Мощни генераторни лампи и тяхното възстановяване
Изгражданите през десетилетията мощни радиопредаватели в България са, разбира се, изключително от лампов тип. Те и промишлените лампови генератори работят с генераторни лампи от голяма мощност — от 10 до 100 киловата. Радиотранслационните възли в по-големите градове работят с генераторни лампи от средна мощност — от около 500 вата до 3 киловата.
В тази статия в Сандъците- сандъците ще Ви разкажем как са възстановявани повредените мощни генераторни лампи от националните радиопредаватели. Това е естествено продължение на предишна наша статия, в която се занимавахме с ремонта на използваните в различни радиоприемници електронни лампи поначало.
Генераторните лампи представляват триелектродни лампи (триоди), състоящи се от катод, решетка н анод. Те са сърцето на всеки един лампов предавател. С помощта на тези лампи, свързани в съответни радиосхеми, се създават или, както казват в радиотехниката, се генерират радиовълни със строго определена дължина на вълната, характерна за дадения предавател. След това, чрез предавателните антени, тези радиовълни се излъчват в ефира и могат да бъдат приети в различни точки на земното кълбо, с помощта на приемни антени и радиоприемници.
Необходимостта от голяма мощност налага катодът и анодът да бъдат доста големи. От тук се увеличава и големината на цялата генераторна лампа, която на височина понякога достига чак до 1 метър. При мощност над 3 киловата, за да не се увеличават много размерите на лампите, анодите се правят от електролитна чиста мед или високохромирана стомана и се охлаждат с въздух или вода. Друга особеност на тези лампи е, че те работят с високи анодни напрежения — от 3,000 волта до 12,000 волта. При толкова високи анодни напрежения могат да се използват само пряко отоплявани волфрамови или ториево-волфрамови катоди, тъй като катодите с окисен слой на повърхността, каквито са катодите на всички обикновени електронни лампи, много лесно се разрушават при бомбардировката им от положителните йони, които се образуват в лампата поради йонизация на остатъчните газове при тези високи напрежения.
А ето как се транспортира една наистина мощна генераторна лампа – ГУ88П – със своите 55 килограма!
Такаа, а сега, след като се запознахме накратко с този вид лампи, стигаме и до същинската част на темата ни днес.
В началото на 60-те години Министерството на транспорта и съобщенията изразходва ежегодно по 3—4 милиона лева валута, за да закупува от чужбина мощни генераторни лампи. Това е логично, като се вземе предвид, че единичната цена на тези лампи е от 800 лева — за най-малките до 21,000 лева — за най-големите.
Дълготрайността на работата на всички тези лампи е от 1,000 до 1,500 часа и се определя главно от дълготрайността на катода, който изгаря. В складовете на нашите радиопредавателни станции със сигурност и сега дори много излезли от строя мощни генераторни лампи. Независимо от факта, че навремето много от тя са предавани на предприятие „Вторични суровини“, където са унищожавани
Оказва се обаче, че не малко от половината от използваните у нас типове генераторни лампи от средна и голяма мощност, конструктивно позволяват да бъдат неколкократно пълноценно възстановявани. При възстановяването лампата се разрязва в стъклената й част. Заменя се обикновено само излезлият от строя катод с нов, заварява се отново и се повтарят след това всички технологически операции, както при производството на лампите. При това производствените разходи за възстановяване на лампите са нищожни — от около 0.5 % от цената на една нова лампа — при най- големите от тях, до около 10% при най-малките.
Ето защо, със съвместните усилия на Министерство на транспорта и съобщенията и Физическия институт при БАН, през 1959 година е създадена производствена лаборатория за възстановяване на мощни генераторни лампи. Няколко души от лабораторията са командировани в Румъния, за да се запознаят с работата на създадената там производствена лаборатория за възстановяване на електронни лампи.
Близо една година отива в проектирането и изработването на необходимата апаратура и съоръжения за лабораторията. Трябва да бъдат преодолени редица трудности, поради това, че тогава у нас няма подобно електровакуумно производство (както – въпреки надеждите – всъщност и никога не се появява), а възстановяването на такива електронни лампи изисква добро познаване на техните конструктивни особености и на технологията на производството им.
Работата започва с възстановяването на 3-киловатовите стъклени лампи от типа „ГК-3000“, „ГМ-100“ и на 30-киловатовите лампи с медни аноди or типа „Г-431“. Всички тези лампи имат катод от чист волфрам.
Изпратените за експлоатация по няколко бройки възстановени лампи от типа „Г-431“ в националните предаватели в Костинброд (телеграфният предавател на БТ А) и в Столник (София—4), са показали безупречна работа и нормална дълготрайност. Първата от тези лампи след регенерацията до 1961 г. е навъртяла вече над 2,000 работни часа. т. е. надхвърлила е гаранционния срок на завода за този тип генераторни лампи. Успешно работят и възстановените лампи от типа „ГМ-100“ и „ГК-3000“, изпратени в транслационните възли в София и Русе.
През 1961 г. е усвоена технологията за възстановяване на 10-киловатовите генераторни лампи от типа „Г-450“ и „ГКО-10“ с катод от чист волфрам. Първите възстановени лампи са монтирани в предавателя в Костинброд.
Тези успехи са дали основание на колектива да смята, че са преодолени вече основните трудности по възстановяването на този тип лампи. Отново през 1961 г. започва подготовката на апаратура за възстановяване на най-големите 100-киловатови генераторни лампи от типа „Г-433“. Обсъжда се и въпросът за възстановяване на мощни генераторни лампи с катод от то риран волфрам.
Нещо повече – конструкторите са вярвали, че не е изключена възможността новосъздадената лаборатория да послужи като база за едно бъдещо производство на мощни генераторни лампи и някои други специални електровакуумни прибори в България. За съжаление обаче, това никога не се случва.
![[1966] Йордан Боянов – Справочник по електронни лампи](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/12/1966-%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BF%D0%BE-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8.jpg "[1966] Йордан Боянов - Справочник по електронни лампи")
