Български компютър полетя в Космоса
Както знаем, от 7 до 17 юни 1988 г. българският космонавт Александър Александров излита на борда на съветския космически кораб Союз ТМ-5 заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Интересно е да се знае, че заедно с Александър Александров (той е и вторият български космонавт) излита и успешно изпълнява задачата си първият български компютър, работил в Космоса – представител на фамилията компютри МИК 16. Негови създатели са старшият научен сътрудник Николай Илиев от Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) и професор Димитър Мишев от Централната лаборатория за космически изследвания (ЦЛКИ) при Българската академия на науките. В основата на проекта е залегнала фамилията индустриални компютри, разработена в ИТКР, а надстройката е дело на специалистите от ЦЛКИ.
Днес в Сандъците ще Ви запознаем по-подробно с първия български космически компютър.
През първата половина на 80-те години години персоналните компютри от типа IBM PC/XT вече са се наложили като световен стандарт. Затова при създаването на фамилията професионални компютри МИК /Модулни индустриални компютри/ 16 в Института по техническа кибернетика и роботика са формулирани следните изисквания:
- пълна програмна съвместимост с IBM PC/XT,
- надеждна работа след транспорт и при промишлени условия,
- конструктивна и логическа съвместимост с по-старата модулна фамилия – МИК 68, гъвкавост по отношение на евентуалните разширения и бъдещото развитие на системата.
МОДУЛНА СТРУКТУРА
Разработена е фамилия модули МИК 16, позволяваща изграждането на различни програмно съвместими с IBM PC/XT компютри. Модулите са изпълнени двоен и в единичен европейски формат. Помежду си се свързват чрез пасивна дънна платка с две успоредни магистрали, логически съвместими с IBM PC. Магистралите се поддържат от процесорния модул на компютъра, като системната е изведена на съединителя ХВ, а периферната – на съединителя ХА. Използвани са индиректни съединители от европейски тип DIN 41612.
Всички модули, разработени в двоен формат (с изключение на процесорния), се включват само със съединителите ХВ, а разработените в единичен формат могат да бъдат включени към едната от двете магистрали (виж фигура 3). Това е възможно, тъй като всеки модул в единичен формат генерира допълнителния сигнал за управление на буферите за данни CARDSEL, който се използва в периферната магистрала ХА.
Избраната модулна структура напълно удовлетворява изискванията за надеждна работа в промишлени условия. Модулите могат да бъдат монтирани в касета и да се изолират от околната среда по подходящ за случая начин. Те са конструктивно съвместими с по-старата фамилия модули МИК 68 и могат лесно да се съчетават с тях чрез един преходник (фиг. 4).
Всички модули МИК 16 са разработени в двуслойна технология, като 64-те пера на европейския съединител са заети напълно от магистралата на МИК 16, която е осембитова, понеже е използван микропроцесорът 8088 (като в IBM PC). При бъдещо преминаване към шестнаде- сетбитова магистрала(като в IBM PC/AT) процесорният модул на МИК 16 може да се замени с нов, като допълнителните пера на магистралата се изведат на европейски съединител от същия тип, но с 96 пера. По този начин разработените периферни модули от фамилията МИК 16 ще могат да се използват и в бъдеще.
МОДУЛИ НА МИК 16
МИК PC 188Т –
Модулът „Процесор“ МИК PC 188Т управлява магистралите на МИК 16. Той съдържа следните по-важни компоненти:
- процесор и копроцесор (поставя се на платката по желание на клиента) с допълнителни логически схеми, необходими за правилно функциониране;
- пром;
- входно-изходен периферен адаптор със свързана към него клавиатура и схема за четене на ключетата, определящи вида на системата;
- контролер за пряк достъп до паметта;
- арбитрираща логика;
- схема за програмируемо въвеждане на цикли на задържане на процесора;
- контролер за управление на прекъсванията;
- таймер;
- интерфейс към магистралите на МИК 16.
Платката е с двоен европейски формат и се свързва към системната и периферната магистрали на МИК 16 чрез два съединителя с по 64 пера, евростандарт. Захранва се с постоянно напрежение + 5 V от системната или периферната магистрала и консумира не повече от 1А ток.
На лицевия панел са изведени ключетата за конфигуриране на системата, съединител за клавиатура, бутон за RESET и ключе за превключване на 4,77 или 8 MHz.
Двете магистрали на МИК 16Т са напълно логически съвместими с магистралата, използвана в IBM PC/XT, като сигналите са изведени на съединители от европейски тип с 64 пера. Двете магистрали се различават по това, че на съединител X А се използва един допълнителен сигнал CARDSEL за управление на допълнителния буфер за данни на процесорната платка към периферната магистрала.
МИК PC 254M –
Модулът “Комбинирана памет 640 Кбайта“ М е предназначен за свързване към системната магистрала МИК 16 – ТУРБО На него са разположени:
- оперативна памет с капацитет до 640 Кбайта;
- два серийни интерфейса RS 232С;
- един паралелен интерфейс от тип Centronics;
- CMOS часовник календар ММ
- логическа схема за следене на захранващото напрежение;
- три съединителя за допълнително разширение на паметта.
МИК PC 255М –
Модулът „Многофункционален разширител“ МИК PC 257 е оперативна рам със странична организация и съдържа осем банки памет с общ капацитет в зависимост от типа на използваните интегрални схеми (64Кбита х 1 или 256 Кбита х 1) между 512 Кбайта и 2 Мбайта. Платката разширява оперативната памет на персоналния компютър над 640 Кбайта. При проектирането е предвидена възможността за едновременно включване и използване на две,три или четири платки така, че общият капацитет на разширената оперативна памет да достигне съответно до 4, 6 или 8 Мбайта. Платката може да се използва и от стартов адрес 40000Н, като в този случай част от паметта за разширение допълва стандартната оперативна памет до 640 Кбайта, а останалата част служи като странично адресируема. Възможно е и използуването на платката от стартов адрес 400000Н като динамична рам с капацитет 512 Кбайта, което от своя страна изключва възможността тя да послужи за странично разширение на стандартната оперативна памет.
МИК PC 311 – Модулът “Контролери за гъвкави магнитни дискове и твърди дискове тип уинчестър” МИК PC 311 може да управлява едновременно до две флопидискови устройства с обем 360 Кбайта и до два твърди диска с обем от 5 до 33 Мбайта. Типът на съответния уинчестер диск (брой глави и цилиндри) се избира за двата диска поотделно чрез ключета на платката. Контролерите работят под управлението на MS DOS или PC DOS версии над 2.0. Контролерът работи и в split режим, при който един твърд диск се разделя еквивалентно на два логически, работещи като самостоятелни устройства под управлението на ДОС. От страна на твърдия диск контролерът работи по интерфейс ST506, със скорост на обмен 5 Мбайта, сек. Съдържа собствена форматираща програма.
БИБЛИОГРАФИЯ:
сп. Компютър за Вас 7-8-1988
10 години космически проект „Шипка“ : Сб. с докл. – юбил. науч. сес., София, юни, 1998 / Ред. кол. Н. Георгиев – глав. ред. и др. – София : Инст. за косм. изследвания, 1999 ([София : Брайлова печ.]). – 376 с. : с табл., сх., ил. ; 23 см
