Магнетофонна приставка Лира + схема и документация

Магнетофонната приставка Лира е хитроумна разработка на Слаботоковия завод Климент Ворошилов от 1956 г. Тя е пред­назначена за извършване на записи, въз­произвеждане на говор и музика преди всичко в домашна обстановка. Устройството има следните възможности за работа:

1. Запис с микрофон върху магнитна лента
2.  Запис с грамофон  върху магнитна лента

3. Запис от радиоприемник  върху магнитна лента
4. Възпроизвеждане  от магнитна лента
5. Ускорен ход (за пренавиване „на­пред“ и „назад“).
6. Контролиране нивото на записа, който се извършва чрез вградена глимлампа.

Както се вижда от поместената горе снимка, приставката е поместена в малък куфар от изкуствена кожа, тежащ с приставката около 4 кг.

Магнетофонната приставка е оформена върху красиво механически устойчиво ме­тално шаси. Върху него са скрепени всич­ки команди, индикаторната глимлампа, куп­лунг за микрофона и шнуровете за свързване с радиоприемника. Под шасито с два винта е скрепена кутия — шаси от пласт­маса, в която са монтирани предусилвателят и генераторът за изтриван и подмагнитване. С това си оформление магнетофонната при­ставка Лира има красив външен вид, удобно и бързо обслужване и достъп до всички де­тайли при ремонт. Теглото на приставката е около 3 кг.

Специално нашата приставка в Сандъците – сандъците е била пазена изключително добре от своя предишен собственик. Когато я получихме, куфарът беше пълен с цялата й съпътствуваща документация, която можете да разгледате по-долу. Има фактура от закупуването, констативен протокол за приемане на пратката (защото явно приставката е била закупувана от разстояние), изпитателен протокол за успешно преминати проби и оригинално техническо описание. Всичко това е поместено в плик с името на собственика.

Комплектът МП 1 Лира съдър­жа:

1. Магнетофонна приставка — 1 брой.
2. Ролка с магнетофонна лента (180—200 метра) — 1 брой.

3. Празна ролка за магнетофонна лента — 1 брой.
4. Резервни гумени ремъчета — 4 броя.
5. Куплунг — 1 брой.
6. Ключ за из­ключване на висо­коговорителя — 1 брой.
7. Описание — 1 брой.

8. Кутия за транс­порт н съхранение.

При поискване се прибавя малога­баритен динамичен микрофон и допъл­нителна захранва­ща група.

Приставката се захранва от радиоприемника, към който се включва.

Технически данни:

А) Електрически

1) Захранване: от приемника, с който се комплек­тува, а именно: отопление — 6,3 V/0,6 A (за работа на приставката с приемници, от кои­то не могат да се вземат захранващи напрежения, при поискване се дава захранващо устройство)

• анодно напреже­ние — 250 в, 2 mA при възпроизвеж­дане и 14 mA при запис.

2) Честотна характеристика: от 100 до 7000 хц ± 5 дб за лента тип „С“ (за целия каиал запис — възпроизвеждане)

• Нелинейнн изкривявания: К > 7% (за целия канал).

• Ниво на собствен шум: — 30 дб.
• Прослушване на съседната бразда: —40 дб.
• Чувствителност: вход ми­крофон — 2 mV.

Ниво на записващия сигнал – 5-15 V.

• Магнетофонни глави:

изтриваща феритна — 2 х 100 нав

универсална (записваща и въз­произвеждаща) 2 х 1250 нав.

Конкретно нашата приставка е произведена през 1958 г. и е точно 510-тото такова устройство, слязло от производствените конвейери на завода за тази година:

• Ток на изтриване: 240 mA с честота 50 kHz ± 20 %.
• Ток на подмагнитване: 1,1 mA — 50 kHz ± 20 %.

За работа на приставката с приемници, от кои­то не могат да се вземат захранващи напрежения, при поискване се дава захранващо устройство.

В схемата на Лира влизат електронните лампи двойни триоди ECC81 и ECC82. Повече за магнетофонната приставка Лира можете да разберете от нейното описание и схема, които можете да изтеглите оттук ==> Magnetofonna-pristavka-Lira

В друга публикация ще се занимаем по-подробно с лентодвижещия механизъм на тази магнетофонна приставка, който е чисто българско производство (отбелязваме това, защото на някои други български лентови устройства от по-късните периоди ,,механиките“ са вносни – напр. унгарски).

А сега нека разгледаме и документацията, която дойде с устройството. Това са първите две страници от техническото описание – както виждате, ,,корицата“ е рисувана с молив, а самият текст е печатан на пишеща машина и след това е размножаван на циклостил:

Поначало, когато дадено устройство се закупува, пред клиента се извършват технически проби, за да се докаже неговата работоспособност. Такива тестове е преминала и нашата приставка и даже са били измерени някои параметри:

ЕС 9004 – запишете данните си!

ЕС 9004 е предназначено за непосредствен запис върху магнитна лента на информация, въведена от клавиатура.

Дава възможност за търсене на опре­делен блок данни за проверка и в случай на необходи­мост за коригиране на записаните на лентата данни.

Устройството има вградена буферна памет, в която се съхранява целият блок данни, преди да се запише на магнитната лента. Това позволява грешките при въвеждането, забелязани от оператора, да бъдат кори­гирани веднага, посредством връщане адреса на памет­та и въвеждане на правилния знак.

Данните върху магнитната лента се записват на блокове с дължина 80 или 160 знака. В устройството е предвидена блокировка на клавиатурата по време на записа върху лентата и цикъла за четене след запис, което позволява на оператора да поддържа постоянен ритъм при въвеждане на данни от клавиатурата.

По време на цикъла за запис съдържанието на бу­ферната памет не се разрушава — данните се запазват за проверка, която се осъществява чрез непосредствено четене след записа. Прочетените данни от лентата се сравняват бит по бит с данните, запазени в паметта.

В режим „проверка“ блоковете от данни, които тряб­ва да се проверяват, се четат и въвеждат в паметта един след друг. От документа-източник посредством клавиа­турата отново се въвежда всеки знак от блока. Кодът на въведения знак автоматично се сравнява с кода от паметта. Ако двата кода са еднакви, операторът може да продължи проверката.

В режим „търсене“ се реализира автоматично тър­сене на даден блок данни чрез сравнение на всеки за­писан върху лентата блок с идентификатор, предвари­телно въведен в паметтта от клавиатурата. Търсенето се осъществява със скорост приблизително 1000 блока/мин.

Всяко устройство ЕС 9004 може да бъде снабдено с поблоков индикатор на текущия блок от данни.

По желание на клиента ЕС 9004 може да има след­ните функции:

• възможност за презапис на данни от едно устрой­ство на друго,
• възможност за разпечатване на записаните върху лентата данни на печатащо устройство,
• възможност за въвеждане на данни от перфокартно четящо устройство.

Технически данни

Плътност на данни 32 бита/мм

Метод на запис NRZ-1

Скорост на лентата 39,6 см/сек.

Капацитет на буферната памет 160 байта 

Дължина на блока 80 и 160 байта

Формат на записа по ISO

Основни режими на работа: въвеждане, проверка и търсене на данни

Други режими: въвеждане на програма, програмна проверка, пе­чат, вход от перфокартно четящо устройство.

Програми: 2 независими

Индикация: поблокова

Автоматични функции: дублиране, прескачане

Захранване 220 волта; +/- 50 херца

Производство на Обединени заводи за запаметяващи устройства Пловдив от 1981 г., в системата на ДСО ИЗОТ София.

Телевизионната консерва

Долната статия е от 1958 г. и описва по интересен начин новата за тогава възможност да се запише телевизионно предаване на магнитна лента, за да се запази и след това да се гледа отново.

,,Днес „телевизионната консерва“ се използва от почти всички телеви­зионни станции. Скоро ще започнем да я употребяваме и в нашия дом. Но нека най-напред изясним какво се крие под названието „телевизионна консерва“. Напрано казано, това е едно запазено, „консервирано“ телеви­зионно предаване. Непосредствено след въвеждането на телевизионното предаване пред учените възникнал и въпросът за повторно възпроизвеж­дане на едно и също събитие, опера, мач и пр., т. е. неговото записване. „Телевизионната консерва“ е запис на телевизионно предаване върху маг- нетна лента, подобен на звукозаписа върху магнетофонна лента. Принци­път е един и същ.

При звукозаписа микрофонът превръща звуците в се­рия електрически трептения, които се отправят в тъй наречената записваща глава. Край нея се движи лентата, чийто магнетизирани частици се гру­пират характерно при всяко трепте­ние. При просвирване на записаната мелодия става обратното. Лентата се движи край записващата глава и ней­ните характерно подредени магнети­зирани частици предизвикват електри­чески трептения, еднакви с първона­чалните. Във високоговорителя тези импулси се превръщат отново в зву­кове. При телевизионни магнетозаписи ролята на микрофона се изпълнява от електронна камера. Тя превръща непрекъснато променящите се свет­линни сигнали от всяка точка на снимката в серия електрически импулси, които се нанасят на . При възпроизвеждането ролята на високоговорителя се поема от образната лампа. .

При звукозаписа снимачният апа­рат трябва да работи със сигнали от 30 до около 16,000 трептения. При образцови заснимания броят на сигна­лите нараства най-малко до 4,000,000 в секунда. Затова тук импулсите се нанасят не надълго, а напреко върху четири пъти по-широка лента. В края на 1956 г, стана първото голямо теле­визионно предаване на „телевизион­на консерва“ и до 1958 г. тя вече почти напълно измести заснетите по кинемаскопната система филмови програми.

Много по-интересни за широката публика са „консервените апарати“ за домашна употреба. Специалистите са на мнение, че такива ще бъдат пу­снати на пазара през следващите 4-—5 години. Това е възможно, като имаме предвид, че първите приемници за цветна телевизия струваха няколко десетки хиляди лева, докато днес струват само няколко хиляди.

Ако имаме този апарат в своя дом, ние можем да не пропускаме пито една интересуваща ни програма, дори ако отсъствуваме в момента на преда­ването й. При такъв случай скаченият с магнетолентов апарат телевизонен приемник и посредством часовников механизъм ще се включи автоматично в определения час и ще запише пре­давания филм, интересен мач и пр. и при завръщането си в къщи ние ще можем да го възпроизведем наново, както и да запазим предаването за по-­нататъшни възпроизвеждания.

„Телевизионната консерва“ откри­ва и други перспективи. Тя ще донесе за филмовата индустрия огромни ико­номии. Днес режисьорът трябва да чака най-малко един ден, за да види от проявените и копирани кадри да­ли дадена сцена е сполучлива. Про­жектирането на магнетолентов запис да стане веднага след края на сце­ната и веднага може да се види дали е необходимо тя да се снима наново.

Вероятно след десетина години магнетолентови предавания ще станат толкова обикновено нещо, че човек ще може да си купи или вземе за времено ползване интересуваща го „теле­визионна консерва“, както днес купу­ваме от книжарница или взимаме за прочит от библиотека дадена книга.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 7 1958