Метеор-Природа 2-4 от 1981 – (почти) български спътник

Знаете ли другия спътник от Интеркосмос-България 1300 – Метеор-Природа 2-4? Ако не – научете в Sandacite.BG!

Метеор-Природа 2-4 – (почти) български спътник

Това е поредната наша статия, разглеждаща малко известните факти от историята на българската техника в Космоса. В нея ще видите както наша научна апаратура, така и още български компютри.

Днес разглеждаме другия космически спътник от юбилейната научна програма Интеркосмос-България 1300. 2,2-тонният Метеор-Природа 2-4 е изведен на 10.VII.1981 г. (от космодрума в Байконур) в слънчево-синхронна орбита с височина ~650 км. При нея спътниците преминават над дадена точка от земната повърхност в прибл. същото време като Слънцето – т.е. спътникът винаги прелита над осветена част от земното кълбо. За целта е нужно точно съчетание от височина и наклон на орбитата. Удобно е за спътници, изследващи и снимащи Земята от Космоса (М-П-2-4), метеорологически спътници и др.

Работата на М-П-2-4 (международен № 1981-065A) спомага за по-разумна употреба на земните ресурси, за решаване на задачи в климатологията, корабоплаването, екологията и др. Търси се връзката между състоянието на земни природни обекти и електромагнитното лъчение на Слънцето, отразено и излъчено от Земята в атмосферата. Изследва се радиацията във видимия и близкия инфрачервен и свръхвисокочестотния диапазони на електромагнитния спектър. Усъвършенстват се и методи за дистанционни измервания на параметри от повърхността и атмосферата на Земята.

Сред целите са също: 1) да се получат данни за съставяне на геоспектрометрични карти, 2) да се изпробват нови изследователски методи и електронни информационни устройства, работещи в разл. спектрални диапазони и правещи по-ефикасни дистанционните изследвания на Земята от Космоса, 3) да се обогатят данните за спектрометрията на природни обекти и др.  Не само се разпознават и анализират данните от М-П-2-4 за тях, но и им се извършват съответни подспътникови наблюдения от няколко точки в България.

За работата и задачите се ползват спътникът, самолети лаборатории и наземни станции (т.н. автономни пунктове) в София и Москва за приема, обработката и записа (на магнитни носители) на космическите данни.

Българска космическа техника

Главни лица в научната програма са Бащата на българската космонавтика Кирил Серафимов и Димитър Мишев. Като космически летателен апарат самият М-П-2-4 е произведен в СССР, но мисията му за програмата Интеркосмос-България 1300 е по българска инициатива и с решаващо наше участие. Отговорна организация е Централната лаборатория за космически изследвания на БАН.

М-П-2-4 е цилиндър с наклон 98º и обикаля Земята за 98 мин (± 1). Траекторията му го води от север на юг през Европейски СССР, Черно, море, Турция, Египет… Както и при спътника Интеркосмос-България 1300, триосна координатна система го ориентира спрямо вектора на скоростта и радиуса на Земята. Ъгълът на равнината на орбитата спрямо Екватора е 97º, а точността на ориентация по трите оси на координатната система е 1,5º. Ъгловата скорост при стабилизиране по небесната координатна система е < 0,05º/сек. Електрозахранва се от 2 слънчеви панела, осигуряващи 27+52 В бордно напрежение. Цилиндърът има и херметичен отсек с температура на газа в него между +5 и +40º Ц и налягане – в границите 0,5 – 1,5 ата. Съставът на газовата среда е от кислород (между 4 и 6 %), 0,1 % хелий и останалото – азот.

В М-П-2-4 има 2 съветски и 3 български научни уреда, проектирани в БАН: многоканален програмируем спектрометър СМП-32, 1-канален микровълнов радиометър РМ-1 и най-важното – бордовият компютър (в блока управление) с ботевградския процесор СМ 601 и др. чипове от серията СМ 600. Комплексът от 5 уреда е наречен Тангра. В него влизат и системата за управление на автономната работа на М-П-2-4, и захранващите устройства. Научната апаратура е извън херметичния отсек, в модулни автономно-херметични субконтейнери.

Метеор-Природа 2-4 – (почти) български спътник

,,Тангра“ се управлява от отделна бордна система. Тя включва: 1) командна радиолиния за връзка със Земята, 2) програмно-времево устройство и 3) борден комутационен апарат.

Има набор от 32 земни команди – подготвителни и изпълнителни (функционални). На всеки сеанс по линията се подават напр. 2 – 3 от вторите и ето – на апаратите вече е казано какво да правят. Да се зареди програма, да се избере режим на работа в изследването и т.н.

Научните уреди на ,,Тангра“ получават командите и електрозахранване от споменатия комутационен апарат. Той логически обработва командите, размножава ги и ги насочва. Ел-енергията идва от общата токозахранваща система на спътника.

Радиолиния се използва и когато трябва да се задейства механизмът за корекция на орбитата на М-П-2-4.

8-битовият компютър има 8 КБ RAM, 16-битова адресна магистрала и 2 микросекунди време за такт. Той управлява (програмно) и синхронизира научните уреди, установява режимите им на работа и задачите, контролира събирането, обработката и записа на данни, поддържа единното бордно време, превключва радиокомуникационните канали, формира цифровите данни за предаване по радиолинията, избира захранващи устройства, самодиагностицира се и др. Енергонезависимата му (постоянната) памет е 300 КБ (магнитолентово устройство). Аналоговите информационни канали са 16, цифровите – 34. Заема 1300 см3 в спътника. Потребява 13,5 вата мощност.

Софтуерът на спътниковия компютър също е български. Съдържа алгоритъм за планираните научни опити, автономно управлява апаратите в реално време и т.н.

РМ-1 (работи с вълни с дължина 4 см) изследва с висока точност промяната на температурата на морската повърхност, атмосферната влага, водното съдържание на облачната покривка над моретата и океаните, свойствата на ледената и снежната покривка и позволява определяне на зоната на валежите.

СМП-32 има 32 спектрални канала и спектрален диапазон 450 – 900 nm. Работи с отразената от Земята слънчева светлина и анализира спектралните видеоданни за природните обекти. Има сравнително висока пространствена резолюция за времето си.

Многоканален спектрометър СМП-32

Предполетните изпитания на ,,Тангра“ са в 2 етапа. В 1-вия се изпитва прототипен образец на апаратурата, във 2-рия – вече летателен. При прототипните изпитания се отбелязва сериозно влияние на излъчванията от радиопредавателите върху изходните сигнали на измервателните канали на радиометрите РМ-1 и РМ-2. Освен това, спектрометърът СМП-32 генерира излъчване, засичано от приемника на командната радиолиния, а индуцираното напрежение на входа на прибора е няколко пъти над нормата.

За да се отстранят проблемите, след прототипните изпитания се разработват няколко комплексни технически решения за потискане излъчванията в апаратурата и защитата ѝ от външни полета. В резултат на летателния образец се слагат допълнителни екранировки на кабелите и конекторите, монтират се допълнителни екрани в по-чувствителните устройства, метализират се цели блокове, добавят се и високочестотни филтри на входните токозахранващи вериги на уредите от ,,Тангра“.

Интеркосмос

Към компютъра в М-П-2-4 има 2 магнитолентови запаметяващи устройства. Едното записва данни от СМП-32 за време до 7 мин., а другото – само от радиометрите, но до 90 мин.

Цифровите данни от научните уреди се предават от спътника на ,,траншове“ (т.н. сеанси) към автономните пунктове в София и Москва. Когато спътникът се намира източно от Москва, отговорността за данните е на съветския пункт, а когато е западно от София – на българския, но данните се и обменят. Информацията от междинните положения се приема и на двата пункта.

Данните от Космоса пътуват по радиолиния с честота 137,15 мхц и скорост 8 килобита/сек. Приема ги антенен комплекс с усилвател и приемник и сетне честотно модулираният сигнал се преобразува в цифров вид. (По-точно, след излизането си от антенния приемник демодулираният сигнал постъпва в УВС – устройство за възстановяване и синхронизация на сигнала – където се прави последователността на битовете и се синхронизира тактовата честота.) Преобразуваните данни се записват на магнитна лента с добре познатото ни пловдивско магнитолентово устройство ИЗОТ ЕС 9002, като тук то е с 1 малка модификация. На входа му са инсталирани 2 блока памет от по 1 КБ и интегрална схема за управлението им. Целта е да се подсигури непрекъснат запис на предаваните данни в блокове по 1024 байта всеки. Когато спътникът завърши сеанса, току-що записаната лента се слага в български компютър ИЗОТ 0310 (в СССР е друг). Той обработва данните и създава (вер. на магнитни дискове) архив на космическите измервания.

Български компютър ИЗОТ 0310

Данните от спътника могат да се предават или пряко (за най-много 10 мин.), или чрез четене на записа от магнитните ленти. Решението кое да се предпочете зависи от годишното време. Летният период е най-благоприятен за изследване на отразената от различни повърхности радиация (поради малкото облачно време и високото положение на Слънцето). Тогава ,,Тангра“ се включва над българска и съветска територия в низходяща част от обиколката на спътника и при режим на пряко предаване. През зимните месеци обаче се ползва четенето на запаметена информация, за да се предадат СВЧ-радиометрични данни от океанските и полярни области. При низходящо движение се анализират териториите над Африка, южната част на Атлантика, Антарктида, Тихия океан, Арктика, а при възходящо – над Арктика, Северна Америка, Тихия океан, Антарктида и Индийския океан.

В пунктовете има и българска апаратура за преобразуване на видеосигнал в цифрова форма. От спътника към наземните пунктове в България и СССР може да се излъчи и телевизионен сигнал с честота 466,5 мхц – пряко предаване или записани изображения – получени от 2 разл. многозонални скениращи устройства (с ниска и средна резолюция). Едновременното получаване на данни за едни и същи земни региони се налага заради употребата им при детайлната обработка и интерпретиране на данните от Космоса. Споменахме, че при заснемане над българска територия на специални полигони в същото време се правят съответстващи снимки от самолети лаборатории и с наземни способи.

Разбира се, пълноценна информация може да се получи само ако научната апаратура и данновата радиолиния работят изправно. Ето защо, за да има независим контрол върху ,,Тангра“, в спътника има контролни датчици, които предават данните си към Земята чрез собствената радиотелеметрична система на М-П-2-4. Местата на датчиците, честотата и режимите им на заявка са така избрани, че да позволяват оперативно наблюдение и бързо взимане на решения за работата на ,,Тангра“.

От 1981 до средата на 1983 г. са натрупани огромни обеми данни от М-П-2-4, използвани в посочените в началото на статията сфери. Поредното космическо приключение на България завършва успешно.

30 г. от най-голямото българско космическо постижение!

 

40 г. от Първия БГ космически спътник Интеркосмос-България 1300!

Чествайте със Sandacite.BG 40-годишния юбилей на Първия български космически спътник!

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

Едно от най-важните достижения на българската космическа програма е изстрелването на изкуствен спътник с изцяло наша научна апаратура на борда. Той е известен като Първият български космически спътник. Формалният повод е 1300-годишнината на българската държавност, която се чества през 1981 г. Тогава е проведена научната програма Интеркосмос-България 1300.

Идеята за нея е на легендарните български космически учени от Института за космически изследвания на БАН Кирил Серафимов (,,бащата на българската космонавтика“), Иван Кутиев и Митко Гогошев. Към тях се присъединяват и космически учени от следващото поколение като Таня Иванова. Интеркосмос-България 1300 се подготвя от 1978 г. Тогава се провежда и международен научен семинар в Стара Загора, на които участват и десетина от най-известните имена на американската космическа наука, заинтересувани от новото българско астрофизическо начинание. Участието им на конференция в малка страна от Източния блок по вреве на Студената война е знак за високото равнище на българската наука.

През 1981 г. програмата Интеркосмос-България 1300 извежда в орбита 2 спътника с научна апаратура и продължава българските традиции в космическата физика и изследването на Земята от Космоса.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

Този месец се навършват 40 години от това събитие, но от всички медии в България го отбеляза само БНР. Никой друг не каза нищо, не писа.

За да отдадем дължимото на този юбилей, Sandacite.BG подготви своя статия за спътника, която публикувахме във вестник Fibank News и тук. Тази статия съдържа информация, която никой друг няма. Има статии и статии. С тази изпълняваме един национален дълг. Българската техника заслужава това, ние ѝ го даваме, така смятаме, че трябва.

И така, приятно четене!

Първият спътник от програмата е Метеор-Природа 2-4 с наша и съветска апаратура и излита на 10.VII.1981 на орбитална височина ~650 км. В 13:35 ч. на 7.VIII.1981 от космодрума Плесецк с ракетата носител 8А92М (Восток-2М) е изведен в орбита на ~900 км височина и вторият спътник – 1,5-тонният Интеркосмос-България 1300 или Интеркосмос 22 (международен каталожен № 1981-075A). Ето и орбиталните му характеристики: апогей 906 км, перигей 825, наклон 81.2º, обикаля Земята за 101,9 мин.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

Спътникът представлява цилиндър с полусферични дъна, стабилизиран от 3 оси като координатна система. Оста Z, пресичаща вертикално цилиндъра, е ориентирана спрямо земния радус, а оста Х – по вектора на скоростта. Електромеханична система ориентира спътника спрямо небесната координатна система с точност 1,0°, а има и още по-точен датчик за определяне положението на Слънцето по височина. Той позволява да се контролира системата за ориентация по тангаж и крен с точност не по-малко от 0,3°. (Тангаж, крен и занасяне са трите ъгъла, които задават ориентацията на даден летателен апарат спрямо нормалната координатна система.)

Корпусът носи научната апаратура и управляващия (служебен) хардуер на ИК-Б-1300 , а също така осигурява управлението на различните топлини режими и наблюдателните ъгли на оптичните научни и спътникови уреди. На дъното му и на външната страна на отсека с уредите са монтирани антенно-фидерни устройства за радиовръзка със Земята, датчици на служебните системи и разгъващи се след старта щанги с разл. дължина. Те носят част от датчиците за събиране на научна информация, за да се избегнат смущенията върху измерваните параметри. Уредите са в обърнатата към Земята част на спътника. Корпусът е херметизиран.

Има и многозадачен автомат за комутация. Той разпределя ел-енергията между консуматорите, защитава захранването от къси съединения, размножава и насочва командите, управлява с-мите с тях и следи работния статус.

Електрозахранването идва от 2 слънчеви панела с 2 kW мощност, а когато ИК-Б-1300 не е огряван от Слънцето, се ползва заредена от тях акумулаторна батерия. Панелите се насочват към Слънцето чрез собствена система за ориентация. Елетрическото напрежение е в границите 25 и 32 V.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

ИК-Б-1300 се управлява от Земята по радиолиния. Има автоматична бордна система за управление със заложени програми за включване на научната и служебната апаратура да събират данни в определено време и място по трасето. В тях е заложено и отказване (отклоняване) на информацията над дадени точки на приемане. Изборът на управляваща програма и корекции в нея се правят от Земята 1 път на 5 – 7 ч. в зависимост от режима на работа и прецесията на орбитата. Така спътникът се свързва със земните радиопредавателни станции, приемат се радиокоманди, разшифроват се и се предават на изпълнителните устройства.

На борда има 2 магнитолентови устройства за запис на събраните от уредите данни (всяко с капацитет 7,5 мб) и 2 радиотелеметрични системи. Първата (цифрова, с разл. работни режими) събира, обработва, запомня и предава научните данни към Земята, където се архивират на магн. лента. Въпросните режими са 3: непосредствено предаване на данните, запаметяването им със средна или висока честота на заявките и възпроизвеждане на записаните данни. Втората телеметрична система събира, запаметява и предава инфо за състоянието на спътника 1 път/24 ч. или по-рядко. Тя излъчва в 130-мхц обхват.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

Интеркосмос-България 1300 има система за терморегулиране, която отвежда и изхвърля топлината в космическото пространство около апарата, компенсира топлинните загуби чрез подаване на топлина от специален нагревател и преразпределя топлинните потоци, изравнявайки температурата на елементите или намалявайки температурната разлика между тях.

Тази система има и пасивно, и активно регулиране на топлоомбенните процеси. Топлинният режим на апаратурата извън херметическия отсек си осъществява чрез пасивни средства: топлинен контакт на уреда с корпуса, чията температура се регулира от вътрешна система за терморегулиране; използване на екранно-вакуумна топлоизолация; корпусите на уредите са обработени с терморегулиращи покрития със зададени определени оптически коефициенти. Особено внимание конструкторите са отделили на топлинните деформации на щангите – там това е важно заради нуждата да се поддържа точността на датчиците. Температурният режим на щангите също е подсигурен от пасивни методи за терморегулиране.

Уредите на Метеор-Природа 2-4 изследват природните образувания на Земята, а тези на ИК-Б-1300 – йоносферно-магнитосферните взаимодействия. Апаратурата му разкрива как енергията се пренася от Слънцето към Земята във времето и пространството.

Плазмата е 1 от 4-те агрегатни състояния на веществото в природата. Слънцето също се състои от плазма и има силно магнитно поле. То поражда явления като слънчевия вятър – потока от заредени частици (плазма), които изригват от горния слой (слънчевата корона) на Слънцето. Това са предимно високоенергийни електрони и протони, които достигат Земята със скорост 400 – 800 км/сек.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

12-те произведени у нас уреда измерват йоносферната плазма и високоенергийните потоци заредени частици, постоянните и променливи електрически и магнитни полета, светенето на високите слоеве на атмосферата в UV и видимия диапазон на спектъра… Уредите се командват от блок автоматика, свързан с управляващия хардуер на спътника.

Първите научни данни от ИК-Б-1300 се получават на 13.VIII.1983, а последните – на 16.II, т.е. спътникът работи активно ~1,5 г. Той предава общо около 750 сеанса. Данните от тях са систематизирани и в последните 40 г. често използвани в световната наука и цитирани в международни форуми. Отворете ресурса за научни публикации Astrophysics Data System на НАСА и Харвард и при ключова дума Bulgaria 1300 ще ви излязат над 200 разл. резултата от цял свят. Това говори чудесно за разпознаваемостта на работата по проекта Интеркосмос-България 1300.

Първият български космически спътник Интеркосмос-България 1300

Ето и 12-те уреда по области: 1. плазмени изследвания – Йонен уловител (П6-ИЛ), Йонен дрейф (ИД-1), Йоносферна плазма (П7-ЗЛ), Електронна температура (ДИЕТ), Анализатор на маси и енергии на йони (АМЕЙ); 2. потоци – Анализатор на нискоенергиийни протони и електрони (АНЕПЕ), Спектрометър протонни потоци (ПРОТОН-1 – на снимката горе); 3. ел. и магнитни полета – Електростатични полета (ИЕСП), Магнитно поле (ИМАП); 4. оптични – Ултравиолетова спектрометрична система (ФОТОН-1), Спектрофотометър за видимата област (ЕМО-5) и 5. геодезични измервания – Оптическа лазерна светлоотражателна система (ОЛСС).

И сега може да следим ИК-Б-1300 – оттук ==> https://www.n2yo.com/?s=12645. До ~14 хил. г. той вероятно ще изчезне, така че е добре някога да си го приберем.

,,СПЪТНИК“ – българската космическа пералня

 

 

 

Exit mobile version