Вижте в Sandacite.BG инфо за означението и класовете на българските озвучителни тела!

Днес сме Ви подготвили една публикация от по-практически характер. Много често, когато разглеждаме стара българска тонколона, четем, че това озвучително тяло е ,,първи клас“ или ,,втори клас“ и т.н., без никъде да е означено какво означават тези класове. Намирането на тази информация се оказва трудничко, още повече предвид многото години, които са изтекли от нейното публикуване.

Също така (както вероятно сте се убедили от достата ни тематични публикации по темата), българските тонколони имат не само търговска марка като Алфа, Бета, Тонакс и т.н., но и една комбинация от букви и цифри след това, които издават определени техни характеристики.Когато не знаем кое на какво съответства обаче, можем да бъдем сериозно затруднени.

И именно затова сега ние решихме да направим тази малка статийка, която се надяваме да е от полза на всички аудиофили. В нея ще приведем точни и сигурни  данни как се разшифрова тайнописът на индекса на българските тонколони и какви са разликите в характеристиките на различните озвучителни тела.

Въпросната система на означение е въведена вероятно в началото на 70-те години. По-старите тонколони от Hi-Fi клас не съдържат в означението си данни, изразени чрез категории ,,големина“ и ,,клас“. Само че нашето внимание тук е към произвежданите от 70-те до началото на 90-те тонколони. те се делят на малки (обем до 15 dm³), средни (до 30 dm³) и големи (над 30 dm³). Комбинация от букви и цифри има следните означения:

1. Първите две букви — ОТ (озвучително тяло).
2. Трета буква — М (малко), С (средно), Г (голямо).
3. Първа цифра — клас на озвучителното тяло: 1 (първи клас), 2 (втори клас). Разликите в параметрите на двата класа са даде­ни в долната таблица.
4. Втора и трета цифра — пореден номер на разработката.

Разликата по категорията ,,клас“ пък е в характеристики като долна и горна гранична честота, допустима неравномерност на честотната характеристика, изходяща мощност и коефициент на хармонични изкривявания. Ето я и таблицата с характеристики на колоните по класове, за която стана дума:

Така например индексът на колоните ОТМ 2-07 Ком ще означава ,,озвучително тяло с малък обем, ІІ клас, седма поред разработка на завода (,,Гроздан Николов“ Благоевград) в този клас. И наистина, ако сравним техническите характеристики на колоните Ком с параметрите за този клас, ще видим, че всичко съвпада! Те имат изходяща мощност 8 вата, импеданс 4 ома, честотен обхват между 160 и 10 000 херца, допустима неравномерност на честотната х-ка 15 децибела и т.н.

Така! Сега вече знаете какво се крие зад тайнствената категория ,,клас“ и ще можете да се ориентиране по-добре в света на старата българска аудиотехника. Поздрави от нас и до нови срещи! :)

 

Български озвучителни тела и високоговорители

Разработката и производството на високоговорители в България още от са­мото начало са насочени към задоволяване на нашите потребности за комплектуване на радиоприемници и телевизионни приемници, а впоследствие — за създаване на озвучителпи тела и звукови колони. Като специализиран производител на високоговорители, озвучителни тела и звукови колони се развива завод Гроздан Николов в Благоев­град, създаден през 1960 г.

Първоначално през периода 1961—1964 г. са усвоени в произ­водство високоговорители с параметри, отговарящи на изискванията на масовите радиоприемници и телевизионните приемници.

Тук мо­гат да се посочат: елиптични високоговорители с мощност 1,5 W, кръг­ли високоговорители с мощност съответно 1,5, 0,5, 3 и 6 W, ексцентри­чен високоговорител с мощност 8 W, високоговорително устройство с фуния c мощност 10 W, малки кръгли високоговорители с мощност 0,1 и 0,15 W и др.

В следващите години развойната дейност се насочва към създа­ване на фамилии от високоговорители, отговарящи на изискванията на МЕК с мощност 1, 2, 8 и 12,5 W.

От 1970 г. започва усвояването на специализирани и висококачествени Hi-Fi високоговорители, като лентови високоговорители с честотна характеристика 2,5–40 kHz и мощност 12,5 W, кръгли нискочестотни високоговорители с диаметър 200 mm, честотна характе­ристика до 5000 Hz и мощност 10 W, средночестотни високоговори­тели с диаметър 200 mm, честотна характеристика до 10 000 Hz и мощ­ност 8 W, кръгли високоговорители с диаметър 200 mm, честотна ха­рактеристика 80—10 000 Hz и мощност 10 W.

Утвърждаването на качеството на произвежданите високогово­рители позволява да се започне износ на високоговорители, а така също да се създадат условия за производство на български Hi-Fi озвучителни тела.

Разработката и производството на озвучителни тела се очертават като важно направление в областта на електроакустиката. За кратко време (1970–1972 г.) е усвоено производството на редица озвучител­ни тела за битови нужди:

• озвучително тяло Гама с номинална мощност 12,5 W, че­стотна характеристика 65 — 20 000 Hz, размери 700 х 430 х 240 mm, маса 24 kg;
• озвучително тяло с малък обем с номинална мощност 8 честотна характеристика 80—15 000 Hz. с коефициент на нелинейни изкривявяния <3%, размери 290 x 210×160 mm, маса 5 kg;
• озвучително тяло Делта с номинална мощност 30 W, че­стотна характеристика 50—20 000 Hz, размери 720x440x250 mm, маса 23 kg;
• озвучително тяло Алфа с номинална мощност 10 W, честот­на характеристика 80—18 000 FIz, размери 480 x 280 x 200 mm, маса 7,5 kg;
•  озвучително тяло Бета с номинална мощност 20 W, честот­на характеристика 50 — 20 000 Hz. размери 540 x 320 x 220 mm, ма­са 10,2 kg.

За задоволяване на потребностите от озвучаване на закрити и от­крити пространства (зали, площади, стадиони и т. н.) в 1970—1971 г. е усвоено производството на редица модели звукови колони с номинал­на мощност 12,5 W и 25 W и съответни честотни характеристики.

Bсичките говорители по времето на Инкомс (от 1987-8 г.) са разработка на ИРЕТ с ръководител доц. Димитър Попянев

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.