Завчера изпадна това радио на снимката горе. Видимо е доста пострадало, защото е държано във влажно мазе. Но поне всички части без задния капак са уо налице.
Знам само, че моделът е от края на 30-те години и производителят е радио Клингзор, нищо повече.
Ако някой иска да добави нещо повече за него, то нека заповяда в темата във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=37486#p37486
Драги приятели, здравейте! Дойде време да ви представим СЪКРОВИЩЕТО НА ПРАБЪЛГАРИТЕ, най-великолепното българско радио до 1945 г., българският царски танк на име Силвания 68! Няма друго толкова голямо по размери българско радио от въпросния период. :)
Заповядайте, ето легендарната Силвания 68:
Годината на пускане на модела в производство е 1938. Производителят – добре известен на почитателите на българската радиопромишленост от този период – е Радио вести О. О. Д-во, София – инж. Г. М. Георгиев, бул. Дондуков № 37:
Нещо повече, митичната известност на този модел е допринесла за това той да бъде известен само под името ,,Радио-вести“.
Говорителят е много голям, тежък, масивен и грамаден като капак на тенджера. Въпреки това обаче ес мощност само няколко вата. Вижда са и лепенка с името на собственика, за когото е било предначено радиото, може би:
Отвътре то самото е също твърде внушително. Лампите му са американско производство, също както и скàлата:
Още снимки на легендарната Силвания можете да разгледате в специалната ни тема за него във форума, защото това радио заслужава такава – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=12&t=3574&p=37232&hilit=%D0%95%D1%82%D0%BE+%D0%B8+%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+68#p37232
Тук сме си поставили за цел да направим сводна каталожна тема на ВСИЧКИ прозвеждани някога български автомобилни радиоприемници. Както е типично за публикациите ни досега, производителите и техните модели са подредени по азбучен ред, като са дадени снимки, схеми и технически описания на различните авторадиа.
Най-големият производител на такива радиоприемници до 190 г. в България е КРТА В. Търново, но са произвеждани и модели след 1990 г. – например малко известният Tsarevets.
Заповядайте да разгледате в нашия форум – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=2746
Това е публикация с амбицията да бъде общ своден каталог на всички български радиоапарати, произведени до 1945-47 г., колкото и да е утопична подобна цел.
Производителите и мозелите са подредени по азбучен ред, като са дадени подробни снимки и данни за ламповия състав
Заповядайте да разгледате – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10
Днес ще ви покажем един интересен стар документ. :)
В епохата на Царство България желаещите да упражняват професията ,,радиотехник“, за да могат напр. да ремонтират радиоприемници, не е било задължително да имат тази специалност като висше или средно образование (в последния вариант – придобита напр. от Телеграфопощенското училище в София). За целта е било достатъчно да изкарат курс по радиотехника, наричан ,,радиомонтьорски“ именно защото е бил достатъчен за практикуване на тази професия. Курсове са били организирани от известни радиотехници практици и са включвали часове теория и упражнителни дейности, а обучението е завършвало с изпити и издаване на документ. Курсовете е трябвало да бъдат лицензирани от компетентния държавен орган, в този случай – Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните. Изпитът също е бил с въпросник, отговарящ и стандартизиран според държавните изисквания. Скоро ще качим информация и за това.
Та точно такава дипломна бумага сме ви скенирали по-долу. Това е уверение за завършен курс по радиомонтьорство, издадена през 1936 г. Човекът е следвал два месеца тайните на лампите и механизмите, след това криво-ляво е взел изпитите и вече има диплома за радиотехник.
Лектор на курса е известният инж. Г. М. Георгиев, собственик на радиоработилницата ,,Радио Вести О. О. Д-во“ на бул. Дондуков 37 в София (там са се произвеждали радиоприемниците от марката Силвания) и автор на книги по радиотехника и електротехника.
Напълно възможно е той да е отворил радиосервиз след това, или да е започнал да работи в такъв. Кой знае?
На нас ни харесва и снимката на курсиста, приложена на дипломата – с тези петна около изображението е добре оформена. :)
Коментари за това откритие можете да отправяте в нашия форум ==> https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=12&t=4739&p=37273&hilit=%D0%A3%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%BE%D1%82#p37273
Сега ще обърнем внимание на някои реклами на техника, разпространявани в българските периодични издания до 1945-47 г., като започнем от 1928 г. Най-вече подобни пана (те имат истинска художествена стойност!) се намират из списанията на тема радиотехника, но могат да се видят и из малкото на брой радиотехнически книги от този период – примерно тези на Ангел Петров, издавани през 1927-29 г.
Характерно за тези мили рекламни послания е пълното отсъствие на езикова синтезираност. Напротив, езикът е разлят, свободен и богат. Изреченията са дълги и изобилствуват с прилагателни, които сякаш се надпреварват в опита си да опишат най-добре великолепните качества на предлаганото изделие. Гледано на фона на днешните реклами, при които се наблюдава струмужът да се обособят качествата на предмета в крайния слоган от две, три, най-много четири думи, техническите реклами до 1945-47 г. приличат на разказ за предмета, който представят.
На долната реклама забелязваме нещо много важно – реклама на високоговорители. Това означава, че се натъкваме на сведение за българска фабрика преди 1945-47 г., която е произвеждала говорители за радиоапарати – Обретен Дончев.
Коя е другата такава фабрика, както и много други забавни реклами от същия тип можете да разгледате в специалната ни тема във форума – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=71&t=4706&p=46204&hilit=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0#p46204
Напоследък свикнахме да възприемаме българските радиа от 30-те г. като горе-долу еднакви кафяви сандъци, при които вляво е скалата (повече или по-малко унифицирана), а вдясно ръбът е силно заоблен, има три еднакви лайсни и зад тях неособено фин плат. Днес обеч ще Ви пощажем нещо различно.
Това е едно много интересно българско радио от фирмата ИРА (Индустрия за радиоапарати) – Софиия, собственик Димитър Крепиев (произвеждали са и марката Ирафон). Долупоказаният модел със сигурност е от първите им производства – самата фабрика е основата 1936 г. Обърнете внимание на.. е, скàлата сама се набива в очи:
Още снимки на интересната ИРА можете да видите в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=36068#p36068
