Етикет: Българска специална електроника

Контрол на достъпа – магнитна карта за устройството ИЗОТ 1035С

Sandacite.BG намерихме и магнитна карта за контрол на достъпа чрез устройството ИЗОТ 1035С

Магнитна карта за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С

Преди доста време ви бяхме описали накратко първото българско електронно устройство за контрол на достъпа – ИЗОТ 1001С от 1979 г. Нека си я припомним. То е инсталирано на служебните входове на административни сгради и предприятия. Състои се от главен блок с компютърен модул, основан на чипове от българската серия СМ 600, и пул­тове с четящи устройства на магнитни карти. Всеки служител има собствена кар­та, върху която, наред със снимката и дан­ните му, по магнитен способ е записан и уникален служебен номер. Всяко преминаване през входа (влизане или излизане) се записва в па­метта на централното устройство и се прави баланс на времето на този служи­тел, за да се установи колко от предварително зададените присъствени часове човекът е бил в сградата.

ИЗОТ 1001С позволява и задаването на „плаващо“ работно време с различни параметри. На­пример, времето от 9 до 16 часа е задължително за всички служители, а от 7 до 8 и от 16 до 18 часа е „плаващо“ — служителят може да присъства или не при условие, че общият му баланс дава необхо­димите часове за работния ден.

Ето как изглежда нейният карточетец:

Система за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С – карточетец

Даа, но се оказа, че по-късно традицията е продължена и на смяна идва втори модел електронна пропускна система, наречена ИЗОТ 1035С. Тя е произвеждана вероятно в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Научихме за нея, когато случайно ни попадна картата от устройството – виждате я на снимката най-горе в публикацията. Такава карта досега на живо никъде не сме виждали, а тези пропускни компютри са изхвърлени от различните сгради още в началото на 90-те, така че това сега се превръща в един от най-редките експонати в колекцията на Sandacite.BG.

Тази пластика е напълно същата като най-масовите български фонокарти от 80-те години, произвеждани в ГДР след 1983 г. В това няма нищо чудно – на една такава карта с магнитна лента като тях може да се запише всякаква информация. Те са само с тази лента, без чип. Именно на черната магнитна лента отгоре се записва уникалният служебен номер на служителя. Долу вдясно виждаме и кода на производството, който при българските карти е отпечатван само на тези от държавната поръчка в ГДР, изпълнена от тамошното предприятие Zimex. Нашият екземпляр е произведен през 1987 г., а компютърът за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С влиза в употреба през 1984.

Всъщност това отгоре е обратната страна на картата – предната е тази отдолу, с името на предприятието, чийто вход отваря картата. В случая това е Централният институт по изчислителна техника и технологии на днешното Цариградско шосе:

Магнитна карта за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С

Тази карта също е използвана от служители на предприятия, институции и т.н., а принципът е същият – прокарваш през процепа на карточетеца и се отбелязва кога си влязъл/излязъл. Компютърът балансира времето, което човекът е изкарал в сградата, и така удостоверява дали е заработил задължителния брой часове. В такъв вход сме виждали надпис: ,,МОЛЯ, ОТЧИТАЙТЕ КАРТИТЕ СИ ПРИ ВЛИЗАНЕ И ИЗЛИЗАНЕ!“ (забележете какъв хубав български език – ,,отчитайте“, а не ,,чекирайте“, както сега!). 

Тази магнитна пропускна карта е още едно доказателство, че колко е важен един експонат, не се определя от неговата големина и тегло! :) Да си пожелаем обаче да намерим някой ден и поне един от двата ИЗОТ-а…

Българският контрол на достъпа

МИК 16С от 1985 – един екстремен български компютър

Най-сетне в Sandacite.BG успяхме да се сдобием с образа и информацията за легендарния компютър МИК 16С!

Български компютър МИК 16С

Това е един необикновен български компютър. Вероятно оттук-оттам сте чували по нещо за него, но за първи път можем да видим как изглежда той. Но да започнем отначало…

ЛИНИЯТА КОМПЮТРИ МИК 16

Всъщност МИК 16С е част от по-голяма серия, наречена ,,модулни индустриални компютри“ (това и означава съкращението МИК), която е окончателно готова през 1986 г. Проектирана е в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН под ръководството на д-р Йордан Кисьов. По отношение на програмите си цялата серия е напълно съвместима с наложилата се тогава вече като световен стандарт конфигурация на легендарния IBM PC/XT и , но като хардуер е напълно българска разработка, а не аналог на нещо чуждестранно.

Компютрите от серията МИК са характерни със своята модулна структура. Това означава, че към една дънна платка могат да се присъединят чрез слотове множество разнообразни модули и така да се получат компютри с различна функционалност. Самите слотове нямат общо с известните от това време ISA, а са от друг вид. Примери за разширителни модули за МИК 16 са памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, а и самият процесор също е на модул. Освен това има модулни контролери за устройства със сменяема памет (флопита) и постоянна такава (харддискове), платки за разнообразни външни разширения чрез конектори и т.н.

Важно понятие в архитектурата на МИК 16 са двете магистрали за данни – системна и периферна – към които се вкючват модулите (напр. процесорният е в системната). По-подробно за хардуерната архитектура и различните модули на МИК 16 можете да научите тук ==> МИК 16.

Машините от тази серия имат следните важни качества:

  • изключително висока надеждност. Това са компютри, конструирани за професионална употреба в по-сурови условия – военно приложение, тежки производства, а както ще видим – и на космически кораби, летящи в орбита. Това обяснява защо конструкцията на платките в тези машини е подсилена – с алуминиеви носещи шини – а контактите им са позлатени с цел възможно най-сигурен контакт. Самите платки също са изработвани с цел много голяма устойчивост. При монтиране в компютъра те могат да се обградят от специални кутии, за да се изолират от неблагоприятни околни въздействия;
  • гъвкавост и предвидливост. Използваният процесор Intel 8088 е 16-битов, но с 8-битова шина за данните. И тъй като процесорът е на модул, при бъдещо преминаване към 16-битова шина той може да се замени с нов, а произведените периферни разширителни модули да продължат да се използват!

Така, а след като казахме достатъчно за серията МИК 16, нека пристъпим към същността.

МИК 16С

Виждате този компютър на снимката най-горе. Той се води преносим, а това става, като затворите клавиатурата, която е от вътрешната страна на капака – тя не се отделя от компа. Кутията му е метална и доста здрава и е почти същата като на контролера за автоматизация на производството ПРОКОН 1300, с който ви бяхме запознали. Предният панел е изработен от твърда черна пластмаса. Мониторът е вграден в кутията – 9-инчов, монохромен. Горе вдясно от екрана може да забележите емблема, вероятно на Института по ТКР. В дипляни на Външнотърговската организация Изотимпекс можете да срещнете МИК 16С и като Правец 16С, но не ни е известно Комбинатът в Правец да се е занимавал с производството му. Произвеждан е в малко бройки (колкото са били нужни за специални проекти, вероятно се е правел по поръчка) от 1985 г. нататък.

Именно на този компютър е направена модификация за употреба в космическия кораб Союз ТМ-5, на който пред м. юни 1988 г. излита вторият български космонавт Александър Александров. За разлика от МИК 16С, клвиатурата на космическия му събрат май не е на панти към корпуса, така като гледаме – на тази снимка можете да видите как Александров и колегите му използват МИК-а:

МИК 16 на орбиталния комплекс Мир

Той е използван напр. за обработване на изображения, получени от камерити, снимащи космическите тела, техния релеф и т.н.

А се да видим характеристиките на компа. Оперативната му памет (RAM) може да е между 256 и 640 килобайта. Освен нея, той разполага и със специална постоянна памет, наречен ,,програмна“ – с обем между 8 и 256 кб. Вероятно тук се има предвид PROM-ът (от англ.: Programmable Read-Only Memory – вид бързодействащи памети.). В него се намират базовата входно-изходна система на компютъра и служебната му програма за самодиагностика. В PROM-а на МИК 16 са заводски записани r т.н. резидентни програми, които се задействат при включването на компютъра и остават заредени до изключването му. В случая това са резидентният език за програмиране Бейсик и (ако е записано) друго проограмно осигуряване.

Като присъединяеми запаметяващи устройства могат да се включат:

  • до 4 флопидискови устройства 5,25 инча, които работят с дискети с обем до 360 кб. За две от тях са предвидени места с отсеци в самата кутия на компютъра, докато останалите две ще ви се наложи да извадите отстрани;
  • може да включите и харддиск, обаче за тази цел ще е нужно да разкарате едното флопи, защото иначе конекторите на дънната платка няма да ви стигнат

Що се отнася до приложния софтуер, МИК 16С, както казахме, е напълно съвместим с IBM PC/XT. Това означава, че можете да му инсталирате всички така и така познати операционни системи като PC-DOS, MS-DOS, СР/М-86, CON-CURRENT СР/М, UCSD-p, UNIX и др.

По-горе споменахве за многообразните възможности за разширения, които цялата серия МИК 16 има. 16С е снабден с т.н. касета, която има размери 233 х 160 мм. Към нейните слотове могат да се присъединят модули в двоен европейски формат, като в един слот влизат два единични модула. Също така, в кутията на компютъра има и три слота за модули, конструктивно съвместими с IBM PC/XT. Отзад на кутията модулите стоят хоризонтално.

Ето и техническото описание на серията МИК 16 ==>МИК 16.pdf

Страхотно много търсим такъв компютър (а и други от серията МИК 16) за нашата колекция, така че ако имате, ни се обадете – 0896 625 803. :) Благодарим Ви!

А ето тук можете да прочетете още за българските космически полети и не само ==>

Българската техника върху монети – неочаквано добра комбинация!
Exit mobile version