Разучете терминала за компютърна мрежа ЕС 8501М, който намерихме в Sandacite.BG!
Неведнъж сме ви разказвали за първата българска компютърна мрежа – ЕСТЕЛ (,,Единна система за телеобработка“) – която се появява в средата на 70-те г. (най-вероятно в средата) и с времето натрупва няколко версии. Тя дава възможност на множество хора, работещи пред терминали, да се свързват с голям (заемащ цели стаи) компютър от серията ЕС, да използват неговите големи изчислителни ресурси, да обменят файлове с него, а също и да задават въпроси и да получават отговори в реално време. Връзката се осъществява чрез телефонни линии, както по-късно при dial-up мрежите на първите у нас интернетски доставчици.
През годините терминалите претърпяват промени в дизайна, а на тези устройства досега сме обръщали много малко внимание – показвали сме ви само най-известни като първата модификация на СМ 1604. Затова сега ще наваксаме…
Тук отгоре виждаме ЕС 8501М – терминал, произвеждан от Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново в началото на 80-те години. Тогава ги наричат още абонатни пунктове. Този се състои от основна маса с клавиатура и принтер (на безконечна хартия), монитор и под него шкаф с две 8-инчови флопита от първия модел такива български – ЕС 5074 – поместени, както го правят и при бюрокомпютрите, вертикално едно до друго. Две са, за да можете от едното да заредите програмата, а с другото да запишете резултата от работата си.
Предназначението на ЕС 8501М да ви съдейства да обменяте информация в старт/стоп режим с голяяям компютър. :) За целта се използва двупроводен( пряк или комутируем) канал или четирипроводен некомутируем канал, който влиза в състава на ЕСТЕЛ версия 4.1. За тази работа му трябва телефонен модем със скорост на обмена 300/600/1200 бода (англ. baud) (показвали сме ви един такъв – ИЗОТ ЕС 8005 – ТУК). Да отбележим също така, че обмен на данни може да се осъществи също с четирипроводна физическа линия, като тгава скоростта нараства до 9600 бода/сек.
Терминалът съдържа собствена микропроцесорна система от фамилията СМ600 (8-битова е – трудно някаква друга в тези времена) и има вътрешнопрограмно управление.
А, ето една негова реклама от 1983 г.:
Клавиатурата на терминала може да се направи по желание на клиента в две азбуки – латинска и кирилска. Снабдена с всички букви за руски при това, защото този терминал е продаван много в страните от бившия Съветски съюз. Самата клавиатура е оформена като автономен блок, а клавишите по него са три групи:
- основна – 56 броя;
- лява допълнителна от 9 функционални клавиша;
- дясна допълнителна от също толкова функционални
Освен туй, на панела са монтирани светодиод индикатори, които дават пълни сведения за работата на терминала в автономен и дистанционен режим. При работа на принтера цифровите индикатори указват къде са намира печатащият диск (т.н. маргаритка) и дали има грешки.
По-горе стана дума за вградения софтуер на терминала. Ами работата на входно-изходните устройства (клавиатура, монитор…) се контролира от програма, записана в 16-килобайтовата постоянна памет, намираща се на платки в шкафа под клавиатурата. Програмата се задейства при включване на захранването и тогава терминалът преминава бърз вътрешнопрограмен тест, за да може самодиагностиката да разбере дали всичко е наред с него (тогава влиза в специален диагностичен режим).
ЕС 8501М може да работи в два вида конфигурация на връзката – ,,точка – точка“ или многоточкова. Друго забележително за е, че той работи в два режима – автономен и дистанционен. Те се контролират оот две групи превключватели на клавиатурата отгоре. При първия терминалът може да се използва като самостоятелен текстообработващ компютър за подготовка и редактиране на текстова информация, която после да се запише на дискета или да се разпечата или да я гледате на монитора и да се любувате на писателските си качества. :) Можете да ровите в съдържанието на дискети, да редактирате данните там, да копирате, търсите, реорганизирате файлове и т.н.
При дистанционен режим терминалът работи като същински такъв, тоест свързва ви с истинския компютър. Дължината на информационния блок е променлива, но не повече от 512 байта, а режимът на обмен – дуплексен или полудуплексен.
Между другото, оперативната памет (RAM) на терминала е 16 кб. Принтерът, който върви към него, се нарича ЕС 7187 и може да печата със скорост 30 знака/сек, като на ред се падат 132 знака.
Мониторът пък още не сме открили как се казва, но вероятно е произвеждан в ЗДСТЕ ,,Васил Драмов“ Враца, а със сигурност знаем, че може да изобразява 24 реда текст по 80 знака всеки.
Кутията на ЕС 8501М е доста тежка, метална, а останалите неща по него също тежат, затова е разбираемо, че в пълна конфигурация той удря едни добри 170 кг. Разберите му са 1050 дължина, 860 височина, 650 мм дълбочина. Захранва се от обикновено еднофазно мрежово напрежение 220 волта и потребява около 700 вата мощност.
Надяваме се, че с този подробен преглед сме ви помогнали да видите как хората са работили с първите компютърни мрежи в България. Ето тук можете да разгледате един доста популярен терминал, само че от по-малкия клас машини – СМ (т.н. минимашини):
