Ето български ремаркета за камион от 1950-те г.!

Sandacite.BG намерихме за Вас мноого стари български ремаркета за камион!

Български ремаркета за камиони от 1950-те г.

Досега тази тема май не сме я разработвали, но пък и не сме имали подходящ материал. Оказва се обаче, че в столичния Завод 12 производството на товарни ремаркета за камион е стабилно застъпено още през втората половина на 50-те години, след като тогава на бял свят са се появили тези сладури по-долу. Докато правим успоредно една друга статия за някакви малко известни български камиони, нека Ви осведомим за прикачните устройства, които са изработвани да ги теглят предимно от вносни съветски (ЗИЛ-ове…) и други машини. Заводът организира производството на тези ремаркета в гама от пет модела. Мислим, че е важно да ги представим, защото нали се стремем да обхванем колкото се може повече разнообразието на произвежданата някога българска техника. Самото място, където са разработвани тези хубавци, е НИПКИДА – Научноизследователският и проекто-конструкторски институт по двигатели и автомобили.

Завод 12 София – емблема

Интересен е напр. този колесар К 3/59, използван за превоз на различни дълги материали – дървени трупи (значи в дърводобива), електрически стълбове, стоманени профили (строителството). Военните също използват подобни. К 3/59 може да се натовари с до три тона товар, а той самият тежи 875 кг. Има товарна височина 1190 мм, което значи, че най-много толкова може да бъдат високи нещата, които ще накачулите на него. Разстоянието между колелата му (едно време се употребяваше русизмът  ,,колея“) е 1630 мм. Използва 4 броя (2 предни и 2 задни) гуми с размер 34 х 7″. Названието К 3/59 вероятно значи ,,колесар, с товароносимост 2 тона, пуснат през 1959 г.“ – ако съдим по разшифроването на други моделни названия от периода.

Български ремаркета за камиони – колесар К 3/59

Има и Р 1,5/60 – ,,ремарке с максимална товароносимост 1,5 тона, което се качва на конвейера през 1960 г.“. То е едноосно, между другото, и тежи 750 кг. Има товарна височина 1100 мм и разстояние между всяко дясно и всяко ляво колело (задно и предно) 1540. Тук имаме и товарна каросерия с размери 2360 х 1860 х 500 мм, а гумите са същите (една отляво и една отдясно, с размери 34 х 7″). Може да се използва за превоз на строителни материали и всъщност за каквото Ви душа иска, само да не пада извън борда. :)

Български ремаркета за камиони – Р 1,5/60

Следващият приятел е също от 1960 г. и има по-голяма, дълга и широка каросерия за товари с размери 3500 х 2000 х 400 мм. Може да поеме до 2 тона от Вашите вехтории, а той самият тежи 1,25 тона. Нарича се Р 2/60. Товарната височина е 1 м. Тук вече имаме две оси, които образуват междуосие между себе си и то е 2500 мм, а колеята е отново 1540 мм. Гумите са четири 32 х 6″. Това ремарке вече е оборудвано и с механични спирачки.

Една година по-рано започва производството на ремаркето 3/59 с максимален товар 3 тона и собствено тегло 1360 кг. Товарната височина тук е 1130 мм, а размерите са каросерията още по-внушителни – 3640 х 2160 х 500 мм. Междуосието е все така 2,5 м, а разстоянието между дясното и лявото колело (и отпред, и отзад) – 1540 мм. Гумите са отново четири с познатия размер 34 х 7″, а спирачките са въздушни обаче.

Български ремаркета за камиони – Р 3/59

И ето че стигаме до най-голямото българско камионно ремарке тогава – Р 5/59, който може да вози всякакви неща, боклуци и вехтории с тегло до 5 тона! Р 5/59 тежи 2,2 тона самото то, а товарната му височина е 1160 мм. Разстоянието между осите е 3000 мм, а колеята – 1630. Огромното тегло на товара, които се предвижда, налага употребава та цели осем броя гуми – две предни и две задни – отново 34 х 7″. Спирачките са отново въздушни.

Български ремаркета за камиони – Р 5/59

Дали някъде все още се намира някое от тези ремаркета? Може би по по-малките населени места? Ние се изкушавахме да напишем, че са първите произевдени у нас такива, защото в един момент сериозно мислехме така, ама кой знае – може би са произвеждани и преди това такива прикачни возила, макар и в по-малка серия, и затова решихме да не бием барабана, а да оставим вратата отворена за нови открития. По-късно, след няколко  години, идва ред на нова гама български ремаркета за камиони, с които обаче ще Ви запознаем в друга наша публикация.

П. П. Не забравяйте да преровите, ако имате у Вас стари брошури, рекламни дипляни и проспекти на стари българсик заводи – търсим и ги купуваме. Потърсете ни на 0896 625 803.

[1949] Първият български камион Димитровец

Д550 – нов български тракторен двигател!

Йеа, днес пък тракторният двигател Д550 се мотае в Sandacite.BG!

Тракторен двигател Д550

Какво си мислите – че като напоследък  пишем само за Балканчета, не разбираме от трактори ли? :)

Я вижте какво намерихме тука. Всеки български двигател поначало е рядко щастие да го откриеш и публикуваш, та било то и само като информация. Затова зобайте това, което Ви даваме тука, защото не се знае кой точно път ще се окаже последно.

Този двигател се появява в производство в началото на 60-те г. и е изработка на добре известния ни Завод за бензинови двигатели ,,Средец“ (или Завод 12) в София – горе, на бул. Цар Борис ІІІ. Предназначен е да се монтира в едноосния трактор Болгар 112 и на мотокарите МПВ 2002В и МПСВ 2002В.

Как  изглежда това чудо, можете да видите на картинката съвсем в началото на текста. Това е четиритактов двигател с два работни цилиндъра. Степента на сгъстяване е 1:6,35. Максималната му мощност е 12 к.с. при 3400 об/мин, а максималният въртящ момент – 2,9 кгм при 2200 об/мин. Минималният специфичен разход на гориво на Д550 е 300 г/к.с.-час.

Ако се използва в трактор, този двигател се запалва от магнето, а на мотокар – чрез динамо и акумулатор. Като гориво използва автомобилен бензин А72.

Теглото (само на двигателя) е 65 кг.

Тъй като тракторите Болгар 112 и електрокарите са широко изнасяни в десетки страни по света, този двигател също е пътувал къде ли не и това е причината да има проспекти за него на френски (за Северна Африка), английски (за Пакистан, Ирав и т.н.), чешки, унгарски език и какви ли още не.

Тук е моментът също така да напомним, че изкупуваме всякакви такива проспекти, каталози, рекламни дипляни, продуктови номенклатури и т.н. на заводи производители на българска техника. Разтърсете се за такива и ни се обадете на 0896 625 803, за да Ви ги купим. Вие ще спечелите пари, а ние ще можем да публикуваме нови и нови, неподозирани и забравени страници от потъващата история на българската техника! :)

Нещо като ей това си представяме:

Българските автомобилни гуми от 1960 г.

БГ двигатели за мопеди и мотоциклети Люлин и Витоша

Сега Sandacite.BG Ви дава информация за двигателите за българските мопеди и мотоциклети.

Български двигатели за мопеди и мотоциклети

Досега в нашите статии сме разглеждали различни страни на  ц е л и т е  двуколесни моторни превозни средства Балкан 50 и 250, но сме оставали настрана от двигателите, използвани в тях. За разлика от целите Балкани, моторите им са произвеждани в софийския Завод за бензинови двигатели ,,Средец“ (Завод 12).

Първите два модела Балкан – мопедите МП от 1960 г. и МП2 от 1963 – използват един и същ двигател – МД50 – със заводско название Люлин, пуснат в производстов 1960. Той е двутактов, с въздушно охлаждане. Ето го как изглежда:

Двигател МД50 Люлин

Задейства се чрез педали, а карбураторът е поместен в рамката му. Цилиндърът е един и има работен обем 49 м3. Степента на сгъстяване е 1:7, а максималната му мощност – 2,3 к.с. при 5500 об/мин. Токът за свещта, клаксона и осветлението идва от магнето. МД50 изразходва гориво между 1,54 и 1,8 л/100 км.

Скоростната кутия е с три предавки:

двигател – скоростна кутия 1:3,44;

“ – І предавка 1:3,45;

“ – ІІ предавка: 1:2,06;

“ – ІІІ предавка: 1:1,45.

Двигателят МД50 тежи всичко 11 кг. Ето му още една снимка, по-художествена:

Двигател МД50 Люлин

Мотоциклетите Балкан 250 пък работят с двигател МД250, носещ марка Витоша. Пуснат е в производство пробно 1957 г., а серийното му производство започва 1958 г. Той също е двутактов с въздушно охлаждане. Цилиндърът е отново един, но с работен обем 247,3 м3. Степента на сгъстяване е 1:6,5. Има 12,5 к.с. мощност при 4800 об/мин. Електричеството се осигурява от динамо, а самият двигател се запалва с манивела. Изразходва 3,3 – 3,5 лв гориво при 100 км пробег. Скоростната кутия е с четири предавки:

двигател – скоростна кутия 1:2,35;

“ – І предавка 1:2,99;

“ – ІІ предавка 1:1,76;

“ – ІІІ предавка 1: 1,26;

“ – ІV предавка – 1: (нямаме информация)

Изглежда ето така:

Двигател МД250 Витоша

Този двигател е по-тежък – 38 кг.

Сега да добавим нещо, което поставя една задача пред нас. Има сведения за по-мощен, 350-см3 мотоциклетен двигател, който съществувал в произведени през 1963 г. много малко екземпляри мотоциклети Балкан 350 с кросово предназначение. Не е известно обаче защо тези по-мощни двигатели не са пуснати в широко серийно производство – може би защото са били неособено успешни и са показали проблеми при употребата. Ето един такъв (снимка Мирослав С. Стефанов):

Мотоциклет Балкан 350

Вероятно двигателят му е двуцилиндров, като работният обем на всеки от тях е 175 см3. Би било интересно да намерим един такъв мотоциклет и да разучим по-подробно двигателя му, за останалите характеристики на който циркулират какви ли не още предположения!

Като сме подхванали нашите двигатели, ето и подробни данни за един друг бензинов – Д300 от същия завод:

Български бензинов двигател Д300 от края на 1950-те

Exit mobile version