Вижте в Sandacite.BG информация за български резистори!

Напоследък сме го ударили на електронни елементи. :) Дойде ред да Ви покажем техническите данни и характерното в означението на един от най-употребяваните електронни елементи, а именно – съпротивленията. От 1962 г. нататък българските такива се произвеждат в създадената две години по-рано Фабрика за техически въглени в Айтос – едно от двете големи технологични предприятия в града наред с ,,Краностроене“. Но да не избързваме…

МЕСТОПРОИЗВОДСТВО

Фабриката за технически въглени – Айтос е създадена чрез Постановление на Министерския съвет № 116 от 05.V.1960 г., за да изнесе в Айтос производството на някои електротехнически материали. Предпирятието започва работа, оборудвано с машини и работна сила, през август 1961 г. като тогава основното му производство са електрически четки за автотранспорта, гръмоотводни предпазители и сребърни контакти.

През 1962 г. заводът е е преименуван на Фабрика за съпротивления и технически въглени – Айтос и усвоява производството на въглеродослойни и жични постоянни резистори, които до 1967 г. стават основно производство. През 1965 г. фабриката е преименувана в Завод за съпротивления и технически въглени – Айтос. Две години по-късно започва производство на променливи резистори, а заводът приема името на партизаните братя Ченгелиеви. Така и остава най-известен. От 1 март 1969 г. цехът „Технически въглени” е изнесен в Каблешково, а поради увеличаване обема производство на променливи резистори, в края на годината цехът е изнесен на нова самостоятелна площадка.

През 1971 г. е усвоено и производството на постоянни металослойни резистори, с което и в завод навлиза автоматизацията и той се специализира в производство на резистори – постоянни и променливи – като става единствен производител в страната. Голяма част от производството на въглеродни резистори се продава зад граница.

Едновременно с производството на въглеродослойни резистори се увеличава производството и на металослойни резистори (РПМ – резистори постоянни металослойни).

През 1976 г. заводът усвоява изработката и на променливи донастройващи резистори, които се изнасят изцяло за тогавашния СССР. През 1979 г. е спряно производството на въглеродослойните резистори (поради намаляване на потребителското им търсене) и производството на завода се пренасочва към металослойни резистори. От началото на 1981 г. е открит цех за производство на резистори донастройващи жични (ДЖ-3) по лиценз на СССР.

През следващите години дейността на завода расте. Той извършва следните основни дейности:

• стопанска – производство на резистори за вътрешния и външния пазар;
• развойна и внедрителска – извършва се от Базата за развитие и внедряване, която е отдел към завода;
• подготовка на кадри – извършва се от Професионално-учебния център в завода. Центърът осъществява обучение на кадрите в три направления: подготовка на нови работници, повишаване квалификацията на работниците и специалистите и повишаване образованието на работниците;
• изобретателска и рационализатороска дейност

БЪЛГАРСКИ ПОСТОЯННИ РЕЗИСТОРИ

А сега ще насочим погледа си към реалното производство на завода. Както виждате и на снимките, когато ги погледнете, те имат на себе си означение, което носи информация за елемента. Ето и каква е тя:

• РПВ-1А — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип IA, с радиални изводи;
• РПВ-1В — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип IB, с радиални изводи;
• РПВ-1 —резистор постоянен, слоен, въглероден, тип I, с ра­диални изводи;
• РПВА-1А — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип IA, с аксиални изводи;
• РПВА-1В — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип IB, с аксиални изводи;
• РПВ-4 — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип 4, с ак­сиални изводи;
• РПВ-ПА — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип ПА, с радиални изводи;
• РПВ-ПВ – резистор постоянен, слоен, въглероден, тип ИВ, с радиални изводи;
• РПМ-2 — резистор постоянен, металослоен, с аксиални изво­ди, топлоустойчив, с повишена механична якост;
• РПМ-3 — резистор постоянен, металослоен, с аксиални изводи, топлоустойчив, с повишена механична якост

Основните технически параметри на тези резистори са дадени в тази табличка:

Е това е – черно на бяло! :D А сега да видим…

КАКВО СТАВА СЪС ЗАВОДА СЛЕД ТОВА…

За любителите на подробностите ще проследим и преобразуванията на айтоския завод за резистори чак до закриването му в края на 90-те. Ако искате, можете да пропуснете… С решение на МС № 30 от 24.ІІ.1989 г. е съдадена Държавна фирма „Микроелектроника” – Ботевград, към която с протокол № 1 от 25.VІ.1989 г., като поделение е включен Завод за резистори – Айтос. Със заповед № РД-17-139 от 28.VІ.1991 г. на Министерство на промишлеността Държавна фирма „Микроелектроника” – Благоевград е закрита, а поделението и Завод за резистори става Фирма „Резистори” – Айтос. Със заповед № РД-17-697 от 05.VІІІ.1991 г. на Министерство на промишлеността Фирма „Резистори” е преобразувана в „Резистори” ЕООД – Айтос и новото дружество е регистрирано с решение на Бургаски окръжен съд от 06.ІХ.1991 г. по ФД № 5902/1991 г. Със заповед № РД-17-146 от 26.ІV.1996 г. на Министерство на промишленостста дружеството е преобразувано в „Резистори” ЕАД и е регистрирано с решение на Бургаски окръжен съд от 15.0V.1996 г. С решение на Бургаския окръжен съд от 16.І.1998 г. дружеството е преобразувано в АД. Скоро след това той спира дейността си.

Затваря се поредната славна страница от историята на българската електроника, която едва ли някога отново ще се отвори…

Когато ЗМР Велико Търново беше млад

Статията е поместена в сп. Наука и техника за младежта, бр. 4-1966 г.

–

При откриването си той се наричаше Завод за малки радиоприемници. Темповете заличиха думата „малки“, още преди мазилката на заводските стени да изсъхне. През 1966 г. един млад и амбициозен колектив произвежда всички видове български радиоапарати и разнася из Родината и по света едно ново име, една марка, която се утвърждава като добра.
Наоичам колектива „млад“ не защото е събран в цеховете отскоро, а защото осем¬десет и пет на сто от тези, които се трудят тук, са младежи. В най-хубавата, най-смелата, най-дръзновената възраст са и командирите: сборът от годините на главния инженер Димитров, главния тех¬нолог Хаджикръстев и главния конструктор Джуров не надхвърля 90!
„Произведено във Велико Търново, България“
— такъв надпис носят „Акорд“ модел 101 и 102, „Лира“, „Ехо“. Знаете ли, че транзисторният приемник „Ехо“ получи най- високата оценка за класата си — единица? Или, че акуратно опакованият, с унгарски надписи и инструкции радиоприемник, който един мой познат-чуждоман си донесе от Будапеща, без да забележи табелката на задната стена, е произвежданият тук „Акорд-10“?
Много от частите, възлите и детайлите се произвеждат на място, в завода. Пр¬вят ги голобради момчета, овладели най- сложни машини. Но, за съжаление, някои се доставят отвън — от пръснати из цялата страна предприятия, кооперирани с търновския завод. И тук започват главоболията…
На първо място — неритмичното снабдяване. Например с феритните материали (от Завода за феромагнити в Перник) или с високоговорителите (изпращат се от Благоевград). Формално нарушение на договорите се среща по-рядко, но често готови радиоапарати чакат някакъв детайл до последните дни на месеца. И понеже частите, предвидени за 28-те работни дни, могат да пристигат на двадесет и петия, започва щурмуването, извънре¬ният труд и оттам—увеличаването на брака. Всичките високоговорители, предвидени за май, дойдоха през последната десетдневка. А понеже всяка трета минута се произвежда един приемник, можем да си представим как се отразяват такива катаклизми върху сложното координиране на монтажните процеси по време и място.
Не би ли могло да се промени нещо в договорите? Защо в тях да не се включи график за доставяне материалите по десетдневки?
В завода с право не са доволни и от качеството на продукцията на някои кооперирани предприятия. Всеки, който е монтирал най-простия детекторен приемник, знае колко важна е добрата спойка. Заводът за съпротивления в Айтос и кюстендилският Завод за кондензатори обаче систематически доставят своето производство в — меко казано—неприличен вид. Изводите имат лошо покритие и се окисляват още mо пътя до Търново. А понеже присъдата на качествените контрольори е окончателна и никой не може и не бива да я отмени, в интерес на реномето на радиоприемника и неговия производител всеки ден 40 души престъргват изводите и налагат върху тях ново покритие. Заводът изхвърля в Янтра по 3 200 лева месечно, само защото някъде работят как да е.
Трудно е. Понякога няма неделя и няма празник. Въпреки това заводът набира скорост и открито може да гледа клиентите си в очите. Една безупречна разработка във всяко отношение е радиошкафът Янтра, рожба на конструкторското бюро в завода. Това е среден супер от втори клас с ултракъси, къси, средни и дълги вълни, комбиниран от грамофон, който автом¬тично сменя плочите. Всичко е поставено в елегантна, съвременна, красива кутия — последен шлагер на промишлената естетика.
Задачите са много. Работи се по транзисторизацията на всички приемници. Нова област е и тропикализирането им — някои от тях ще се изнасят за страни, където температурата достига +50° С, а влажността на въздуха е над всякакви норми. Освен транзисторния супер „Албена“, показан на изложбата на младежкото техническо творчество и майсторство в София, на заводските щандове на Пловдивския панаир можем да видим новия транзисторен приемник „Ехо-2“ със средни и къси вълни, с телескопична антена и подобрен външен вид, радиошкафа Янтра и универсалния автомобилен приемник. Това малогабаритно компактно бижу се захранва по желание от акумулатора на колата, или след изваждането му навън — от батерии. Ще бъде монтиран на тези автомобили „Москвич 408“, които идват на нашия пазар.

Ето и продължението, което по някаква причина не ни се удаде да конвертираме в текст:

 

Къде се произвеждаха българските електронни елементи

Първите стъпки на българската елементна база са свързани с научноизследователската дейност на катедрата по техническа физи­ка при Физическия факултет на Софийския университет  Климент Охридски. Много физици от катедрата вземат дейно участие в пър­вите етапи от развитието на елементната база у нас.

За бързото организиране на производството на елементната ба­за у нас и подготовката на кадри за нейното развитие и управление са създадени съответни специалности към висшите учебни заведения в страната. Така например към ВМЕИ Ленин —София, през 1961 г. е създадена специалност, а през следващата година и катедра по по­лупроводникова и промишлена електроника със задача да подготвя инженери по разработката и приложението на полупроводниковите прибори. Към Физическия факултет на Софийския университет Кли­мент Охридски през 1963 г. се създава специализация и проблемна лаборатория, а през 1965 г. —и катедра по физика на полупроводни­ците. Към Химико-технологическия институт — София, в 1961 г. се създава специалност химия на полупроводниковите материали и катедра по химия и технология на полупроводниковите материали. В 1970 г. катедрата се преименува в „Химия и технология на полупро­водниковите материали и електронни елементи“, а специалността — в ,,Технология на полупроводниковите материали и електронни еле­менти”. В тези висши учебни заведения е подготвена основната част от нашите научни и ръководни кадри, които сега работят в областта на електронните елементи.

Бързото развитие на основните елементи в страната през периода на петата и шестата петилетка създават основа за разгръщане на ра­ботата по такива важни и стратегически направления, като изчисли­телната и организационната техника, приборостроенето, радиоелек­трониката и др.

Създаване на елементна база на електрониката у нас 

Елементната база на електрониката обхваща широк крьг от еле­менти, възли и детайли, необходими за създаването и производство­то на завършени електронни изделия и системи. Тя се характеризира с изключително голямо номенклатурно разнообразие. Кьм нея мо­гат да се отнесат активните и пасивните електронни елементи, източ­ниците на ток и светлина, кабелите и проводниците, електроизолацион­ните материали, електромеханичните възли и детайли и др. Особено значение за развитието на електрониката и електронизацията на на­родното стопанство имат активните и пасивните електронни елементи.

Първите стъпки в развитието на електронните елементи в нашата страна започват след 9 септември 1944 г. Основна задача в този пе­риод е разработката и производството на някои видове пасивни еле­менти за задоволяване потребностите на създаваното радио- производство у нас. Опити за конструиране на отделни елементи се правят в предприятията на ТТР фабрика и Родно радио. След сли­ването на всички предприятия на слаботоковата промишленост и създаването на Слаботоковия завод Климент Ворошилов през 1949 г. усилията в областта на електронните елементи продължават в него, като се кон­центрират върху производството на електролитни кондензатори, блок- кондензатори (книжни, керамични и слюдени), въртящи се конденза­тори, тримери, резистори, потенциометри, цокли за радиолампи, феритни сърцевини, ключове за вълни, бобинни блокове и др.

Първите опити за производство на електролитни кондензатори са започнати в научния институт на Елпром през 1948 г., а след това са продължени в Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Построени са опитни ин­сталации за ецване, оксидиране и формуване на кондензаторите. Тъй като високоволтовите електролитни кондензатори имат незадоволи­телни електрически параметри и ниска надеждност, организирано е производството само на нисковолтови електролитни кондензатори.

През 1950 г. започва производство на блок-кондензатори с пър­ви типопредставител — книжни блокчета до 5000 pF. Липсата на под­ходящи съоръжения е причина в началото да не се произвеждат кон­дензатори с по-голям капацитет. Поради липса на медно фолио се използува алуминиево фолио за шоколадови изделия с дебелина 15 pm, като кондензаторите се поставят в стъклени тръбички.

Разработката на слюдени блок-кондензатори започва през 1951 г. с опити за метализиране на слюда във вакуум. Поради липса на под­ходяща вакуумна инсталация през следващата година се внедряват лресувани слюдени блок-кондензатори, метализирани със сребърна наета. В този период се разработва двусекционен въздушен променлив кондензатор и се организира производството му.

Опити за производство на резистори (обемни) са правени още в предприятието Родно радио. Всички изследвания в периода 1949— 1951 г. са незадоволителни. От 1951 г. започват проби за производ­ство на тънкопластни резистори по технология на унгарската фирма Ремикс . Тези резистори се оказват неподходящи за употреба при по-голяма разсейвана мощност поради чести дефекти. През 1954 г. след успешни изследвания се организира редовно производство на карбовидни (опушени) резистори. Създава се и производство на потенциометри.

Нуждите на радиопроизводството в периода 1952—1954 г. наложиха да се ор1анизира в Слаботоковия завод Климент Ворошилов производство на сърцевини за бобини и на магнити за високоговорители (от сплав Al/Ni).

Пьрви1е опити у нас в областта на полупроводниковата техника са и ранени през 1942 г. в работилницата за електрофизични апарати Елфа в София за получаване на медноокисни изправители. В края на 1948 г. чрез сливане на няколко малки предприятия се създава фаб­риката за батерии Райко Дамянов, в която през 1952 г. започва раз­работката на селеновитокоизправителни клетки и стълбове. Първата продукция от януари 1953 г. може да се смята начало на производ­ство го на полупроводникови елементи у нас. През 1955 г. във фабриката е внедрена технология за пречистване на технически селен и е пусната в действие вакуумна инсталация за нанасяне на селен с капацитет 12 dm за един цикъл.

Задачите за бързо развитие на радиоелектрониката и съобщител­ната промишленост в края на 50-те години изискват бързо развитие и на производството на електронни елементи. Стратегията в тази об­ласт е насочена към специализация в производството, разширяване на номенклатурата, създаване на нови видове елементи за задоволя­ване на вътрешните потребности на страната и включване в междуна­родната социалистическа интеграция. Тези предпоставки довеждат до обособяване на редица специализирани предприятия за електронни елементи. През 1960 г. се създава фабриката за съпротивления и тех­нически въглени в гр. Айтос, през 1964 г.—заводът за феромагнити в гр. Перник, а фабриката за батерии се премества в гр. Никопол. То­ва създава условия за специализация и концентрация в производство­то на пасивни елементи.

Какво е развитието в производството на български електронни елементи по това време?

Кондензатори

През 1959 г. в Кюстендил се създава кондензаторният завод, като за целта се извършва преустройство на бивш тютюнев склад. На 21 март 1960 г. са назначени първите работници, които са изпра­тени на обучение в Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Производството започва със слюдени и стирофлексни кондензатори, а към края на 1960 г. се произвеждат малки количества книжни и телефонни кондензатори.

През 1961 г. обемът на произведените кондензатори се увелича­ва 7 пъти спрямо 1960 г„ а числеността на персонала — около 4 пъти. До 1965 г. производството се развива бързо, като се усвояват и нови видове кондензатори — вазелинови и книжни стартерни. През 1965 г. към завода се създава База за техническо развитие със задача да извършва модернизация и разширение на производството на конден­затори както със собствени сили, така и чрез внедряване на чужд опит. Две години по-късно се усвоява лиценз за производство на керамиичпи кондензатори на високо техническо равнище. Специалисти от Базата за техническо развитие с помощта на Института по радиоелектроника в София внедряват фамилия електролитни кондензатори с аксиални изводи. С помощта на СССР в 1968 г. започва производството и на електролитни кондензатори с винт и гайка по образец на съветския тип К-50-3. В 1970 г. започва внедряване на нов лиценз за производ­ство на пластмасови кондензатори.

През периода 1971—1975 г. бързо се разширяват производстве­ните мощности на завода. Усвояват се и нови изделия, като металокнижни кондензатори и нисковолтови електролитни кондензатори.

Резистори

Първата продукция на фабриката за съпротивления Братя Ченгелиеви в гр. Айтос са електрически четки за автотранспорта, гръ- моотоводии сребърни контакти. От 1962 г. се усвоява производството на въглеродослойни и жични постоянни резистори, които стават ос­новно производство на предприятието. През 1967 г. се усвоява про­изводството на променливи резистори — потенциометри и тримери. През 1969 г. цехът на Завода за технически въглени се изнася в гр. Каб­лешково и се обособява като самостоятелно предприятие, а произ­водството на променливи резистори се изнася на нова площадка.

Със съветска помощ през 1968 г. се усвоява производството на въглеродослойни резистори от типа ВС 0,5 W. В края на 1969 г. започва доставка на технологически инсталации от СССР за металослойни резистори 0,5 W, а през 1972 г. са пуснати в производство високопро­изводителни автоматични линии за постоянни металослойни резисто­ри 0,25 W и 0,125 W. Същата година се усвоява и производството на съпротивителни елементи за променливи резистори. През периода 1973—1975 г. се усвояват и пускат в експлоатация механизирани ли­нии за въглеродослойни резистори тип РПВА с мощност 0,25 и 0,125 W.

Електронни преобразувателни елементи

През 1961 г. фабриката за батерии Райко Дамянов се преименувана в Завод за полупроводникови прибори, в 1963 г. — в Завод за силови полупроводникови прибори, а в края на 1965 г. — в Завод за електроннопреобразувателни елементи (ЗЕПЕ).

На основата на създадените по-рано селенови изделия и внесена­та промишлена вакуумна инсталация от ГДР (с възможност за нана­сяне на 1 т² селен за един цикъл) през периода 1956—1960 г. се усво­ява производството на цяла гама селенови клетки с размери от 20 20 mm до 200 у 400 mm, на пакетни изправители за радиоприем­ници и телевизори и др.

През 1959 г. към фабриката се създава развойна лаборатория по полупроводници. С нейна помощ същата година се внедрява (по раз­работка на БАН) лолузаводско производство на фотосъпротивления от кадмиев сулфид.

През 1960 г. се изработва първата българска слън­чева батерия от селенови фотоелементи.

Тя е в състояние да за­хранва транзисторен приемник с енергията, получавана от светлината на една 200-ватова електрическа лампа. През 1961 г. се разработва и внедрява нова технология за пречистване на селен и подобрена технология за производство на селенови токоизправители.

През 1965 г. развойната база по полупроводници се преименува в База за развитие и внедряване на електроннопреобразувателни еле­менти с две основни направления на дейност — селенови елементи и кварцови пиезоприбори.

Първият български кварцов резонатор (с честота 8 MHz) е съз­даден през юли 1966 г.

През периода 1968—1972 г. се разработва се­рия от малогабаритни резонатори за честоти от 200 до 350 kHz и от 0,7 до 5 MHz, а със съветска помощ се организира и производството на кварцови резонатори за честоти до 100 MHz. На основата на ли­ценз в 1975 г. в завода започва производство на високоволтови TV изправители.

Полупроводникови прибори

Опитно-конструкторска и развойна дейност по полупроводникови прибори в страната започва още през 50-те години в бившата батерий­на фабрика, но това перспективно направление получава бързо раз­витие едва с изграждането на Завода за полупроводникови прибори в Ботевград.

В края на 1964 г. е пусната в действие първата производствена ли­ния за германиеви точкови диоди, а една година по-късно започва производството на маломощни, средномощни и мощни германиеви тран­зистори. Усвояването на полупроводниковите прибори е по лиценз на френската фирма „Томсон —- ЦСФ“. „Построяването на Завода за полупроводници — изтъква Тодор Живков при откриването му — ни дава възможност да развиваме върху собствена база родна елек­троника и приборостроене, без които е немислим техническият про­грес в която и да е област на материалното производство и в бита на човека, без тях са немислими епохалните успехи, постигнати в овла­дяването на Космоса, те са жизнено необходими за изграждането на комунистическото общество.“

Развитието на полупроводниковите прибори изисква и съответна научноизследователска и развойна дейност. Във връзка с това малка­та база към завода прераства от 1967 г. в Институт по полупроводни­ци. Първоначалните задачи на института са разработка и внедряване в производството на нови фамилии полупроводникови прибори — диоди и транзистори. Най-голямо постижение в първите години на полу­проводниковото ни производство е внедряването в заводски условия на германиеви диоди Д-7.

През 1967 г. на базата на секция към бившия Физически институт на Българската академия на науките в София се създава Институт по микроелектроника. Основната дейност на института е научноиз­следователска и проектно-конструкторска дейност в областта на MOS интегралните схеми.

С помощта на Съветския съюз се извършва първото значително разширение на Завода за полупроводникови прибори в Ботевград и през 1972 г. започва редовно производство на маломощни и мощни неуправляеми и управляеми силициеви диоди. С това се поставя начало­то на ново производство на базата на силициев изходен материал.

Вторият етап от разширението на завода се извършва през 1974 г. с усвояването на производството на планарно-епитаксиални диоди и транзистори и MOS интегрални схеми.

Научното обслужване на завода от създадените два института съдействува за внедряване на редица нови полупроводникови при­бори през периода 1967—1975 г., по-важните от които са следните:

• 1968—1969 г.—създаване на планарно-епитаксиална технолс- шя и планарно-епитаксиални транзистори и диоди;
• 1968 г.—създаване на MOS интегрални схеми за електронния калкулатор Елка 42;
• 1968—1970 г.—създаване на MOS интегрални схеми от серията УМИМОС;
• 1973 г. — усвояване на фамилия хибридни интегрални схеми за УKB радиостанции;
• 1974 г.—създаване на интегрални схеми (10 типа) за електрон­ния калкулатор Елка 50;
• 1974—1975 г.—разработка и усвояване в производството на MOS постоянни запомнящи устройства 2,4 и 6 Кбита, MOS оперативни кцюмнящи устройства 256 бита, фамилия интегрални схеми СМ 500 (сьздаване на микропроцесорни фамилии (ИЗОТ 500), схеми от се­рията СМ 400 за 4-чипов електронен калкулатор и др.

Ферпти и магнити

Развитието на слаботоковата промишленост е немислимо без създаването на такива елементи като ферити и магнити. За задоволя­ване на нарастващите нужди от ферити и постоянни магнити през 1964 г. е създаден заводът за феромагнити в гр. Перник. В началото на 70-те години с чужда техническа помощ е усвоено производство на меки ферити, на широка гама от материали с различна магнитна про­ницаемост (до р_н=10 000) и на оксидни магнити по сух метод на про­изводство (за озвучителната и съобщителната техника).

За периода до 1975 г. производството на изделия от магнити и ферити се увеличава около 20 пъти, като се създават различни изде­лия по предназначение и по типоразмери.

Електромеханични елементи

През 1949 г. се създава ДИП „Комуна“ с производствена номен­клатура до 1965 г. основно битови стоки — паши, катинари, ципове, ордени, механизирани детски играчки и др. От 1965 г. ДИП „Комуна“ преминава към ДСО Респром като завод за електромеханични еле­менти. Производството му е обвързано с потребностите на радио- производството — променливи кондензатори, тримери, цокли за ра- диолампи, предпазители, превключватели и др.

През периода 1966-—1975 г. по-важните електромеханични из­делия, създадени и усвоени от завод „Комуна“, са: светещи бутони, променливи въздушни кондензатори, различни типове съединители, светлинни сигнализатори, превключватели, антенни съединители и др.

Развойната дейност в областта на електромеханичните елемен­ти през този период се извършва от създадената в 1968 г. на терито­рията на завода секция по контактни градивни елементи към Инсти­тута по радиоелектроника.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.