Слаботоков завод Климент Ворошилов в София – в състава на Научно-производствения комбинат по далекосъобщителна техника в София. Създ. 1949 чрез обединяване на всички слаботокови предприятия в София (Те-лефонно-телеграфна ф-ка, „Радиопром“, „Родно радио“, „Ринг“ и др.). Построен е през 1949 с помощта на СССР. Първоначално произвежда радиоприемници, телефонни апарати, автомат. телефонни централи, нискочестотни усилватели, електромери, стрелкови измервателни уреди (амперметри, волтметри). Последователно се усвоява производството на електромед. техника и телевизионни приемници (1953—57), ултракъсовълнови радиотелефони (1961—65), ултракъсовълнови радиостанции и проф. радиоелектронна апаратура (1966—70). На основата на „К. В.“ се създават 11 самостоятелни предприятия на слаботоковата промишленост в България (1960) Телефонното производство се обособява в самостоятелен Завод за телефонна и телеграфна техника в София (1963), производството на радиоприемници преминава към Радиозавода във Велико Търново (1966), на специални (транзи-сторизирани) ултракъсовълнови (УКВ) радиостанции — към завода за ултракъсовълнови станции „М. Антонов“ в гр. Гоце Делчев (1974), а монтажът на телевизионните приемници— към Завода за телевизори и радиоприемници (до 1976 Радиозавод) във Велико Търново (1977). След извършената специализация „К. В.“ произвежда радио-релейна апаратура, уплътнителни телефони системи за симетрични и коаксиални кабели по лицензия и резервни части за тях, пром. телевизионни установки. След реконструкция и модернизация (1974) производството е с елементи на автоматизация и поточна организация и се из-вършва по съвременни технологии. Бъдещето на завода е в производството на далекосъобщителна и проф. радиоелектронна апаратура. Коопериран е с ок. 30 предприятия. Изнася далекосъобщителна апаратура (радиорелейна и уплътнителна) за СССР, ПНР и ЧССР. Орден „Г. Димитров“ (1974).
Енциклопедия България, т. ІІІ (И-Л), издателство на БАН, София, 1982 г.:
–-
Разказ на инж. Димитър Лулчев за СЗ Кл. Ворошилов:
,,Годината е наистина 1949 г. и завода е открит през м. ноември. Във всички документи, които имам, дата не се цитира. Видно е че са бързали да го открият преди 50 г. Интересно е да се знае че преди СТЗ К.Ворошилов през 1947 г.работи държавно предприятие Радиопром. В същата година 1947 г. е създадено автономно смесено предприятие „Синдикат електрическа промишленост ЕЛПРОМ“ със седалище София. Първи директор е инж. Н. Белопитов. След национализацията от 23.12.1947 г. то е преобразувано в ОЕП „ЕЛПРОМ“ с годишно производство от 2713 приемника. Когато през 1947 г. месец ноември е открит СТЗ К. Ворошилов по проект от руски завод, в него са обединени Т.Т.Р. фабрика, Радиопром, Родно радио, Ринг и др. За времето това е било най-крупното организирано индустриално производство в един голям и модерен за времето завод. Първите произведени приемници в този нов завод са -Ворошилов 504 и 506, като шасито на втория се е вграждало в усилвателните уредби.Интересно е да се знае какво се е произвеждало в този завод: 1949 1950 1951 1952 1.Радиоприемници 2.7 х ; 8.1х ; 5.9х ; 11.3 х 2.Телефони 14,1х ; 16,9х ; 6,6х ; 20,4х 3.Н.Ч усилватели –– ; –– ; 0,194 ; 0,729 4.Електромери –– ; ––-; 19,2х ; 34,5 5.АТЦ-в хил. линии –– ; 0,6 ; 1,8 ; 1,2 Въпросът на колегата ме накара да прочета различни сайтове по въпроса. Написана е информация, която не засяга развитието на завода а само отделни изделия които са произвеждани.Целия ми съзидателен живот е преминал в този завод.До ден днешен при мен идват по-стари колеги които са ръководели тази структура и се чувствам задължен да напиша малко от историята на този завод, комбинат и какво ли още не е бил през своето съществуване.“
дсо-елпром-софияслаботоков-завод-софия
Лога на ДСО Елпром София и на СЗ Кл. Ворошилов София
Инж.Петър Тотев написва една статия „Радиоприемниците-от бакелита до лидерство в СИВ“.
Той описва как е работил Радиопром, който е бил замислен като производсвен цех към Радио София.Имало е няколко работилнички за зглобяване на радио апарати.Срещу Пирогов се е намирало и инжинерна работилница с няколко цеха.До тях се е намирала и фабрика за телефонни апарати и телефонни центрами.Цитат.“Веднъж дойде правителствен пратеник и ни предложи да отидем там.Трайчо Костов беше дошъл, той ни приканваше и накрая каза:Абе каквито и да са ви съображенията, до еди-кога си трябва да се пренесете в новия Слаботоков завод „Ворошилов“.И така стана.Когато отидохме в Радиозавода, първото ми впечатление беше, че в първи цех нямаше паркет и беше студено.Местехме се през зимата, беше януари и посред цеха, който беше около хиляда кв.м., бяха натрупани остатъци от дървени кофражи и бяха запалили огън.Това са ми първите спомени. „Какво се е прозвеждало в първата година. Завода е на три етажа и е имало четири основни производства. Първи цех-радио .Втори цех – елефония.Трети цех-електромери.В друг цех-електроизмерителна техника.
производство-на-телевизори-в-българия
Когато ходих в дома на П. Тотев той пишеше книга спомени.Разговаряхме за годините когато аз съм постъпил на работа а той ми обясняваше той кога е започнал.Четейки сега тези негови редове ,разбирам защо никъде няма написана дата на откриване. Не е лошо да Ви запозная с имената на конструкторите на първите приемници: инж.Георги Георгиев, Григор Романов-с който съм много близък приятел, М.Фачев, Т.Тодоров, Р.Райков
Колеги ,това което Ви пиша е на базата на лични контакти и подарената ми книжка като участник в едно честване в НДК през далечната 1974 г.25 ГОДИНИ СЛАБОТОКОВ ЗАВОД „КЛ. ВОРОШИЛОВ“
На страниците на нашия сайт можете да разгледате преглуеди на много от продукцията на завода.
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
Завод за голямогабаритни металорежещи машини Перник
В състава на Комбината за агрегатни машини и металорежещи машини с програмно и цифрово-програмно управление за призматични детайли в София.
Създаден е през 1970 г. на основата на производството на тежки металорежещи машини и машиностроителния завод ,,Струма“ в Перник. Произвежда универсални стругове С-13-МВ.
Организацията на производството е предметна. Около 70 % от детайлите за монтаж заводът получава по линията на кооперирани доставки от други машиностроителни заводи в България. Обемът на общото промишлено производство през 1978 г. е увеличен над 4 пъти в сравнение с 1970 г.
Завод за голямогабаритни металорежещи машини
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
В състава на ДСО ,,Приборостроене и автоматизация“ София. Води началото си от развойно предприятие за производство на електромедицински апарати в София, създадено през 1960 г. Има 2 основни цеха: подготвителен и монтажен. Прозвежда рентгенова и физиотерапевтична апаратура и такава за обзавеждане на медицински заведения. Рентгеновата апаратура включва производство на рентгенови апарати и съоръжения: шестпулсов рентгенов генератор, хирургичен и стоматологичен рентгенов апарат, мегаскоп(голям и малък), рентгенов защитен костюм, рентгенов защитен стол, лампа за тъмна стая, колонен статив, рентгенографична маса. Физиотерапевтичната апаратура включва физиотерм40 Вт, елтерм 100 Вт, кварцова лампа 125, 250 и 400 Вт, кварцов мая 1 КВт, диаимпулс, интерференцпулс, полиимпулс, електросън, реограф, психомонитор, стимулатор на аналния свинктер , стимулатор на перонеалния нерв. Заводът произвежда и машина за измиване на медицинска стъклария, устройство за контрол на инжекционни разтвори, барабани за стерилни материали, сух зъболекарски стерилизатор, апарат за високочестотна хирургия 400 Вт и 150 Вт. Заводът работи предимно с местни суровини и материали. Изнася готова продукция за СССР, ЧСССР, Индия и др. страни. Обемът на общото промишлено производство през 1978 г. е увеличен 1,3 пъти в сравнение с 1970 г.
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Завод за електромедицински апарати София
Медал – знак на ЗМА София
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
Завод за полупроводникови прибори Ботевград – в състава на НПК по полупроводникова техника Ботевград. Построен пред 1963-65 г.(германиево производство); разширен през 1965-73 г. Състои се от 4 основни производства: германиево, планарно-епитаксиално, силово-силициево и МОС интегрални схеми. Всяко от производствата е обособено в цехове с технологично-предметна специализация и поточна организация на производствения процес Произвежда: германиеви транзистори, диоди и изправители: силициеви винтили, тиристори и радиотехнически диоди; планарни транзистори, планарни диоди и МОС интегрални схеми; тънкослойно хибридни и биполярни. Изнася готова продукция за ГДР, СССР, ПНР, ЧССР, СРР, КНДР, СРВ и някои кап. страни.
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
В състава на ДСО Изот София. Построен през 1969-71 г. по български проект. Произвежда печатни платки, които са основна част от компонентите на съвременните ЕИМ. По линията на СИВ заводът е интегриран със сродни заводи в СССР и други соц. страни. Производството е изграено по предметно-технологичен принцип с линейнопоточна организация на процесите. Обемът на общата промишлена продукция през 1978 г. е увеличен 2 пъти в сравнение с 1976 г. ,,Народен орден на труда“ – златен (1976).
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Историята на легендарния завод Електроакустика Монтана в Sandacite.BG!
История на завод Електроакустика Монтана
Автор: инж. ГеоргиКръстев, 20 години директор на завода
ПРЕДГОВОР
Завод Електроакустика Монтана (тогава Михайловград) започва своята дейност от 1960 г. Първи директор на завода е инж. Рангел Желязков, а през 1963 година ръководството поема инж. Тома Томов. От 1970 до 1972 г. директор е инж. Методи Христов. През 1972 година пък управлението на завода е възложено на мен.
Моето управление продължава до 1992 година, когато с решение на тогавашния министър председател Филип Димитров заедно с 21 мои колеги от цялата страна сме освободени от длъжност по „целесъобразност“.
След мен имаше още четирима директори на завода, но те всъщност бяха ликвидатори, които не се интересуваха от съдбата му. В крайна сметка, самото предприятие отдавна вече не съществува. Въпреки че площадката му е в центъра на града, лицевата част на двора е обрасла с растителност и представлява тъжна гледка за минувачите.
Малко повече за историята на едно от проспериращите някога предприятия в Михайловград, сега Монтана. Тъй
като фактите се тълкуват от позициите на директор, няма да си позволя да говоря за управлението на моите предшественици. Ще се задоволя да разгледам само периода на моето управление от 1972 до 1992 г.
В изложението ще се спра на най-значимите факти и събития, които наистина имат влияние върху съдбата на завода и които по мое скромно мнение са важни за съвременния читател, интересуващ се как са живели и какво са правили хората в едно време, считано за черна дупка в историята на България. Има какво да се каже за техническия прогрес, за изобретенията и екзотичните решения, за управлението и взаимоотношенията с властта, за външнотърговските връзки, за социалната политика и много други.
Силно се надявам, че моето изложение ще бъде полезно за любознателния читател и той ще се убеди, че нашето поколение, макар и при други условия, е живяло пълноценен и интересен живот.
За да не бъда отегчителен, ще се стремя изложението ми да е в телеграфен стил.
ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС
Сега се ползва понятието ИНОВАЦИИ. Звучи неясно, но модерно. В онези времена понятието технически прогрес се възприемаше в тесен смисъл като годишен план за разработка и внедряване на технически изделия. Тази примитивен подход беше пагубен за предприятията, защото ги откъсваше от науката. Учените оставаха извън реалната икономика, „някъде там горе“. Науката се развиваше заради самата наука.
За мен обаче техническият прогрес е много широкобхватно понятие със следното съдържание:
1. Стратегия за развитие на дадено направление. В случая – електроакустиката като наука и производство.
2. Формулиране и планиране на необходимите научни разработки. Особено внимание да се отделя на ключовите теми.
3. Планиране и проектиране на технически изделия на базата на тези научни разработки.
4. Внедряване на изделията в производството.
Всъщност това са етапите на техническия прогрес, които са неизбежни за всяка сериозна фирма.
РУУ 100ВС
СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗАВОД ЕЛЕКТРОАКУСТИКА
1. Генерални цели:
на пьрви етап предприятието да стане водещо в рамките на бившия Сьвет за икономическа взаимопомощ (СИВ);
на втори етап предприятието да се изравни с водещите фирми в Западна Европа
2. Производството на завода да бьде преструктурирано както следва:
Първи етап: смяна на ламповата техника с транзисторна;
Втори етап: смяна на транзисторната техника с интегрална;
Трети етап: с цел повишаване на устойчивостта да се разнообрази номенклатурата на производството с изделия извън обхвата на електроакустиката
РУУ 300ВС
ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА ЗА КЛЮЧЖВИ НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ
През 1972 година заводът беше на етапа на електроламповата техника. Като прототип съществуваше само едно мощно нискочестотно стъпало на германиеви транзистори, което нямаше шанс да излезе на пазара. За да излезе от кризата, на предприятието беше необходима мощна научна подкрепа. В противен случай то нямаше шансове да оцелее. За да се обезпечи изпълнението на избраната стратегия трябваше да се решат следните ключови проблеми:
Създаване на мощно 100-ватово крайно стъпало на силициеви транзистори.
Решение на проблема с паралелната работа на крайни нискочестотни стъпала с цел осигуряване възможност за изграждане на произволно големи мощности кратни на 100 вата, по подобие на енергосистемата.
Усъвършенстване 100¬ватовото крайно стъпало до премахването на всичките му елементи за настройка с цел да се намали до минимум влиянието на субективния фактор и да се осигури максимална надеждност на най-натоварения възел в нискочестотните усилватели.
Увеличаване на средностатистическия коефициент на полезното действие на мощното стъпало, чрез прилагане на нови технически решения.
С оглед на по¬далечна перспектива да се разработи мощно нискочестотно стъпало с импулсна модулация. Така ще се доближим до цифровата модулация на по-малко от една крачка.
Оптимизиране, унифициране и стандартизиране на блоковете, които влизат в състава на един пълен нискочестотен усилвателот микрофон до високоговорител.
Създаване на стандарт за механични конструкции на блокове и шкафове съвместим както с метричната, така и с инчовата система.
Създаване на номенклатура от съпътстващи и обслужващи изделия като професионални смесители, измерителни и индикаторни блокове и др., с цел изграждане на комплексни звукови системи.
Няма да ангажирам вниманието Ви с конкретиката на проектирането и внедряването на най¬различни изделия. Това е рутинна работа в продължение на 20 години, изискваща много труд, време и мобилизация многобройни екипи от специалисти, работници и администратори. Всъщност това е сивото ежедневие на непрекъснатата борба за насъщния.
Респром ЕМС 1000
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЛЮЧОВИ НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ И РЕЗУЛТАТИ ОТ ТОВА
Изпълнението на тази програма не беше лесна задача, особено в частта планиране и финансиране. Една научна разработка, или изследване не е така конкретна и видима както едно изделие, като телевизор, радио, или нещо друго. Тогавашната администрация търсеше бързи и конкретни резултати. Трудно можеше да бъдат приети теми, при които не се знаеше какво ще излезе и които можеше да завършат с негативен резултат. На такива рискови задачи много трудно можеше да се даде зелена улица.
И въпреки всичко завод ,,Електроакустика“ успя до 1980 година да изпълни научната си програма в целия й обем, че дори и нещо повече.
Под ръководството на старши научен сътрудник инж. Йордан Странджалиев в Института по Радиоелектроника ¬София бяха решени успешно следните теми:
Нискочестотен мощен 100-ватов краен усилвател клас В на силициеви транзистори. Решаващо значение имаше тогавашния силициев транзистор известен като 2N3055.
Създаването на крайното стъпало отвори пътя към решаването на проблема с паралелната работа на много такива стъпала. Тази задача, изискваща значителни знания и интелект, беше успешно решена. Ние бяхме радостни и горди с това постижение и обнадеждени за бъдещето. Пред нас се отваряше широко поле за развитие.
Не закъсня и усъвършенстването на крайното стъпало. Новите схемни решения позволиха да се премахнат всички донастроечни елементи. Всъщност стъпалото имаше поведението на интегрална схема. То нямаше нужда от настройка. Настройчиците само оживяваха излязлото от монтаж стъпало.
Не закъсня и решението за повишаване на статистическия КПД. Появи се 150-ватово крайно стъпало в режим клас ВС. Идеята беше да се раздели синусоидата на няколко хоризонтални полоси по ниво на напрежението на входния сигнал. Всяка полоса да се усилва от отделен усилвател. Изходите на усилвателите се свързват последователно. Така синусоидата отново се възстановява (съшива).
Този режим доближаваше работата на крайния усилвател до импулсния усилвател и водеше до рязко увеличаване на КПД. Теоретически имахме възможността да реализираме неопределен брой полоси, но от практически съображения ние се задоволихме само с две. Така новото 150-ватово стъпало постигна КПД = 75 %, а това е с 2 5% повече от традиционните усилватели клас В. Това бе голям успех, който ни донесе 15 % увеличение на външнотърговската цена.
Трябва да подчертая, че теорията на усилвателя е дело на учен от град Казан в Русия. Но това изобретение не можа да види бял свят в тогавашния СССР. В България главният принос по внедряването му е на инж. Йордан Странджалиев и доц. Васил Василев от ВМЕИ София.
Транзистор Огоста
След решаването на ключовите проблеми, съвсем естествено и безболезнено дойде и РЕШЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЗАДАЧИ, заложени в научната програма на завода.
Изключение прави само създаването на импулсен усилвател (усилвател клас Д). Тази задача възложих на специалисти от Варненския машинно-електротехнически институт. Задачата беше рискова в смисъл, че не разполагахме със силициеви превключващи елементи с достатъчно висока гранична честота. Поради тази причина ограничихме честотната лентана усилвателя до 3-3,5 килохерца. Ударението поставихме върху теорията на усилвателя и методиката за неговото конструиране. При онази обстановка реалният действащ модел можеше да послужи само за демонстрация. При тези ограничения задачата беше решена блестящо. След това постижение вече се намирахте на подстъпите на импулсната и цифровата електроакустика. Както се досещате, заводът така и не достигна до етапа на производство на мощни импулсни усилватели. Ние бяхме изпреварили времето поне с 10 години. Но когато нивото на елементите беше вече добро, заводът вече го нямаше. Такъв е животът.
Научните разработки позволиха през 80¬те години на миналия век да концентрираме вниманието си върху задачи с много по¬голям обхват. Цялото десетилетие протече под знака на модулните системи ЕМС 1000 и ЕМС 2000. Абревиатурата ЕМС означава Единна Модулна Система. ЕМС 1000 беше разработена и внедрена успешно. Тя стана гръбнакът на производството през тези 10 години
Елементната база на ЕМС 1000 беше транзисторна. Имаше и интегрални схеми, но те не бяха преобладаващи. С внедряването на ЕМС 1000 бе постигната първата стратегическа цел. „Електроакустика “ стана водещо предприятие за тази техника в СИВ.
Но в сравнение със Западна Европа ситуацията също се промени. Нашите постижения не останаха незабелязани. Например западногерманската фирма ,,Динакорд“ не се поколеба да внедри нашия 150-ватов усилвател с повишен КПД както и паралелната работа. Друго нещо е, че те не посмяха да приемат моето предложение за икономическо сътрудничество с нас, макар че то беше изключително изгодно за тях. Пък може и да са прави за себе си. След унищожаването на завод Електроакустика именно „Динакорд“ зае освободеното пространство. Нещо повече, по ирония на съдбата за него работят нашите най-добри специалисти като инж. Иордан Странджалиев и инж. Ангел Ангелов. ЕМС 2000 имаше предназначението да обезпечи втората стратегическа задача, да се изравним със Западна Европа. Системата беше замислена и изпълнена изцяло на интегрални схеми. Тази колосална задача се решаваше в непосредствено сътрудничество с института „А. С.Попов“ в Ленинград. Нейните възможности бяха огромни. Вече можехме да удовлетворим всякакви потребности на клиентите, включително и комплексно оборудване на най¬различни обекти.
Такава система и до днес работи в московския театър ,,Гогол”.
Усилватели клас В + С
Копие от западногерманския патент на усилватели клас В + С. Скен: инж. Васил Бояджиев (vvb)
ЕМС 2000 беше успешно разработена и внедрена, но до производство така и не се стигна.
Времената се промениха. Дойде демокрацията. След няколко години заводът бе ликвидиран.
Няма как да не спомена и за две екзотични разработки ¬учебен делтапланер и свръх лек самолет (ултралайт). С тези изделия ние решавахме и третата стратегическа цел за разнообразяване на номенклатурата.
Делтапланерът разработихме в сътрудничество с организацията за съдействие на отбраната (ОСО). Разработката беше успешна. Произведохме около 50 делтапланера.
Свръх лекия самолет разработихме в сътрудничество с военното ведомство. Самолетът беше успешно проектиран, а опитният образец издържа най-тежките изпитания, на които военните го подложиха. Самолетът тежеше 240 килограма без горивото, а максималното му полетно тегло беше 500 килограма. Можеше да носи двама човека и 100 килограма товар. Цената му не надвишаваше 15000 лева по текущия курс на долара. В тогавашния Михайловград имаше идеални условия за производство на този самолет, тъй като в близост беше самолетното предприятие и учебното летище на ОСО. Нашата идея беше този самолет да отговори на частното търсене, когато законът разреши на гражданите да имат собствени самолети. Както разбирате, до масово производство не се стигна, защото времето ни изпревари.
2N3055-аналог
ПРОИЗВОДСТВО
Производствената програма на завода формирахме задължително като функция на техническия прогрес и естествено в съответствие със заявките на нашите контрагенти. Няма да разглеждам производството на изделията за бита като магнетофони, грамофони и др. Тогава те имаха несъществен дял. В тази област любопитен факт е, че заедно с варненския институт разработихме и внедрихме много интересен магнетофонен микродвигател. Интересното е, че при мощности около 3 до 6 киловата този тип двигател е идеален за електромобил.
Към 1975 година започна производството на пълен усилвател 2×100 вата, който замени стария 2×60 вата и даде зелена улица на 100¬ватовия модул. През 1977 година започнахме производството на РУУ 600 вата, до 1980 година се появиха РУУ 300 вата и РУУ 600 вата Във всички посочени изделия беше внедрен принципа на паралелната работа на мощните стъпала.
От 1980г. до 1990 г. Производството беше базирано на ЕМС 1000.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО
Предполагам, че много хора едва ли ще повярват, че всичко, което казвам е вярно. Съвременният начин на мислене не допуска, че при „социализЪма“ такива неща са възможни. Независимо че управляващите от 1990 година до днес са преки наследници на БКП, деца, внуци, снахи и зетьове на бившите управляващи малки и големи величия, те не си позволяват да кажат нищо добро за тези години. Човек като мен, който добре ги познава, се удивява от страхотната „еволюция“, която претърпяха само за една нощ.
Според съвременните представи нашето поколение е живяло в черна дупка. Тогава нищо не е имало и нищо не е могло да се случи. Дори се учудвам, как въпреки това нас сега ни има. Кой знае как сме се промъкнали през стените на черната дупка. Дори и Айнщайн знае, че това е невъзможно.
За да бъде заводът управляем трябваше да се направят много неща. Главният въпрос е какъв да бъде принципа на управление. Имаше три възможности:
Авторитарно управление. При този вариант всичко се решава от директора и всичко минава през директора. Той трябва да бъде всезнаещ, всеможещ и всемогъщ. Почти бог. Всички останали са пионки и слуги, които безропотно изпълняват мъдрите указания на „Оня отгоре“.
Демократично управление. При този вариант директора трябва да бъде добрият чичко. Никой не е длъжен да се съобразява с глупавите му брътвежи. Всеки прави каквото си иска, а завода върви накъдето го духа вятъра, или където го влачи течението.
Научно управление. Този тип управление предполага разпределение на отговорностите и правата така, че всеки по някакъв начин да участва в управлението на завода от позицията, на която се намира. Всеки да възприема себе като личност, която е значима, да има самочувствие и да се себеуважава.
Аз избрах третия вариант, но въпросът беше какво е научно управление. А такава наука наистина съществува. Нарича се „Теория на управлението“. Следователно първото нещо, което трябваше на направя е да ограмотя себе си. Да овладея науката за управление. Но за да мога да изпълня намерението си и да организирам завода по начин, който смятам, че е добър, трябваше първо да осигуря условията отнасящи се до външната среда.
На първо място стояха взаимоотношенията с генералния ми директор. Трябваше да гo убедя, че си разбирам от работата и че не е необходимо да се меси в работата на завода. Това го постигнах неочаквано лесно. За него беше добре дошло да не се занимава с електроакустика. Телефонията му бе предостатъчна.
Вторият проблем бяха взаимоотношенията ми с местните партийни органи. Партийните функционери „знаеха много“ и се намесваха често по кадровите и всякакви други въпроси. Много обичаха да ни съветват как се прави електроника. Често изпадаха в конфузни ситуации, но те дори не го осъзнаваха, а ние скромно клатехме глави в знак на съгласие. Този проблем беше почти нерешим, но все пак решението дойде с цената на много тежък конфликт, при който едвам оцелях като директор и за което заплатих със здравето си.
Третият проблем беше външнотърговската дейност на завода. В онези времена това беше дейност на външнотърговските централи, която за нас беше табу. Неестествено, но факт.
Този въпрос се реши постепенно чрез разширяване и подобряване на контактите ми с нашите външнотърговски централи, със съветските им партньори и със самите потребители. Търговците се убедиха, че когато производителят е в играта, нещата вървят много по-добре, а потребителите разбраха, че когато имат думата на директора на предприятието, всичко е наред. За мен това беше благоприятно, защото в Русия, за разлика от България, директорът на предприятие е изключително уважавана личност.
След като външните отрицателни въздействия бяха значително отслабени, пред мен се отвори пространство да организирам управлението на завода наистина на научни основи, а не на ужким, както тогава беше модерно. До 1979 година тази реорганизация без много шум бе завършена. Заводът заработи на пълни обороти и се намираше в състояние на непрекъснат възход, включително и през 1990 година, когато реализира най-голям експорт за всичко времена на своето съществуване.
Няма да излагам принципите на научното управление и какво точно сме свършили. Това е отделна тема на много високо научно ново. Важното е, че това, което постигна завод „Eлeктpoaкycтикa” е реален факт. Прекрасно е, че имах щастието да съм част от тази реалност.
Монтана, февруари 2010 г.
Автор: инж. Георги Кръстев
Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата на Sandacite.BG във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite – за да достигнем до повече хора.
![[1966-8] Български радиоапарат за износ Melodia 15 R](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/08/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%8F.jpg "[1966-8] Български радиоапарат за износ Melodia 15 R")
