Български обикновени полуремаркета от завода в Добрич

Днес в Sandacite.BG отсрамваме българските обикновени полуремаркета за камиони от завода в Добрич.

Български полуремаркета

Много е готин, нали? :)

Докато се чудехме какво да напишем днес, се усетихме, че на тази част от нашата автомобилна техника не сме обръщали внмание досега. Както знаем, полуремаркето представлява прикачно приспособление. Това умно изделие на машиностроенето се присъединява към самоходно шаси влекач и е измислено, за да ни помага да оползотворим голямата двигателна мощ на шасито в превозване на голямо количество товари. Има различни видове полуремаркета, като какъв вид е то, се определя от вида на надстройката и на инфраструктурата – за какъв тип товари е предвиден. Най-популярните (обикновени) са покритите с тента, с които се превозват опаковани товари. Съединени с влекача, образуват тежкотоварен камион или както е популярен у нас – ТИР, макар че това название всъщност е неправилно.

В България също са произвеждани такива изделия – в Завода за полуремаркета и контейнери в Добрич, тогава Толбухин. Производството им започва в началото на 70-те години и сега ще разгледаме моделите им, които спадат към тентованите полуремаркета.

Полуремаркетата се различават по броя на осите и колелетата си, като всичките представени тук модели са двуосни, като на всяка ос има четири колела, значи общо осем. Окачването е с ресори.

Около 1980 г. заводът предлага следните пет основни модела, различаващи се по товароподемността си, а оттам и по други признаци. Както виждате, двуцифреното число след съкращението ,,ПР“ укозва общото тегло на полуремаркето, а това общо тегло се получава от сбора собствено тегло + пърна натовареност:

  • ПР20Х – най-малкият модел… всъщност изобщо не е малък! :D Собственото му тегло е 5,1 т,  а максимално натоварено тежи 21,1 т – тоест вози 16 тона товар. Вътре разполагате с цели 46,8 кубични метра обем, които можете да натъпчете с каквото ви падне, стига да е правилно опаковано, за да запълните добре търбуха. Дълго 9385 мм, високо широко 2500, високо 3480;
  • ПР25 – това, което виаждате на първата снимка горе. Мъртво (демек собствено) тегло със 700 кг по-голямо и 20 тона полезен товар. Кубатурата вътре, разира се, е увеличена – 51,7 м3. Размери: дължина 10 500 мм, широчина и височина отново 2500 и 3480;
  • ПР29 – тежи кръгло 7 т, вози 21 т товар. Обем да пълните – 63,4 м3. С още 2 м и нещо по-дълго – 12 320 м, широко пак 2500 мм, височина 3750. В това вече можем и ние да живеем, ако се наложи…;
  • ПР32 – 25,3 тона, съответно 63,6 м3 за товари, и 6,7 т собствено тегло. Дълго е 12 780 мм, иначе останалите два размера са същите – 2500 и 3750 мм;
  • и накрая има едно ПР32TIR, което е по-особено, защото характеристиките му са направени така, че да отговаря на стандартите на международната конвенция Transports International Routiers (или TIR, ноември 1975 г.) и свободно да пътува по междудържавните пътища. При него имаме 7,5 т собствено тегло и кръгло 68 м3 кубатура на търбуха за пълнене. Като размери стойностите са идентични с тези на предния ,,обикновен“ 32-тонен модел.

Полуремаркетата са ползвани с различни влекачи LIAZ Мадара, произвеждани в Комбината за товарни автомобили Мадара в Шумен – както по-стари, така и по-нови:

Български полуремаркета

Тези ,,автовагони“ имат по четири или пет капака от всяка страна (според дължината) и един отзад, които се свалят и улесняват вкарването на товари. Дебелата тента се премята нагоре и почвате да товарите. Навътре в полуремаркето от всяка страна има стоманени прътове, които я поддържат изпъната.

Първите ПР-и са с тежки ламаринени кантати, малки спирачни цилиндри и стойки за резервните гуми монтирани пред първа ос, което  затруднява вдигането на гумата. Впоследствие тези леки грешки са подобрени с това, че кантатите започват да се изработват от алуминий, спирачните цилиндри са заменени с по-надеждни, а стойките за резервните гуми се измества в най-задната част на рамата.

А ако искате да надникнете в историята на българските ремаркета за камиони, заповядайте ето тук ==>

Ето български ремаркета за камион от 1950-те г.!

Огромен български бетоновоз ЛИАЗ Мадара от Шумен!

В Sandacite.BG изнамерихме този мегаголям български бетоновоз ЛИАЗ Мадара от Шумен!

Бетоновоз ЛИАЗ Мадара

Случайно се натъкнахме на ето тази снимка и тя страхотно ни впечатли. Чудовището на снимката е произвеждано от началото на 80-те г. в Комбината за товарни автомобили Мадара в Шумен. Той съществува и сега, но произвежда само малък брой селскостопански машини и прикачен инвентар

А този бетоновоз (или бетонмиксер, както им казват сега) е плод на кооперираното производство между КТА Мадара и Либерецките автомобилни заводи (ЛИАЗ) в бивша Чехословакия. Между ЛИАЗ и Мадара е имало кооперирано производство, затова във влекача има и дооста български неща. Напр. в Шумен са произвеждани:

– задните мостове с планетарни редуктори;
– рамите на камионите;
– ресорите;
– бордови и самосвални каросерии;
– тръбите за хидравликата и спирачките

Имало е цехове за колянови валове, цилиндрови блокове, трансмисии за мотокари, самоходни шасита.

Моделът е на влекача най-вероятно е 110.471, а бурето за бетон е на полуремарке. Този влекач има неповдигаща се кабина, 3 седалки, 1 легло, право арматурно табло. Двигателят на оригиналното (чешкото) 110.471 е 6-цилиндров редови, с редова гориво-нагнетателна помпа. Със сменяеми водни втулки (ризи) коляновият вал е пълноопорен. Разпределителният вал е с долно разположение и зацепването му с коляновият става посредством зъбна предавка. Цилиндровата глава е съставена от три части. Предавателната кутия е петстепенна с ръчно управление, бързите и бавните се превключват чрез бутон, монтиран на лоста. Тяхното превключване е по плевматичен път, а от 1 – 5 и предавката за заден ход чрез лостова система. Спирачките се задействат чрез сгъстен въздух.

Само че този влекач е сглобяван в България и може да не е с оригиналния двигател, защото са произвеждани напр. с варненски ,,Перкинс“ от завода ВАМО (или ,,Васил Коларов“).

Бурето също е произвеждано в България, в телферния завод на име Вагрянка (или Машиностроителен завод Петко Кунин) в Павликени. Побира около 9 кубика бетон. Основата, върху която се движи, пък е произвеждана в Добрич. В бурето са возили само бетон – няма нищо за душата (винце напр.)…

Само че сега такова нещо у нас няма кой да направи… :(

А ето го и Първия български камион:

[1949] Първият български камион Димитровец

Вижте тайнствените български камиони и микробуси Балкан

Днешната тема в Sandacite.BG са малко известните български камиони и микробуси Балкан.

Български камиони и микробуси Балкан – Балкан Т800 от 1963

(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 153, 12 юли 2019 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-128.pdf.)

Историята на българската автомобилна промишленост съдържа примери за прототипи, никога невлезли в серийно производство, но неочаквани и интересни сами по себе си. Една такава история започва в ловешкия завод Балкан в края на 50-те.

През 1954 г. е сложен край на самолетостроенето в България. Завод Балкан (наричан Завод 14), тогава единственото такова предприятие, е изправен пред предизвикателство, а висококвалифицираните му инженери и монтьори са с неясно бъдеще. Преустройството за коренно различно производство би било скъпо, не върви добре и това кара ръководството да се ориентира към производството на автомобили – лекотоварни и микробуси. Ковашко-пресовата работа по това време изпълняват по технология, използвана в малосерийното самолетостроене – тънък стоманен лист бива ръчно ,,обработван“ с дървен чукове върху кожени торби с пясък.

През 1959 е изработен лекотоварният камион Балкан с полезен товар 800 кг, собствено тегло 900 и макс. скорост 90 км/ч. Двигателят му е 4-цил., 4-такт., с мощ. 30 к.с. Има метална товарна платформа, боядисан е в червено и бяло и през септември 1960 е представен на Пловдивския панаир.

Български камион Балкан – прототипът от 1959, вер. на панаира в Пловдив

През март 1962 в завода решават да разработят подобрен камион Балкан Т800 и микробус със същото име – Балкан М-10:

Български микробус Балкан М-10 – 1962 г.

И още една негова снимчица:

Български микробус Балкан М-10 – 1962 г.

Както уточнява автоисторикът Иван Колев, камионът е произведен в Ловеч, обаче каросерията на микробуса най-вероятно е изработена в друг завод – Чавдар в Ботевград. Т800 има промени в дизайна на предната част и в механиката. Двата Балкана отново са боядисани в бяло и червено и успешно представени в Пловдив през 1962.

Български камион Балкан Т800 – 1962 – 3, може би на панаира Пд
Български камион Балкан Т800 – 1962 – 3 г.

През април 1963 вече имаме нов камион Балкан с дървена товарна платформа вместо дотогавашната метална и тегло 1,25 т, изпитан край Ловеч през 1963 г. Него виждате и на първата снимка в статията. При тези Балкани двигателят е предно разположен и задните колела са задвижващи. Новият има макс. скорост 84,7 км/ч, мощ. 45 к.с., ускорение до 50 км/ч за 17,5 сек и т.н., а за двигателя му е отбелязан около 3 пъти по-висок коефициент на износоустойчивост спрямо конкурентен ,,Фолксваген“. Констатирано е обаче и друго – че ускорението и макс. скорост на новия Балкан са незадоволителни.

Български камион Балкан Т800 от 1963

След това има 2 макета – пластмасови модели на проекти за микробус (1965) и фургон (1966), без обаче да са им изработвани прототипи.

Макет на фургона от 1966

Ето го и в цветна снимка, маркиран с емблемата на ДСО Родопа – явно за да се види как ще изглежда, ако се ползва за превоз на месни продукти:

Български фургон Рила 700 (макет)

Дизайнът на новите производства на различните заводи поначало се проектира в специално звено – Център за промишлена естетика и художествено проектиране (създ. 1963), който през 1978 прераства в Централен институт по промишлена естетика.

Вероятно последния прототип завод Балкан изработва през 1967 – микробусът Рила 700 на основата на възли и агрегати от съветския лек автомобил Москвич 408. Ето го, даже с ловешката му регистрация:

Български микробус Рила 700 от 1967

През 1970 в ЦПЕХП е изработен и макет на друга Рила 700:

Български микробус Рила 700 – макет от 1970

Логично е да се запитаме – защо нито един от тези прототипи и макети не бива доведен до серийно производство? Защо в крайна сметка завод Балкан се насочва към сглобяване на италиански и съветски коли – разл. модели ФИАТ и Москвич?

Могат да се дадат различни обяснения, но нека се вгледаме в едно. Още в замисъла на микробуса Балкан М-10 се предвижда употребата на шаси и двигател от Москвич 407. Двигателят на камиона Т800 е същият, а споменатите фургон Балкан (1966) и микробус Рила 700 (1967) пък е трябвало да използват възли и агрегати от Москвич 408. В някои от моделите са предвидени компоненти и от ,,Волга“. По това време в България липсват достатъчно производствени мощности, които да поемат в големи количества частите за евентуална серийна изработка на всички тези автомобили – компоненти на ходова част, двигатели и т.н. – и затова заводът разчита на бъдещ масов внос напр. на съветски двигатели по линия на СИВ, което според тогавашните проекти е само въпрос на време. Да, но…

Концепцията за организация на производството на камиони, микробуси и т.н. с руски части се опира на съществуващата по това време в СССР доктрина на т.н. совнархози – държавни органи по места за локално (териториално) управление на различните производства в страната. При совнархоза решения като напр. как да се организира производството, какво да се прави с произведеното и т.н. се взимат децентрализирано, на място, на равнище самия совнархоз. Тази система е въведена (по инициатива главно на ръководителя Никита Хрушчов) през 1957, но е отменена през 1965. След това е върнато централизираното планиране, а големите съветски заводи вече не са толкова съгласни (а и свободни) да изпращат свои части на чуждестранни предприятия.

Завод Балкан Ловеч сглобяване на Москвичи

И така СССР е готов да организира в Ловеч само т.н. SKD (от англ. Semi-knocked Down) – сглобяване на полуготови комплекти – за леките автомобили ,,Москвич“. Автомобилът пристига през границата – в специален контейнер – като набор от агрегати, възли и детайли, които трябва да се сглобят и да се превърнат в пълноценна работеща кола. Така в завод Балкан между 1966 и 1990 г. са сглобени 304 297 броя Москвичи от различни модели.

По-късно обаче се появява още един любопитен епизод от историята на българското автомобилостроене – появата на спортната кола София:

София – българската спортна кола


Използвана литература:

Годишник на НИПКИДА (Научноизследователския проектоконструкторски институт по двигатели и автомобили), 1965 г. – София : Техника, 1965.

Цонев, Младен. Сбогом, барон Хирш! С усмивка за миналото на техниката в България. – София : Народна младеж, 1968.

Сп. Промишлена естетика, бр. 2-3 – 1974.

Колев, Иван; Юрий Петров. Болгарские грузовики, ч. 2 – http://www.gruzovikpress.ru/article/13705-bolgarskie-gruzoviki-ch-2-traktory-elektrokary-avtobusy-i-malotonnajnye-shassi/.

Колев, Иван. Нереализираният проект за български лекотоварен камион ,,Балкан“ // сп. Retro Classic, 2018.


Статията е публикувана от автора за първи път във в. FibankNews, бр. 153, 20 юли 2019 г. (https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_153.pdf).

Българска товарна платформа Балканкар

Товарна платформа на Балканкар в Сандъците – Sandacite.

Българска товарна платформа Балканкар

Наскоро Ви бяхме разказали за няколко малко известни изделия на българската автотехническа мисъл, разработвани пpeди вcичĸo в Цeнтpaлния нayчнoизcлeдoвaтeлcĸи инcтитyт пo тpaнcпopтнo мaшинocтpoeнe нa ceгaшния бyл. Цap Бopиc III № 126 и произвеждани в различни заводи в страната.

Днес сме Ви подготвили още едно такова чудо – българска специализирана товарна платформа. Както и останалите превозни средства от този вид, и тя е произвеждана в ограничени бройки, което се обяснява със специфичните й сфери на употреба – предназначена за транспортиране на различни видове товари в заводите, аерогарите, жп. гарите, пристанищата и т. н.

Платформата е проектирана е в ЦНИИТМ през 1970 или 1971 г. и се описва с трудно запозняемия индекс Ф16.Б32—2013.

Първо, малко за конструкцията. Предният мост е управляем и има независимо окачване. Задвижването се осъществява с четирицилиндров четиритактов двигател тип „Москвич 408“ с мощност 45 конски сили при 4500 tr/min. Товарната платформа е приспособена за движение по улиците и пътищата; а осветителните тела и светлинната й сигнализация отговарят на действащите тогава международни изисквания. Притежава добра маневреност, удобно управление и въобще е лесна за експлоатация.

Габаритите на това балканкарско изделие са, както следва: дължината на платформата е 2440 мм, широчината 1650 мм, височина 800 мм. Основните размери (тоест тези на цялото превозно средство) са: дължина 3780 мм, широчина 1700 мм, височина 2005 мм. Скоростта на движение с товар е 34 км/ч. Товароносимостта на изделието е 3200 кг, а ненатоварено цялото чудо тежи 1650 кг.

Намерихме неизвестни страхотии от Балканкар – камиони, мотокари…!

Неизвестни камиони и мотокари от Балканкар в Sandacite.BG!

Някои страхотии от Балканкар

Характерна черта на българската авто-мото промишленост в периода 1950-те – 1990 г. е, че освен добре познатите ни изделия (автобуси Чавдар, автомобили Булгаррено, стотиците модели електро- и мотокари) в различни научно-развойни институти са разработвани возила, които са в 1-2 екземпляра или поначало в съвсем малка серия. Причините са различни. Тук ще се занимаем с екземпляри от втория тип, от които действително са произведени изключително малко бройки, защото не са предвидени за широка гражданска употреба, а за работа на по-специализирани места – гари, летища, стокови снабдителни пунктове, вътрешнозаводски превоз, складове и т.н. Това е и причината дори и по-възрастното поколение да не ги помни да се движат по улиците.

Такива превозни средства са разработвани преди всичко в Централния научноизследователски институт по транспортно машиностроене на сегашния бул. Цар Борис ІІІ № 126 (на първата снимка), а са произвеждани на други места – в Комбината за автобуси в Ботевград, в различните заводи за електро- и мотокари в страната и т.н. Както се досещате, става въпрос за разновидности на класическите мотокари с добавени различни функции. Това се отразява  и в използваните названия – бензокар-самосвал, мотокар-самосвал, мотовлекач и т.н.

Балканкар

Да започнем с произведения през 1969 г. самосвал Балканкар БС-2305. Той е с товароносимост 3 тона. Снабден е със саморазтоварваща се платформа. Двигателят е бензинов, с мощност 50 конски сили, тип „Москвич“ 408.

Мотокар самосвал

Основните размери на БС-2305 (дължина /широчина/височина) — са 3800/1690/2020 mm. Ъгълът на наклоняване назад е 45° и встрани — също 45°.

Мотокар самосвал

Външният радиус на завиване е 3600 mm. Скоростта на движение с товар е 32 km/h. Собствено тегло — 2 тона.

Мотовлекачът МС-1518 е негов набор. Предназначен е за теглене на ремаркета и други подобни и може да се използва за вътрешнозаводски транспорт.

Теглителното усилие е 1000 daN. Може да тегли товар до 11 тона. Двигателят е дизелов, четиритактов, с мощност 52 конски сили. Външният радиус на завъртане е 2500 + 100 mm. Без товар преодолява наклон 30 %, а с товар 20 %.

Мотовлекач

Някои други представители на този тип возила са доста по-свежи на външен вид – напр. бензокара-самосвал БС-2301, той от 1969:

Бензокар самосвал

Имали сме и друг мотовлекач – кръстен с труднозапомнящото се название Ф19 ДВ100 (ДТ 1518). Той е превозва товари по пътища с равно и гладко покритие. Конструкцията е актуална за времето си – с високи динамични качества, малки размери, висока маневреност, естетичен външен вид и е пригодена не само за влачене на товари, но и – забележете! – за бутане с челната броня, което е предпоставка за универсалност.

Както виждаме от илюстрацията отдолу, влекачът се урправлява с волан. Минималният радиус на вътрешния му завой е 100 мм, а на външния – 2500. Тъй като това е транспортно средство, което се употребява по гари, автогари и въобще малки пространства, типичната му скорост на движение е само 20 км/ч – както отбелязахме, повече едва ли ще му бъде необходимо. Тежи 1,9 т.

В моторизирания влекач Ф19 ДВ100 има акумулаторна батерия, която осигурява 12 волта напрежение и има капацитет 115 амперчаса.

Дизеловият двигател „Перкинс“ (като този на мултикарите Чавдар) и механичната трансмисия осигуряват три скорости на движение напред и назад. Мощността на Перкинса е 56 конски сили (а той, между другото, е произвеждан в Завода за дизелови двигатели във Варна, по-късно известен като ВАМО.) Теглителната сила е 1000 daN – около 1 тон. Лекото и удобно управление и сигурната спирачна уредба са причина Ф19 ДВ1000 да се употребява удобно и дори приятно. :)

Мотовлекач

Размерите му са 2760 х 1340 х 1580 мм – тамам като да ни влезе в хола. :D

Мотовлекачът е изработван в няколко варианта. Ето казаните по-горе техни техническите характеристики, обединени в една таблица:

Мотовлекач

Интересно ли Ви беше? Ако да, то имаме добра новина за Вас: казаното досега въобще не е всичко. В скоро време очаквайте нова статия за неизвестни български авто-мото креации, а дотогава разгледайте цистерната и камиона Чавдар:

Нови мултикари Чавдар

Exit mobile version