Грижи за грамофона и магнетофона

Днес в Сандъците – сандъците ще Ви покажем как трябва да се грижите за два от апаратите, които любителите на старата техника често използуват като звуковъзпроизвеждащи устройства – грамофона и ролковия магнетофон.

Преди повече от 130 години Томас Алва Едисон и французинът Шарл Кро първи положиха основите на една бъдеща промишленост—из­куство — звукозаписът. От този момент води началото си и неотменната необходимост да се полагат систематични грижи за извънредно капризната техника, призвана „да пренесе“ у дома големия симфоничен оркестър или органа от готическата катедрала.

Ако си поставим за цел да запазим напълно високото качество на записа, с който се харак­теризират съвременните грамофонни плочи, трябва да ги възпроизвеждаме само на хубав, напълно изправен грамофон, с доза, която не внася забележими изкривявания.

Съвременните грамофонни дози имат сапфирена или диамантена игла, която се повреж­да лесно от удари — например, ако рамото се изпусне невнимателно върху плочата или дис­ка на грамофона. Когато върхът на иглата е повреден, тя разваля плочата, а възпроизвеж­даният звук е чувствително изкривен. Това се долавя най-добре при шипящите звуци на записан говор или изпълнение на ударни ин­струменти. Следователно, много важно усло­вие за доброто прослушване е върхът на иглата да бъде запазен. Дълготрайността на една сапфирена игла е около 60 часа възпроизведен звукозапис, а на диа­мантената — около 600 часа. Препоръчител­но е при всяко просвирване на плочата да се отбелязва времетраенето. Като ориентировъч­ни данни могат да се използуват следните: страна на плоча с диаметър 30 сантиметра при 33 1/3 об/мин съдържа полезен запис около 25 минути, страна на плоча с диаметър 17 сан­тиметра при 33 1/3 об/мин — около 8 минути, а при скорост 45 об/мин — около 5 минути.

Независимо от неговата простота, към меха­низма на грамофона се предявяват високи изисквания. Преди всичко дискът трябва да има достатъчно равномерен ход. Тази равно­мерност ще бъде по-голяма в грамофоните, които имат по-тежък диск.

В по-бюджетните домашни грамофони двигателят е свързан с диска чрез гумена ролка (фрикционно колело), която трябва да се изключва от зацепването. когато грамофонът не работи. Понякога на превклю­чвателя за скоростите има означена нула — след работа той трябва да бъде поставен на тази позиция. Не бива да пренебрегваме това правило, защото върху гумената ролка, дъл­го време притисната към оста на двигателя, се появява вдлъбнатина и по-нататък работата на грамофона се съпровожда с характерно мо­нотонно почукване, което се възприема добре от дозата и се възпроизвежда като смущаващ записа неприятен шум. В случаите, когато де­тайлите на механизма за предаване на движе­нието от мотора към диска са изработени не­точно — например, допуснат е ексцентрицитет — се появява детонация на звука, която се забелязва особено отчетливо при бавни акорди на пиано. Когато двигателят е лошо балансиран, през дозата се предава глух виб­риращ тон с много ниска честота. Това е така нареченият румпелов шум. Трябва да се има предвид, че напълно изправен апарат може да дава изкривено възпроизвеждане, ако е поставен под малък наклон. Задължително е хоризонтирането на грамофона преди експлоа­тация.

Грамофонната плоча е най-добрият и дълговечен първо­източник за „консервирана музика“, но тя изисква специални грижи за запазване на висо­ките си качества. Съвременните плочи се произ­веждат от поливинилхлорид (PVC), който има много предимства пред използувания преди шеллак, обаче не е лишен и от недостатъци. Той се деформира лесно от механични натоварвания даже и при стайна температура, а се размеква при 60—70 С. Това означава, че плочите не бива да бъдат оставяни под прякото въздей­ствие на слънчевите лъчи или близо до ото­плителни уреди.

Освен това, поливинилхлори­дът се наелектризира лесно при триене и по този начин улеснява събирането на прах. А прахът е враг номер едно на механичния звукозапис!

А сега малко за почистването на грамофонните плочи!

Повърхността на грамофонната плоча трябва да се почиства от прах преди и след просвир­ване. За целта трябва да се използуват сухи меки кърпи или тампони, предназначени спе­циално за тази цел. Изтриването на плочата трябва да става с леко кръгово движение по посока на браздата, а не радиално.

Не пипайте набраздената повърхност с пръсти — неволно предизвиканото омазняаане спомага за задър­жането на прах. Хващайте плочата с две ръце, като допирате само външния ръб и цен­тралната част с етикета.

Избягвайте да повтаряте някои от пасажите по средата на плочата. Всяко спускане на иглата върху набраздената повърхност, дори да е най-внимателно, неми­нуемо ще предизвика подбитости, които водят до пукания при просвирването.

Грамофонните плочи обикновено са опаковани двустепенно – в тънка картонена кутия и вътрешен плик от найлон или хартия. Без значение от материала на втория плик, той задължително трябва да присъствува, за да се щади информационната повърхност на плочата (браздите). Ако плочата се сложи направо в картонената кутия, има опасност да се надраска (тъй като картонът е по-груб материал), а също така импрегнираната в картона киселина да се пренесе върху виниловата повърхност и да й нанесе поражения.

Натрупването на няколко плочи една върху друга, когато те са извадени от пликовете им, е недопустимо — това ще издраска твърде фината работна по­върхност. Задължително е плочите да се съхраняват в строго вертикално положение, като между всеки 10—15 от тях се поставя стабилна вертикална преграда. По този начин се съхраняват плочите и в музикалните отдели на обществените библиотеки.

В никакъв начин не пазете колекцията си грамофонни плочи по горещите и сухи тавани или мръсните и влажни мазета – ясно защо!

Когато приключите слушането на една плоча, задължително я връщайте обратно в опаковката – не я оставяйте да стои на въздух, хеле пък на слънце. Летящите във въздуха прахови частици ще полепнат по набраздената повърхност, а от пряка слънчева светлина плочата би се деформирала невъзвратимо.

Храненето и пиенето в близост до рафтовете с домашната фонотека трябва да се избягва.

Повелите на „звуковите километри“

Магнетофонът е едно от предпочитаните зве­на на домашната звукотехническа уредба на един ретрофил. Не­говото най-голямо предимство е, че съчетава в себе си процесите и на записа, и на възпроиз­веждането. Магнетофоните от втората половина на ХХ век, без да се различават по основните принципи на работа, са два вида: ролкови и касетен. Тъй като двата използуват като звуконосител маг­нитна лента, а физическите принципи на запи­са са едни и същи, бихме препоръчали на лю­бителите на магнитния запис да обърнат вни­мание преди всичко върху „мозъка“ на своя магнетофон — главите. Зацапаните магнетофони глави водят до лошо контактуване между главата и лентата, вследствие на което се получава глух запис, лишен от височини. По­чистването на главите се извършва с памучен тампон, напоен в спирт и закрепен на дървена или пластмасова пръчица. Не поднасяйте ме­тални предмети близко до главите на магнето­фона. И тук, както при грамофонните плочи, прахът е враг номер едно на хубавия запис. Препоръчваме магнетофонната лента да се съхра­нява з оригиналната й опаковка, при стайна температура. Ако след толкова години това е възможно, старайте се да използувате само лентите, пре­поръчани а ръководството към вашия магне­тофон. Дори и да са по-добри от оригиналните, магнетофонни ленти от други типове могат да доведат до некачествен запис по простата причина, че подмагнитващият ток на вашия апарат не е съобразен с този вид лента. Не се допуска съхраняването на лентите близо до силни електромагнитни полета — електромотори, трансформатори и други. Магнитната лента трябва да се пази и от продължително въздействие на топлината. Залепването, което това се налага, трябва да се извършва със специална лепенка за ленти, а не с прозрачната лента, използувана за закрепване на чертежи. Накрая, бихме пре­поръчали да се правят „по-плитки“ записи, като се следя внимателно индикатора за ни­вото — премодулираният запис е непоправим.

След време фондът от записи се увеличава и неминуемо възниква необходимостта от ня­каква система за записване в тетрадка или на картончета, т. е, — трябва да бъде създаден каталог на фонотеката. За бързо намиране на необходимата музикална пиеса препоръчваме следния начин на записване: на първо място се отбелязва поредния номер – на записаната му­зикална пиеса, цифрите от брояча на магнето­фона, означаващи нейното начало, времетрае­нето на пиесата и наименованието й. Но при слушане на музика много често се налага да се решава и една друга задача за търсене — да се намери сред множеството записи произве­дение от определен жанр или изпълнявано от даден артист. За целта освен систематичния, се създава и друг каталог, наречен предметен, който е по-удобно да се води на картончета. В него по азбучен ред се събират сведения къде, т. е. на коя лента и на кое място в нея се намират систематизираните записи.

Още информация на тази тема можете да прочетете в ТАЗИ наша публикация

Кои са причините да слушаме грамофонни плочи

Ще започнем тази статия в Сандъците – сандъците  с малко статистика: през 2013 г. в САЩ бяха продадени около шест милиона грамофонни плочи – това е около три пъти повече в сравнение с 2000 г. Оттогава продажбите на винилови плочи там нарастват, а производството им по света расте непрекъснато. И докато някои хора си мислят, че това е нова мода, насочена към по-състоятелните аудиофили, практичният Китай бълва грамофон след грамофон, предназначени за по-бюджетно ориентираните клиенти (можете да ги намерите и в търговските вериги в България, но не Ви ги препоръчваме). В същата страна компанията ELP сътвори даже лазерен грамофон, който се използва за мащабни проекти в областта на цифровизацията на културно-историческото наследство, в което записите на грамофонни плочи имат голям дял.

В първото десетилетие на ХХІ век много меломани и аудиофили забелязаха, че качеството на звука, записан на  CD-DA, остава далеч от истината. В доста случаи дори файлове, свалени от световната мрежа, изпреварвали по качество CD звука. А това означавало, че колекционирането на компактдискове започвало да губи смисъл.

С течение на времето набраха популярност интернетски формати без загуба на качество –  lossless, FLAC – които завоюваха достъпност и поради високия си битрейт. И тогава вманиачените почитатели на качествения звук си спомниха добрия стар винил.

Кои са причините, обуславящи ренесанса на грамофонната плоча в последните години?

С развитието на високоскоростния интернет достъп музикалната промишленост беше принудена да приеме факта, че вече не е нужно всеки да купува оригинална музика. За меломана е достатъчно да свали търсеното ,,парче“ или албум от мрежата и да го прослуша на личния си компютър. Търсенето на любимата музика се опрости до немай-къде, а потребяването й вече не удря по бюджета на слушателя – достатъчно е да плаща само на интернет доставчика си.

С грамофонната плоча нещата стоят по друг начин. Нея човек първо трябва да купи, сетне да я занесе внимателно у дома. После включва аудиосистемата, повдига капака на грамофона, също толкова внимателно изважда плочата от плика и я хваща само за ръбовете, поставя я върху грамофонния диск, почиства я със салфетка от натрупал се прах (винаги се натрупва), включва грамофона и придвижва тонрамото към началото на записа.

Може да се каже, че разпространението на компресираните файлови формати доведе до това, че музиката вече не се възприема със същия трепет, както преди. Но пък от друга страна, бясното разпространение на музикални творби в Уеб 2.0 доведе до възможността бързо да се проявят и блеснат множество талантливи млади музиканти (макар че, както всяко правило, и това не важи с пълна сила и всякога – за по-подробно вижте нашата статия ,,Защо качеството на звука вече няма значение“, поместена в Nauka.offnews.bg).

При множество поп изпълнители е нормално тяхното творчество да се потребява от слушателите им ,,на парче“, песен по песен. За големите и известни музикални групи обаче, които подготвят години наред един албум с под една обложка и с една концепция винилът е точно това, от което имат нужда. Съответно те се нуждаят от слушатели, слушащи музика не като фон, а внимателно и съсредоточено, както се чете научна литература например. Такива хора се интересуват далеч не само от музиката. За тях е важен външният вид на албума, всеки цвят и всеки елемент във визуалната композиция. Такива хора логично биха се насочили и към колекциониране на така издадени албуми. Такава една колекция се нуждае от достатъчно пространство за качествено съхранение, а също така и от съответната качествена (но и скъпа!) звуковъзпроизвеждаща апаратура.

В явлението ,,завръщане на винила“ са вплетени редица обществени и психологически обстоятелства, но нашата скромна работа тук е да ги разплетем и разберем главното – какви са причините за ,,възраждането“. Мдаа, явно в този звук има някои разлики, които могат да се обяснят както физически, така и метафизически.

Главната особеност на поливинилхлорида като носител на информация се състои в неговата аналогова природа. Какво означава това? Че звукът, извлечен от плочата (разбира се, при наличие на добър грамофон), в идеалния случай е точно толкова истински, колкото и ако човек с добър слух се намира на концерт. Ако максимално опростим обяснението, звуковата вълна се преобразува в електрически импулс. Посредством звукозаписна технология като ТАЗИ образува вълна-бразда върху плочата, от която с помощта на грамофонната игла се извлича и се превръща обратно в звукова вълна. Единственото, което се променя, е физическото й изображение.

Честота на дискретизация

В какво се състои принципната разлика между аналоговия и цифровия сигнал? В естеството на тяхната дискретизация. Може да се направи една (макар и само донякъде) вярна аналогия с кинообраза. Една секунда върху кинолентата се състои от 24 кадъра (дискретни статични изображения), но човешкото око възприема това движение като непрекъснато. Точно по този начин е устроен и цифровият сигнал – непрекъснатият музикален поток е разбит на дискретни точки във времето. Информацията за тях се записва във файл, а възпроизвеждащото устройство, четейки информацията за тях, достроява звуковата вълна по такъв начин, че слушателят да я възприема като непрекъснат звуков поток. Честотата на дискретизация на повечето аудиофайлове, с които разполагаме в момента, е 44,1 кХц, сиреч ,,ключовите точки“ на информация в една секунда запис са 44 100 на брой.

На пръв поглед, не би трябвало да има никакви проблеми с възприемането на този леко начупен сигнал, обаче повечето специалисти по акустика са категорични, че именно в дискретизацията на цифровия сигнал се състои главният проблем за възприемането му. Оказва се, че да измамиш човешкия слух не е толкова лесно, колкото окото. Подсъзнателно човекът разбира ,,неестествеността“ на тази звукова картина, макар съзнателно да не може да отбележи никакви точни проблеми. Едва ли звукът на mp3 файловете поначало дразни някого. Всичко с този сигнал е наред, само че природата му е по някакъв начин различна – извинете за израза – някак ,,нечовешка“. Нито в природата извън човешкия организъм, нито в самия него съществуват механизми, пригодени за работа с такъв звук. И това се чува!

Защо се получава така? Досега смислен отговор не са дали нито физиолозите, нито инженерите. Съществува хипотеза, че електромеханичният запис съдържа в себе си допълнителна информация, която просто не може да опише с тези параметри, които се използуват при цифровизиране на звуковия сигнал. Това е нещо подобно на опит да се нарисува дъга с два цвята. Получава се двуцветна дъга, защото да се предадат останалите цветове с помощта само на два е невъзможно. По същия начин в mp3 файла или в компактидска недостига нещо съвсем малко, която липса мозъкът ни улавя въпреки волята ни. Без тази информация звуковата картина не се получава цяла. Именно заради това да се слуша винил е ,,по-леко“ и по-приятно, и на човек му се иска да употреби думи като мек, жив, истински и пр. звук – всички от аудиофилския речник.

Втората теория произхожда от противоположната идея: в цифровия сигнал информация е дори прекалено много. Човешкият мозък предпочита да има по-малко информация и затова достроява звуковата картина самостоятелно. При това всеки слушател я допълва така, както на него му е по-удобно, по-приятно и по-естествено – оттук е ефектът за по-лекото възприемане на звука от грамофонната плоча. В този случай трябва да отбележим, че по отношение на това дали достига ,,максимално добрия“ звук винилът значително отстъпва на цифровите носители, но именно тук се крие и неговото предимство. Аналогичен ефект предизвикват кино- и фотолентите. При тях всъщност е видимо по-малко, отколкото на качествена дигитална снимка, но затова пък такъв образ дава простор на въображението и това се харесва на човешкия мозък. Затова и приложението на Instagram, което на практика се занимава с влошаване на фотографското изображение, се намира в смартфона на всекиго. Влошените снимки за някои хора изглеждат по-добре.

А в тази статия ние не споменахме, че много от съвременните грамофонни плочи изобщо не са аналогови, а и те са цифрови. Защо и как се получава това – следващия път.

Статията е от ,,Енциклопедия на българската музикална култура“, Издателство на БАН, София, 1967 г. (кликнете за по-голямо изображение):

Цялото като djvu файл – Балкантон – инф. от ,,Енциклопедия на българската музикална култура„

А сега ека видим и едно малко известно лого на Балкантон – от първите им плочи. Тази плоча е отпреди въвеждането на традиционните сигнатури на Балкантон (ВхА + цифри), а пише само 0631. Значи – 631-ият запис на Балкантон. Това е част от комплект –  няколко плочи от радиокурс по френски език. Те са със сигнатури около 600 и без букви.

Повече за перипетиите около плочи на Балкантон можете да прочетете тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=25&t=2050