[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

Днес ще Ви покажем още един интересен образец от колекцията ни българска ретро техника. Става дума за уред, желан от всяка домакиня – т.н. аспиратор.  Разбира се, нуждата от него е субективно разбиране. Примерно ние нямаме нищо против кухнята и коридорът да ухае на вкусно ядене, но пък има хора, на които някои миризми са им тежки и те искат помещенията да се освобождават от кулинарните изпарения.

Затова през 1973 г. завод Елпром Варна е помислил и за тях и е пуснал в производство първият български кухненски аспиратор, наречен още навремето ширм. Ширмът засмуква образувалите се при готвене непри­ятни изпарения и ги отвежда в отдушник или специален комин, който няма връзка с друг вид готварски или отоплителен уред. Виждате го тука отдоле:

Аспираторът за кухня се състои от ламаринен кожух, боядисан в подходящи цветове, с вградени в него центробежен вентилатор и осветителни лампи. В горната, задна част на кожуха е заварена тръба, чрез която уредът се свързва с отдуш­ника или комина. Вентилаторът задвижва от асинхронен еднофазен коидензатореи двигател. Отдолу ширмът се затваря с филтър, който поема маз­нините и праха. По този начин вентилаторът се предпаз­ва от прекомерно замърсяване. Степента на замърсява­не на филтъра зависи от начина на експлоатация. При правилна употреба той трябва да се почиства веднаж в годината.

На табелката можете да видите техническите му характеристики – струва ни се, достатъчно ясно са изведени и няма какво да се добави.

На лицевата част на уреда (първата снимка) са поставени двата клавиша: левият за включване на двигателя, а десният — за включ­ване на осветлението. Да, защото към аспиратора има и две лампи за осветяване на работното пространство над печката – така той служи и като локална лампа. Тези лампи са предвидливо монтирани в задната част на уреда, която при монтаж се пада към стената. Това е умно, защото когато човек се надвеси над печката, обикновено именно в дъното става най-тъмно. Осветле­нието се включва по желание – разбира се, то не взема участие при изсмукването на парата и газовете.

Ширмът се монтира на стената над електрическата гот­варска печка или над плот. Неговите размери са съобра­зени с размерите на разпространените готварски печки Мечта, модели 71202, 71203, 71205, 71206 и 71210, и готварския плот за вграждане 71016. (Това последното още не сме го виждали дори на картинка, но явно са произвеждали и такова…). Разстоянието от горния край на печка­та до филтъра на ширма трябва да бъде най-малко 60 см. Уредът се закрепва към стената чрез куки, които cа се продавали в комплект с него. Свързването към отдушника или самостоятелен комин става чрез тръби с диаметър 110 мм. В електрическата мрежа се включва с трижилен шнур и стандартен щепсел, тип „Шуко“.

Малко за поддръжката. Свалянето на филтъра не е трудно. Когато се заловим да разучаваме този процес, се натъкваме на явление, което днес би изглеждало като полова дискриминация – в техническото описание на ширма е упоменато, че ,,тази операция може да се извърши и от жени“! :D Без съмнение само това уточнение би могло да даде материал за цяла социологическа статия.

Но да се върнем на обслужването на филтъра. Задължителното условие е преди да се пристъпи към демонтаж, ширмьт да се изключи от електрическата мрежа. Целта на тази превантивна мярка е да предпази работещия от злополука. Самият филтър можете да го измивате с хладка вода, перилни препарати и мека четка. Преди да се монтира отново, той трябва да бъде подсушен добре.

Вентилаторът на ширма се включва по време на готвене и се изключва около 10 минути, след като с готвенето е приключено и от тенджерата не се вдига пара.

Гаранционният срок е 12 месеца. В София гаранционните поправки са се извършвали в сервизната база на завод Елпром Варна, бул. „Витоша“ 66. В останалите сели­ща и градове — в специално определени сервизни бази, уточнени от производителя и от ДСО Търговия на едро.

Цената на електрическия домакински ширм през 1973 г. е била 60 лева. а в описанието се казва още, че ,,простият принцип на работа, добрата външност и ефикасност правят уреда една необходимост за всяко съвременно домакинство.“

[1970] Младежките стажове в Елпром Варна

Младежите в завод Елпром Варна се подготвят енергично за уча­стието си в прегледа, в трите му етапа — заводски, окръжен и национален. На­стоящето е оптимистично — функцио­нират пионерският завод за професио­нално обучение „Електрик“ и клубът за техническо творчество и майсторство.

„Идеята за създаване на пионерския завод не е нова“ — признава секретарят на заводския комитет на комсомолската организация, Илко Ценев. Не е нова, но е потенциална сила. Силата е в тях, най-младите, пионерите, които общу­ват с техниката в кръжоците по сту­дена обработка на металите, по елек­тротехника и машинно чертане. Ръко­водителите на кръжоците са техници и инженери, работещи в завода — Весе­лин Бойчев, Яни Кирилов, инж. Иванка Обрешкова и Мария Желязкова. Пионер­ският завод е средата, в която се създа­ват условия за психична нагласа на дет­ския ум към бъдещата професия. Четири­десет пионера от завод „Електрик“ ще участвуват в заводската изложба с из­работените от тях туристически котлон, пълен комплект шлосерски инструменти, макет на матрица, електрически фенер­чета и електрическа фурна „Пионер“ с две плочи. Такова е доброто начало от дейността на един пионерски завод със собствено административно ръко­водство, в който след време кръжоците ще прерастнат в цехове. Тогава пионе­рите ще разработват сложни електро­домакински уреди, та дори и устройство за изучаване на чужди езици.

Общуването на младежта с науката и техниката се осъществява и в клуба за техническо творчество и майсторство на заводската младеж. Председател на клуба е инж. Георги Кънчев — техниче­ски директор на обособеното второ производство за бойлери и перални.

Ентусиазмът е белег на младостта. Той разбира се присъствува и тук, но е ра­зумно дозиран. Липсва увлечението по големите идеи и високопарните форму­лировки. Полезен е фактът, че клубът за техническо творчество координира дейността си със Съвета на младите спе­циалисти, към Базата за техническо развитие. И нещо ново, актуално — води се борба за „трите процента“ на 1970 година. Това значи снижение на брака, на разхода на материалите и на трудоемкостта с по един процент. Три различни форми на едно съдържа­ние — повишаване рентабилюстта на производството. Такива са и задачите на прегледа на младежкото техниче­ско и научно творчество. Да се повиши качеството на вложения труд, да се намалят разходите на материали и енергия и да се механизират производ­ствените операции.

Младите техници имат план-програма за участието си в прегледа. Някои от задачите вече са изпълнени, по други още се работи.

Колектив с ръководител инж. Божидар Калоянов разработи инсталация за обез­масляване на детайли при боядисване. Редица детайли (кожух на пералня, кожух за бойлер), които се боядисват бели трябва да бъдат предварително обезмаслени. Сега тази операция се извършва ръчно, с бензин. С внедряване­то на инсталацията процесът напълно ще се автоматизира, от което ще се икономиса трудът на девет работника. Освен това ще се повиши качеството на обезмасляване на детайлите. Тя пред­ставлява шахта, наситена с парите на трихлоретилен, през която минава кон­вейерът със закачените за него детайли Тъй като детайлът е студен, парите се кондензират върху него и изтичат заедно с маслото в основната вана. След това той преминава в една гореща зона, където се изпаряват остатъците от трих- лоретилена. За да се намалят загубите на трихлоретилен, той се регенерира, като маслото, събрано в основната вана, се почиства. Предвидена е и автома­тична блокировка за безопасна работа с инсталацията.

Конструкторски колектив с ръково­дител инж. Дочо Семерджиев разра­боти инсталация за автоматично по­цинковане на детайли. С внедрява­нето й се намаляват трудоемкостта на производствения процес, и броят на заетите работници: предбайцването, бай- цването и фиксирането се извършват автоматично на конвейерна лента. Ще отпадне необходимостта от електро­карист, от общи работници и най- важното — ще се осъществи ритмично снабдяване на участъка с детайли. Сега производствениците работят на четири смени, за да се поцинковат средно 250 де­тайла дневно. Трудности от конструк­тивен характер не липсват — трябва да се определи подходящ материал за изработка на ваната, тъй като обикно­вените стомани влизат в химическо взаимодействие с цинка.

А ето как се стигна до уреда за биене на мляко. В завода се получи писмо: „Помогнете на стопанката. Направете уред, който да замени бурилото“. И кон­структорите не закъсняха. Антон Васи­лев, инж. Владимир Краев, Мария Петро­ва и техният ръководител Стефан Петров разработиха уред за биене на мляко. Той представлява миниатюрна пералня, с изменена конструкция на перката. Процесът протича за около 20 минути. Уредът не е стационарен и тежи около 18 килограма. С него могат да се обработват не по-малко от 10 ли­тра и не повече от 15 литра краве мляко.

За участие в прегледа на завода от колектив с ръководител инж. Божидар Златев се разработи и отоплителна конвекционна печка Тропик-2, пред­назначена за отопление на жилищни помещения. В нея конструктивно е из­ползуван принципа на свободната кон­векция. Разликата в относителното те­гло на нагретия и ненагрят въздух и височината на конвектора. обусловят изтичането на топлия възух с опреде­лена скорост. Поради сравнително ни­ската температура на изходящия въздух изгарянето на органическите вещества във въздуха и опушването на предме­тите, намиращи се близо до уреда, се намалява до минимум. Тази нова кон­струкция представлява подобрение на печката Тропик-1 по отношение на трудоемкостта и някои технически по­казатели. В новия вариант номиналната мощност се повишава от 2000 W на 2500 W ; за осъществяване на светлин­ната сигнализация лампата с нажежена жичка се заменя с глимлампа; термо- ограничителят е заменен с нов, който се самовъзвръща, без да се отваря печката. Това обезпечава напълно пожаробезопасна работа в случаите на неправилна употреба.

Осъществена е също така електриче­ска гладачна машина Лада-2, която представлява подобрен модел на „Лада-1“. Предназначена е за гладене на бельа в домакинството. По-важни кон­структивни детайли и възли за маши­ната са: плот; носач на редуктора: редуктор; валяк; гладещо устройство: притискащо устройство и педал с жило.

Върху валяка е залепено вълнено кече, обвито с калъфка от хасе. Гладещата плоча е изработена от стоманена лама­рина. с хром-никелово покритие. Върху нея са закрепени нагревателят и термо­регулаторите. Предметът, който пред­стои да се изглади, минава върху въртя­щия се валяк и равномерно се притиска от гладещата плоча. Чрез натискане на педала гладещата плоча се отделя от валяка и може да се фиксира в това положение, посредством копче за за­държане. Въртящият момент се предава на валяка от основния вал на редуктора чрез силова тръба. Двигателят е едно­фазен, асинхронен с номинална мощност 60 w номиналната мощност на нагре­вателя е 2000 w; валякът има дължина 650 мм и диаметър 150 мм.

Такава е равносметката: някои от проблемите, които производството е по­ставило, са доловени и се решават успешно. Младостта и техниката са се свързали кинетично. Този съюз е дей­ствен, осезаем. В него има сила и дви­жение. Намерени са формите на него­вото осъществяване — две съвременни системи за автоматизация, един нов уред за битови нужди и три подобрени изделия. Може би не толкова гръмко, но ефективно и смислено осъществяване.

–-

Източник: сп. Наука и техника за младежта – 1970 г.