Етикет: Български професионални компютри

Sandacite.BG днес ви показва компютризирана система за големи магазини от 1981 – ИЗОТ 1015С.

Както и днес, така и преди десетки години в големите търговски обекти дневно се продават хиляди стоки. За да може бързо и ефикасно да се обслужват купувачите им и едновременно да се води счетоводство за продажбите, е необходимо стоката бързо да се маркира, да се отрази като продадена, цената като платена, а наличността – като променена. Ясно е, че дори с механичен касов апарат това става бавно – защо е нужно човек ръчно да въвежда информация за стоката, ако тя може да се прочита и въвежда в електронна компютризирана система автоматично?

Затова през 1981 г. е създадена системата ИЗОТ 1015С, наречена още ПОК Търговия. Ако помните от ТАЗИ наша статия, съкращението ПОК означава ,,проблемно-ориентиран комплекс“ – система (група) от няколко комуникиращи помежду си електронни устройства, които работят синхронно по дадена задача. Всяко от тях извършва различни детайли от работата и е отделен блок/модул на целия комплекс. Различните устройства в ПОК-а са произведени от различни заводи, но са взаимно съвместими. Работата им се управлява от устройство с микропроцесор.

Според вида на специализираната дейност наборът работещи заедно устройства в ПОК-а е различен. Някъде има касов апарат с печатащ механизъм, някъде не. Някъде има тестери за печатни платки, другаде не. Някъде има принтер с широки възможности, другаде не толкова.

ИЗОТ 1015С е използван в големи магазини с широко разнообразие от стоки. Представлява система за компютризирано и всестранно автоматизиране на продажбите – от въвеждане на идентификационните данни на новозаредените стоки до запис и архивиране на продажбения процес от работния ден. Състои се от следните устройства:

• Елка 90 (на снимката – в средата, отгоре) – електронна регистрираща каса, която автоматично чете етикета, който съдържа информацията за всяка стока и нейната единична цена (за етикетите след малко) или тези данни се въвеждат ръчно от клавиатурата на Елката, ако етикетът е повреден/нечетим. Етикетите са на магнитен принцип и се четат с четец във вид на… напр. морков, който се включва към апарата с 1,5-метров кабел. При вярно прочитане касата кратко изписуква и цената на маркираната стока се натрупва в регистрите на Елката. Данните за продажбите за даден период заедно с идентификационните данни на търговския обект и конкретното касово място могат своевременно да се записват на 8-инчови дискети (особено при отдалечени касови места) чрез флопидисково устройство, включено към Елката. Накрая във всички случаи те се подават към магнитолентово устройство за дълбоко архивиране. Времето за прочитане на 1 дискета и пренасяне на данните върху магнитната лента е 5 минути. Една каса може да се използва от до 6-има оператори (всеки със собствен ключ), отчита оборот от до 5 стокови групи и приема 4 начина на плащане: в брой, с чек, на кредит и с купон. Може и да отчита напр. отстъпки в проценти;
• ИЗОТ 6503С (в средата, под Елката) – събира и записва на дискета информацията за продадените стоки, изпратена му от Елките. Към 1 бр. ИЗОТ 6503С се включват най-много 3 каси, с оглед препълването и честата смяна на дискетата. Капацитетът на 1 дискета е около 12 000 съобщения от касовите апарати;
• ИЗОТ 6601С (най-вляво) – магнитозаписващото устройство – то изработва и отпечатва самите етикети. След запис извършва проверка, отпечатва визуалната информация – нея чете четецът на Елката – чрез мозаечна печатаща глава (подобно на матричните принтери), перфорира готовите етикети и ги навива на руло. Етикетите се отпечатват на картонена лента с широчина 25 мм с нанесен магниточувствителен слой и дължина на лентата в рулото ~120 мм. Магнитната информация на етикета се кодира в символи, като до 7 символа са предвидени за въвеждане на единичната цена, 11 – на номенклатурен номер и до 24 за допълнителни идентификационни признаци като ръста, размер, цвят и т.н. Етикетите са в 3 типоразмера – 25, 50 и 75 мм – като най-малкият съдържа само цена и номенклатурен №. Може да се отпечатат до 9999 етикета с еднаква информация, т.е. за 9999 броя от еднакъв вид стока. ИЗОТ 6601С отпечатва до 4000 етикета/час при най-големия размер етикети и до 10 000 при най-малкия;
• централна управляваща каса – с нея (в кръгов интерфейс) са свързани касовите апарати (терминали) и архивиращото магнитолентово устройство. В един кръг могат да работят до 20 Елки (т.е. магазинерски каси), отдалечени на макс. 1500 м една от друга, а връзката е по двуканална линия. От централната каса се определят дата и час на работа, № на обекта, операторът въвежда данни за рекламации, за ведомствени (вътрешни) продажби, за прехвърлени в другимагазини наличности и т.н. Центр. каса управлява обмена на данни между устройствата, верифицира съобщенията от касите, комплектова блоковете данни за запис върху магнитна лента, освен това в нея се намира часовникът за времеви интервали и т.н.;
• ИЗОТ 6502С, т.н. концентратор на данни – съдържа 2 контролера, грижещи се за: 1) обмена на данните между Елките и концентратора и 2) за конвертирането и записа на данни от флопито на магнитна лента. Първото извършва контролерът ИЗОТ 6502С.Е001, а второто – 6502С.Е002. След всяка продажба касовият апарат изпраща към концентратора съобщение с данните от етикета на продадената стока, както и други – напр. общия оборот до момента.
• ИЗОТ 5003 (в синия шкаф) – устройството записва и архивира получените данни на 1,5-инчова магнитна лента. Данните се записват в блоков формат с дължина на един блок 800 байта, като 360 метра лента побира данни от работата на 40 каси за 3 дни или около 195 000 осъществени продажби.

След запис информацията вече лесно се обработва с грамаден компютър от серията ЕС или СМ и се правят различни изводи от продажбите – напр. следене на търсенето, създаване на набор за движението на стоките и т.н. Операционната система е ДОС, а самите приложни програми са доставени от завода производител, но може и да им се включат специфични функции по заявка на организацията, закупила ИЗОТ 1015С за употреба в търговските си обекти – напр. ДСП Универсални магазини.

След обработка на донесените на лента данни с приложния софтуер закономерностите могат лесно да се разгледат в т.н. табулограми, които програмата създава. Те показват сведения и обстоятелства като напр.: каква е организационната структура на дадения търговски обект, каква е натовареността на обслужващите касии отделните смени по часове, ежедневна отчетност за работата на касите, може да се разбере дали е изпълнен финансовият план за определен период, коя смяна е продала най-много за зададено време (седмица, 10 дни, месец, тримесечие), има ли закъснели и/или недоставени заявки, кои стоки и кои подвидове от тях са се продавали най-много и т.н. Може и да се създаде картотека само от подбрани стоки, за да се наблюдават много параметри; ако са модни стоки – дали има изостанали наличности с изтекла сезонна актуалност, кой десен или модел от дадена стока се е продавал повече или по-малко в сравнение с друг и т.н.

Да добавим също така, че ИЗОТ 1015С е защитен от загуба на данни при пад на напрежението. Освен това, всеки буфер данни от 800 байта, готов за запис на лентата, както и подготвените, но неизпратени съобщения от Елките се запазват в енергозависимата памет на тези устройства за поне 10 дни, като електрозахранването се поддържа от малогабаритни акумулатори. Ако даден касов апарат бъде изключен от линията, тя се затваря автоматично чрез електромагнитно реле.

А ето ви тук и още един ПОК, да му се порадвате ==>

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!

See more

Запознайте се с българската работна станция за проектиране КСИ-68 в Sandacite.BG.

Както знаете от нашия сайт, още през 70-те г. българската държава издига лозунгите за ,,всестранно внедряване на електронноизчислителна техника в народното стопанство“, ,,електронизацията – стратегическа задача“ и други подобни. Целта е колкото се може повече човешки дейности да се управляват с помощта на компютри, защото това страхотно много повишава производителността на труда.

Една проектантска област, в която изключително много се използва компютърна техника още от самото начало, е машиностроенето – такъв пример е бюрокомпютърът ИЗОТ 1027С, за който можете да научите повече ТУК.

С такива бюрокомпютри, но и с големи компютри от серията ЕС са проектирани (една важна компютризирана дейност винаги е електронното чертаене) и изчислявани инженерните проекти на много от сградите, които до ден днешен ползваме из българските градове.

След това – през първата половина на 1980-те години – започва производството на какви ли не компютри и компютърни системи, които се използват в инженерното проектиране на различни неща в строителството – сгради, мостове, тунели и още съоръжения – а също и в други области. Различни измервателни, чертожни, печатни и други специфични устройства, промишлени роботи и т.н. са така приспособявани, че да се управляват и работят чрез компютри. Така постепенно се раждат българските работни станции!

В онези десетилетия това е изобщо целта на компютрите – да се използват за решаване на професионални задачи, не за цъкане на игрички дОма. :) Тези глезотии стават възможни едва след като персоналните компютри се разпространяват най-широко и различните професионални области – от архитектурно проектиране до военно дело – са добре обзаведени с тях.

Преди да пристъпим към работната станция КСИ-68, само ще засегнем появилите се през първата половина на 80-те г. проектантски компютърни системи на принципа CAE/CAD (Computer-aided engineering, Computer-aided design – т.е. инженерно проектиране чрез компютри, дизайниране чрез компютри), които през втората половина на 80-те, заради все по-широко използване на промишлени роботи и машини с цифрово програмно управление (да си спомним българските ЦПУ-контролери от серията Програма) се развиват в CAM – Computer-aided manufacturing – производство чрез компютри. През втората половина на 80-те вече не е възможно човек да си представи дейности като самолето-, корабо-, автомобилостроене, архитектура и проектиране на електронни устройства (напр. свръхголемите интегрални схеми) да се правят по стария начин на ръка.

CAE/CAD-компютърните системи са снабдени със специализиран софтуер, който улеснява много електронното чертаене и изработването на техническата документация на новопроектираните устройства. Програмите автоматизират и така ускоряват и извършването на голям брой повтарящи се рутинни операции, докато човешкият мозък пред монитора през това време мисли нещо по-сложно. Голям брой български работни станции с високи графични възможности, произведени след 1984 – 5 г., работят под управлението на 16-битови компютри Правец.

Почти всички такива станции работят и в локални мрежи, за да се споделят файлове между няколко техни потребители и така нещата да стават още по-бързо.

След това на ред идват 32-битовите компютърни работни станции, които започват да се използват в CAE/CAD към края  на 80-те. Те, разбира се, се организират около персонален компютър с 32-битов процесор. Една такава е българската КСИ-68, разработена в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН през 1988 г. Предназначена е за широк кръг проектантски задачи, разработката на софтуер, компютризирането и автоматизирането на различни лабораторно-научни изследвания и други задачи.

КСИ-68 се отличава със следните принципи:

— отворена архитектура. По същество КСИ-68 представлява набор от модули, съвместими с VMЕ-магистралата. Благода¬рение на модулния принцип се постига значителна гъвкавост по отношение на конкретно приложение, като характеристиките на МРС могат да се адаптират и разширяват в зависимост от изискванията на решавания клас задачи, както и да се изгради фамилия от програмно съвместими работни станции.
— стриктно придържане към проектни решения, съвместими със съществуващи стандарти. Механическите и електрическите параметри на модулите, изграждащи работната станция, съответстват на спецификациите на VMЕ-магистралата. Процесорът, използван в станцията, е от фамилията МС 68ххх на Motorola. За основа на софтуера на КСИ-68 е възприета де факто стандартната операционна система UNIX V, която осигурява съвместимост на ниво ОС с разнообразни приложни програми. За харддисковете и флопидисковите устройства са използвани интерфейсните стандарти ST 506, ST 412, SASI и SCSI. Локални мрежи се изграждат чрез стандарта IEEE 802.3 (Ethernet).

В долната таблица можете да видите основните технически характеристики на модулите в системата КСИ-68. Чрез тези модули могат да се изградят различни конфигурации в зависимост от това за какво ще се използва системата.

Продължеине на таблицата:

№ по ред 1	Модул 2	Функционални елементи 3	VME-интерфейс 4
5	КСИ 68 К/УФК — уинчестер и флопи-диск	ST-506 интерфейс за контролер за уинчестер диск, ST-412 интерфейс за флопи-диск, локална буферна памет	А 24, D16/D08
6	КСИ 68 К/ГК-М — главен графичен контролер	локален процесор МС 68 000, 16 КВ двупортова памет, 32/64 КВ EPROM за фърмуер, 16 КВ оперативна памет, таблица на цветност, видео ЦАП, 2 х RS-232C, интерфейс към видеошина	А24, D16/D08
7	КСИ 68К/ГК-С — подчинен графичен контролер	графичен контролер NEC 7220, 0,5/1-мегабайтов кадрови буфер, блок за лупа (zoom), интерфейс към видеошина
8	КСИ 68К/ПМ-20 — процесорен модул с МС 68020	процесор МС 68020, аритметичен копроцесор МС 68881, УУП МС 68851, главен или подчинен модул, системен контролер, 16 — 256 КВ RAM/EPROM, 2 х RS-232C, 3 х 16-разреден таймер, интерфейс към локална 32-разредна магистрала (VMX32)	А32/А24, D32/D16/D08
9	КСИ 68К/ДРАМ32-2 — динамична памет	динамична памет с обем 0,5/1/2 MB с контрол по четност	А32/А24, D32/D16/D08
10	КСИ 68К/ДПР-2	двупортова динамична памет с обем 1/2 MB с контрол по четност, интерфейс към локална 32-разредена магистрала (VMX32)	А32/А24, D32/D16/D08
11	КСИ 68К/КП —комбинирана памет	двупортова RAM/EPROM-памет, батерийно захранване, интерфейс към локална 32-разредна магистрала (VMX32)	А32/А24, D32/D16/D08

Независимо от значителното разнообразие от възможни конфигурации, могат да се обособят две основни, които се различават главно по броя на адресните и информационните шини, използвани за пренос на данни.
На долната фигура е показана блок-схемата на КСИ-68, основана на 16-битова шина за пренос на данните, а още по-долу — КСИ-68 с 32-битова адресна и информационна шина.

За изясняване на основните архитектурни особености на МРС КСИ-68, ще обсъдим накратко някои от по-съществените характеристики на отделните ѝ модули.

Системният контролер КСИ 68К/СК-1 реализира функциите за управлението на VME-магистралата. Съдържа функционални блокове за системна инициализация, системен такт, системен арбитър и блок за генериране на прекъсвания по VME-магистралата. Този блок е реализиран с помощта на два контролера на прекъсванията МС 68153, които осигуряват програ¬мируеми вектори на прекъсване, както и функции, свързани с генерирането на прекъсвания в многопроцесорни системи. Освен това в модула са прибавени и някои функции, които обикновено се използват еднократно в една МРС. Такива са напр. часовник/календар, паралелен интерфейс за принтер и два серийни интерфейса RS-232C. За увеличаване на обема от оперативна памет за потребителя или за разширяване на апаратно-програмното осигуряване са предвидени свободни цокли, в които могат да се поставят допълнителни SRAM- или EPROM-чипове.

Модулът КСИ 68К/ПМ-10 е предназначен за изграждане на системи на основата на 16-битова шина за обмен на данни. Той е ориентиран към работа с операционната система UNIX. Съдържа 16-/32-битов микропрорцесор МС 68010, устройство за управление на паметта МС 68451, двупортова динамична памет с обем 128/512 КВ, бързо действаща кеш-памет с обем 4 КВ, блок за обслужване на системни прекъсвания, локален монитор и сериен интерфейс RS-232C. За ускоряване на работата на модула в системи под управление на ОС UNIX се използват няколко подхода:
— достатъчно голям обем (512 КВ) локална памет, осигуря-ваща място за съхранение на цялото ядро на ОС;
— наличие на бързодействащ кеш за инструкции, включен между МП и системната памет;
— едновременно обръщение към кеш-паметта и локалната памет, като при. наличие на данните в кеша се прекратява цикълът на обръщение към локалната памет.

Модулите КСИ 68/ДРАМ-2, КСИ 68К/ДРАМ32-2, КСИ 68К/КП и КСИ 68К/ДПР осигуряват относително гъвкав набор от различни по тип, бързодействие, обем и интерфейс памети, с които в зависимост от изискванията на всяко конкретно приложение могат да се конфигурират различни по производителност системи.

Модул КСИ 68К/ПМ-20 представлява универсален 32-битов микропроцесорен модул на основата на МС 68020. За ускоряване на работата при операции с плаваща запетая е вграден аритметичен копроцесор МС 68881, а за управление на виртуална памет — УУП МС 68851. Модулът е проектиран така, че да може да се използва както като едноплатков компютър, така и в системи, съвместими с VME-магистралата. Във втория случай той може да изпълнява функциите на системен контролер или да се конфигурира като подчинен модул. Голяма част от ресурсите на модула са програмируеми и могат да се модифицират под управление на ПО. В зависимост от предназначението и функциите на модула в една система пространството върху модула, определено за памет, може да се запълни с RAM- или EPROM-елементи.

За увеличаване на производителността на КСИ 68К/ПМ-20 се използват четири подхода:
— двумагистрална структура с 32-разрядни шини за обмен на данни (VME- и УМХ32-магистрала);
— конвейерна обработка на адресните сигнали по двете магистрали;
— специални средства за поддържане на многопроцесорен режим на работа;
— двупортова архитектура на модулите памет (КСИ 68К/ДПР-2 и КСИ 68К/КП), предназначени за работа с КСИ 68К/ПМ-20.

Освен това модулът съдържа часовник за реално време и пак два серийни интерфейса RS-232C.

За управление на външна памет в системата КСИ-68 са предвидени два типа контролери — КСИ 68К/САСИ и КСИ 68К/УФК. За да се опрости разработването на драйверни програми, архитектурата на двата контролера поддържа интер-фейс от високо ниво при взаимодействие със софтуера. Докато КСИ 68К/УФК е управлява периферна памет с по-ниска степен на интелигентност, КСИ 68К/САСИ е предназначен за връзка с устройства, съвместими със SASI/SCSI-стандарта.
За реализиране на изискванията за локална интели¬гентност в КСИ 68К/САСИ е вграден локален микропроцесор МС 68121 с двупортова памет за обмен на команди и данни за състоянието. За ускоряване на обмена на данни по VME-магистралата е включено устройство за директен достъп до паметта и локален буфер с обем 32 КВ. Освен SASI/SCSI-интерфейс модулът поддържа и работата на външно 5,25-инчово флопи по SA 400-интерфейс или на магнитолентово устройство, което ползва същия интерфейс.

За приложения, изискващи обработка на графична информация – като CAD/CAE – КСИ 68 съдържа интелигентна графична подсистема, съставена от два типа модули:
— главен графичен контролер КСИ 68К/ГК-М;
— подчинен графичен контролер КСИ 68К/ГК-С.

Предназначението на КСИ 68К/ГК-М е да осигури локална интелигентност на графичната подсистема, както и интерфейс от високо ниво за програмите. За целта модулът съдържа микропроцесор Motorola 68000, който изпълнява апаратно-програмното осигуряване на подсистемата. Взаимодействието със софтуера става чрез графични команди и параметри. Апаратно- програмното осигуряване на КСИ-68 покрива основните графични примитиви, но благода¬рение на значителните ресурси на графичния процесор може да се разширява до функциите на GKS-стандарта. Освен това главният графичен контролер изобразява данните върху екрана – той преобразува данните от цифров в аналогов вид, синхронизира изображението, обработва данните за цветността и др.

КСИ 68К/ГК-С съдържа графичен контролер NEC 7220, кадрови буфери с обем 0,5/2 MB, блок за увеличаване/намаляване на изображенията (zoom) и блок за генериране на видеосигнали. С един подчинен контролер на всеки пиксел могат да се поставят по четири бита за цветност. В една графична подсистема могат да се включат до 3 подчинени контролера, което увеличава броя на битовете за цветност до 12 за пиксел (4096 цвята).

Тъй като в графичната подсистема има хардуер за локална интелигентност, тя може да се използва и самостоятелно за изграждане на прости графични компютърни терминали с висока разрешаваща способност или за да се емулират някои от най- разпространените български графични терминали.

Както казахме, вграденият специализиран софтуер на КСИ-68 се основава на операционната система UNICS. Това е видоизменена реализация на UNIX V, разработена от американската компания AT&T, върху микропроцесори от споменатата фамилия 68ххх на Motorola. Ядрото на системата с размер от около 180 КВ поддържа многозадачен, многопотреби¬телски режим на работа чрез времеделение. Процесорното време се разпределя между активните процеси по приоритетен принцип въз основа на престоя им в местата на чакащите. Файловата система осигурява унифициран набор от файлове и библиотеки, организирани в дървовидна йерархична структура. Всяко физическо входно/изходно устройство се интерпретира като файл. По този начин се осигурява уеднаквяване на обслужването на файлове и устройства.

Неделима съставна част на UNICS е компилаторът на език С, основан на SGS (Software Generation System — система за генериране на софтуер) и поддържащ файловия формат за общи обекти COFF (Common Object File Format). Освен това е включен компилатор за ФОРТРАН 77 и АСЕМБЛЕР за МС 68000/68010/68020. За подпомагане на програмния развой е включен символен дебъгер за С, ФОРТРАН и АСЕМБЛЕР, както и други средства като специализираните езици SNOBOL, BS-интерпретатор/компилатор на диалект на БЕЙСИК, AWK, език за обработка на низове, ВС, YACC и LEX — език за логически анализ.

През 1988 г. станцията КСИ-68 вече е напълно готова и работеща, но е още в началото на развитието си. Затова тогава тя осигурява само основните, предимно апаратни елементи за създаване на мощни работни станции за CAD/CAE. Но тази работна станция се развива във времето, като след това се сдобива с нови функции:

— създаване на нови и по-високопроизводителни модули – като контролер за Ethernet (КСИ 68К/ЕК), интелигентен многоканален сериен интерфейс (КСИ 68К/ИСИ), нова графична подсистема, процесорен модул на основата на МС 68030, интелигентен контролер за външна памет и др.;
— пренос на потребителски програми за CAD / САЕ-приложения,
— създаване на мрежа от такива станции;
— свързване към други компютърни работни станции и отделни персонални компютри;
— разширяване на базовия в началото софтуер.

Sandacite.BG представя на вниманието ви т.н. проблемно-ориентиран комплекс ИЗОТ 1008С.

Преди няколко дни ви качихме СТАТИЯ за едни специални компютърни системи, произвеждани в България от 1978 – 9 г. нататък, наречени проблемно-ориентирани комплекси. В нея споменахме един от тях, наречен Бензин, и обещахме да разкажем повече за него. Дайте сега да видим.

Той датира от около 1980 г. и е предназнаен да работи в популярните преди 1990 г. в България авторемонтни станции, където се занимава с електронизация и автоматизиране на зареждането с гориво и сервизното обслужване на  камионите и леките коли, изполозвани в държавните автомобилни предприятия (ДАП) и др. Напр. ИЗОТ-ът води точна отчетност за това колко гориво и масло е изразходвано за зареждане – тази информация се записва на магнитна лента чрез включено в комплекса устройство работа с такъв носител – ИЗОТ СМ5300.01.

В паметта на 1008С може да се въведат характеристиките на различни гориво-смазочни материали – също може да запомни най-много 16. Комплексът може да се свърже чрез телефонен модем с голяма (ЕС) или малка (СМ) електронноизчислителна машина и така, докато работи, могат да го ползват и като обикновен отдалечен терминал в голяма компютърна мрежа.

Ето и от какво се състои Бензинът:

• управляващ блок с главна част – български процесор от серията СМ 600;
• клавиатура с две групи клавиши: буквено-цифрова и такава с функционални – за задействане на различни възможности;
• индикация – вероятно LED букви и цифри – и такава с функционални светодиоди;
• малко принтерче за печатане на касови бележки, подобно на онези в касовите апарати Елка;
• споменатото запаметяващо устройство на магнитна лента ИЗОТ СМ5300.01;
• четец за магнитни идентификационни карти – такава се използва, когато оторизираните шофьори трябва да ,,отключат“ ИЗОТ-а, за да си свършат работата. Иначе без да му ,,покажете“ карта, не можете да работите с него – това се прави, за да няма злоупотреби (вижте по-долу);
• блок автоматика;
• комплект датчици.

Проблемно-ориентираният комплекс Бензин може да обслужва едновременно до 8 бензоколонки, но те могат да се разширят и до 16. Когато от някоя от тях се извършва зареждане, тя е свързана с ИЗОТ 1008С и така той в реално време регистрира колко гориво и смазочен материал е изразходвано. Пригоден е за работа на няколко смени -в края на всяка смяна може да му се зададе да направи баланс не само колко литра бензин/нафта/масло е изразходвано, ами и от кой вид материал по колко и освен това да го запише на магнитна лента!

ИЗОТ 1008С следи и за определените от държавата лимити на горивото – ако сте го надвишили, няма да можете да заредите камиона, дори и да имате идентификационна карта! Всеки камион или лека кола притежава единен код на шофьора, отделно друг на самото МПС и най-сетне на предприятието/службата, към която е зачислено. Именно те са записани на магнитната карта. Когато я поставите в четеца, те се прочитат автоматично, но можете и да ги въведете ръчно с клавиатурата.

Апаратът има и 21 кб памет, в която информацията може да се съхрани до осем часа след изключване на напрежението. Иначе оперативната му памет е 4 кб. Подсистемата за работа с магнитни идентификационни карти има отделни памети – оперативна 250 байта и постоянна 4 кб – в които запомня данните от картите.

Софтуерът му се състои от специализиран алгоритичен език, който, както и онези на повечето ПОК-ове, е написан специално за най-удобно даване на команди на тази група от устройства.

Всичките устройства в състава на ПОК Бензин има механически триещи се части, но докато работят, все пак не са чак толкова шумни – най-много 75 децибела.

Знаем, че бюрокомпютрите са тежки. Събрани с други устройства, е нормално да тежат почти повече, и при този е точно така – 300 килограма! А размерите на групата, събрана заедно, са:

• главен изчислителен блок – 950 х 770 х 680 мм;
• лентовото устройство – 950 х 770 х 430;
• блокът с автоматиката – 430 х 175 х 180.

Иначе работи при обикновеното 220 волта мрежово напрежение и потребява около 550 вата мощност.

Този ПОК е широко изнасян в чужбина от външнотърговската организация Изотимпекс. Ама де да намерим и у нас някоя голяма стара автостанция, ама неразбивана, и вътре да ни чака някой такъв Бензин?! Тц – няма такъв господ…

А тук тук ви показваме и какви са били българските автосервизи преди около половин век:

Вижте най-добрите български автосервизи през 1965 г.

See more