Български саморазтоварващ се вагон от 1961

Ето още нещо от железопътните архиви! През 1961 г. във Вагонния завод в Бургас е изработен прототип на саморазтоварващ се седловиден 56-тонен вагон. Той е четириосен.

Най-характерна особеност на вагона е седловидната форма на неговия под, наподобяващ двустранно на­клонен покрив на къща. Ъгълът на наклонените плос­кости спрямо хоризонталната е 40°.

От двете страни, по долния ръб на дъното на ва­гона, са монтирани по четири клапи. Те се отварят със специални ръчки. Когато клапите са отворени, насипа­ните материали, намиращи се във вагона, се плъзгат по наклонените страни на седловидния под и се саморазтоварват.

Вагонът е предназначен за транспортиране на въглища, пръст, баластра и др. Смятало се е да бъде използван предимно в откритите рудници.

Към момента обаче не разполагаме с информация дали вагонът е пуснат в серийно производство.

Български жп вагон-резервоар

Решихме този път да обърнем малко внимание на жп техниката ни! :)

През 1987 г. в Железопътния завод ,,Георги Димитров“ в София конструкторски колектив с ръководител cm. н. с. инж. Славчо Пеев създава ва­гон цистерна за превоз на насипни товари (прахооб­разни и гранулирани). След транспортирането си товарите могат да се разтоварят по пневматичен път – чрез въздух под налягане до 2,5 кРа.

Самият вагон е изграден на модулен принцип, което позволява чрез използва­нето на различен брой мо­дули (поне 2) да се получа­ва различен обем на резер­воара (за цимент напр. този обем е 54 куб. м.). Проведените изпитания са показали, че ваго­нът може да превозва и редица други материали – поливинилхло­рид, калцинирана сода, на­триев полифосфат, браш­но, трици, сух леярски пя­сък, мляна креда, гипс и други подобни.

Системата за разтовар­ване е призната оригинална конструкция и е защитена с авторско свидетелство в тогавашния Институт за рационализации (ИНРА), сега Патентно ведомство. Нагледен пример за значението й дава фактът, че 63 то­на цимент могат да се разтоварят за по-малко от час.