В Sandacite.BG попаднахме на неизвестен български скутер Балкан!

Днес сме, надяваме се, мноого интересни и правим принос към историята на българската автопромишленост! :)

Наскоро решихме да обърнем повече внимание на малко известните производствени проекти в различни области на българската техника. Затова се заинтересувахме напр. какво е проектирано в институцията, която преди 1990 г. отговаря за дизайна и външния вид на българските индустриални стоки – Центъра за промишлена естетика. Искахме да пием вода от извора.

Та заазпитвахме и разтърсихме се ние, значи, и накрая се усетихме истински щастливи, когато тупнаха пред нас няколко дебели папки, потънали в прашуляк. Явно дооста отдавна никой не беше ровил точно в тези документи, но за нас те представляваха съкровище. Отворихме и започнахме настървено да ровим… и изведнъж очите ни станаха на палачинки! Ето на какво попаднахме.

Оказа се, че през 1964 г. в добре известния ловешки завод ,,Балкан“ – родното място на едноименните мотопеди и мотоциклети – е изработен прототип на друго двуколесно превозно средство – скутер с работен обем на двигателя 150 см3! В папката имаше таблица с изделията на завода до 1969 г. и към тях номер на снимката, на която би трябвало да е изобразено всяко нещо. Само че на самите снимки нямаше номера… Въпреки това обаче точно скутеът нямаше как да бъде сбъркан. Ако искате, се взрете по-сериозно и ще видите релефния надпис ,,Моторолер 150″, изписан отпред. Така са наричали скутерите тогава – ролери. Първият български електрически скутер от 1972 г. също е наричан ЕлРо 72, което идва от ,,електрически ролер“.

Да разгледаме новата ни находка, която виждате на снимката горе. Скутерът е очевидно двуместен, а седалката на водача е по-дълга. Те и двете са от микропореста гума, както обикновено. Отзад има и решетка за монтиране на багажник. По-надолу от него, в средата, ясно се вижда и клаксонът. Целият двигател и голяма част от тялото на ролера са облечени в метална обшивка, който при задното колело преминава в обгръщащ я калник. Предният калник също е широк и голям. Джантите на колелата са плътни, без отвор по тях. Около двигателя са оставени вентилационни отвори, за да се охлажда добре. Дългата тръбна конструкция отдолу вероятно съдържа и ауспуха на скутера.

Като стана дума, двигателят е произведен в Завода за бензинови двигатели ,,Средец“ в София. Изпитанията му са проведени на поляните около завода, както е правено и с други негови конструкции.

Фарът е полузакрит и е производство на завод ,,Светлина“ Стара Загора, същия го виждаме в мотопедите на Балкан.

Скутерът Балкан с обем на двигателя 150 см3 вероятно е показан на Панаира в Пловдив, защото заводите показват там и множество прототипи и мострена продукция, но не е ясно защо след това не влиза в серийно производство.

Това е, което знаем за него. Но искаме да ви помолим, ако пазите някакви стари рекламни дипляни на заводи производители на българска техника, да се свържете с нас, за да можем да ги купим или дори само скенираме от вас! Така ще можем да запознаем любопитната ни аудитория с това какво е произвеждано в България през десетилетията, защото много от тези изделия днес са вече безвързватно изгубени. Така е и с този ролер – къде е отишъл, къде е останал… никой не може да каже.

А това вероятно е онова, което е регулирало движението му! :D

Български светофар от 1963 г.

See more

Днешната тема в Sandacite.BG са малко известните български камиони и микробуси Балкан.

(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 153, 12 юли 2019 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-128.pdf.)

Историята на българската автомобилна промишленост съдържа примери за прототипи, никога невлезли в серийно производство, но неочаквани и интересни сами по себе си. Една такава история започва в ловешкия завод Балкан в края на 50-те.

През 1954 г. е сложен край на самолетостроенето в България. Завод Балкан (наричан Завод 14), тогава единственото такова предприятие, е изправен пред предизвикателство, а висококвалифицираните му инженери и монтьори са с неясно бъдеще. Преустройството за коренно различно производство би било скъпо, не върви добре и това кара ръководството да се ориентира към производството на автомобили – лекотоварни и микробуси. Ковашко-пресовата работа по това време изпълняват по технология, използвана в малосерийното самолетостроене – тънък стоманен лист бива ръчно ,,обработван“ с дървен чукове върху кожени торби с пясък.

През 1959 е изработен лекотоварният камион Балкан с полезен товар 800 кг, собствено тегло 900 и макс. скорост 90 км/ч. Двигателят му е 4-цил., 4-такт., с мощ. 30 к.с. Има метална товарна платформа, боядисан е в червено и бяло и през септември 1960 е представен на Пловдивския панаир.

През март 1962 в завода решават да разработят подобрен камион Балкан Т800 и микробус със същото име – Балкан М-10:

И още една негова снимчица:

Както уточнява автоисторикът Иван Колев, камионът е произведен в Ловеч, обаче каросерията на микробуса най-вероятно е изработена в друг завод – Чавдар в Ботевград. Т800 има промени в дизайна на предната част и в механиката. Двата Балкана отново са боядисани в бяло и червено и успешно представени в Пловдив през 1962.

През април 1963 вече имаме нов камион Балкан с дървена товарна платформа вместо дотогавашната метална и тегло 1,25 т, изпитан край Ловеч през 1963 г. Него виждате и на първата снимка в статията. При тези Балкани двигателят е предно разположен и задните колела са задвижващи. Новият има макс. скорост 84,7 км/ч, мощ. 45 к.с., ускорение до 50 км/ч за 17,5 сек и т.н., а за двигателя му е отбелязан около 3 пъти по-висок коефициент на износоустойчивост спрямо конкурентен ,,Фолксваген“. Констатирано е обаче и друго – че ускорението и макс. скорост на новия Балкан са незадоволителни.

След това има 2 макета – пластмасови модели на проекти за микробус (1965) и фургон (1966), без обаче да са им изработвани прототипи.

Ето го и в цветна снимка, маркиран с емблемата на ДСО Родопа – явно за да се види как ще изглежда, ако се ползва за превоз на месни продукти:

Дизайнът на новите производства на различните заводи поначало се проектира в специално звено – Център за промишлена естетика и художествено проектиране (създ. 1963), който през 1978 прераства в Централен институт по промишлена естетика.

Вероятно последния прототип завод Балкан изработва през 1967 – микробусът Рила 700 на основата на възли и агрегати от съветския лек автомобил Москвич 408. Ето го, даже с ловешката му регистрация:

През 1970 в ЦПЕХП е изработен и макет на друга Рила 700:

Логично е да се запитаме – защо нито един от тези прототипи и макети не бива доведен до серийно производство? Защо в крайна сметка завод Балкан се насочва към сглобяване на италиански и съветски коли – разл. модели ФИАТ и Москвич?

Могат да се дадат различни обяснения, но нека се вгледаме в едно. Още в замисъла на микробуса Балкан М-10 се предвижда употребата на шаси и двигател от Москвич 407. Двигателят на камиона Т800 е същият, а споменатите фургон Балкан (1966) и микробус Рила 700 (1967) пък е трябвало да използват възли и агрегати от Москвич 408. В някои от моделите са предвидени компоненти и от ,,Волга“. По това време в България липсват достатъчно производствени мощности, които да поемат в големи количества частите за евентуална серийна изработка на всички тези автомобили – компоненти на ходова част, двигатели и т.н. – и затова заводът разчита на бъдещ масов внос напр. на съветски двигатели по линия на СИВ, което според тогавашните проекти е само въпрос на време. Да, но…

Концепцията за организация на производството на камиони, микробуси и т.н. с руски части се опира на съществуващата по това време в СССР доктрина на т.н. совнархози – държавни органи по места за локално (териториално) управление на различните производства в страната. При совнархоза решения като напр. как да се организира производството, какво да се прави с произведеното и т.н. се взимат децентрализирано, на място, на равнище самия совнархоз. Тази система е въведена (по инициатива главно на ръководителя Никита Хрушчов) през 1957, но е отменена през 1965. След това е върнато централизираното планиране, а големите съветски заводи вече не са толкова съгласни (а и свободни) да изпращат свои части на чуждестранни предприятия.

И така СССР е готов да организира в Ловеч само т.н. SKD (от англ. Semi-knocked Down) – сглобяване на полуготови комплекти – за леките автомобили ,,Москвич“. Автомобилът пристига през границата – в специален контейнер – като набор от агрегати, възли и детайли, които трябва да се сглобят и да се превърнат в пълноценна работеща кола. Така в завод Балкан между 1966 и 1990 г. са сглобени 304 297 броя Москвичи от различни модели.

По-късно обаче се появява още един любопитен епизод от историята на българското автомобилостроене – появата на спортната кола София:

София – българската спортна кола

See more

---

Използвана литература:

Годишник на НИПКИДА (Научноизследователския проектоконструкторски институт по двигатели и автомобили), 1965 г. – София : Техника, 1965.

Цонев, Младен. Сбогом, барон Хирш! С усмивка за миналото на техниката в България. – София : Народна младеж, 1968.

Сп. Промишлена естетика, бр. 2-3 – 1974.

Колев, Иван; Юрий Петров. Болгарские грузовики, ч. 2 – http://www.gruzovikpress.ru/article/13705-bolgarskie-gruzoviki-ch-2-traktory-elektrokary-avtobusy-i-malotonnajnye-shassi/.

Колев, Иван. Нереализираният проект за български лекотоварен камион ,,Балкан“ // сп. Retro Classic, 2018.

---

Статията е публикувана от автора за първи път във в. FibankNews, бр. 153, 20 юли 2019 г. (https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_153.pdf).

Вижте в Sandacite.BG този български мопед от серията Балкан 50!

В нашата издирвателска работа по събиране на историята на българската техника много голямо значение имат съвременните на описваните изделия информационни източници – най-често печатни. Понякога обаче те колкото ни осведомяват, толкова ни и хвърлят в шах, защото ни поднасят коренно нови и непознати модификации на нещо и ние не можем да го разберем, аджеба, какво е. :) Един такъв случай може би се намира пред нас тук днес. Дали ще познаете кая е тази модификация на известния мопед Балкан 50? Долуцитираната статия е от сп. ,,Наука и техника за младежта“ от 1970 г. Кубатурата на двигателя на този мопед е 50 куб. см.; ако е имало серийно производство, то е било в легендарния завод Балкан Ловеч.

,,През последните години автотран­спортът нарасна значително. Често яв­ление е автомобилни колони, дълги стотици метри, да очакват зелен све­тофар. Особено остро стои въпросът с паркирането. Тротоарите престанаха да бъдат монопол за пешеходците. Ето защо подвижността на превозните средства в централните части на гра­довете е много малка. Известно е, че в големите градове на Холандия сред­ната скорост на автомобилите е 8 ки­лометра в час, а на велосипедите и мопедите — 12 километра в час.

Безспорни са предимствата на лекия мопед в интензивното градско движение: по-висока маневреност, удобен за паркиране, значително по-голяма иконо­мичност.

Българският мопед „Балкан“ е кон­струиран в Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по автомобили и двигатели (НИПКИДА). В неговата конструкция са заложени последните тенденции на мопедостроенето. Трансмисията на мопеда е авто­матична. Какво означава това? Предаването на движението от двигателя към задното колело се извършва чрез две предавки. Първичната е клиноремъчен варистор. Водещата и водимата шайба на вариатора са от подвижна и неподвижна полушайба. С увеличаване на оборотите полушайбите, монтирани на коляновия пап, се приближават и ремъкът преминава на по-голям диаметър. В същото време под действието на потискащата сила на ремъка (тъй като негова тп дължина не се променя) водимата полушайба се разделечава и ремъкът преминава на по-малък диаметър. Или накратко казано, при потегляне предавателното число е най-голямо и осигурява макси­мална теглителна сила, а при макси­малните обороти предателното число е най-малко и осигурява максимална скорост от 40 километра в час.

Вторичната предавка е обикновена —- верижна.

Задействането на двигателя се из­вършва с помощта на педалите. Пре­въртането при палене се   облекчава чрез декомпресора, който се използва и при гасене на двигателя. Предви­дено е устройство, което позволява превключване за движение с помощта на педалите (както при обикновен велосипед).

Двигателят на лекия мопед е двутактов, с максимална мощност 1,4 кон­ски сили при 3800 оборота в минута. За гориво се използва бензин с окта­ново число 78 и масло в съотношение 25:1.

Предното окачване е телескопично сухо с ход 60 милиметра. Задното окачване е твърдо, но за сметка на това седалката е окачена на спирална пружина и гумен кух буфер. Теглото на мопеда без бензин и масло е 48 кило­грама.

Управлението на мопеда се извършва по следния начин: с помощта на педа­лите (в движение или на стойка) се пуща в ход двигателят, после се подава газ, докато автоматичният центробежен съединител включи водещата шайба на клиноремъчния вариатор. По-нататък водачът си служи само ръчката за газ и с двете спирачки, чиито лостове се намират на кормилото.

Лекият мопед Балкан 50 е предназначен за пре­воз на един пътник и багаж на близки и средни разстояния. Особено удобен е за градско движение. Опростеното управление позволява той да бъде из­ползван от широк кръг хора. Също така може да се използва от домакини при извършване на покупки, както и за извънградски излети и вилни места.

Външният му вид се характеризира с хармонично съчетание на формите на фара, резервоара, профилажите и седалките. Леко оформеният багажник от стоманени хромирани тръби, поста­вени върху резервоара, и допълнително монтирани торби от двете страни до калниците е още едно удобство за водача.

Инж. Константин Косев“

Дали сега можете да ни кажете коя е описаната горе модификация на Балкан 50? Жокер – става дума за изделие, което е било ново през 1970 година!

А, и междувременно можете да харесате Facebook страницата на сайта ни==> https://www.facebook.com/sandacite

Вижте втория български велоергометър Хемус в Сандъците – Sandacite!

Е те такова чудо наяве не бяхме виждали… но се случии! :D

Всичко започна миналата седмица, когато авторът на този текст се разхождаше из Битака със своя отличен приятел, фотографа Кирил Станоев. Разговорът гравитираше около темата кой какво има и какво няма и по едно време неотразимият Кирил запита: ,,А първия български велоергометър имаш ли?“ Моя милост обърна глава наляво и що да види… ами това, което и Вие обзервирате на горната снимка!

Последва кратка чуденка дали това наистина е първият български велоергометър и се стигна до заключението, че все пак вероятно не е, тъй като рамата му не от първия велосипед на завод Балкан Ловеч – ЛСВ-1 – а е по-късна (има и такъв c рама именно от ЛСВ). Но със сигурност е вторият ни фитнес уред от такъв вид – т.н. Велоергометричен стол ,,Хемус“:

И така… да го разгледаме какво точно прави. :) Построен е на основата на истински велосипед Балкан и е произвеждан в едноименния завод в Ловеч – няма лъжа, няма измама:

Устроен е на принципа на стационарния велосипед. Човек сяда, върти педалите, но не се движи напред, а само задвижва чугунен диск, монтиран там, гдето обикновено се намира предното колело на велосипеда:

Или, както с думи неотразими го илюстрира Кирил: ,,Знаеш ли кое е хубавото? Че така никога не можеш да спукаш гума, брато!“

В нашия сайт сме Ви показвали стари български фитнес уреди. Този трябва да е пуснат в производство около 1980-а г. ,,Велоергометричният стол“ поначало e пpeднaзнaчeн зa домашни тpeниpoвĸи пpи нeдocтaтъчнa двигaтeлнa aĸтивнocт, зa oздpaвитeлни упражнения cлeд пpeĸapaни зaбoлявaния и зa възcтaнoвявaнe движeниeтo нa дoлнитe ĸpaйници cлeд oпepaция. Освен това, с успех мoжe дa ce пoлзвa зa peгyлиpaнe нa тeлecнoтo тeглo и пoддъpжaнe нa фигypaтa.

Отгоре, на бившето велосипедно кормило, е монтиран цял уред за дозиране на натоварванията:

Той се състои от приспособление, с което можете да притягате или да разхлабвате натиска на две малки колелца около чугунения диск, с което съответно затруднявате или улеснявате неговото въртене от трениращия – така дозирате натоварването му:

Ей ги на – виждате ги, нали? – прихванали са диска отстрани. Самото регулиране на натиска върху него става посредством жило – както спирачките при обикновените велосипеди

Друг детайл горе, който веднага се набива на очи, е ,,скоростомерът“ – тоест това, което мери с колко км/ч се ,,движите“ при Вашата упорита работа на празен ход:

Ето я и веригата – истинска и здрава, съвсем велосипедска!

Действително това е много ценна придобивка за колекцията ни. За снимките благодарим на Кирил Станоев!

Мдаа… не се случва често да открием неща, които  дотогава сме виждали само по страниците на списание като ,,Нови стоки и реклама“ напр., но ето че и такива чудеса се случват. Да си пожелаем още! :)

[1981] Стари български фитнес уреди

See more

[1981] Стари български фитнес уреди

Какво ли не сме правили едно време… оказва се, че и за физическата си форма сме се грижили! :)

Двата уреда, които ще Ви покажем днес, са предназначени за ритмични упражнения на различни мускулни групи и могат да регулират натоварването в широк диапазон – от много леко до твърде тежко. Пуснати са в производство около 1981 г. и са производство на същия онзи Комбинат Балкан Ловеч, който правеше велосипедите и мотоциклети Балкан. :D

Велоергометърът, който виждате на най-горната снимка, е предназначен не само за медицински изследвания при физически натоварвания на спортисти, дори не само и за бързо възстановяване след продължително боледуване или обездвижване, ами и за поддържаме на спортната форма и тренировка е домашни условия! Уредът представлява тръбен станок или по-точно стационарен велосипед с механично съпротивление и възможност за дозиране на натоварванията по желание. Туйто – слагате си го в хола и въртите педалите! :)

За изработката му е използвана рамката на велосипед ЛСВ-1, но тя е модифицирана. Какво е променено? Седалката е олекотена и издължена и омекотена с пенопласт; кормилото о с увеличени рамене, статично, на него е монтиран уредът за дозиране на натоварванията. Специалният чугунен диск се задвижва с педали. Седалката и кормилото се повдигат и снишават според ръста на трениращия.

Иде ни наум, че май са имали доста бройки бракувано производство велосипеди и са измислили да ги реализират някъде! Но не… това е шега, всъщност, не знаем дали действително е станало така. :)

Иначе редът е с актуален за епохата си дизайн и не заема много място. Цената е била около 70 тогавашни лв.

Второто фитнес изделие носи наглед странно название Коломед`80. Коломед’80 е предназначен за тонизиращи тренировки при недостатъчна двигателна активност, за оздравителни тренировки след прекарани заболявания и за възстановяване движението на долните крайници след операция. С успех може да се ползва за регулиране на телесното тегло и поддържане на фигурата. Представлява чугунен диск с тръбна вилка, спирачно устройство за дозиране на натоварванията и специално устройство за контрол на механичното съпротивление.

Както и по-горе, и тук е използван ,,велосипедният“ произход – чугуненият диск се монтира на мястото на задното колело от велосипед, производство на Комбината Балкан Ловеч), а уредът за дозиране на натоварванията — на кормилото. Цена— около 50 тогавашни  лв.

А това е трети апарат, вероятно Велоергометричният стол Хемус:

Срещали ли сте наживо някъде тези български фитнес уреди?

Български автомобил Балкан 1200 от 1960 г. в Sandacite.BG!

На снимката виждаме прототип на първия български лекотоварен автомобил Балкан 1200 от 1960 г. Намира се в музея на завод Балкан в Ловеч. Но как се стига до неговото създаване?

След края на Втората световна война, Завод 14 в Ловеч остава единственото родно предприятие, което произвежда самолети (след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г.). Паралелно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската Политехника, което продължава до 1954 г.

Тогава е взето решение за окончателно закриване на самолетното производство в България, в резултат на което много от младите специалисти, инженери, техници и изобщо работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 50-те години постъпва на работа в Ловеч именно като авиоинженер.

Първоначалното престуруктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика проявява твърдост и излиза от кризисното положение със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Според нея в Ловеч би могло да започне производството на автомобили и мотоциклети, за което има нужния техничски потенциал и наличието на висококвалифицирани специалисти.

Към края на 50-те години в тази атмосфера на висока техническа култура и професионализъм се заражда идеята в завода да се изработи истински български лек автомобил, като целта е евентуалното усвояване на това престижно и перспективно производство да оформи основния профил на бившата авиационна фабрика. За тази цел политическото ръководство на България трябва да види, че тамошният колектив може да изработва наистина сложни машини като автомобили, и затова конструкторите желаят автомобилът им да дебютира на Пловдивския панаир – там, където се показват всички новости на българската промишленост  от описваните от нас десетилетия.

Снимка от сп. Ауто Билд.

Предварителната подготовка за създаването на прототипа започва в края на 1958 г. Интересно е, че първият проект за дизайн е макет, изработен от скулптор, но неговата концепция не удовлетворява конструкторите и те не я харесват.

По същото време в двора на завода има един лек автомобил Volkswagen, чийто двигател и шаси са използвани за образец. Към процеса на предварителна подготовка се включват и специалисти от “Завод 12” в София, които успяват да изработят абсолютно идентично и най-важното функциониращо копие на предоставения им оригинален мотор (след 1956 г. производството на всички двигатели за мотоциклетите “Балкан” е възложено именно на “Завод 12”).

С оформянето на каросерията се ангажира екипът на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж.Кънчо Кънчев, инж.Иван Петров (зам.главен инженер), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души. Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка, с помощта дървени чукове върху кожени възглавници пълни с пясък.

Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е т.н. “геометрическа разработка”, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията. Основия отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а с изковаването на отделните външни елементи е натоварен Георги Лазаров.

Интересно е да се отбележи, че в началния стадий от предварителната подготовка са спазени стриктно всички работни етапи, свързани с изготвянето на пълна конструктивна документация, предлагането и обсъждането на графични проекти и гипсови модели на автомобила, както и изработването на няколко атрактивни дървени макета в мащаб 1 : 10 (един от които и днес може да се види в заводския музей на “Балкан” в град Ловеч).

Въпреки това, през 1960 г. автомобилът „Балкан 1200“ е завършен в срок, и точно навреме за Международния панаир в Пловдив, където е представен през септемвр, ако не броим дефилирането му пред ловешка публика по повод Празника на труда 1 май. :) Балкан 1200 има 2 прототипа, като този за Панаира е боядисан в бяло и червено. Мощността е 34 к.с. и максималната скорост – 108 км/ч.

Балкан 1200 обаче така и не влиза в серийно производство. Могат да се дадат различни обяснения, сред които трябва да се отбележи липсата на достатъчно производствени мощности, които да произвеждат големи количества частите на ходовата част, двигатели и т.н. За сметка на това, още в годината на създаването си по повод 16-годишнината от преврата на 9 септември, Балкан участва в рали с нелек планински терен. Чудя се как ли би се справил на днешните пътища – никакъв проблем за кола, кръстена на планина. :)) ,,Балкан 1200“ успешно преминава през Ботевград, Лъкатник, Берковица, Враца, Мездра и други места, приветстван от любопитните граждани.

А тук е и негова оригинална снимка от 1960 г.:

Харесайте Facebook страницата на сайта ни==> https://www.facebook.com/sandacite