Вижте статията на Sandacite.BG за старите печатни машини и някои български сред тях!

Историята на тези копирни апарати започва още от XIX век. Тогава, през 70-те години, изобретателят и предприемач Томас Едисон осъзнава потенциалното търсене на бърза копирна машина, която да задоволи нуждата от огромното количество копия на документи, нужни на търговци, юристи, банки, застрахователни компании и т.н.

По това време Едисон вече е патентовал копирен апарат с т.н. електрическо (самопишещо) перо, който е вдъхновен от принципа на печат, използван от печатния телеграф – при него телеграфистът използва клавиатура за непосредствено въвеждане на текста на съобщението, а получателят го прочита директно на хартия. На основата на споменатия по-ранен свой копирен апарат, през август 1876 г. Едисон патентова т.н. мимеограф, който се състои от такова перо и копирна кутия.

За да се работи с мимеограф, първо е нужно да се създаде матрица. Това се прави с ролков писец или на обикновена пишеща машина, използвайки восъчна хартия. На машината се пише без лента, буквите пробиват восъчната хартия и създават печатарска матрица (шаблон, трафарет). Восъчната хартия съхранява контура на буквите и не се къса. По подобен начин работи технологията също и ако използваме писец.

Получената матрица се закрепя и стяга в рамка-капак. Отгоре шаблонът се покрива с печатарско мастило. Под рамката стои масивна метална кутия с полирана повърхност. Когато се положи лист хартия точно върху полираната повърхност и под шаблона, може да се прекара отгоре гумена ролка с мастило и да се получи отпечатък, защото мастилото минава през матрицата и оставя по хартията копие на отпечатаното.

Циклостилът е патентован през 1891 г. от австрийския инженер от унгарски произход Давид Гещетнер на базата на мимеографа. Изобретателят нарекъл апарата си ,,циклостил“ заради пишещото средство, с което изработвал матрицата – ,,стилус“ е класическата латинска дума за перо за писане. При циклостила оригиналът от восъчна хартия се закрепя на барабан. Оригиналът (матрицата) е предварително подготвен. При всеки пълен оборот на барабана информацията от матрицата се копира върху едно хартиено копие. Печатарското мастило се подава от цилиндри, а барабанът се върти ръчно. Технологията обаче не позволява оригиналът да се използва втори път със същото качество, тъй като в процеса на копирането той поема влага от мастилото и се зацапва.

Циклостилът е най-разпространената служебна машина за размножаване на текстове от края на ХІХ до 80-те години на ХХ век. Обикновено той е използван за не повече от 100 копия на един документ. Най-често това са текстове, печатани на пишеща машина. Тогава обаче ударът трябва да бъде равномерен, а металните лостчета с буквите – добре почистени, за да се получи равномерно омастилен отпечатък. За препоръчване е употребата на електрическа пишеща машина, напр. българската Хеброс 300 Е. Под восъчния лист се поставя индиго или черен лист, за да може да се прочете написаното и да се поправят допуснатите грешки чрез коректур-лак.

По техническо изпълнение циклостилите са 2 вида – едноцилиндрови и двуцилиндрови.

Една восъчна матрица може да се използва за направата на от 1000 до 2000 отпечатъка. Чрез циклостила може да се получи и цветен отпечатък, но тази възможност рядко се използва поради нуждата от съставяне на няколко матрици, почистване на цилиндрите и смяна на мастилото.

У нас (а и не само) циклостилните апарати са използвани до 80-те г. за създаване на копия, напр. на трудно намираеми книги и учебници и самостоятелно издаване на книги (без издателство, т.н. самиздат) – вкл. малотиражни бюлетини на клубове по интереси, напр. по научна фантастика. В политическата история циклостили са използвани за размножаване на нелегални издания и революционни позиви, вкл. и в България. Полученият от циклостил текст много напомня такъв на пишеща машина, като само лекото размиване на мастилото свидетелства за употреба на циклостил.

Горният спирторазмножителен апарат е изключително рядък, защото е прототипен. Цяло чудо е, че успяхме да се сдобием с него.

През 80-те години на ХХ век циклостилната технология е бързо изместена от фотокопирната машина, поради несравнимо по-високото качество и удобство при извършване на копирането.

Съществува и друг вид копирни апарати, наречени спиртноразмножителни или хектографни. При тях основният принцип е възможността от матрица, съставена със спортноразтворими анилинови бои, да се получи отпечатък върху хартия, навлажнена със спирт. Матрицата се получава, като се използва специален лист индиго от споменатия вид бои. То се поставя с индигирания слой към подложката на матрицата. Когато се пише върху подложката, на другата ѝ страна (обърната към индигото) се получава огледален образ на текста – индигото е оставило част от цветното си покритие си върху нея. Подложката на матрицата задържа добре цвета на индигото и не го абсорбира. С такива качества е хромовата хартия.

Ето как работи хектографът. Матрицата се поставя на барабана на апарата. Хартията се намира на подаваща платформа. Подаващото устройство я подава към барабана и тя преминава през овлажняващото устройство, което я наспиртява. Наспиртената хартия се притиска към матрицата от притискащото устройство. Спиртът разтваря част от цвета на матрицата, който дава отпечатък върху хартията. Отпечатъкът, готов за ползване, се подава на приемащата платформа.

Самата матрица може да се направи с ръчно писане с химикалка или молив върху хромова хартия, чрез пишеща машина (най-добре – електрическа) или с отделен, термокопирен апарат със специално топлочувствително и спирторазтворимо индиго. Индигата за съставяне на матрица са произвеждани в различни цветове, от които най-употребявано е виолетовото индиго. При спиртноразмножителните апарати може да се получи многоцветно копие при едно минаване на хартията през апарата (1 тираж) – възможно е, ако за матрицата са използвани индига в желаните цветове. Една матрица може да даде до около 500 отпечатъка. За постигане на качествен печат и висока тиражоустойчивост реномираните производители са осигурявали специален спирт и индиго. Ако овлажняването и притискането са по-големи от оптималните, хартията отнема по-голямо количество цвят от матрицата и се намалява нейната тиражоустойчивост. Ако овлажняването и притискането са по-малки, тиражоустойчивостта се увеличава, но отпечатъците са бледи и трудни за ползване.

Хектографите са с ръчно и електрическо задвижване – вторите могат да достигнат без проблем 60-80 отпечатъка в минута. В България хектографи са произвеждан от 1964 г. От 60-те г. насетне завод Оргтехника Силистра произвежда различни видове копирни апарати. Тук виждаме 2 хектографни апарата от моята колекция – на снимка № 2 – прототипен хектограф за хартия формат А3 (от 1965 г.) и на снимки № 3 и № 4 – електрическия модел ,,Дръстър 1800 Е“ от втората половина на 60-те г.

А ето тук един друг ретро български копирен апарат:

В Sandacite.BG ще ви покажем български автомат за продажба на вестници и списания от 1970-те г. – т.н. вендинг машина.

Когато в един град се четат много вестници и списания, е много удобно те да се продават от машини, а не от хора. Сега те се наричат вендинг автомати, но още през 1970-те години у нас започват да се монтират автоматични машини, които правят точно това – продават вестници и списания. Машините са произведени в България, а хората ги използват във фоайетата на жп гари, автогари, летища, пощенски станции, хотели и т.н.

На снимката се вижда такъв типичен български автомат за продажба на преса, използван през 70-те и 80-те г. Произвеждан е в ПРПС Русе, иначе предприятие за производство на телефони и друга телекомуникационна техника. Известен е със съкращението УАПВС и може да продава вестници и списания с размери от 210 х 140 до 40 х 320 мм, дебели от 1 до 6 мм. Работи само с монети.

Главният корпус на УАПВС е стоманен и обединява няколко елемента. Отгоре има витрина, през която се виждат пресата и заглавията ѝ, а вдясно под нея отвор за приемане на монетите и друг отвор за връщане на неразпознати монети (малкият отдолу). Дългият хоризонтален процеп отдолу е за изхвърляне на вестника или списанието. Всичко това е монтирано на врата, която се заключва със секретна брава. Отвътре пък автоматът има 2 монетни механизма, 2 устройства за проверка на монетите, 2 монетопровода, 2 каси за приетите монети (намират се в долната му част – падат се горе-долу срещу краката на застаналшя пред автомата купувач), а също така – механизъм за подаване на пресата и, разбира се, електрически блок за захранването.

УАПВС е наречен универсален автомат, защото има многономинален монетен механизъм. Той разпознава монети с различна номинална стойност и така позволява на купувача да използва различни монети, за да закупи вестника или списанието. Изпълнителният механизъм на автомата (механизмът, който пуска към потребителя вестника или списанието) може да захваща различни издания, защото се регулира според геометричните им размери.

В зависимост от цените на пресата техникът, който настройва УАПВС, може да регулира двата монетни механизма така, че да приемат от 1 до 4 монети, а според комбинацията автоматът може да работи с единия или с двата заедно. Когато пуснем парите, монетопроверящо устройство се задейства и започва да идентифицира монетите. Неразпознатите могат да се върнат към отвора за връщане, за да си ги получим обратно.

Ето и схемата на българската вендинг машина от 70-те години:

Как УАПВС проверява монетите? Монетопроверителят ги идентифицира по няколко признака: диаметър, дебелина, маса, феромагнитни свойства, специфична електропроводимост, материал на изработката и др.

Диаметърът и дебелината се проверяват още на входа при пускането в прорез, който е калиброван – неговите размери са еднакви с тези на монетите, с които УАПВС работи. Напр. ако това са 2 стотинки, височината на калибрования отвор е 1,82 мм, а широчината – 1,2.

Масата се проверява от лостов механизъм, работещ като везна. Чрез такива везни се проверява и диаметърът. След тази проверка разпознатите като негодни монети (с по-малка маса и различен диаметър) попадат в монетопровода, водещ към отвора за връщане към ползвателя, за да си ги получи той обратно. А монетите с по-голям диаметър се спират от неподвижна опора и от везна и ако тогава купувачът натисне бутона за връщане, те също се изтъркулват в монетопровода към него.

Феромагнитните свойства се проверяват с помощта на постоянни или електромагнити. Координацията между суматора, сравнителя, изпълнителния механизъм и другите възли се осъществява чрез електромагнитни датчици.

А как автоматът продавач ,,преценява“ дали парите са достатъчни за покупка? Многономиналният му монетен механизъм има сумиращо (подобно на старите касови апарати с ръчка) и сравняващо устройство. Първото сумира и отброява общата стойност на пуснатите монети, а второто сравнява стойността им с цената на исканата стока. Докато монетите се проверяват, отброяват и сравняват, механизмите ги задържат в междинен бункер и могат да ги върнат на ползвателя. Когато дадени монети се разпознаят като годни за търговска размяна, суматорът започва да ги пресмята, а след това – да ги сравнява сравняващото устройство. Когато то отчете съответствие на сумата с цената на стоката, дава управляващ импулс (разрешение) на изпълнителния механизъм да изпрати към купувача вестника или списанието. Механизмът отделя най-горния вестник или списание и го пуска към отвора за получаване. През това време монетите се пускат по монетопровода, за да паднат в касата на автомата.

А, и търсим такъв автомат за колекцията ни от стара българска техника, така че, ако знаете някъде да има, пишете ни. :)

Ето още един интересен български автомат ==>

Запознайте се с първия български шредер на име Секрет в Sandacite.BG.

И такаа, на ред за статия е новата придобивка в нашата колекция! Този път тя е образец на устройство, което изобщо не предполагахме, че някога е произвеждани в България.

Шредерът (от англ. shredder, понякога у нас неправилно и ,,шрьодер“) е устройство за раздробяване или дори смилане на хартия на много фини лентички или малки късчета. Шредери се използват от държавни и частни организации и от физически лица, за да се унищожават документи, които, макар да са изтекли или вече ненужни, все още съдържат поверителна информация, която не трябва да се разпространява безконтролно – напр. лични данни, технологична или друга професионална информация от интерес за промишления шпионаж и т.н. В практиката предмет на такова унищожаване могат да са подробни описания на пропагандни действия, замислени от институции на дадена държава и обсъждани секретно, военни планове, също – изложения на бизнес-стратегии или части от тях, различни банкови документи и т.н. Накратко – всякаква хартия с написана информация, която дори след края на употребата е задължително да не стига до външни страни (т.н. ,,изтичане“). В историята са правени опити да се възстанови информация по отрязъците и в някои случаи това е успешно, затова колкото по-тънки са ивиците или по-малки парченцата, толкова по-сигурно е унищожена информацията.

И неслучайно в средата на 1970-те години в завод Оргтехника Силистра започват да произвеждат ,,машина за унищожаване на документи“, която наричат ,,Секрет“. Това е първият български шредер, нов експонат в колекцията ни от българска техника. Предназначен е за институции, работещи с поверителна информация – напр. Министерството на народната отбрана. Този на снимката е произведен през 1975 г., а това е оригинална негова снимка от каталог на завода:

Шредерът се състои от почти квадратна дървена кутия, боядисана в нестандартното оранжево, а под нея има талашитен шкаф. В него се слага кошница за тънките хартиени ленти. А горе, под шредера, в горния плот на шкафа, е пробит голям отвор по такъв начин, че изрезките свободно да изпадат от въртящите се ножове на апарата и да отиват в кошницата. Когато тя се напълни, просто я изпразвате. Ще забележите, че лентите, които са се натрупали в нея, са широки само 2 мм – Секретът добре нарязва. В него има електродвигател (с 1400 об/мин) от завода Елпром Тетевен, който чрез зъбни колелета върти два 30-инасантиметрови оси с монтирани на тях остри ножчета зъбци. Осите се движат едновременно, а зъбците им захапват и придвижват листа в посока от процепа към вътрешността на кутията. Ножчетата се разминават едно до друго и именно те превръщат хартията в тънки ивици.

С шредера се работи така. Поставяте най-много 12 листа хартия в процепа в горната част на кутията му и натискате зеления бутон. (С повече от 12 листа ще затрудните работата на ножовете и нещата няма да вървят ефикасно.) Чува се шум като… от миксер и Секретът започва да нарязва. Листовете могат да бъдат с ширина най-много 22 см, т.е. малко над А4 формат. А ако знаете колко кг тежат документите ви за унищожаване, можете да си направите и приблизителна сметка колко време ще ви е необходимо да ги нарежете, защото ножовете могат да се справят със 100 кг ,,суровина“ за 1 час.

Другите два бутона са червен и бял. Червеният спира електродвигателя и съответно работата на шредера, а белият има аварийни функции. Ако го натиснете, осите с ножовете веднага започват да се въртят отвътре навън и вместо да поглъщат, изблъскват през процепа листата. Това е полезно, ако напр. няколко неправилно поставени в процепа листа (или повече от позволения брой) се заплетат и заклещят между зъбците – ако осите се завъртят наобратно и изхвърлят проблемния материал, по-лесно ще се разчисти ,,коридорът“.

Освен това, случва се погрешно да сте взели някой важен документ и да се усетите, когато той е вече между ножовете. Ако не ги спрете, а само започнете да го дърпате от процепа, ще го разкъсате още повече. Но ако с белия бутон можете да ги накарате те сами да го изхвърлят, листът ще си остане само с онези повреди, които зъбците са му нанесли – а откъм ръката ви ще си е цял, макар и малко намачкан.

Отстрани на дървената кутия са изрязани и вентилационни отвори, за да се проветрява вътрешността на корпуса – тя се затопля главно от електродвигателя:

Шредерът е с размери 750 х 370 х 365 мм, обаче тежи неочаквано много за такова неголямо нещо – цели 35 кг! Помня как го вадехме от багажника на автомобил и в момента, когато го вдигнахме, цялата задна част на колата отскочи нагоре. Секрет наддава на тегло заради електродвигателя, зъбните колелета и тежките стоманени оси с ножове, отговорни за нарязването на хартията. Напр. само електродвигателт тежи 6,5 кг!

Шредерът Секрет потребява 460 вата мощност от мрежата. Работи с 220 волта напрежение, а електродвигателят му е модел ЕОРК 022/4. Шкафчето пък по изработка прилича на обикновена битова мебел… И наистина, най-интересното в него все пак е разположено отгоре – първият български шредер за документи. :)

Ето тук пък можете да разгледате едно доста по-известно произведение на завод Оргтехника Силистра – първия български калкулатор, изнасян в Западна Европа ==>

Разгледайте в Sandacite.BG как да съхраняваме перфокартите – вид компютърна памет!

Ако сте родени в последните около 35 години, то най-вероятно не си спомняте перфокартите и сега се чудите, аджеба, какво ли е това. Става дума за стар вид енергонезависима памет за всякакви електронноизчислителни машини, използвана основно през 1930-те – 1950-те години. През 1970-те и 1980-те тези носители остават само за съхранение на данни, тъй като са изместени от по-високоплътностни и пространствено ефективни носители на информация – магнитните ленти. Но днес фокусът ни е именно върху по-стария вид вид памет, тъй като за него досега не сме писали нищо, а вчера, не щеш ли, случайно открихме български технически изделия, свързани именно с това.

НОСИТЕЛ НА ДАННИ

Но за начало да обясним какво точно е физически перфокартата. Тя представлява тънък картонен правоъгълник, надупчен с дупки в строго определен порядък – техният брой и разположение са от решаващо значение за записа и четенето на информацията, защото тя се кодира чрез тях. Записът се изгражда чрез продупчването (перфорирането) или непродупчването на дупки, разположени на точно определени места, наричани позиции.

За да бъде това така, логично е, че перфокартите трябва да се произвеждат по точно определен стандарти. Най-използван е т.н. формат IBM, предложен от тази компания и въведен през 1928 г. При него размерът на картона е точно 187,325 × 82,55 мм и дебел 0,178 мм, а на него се съдържат 80 колони и 12 реда, чиято номерация се увеличава от най-долния към най-горния. Един от двата горни ъгъла е косо отрязан. По-ранните перфокарти имат остро отрязани ъгли, а от средата на 60-те – заоблени.

От 1930-те г. нататък перфокартите стават основно средство за вход-изход на данни от големите тогавашни компютри, заемащи помещения от понякога десетки квадратни метри. Картоните се перфорират от перфоратор – нещо като голяма и шумна пишеща машина. С нея и с друга машина за проверяване на вече въведените данни (верификатор) работят оператори, тогава основно жени. По време на апогея на употребата на перфокарти този вид труд е много търсен. Да отбележим напр., че българският ,,едностаен“ компютър ИЗОТ ЕС 1020 (първата половина на 70-те) е комплектуван със съветско устройство за четене на перфокарти – ЕС 6012 (1971 г.), което чете от 45- и 80-колонни картончета. Друг български компютър, оборудван с перфокартно устройство, е ИЗОТ 0310, а има, разбира се, още. Главната употреба на перфокарти в България е през 70-те и началото на 80-те, когато в страната най-разпространени са картончетата, произведени в ГДР.

Главното предимство на този вид носители на информация е удобството (за онова време) за боравене с данните – във всеки участък на дадено тесте перфокарти може да се добави нова карта, да се премахне съществуваща или да се замени една с друга. Все едно работим с физически текстов редактор. Освен това, веднъж продупчен картонът, информацията върху перфокартите остава сигурна, записът е устойчив.

Да отбележим обаче, че перфокартата е носител на информация с изключително ниска плътност на записа – по груби изчисления, 1 гб информация би тежал около 22 тона, и това е без теглото, загубено с хартията, отпаднала при перфорирането на дупките (е, по времето на активното им използване никой не е записвал такива гигабайтови обеми на картите). Но именно проблемът със съхранението на перфокартите ни отвежда към главното в днешния ни разказ…

СИЛИСТРА

Независимо че количествата информация тогава са били много по-малки, съхранението на пространствено неефективните перфокарти отрано е осъзнато като проблем, а и то се явява дори не толкова такъв, колкото важна задача – защото записаното на множеството картончета е важна информация, която ще се изчете правилно само когато те бъдат точно по реда си едно след друго поставени в машината. А за тази цел картите се нуждаят от правилно, точно и ясно съхранение. Ако смятате, че личната Ви колекция DVD филми не е разпределена достатъчно удобно и лесно по рафтовете, то помислете какво става, когато говорим за важни данни с критично значение, когато о гаф може да зависи дори цялата Ви работа!

Именно поради тази причина в началото на 1960-те г. завод Оргтехника Силистра е натоварен с разработването на подходящи мебели за подреждане и дългосрочно съхраняване на перфокарти. В резултат на това се явяват няколко изделия, от които всяко има връзка с другото.

РАФТОВЕ ЗА СОРТИРАНЕ

Когато натрупвате някаква информация, неизбежно ще Ви се наложи да я сортирате по определен признак. За да Ви е по-лесно да направите това с перфокартите, към 1964 силистренският завод вече предлага специална мебел – нещо като табло с множество отсеци, във всеки от котио нареждате перфокарти с определен вид информация – такива, които носят информация за една и съща област. Тази своеобразна секцийка е монтирана върху станок от стоманени тръби, за да стои на равнището на очите и да е лесна за манипулация. В секцията с отсеците има и екран, който се осветява от лампа и така човек може добре да чете, ако е поставил някакви означения около сортираните карти, та по-добре да намери кое къде е.

Частта с отсеците е изработена от дърво. Висока е 64 см, дълбока 20 и широка 154. Стойката пък е висока 105 см, дълбока 46 и широка 106. Секцията тежи 21 кг без картите в нея, а стойката – 7.

Тази мебел е специално несерийно производство и се изработва само при предварителна поръчка на клиент към завода.

КАСЕТКИ

Първата и най-малка единица, в която ще нареждате перфокартите, това са касетките за тях – виждате по-долу, те приличат на чекмедженца. В отсека картите се нареждат хоризонтално една пред друга. Има и приспособление за притискането им. Отпред има място за закрепване на хартиена бележка да се надпише какъв вид информация съдържа чекмедженцето. То е изработено от стоманена ламарина и може да побере най-много 2000 карти. Размерите му са: височина 10 см, дълбочина 46, широчина 21,2. Празно тежи 2,5 кг, а максимално напълнено – 8. Да отбележим обаче и че това чекмедженце не е серийно производство, а се произвежда само при заявка.

Тази касетка с точно определени размери ни води към следващия елемент от инфраструктурата на нашия информационен масив, а именно…

ШКАФ

Всъщност шкафовете са два – по-голям и по-малък. Малкият се състои от два по-малки шкафа, поставени един върху друг върху общ подиум. Всеки от шкафовете съдържа по 8 касетки (чекмедженца), което прави общо 16 х 2000 перфокарти във всяка = максимално 32 000 перфокарти, които можете да наредите в цялото чудо. Шкафовете плюс постамента са високи 73 см, широки 54, а всеки един от тях е дълбок 60 см. Комплектът тежи 73 кг. И тази мебел за съхранение на информация също се произвежда само по специална клиентска заявка.

Големият кютук пък е по-нов – влиза в производство поне от началото на 70-те. Той има 3 колони по 10 реда свободни гнезда, във всяко едно от които влиза по едно чекмедженце от описаните по-горе. Също е изработен от стоманена ламарина и може да побере максимум 30 касетки, което ще рече 60 000 перфокарти. Висок е 1,40 м, дълбок 51 см, широк 73,6. Празен тежи 145 кг, защото ламарината му е много дебела – трябва да е много здрав, за да не се олюлее и струполяса, ако го напълнят максимално с 30 касетки, всяка пълна до откат. (А тъй като вече знаем колко тежи без нищо, можем да съберем 145 + (30 х 8) и да получим, че максимално би могъл да удари 385 килограма… леле, майко! Ами ако падне? :D

КОЛИЧКА

И както казват по рекламите – това не е всичко! Завод Оргтехника Силистра е произвеждал и количка, която да Ви улесни при превозването на чекмеджетата с многото перфокарти от складовете с информация до залите с компютри (на изчислителния център или както са го наричали тогава – машинносметачната станция). Тя би могла да Ви бъде полезна също така и вътре, защото онези компютрища са голееми и заемат много място.

Количката влиза в производство още в началото на 60-те и в основата й стои стоманенотръбна конструкция. Може да побере 12 касетки (официалното име на чекмедженцата). Върху количката може да се монтира дървен плот, като така тя става истинска работна маса на колелета. По този начин вече е полезна и при разнасяне на различните материали и части при ремонта на машините.

Без плота е висока 73 см, а с него – 1 м. Широчината е 70 см, а дълбочината – 50. Тежи 35 кг.

Количката също се произвежда само по клиентска поръчка.

Действително много интересен е светът на перфокартите и всичките тези мебели за съхранение ни доближават още повече до времето, когато най-нормалното за компютърните потребители е било да си служат с тях. Надяваме се и зя Вас, а не само за нас, да е била интригуваща тази разходка в миналото.

Впрочем, тук можете да я продължите:

МИНИПРИНТ – български принтери от 1973 г.

Ето че дойде време за среща с нещо необичайно – изделия, което са сред първите български принтери, ако не и съвсем първият! :) През 1973 г. в рамките на ДСО ИЗОТ (и по-точно – вероятно в завод Оргтехника Силистра) са разработени следните симпатяги:

МИНИПРИНТ 77

Т.н. тогава печатащо устройство МИНИПРИНТ 77 е предназначено основно за търговски обекти – елек­тронни регистриращи каси, за ценоизчисляващи везни – но и за други ав­томатични регистриращи устрой­ства, които изискват отпечатване на два шлейфа (ленти). Предлагало се е в два варианта — в собствен корпус и без корпус (за вграждане в други апаратури). Осигурявало е високата за времето си ско­рост на печата от 69 знака/сек. Постоянната инфор­мация с търговски характер се е отпечатвала на касов бон, като бонът може да се отрязва. Принципът на печата е електромеханичен.

МИНИПРИНТ 45 (на първата снимка)

Това е цифрово печа­тащо устройство за паралелен пе­чат, предназначено за използване като изходно устройство (за въвеждане на информация) при елек­тронните калкулатори или цифровите системи за контрол. Този принтер също е бил наличен ъв варианти в собствен кор­пус и без корпус. Осигурявал е безшумен печат с още по-висока скорост (80 знака/сек), освен това може да отпечатва запетаи без празни места в информацията. Има опция двуцветен печат и автоматично въвеждане на лентата с помощта на бутон за бързо придвижване.

Печатни знаци – цифрите от 0 до 9, ми­нус, плюс и запетая.

ПЕЧАТАЩО УСТРОЙСТВО ИЗОТ 132

ИЗОТ132 пъке азбучно-цифрово печатащо устройство с последователен печат и със самостоятелно електронно управление, изпълнено с МОС интегрални схеми със стандартен вход. Бил е проектиран за изходно устройство в системи за електронна об­работка на информацията.

Технически данни:

Скорост на печата 30 знака/сек

Брой на печатните знаци 63

Брой на знаците на страна: макс. 132 знака на ред

Размери 680 х 200 х 430 мм

Разбира се, тия джаджи принадлежат към ,,виртуалните“ експонати в нашата колекция – тоест такива, които ги имаме само в JPEG формат. :D С най-голямо желание и радост обаче бихме се сдобили с истински такива ,,от плът и кръв“, така че, ако узнаете, че някъде ги има – свиркайте! :) Доскоро!

ИЗОТ 1003С – система за складово стопанство – в Сандъците – Sandacite!

Днес ви запознаваме с една система за складово стопанство от първата половина на 1980-те години — тя механизира и авто­матизира обработката на информация в складове и търгов­ски бази. Така могат да се следят стоковите наличности и да се изучава потребителското търсене, а това е важно за икономиката.

Показаната на горната снимка система тежи около 220 кг. Тя работи в следните режими:

• работа с програми – въвеждане и редактиране на програма, изпълнение на програма,  транслиране на програма;
• а стандартният й носител на информация са 9-инчовите флопита – ИЗОТ 1003с може да копира части от дискета; ДА форматира на дискета; също – презапис на дискета; тест, предаване и приемане на данни.

ИЗОТ 1003С е изградена на базата на MOS интегрални схеми от микропроцесорната фамилия CM 600 и се състои от:

• управляващо устройство на базата на микропроцесор с 24 Kbyte оперативна памет;
• три запаметяващи устройства на гъвкав магнитен диск ЕС 5074;
• запис на потребителски програми и данни чрез буквено-цифрова; клавиатура;
• буквено-цифрово печатащо устройство ЕС 7187 със ско­рост на печат 30 знака/сек;
• приставка-водач на картони;
• индикация — цифрова, за контрол на въвежданите дан­ни и получените резултати, и служебна — за състоянието на системата

ИЗОТ 1003С е реализирана с платки — базови модули, и конструктивно е оформена в стойка с два шка­фа — базови модули. За съставяне на потребителските програми се използва специален алгоритмичен език, а самите те се въвеждат от буквено-цифровата клавиа­тура и се транслират автоматично в машинен код.

Захранване — мрежово напрежение 220 V, честота 50±1 Hz.

Производство – Комбинат Оргтехника Силистра; износител – ВТО Изотимпекс София.