Как се проверяваха печатни платки

ИЗОТ 1010С е автоматизирана изпитвателна система (АИС) за динамично тактово-скоростио функционално тестиране на печатни платки.

ИЗОТ 1010С открива сложните времезависими неизправности, които остават неидентифицирани, докато не се изпълни системен тест. Честотата на следване на тестовите набори е програмируема от 1 kHz до 2 MHz. Това осигурява емулиране на действителните условия на работа на изпитвания обект. Изпълнението на тестовите програми с голяма ско­рост позволява да се извършва функционална проверка на електронни възли, съдържащи микропроцесори, динамични (ста­тични) памети и други големи интегрални схеми.

ЛОКАЛИЗИРАНЕ НА НЕИЗПРАВНОСТИТЕ

ИЗОТ 1010С осъществява локализиране на неизправно­стите на изпитвания обект чрез диаложна диагностика. Системата ръководи оператора да постави клипс или пробник последователно върху микросхеми или изводи на ди­скретни елементи, като автоматично проследява грешката обратно към източника и неизправния елемент. При диаг­ностициране на сложни печатни платки с много начални дефекти системата спестява загубата на време при ръчно търсене, локализирайки неизправните елементи за няколко секунди. Пропусквателната способност на системата особе­но е повишена при платки с магистрална структура, съ­държащи голям брой големи интегрални схеми, чрез из­ползването на програма BUS GUIDE, която направлява поставянето на клипса на активната микросхема на маги­стралата.

ПРОГРАМИРАНЕ

Тестовите програми на ИЗОТ 1010С могат да се създадат с логическия симулатор ИЗОТ 1012 С или със самата изпит­вателна система.

Генерирането на тестовите програми се извършва лесно, като се използват специализираните програмни средства за моделиране на микросхеми с ниска, средна и голяма сте­пен на интеграция — FDT, и за дефиниране на цифровите тестови последователности — TDL и MTDL. Тези програ­мни средства позволяват записването на тестовите набори да се извършва с операторите на функционално ориенти­ран език на високо ниво. Процесът на анализ и настройка на тестовата програма се изпълнява опростено и лесно с допълнителни програмни средства: EDITOR и SOFTWARE SCOPE. Програмният осцилоскоп позволява да се изобрази на екрана на видеотерминала състоянието на кой да е възел на изпитвания обект за всички тестови стъпки или вътре в тестовата стъпка (състоянията на всички микро- стъпки ) По този начин тестовата система се използва като анализатор на формата на сигнали. Сниманото с пробник или клипс състояние (формата на сигнала) на всеки възел на изпитвания обект може да се запамети през време на изпълнение на тестовата програма и да се сравни с данните на симулатора. Програмният осцилоскоп същест­вено намалява времето, необходимо за цялостно настрой­ване на динамичните тестове.

Разработена е през 1987 г. в ИЗОТ.

–

Източник: сп. Електропромишленост и приборостроене 9-1987.

[1968] Първите камери за видеонаблюдение в София

Докато за управлението на процесите в живите същества се е погрижила природата, като е създала една почти съвършена нервна система, правилното организиране на градския транспорт е една от най-тежките проблеми на хората.

Осъществяването на такова управляване е извънредно сложна задача. Потокът от пешеходци и частни превозни средства е безреден, случаен и затова силно затруднява точното спазване на граьфика на обществения транспорт и равномерното натоварване на градските артерии.

Първото и най-важно условие за доброто „командуване“ на градското движение е наличието нa непрекъсната информация за обстановката по улиците и особено в невралгичните пунктове — оживени кръстопътища, важни магистрали и площади. Тук на помощ ни идва промишлената телевизия.

Телевизионни диспечерски системи за контролиране на градския транспорт вече са изградени в някои от големите европейски градове. Разбира се, тези системи не могат да решат всички проблеми в управлението на движението, но те са абсолютно необходими за правилното функциониране на градското „кръвообращение“.

Подобна телевизионна уредба — част от една по-обща диспечерска система — вече се изгражда и в София.

На около 30 места в столицата (пресечки, площади), очертали се като нев-ралгични пунктове, ще бъдат монтирани миниатюрни телевизионни камери. „Наблюдаваната“ от тях картина ще се предава по коаксиални кабели до централния диспечерски пункт, разположен в най-горния етаж на високото здание на пресечката при Халите (сградата, в която се намира магазин „София“). Там са наредени един до друг 30 телевизионни приемника, на чиито екрани главният диспечер следи състоянието на движението в столицата. Главният диспечер седи пред команден пулт, посредством който може да насочва и фокусира от разстояние всяка една от камерите. Когато в някоя пресечка се създаде ненормална ситуация, той чрез специални клавиши на командния пулт прехвърля телевизионното изображение към един от двамата оператив¬ни диспечера, които се намират в друго помещение. Пред всеки от тях са разположени няколко телевизионни екрана, на които те наблюдават изпратената от главния диспечер „ненормална ситуация“. Именно оперативните диспечери осигуряват обратната връзка в системата — с помощта на радио¬телефони се свързват с лостовите милиционери и дежурните коли, като по този начин се грижат занормализиране на обстановката в най-кратко време.

Телевизионната система е разработена от секция „Приложна телевизия“ при Научно-изследователския институт по радиоелектроника. Известна част от работата е извършена и от Базата за техническо развитие по съобщителна техника.

Трудностите, които трябва да се преодолеят при създаването на такава телевизионна система, не са малко. Не е лесно да се предава по кабели на голямо разстояние видеоинформация, при това в условията на силни смущения, предизвикани от телефонните, осветителни и трамвайни мрежи. При далечно предаване на телевизионни изображения по кабели затихването на сигнала е значително, а изкривяванията могат да влошат катастрофално качеството на картината в приемника.

Вторият труден проблем е свързан с управлението на телевизионните камери. До тях трябва да стигат повече от десет различни команди. Използуването на класическото средство за връзка — многожилен кабел — би довело до разкопаване на десетки километри улици и изразходването на стотици хиляди левове.

Проблемът за управляването на камерите е решен по един неочакван и извънредно рационален начин. За подаването на командите ще се използува не отделна мрежа, а вече съществуващата телефонна система в столицата. В командния пункт на главния диспечер се намира миниатюрен предавател, който изпраща сигнали с различна честота до камерите. На всяка определена комбинация от честоти отговаря дадена команда. Комбинацията се получава от приемника, монтиран до камерата, дешифрира се и се преобразува в движение на камерата в желаната посока или в промяна на фокусирането и блендата й.

Разбира се, всичко това е сведено до натискането на няколко клавиша. Останалото се извършва от електронните схеми. Те са изградени изцяло с транзистори, което позволява обема на съоръженията да бъде извънредно малък и консумацията на електрична енергия да е нищожна.

Първите изпитания на телевизионната диспечерска система за движението в София вече са проведени. Работата по изграждането й е в пълен ход. Няма съмнение, че когато влезе в действие, тя ще допринесе съществено за подобряването на градския транспорт в столицата.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта 4-1968

Къде се произвеждаха българските електронни елементи

Първите стъпки на българската елементна база са свързани с научноизследователската дейност на катедрата по техническа физи­ка при Физическия факултет на Софийския университет  Климент Охридски. Много физици от катедрата вземат дейно участие в пър­вите етапи от развитието на елементната база у нас.

За бързото организиране на производството на елементната ба­за у нас и подготовката на кадри за нейното развитие и управление са създадени съответни специалности към висшите учебни заведения в страната. Така например към ВМЕИ Ленин —София, през 1961 г. е създадена специалност, а през следващата година и катедра по по­лупроводникова и промишлена електроника със задача да подготвя инженери по разработката и приложението на полупроводниковите прибори. Към Физическия факултет на Софийския университет Кли­мент Охридски през 1963 г. се създава специализация и проблемна лаборатория, а през 1965 г. —и катедра по физика на полупроводни­ците. Към Химико-технологическия институт — София, в 1961 г. се създава специалност химия на полупроводниковите материали и катедра по химия и технология на полупроводниковите материали. В 1970 г. катедрата се преименува в „Химия и технология на полупро­водниковите материали и електронни елементи“, а специалността — в ,,Технология на полупроводниковите материали и електронни еле­менти”. В тези висши учебни заведения е подготвена основната част от нашите научни и ръководни кадри, които сега работят в областта на електронните елементи.

Бързото развитие на основните елементи в страната през периода на петата и шестата петилетка създават основа за разгръщане на ра­ботата по такива важни и стратегически направления, като изчисли­телната и организационната техника, приборостроенето, радиоелек­трониката и др.

Създаване на елементна база на електрониката у нас 

Елементната база на електрониката обхваща широк крьг от еле­менти, възли и детайли, необходими за създаването и производство­то на завършени електронни изделия и системи. Тя се характеризира с изключително голямо номенклатурно разнообразие. Кьм нея мо­гат да се отнесат активните и пасивните електронни елементи, източ­ниците на ток и светлина, кабелите и проводниците, електроизолацион­ните материали, електромеханичните възли и детайли и др. Особено значение за развитието на електрониката и електронизацията на на­родното стопанство имат активните и пасивните електронни елементи.

Първите стъпки в развитието на електронните елементи в нашата страна започват след 9 септември 1944 г. Основна задача в този пе­риод е разработката и производството на някои видове пасивни еле­менти за задоволяване потребностите на създаваното радио- производство у нас. Опити за конструиране на отделни елементи се правят в предприятията на ТТР фабрика и Родно радио. След сли­ването на всички предприятия на слаботоковата промишленост и създаването на Слаботоковия завод Климент Ворошилов през 1949 г. усилията в областта на електронните елементи продължават в него, като се кон­центрират върху производството на електролитни кондензатори, блок- кондензатори (книжни, керамични и слюдени), въртящи се конденза­тори, тримери, резистори, потенциометри, цокли за радиолампи, феритни сърцевини, ключове за вълни, бобинни блокове и др.

Първите опити за производство на електролитни кондензатори са започнати в научния институт на Елпром през 1948 г., а след това са продължени в Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Построени са опитни ин­сталации за ецване, оксидиране и формуване на кондензаторите. Тъй като високоволтовите електролитни кондензатори имат незадоволи­телни електрически параметри и ниска надеждност, организирано е производството само на нисковолтови електролитни кондензатори.

През 1950 г. започва производство на блок-кондензатори с пър­ви типопредставител — книжни блокчета до 5000 pF. Липсата на под­ходящи съоръжения е причина в началото да не се произвеждат кон­дензатори с по-голям капацитет. Поради липса на медно фолио се използува алуминиево фолио за шоколадови изделия с дебелина 15 pm, като кондензаторите се поставят в стъклени тръбички.

Разработката на слюдени блок-кондензатори започва през 1951 г. с опити за метализиране на слюда във вакуум. Поради липса на под­ходяща вакуумна инсталация през следващата година се внедряват лресувани слюдени блок-кондензатори, метализирани със сребърна наета. В този период се разработва двусекционен въздушен променлив кондензатор и се организира производството му.

Опити за производство на резистори (обемни) са правени още в предприятието Родно радио. Всички изследвания в периода 1949— 1951 г. са незадоволителни. От 1951 г. започват проби за производ­ство на тънкопластни резистори по технология на унгарската фирма Ремикс . Тези резистори се оказват неподходящи за употреба при по-голяма разсейвана мощност поради чести дефекти. През 1954 г. след успешни изследвания се организира редовно производство на карбовидни (опушени) резистори. Създава се и производство на потенциометри.

Нуждите на радиопроизводството в периода 1952—1954 г. наложиха да се ор1анизира в Слаботоковия завод Климент Ворошилов производство на сърцевини за бобини и на магнити за високоговорители (от сплав Al/Ni).

Пьрви1е опити у нас в областта на полупроводниковата техника са и ранени през 1942 г. в работилницата за електрофизични апарати Елфа в София за получаване на медноокисни изправители. В края на 1948 г. чрез сливане на няколко малки предприятия се създава фаб­риката за батерии Райко Дамянов, в която през 1952 г. започва раз­работката на селеновитокоизправителни клетки и стълбове. Първата продукция от януари 1953 г. може да се смята начало на производ­ство го на полупроводникови елементи у нас. През 1955 г. във фабриката е внедрена технология за пречистване на технически селен и е пусната в действие вакуумна инсталация за нанасяне на селен с капацитет 12 dm за един цикъл.

Задачите за бързо развитие на радиоелектрониката и съобщител­ната промишленост в края на 50-те години изискват бързо развитие и на производството на електронни елементи. Стратегията в тази об­ласт е насочена към специализация в производството, разширяване на номенклатурата, създаване на нови видове елементи за задоволя­ване на вътрешните потребности на страната и включване в междуна­родната социалистическа интеграция. Тези предпоставки довеждат до обособяване на редица специализирани предприятия за електронни елементи. През 1960 г. се създава фабриката за съпротивления и тех­нически въглени в гр. Айтос, през 1964 г.—заводът за феромагнити в гр. Перник, а фабриката за батерии се премества в гр. Никопол. То­ва създава условия за специализация и концентрация в производство­то на пасивни елементи.

Какво е развитието в производството на български електронни елементи по това време?

Кондензатори

През 1959 г. в Кюстендил се създава кондензаторният завод, като за целта се извършва преустройство на бивш тютюнев склад. На 21 март 1960 г. са назначени първите работници, които са изпра­тени на обучение в Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Производството започва със слюдени и стирофлексни кондензатори, а към края на 1960 г. се произвеждат малки количества книжни и телефонни кондензатори.

През 1961 г. обемът на произведените кондензатори се увелича­ва 7 пъти спрямо 1960 г„ а числеността на персонала — около 4 пъти. До 1965 г. производството се развива бързо, като се усвояват и нови видове кондензатори — вазелинови и книжни стартерни. През 1965 г. към завода се създава База за техническо развитие със задача да извършва модернизация и разширение на производството на конден­затори както със собствени сили, така и чрез внедряване на чужд опит. Две години по-късно се усвоява лиценз за производство на керамиичпи кондензатори на високо техническо равнище. Специалисти от Базата за техническо развитие с помощта на Института по радиоелектроника в София внедряват фамилия електролитни кондензатори с аксиални изводи. С помощта на СССР в 1968 г. започва производството и на електролитни кондензатори с винт и гайка по образец на съветския тип К-50-3. В 1970 г. започва внедряване на нов лиценз за производ­ство на пластмасови кондензатори.

През периода 1971—1975 г. бързо се разширяват производстве­ните мощности на завода. Усвояват се и нови изделия, като металокнижни кондензатори и нисковолтови електролитни кондензатори.

Резистори

Първата продукция на фабриката за съпротивления Братя Ченгелиеви в гр. Айтос са електрически четки за автотранспорта, гръ- моотоводии сребърни контакти. От 1962 г. се усвоява производството на въглеродослойни и жични постоянни резистори, които стават ос­новно производство на предприятието. През 1967 г. се усвоява про­изводството на променливи резистори — потенциометри и тримери. През 1969 г. цехът на Завода за технически въглени се изнася в гр. Каб­лешково и се обособява като самостоятелно предприятие, а произ­водството на променливи резистори се изнася на нова площадка.

Със съветска помощ през 1968 г. се усвоява производството на въглеродослойни резистори от типа ВС 0,5 W. В края на 1969 г. започва доставка на технологически инсталации от СССР за металослойни резистори 0,5 W, а през 1972 г. са пуснати в производство високопро­изводителни автоматични линии за постоянни металослойни резисто­ри 0,25 W и 0,125 W. Същата година се усвоява и производството на съпротивителни елементи за променливи резистори. През периода 1973—1975 г. се усвояват и пускат в експлоатация механизирани ли­нии за въглеродослойни резистори тип РПВА с мощност 0,25 и 0,125 W.

Електронни преобразувателни елементи

През 1961 г. фабриката за батерии Райко Дамянов се преименувана в Завод за полупроводникови прибори, в 1963 г. — в Завод за силови полупроводникови прибори, а в края на 1965 г. — в Завод за електроннопреобразувателни елементи (ЗЕПЕ).

На основата на създадените по-рано селенови изделия и внесена­та промишлена вакуумна инсталация от ГДР (с възможност за нана­сяне на 1 т² селен за един цикъл) през периода 1956—1960 г. се усво­ява производството на цяла гама селенови клетки с размери от 20 20 mm до 200 у 400 mm, на пакетни изправители за радиоприем­ници и телевизори и др.

През 1959 г. към фабриката се създава развойна лаборатория по полупроводници. С нейна помощ същата година се внедрява (по раз­работка на БАН) лолузаводско производство на фотосъпротивления от кадмиев сулфид.

През 1960 г. се изработва първата българска слън­чева батерия от селенови фотоелементи.

Тя е в състояние да за­хранва транзисторен приемник с енергията, получавана от светлината на една 200-ватова електрическа лампа. През 1961 г. се разработва и внедрява нова технология за пречистване на селен и подобрена технология за производство на селенови токоизправители.

През 1965 г. развойната база по полупроводници се преименува в База за развитие и внедряване на електроннопреобразувателни еле­менти с две основни направления на дейност — селенови елементи и кварцови пиезоприбори.

Първият български кварцов резонатор (с честота 8 MHz) е съз­даден през юли 1966 г.

През периода 1968—1972 г. се разработва се­рия от малогабаритни резонатори за честоти от 200 до 350 kHz и от 0,7 до 5 MHz, а със съветска помощ се организира и производството на кварцови резонатори за честоти до 100 MHz. На основата на ли­ценз в 1975 г. в завода започва производство на високоволтови TV изправители.

Полупроводникови прибори

Опитно-конструкторска и развойна дейност по полупроводникови прибори в страната започва още през 50-те години в бившата батерий­на фабрика, но това перспективно направление получава бързо раз­витие едва с изграждането на Завода за полупроводникови прибори в Ботевград.

В края на 1964 г. е пусната в действие първата производствена ли­ния за германиеви точкови диоди, а една година по-късно започва производството на маломощни, средномощни и мощни германиеви тран­зистори. Усвояването на полупроводниковите прибори е по лиценз на френската фирма „Томсон —- ЦСФ“. „Построяването на Завода за полупроводници — изтъква Тодор Живков при откриването му — ни дава възможност да развиваме върху собствена база родна елек­троника и приборостроене, без които е немислим техническият про­грес в която и да е област на материалното производство и в бита на човека, без тях са немислими епохалните успехи, постигнати в овла­дяването на Космоса, те са жизнено необходими за изграждането на комунистическото общество.“

Развитието на полупроводниковите прибори изисква и съответна научноизследователска и развойна дейност. Във връзка с това малка­та база към завода прераства от 1967 г. в Институт по полупроводни­ци. Първоначалните задачи на института са разработка и внедряване в производството на нови фамилии полупроводникови прибори — диоди и транзистори. Най-голямо постижение в първите години на полу­проводниковото ни производство е внедряването в заводски условия на германиеви диоди Д-7.

През 1967 г. на базата на секция към бившия Физически институт на Българската академия на науките в София се създава Институт по микроелектроника. Основната дейност на института е научноиз­следователска и проектно-конструкторска дейност в областта на MOS интегралните схеми.

С помощта на Съветския съюз се извършва първото значително разширение на Завода за полупроводникови прибори в Ботевград и през 1972 г. започва редовно производство на маломощни и мощни неуправляеми и управляеми силициеви диоди. С това се поставя начало­то на ново производство на базата на силициев изходен материал.

Вторият етап от разширението на завода се извършва през 1974 г. с усвояването на производството на планарно-епитаксиални диоди и транзистори и MOS интегрални схеми.

Научното обслужване на завода от създадените два института съдействува за внедряване на редица нови полупроводникови при­бори през периода 1967—1975 г., по-важните от които са следните:

• 1968—1969 г.—създаване на планарно-епитаксиална технолс- шя и планарно-епитаксиални транзистори и диоди;
• 1968 г.—създаване на MOS интегрални схеми за електронния калкулатор Елка 42;
• 1968—1970 г.—създаване на MOS интегрални схеми от серията УМИМОС;
• 1973 г. — усвояване на фамилия хибридни интегрални схеми за УKB радиостанции;
• 1974 г.—създаване на интегрални схеми (10 типа) за електрон­ния калкулатор Елка 50;
• 1974—1975 г.—разработка и усвояване в производството на MOS постоянни запомнящи устройства 2,4 и 6 Кбита, MOS оперативни кцюмнящи устройства 256 бита, фамилия интегрални схеми СМ 500 (сьздаване на микропроцесорни фамилии (ИЗОТ 500), схеми от се­рията СМ 400 за 4-чипов електронен калкулатор и др.

Ферпти и магнити

Развитието на слаботоковата промишленост е немислимо без създаването на такива елементи като ферити и магнити. За задоволя­ване на нарастващите нужди от ферити и постоянни магнити през 1964 г. е създаден заводът за феромагнити в гр. Перник. В началото на 70-те години с чужда техническа помощ е усвоено производство на меки ферити, на широка гама от материали с различна магнитна про­ницаемост (до р_н=10 000) и на оксидни магнити по сух метод на про­изводство (за озвучителната и съобщителната техника).

За периода до 1975 г. производството на изделия от магнити и ферити се увеличава около 20 пъти, като се създават различни изде­лия по предназначение и по типоразмери.

Електромеханични елементи

През 1949 г. се създава ДИП „Комуна“ с производствена номен­клатура до 1965 г. основно битови стоки — паши, катинари, ципове, ордени, механизирани детски играчки и др. От 1965 г. ДИП „Комуна“ преминава към ДСО Респром като завод за електромеханични еле­менти. Производството му е обвързано с потребностите на радио- производството — променливи кондензатори, тримери, цокли за ра- диолампи, предпазители, превключватели и др.

През периода 1966-—1975 г. по-важните електромеханични из­делия, създадени и усвоени от завод „Комуна“, са: светещи бутони, променливи въздушни кондензатори, различни типове съединители, светлинни сигнализатори, превключватели, антенни съединители и др.

Развойната дейност в областта на електромеханичните елемен­ти през този период се извършва от създадената в 1968 г. на терито­рията на завода секция по контактни градивни елементи към Инсти­тута по радиоелектроника.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.

 

 

Нашата радиоелектронна и съобщителна про­мишленост е направила първите си стъпки с про­изводството на радиоприемници за битови нуж­ди — основно производство на създадения през 1949 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава се поставя началото на развойно- внедрнтелската дейност — в завода се създават конструкторски и технологични бюра, където се разработват и успешно се внедряват в производ­ството първите български радиоприемници модел Ворошилов 504 и 506. Производствените серии обаче са малки и далеч не съответстват на нуждите.

През периода 1950—1960 г. радиопроизводството се развива с ускорени темпове. Опитът от кон­струирането и производството на радиоприемни­ците Мир, Дружба, Септември е предпостав­ка за създаване на радиоприемниците от IV и III клас — Пионер, Христо Ботев, и първият ра­диоприемник от II клас – Родина.

През 1955-1956 г. се конструират и внедряват в производство първите радиоприемници за ком­бинирано приемане на амплитудно и честотно модулирани сигнали (Орфей, Мелодия, Мело­дия 2, радиогрямофоните от типа Акорд, радиошкафовете Лира и Хармония), в които са използвани характерни за този период техниче­ски новости: разделно регулиране на ниските и високите тонове, тон-регистри, феритна антена и др.

С разработването и внедряването в производст­во през 1960 г. на първия български телевизор Опера в Слаботоковия завод Климент Ворошилов се поставя нача­лото на телевизионното производство в България. Разрасналото се по обем и номенклатура произ­водство поражда необходимостта от създаване н. нови заводи за битова радиоелектроника. През 1960 г. се създават Заводът за радиоприемници във Велико Търново. Заводът за високоговорите­ли в Благоевград и завод Електроакустика в Михайловград.

Следващите 10 години (до 1970 г.) са период на непрекъснато обновяване и усъвършенстване на битовата радиоелектроника, представена предим­но от радио- и телевизионното производство, от производството на високоговорители и озвучителни тела. Усилията са насочени към повишаване на ефективността от производството, усъвършенствуване на конструкциите и технологиите, нама­ляване па материалопоглъщаемостта и трудопоглъщаемостта. Създава се Институтът по радио­електроника — София, където се разработват пър­вите радиоприемници н телевизори на печатен монтаж е въвеждано па групова спойка на елементите – — радиоприемниците Мелодия 10, Симфония 10, а по-късно и Симфония 10-стерео, телевизори­те Пирин н Хемус . Характерно за тези серии е универсалността на конструкцията, която дава въз­можност за висока степен на унификация при създа­ване на модификации.

Успоредно с това в Завода за радиоприемници във Велико Търново се внедряват първите тран зисторни портативни радиоприемници Прогрес и В. Търново, а по-късно и джобните Ехо и Ехо 2. В периода 1966—1968 г. цялото радиопроизводство се съсредоточава във Велико Тър­ново, където се създава и БРВ по радиоприемни­ци. В резултат от научноизследователската и раз­войната дейност в радиопроизводството широко навлиза транзисторизацията, а оттам и миниатюризацията на изделията. Радиоприемниците Ме­лодия 15, Мелодия 20, Мелодия 20-стерео са с два пъти по-малка металопоглъщаемост и с поч­ти толкова пъти по-малка маса в сравнение с те­зи от серията Мелодия 10. Изменя се значител­но и външният вид — по-голяма ергономичност и красив външен вид.

Периодът 1970—1980 г. се характеризира със значително качествено изменение в схемните решения на изделията — пълна транзисторизация на радиоприемниците и телевизорите, пови­шаване на техните технико-експлоатационни па­раметри и рязко подобряване на външния им вид. Изделията се изграждат със значително по-миниатюрни елементи, масово навлизат пластмасовите детайли.

Процесът на ускорено обновяване на изделията продължава. Създадени са нови типове радиоприем­ници: първите автомобилни радиоприемници АР- 70, АР-12, които намират добър прием на пазара, портативните Тенор, Тенор 711, Тоника, Електра, настолните Рапсодия стерео, То­ката — стерео с грамофон. Създават се първите транзисторизирани телевизионни приемници Осо­гово, Мургаш и Мизия.

Качествено нов етап в развитието на битовата радиоелектроника настъпва с широкото навлиза­не на интегрална техника. Създават се новите ра­диоприемници от Hi-Fi клас Соната 2-2 и Со­ната 2 с изходна мощност 2 x 25 W; стерео по-висока честота, с модерен дизайн; нискочестотен усилвател Студио с изходяща мощност 2 х 35 W ; АР-18 — автомобилен; телевизионните приемници София 21 и София 31 — преносим. Тези изделия са конструирани на модулен принцип, което по­вишава тяхната технологичност и ремонтонригод- ност. В телевизорите са вградени превключващо- запаметяващи устройства, които благодарение на варикапната настройка дават възможност за пред­варително настройване на телевизора на жела­ните програми.

Значителни успехи имаме и в областта на електроакустичните преобразуватели: микрофони и ви­сокоговорители, а също и в производството на оз- вучителни тела и звукови колони. Производител на тези изделия е Заводът за високоговорители Гроздан Николов — Благоевград. В процес на ус­вояване е серия Hi-Fi високоговорители: високо­честотен, лентов, нискочестотен — 130, 200 и 300 mm, серия куполни високоговорители. Особе­но внимание заслужават озвучителните тела ОТМ1-06 (трилентово 50 W), ОТМ1-03 (триленто- во 20 W), ОТО-01 (двулентово 20 W), стереослу- шалките от Hi-Fi клас и др.

Непрекъснатото разширяване на производство­то на битови радиоелектронни изделия налага по­нататъшното му усъвършенствуване на основата на специализацията. От 1978 г. цялото радио- и телевизионно производство (на телевизори за чер­но-бяло изображение) е съсредоточено в Завод за телевизори и радиоприемници — В. Търново.

През годините на осмата петилетка в изпълне­ние на решенията на XII конгрес на БКП ръстът на битовата електроника се дължи на създаване на нови конструкции и технологии, отговарящи на следните изисквания: непрекъснато снижаване на материалните разходи, намаляване на разхо­дите на енергия, намаляване на трудопоглъщаемостта. Все по-широкото използване на нови кон­структивни елементи, като интегрални схеми със средна и висока степен на интеграция, миниатюр­ни електронни елементи, миниатюрни превключ­ващи елементи, сензорно превключване, масовото навлизане на пластмасите и др., дават възмож­ност да се конструират редиоприемници и теле­визори с материалопоглъщаемост, 2—3 пъти по- малка от тази на произвежданите през 70-те го­дини, с по-голяма пластичност в дизайна, с раз­нообразие на разцветките и др.

Специалистите от двата института — ИРЕ — София, и Института по радиотехническа апарату­ра — В. Търново (изграден на основата на БРВ по радиоприемници), разработиха и внедриха в производство новите радиоприемници РС 301 и РС 201 — стереофонични с възможност да прие­мат УКВ-програмите по стандарт OIRT и CCIR; стереофоничния музикален комплект от Hi-Fi клас, състоящ се от следните модули: стереофоничен тунер Студио, усилвател Студио, грамо­фон ГС 601 и Hi-Fi озвучителни тела; стереофо­ничния музикален комплект, състоящ се от моду­лите: РСТ 201 — тунер, УС221 — усилвател; ГС 301 — грамофон и озвучителни тела ОТМ 2-01; серията радиоприемници Кантата с възможност за приемане на УКВ-програми по OIRT и CCIR; телевизорите Т 5101, Т6101, Т5051 и Т6151 (по­следните два са със сензорно избиране на теле­визионните програми), Т3101 — преносим с АДЧ и сензорно избиране.

Особено място следва да се отдели на първите телевизионни приемници за цветно изображение от поредицата София — разработка на специа­листите от ИРЕ и произвеждани от Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Характерното за тази серия е, че може да се приемат програми по системите PAL и SECAM, като в София’84 превключването е ав­томатично. Не е без значение фактът, че с всяка нова разработка се наблюдава тенденция към на­маляване на масата и на консумацията на елек­трическа енергия.

Първи успех на колектива на Комбината за ра­диотехническа апаратура — В. Търново, в производството на телевизионни приемници за цвет­но изображение е разработеният от специалисти­те на ИРТА телевизор Велико Търново’84, който вече се произвежда.

Широките връзки, които ДСО Респром поддържа със сродни предприятия, обединения и институти както чрез участие в Комисията по ра­диоелектронна промишленост на СИВ, така и по линията иа двустранното сътрудничество, създа­доха условия за реализирането на много техниче­ски задачи, за обмен на информация и за сключ­ване на договори за промишлено коопериране. Резултати от промишленото коопериране с ВТО „УНИТРА“ — ПНР, е производството в Завод Електроакустика  Михайловград, на стереофоничните касетни декове Финезия 1, Финезия 2 и стереофоничния касетен магнитофон Финезия 3, а също и производството на стереофоничен радио­касетофон АРКС 321 за лека кола в Комбината за радиотехническа апаратура — В. Търново.

През годините на осмата петилетка по линията на производството на изделия за широко потреб­ление бяха разработени, внедрени и произведени многоканална приставка за приемане на II теле­визионна програма, поредица от антенносъгласуващи устройства, антенни усилватели, набори Направи сам, двустандартни приставки OIRT и CCIR, мелодични звънци и др. битови радиоелек­тронни изделия.

За изтеклите 35 години средногодишното обно­вяване на продукцията е между 25 и 35%, т. е. битовата радиоелектроника средно за всеки три години се обновява изцяло. В резултат на това наситеността на семействата в нашата страна с ра­диоприемници и телевизори се изравни с тази в развитите европейски страни.

Основните задачи, които трябва да решават сега производителите на битова радиоелектрони­ка, са надеждност на апаратурите, подобряване на техническите параметри, нови функционални възможности.

В комплексната програма за подобряване на качеството на битовите радиоизделия надеждност­та стои на първо място. Там са насочени сега уси­лията на специалистите от ИРЕ — София, ИРТА — В. Търново, БРВ при завод Електро­акустика — Михайловград, и БРВ при Завод за високоговорители — Благоевград. Подхожда се с разбирането, че надеждността се ражда още при проектното задание, при създаването на опит­ния образец, при подготовката на производството за новото изделие. Особено съществени за надежд­ността са: предварителната подготовка на елемен­тите и възлите чрез циклични термодинамичнн въздействия, качествената групова спойка и по­следващото измиване на платките и др. Съблюда­ването на тези изисквания създава възможност за неколкократно повишаване на надеждността на радиоелектронните изделия. С оглед по-нататъш­ното подобряване иа техническите параметри при създаване на пови изделия ще продължи тенден­цията към намаляване на размерите на масата, ще се използват нови материали, предимно пласт­маси, с оглед създаване па нови форми, постигане на ергономичност и съвместимост със съвременния интериор. Разбира се, ще се запази тенденцията към подобряване на специфичните електрически параметри.

Въвеждането на нови функционални възмож­ности на изделията от битовата радиоелектроника дава широко поле на действие на нейните научно­изследователски кадри.

В областта на радиопроизводството през след­ващата петилетка ще се следва тенденцията за производство на комбинирани изделия — модул­ни комплекти от усилвател, тунер, касетен дек и грамофон; музикални центрове (радиоприемник, магнетофон и трамофон); преносими радиокасетомагнетофони, автомобилни радиокасетомагнето- фони; радиоприемник с вграден електронен часов­ник. Специалистите от ИРТА — В. Търново, са разработили музикален център МЦ 221 — ком­бинация от стереофоничен приемник, грамофон и лентодвижещ механизъм и преносим стереофони­чен радиокасетомагнетофон РМС321, които са в процес на подготовка за производство. В същия институт започна проучване на възможностите за производство на лентодвижещи механизми. В областта на радиоприемната техника перспекти­вата е създаване на изделия с електронна търсеща настройка, с електронно превключване на обхва­тите и с цифрова индикация на честотата, прило­жение на микропроцесори, на честотен синтезатор, възможност за дистанционно управление и др.

В областта на телевизионното производство дей­ства глобалната тенденция — все по-широко на­влизане на телевизионните приемници за цвет­но изображение за сметка на настолните за черно-бяло изображение. Портативните приемници за черно-бяло изображение ще бъдат потребни като втори телевизор в семейството. През следващата петилетка ще бъдат разработени и внедрени в про­изводството на Слаботоков завод Климент Ворошилов — София, и КРТА — В. Търново, следните нови изделия: портативен телевизор София 85 с екран 42 cm, с автоматичен декодер PAL — SEСAM и индика­ция на номера на телевизионната програма, теле­визор Велико Търново 85 с екран 51 cm, с авто­матичен декодер PAL — SECAM, с индикация на програмата на екрана, с автоматично превключ­ване на програмите. Ще се разработват телевизо­ри за стереофонично възпроизвеждане на звуковия съпровод, с възможност за приемане на телетекстна информация, с приложение на микропроцесо­ри, възможност за дистанционно управление, с възможност за приемане от космически спътник.

Специалисти от ИРЕ проучват възможностите за конструиране на цифров телевизионен приемник за цветно изображение с тенденция да се изпол­зва като домашен терминал.

–

Списание Електропромишленост и приборостроене, 12-1984