завод електроакустика Монтана - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български нискочестотни усилватели до 1983 г.

Усилвателната техника се развива у нас още през 50-те години чрез разработката и производството на различни типове усилватели за професионални нужди Заслужава да се отбележат постигнатите резултати в предприятието Радиопром, а след това в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София. Следващ етап от развитието на усилвателната техника е създаването през 1961 г. на завод Електроакустика в Монтана, който бързо се специализира в областта на мощните нискочестотни усилватели за радиофикация, кинефикация, озвучаване, а също и за битови нужди.

През 1961 г. са усвоени в редовно производство редица лампови нискочестотни усилватели — крайно усилвателно стъпало с изходна мощност 50 W, нискочестотен моноусилвател с мощност 50 W, нис- кочестотна усилвателна уредба с мощност 100 W. Усвоена е еднока- нална усилвателна киноапаратура ЕКА 1—63 и усилвател–смесител Моно със следните основни параметри: изходна мощност 25 W, честотна характеристика 20—20 000 Hz, нелинейни изкривявания 0,4%, маса 12 kg.

Усвояването на нови модели усилватели продължава с бърз темп и през 1962 г. Внедрени са в производство мощната лампова усилвателна уредба тип УУ-600 с изходна мощност 600 W и пълен усилвател специален ПУС с мощност 12 W. През 1964 г. се внедряват в редовно производство пълен усилвател смесител ПУС-50 с мощност 50 W, мощна усилвателна уредба тип УУ-1200 с мощност 1200 W, усилвател Моно с мощност 25 W и усилвател лампов Стерео 2 х 6 W с честотна характеристика 20 — 20 000 Hz и коефициент на нелинейни изкривявания <1%.

От 1967 г. започва производството на транзисторни нискочестотни усилватели, в които се използуват изцяло български полупроводникови елементи. Усвоени са редица нови разработки на съвременно за етапа техническо равнище, като усилвател УС-12Т с изходна мощност 12,5 W, честотен обхват 20- 20 000 Hz, нелинейни изкривявания <0,5% и маса 4 kg; усилвателна уредба УУ-150 с мощност 150 W; усилватели за озвучаване на автобуси с мощност 8 W; усилвател-смесител УС-50 с мощност 50 W, честотна характеристика 20 — 20 000 Hz и коефициент на нелинейни изкривявания <0,5%.

През 1969 г. са внедрени в редовно производство няколко нови усилвателни устройства: усилвател Стерео с номинална изходна мощност 2×3,5 W; моноусилвател тип TV-106 с мощност 6 W; моно-усилвател TV-110 с мощност 10 W и усилвателна уредба УУ-75 с мощност 75 W.

През 1972 г. е усвоена усилвателна уредба УУ-300 с мощност 300 W, а за нуждите на кинефикацията през 1974 г. започва производството на киноусилвател КУП-8 с мощност 8 W, от който са произведени над 3700 броя.

През 1975 г. е внедрен в редовно производство транзисторизиран усилвател-смесител УСТ-120 с изходна мощност на всеки канал 60 W и честотен обхват 40 — 16 000 Hz.

[1964 – 5] Български ролков магнетофон Мелодия МК5 + схема

[1964 – 5] Български ролков магнетофон Мелодия + схема

През 1961 г. на Пловдивския панаир е представен български магнетофон Мелодия МК3, който според човек, работил по него, е първият такъв апарат от поредицата, който влиза в серийно производство – предните два са МК1 и МК2, но те най-вероятно са само опитни прототипи. Две достоверни сведения ни казват, че през същата 1961 година започва и серийното му производство в завод Електроакустика в Михайловград (дн. Монтана). Тук се се запознаем с модела МК5, който е много по-разпространен, има съвсем малки разлики с него и е пуснат през 1964 или 65 г.

Мелодия е двупистов, двускоростен магнетофон за запис и възпроизвеждане на музикални и говорни проограми от микрофон, радио, грамофон и магнетофон , при скорости 4.75 см/сек. и 9.53 см/сек.

Размерите на магнетофона Мелодия са 335 X 275 X 165, а теглото му е 9.5 кг.

Той има два високоговорителя, вградени в кутията, моментен стоп, бързо пренавиване на лентата в двете посоки и удобно клавишно командуване. Честотната му характеристика е от 50 до 10 000 хц. Нелинейните изкривявания са по-малки от 5%. Динамиката му е 45 дб. Пригоден е да работи с лента CPI – 350 метра. Към магнетофона може да се включи допълнителен външен високоговорител. Има изход за далечно командуване и може да се използува като диктофон.

Тук можете да изтеглите схемата на ролковия магнетофон Мелодия –

Бихме се радвали да харесате и Фейсбук страницата на сайта, за да следите и другите ни прегледи на българска техника – https://www.facebook.com/sandacite

Ето го втория БГ касетофон Огоста + схема и описание

В Sandacite.BG разкрихме втория българския касетофон – Огоста!

През годините нашият сайт е изнамерил немалко стари български неща, но все ни е убягвала темата за касетофона Огоста. Но неочаквано се намери един брой на списание ,,Радио, телевизия, електроника“ от м. май 1976 г., в който ясно и точно е казано, че ,,конструкторският колектив при завод ,,Електроакустика“ – Михайловград разработи и внедри в производство българския касетен магнитофон ,,Огоста“. Значи тогава го и датираме – 1976 г.

Те пишат ,,касетен“, защото под думата ,,магнетофон“ дотогава се е разбирало ,,ролков“ такъв – той е обикновено по-голям и тежък, при него лентата е с друг размер, съхранява се на ролка и при работа с нея тази ролка се закача на оста, стърчаща от магнетофона, а другият й край се присъединява към другата ролка. После пък натискате ,,старт“!

Огостата обаче е много по-лек и удобен апарат, за обикновени компакт-касети. Вижте го на снимката горе. Навремето е струвал около 140 социалистически лева. Той е преносим и може да работи както със захранване от мрежата чрез обикновен кабел, така и с 6 броя батерии 1,5 волта R20, а и от автомобилен акумулатор може да се захранва.

Предназначен е за любителско слушане и записване. В някои партиди от касетофона монтираните магнитни глави са български, а в други – италиански ,,Фотовокс“. Българските глави са тип МК12 и МК-И (изтриваща), производство на Завода за магнитни глави в Разлог. След известно наработено количество часове тези части се износват и е необходимо да се сменят с нови.

Самия запис можете да осъществявате от няколко източника: микрофон, от радиоприемник, от грамофон и от друг магнетофон. Огостата има входове за всичките тези източници. Имате и възможността за акустичен контрол на записвания сигнал. И при възпроизвеждане, и при запис лентата се движи от ролка към ролка със стандартната скорост 4,76 см/сек.

Касетофонът има вграден високоговорител (произвеждане в завода ,,Гроздан Николов“ в Благоевград) с изходна мощност 0,5 вата. Разбира се, това е монофонично звуковъзпроизвеждане. Честотната характеристика е 80 – 80 000 херца, а коефициентът на нелинейни изкривявания – 4 %.

Ето схемата на устройството:

Още дfоста познания за него можете да почерпите от техническото му описание, към което Ви даваме линк тук ==> огоста-схема-техническо-описание

Друго, много важно – търсим инструкцията за употреба на касетофона, за да ни е пълен комплектът. Ако имате, пишете ни на координатите в ,,Контакти“ – ще се разберем. :)

Всякакви въпроси, коментари и т. н за Първия бг касетофон можете да отправяте в нашия форум тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=3494&start=10

А ето и един друг, може би дори по-интересен български касетофон…

Български касетофон Ком стерео + схема и описание