна система ИЗОТ 1001С може да се настрои и от компютър, затова е направен пулт и съответно контролер за връзка с изчислителната машина. Перфолентовият четец е там, защото е предвидено операторът да зададе на компютъра инструкции, записани на перфолента. Повече за този носители на информация сме казали ТУК.

Входно-изходните терминали ИЗОТ 6600С са онези части от ИЗОТ 1001С, с които личният състав на организацията има досег – когато отчита картите си. Ето го как изглежда:

В 6600С също има микропроцесорен чип СМ601 и е монтиран магнитен карточетец ИЗОТ 6501С. Скоростта на вкарване на картата в ,,устата“ се определя от възможностите на човешката ръка и може да се променя – от 10 до 80 мм/сек.  При всяко влизане или излизане служителят поставя в ,,устата“ картата с лентата надолу и от бутончетата до нея набира някои данни за преминаването си: дали в момента е в плаващо работно време, а ако е във фиксирано – дали излиза по служба, в обедна почивка или по лична работа, дали излиза след положен извънреден труд извън фиксираното или плаващото работно време. А ако това е последното излизане на служителя преди платен отпуск, натиска бутон ,,Платен отпуск“, за да сигнализира, че от утре няма да е на работа.

ИЗОТ 6600С мигновено анализира прочетената от магнитната карта информация и ако е достоверна, я препраща за обработка към главния изчислителен блок на 1100С. Ако и там не се намери грешка в идентификационните данни, компютърът анализира часа на преминаването, заявената причина, изчислява баланса на служителя и връща информация към входно-изходния терминал, през който е прокарана картата. Там на индикационното му поле се появява балансът на служителя. Ако има грешка, на цифровата LED-индикация ще се изпише номер на грешка 88.88. Тогава картата отново трябва да се постави в терминала.

Ако се постави карта на друга организация издател, след анализ ще се покаже номер на грешката 77.77. Ако ли пък информацията в картата е променена – не може да се прочете, изтрита или лентата е механично нарушена – терминалът отново ще даде грешка 88.88 и е необходимо картата да се презапише или подмени.

Важен е и часовникът за реално време ИЗОТ 1001С.0004, защото именно по времето, показвано от него, се засичат часовете и минутите на служителите.

КАК СЕ РАБОТИ С ИЗОТ 1001С

ИЗОТ 1001С има няколко режима на работа, с които операторът му е добре запознат. Те са определени от заводската (служебна) компютърна програма, която управлява устройството. Режимите са:

• генерация;
• експлоатация;
• поправки;
• запис на съдържанието от RAM върху дискета;
• диагностичен тест;
• възстановяване, ако захранващото напрежение е паднало за време не повече от 8 часа;
• същото, но ако това е станало за повече от 8 часа.

Генерация се нарича основният режим. След включването на ИЗОТ 1001С заводската дискета се поставя в едното 8-инчово флопи, оттам задействащата програма автоматично се въвежда в RAM-a и операторът в диалогов режим трябва да зададе всички променливи параметри, с които ще работи ИЗОТ-ът през тази сесия. (А за да се включи електрически цялата система – главен блок и входно-изходни терминали – е необходимо само да включите захранващите кабели в 220-волтовата мрежа, нищо друго.) Програмата за генериране се нарича резидентна, а дискета с нея – резидентна дискета, защото ,,резидира“ в RAM-a през цялото време на работа на пропускната система. През това време свети индикаторният светодиод ГЕН. През време на този режим ИЗОТ 1001С не може да регистрира натискането на клавиши от терминалите отдолу, не реагира на натискате на функционалните клавиши и, разбира се, не може да прави никакви баланси и приключвания.

Затова е необходимо възможно най-бързо да влезем в режим ,,Експлоатация“, което става, като натиснем клавиша РЕЖ за избор на режим. Светва индикаторът ЕКСПЛ. Сега входно-изходните терминали работят, а опеаторът може да активира добавяне на платен отпуск, болничен, да добави извънреден труд към партидата на някого, да му смени категорията, да му сметне и разпечата баланса и т.н. Може да зададе и през колко часа програмата да направи баланс на работното време на някого и през колко часа да записва някой личен баланс в оперативната памет и/или на дискета.

Ако искаме да запишем съдържание от RAM-a на дискета, трябва да натиснем клавиш ДИСК и до 5 секунди след това – ВЗСТ. Във второто флопи трябва да е поставена дискета. Когато индикаторът ЕКСПЛ изгасне и започне чегъртане отдолу, записът е започнал. При успешно завършване на безконечната хартия се отпечатва това съобщение:

ОПЕРАТИВНАТА ПАМЕТ ПРЕХВЪРЛЕНА НА ДИСК

и ИЗОТ 1001С се връща в режим ,,Експлоатация“.

(Да отбележим, че при този компютър словните съобщения се изписват на безконечна хартия, защото още не се използват монитори – чудно, нали? Освен това е и доста ресурсоемко.)

Ако захранващото напрежение падне, ИЗОТ 1001С започва да се захранва автоматично от акумулаторна батерия, защото върши важна работа и не може да се позволи да не работи, а трябва да е на линия поне докато последният от персонала си тръгне. Батерията захранва часовника и поддържа неизтрито съдържанието на енергозависимата RAM. След като ,,токът отново дойде“, системата автоматично се връща в режим ,,Експлоатация“.

Ако обаче ,,токът спре“ за повече от осем часа, батерията престава да поддържа живо съдържанието на оперативната памет и то, както и часът на часовника, се загубват. Затова, след като се възстанови напржението, операторът трябва отново да постави дискетата и да влезе в режим ,,Генерация“. След това, ако постави дискета с последните записани от RAM-a данни и часовниково време, може да възстанови донякъде пълноценността на работата на ИЗОТ-а. Но след това е нужно да влезе в режим ,,Експлоатация“, където да зададе актуалното точно астрономическо време на часовника. Може и да види кои са последно регистрираните в оперативната памет входно-изходни манипулации и операторски действия, които обаче не са записани на дискета – за това е нужно да им направи разпечатка на принтера.

Има и режим ,,Тест“, в които ИЗОТ 1001С се подготвя за сервизно обслужване. След някои манипулации по платките памет към контролера за инженерен пулт се включва четецът на перфолента FS 1501, чрез който в ИЗОТ 1001С се въвеждат тестови програми на перфолентни носители. Чрез тях се установява дали всички блокове на системата са работоспособни.

Плаващото работно време е нещо много удобно и в наши дни все повече се разстраства неговата употреба, дори съчетано с работа от жилището, а не на фиксирано работно място. Създателите на ИЗОТ 1001С още през 1979 г. са отчели това и са предвидили възможност операторът да го зададе за всички служители на организацията, която използва системата. Ето по каква схема става това:

А — начало на сутрешното плаващо работно време;

В — нормално начало на работния ден;

С — край на сутрешното плаващо работно време;

D — начало на обедна почивка;

Е — край на обедна почивка;

F — начало на вечерно плаващо работно време;

G — нормален край на работния ден;

Н — край на вечерно плаващо работно време.

Фиксираното работно време е времето, през което личният със¬тав на предприятието е длъжен да бъде по работните си места.

Около моментите на начало и край на работното време се създават зони на плаващо работно време. Служителите могат да идват на работа във всеки момент в зоната на сутрешното плаващо работно време и да излизат от сградата във всеки момент в зоната на вечерното плаващо работно време.

Определянето на лично плаващо работно време става, като за  включения в оперативната памет на ИЗОТ 1001С служител се създава партида (запис) за плаващо работно време, което съдържа необходимата информация за него. Тази информация включва: номера на служителя, категорията, баланса от плаващото работно време (часове и минути със знак плюс или минус), кода и времето на последното входно-изходно преминаване (ден, час и минута), отработеното време (часове и минути), служебното време (часове и минути), положения извънреден труд (часове) и използвания платен годишен отпуск и отпуска по болест (дни). Личният състав се разпределя на категории и за всяка категория се определят параметри на работното време.

За отработено се счита времето, през което служителят е присъствал в сградата. То се включва в нормалния работен ден. Ако излезе по служба, това се брои като служебно излизане и време, в което той е отработил извън предприятието – съответно то се включва в нормалното работно време. Извънреден е трудът, положен извън плаващото работно време или в празник. Балансът от плаващото работно време се изчислява като излишък или като недостиг на отработени часове и минути.

Периодът на плаващо работно време се задава от оператора и може да бъде напр. седмица или месец. В края на всеки отчетен период автоматично (софтуерно) се прави завършването му. Пак чрез програмата се отпечатва пълна информация за всеки служител. Тогава в оперативната памет се нулират личните полета на хората с плаващо работно време, като се запазват балансът, кодът и моментът на последната входно-изходна манипулация на служителя. В началото на следващия период пък системата отново започва да натрупва и обработва описаните параметри.

ИЗОТ 1001С от 1979 г. е първата електронна пропускна система, произвеждана в България.  Самата форма на бюрокомпютъра по това време е изключително използвана и с такава конструкция са конструирани най-разнообразни компютърни системи. Напр. тази:

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!

See more

Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура

Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура (ДТКМА) е било държавно научно-производствено обединение, съществувало от 1976 до 1992 г. и разположено в гр. Айтос и произвеждало монетарна апаратура.

1976-1979 – Завод монетарна апаратура

1979-1990 – Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура

1990-1992 – Държавна фирма ,,Монетарна апаратура“

1993 – […] – Монетарна техника АД

ИСТОРИЯ

През 1972 г. ръководството на ДСО ИЗОТ взема решение да се разшири производстото на електроноизчислителна техника с такава, която да има повече приложение във финансовия сектор. В резултат през 1975 г. Айтос е завършен Завод за монетарна апаратура, който започва да произвежда твърде примитивни устройства. С течение на времето става ясно, че това производство е перспективно и дори има потенциал за износ, ако почива на високотехнологични идеи, и се взима решение Заводът да излезе от рамките на ДСО ИЗОТ и да се обособи отделно ДСО Монетарна техника към МПНС. Към завода са създадени два научноизследователски института. Тяхната цел е да бъдат свързващото звено между практиката и науката, като се работи на принципа ,,откриване на потребност – разработка – производство на изделието – нведряване – задоволяна не потребността“. Двете звена, за които стана дума, са Единният научноизследователски център за специализирано програмно обезпечение и Научиоизследователският и проектантски институт по технологизация и автоматизация на монетарския труд. Паралелно с това, до края на 1979 г. са създадени и някои други пециализирани звена:

– Заводът за магнитни ЗУ в Стара Загора

            – Заводът за непрекъсваеми ТЗУ ,,Енергия“ в Ивайловград

            – Заводът за комплексни системи за сигурност ,,Пирин“ в Благоевград

            . Заводът за брави, каси и сейфове в Петрич

            – Заводът за магнитни карти в Синдел

Огромните вложения дават разултат. През 1979 е осъществен е първият износ – 20 000 банкнотоброячни машини тип Б1 Фискус заминавт за ЧССР и СССР. По-късно географията се разширява состаналите страни от Източния блок с изключение на ГДР. Но комбинатът си дава сметка, че само с количествено натрупване на елементани машини не може да се надява на дългосрочно присъствие. Затова НИПРОИТАМ непрекъснато бълва все повече и повече нови разработки, повечето от кото влизат в редовно производство. Някои от тях са крайно интересни, закото представляват качествено нови и оригинални идеи. Като:

Специализирана превалутираща система с автоматизирано микрокомпютърно управление МОНЕТАРСУМА

Регистриращо устройство за входно-изходни операции РЕГИСТРАТОР Р-1

Банкнотоброячка универсална тип Б-2 ФИСКУС УНИВЕРСАЛ

Автоматизирана система за междуведомствена комуникация МОНЕТАРСИГНАЛ

Експериментален детектор на фалшиви банкноти МОНЕТАРСКАН (І нaграда на ХVІІІ международно изложение по автоматизация Лайпциг`86)

Светлинен валутен терминал ИНФОРМА 1

Комплексна терминална работна станция МОНЕТАРПОСТ

Автоматизирана система за управление на клиентския поток МОНЕТАРКОНТРОЛ

Специализирана микрокомпютърна система за извеждане на графична информация ГРАФПЛАН

Комплексна сигнално-охранителна система МОНЕТАРГАРД

Специализирана система за бързи оперативни справки МОНЕТАРКОРЕКТ

Износната продукция непрекъснато се увеличава. Продукцията е доста добре приета в т. н. развиващи се страни, където изделията са търсени поради ниската си цена. От 1981 г. се бележи непрекъснат ръст на изнесените апарати (над 90 % от общия обем на производството), на осъществената печалба, а конкретно за някои видове техника ДТКМА е № 1 в Европа по произведени бройки, при това далеч не само при разработените у нас изделия. Абсолютен връх в историята е периодът 1984-1987 г., когато продукцията на айтоския комбинат е позната в 33 страни на света, за които заминават годишно над 120 000 апарата. Номенклатурата обхваща над 30 вида различни устройства, подустройства и работни системи, които позволяват свързване с няколко компютъра, дефиниране на различни степени на аналитичност, автоматизиран механизъм за бързи оперативни справки, оценка на постигнати резултати, задаване на приоритети, споделяне на ннформация с различни равнища на достъп, връзка с други подсистеми и какво ли още не.

–-

Честит Първи април, скъпи приятели на старата техника! :)

Нашата радиоелектронна и съобщителна про­мишленост е направила първите си стъпки с про­изводството на радиоприемници за битови нуж­ди — основно производство на създадения през 1949 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава се поставя началото на развойно- внедрнтелската дейност — в завода се създават конструкторски и технологични бюра, където се разработват и успешно се внедряват в производ­ството първите български радиоприемници модел Ворошилов 504 и 506. Производствените серии обаче са малки и далеч не съответстват на нуждите.

През периода 1950—1960 г. радиопроизводството се развива с ускорени темпове. Опитът от кон­струирането и производството на радиоприемни­ците Мир, Дружба, Септември е предпостав­ка за създаване на радиоприемниците от IV и III клас — Пионер, Христо Ботев, и първият ра­диоприемник от II клас – Родина.

През 1955-1956 г. се конструират и внедряват в производство първите радиоприемници за ком­бинирано приемане на амплитудно и честотно модулирани сигнали (Орфей, Мелодия, Мело­дия 2, радиогрямофоните от типа Акорд, радиошкафовете Лира и Хармония), в които са използвани характерни за този период техниче­ски новости: разделно регулиране на ниските и високите тонове, тон-регистри, феритна антена и др.

С разработването и внедряването в производст­во през 1960 г. на първия български телевизор Опера в Слаботоковия завод Климент Ворошилов се поставя нача­лото на телевизионното производство в България. Разрасналото се по обем и номенклатура произ­водство поражда необходимостта от създаване н. нови заводи за битова радиоелектроника. През 1960 г. се създават Заводът за радиоприемници във Велико Търново. Заводът за високоговорите­ли в Благоевград и завод Електроакустика в Михайловград.

Следващите 10 години (до 1970 г.) са период на непрекъснато обновяване и усъвършенстване на битовата радиоелектроника, представена предим­но от радио- и телевизионното производство, от производството на високоговорители и озвучителни тела. Усилията са насочени към повишаване на ефективността от производството, усъвършенствуване на конструкциите и технологиите, нама­ляване па материалопоглъщаемостта и трудопоглъщаемостта. Създава се Институтът по радио­електроника — София, където се разработват пър­вите радиоприемници н телевизори на печатен монтаж е въвеждано па групова спойка на елементите – — радиоприемниците Мелодия 10, Симфония 10, а по-късно и Симфония 10-стерео, телевизори­те Пирин н Хемус . Характерно за тези серии е универсалността на конструкцията, която дава въз­можност за висока степен на унификация при създа­ване на модификации.

Успоредно с това в Завода за радиоприемници във Велико Търново се внедряват първите тран зисторни портативни радиоприемници Прогрес и В. Търново, а по-късно и джобните Ехо и Ехо 2. В периода 1966—1968 г. цялото радиопроизводство се съсредоточава във Велико Тър­ново, където се създава и БРВ по радиоприемни­ци. В резултат от научноизследователската и раз­войната дейност в радиопроизводството широко навлиза транзисторизацията, а оттам и миниатюризацията на изделията. Радиоприемниците Ме­лодия 15, Мелодия 20, Мелодия 20-стерео са с два пъти по-малка металопоглъщаемост и с поч­ти толкова пъти по-малка маса в сравнение с те­зи от серията Мелодия 10. Изменя се значител­но и външният вид — по-голяма ергономичност и красив външен вид.

Периодът 1970—1980 г. се характеризира със значително качествено изменение в схемните решения на изделията — пълна транзисторизация на радиоприемниците и телевизорите, пови­шаване на техните технико-експлоатационни па­раметри и рязко подобряване на външния им вид. Изделията се изграждат със значително по-миниатюрни елементи, масово навлизат пластмасовите детайли.

Процесът на ускорено обновяване на изделията продължава. Създадени са нови типове радиоприем­ници: първите автомобилни радиоприемници АР- 70, АР-12, които намират добър прием на пазара, портативните Тенор, Тенор 711, Тоника, Електра, настолните Рапсодия стерео, То­ката — стерео с грамофон. Създават се първите транзисторизирани телевизионни приемници Осо­гово, Мургаш и Мизия.

Качествено нов етап в развитието на битовата радиоелектроника настъпва с широкото навлиза­не на интегрална техника. Създават се новите ра­диоприемници от Hi-Fi клас Соната 2-2 и Со­ната 2 с изходна мощност 2 x 25 W; стерео по-висока честота, с модерен дизайн; нискочестотен усилвател Студио с изходяща мощност 2 х 35 W ; АР-18 — автомобилен; телевизионните приемници София 21 и София 31 — преносим. Тези изделия са конструирани на модулен принцип, което по­вишава тяхната технологичност и ремонтонригод- ност. В телевизорите са вградени превключващо- запаметяващи устройства, които благодарение на варикапната настройка дават възможност за пред­варително настройване на телевизора на жела­ните програми.

Значителни успехи имаме и в областта на електроакустичните преобразуватели: микрофони и ви­сокоговорители, а също и в производството на оз- вучителни тела и звукови колони. Производител на тези изделия е Заводът за високоговорители Гроздан Николов — Благоевград. В процес на ус­вояване е серия Hi-Fi високоговорители: високо­честотен, лентов, нискочестотен — 130, 200 и 300 mm, серия куполни високоговорители. Особе­но внимание заслужават озвучителните тела ОТМ1-06 (трилентово 50 W), ОТМ1-03 (триленто- во 20 W), ОТО-01 (двулентово 20 W), стереослу- шалките от Hi-Fi клас и др.

Непрекъснатото разширяване на производство­то на битови радиоелектронни изделия налага по­нататъшното му усъвършенствуване на основата на специализацията. От 1978 г. цялото радио- и телевизионно производство (на телевизори за чер­но-бяло изображение) е съсредоточено в Завод за телевизори и радиоприемници — В. Търново.

През годините на осмата петилетка в изпълне­ние на решенията на XII конгрес на БКП ръстът на битовата електроника се дължи на създаване на нови конструкции и технологии, отговарящи на следните изисквания: непрекъснато снижаване на материалните разходи, намаляване на разхо­дите на енергия, намаляване на трудопоглъщаемостта. Все по-широкото използване на нови кон­структивни елементи, като интегрални схеми със средна и висока степен на интеграция, миниатюр­ни електронни елементи, миниатюрни превключ­ващи елементи, сензорно превключване, масовото навлизане на пластмасите и др., дават възмож­ност да се конструират редиоприемници и теле­визори с материалопоглъщаемост, 2—3 пъти по- малка от тази на произвежданите през 70-те го­дини, с по-голяма пластичност в дизайна, с раз­нообразие на разцветките и др.

Специалистите от двата института — ИРЕ — София, и Института по радиотехническа апарату­ра — В. Търново (изграден на основата на БРВ по радиоприемници), разработиха и внедриха в производство новите радиоприемници РС 301 и РС 201 — стереофонични с възможност да прие­мат УКВ-програмите по стандарт OIRT и CCIR; стереофоничния музикален комплект от Hi-Fi клас, състоящ се от следните модули: стереофоничен тунер Студио, усилвател Студио, грамо­фон ГС 601 и Hi-Fi озвучителни тела; стереофо­ничния музикален комплект, състоящ се от моду­лите: РСТ 201 — тунер, УС221 — усилвател; ГС 301 — грамофон и озвучителни тела ОТМ 2-01; серията радиоприемници Кантата с възможност за приемане на УКВ-програми по OIRT и CCIR; телевизорите Т 5101, Т6101, Т5051 и Т6151 (по­следните два са със сензорно избиране на теле­визионните програми), Т3101 — преносим с АДЧ и сензорно избиране.

Особено място следва да се отдели на първите телевизионни приемници за цветно изображение от поредицата София — разработка на специа­листите от ИРЕ и произвеждани от Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Характерното за тази серия е, че може да се приемат програми по системите PAL и SECAM, като в София’84 превключването е ав­томатично. Не е без значение фактът, че с всяка нова разработка се наблюдава тенденция към на­маляване на масата и на консумацията на елек­трическа енергия.

Първи успех на колектива на Комбината за ра­диотехническа апаратура — В. Търново, в производството на телевизионни приемници за цвет­но изображение е разработеният от специалисти­те на ИРТА телевизор Велико Търново’84, който вече се произвежда.

Широките връзки, които ДСО Респром поддържа със сродни предприятия, обединения и институти както чрез участие в Комисията по ра­диоелектронна промишленост на СИВ, така и по линията иа двустранното сътрудничество, създа­доха условия за реализирането на много техниче­ски задачи, за обмен на информация и за сключ­ване на договори за промишлено коопериране. Резултати от промишленото коопериране с ВТО „УНИТРА“ — ПНР, е производството в Завод Електроакустика  Михайловград, на стереофоничните касетни декове Финезия 1, Финезия 2 и стереофоничния касетен магнитофон Финезия 3, а също и производството на стереофоничен радио­касетофон АРКС 321 за лека кола в Комбината за радиотехническа апаратура — В. Търново.

През годините на осмата петилетка по линията на производството на изделия за широко потреб­ление бяха разработени, внедрени и произведени многоканална приставка за приемане на II теле­визионна програма, поредица от антенносъгласуващи устройства, антенни усилватели, набори Направи сам, двустандартни приставки OIRT и CCIR, мелодични звънци и др. битови радиоелек­тронни изделия.

За изтеклите 35 години средногодишното обно­вяване на продукцията е между 25 и 35%, т. е. битовата радиоелектроника средно за всеки три години се обновява изцяло. В резултат на това наситеността на семействата в нашата страна с ра­диоприемници и телевизори се изравни с тази в развитите европейски страни.

Основните задачи, които трябва да решават сега производителите на битова радиоелектрони­ка, са надеждност на апаратурите, подобряване на техническите параметри, нови функционални възможности.

В комплексната програма за подобряване на качеството на битовите радиоизделия надеждност­та стои на първо място. Там са насочени сега уси­лията на специалистите от ИРЕ — София, ИРТА — В. Търново, БРВ при завод Електро­акустика — Михайловград, и БРВ при Завод за високоговорители — Благоевград. Подхожда се с разбирането, че надеждността се ражда още при проектното задание, при създаването на опит­ния образец, при подготовката на производството за новото изделие. Особено съществени за надежд­ността са: предварителната подготовка на елемен­тите и възлите чрез циклични термодинамичнн въздействия, качествената групова спойка и по­следващото измиване на платките и др. Съблюда­ването на тези изисквания създава възможност за неколкократно повишаване на надеждността на радиоелектронните изделия. С оглед по-нататъш­ното подобряване иа техническите параметри при създаване на пови изделия ще продължи тенден­цията към намаляване на размерите на масата, ще се използват нови материали, предимно пласт­маси, с оглед създаване па нови форми, постигане на ергономичност и съвместимост със съвременния интериор. Разбира се, ще се запази тенденцията към подобряване на специфичните електрически параметри.

Въвеждането на нови функционални възмож­ности на изделията от битовата радиоелектроника дава широко поле на действие на нейните научно­изследователски кадри.

В областта на радиопроизводството през след­ващата петилетка ще се следва тенденцията за производство на комбинирани изделия — модул­ни комплекти от усилвател, тунер, касетен дек и грамофон; музикални центрове (радиоприемник, магнетофон и трамофон); преносими радиокасетомагнетофони, автомобилни радиокасетомагнето- фони; радиоприемник с вграден електронен часов­ник. Специалистите от ИРТА — В. Търново, са разработили музикален център МЦ 221 — ком­бинация от стереофоничен приемник, грамофон и лентодвижещ механизъм и преносим стереофони­чен радиокасетомагнетофон РМС321, които са в процес на подготовка за производство. В същия институт започна проучване на възможностите за производство на лентодвижещи механизми. В областта на радиоприемната техника перспекти­вата е създаване на изделия с електронна търсеща настройка, с електронно превключване на обхва­тите и с цифрова индикация на честотата, прило­жение на микропроцесори, на честотен синтезатор, възможност за дистанционно управление и др.

В областта на телевизионното производство дей­ства глобалната тенденция — все по-широко на­влизане на телевизионните приемници за цвет­но изображение за сметка на настолните за черно-бяло изображение. Портативните приемници за черно-бяло изображение ще бъдат потребни като втори телевизор в семейството. През следващата петилетка ще бъдат разработени и внедрени в про­изводството на Слаботоков завод Климент Ворошилов — София, и КРТА — В. Търново, следните нови изделия: портативен телевизор София 85 с екран 42 cm, с автоматичен декодер PAL — SEСAM и индика­ция на номера на телевизионната програма, теле­визор Велико Търново 85 с екран 51 cm, с авто­матичен декодер PAL — SECAM, с индикация на програмата на екрана, с автоматично превключ­ване на програмите. Ще се разработват телевизо­ри за стереофонично възпроизвеждане на звуковия съпровод, с възможност за приемане на телетекстна информация, с приложение на микропроцесо­ри, възможност за дистанционно управление, с възможност за приемане от космически спътник.

Специалисти от ИРЕ проучват възможностите за конструиране на цифров телевизионен приемник за цветно изображение с тенденция да се изпол­зва като домашен терминал.

–

Списание Електропромишленост и приборостроене, 12-1984